РЕШЕНИЕ
Номер 276 21.05 Година 2019 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
Окръжен Съд, Търговско отделение, ХІХ състав
На осми май,
2019 Година
В публично
заседание в следния състав:
Председател:
Александър Стойчев
Секретар:
Карамфилка Шопова
като
разгледа докладваните от Съдията т. дело номер 88 по описа за 2018
година намери за установено следното:
Иск с правно основание чл.422 от ГПК.
Ищецът БАНКА ДСК ЕАД твърди, че съгласно Договор за кредит за текущо
потребление от 19.01.2015 г. е предоставил на Д.Е.У., ЕГН ***********, кредит в
размер на 26 600 лева /двадесет и шест хиляди и шестстотин лева/, при условия,
подробно уговорени в договора за кредит, при промоционални условия на кредитна
програма „ДСК Престиж Плюс", обезпечен с поръчителството на С.В.М., ЕГН
**********, съгласно Договор за поръчителство от 19.01.2015г. „БАНКА ДСК"
ЕАД е изпълнила задълженията си по договора за кредит, като е предоставила на
кредитополучателя сумата от 26 600 лева /двадесет и шест хиляди и шестстотин
лева/. Кредитът е усвоен изцяло по разплащателната сметка на кредитополучателя
Д.Е.У..
На основание чл.19.2 от Общите условия по договор за кредит за текущо
потребление, при допусната забава в плащанията наглавница и/или лихва над 90 дни,
целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и започва да се олихвява с
договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10
[десет) процентни пункта. Последиците настъпват автоматично, а ако законът до
изисква - след уведомление до клиента. След предявяване на молбата за събиране
на вземането по съдебен ред, остатъкът от кредита се олихвява със законната
лихва по чл. 86 от ЗЗД.
По вземането е налице нередовно плащане на задължението. „БАНКА
ДСК" ЕАД е предприела необходимите действия за събиране на кредита по
съдебен ред, като на задълженото лице С.М. е изпратена Нотариална покана за
уведомление за настъпила изискуемост на вземането с изх. №
09-20-0580/06.02.2017 г. на Банка ДСК, връчена чрез Нотариус Х. Й.К., peг. № **
в регистъра, с район на действие РС-**, като е удостоверила връчване на
уведомление до кредитополучателя: за настъпила предсрочна изискуемост.
Направени са Многократни опити за връчване, в продължение на месец
(10.02.2017г. ; 28.02.2017г.; 13.03.2017г.), видно и от представения като
доказателство Констативен протокол от нотариус Х.К..
До кредитополучателя Д.У.е изпратена Нотариална покана за уведомление за
настъпила изискуемост на вземането с изх. № 09-20-5807/ 11.11.2016 г. на Банка
ДСК, връчена чрез Нотариус В.П., peг. № ** в регистъра, с район на действие
РС-**, като е удостоверил връчване на уведомление до кредитополучателя за
настъпила предсрочна изискуемост; Направени са многократни опити за връчване, в
продължение на месец (21.11.2016г. ; 10.12.2016г..; 13.12.2016г.), видно и от
представената като доказателство разписка от Нотариус В.П..
Според чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции /ЗКИ/
"Когато кредитът или отделни вноски от него не бъдат издължени на
договорените дати за плащане, както и в случаите, когато кредитът бъде обявен
за предсрочно изискуем поради неплащане в срок на една или повече вноски по
кредита, банката може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по
реда на Гражданския процесуален кодекс въз основа на извлечение от счетоводните
си книги. В съответствие с цитираната
разпоредба, а също и с разпоредбата на чл. 417, т. 2 от ГПК, „БАНКА ДСК"
ЕАД е подала срещу Д.Е.У. и С.В.М., Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК, към РС-Пловдив, с което е претендирала дължимите
й във връзка с договора за кредит суми. Въз основа на подадено заявление за
издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК е
образувано ч. гр. дело № 7244/2017 г. по описа на Районен съд - гр. Пловдив, VI
гр.с. Въз основа на това заявление Районен съд - гр. Пловдив е издал Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК №
4423/19.05.2017г. и Изпълнителен лист от дата 22.05.2017г., съгласно които длъжниците
Д.Е.У. и С.В.М. са осъдени да заплатят солидарно на Кредитора: „ БАНКА
ДСК" ЕАД сумата от 25 265,96 лева (двадесет и пет хиляди двеста шестдесет
и пет лева и деветдесет и шест ст.), неплатена главница, дължима по договор за
кредит; 4 861,32 лева (четири хиляди осемстотин шестдесет и един лева и
тридесет и две стотинки) - редовна лихва за периода 10.11.2015 г. до 17.05.2017
г., 235,46 лева (двеста тридесет и пет лева и четиридесет и шест ст.)-
санкционираща лихва за периода от 10.11.2015 г. до 17.05.2017 г., 120,00 лева
(сто и двадесет лева)-заемни такси, дължими по извлечение от счетоводните книги
на банката от 18.05.2017, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на постъпване на заявлението в съда - 18.05.2017 г. до окончателното
погасяване, както и разноските по делото за държавна такса в размер на 609,65
лева (шестстотин и девет лева и шестдесет и пет ст.) и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100,00 лева (сто лева) - юрисконсултско
възнаграждение.
На основание издадените Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист „БАНКА
ДСК" ЕАД е образувала срещу длъжниците изпълнително дело №466/2017 г. по
описа на ЧСИ Р.Р., per. № ** на КЧСИ, с район на действие ОС - Пловдив.
Съобразявайки горното и предвид полученото на 03.01.2018г. съобщение за
постъпило писмено възражение от ответника С.В.М. срещу издадената Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК, на основание е предявен и
настоящия иск.
Поради това се моли да се признае за установено, че ответника С.В.М.
дължи, на „БАНКА ДСК" ЕАД, ЕИК *********, следните суми: сумата от 25
265,96 лева (двадесет и пет хиляди двеста шестдесет и пет лева и деветдесет и
шест ст.), неплатена главница, дължима по договор за кредит; 4 861,32 лева
(четири хиляди осемстотин шестдесет и един лева и тридесет и две стотинки) -
редовна лихва за периода 10.11.2015 г. до 17.05.2017 г., 235,46 лева (двеста
тридесет и пет лева и четиридесет и шест ст.)- санкционираща лихва за периода
от 10.11.2015 г. до 17.05.2017 г., 120,00 лева (сто и двадесет лева)- заемни
такси, дължими по извлечение от счетоводните книги на банката от 18.05.2017,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на
заявлението в съда - 18.05.2017 г. до окончателното погасяване, както и
разноските по делото за държавна такса в размер на 609,65 лева (шестстотин и
девет лева и шестдесет и пет ст.) и юрисконсултско възнаграждение в размер на
100,00лева (сто лева). Моли се да бъдат присъдени направените в настоящото
производство разноски - държавна такса и юрисконсултско възнаграждение съгласно
чл. 78, ал. 1, във връзка с ал. 8 от ГПК в максималния размер съгласно чл. 37
от Закона за правната помощ.
ОТВЕТНИКЪТ изцяло оспорва иска. Счита договора за поръчителство за
нищожен, тъй като клаузите в същия са бланкетни и не са индивидуално уговорени.
Същите се отнасят до поръчителство на две или повече липа, доколкото изразът
поръчител е използван навсякъде в множествено число. Видно от самия договор,
поръчител е единствено настоящия ответник. На следващо място поръчителят не е
получил екземпляр от договора за кредит, за изпълнение задълженията на който се
е задължил като поръчител, нито се е запознал с условията по договора за
кредит. Това е видно и от самия договор за кредит, под всяка страница на който
има подпис единствено на кредитополучателя и на представителите на кредитора.
Поръчителят не е получил екземпляр и от общите условия към договора за кредит,
за който е поръчителствал, нито е запознат с тях. Последното отново е видно от
приложените към исковата молба общи условия към договора за кредит, които са
подписани единствено от кредитополучателя и от представители на банката, но не
и от поръчителя. Във връзка с горното и във вр. с чл.16 от ЗЗД и чл.298 от ТЗ
ответникът счита така сключения договор за поръчителство за нищожен, поради
което предявения иск срещу поръчителя се явява неоснователен.
На основание чл.142 от ЗЗД и тъй като задължението на поръчителя е
акцесорно и следва главното задължение на кредитополучателя, то счита, че
поръчителят М. не дължи сумата в посочените от ищеца размери, тъй като считам,
че договор за кредит за текущо потребление, за изпълнението на задълженията по
който се е задължил поръчителя С.М. е недействителен. Договор за кредит за
текущо потребление от 19.01.2015г., сключен между Д.У.и Банка ДСК, за
изпълнението на който се е задължил чрез договор за поръчителство ответника по
настоящото дело за недействителен съгласно чл.22 от ЗПК, тъй като същия не
отговаря на условията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 12 и т.20 от ЗПК.
Договорът за кредит не отговаря на изискванията на чл.10, ал.1 от ЗПК,
тъй като не всички елементи от договора са записани с еднакъв по вид и размер
шрифт, както е изискването на закона. Част от данните за кредитора и част от
данните за кредитополучателя са изписани ръкописно и нечетливо. В конкретната
законова разпоредба изрично е посочено, че всички елементи от договора за заем
следва да бъдат в размер 12 и шрифт Tames New Roman т.е. следва целия договор
да е компютърно написан и обработен и не следва в съдържанието на същия да има
дописвания на ръка.
Договорът за кредит не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК, тъй като същия не съдържа така посочения от закона реквизит относно
информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен
договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент
от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен
план за извършените и предстоящите плащания. Клауза с подобна информация в
договора за кредит изцяло липсва, поради което считам, че договорът за кредит
не отговаря на конкретното законово изискване.
Договорът за кредит не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.20 от ЗПК, тъй като в него не се съдържа клауза с информация относно наличието или
липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право
може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително
информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и
лихвата съгласно чл. 29. ал. 4 и 6. както и за размера на лихвения процент на
ден.
Конституираното ТРЕТО ЛИЦЕ ПОМАГАЧОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ ЕАД взема
становище за основателност на иска.
Пловдивски Окръжен Съд, Търговско отделение, ХІІ състав, като обсъди
обстоятелствата по делото и представените доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност намери за установено следното:
Искът е допустим. След справка по ч.гр.д. № 7244/2017г. по описа на ПРС
съдът установи, че процедурата след издаване на заповедта за изпълнение е
протекла в установените в ГПК срокове, постъпило е възражение от длъжника и
валидно ищецът е инициирал защита по предявения иск. Наред с това и страните не
спорят около тези правно релевантни факти.
Между страните е безспорно, че е сключен Договор за кредит за текущо потребление
от 19.01.2015 г. по който ищецът е предоставил на Д.Е.У., ЕГН ***********,
кредит в размер на 26 600 лева /двадесет и шест хиляди и шестстотин лева/, при
условия, подробно уговорени в договора за кредит, при промоционални условия на
кредитна програма „ДСК Престиж Плюс", обезпечен с поръчителството на
С.В.М., ЕГН **********, съгласно Договор за поръчителство от 19.01.2015г.
Поради неплащане кредиторът е обявил кредита за предсрочно изискуем и е
изпратил до двамата длъжници нотариални покани за това обстоятелство. „БАНКА
ДСК" ЕАД е подала срещу Д.Е.У. и С.В.М., Заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 417 от ГПК, към РС-Пловдив, с което е претендирала
дължимите й във връзка с договора за кредит суми. Въз основа на подадено заявление
за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК е
образувано ч. гр. дело № 7244/2017 г. по описа на Районен съд - гр. Пловдив, VI
гр.с. Въз основа на това заявление Районен съд - гр. Пловдив е издал Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК №
4423/19.05.2017г. и Изпълнителен лист от дата 22.05.2017г., съгласно които
длъжниците Д.Е.У. и С.В.М. са осъдени да заплатят солидарно на Кредитора: „
БАНКА ДСК" ЕАД сумата от 25 265,96 лева (двадесет и пет хиляди двеста
шестдесет и пет лева и деветдесет и шест ст.), неплатена главница, дължима по
договор за кредит; 4 861,32 лева (четири хиляди осемстотин шестдесет и един
лева и тридесет и две стотинки) - редовна лихва за периода 10.11.2015 г. до
17.05.2017 г., 235,46 лева (двеста тридесет и пет лева и четиридесет и шест
ст.)- санкционираща лихва за периода от 10.11.2015 г. до 17.05.2017 г., 120,00
лева (сто и двадесет лева)-заемни такси, дължими по извлечение от счетоводните
книги на банката от 18.05.2017, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на постъпване на заявлението в съда - 18.05.2017 г. до
окончателното погасяване, както и разноските по делото за държавна такса в
размер на 609,65 лева (шестстотин и девет лева и шестдесет и пет ст.) и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева (сто лева) -
юрисконсултско възнаграждение.
На основание издадените Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист „БАНКА
ДСК" ЕАД е образувала срещу длъжниците изпълнително дело №466/2017 г. по
описа на ЧСИ Р.Р., per. № ** на КЧСИ, с район на действие ОС - Пловдив.
Постъпило е възражение от ответника С.В.М. срещу издадената Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК.
С оглед на установените безспорни факти
и съдържанието на заключението на вещото лице съдът намира, че са налице
предпоставките за уважаване на предявения установителен иск. Очевидно е налице
твърдяното облигационно правоотношение, сумата е усвоена от кредитополучатиля,
банката е обявила валидно кредитната експозиция за изцяло и предсрочно
изискуема, като длъжниците са уведомени за този правно релевантен факт. От
заключението на вещото лице се установява, че претендираните в настоящия процес
суми отговарят на реалния дълг по правоотношението.
При тази фактическа обстановка следва да се разгледат направените от
ответника възражения. На първо място ответникът поръчител счита договора за
поръчителство за нищожен, тъй като клаузите в същия са бланкетни и не са
индивидуално уговорени. Същите се отнасят до поръчителство на две или повече
липа, доколкото изразът поръчител е използван навсякъде в множествено число.
Видно от самия договор, поръчител е единствено настоящия ответник. Съдът счита
направеното възражение за неоснователно дори и само на основание, че
оплакването на длъжника не е конкретно. След като ответникът счита нещо за
нищожно същият следва изчерпателно да посочи на какво основание, като ако се
касае до противоречие на закона е задължително да се посочи законовата
разпоредба, а ако се касае до накърняване на добрите нрави това също следва
изрично са е уточнено. В случая това не е сторено, поради което и съдът не
счита възражението за основателно. Въпреки това, с оглед пълнотата на
изложението и изчерпване на спорните въпроси в настоящия казус, следва да се
отбележи, че очевидно формулировките използвани от длъжника сочат на основание
за нищожност свързани с неравноправност на клаузите на договора за
поръчителство, при което съобразно чл.
146 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са
уговорени индивидуално. В случая очевидно се твърди липсата на индивидуално
уговорени клаузи. На първо място договорът за поръчителство, след служебната проверка, която осъществи
правораздавателният орган, не обективира неравноправни клаузи по смисъла на чл.
143 от ЗЗП. Ето защо и дори и да се приеме, че се касае до бланкетно
правоотношение, чийто клаузи не са уговорени индивидуално, то това не води до
някакъв порок.
На следващо място поръчителят
твърди, че не е получил екземпляр
от договора за кредит, за изпълнение задълженията на който се е задължил като
поръчител, нито се е запознал с условията по договора за кредит. Това е видно и
от самия договор за кредит, под всяка страница на който има подпис единствено
на кредитополучателя и на представителите на кредитора. Поръчителят не е
получил екземпляр и от общите условия към договора за кредит, за който е
поръчителствал, нито е запознат с тях. Последното отново е видно от приложените
към исковата молба общи условия към договора за кредит, които са подписани
единствено от кредитополучателя и от представители на банката, но не и от
поръчителя. Във връзка с горното и във вр. с чл.16 от ЗЗД и чл.298 от ТЗ
ответникът счита така сключения договор за поръчителство за нищожен, поради
което предявения иск срещу поръчителя се явява неоснователен. Съдът не намира
възражението за основателно. С договора за поръчителство поръчителят се
задължава спрямо кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение на неговото
задължение. Този договор трябва да бъде извършен в писмена форма. / чл.138 от ЗЗД/. Посочената новела и следващите от ЗЗД, както и ЗПК не обективират
необходимост на поръчителя да бъдат връчвани основния договор и приложенията
към него, т.е. това не е изведено от закона в условие за действителност на
вторичното обезпечително правоотношение. В този аспект оплакванията за
нарушение на чл.16 от ЗЗД и чл.298 от ТЗ са неоснователни. Това са разпоредби
касаещи основното правоотношение, по което поръчителят не е страна и за договорът
за поръчителство тези норми не са приложими в настоящия казус.
На следващо място ответникът посочва, че на основание чл.142 от ЗЗД и
тъй като задължението на поръчителя е акцесорно и следва главното задължение на
кредитополучателя, то поръчителят М. не дължи сумата в посочените от ищеца
размери, тъй като договорът за кредит за текущо потребление, за изпълнението на
задълженията по който се е задължил поръчителя С.М. е недействителен. Договорът
за кредит за текущо потребление от 19.01.2015г., сключен между Д.У.и Банка ДСК,
се твърди, че е недействителен съгласно чл.22 от ЗПК, тъй като същия не
отговаря на условията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 12 и т.20 от ЗПК.
Действително съобразно чл.142 от ЗЗД поръчителят
може да противопостави на кредитора всички възражения, принадлежащи на
длъжника, както и да направи прихващане с вземане на длъжника към кредитора.
Той не губи тия права и когато длъжникът се е отказал от тях или е признал
своето задължение.
По този повод длъжникът твърди, че договорът за кредит не отговаря на
изискванията на чл.10, ал.1 от ЗПК, тъй като не всички елементи от договора са
записани с еднакъв по вид и размер шрифт, както е изискването на закона. Част
от данните за кредитора и част от данните за кредитополучателя са изписани ръкописно
и нечетливо. В конкретната законова разпоредба изрично е посочено, че всички
елементи от договора за заем следва да бъдат в размер 12 и шрифт Tames New
Roman т.е. следва целия договор да е компютърно написан и обработен и не следва
в съдържанието на същия да има дописвания на ръка. Действително се установява
наличието на формални нарушения относно процесните договори касаещи попълване
на ръка на данните относно страните по правоотношението. Това обаче, според
настоящия състав на съда, не води до недействителност на облигацията на основание чл.22 от ЗПК. Разпоредбите
цитирани в чл.10 от ЗПК дават защита на потребителя от недобросъвестни практики
на банките, при които сключените договори съдържат твърде малки букви, което
затруднява кредитополучателят да осъзнае съдържанието на отделните клаузи. На
още по – голямо основание това касае и изписан текст на ръка. В конкретния
случай обаче е налице нарушение, което се отнася само до имената на страните.
Подобно формално нарушение на правилата на чл.10, ал.1 от ЗПК обаче не води до
правните последици по чл.22 от ЗПК с оглед на обстоятелството, че правата и
интересите на страните по правоотношението по никакъв начин не са
компрометирани. Да се приеме в случая, че е налице недействителност само на
посоченото основание би било твърде буквален прочит на законовата разпоредба,
като няма да се държи сметка за духа на закона и целите, които се преследват с
неговото приемане.
На следващо място се счита, че договорът за кредит не отговаря на
изискванията на чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК, тъй като същия не съдържа така
посочения от закона реквизит относно информация за правото на потребителя при
погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и
безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по
сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания.
Клауза с подобна информация в договора за кредит изцяло липсва, поради което се
счита, че договорът за кредит не отговаря на конкретното законово изискване.
Договорът за кредит не отговаря и на
изискванията на чл.11, ал.1, т.20 от ЗПК, тъй като в него не се съдържа клауза
с информация относно наличието или липсата на право на отказ на потребителя от
договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия
за неговото упражняване, включително информация за задължението на потребителя
да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29. ал. 4 и 6. както и за
размера на лихвения процент на ден.
Съдът намира възраженията за изцяло неоснователни. Съобразно чл.11, ал.2
от ЗПК общите условия са неразделна част от договора за потребителски кредит и
всяка страница се подписва от страните по договора. С оглед на посочената
разпоредба съдът намира, че необходимите информации са част от правоотношението,
тъй като са налице общи условия съдържащи тези
указания, като също така процесните общи условия са подписани от
договарящите, каквото е законовото изискване.
Воден от така изложените мотиви Пловдивски Окръжен Съд, ХІХ с.
Р
Е Ш И
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл.422 от ГПК по
отношение на С.В.М. с ЕГН ********** ***, че дължи на „БАНКА ДСК" ЕАД, ЕИК
********* следните суми:
-сумата от 25 265,96 лева (двадесет и пет хиляди двеста шестдесет и пет
лева и деветдесет и шест ст.), неплатена главница, дължима по договор за кредит
за текущо потребление от 19.01.2015г.и договор за поръчителство от същата дата;
-сумата от 4 861,32 лева (четири хиляди осемстотин шестдесет и един лева
и тридесет и две стотинки) - редовна лихва за периода 10.11.2015 г. до
17.05.2017 г.,
-сумата от 235,46 лева (двеста тридесет и пет лева и четиридесет и шест
ст.)- санкционираща лихва за периода от 10.11.2015 г. до 17.05.2017 г.,
-сумата от 120,00 лева (сто и двадесет лева)- заемни такси, дължими по
извлечение от счетоводните книги на банката от 18.05.2017, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда - 18.05.2017 г. до окончателното
погасяване.
ОСЪЖДА С.В.М. с ЕГН ********** *** да заплати на „БАНКА
ДСК" ЕАД, ЕИК ********* сумата от 1869.30 лева представляваща
заплатени деловодни разноски в настоящото и заповедното производство, включващи
ДТ, юрисконсултско възнаграждение и депозит за вещо лице.
Делото е разгледано при участието на трето лице помагач на страната на
ищеца ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ ЕАД с ЕИК *********.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Пловдивски Апелативен Съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :