Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 21.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и шести март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 7933 по описа на съда за
2020 г., взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от М.С.С. ***
осъждането й да заплати сумата от 50 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане, изразяващи се в болки
и страдания от непозволено увреждане, настъпило на 07.11.2019 г., ведно със
законната лихва от 07.11.2019 г. до окончателното изплащане и 566.98 лева за
претърпени имуществени вреди, изразяващи се в извършени разходи за лечение,
ведно със законните лихви от датата на извършване на всеки от разходите до
окончателното изплащане.
Ищцата твърди в подадената от нея искова молба, че на 07.11.2019
г. около 18.30 часа след кръстовището на ул. „Атанас Кирчев“ с ул. „Колю
Фичето“ тротоарът вляво бил полуразрушен, в резултат на което се спънала и
паднала. Получила счупване на пателата на десния долен крайник. На следващия
ден се провела оперативна интервенция. До 12.11.2019 г. търпяла силни болки и
изпитвала страх от инвалидизиране. Преди изписването от ВМА й поставили шина.
Предписали й медикаменти за разреждане на кръвта и болкоуспокояващи. Ползвала
чужда помощ за ежедневни дейности. Придвижвала се с помощта на проходилка.
Провела рехабилитационни процедури за свиване на коляното, но резултатът се
изразявал в слабо подобрение. През януари 2020 г. започнала да се придвижва с
помощта на бастун или патерици, а в края на месеца преустановила ползване на
помощни средства.
Възстановяването било продължително, а травмата
допринесла за значителни неудобства в ежедневието, както и до психологически
проблеми. Към момента коляното й било обездвижено и не могло да се сгъва
напълно. Имала накуцваща походка. Очаквала се и повторна интервенция за сваляне
на иглените пирони.
Търпените болки оценява на 50 000 лева и моли
ответникът да бъде осъден да заплати сумата ведно със законната лихва от
07.11.2019 г. до окончателното изплащане.
Извършила разходи за лечение – закупуване на медикаменти,
медицински изделия, заплащане на потребителска такси и др. на обща стойност
566.98 лева. Моли и върху всеки от разходите за лечение да й бъдат присъдени
законни лихви от датата на извършване на разхода до окончателното изплащане.
Ответникът Столична община е подал отговор, в който
оспорва предявените искове по подробно изложени съображения.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа
страна:
По
делото е разпитан свидетелят Н.П.-Б., очевидец на инцидента. Разказва, че на
07.11.2019 г., около 18.30 часа заедно с М.С. се движили по левия тротоар на ул.
„Атанас Кирчев“. По това време на денонощието било тъмно, а улично осветление
липсвало. От другата страна на улицата, след кръстовището имало трафопост, кофи
за боклук и спрели коли. Затова се придвижвали по левия тротоар. Стигнали до кръстовището
с ул. „Кольо Фичето“. Ищцата вървяла пред свидетеля. Бордюрът на тротоара след
кръстовището, както и самият тротоар били разбити. Неравностите се получили от
плочки, като на места липсвали такива, а други били счупени. Докато П.била все
още на кръстовището, М. паднала на тротоара. Свидетелят опитала да помогне на
пострадалата, но не успяла. Кракът на ищцата веднага се подул. П.се обадила на съпруга
си, който дошъл с автомобил. Височината на превозното средство затруднила
качването на М.С. в него, както и слизането от него при пристигане във ВМА.
По
делото е приета медицинска документация, послужила на вещото лице за изготвяне
на съдебно-медицинската експертиза. Въз основа на тази документация и след
личен преглед на ищеца вещото лице е заключило, че описаното увреждане –
счупване на капачката на дясна колянна става се намира в причинно-следствена
връзка с инцидента на 07.11.2019 г. Лечението включвало оперативна интервенция
чрез наместване на фрагментите и фиксирането им с метална остеосинтеза К-спици
и телен серклаж, след което била поставена гипсова имобилизация. При извършения
на 09.03.2021 г. личен преглед е установен срединен надлъжно разположен
оперативен белег по предна повърхност на дясна колянна става в областта на
капачката с дължина 7 см. Подкожно разположени се усещали поставени игли. При С.
се наблюдавал ограничен обем на движение в дясна колянна става при свиване на
коляното от 90 градуса, при норма 130 градуса. Счупването причинило затруднения
в движенията на десен долен крайник за период, по-дълъг от 30 дни. При липса на
усложнения възстановяването отнемало четири месеца, като през първите два
болките били с по-висок интензитет.
В
съдебното заседание на 26.03.2021 г. д-р С. е пояснил, че към момента
затруднения в походката на М.С. липсват, но е налице ограничен обем движение
при качване и слизане по стълби и при сядане и клякане. Вещото лице допуска
ищцата да изпитва болки пир натоварване и смяна на времето, тъй като
увреждането е засегнало и хрущяла. С времето К-спиците се разхлабвали и се
налагало да бъдат извадени. След девет месеца капачката се считала зараснала и
остеосинтезата подлежала на премахване. С. планирала такава операция, но засега
я отлагала поради пандемичната обстановка.
За
търпените от ищцата болки и страдания са събрани гласни доказателства чрез
разпит на свидетеля С.С., майка на М.С.. Разказва, че към 21.30 часа на
07.11.2019 г. дъщеря й се обадила и й казала, че е получила счупване на капачката
на дясно коляно и че на другия ден й предстои операция. На 08.11.2019 г. към 15.00
часа извели М. от операционната и тогава майка й я видяла. Пострадалата не
изглеждала добре. Помолили свидетелката да купи памперси и шина за крака. След
изписването се оказало, че М. не може да свива крака си, нито да става и да
сяда. Постоянно лежала по гръб, а вечерно време болките се усилвали. От
лекарствата получила кръвоизлив и затова в продължение на 10 дни й поставяли инжекции.
На двадесетия ден свалили шината и видели, че кракът й е много по-тънък от левия.
В областта на операцията имало синини и се виждали части от поставения при
операцията материал. Трудно се придвижвала дори в дома си и ползвала проходилка
в продължение на два–три месеца. За извършване на ежедневни дейности й помагали
майка й и дъщеря й. Два пъти М. ходила на рехабилитационни курсове, но особено
подобрение не настъпило. На работа се върнала около една година след инцидента.
В момента работела, но все още имала накуцваща походка, отоци и синини по крака
и не можела да го сгъва. В момента не ползвала помощни средства, тъй като се притеснявала
да ходи на работа с бастун. Придвижвала се с градския транспорт и изпитвала
страх при качване и слизане от превозни средства. Преди инцидента била
физически активна - плувала, ходела на екскурзии и играела тенис. Понастоящем
това се оказало невъзможно и причинявало на М. емоционален дискомфорт.
По
делото са представени и приети фактури и фискални бонове за суми на обща
стойност 566.98 лева, представляващи разходи за лечение на получените на
07.11.2019 г. увреди. Вещото лице е дало заключение, че всички те са били
необходими за правилно и своевременно лечение на счупването на дясна колянна
става.
По
направеното от представителя на ответника Столична община възражение за
приемане на снимки от Гугъл мапс, следва да се отбележи, че съдът не ги е приел
като доказателства по делото, а ги приложил за целите на уточняване на мястото,
където се е случил инцидента.
По
делото е приет и протокол от 04.11.2020 г. за извършен оглед на тротоарната
настилка на ъгъла на ул. „Атанас Кирчев“ и ул. „Кольо Фичето“.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, достигна до следните
правни изводи:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД от М.С.С. *** заплащане на обезщетения за
претърпени от нея имуществени и неимуществени вреди.
Ищцата извежда правото си от
незаконосъобразно бездействие на лица, на които ответникът е възложил
извършването на определена работа. В случая Столична Община е надлежен ответник
именно във връзка с обективната гаранционно – обезпечителна отговорност по чл.
49 от ЗДД, в качеството й на възложител на работата по отношение на свои
служители, които с виновното си бездействие са пропуснали обезопасяването на
уличната мрежа.
За уважаването на
така предявените искове за непозволено увреждане е необходимо да бъдат
установени предпоставките на чл. 49 от ЗЗД: настъпили вреди за ищеца от лице,
на което ответникът е възложил някаква работа, като вредите са причинени при
или по повод на изпълнението й и по вина на изпълнителя.
Съобразно
правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК за доказателствената тежест в гражданския
процес, ищецът следва да проведе главно и пълно доказване на настъпването на
фактическия състав на непозволеното увреждане.
Тъй като в случая
виновното поведение се изразява в бездействие, неговата противоправност се
определя от наличието в законодателството на позитивно-правна норма,
задължаваща делинквента да действа по определен начин. Като е пропуснал да
упражни определено поведение, той е станал причина за увреждане на телесната
цялост на пешеходец, който се е движил по необезопасената пътна мрежа.
Между страните не
се спори, че ул. „Атанас Кирчев“ в кв. „Красна поляна“, гр. София, на която се
е намирала неравността, е собственост на ответната община. Този извод се
обуславя и от императивната норма на чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОбС вр. чл. 8, ал.
3 от ЗП. Пътят, на който е настъпил инцидента, е общински път по смисъла на чл.
3, ал. 3 от ЗП, поради което и на основание чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 от ЗП
задължена да осъществява дейностите по поддържането му, е именно ответната община.
Тя изпълнява законово вменените й задължения посредством възлагане на
определена работа на физически лица, нейни служители. Тяхна е отговорността при
пропуск да вземат необходимите мерки, в изпълнение на своите служебни
задължения, да осигурят безопасното и удобно придвижване по улиците и пътищата,
общинска собственост на всички участници в движението.
В конкретния
случай се установи, че служители на ответника не са изпълнили нито задължението
си да отстранят сочената неравност на тротоара, образувана от липсващи и
счупени плочки, където ищцата, като пешеходец, е пропаднала, нито са я
обозначили по начина, който законът ги задължава да го направят. Като е
попаднала в тази неравност на пътя, ищцата е получила безспорно установеното
увреждане – счупване на дясна колянна става.
Съдът приема за
категорично доказана причинно-следствената връзка между получените от М.С. увреждания
и падането в необозначената неравност на общинския път.
При определяне
размера на обезщетението в приложение на принципа за справедливост, съгласно
чл. 52 от ЗЗД следва да се съобразят характера и тежестта на вредите,
интензитетът и продължителността на понесените болки, проявлението им във
времето, възрастта на пострадалия и др.
Съдебно-медицинската
експертиза е установила, че вредите, чието обезщетение ищцата претендира, са
причинени именно от инцидента на 07.11.2019 г. За правилно провеждане на
лечението се е наложило С. да претърпи спешна оперативна интервенция за
поставяне на метална остеосинтеза. Последвало обездвижване на десния долен
крайник за период от два месеца, през което време ищцата е изпитвала естествени
затруднения, свързани с елементарни дейности в хигиенно-битово си обслужване. За
целта се наложило да използва помощта на майка си и дъщеря си.
Възстановителният период продължил около четири месеца, като за период от два
месеца ползвала болничен отпуск.
Към момента е
налице ограничен обем в движението на долния десен крайник в областта на
коляното при неговото свиване. Това продължава да причинява дискомфорт на
пострадалата и страх от последващо нараняване поради трудностите при качване и
слизане. Затрудненията в движението трайно са се отразили и на начина на живот
на С., като препятстват обичайната й преди инцидента физическа активност.
Нормалният начин
на живот на ищцата безспорно е бил нарушен. Вследствие травматичните увреждания
и особено невъзможността за самостоятелно придвижване, пострадалата е била
възпрепятствана да упражнява професията си и да води обичайния си социален
живот. За период от два месеца е зависила от чужда помощ в грижите за хигиената
и обслужването си, като това й е причинило естествени неудобства.
Като съобрази
възрастта на пострадалата – 39 г. към датата на инцидента, тежестта на
уврежданията, изпитаните болки и страдания, техния интензитет и
продължителността им, променения ритъм и начин на живот, съпътствани от
зависимост от чужда помощ, а също и трайните последици за долния десен крайник
на ищцата, съдът намира, че 20 000 лева е справедлив размер на обезщетението. При
определянето му съдът съобразява и предстоящото отстраняване на остеосинтезния
материал, което ще наложи последваща оперативна интервенция.
Не се доказа, че
ищцата е изпаднала в депресивно състояние, извънмерно и различно от нормалния
психически дискомфорт, свързан с ограниченията да води обичайния си начин на
живот. До сумата от 20 000 лева съдът намира искът за основателен и
подлежащ на уважаване, а за горницата до 50 000 лева следва да бъде
отхвърлен. Сумата от 20 000 лева се дължи ведно със законната лихва от
датата на увреждането – 07.11.2019 г., съгласно чл. 84, ал. 3 от ГПК.
В пряка
причинно-следствена връзка с уврежданията са направените разходи за лечение за
сума на обща стойност 461.98 лева. Съдът споделя възраженията на ответника, че
105 лева за допълнително оборудване, клас А за настаняване на легло при
провеждане на болнично лечение в „НСБФТР“ ЕАД не представлява разход, необходим
за лечение, а е свързан с личен комфорт на пациента. Неоснователно е обаче
възражението, че сумата от 125 лева не доказва заплащане на медицинско изделие,
необходимо за лечение а счупването. Фактурата е от 11.11.2019 г. – дата,
следваща деня на инцидента. Заключението на съдебно-медицинската експертиза безспорно
установява поставяне на остеосинтезен материал, който не е изваден до момента.
Изразходваните за
лечението суми се дължат със законните лихви от датата на заплащането им.
На ищцата е била оказана безплатна правна помощ. На адв.
Х. Ч. се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 1 267.73 лева,
съразмерно на уважената част от исковете.
Претенции за присъждане на разноски е направил и
ответникът, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение. Съобразно броя на
предявените искове и тяхната цена, съдът определя юрисконсултското
възнаграждение в размер на 450 лева, от които на Столична община се дължат
267.91 лева.
М.С. е била освободена от заплащане на държавна такса и
разноски, поради което Столична община дължи да заплати по сметка на СГС сумата
от 840.74 лева държавна такса и 120 лева депозит за експертиза по делото.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА, на основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД, Столична
Община, с адрес гр. София, ул. „******да заплати на М.С.С., ЕГН **********, с
адрес *** сумата от 20 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи
се в счупване на дясна колянна става при падане на необезопасена и
несигнализирана неравност на общински път в гр. София, ж.к. „Красна поляна“, ул.
„Атанас Кирчев“, след кръстовището с ул. „Кольо Фичето“ на 07.11.2019 г., ведно
със законната лихва от 07.11.2019 г. до окончателно изплащане, като отхвърля
иска за горницата до пълния предявен размер от 50 000 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД, Столична
Община, с адрес гр. София, ул. „******да заплати на М.С.С., ЕГН **********, с
адрес *** направените разходи за лечение на увреждане при падане на необезопасена
и несигнализирана неравност на общински път в гр. София, ж.к. „Красна поляна“, ул.
„Атанас Кирчев“, след кръстовището с ул. „Кольо Фичето“ на 07.11.2019 г.: 125
лева за медицинско изделие, ведно със законната лихва от 11.11.2019 г. до
окончателното изплащане, 29 лева потребителска такса, ведно със законната лихва
от 12.11.2019 г. до окончателното изплащане, 156.40 лева за закупени
медикаменти, ведно със законната лихва от 12.11.2019 г. до окончателното
изплащане, 76.98 лева за закупен фраксипарин, ведно със законната лихва от
13.11.2019 г. до окончателното изплащане, 5 лева за запис на изследване образна
диагностика, ведно със законната лихва от 06.12.2019 г. до окончателното
изплащане, 29 лева потребителска такса, ведно със законната лихва от 11.12.2019
г. до окончателното изплащане и 40.60 лева потребителска такса, ведно със
законната лихва от 29.01.2020 г. до окончателното изплащане, като отхвърля иска
за заплащане на сумата от 105 лева за допълнително оборудване, клас А за
настаняване на легло.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38 от
ЗАдв., Столична Община, с адрес гр. София, ул. „******да заплати на адвокат Х.Г.Ч.,
с адрес ***, кант. 416 сумата от 1 267.73 лева адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, М.С.С., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на Столична Община, с адрес гр. София, ул. „******сумата
от 267.91 лева разноски за производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, Столична
Община, с адрес гр. София, ул. „******да заплати по сметка на СГС 840.74 лева
държавна такса и 120 лева депозит за експертиза по делото.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: