Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Варна, ………...2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският
административен съд, ШЕСТИ състав, в публично заседание на двадесет и осми
април две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: ИВЕТА ПЕКОВА
и при участието на секретаря Н. Атанасова, като
разгледа докладваното от съдията Ивета Пекова
адм.дело № 2896 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по
реда на чл. 156 и сл. от ДОПК вр.чл.4 ЗМДТ.
Образувано е по
подадена жалба от Н.Х., гражданка на Република Южна Африка, чрез адв.И.-САК,
съдебен адрес-*** против Акт за установяване на задължения по чл.107 ал.3 ДОПК
№ МД-АУ-7414-1/29.06.17г., издаден от главен инспектор „КРД“ при дирекция
„Местни данъци“, община Варна, потвърден с Решение № МД-РШ-049/14.09.2017г. на директор
на дирекция на „Местни данъци“ при община Варна, с който са й установени
задължения за данък върху недвижимите имоти и такси за битови отпадъци за 2012г.,
2013г., 2014г., 2015г. и 2016г. в общ размер на 4918.50 лв. и съответните
лихви. Жалбоподателят твърди, че обжалваният акт е нищожен, съответно
неправилен и незаконосъобразен. Твърди, че актът е нищожен поради липса на
компетентност, както и поради нарушения на норми, имащи характер на правни
принципи. Твърди, че актът е нищожен и поради липса на императивно изискуемите
от закона ясни и непротиворечиви мотиви/фактически и правни/, която липса води
до невъзможността да се установи дали административният орган действа в рамките
на правомощията си, дали при издаването на акта са спазени целите, основанията
и реда, установени в закона/изискванията по чл.4 АПК/, дали правомощията на
административния орган са упражнени по разумен начин, добросъвестно и
справедливо, спазването на чл.6 АПК/принципа за съразмерност/, чл.7 –принципа
за истинност, чл.8- принцип за равенство, чл.10 ал.2 АПК- принцип на
безпристрастност, изискванията на чл.12 ал.1 и чл.13 АПК. Твърди, че актът е
издаден в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, в противоречие с целта на закона и е явно необоснован. Твърди, че не
са спазени императивните правила на АПК, ДОПК и ЗМДТ, определящи реда и
процедурата за издаване на обжалвания акт. Твърди, че не е уведомена за
започване на производството в нарушение на чл.26 АПК, както и че са нарушени
изискванията на чл.34 АПК и чл.35 АПК, като не е изследвано действителното
фактическо положение и актът е издаден без да е взета предвид обективната
фактическа и правна обстановка, не е взето предвид, че в процесният период
обективно не е съществувала посочената в акта жилищна сграда с полумасивна
конструкция с РЗП 52 кв.м., тъй като е била разрушена през 2004г., а двете
останали в имота сгради са в изключително лошо състояние и негодни за ползване.
Твърди, че начислените ДНИ и ТБО са базирани и начислени на нереалистично
високи данъчни оценки на земята и сградите, които не отговарят на
действителното състояние, както и не е взето предвид, че за процесният период
посочените в акта земя и сгради не са генерирали никакви отпадъци. Твърди и че
за имотите, посочени в акта, общината не е предоставяла услуги и извършвала
дейност по чл.62 ЗМДТ, не е извършвана нито една от дейностите по чл.66 ЗМДТ,
както и че като лице от посочените по чл.64 ЗМДТ-собственик на имотите не е
била уведомявана за наличие на нейни задължения, като за имотите й не са
извършвани никакви разходи по план-сметката в смисъла, упоменат в ЗМДТ. Твърди,
че в противоречие с Конституцията е начисляването фактически на два данъка- ДНИ
и ТБО и че от обжалваният акт не може да се установи по какъв начин е определен
размерът на претендираните задължения, като единственият законосъобразен начин
на изчисляване на таксата е според количеството на битови отпадъци- чл.67 ал.1 ЗМДТ и тъй като не са генерирани отпадъци и не са извършвани услуги от
общината, то не са налице и задължения за ТБО, съответно за лихви. Твърди и че
актът е необоснован и е в противоречие с правото на Европейския съюз и на
принципа „замърсителят плаща“. Начислената такса не отчита нито обема, нито
естеството на отпадъците/ в случая имотите не генерират отпадъци/. Прави
възражение и за погасяване на задълженията, установени с оспорения акт, по
давност, в това число и на начислените лихви, които са погасяват с изтичане на
тригодишен давностен срок. Моли да бъде прогласена нищожността на оспореният
акт, съответно същият да бъде отменен, както и да й бъдат присъдени направените
по делото разноски.
Ответникът по жалбата,
чрез процесуалния си представител ю.к.И., в писмено становище, оспорва жалбата
и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, както и да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение. Твърди, че актът е законосъобразен, издаден от компетентен
орган, при спазване на изискванията за форма, в съответствие с административнопроизводствените
правила и спазване на изискванията на материалния закон, поради което не страда
от пороци, водещи до нищожност. Счита, че безспорно е установено, че
жалбоподателката е собственик на имота- земя и сгради, предмет на облагане с
обжалвания АУЗ, като задълженията са определени върху данъчната оценка,
определена по реда на Приложение №2 от ЗМДТ по данните, декларирани от лицето,
като не са постъпвали коригиращи декларации за промяна на някое от
обстоятелствата по реда на чл.14 ал.3 ЗМДТ, като са налице изискванията на ЗМДТ
за дължимост на ТБО- принадлежност на имотите към съответното населено място и
реално предоставяне на услугите. Счита и че задълженията, установени с АУЗ, не
са погасени по давност.
След като разгледа
оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на
страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 160 ДОПК,
административният съд приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, от легитимирано лице и при наличие на интерес от
обжалване, поради което е допустима.
Обжалва се Акт за
установяване на задължение по чл.107 ал.3 ДОПК № МД-АУ-7414-1/29.06.17г.,
издаден от главен инспектор „КРД“ при дирекция „Местни данъци“, община Варна,
потвърден с Решение № МД-РШ-049/14.09.2017г. на директор на дирекция на „Местни
данъци“ при община Варна, с който на жалбоподателката са установени задължения
за данък върху недвижимите имоти и такси за битови отпадъци за 2012г., 2013г.,
2014г., 2015г. и 2016г. в общ размер на 4918.50 лв. и съответните лихви.
От декларация
по чл.14 ЗМДТ с вх. № 69-23-4246/13.08.1998г.
се установява, че е деклариран от М. М.
П., чрез пълномощник С. А.,
недвижим имот, находящ се в гр.Варна, м.“Свети Никола“ №397/стар №109/,
представляващ земя с площ от 12260 кв.м. и три сгради, жилища с обща РЗП 312
кв.м., партиден № 0000012555001. Съгласно приложеният нот.акт № 65/1995г. А. П.
е признат за собственик по наследство на следният недвижим имот: дворно място,
находящо се в гр.Варна, м.“Свети Никола“№109, цялото с площ от 12260 кв.м.,
съставляващо парцел 1875, идентичен с пл.№1996 по стария план и попада в 21
подрайон на града, ведно със застроените в мястото три вилни сгради, от които
първата представлява масивна двуетажна сграда с площ от 152 кв.м.; втората-
масивна едноетажна сграда със застроена площ 108 кв.м.; третата- полумасивна
едноетажна сграда със застроена площ от 52 кв.м. Съгласно приложеното завещание
А. П. е завещал недвижимата си собственост, находяща се в
България, в случай, че се прилага българският закон- имотът в гр.Варна,
м.“Свети Никола“№109, подробно описан в завещанието, на съпругата си М. П.,
която получава ½ част, а останалата ½ част на дъщеря си Н.Х./по
баща П./. От декларация по
чл.14 ЗМДТ вх.№ ********** от 11.10.2007г. се установява, че Н.Х., чрез
пълномощник, е подала същата за недвижим имот, находящ се в гр.Варна, м.“Свети
Никола“ №397/стар №109/, представляващ земя с площ от 12260 кв.м. и три сгради, жилища с обща РЗП 312 кв.м., от
които двуетажна сграда с площ от 152 кв.м., едноетажна сграда със застроена
площ 108 кв.м. и едноетажна сграда със застроена площ от 52 кв.м., партиден №
0000012555001, при собственост ½ ид.ч. за нея и ½ ид.ч. за майка
й М.П..
От акт за установяване на
задължение по чл.107 ал.3 ДОПК № МД-АУ-7414-1/29.06.2017г., издаден от
гл.инспектор „КРД“ при община Варна се установява, че за декларирания с
декларация по чл.14 ЗМДТ с вх.№ 69234246/13.08.1998г. имот, партиден номер 0000012555001,
представляващ земя с площ от 12260 кв.м. с данъчна основа 551 209.60лв.,
от които за притежаваната от жалбоподателя ½ ид.ч.-275604.80лв.; жилище
с РЗП от 52 кв.м. с данъчна основа 11318.30лв., от които за притежаваната от
жалбоподателя ½ ид.ч.-5659.15лв.; жилище с РЗП от 108кв.м. с данъчна
основа 39838.10лв., от които за притежаваната от жалбоподателя ½
ид.ч.-19919.05лв.; жилище с РЗП от 152 кв.м. с данъчна основа 56068.50лв., от
които за притежаваната от жалбоподателя ½ ид.ч.-28034.25лв., за който
при извършена проверка е установено, че не са внесени дължимите суми са
установени задължения за данъци и такси и лихвите за просрочие към тях,
изчислени към 29.06.17г., а именно: за ДНИ- за 2012г. в размер на 658.43лв. и
лихви-323лв., за 2013г. – 658.43лв. и лихви-256.13лв., за 2014г. в размер на
658.43лв. и лихви-189.32лв., за 2015г. – 658.44лв. и лихви-122.16лв. и за
2016г.- 658.44лв. и лихви-55.33лв. и за ТБО за 2012г. в размер на 329.22лв. и
лихви-161.50лв., за 2013г. – 329.22лв. и лихви-128.07лв., за 2014г. в размер на
322.63лв. и лихви-92.77лв., за 2015г. – 322.63лв. и лихви-59.85лв. и за 2016г.-
322.63лв. и лихви-27.11лв., или общо задължения за довнасяне в размер на 4918.50лв.
и лихви-1415.24лв. От заповед № 0793/14.03.16г.
се установява, че АУЗ е издаден от компетентен орган.
От жалба рег.№ МД177000756ВН/03.08.17г.
се установява, че жалбоподателят е обжалвал издаденият АУЗ с оплаквания, че актът
е нищожен, съответно неправилен и незаконосъобразен, като относно нищожност
твърди, че е издаден от некомпетентен орган и при нарушения на норми, имащи
характер на правни принципи, а относно незаконосъобразността- че не са спазени
императивните изисквания на АПК, ДОПК и ЗМДТ, определящи реда и процедурата по
издаването му, както и че актът противоречи на правото на ЕС и на принципа
„замърсителят плаща“, и че претендираните от общината задължения са погасени по
давност. Към жалбата са приложени молба до ВРП от Д. С.
от 2004г. относно събарянето на постройка; констативни протоколи от 28.06.16г.
и 12.07.2017г. относно освидетелстване на сгради с идентификатори
10135.2563.567.1 и 10135.2563.567.2 като негодни за ползване и застрашени от
самосрутване и опасни за задравето и живота на преминаващите хора; заповед №
2658/29.07.16г. на кмета на община Варна, с което е наредено на собствениците
на посочените в констативните протоколи сгради да ги премахнат.
От решение № МД-РШ-049/14.09.17г. на директора
на дирекция „Местни данъци” при община Варна се установява, че решаващият орган
е потвърдил АУЗ, като е приел, че жалбата е неоснователна и е обсъдил
направените с нея възражения. Приел е, че актът не страда от пороци, водещи до
неговата нищожност, същият е издаден по реда на ДОПК, където задължение за
уведомяване на задълженото лице е въведено единствено за ревизионното
производство, а в случая АУЗ е издаден в производство по чл.107 ДОПК, като
задълженията се определят по информацията в подадена от самото лице декларация,
в която през 2007г. са декларирани и трите сгради в имота. Решаващият орган е
приел, че в случая не е декларирана по съответния ред промяна на
обстоятелствата; не е декларирано, че имота няма да се ползва за съответен
период/предвид твърденията, че не са генерирани отпадъци/, като ДНИ се дължи
независимо от състоянието и ползването на имота. Прието е и че АУЗ е издаден в
съответствие с действащото законодателства, спазени са изискванията на чл.109 ДОПК, а относно лихвите са приложими разпоредбите на ДОПК.
От
Заповеди № 3825/28.10.11г., №4260/26.10.12г., №3918/30.10.13г., №
4013/27.10.14г. и №4506/29.10.2015г. на кмета на община Варна се установява, че
са определени районите, в които съответно през 2012г., 2013г., 2014г., 2015г. и
2016г. община Варна организира услуги по сметосъбиране и сметоизвозване на територията
на общината; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения/обезвреждането
се извършва в завод за ТБО с.Езерово и/или в депо до с.Въглен/ и поддържане
чистотата на териториите за обществено ползване, като е определено и че за
имотите, невключени в посочените граници се дължи такса само по т.3 /за
поддържане чистотата на териториите за обществено ползване/, както и честотата
на сметоизвозване.
От договори
№224/27.07.11г., №
Д-4-9200/79/30.04.2004г., анекси и тристранно споразумение се установява, че
община Варна е сключила договор с община Аксаково за приемане и депониране на
отпадъци, както и договор със „Спартак Таксим“ООД да изпълни дейности по
депониране на ТБО с произход от територията на община Варна в депо за ТБО в
землището на с.Въглен, общ.Аксаково. Представено е и комплексно разрешително на
регионално депо за неопасни отпадъци за общините Варна и Аксаково.
Съгласно
представен договор с „Адиан“ООД общината е възложила на дружеството сметосъбирането,
сметопочистването, сметоизвозването и поддържането на чистотата на териториите
за обществено ползване в район Приморски, на територията на който се намира
имотът на жалбоподателя. От представените оперативни планове, заявки, задания и
приемо-предавателни протоколи за
дейността по поддържане на чистотата на територията на район „Приморски“ се
установяват възложените и приети извършени дейности по месеци.
Съгласно
действащите Наредби на ОбС-Варна за определяне размера на местните данъци на
територията на община Варна за процесните периоди размерът на данъка върху
недвижимите имоти е 2 на хиляда върху данъчната оценка на имота, като данъчната
оценка на недвижимите имоти на гражданите се определя по Приложение №2 към
ЗМДТ.
Съгласно
Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги
на територията на община Варна, действаща към съответния данъчен период,
таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на
общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка/чл.17/, а съгласно
представените протоколи от проведени заседания ОбС –Варна е определил размер на
таксата на ТБО за 2012г. пропорционално върху данъчната оценка на жилищните
имоти на граждани в размер на 1 на хиляда, от която по видове услуги- за
сметосъбиране и сметоизвозване-0.62 на хиляда, за обезвреждане на битови
отпадъци и депо- 0.10 на хиляда и за почистване на територии за обществено
ползване- 0.28 на хиляда/протокол №3 от заседание на 14 и 15.12.2011г./; за
2013г. -1 на хиляда, от която по видове услуги- за сметосъбиране и
сметоизвозване-0.37 на хиляда, за обезвреждане на битови отпадъци и депо- 0.35
на хиляда и за почистване на територии
за обществено ползване- 0.28 на хиляда/протокол №14 от заседание на
19.12.2012г./; за 2014г., 2015г. и 2016г.- 0.98 на хиляда, от която по видове
услуги- за сметосъбиране и сметоизвозване-0.35 на хиляда, за обезвреждане на
битови отпадъци и депо- 0.35 на хиляда и за почистване на територии за
обществено ползване- 0.28 на хиляда/протокол №26 от заседание, поведено на 13,
14.12.2013г./.
Представени са
данъчни оценки на имотите, за които с АУЗ са начислени ДНИ и ТБО за съответните
данъчни периоди.
Съгласно
представената от жалбоподателя приходна квитанция от 30.07.19г. задълженията за
ДНИ и ТБО за имота, предмет на издадения АУЗ, са платени, ведно с дълимите лихви.
Представено е удостоверение за липса на задължения за местни данъци и ТБО към
община Варна, дирекция „МД“ към 29.08.19г.
Съгласно
представените влезли в сила съдебни решения по гр.д.№ 1674/2009г. по описа на
ВРС и по гр.д.№723/2008г. на ВРС е признато за установено, че жалбоподателката
е собственик на недвижимият имот, предмет на нот. акт №65/1995г./с който
нот.акт имотът е деклариран и за който с АУЗ са й установени задължения за ДНИ
и ТБО/, въз основа на наследство по закон от баща си А. П..
При така изложената фактическа
обстановка съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е подадена от
легитимирано лице, в срока по чл.156 ДОПК и след изчерпване на възможността за
обжалване по административен ред, поради което се явява допустима. Разгледана
по същество е неоснователна.
Съгласно
чл.4 ал.1 ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци,
както и обжалването на свързаните с тях актове се извършва по реда на ДОПК. По
същия ред се извършва и установяването, обезпечаването и събирането на местните
такси по този закон, както и обжалването на свързаните с тях актове- чл.9б ал.2
вр.чл.4 ал.1-5 ЗМДТ.
При извършване на
задължителната проверка по чл.160, ал.2 ДОПК, съдът констатира, че издаденият
АУЗД е издаден от компетентен орган в предвидената от закона писмена форма,
поради което не страда от пороци водещи до неговата нищожност.
В жалбата се твърди,
че оспореният акт е нищожен.
Нищожността е
положение на абсолютна недействителност на определен акт. Тя е състояние на пълна
липса на правно действие на един акт, който привидно е издаден като
административен акт, в склучая АУЗ по реда на ДОПК, като нищожният акт не е
породил и никога не може да породи очакваните правни последици. Обявяването
нищожността на акт няма конститутивно значение, тъй като нищо не изменя, не
преустановява, а само констатира пълна незаконосъобразност. Основания за
обявяване на нищожност на акт от съда е налице когато е налице толкова, тежко,
основно нарушение на изискванията за законност, поради което акта, независимо,
че притежава външни белези на акт, не поражда правни последици.
Нищожен
е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът
изначално от момента на издаването му не поражда правните последици, към които
е насочен. Теорията е изградила следните критерии кога един порок води до
нищожност и кога същият води до унищожаемост: всяка некомпетентност винаги е
основание за нищожност на акта. Порокът във формата е основание за нищожност,
само когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма,
съответно на липса на волеизявление. Съществените нарушения на производствените
правила са основания за нищожност, само ако са толкова съществени, че
нарушението е довело до липса на волеизявление /например - поради липса на
кворум/. По правило, нарушенията на материалния закон касаят правилността на
акта, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото
основание само този акт, който изцяло е лишен от законова опора - т. е. не е
издаден на основание нито една правна норма и същевременно засяга по
отрицателен начин своя адресат. Само пълната липса на условията или
предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма, и липсата на
каквото и да е основание и изобщо на възможност за който и да е орган да издаде
акт с това съдържание би довело до нищожност на посоченото основание.
Превратното упражняване на власт също е порок, водещ само до
незаконосъобразност като правило и само ако преследваната цел не може да се постигне
с никакъв акт, посоченият порок води нищожност.
В
случая оспореният АУЗ е издаден от компетентен орган, а именно служител на
общинската администрация, който има правата и задълженията на орган по
приходите, съгласно ал.3 на чл.4 ЗМДТ, определен със заповед на кмета- чл.4
ал.4 ЗМДТ. Актът е издаден в предписаната от закона писмена форма. Актът е
издаден при спазване на изискванията на ДОПК, като не са налице съществени
процесуални нарушения, които да водят до нищожност на оспореният акт, нито се
установиха. Съществено нарушение на процесуалните правила, както бе посочено
по-горе, може да доведе до нищожност, само ако е довело до липса на
волеизявление на административния орган. Такова в случая не е налице.
Материалната
незаконосъобразност може да доведе до нищожност само при пълна липса на
предпоставките, визирани в материалноправната норма, когато актът е изцяло
лишен от основание, когато акт с такова основание не може да бъде издаден въз
основа на никакъв закон, от никакъв орган. Такива в случая нито се твърдят,
нито се установяват. Оспореният акт е издаден на основание чл.107 ал.3 ДОПК вр.
чл.4 ал.1 ЗМДТ, който урежда установяването от органите по приходите на
размерите на дължимите в случая ДНИ и ТБО въз основа на подадена от задълженото
лице декларация, като актът може да бъде издаден служебно когато задължението
не е платено в срок. Следователно актът не е лишен от основание и основанието
за издаване на такъв акт е изрично уредена в ДОПК и ЗМДТ - в цитираната
разпоредба. Не е налице и пълна липса на предпоставките или условията на
материалноправната норма. От представените писмени доказателства се установи по
безспорен и категоричен начин, че жалбоподателят е декларирал недвижим имот, за
който не е заплатил дължимите ДНИ и ТБО за процесните данъчни периоди.
В
случая не е налице и порокът липса на форма, тъй като не е налице липса на
волеизявление. Напротив –волеизявлението е изрично изразено в писмена форма,
обективирано в обжалваният акт.
Не
е налице и несъответствие с целта на закона. Имено законът е уредил изрично
възможността да бъде издаден такъв акт служебно от органите по приходите.
С
оглед гореизложеното, съдът намира, че оспореният АУЗ не страда от такива
пороци, които да водят до неговата нищожност.
С издаденият АУЗ на
жалбоподателя са установени задължения за ДНИ и ТБО за 2012, 2013, 2014, 2015 и
2016г. за недвижим имот, находящ се в гр.Варна, м.“Свети Никола“ № 397,
партиден номер 0000012555001, представляващ земя с площ от 12260 кв.м., жилище
с РЗП от 52 кв.м., жилище с РЗП от 108кв.м. и жилище с РЗП от 152 кв.м., за притежаваната
от жалбоподателя ½ ид.ч. в общ размер на 4918.50лв. и лихви- 1415.24лв.
Жалбоподателят твърди, че не дължи
начислените ДНИ и ТБО, тъй като същите са начислени без да е взета предвид
фактическата и правна обстановка, че сградата с РЗП 52 кв.м. е била разрушена
още през 2004г., а останалите две са в лошо фактическо състояние, негодни за
ползване; ДНИ и ТБО са начиселни на база завишени данъчни оценки, като не е
взето предвид, че за посочените периоди посочените в акта сгради и земя не са
били генерирали никакви отпадъци, както и че общината не е предоставяла и
извършвала никаква дейност по чл.62 ЗМДТ за имотите, посочени в акта.
Разпоредбите на чл. 11 и
чл. 64 ЗМДТ
уреждат предпоставките за възникване на задължението за внасяне на ДНИ и ТБО.
Съгласно чл.11 данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък
недвижими имоти. Съгласно чл.64 ЗМДТ таксата за битови отпадъци се заплаща от
лицата по чл.11. Задължени лица за ДНИ и ТБО са собствениците или ползвателите
на недвижими имоти. Нормата на чл. 14, ал.1 ЗМДТ/в
редакцията към процесните периоди/ възлага в задължение на придобилия имота
собственик да уведоми за това писмено в 2-месечен срок общината по
местонахождението на имота, като подаде данъчна декларация за облагане с
годишен данък върху недвижимите имоти. Съгласно чл. 14, ал. 3 ЗМДТ
при промяна на някое обстоятелство, което има значение за определяне на данъка,
данъчно задължените лица уведомяват общината по реда и в срока по ал. 1.
От събраните по делото доказателства по
безспорен и категоричен начин се установи, че жалбоподателят е
собственик на недвижим имот, представляващ земя и три сгради, находящи се в гр.Варна, м.“Свети Никола“ №
397, придобит по наследство- съгласно представените нот.акт № 65/1995г.,
завещание, както и решенията на ВРС, представени по делото, и е деклариран от Н.Х.
с декларация по чл.14 ЗМДТ, подадена 2007г.
Съгласно чл.13 ал.1 ЗМДТ данъкът се заплаща независимо
дали недвижимите имоти се използват или не. В случая през 2007г.
жалбоподателката е декларирала недвижим имот, представляващ земя и три сгради,
т.е. в период следващ периода, от който се твърди, че сграда с РЗП 52 кв.м.
липсва. Не е подавана декларация по чл.14 ал.3 ЗМДТ за промяна на декларирани
обстоятелства. Съгласно чл.16 ал.1 ЗМДТ при частично или пълно унищожаване на
сградите данъчно задължените лица уведомяват за това общината по
местонахождението на имота по реда и в срока по чл.14 ал.1 ЗМДТ. Декларация за
частично или пълно унищожаване на сградите в имота не се установи да е
подавана, а и не се твърди. Не се твърди и че имотът е сред тези по чл.24 ЗМДТ,
за които е предвидено освобождаване от данък, нито че е предявено такова право
на освобождаване от данък по реда на чл.27 ЗМДТ- чрез подаване на декларация в
срока по чл.14 ал.1.
Данъкът е изчислен върху данъчна основа- данъчната оценка
ни имотите, определена по данните в подадената от жалбоподателката декларация
за тях и реда на Приложение №2 от ЗМДТ.
Съгласно чл.62 от ЗМДТ ТБО са заплаща
за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други
съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на
териториите за обществено ползване в населените места, като размерът на таксата
се определя по реда на чл.66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване;
обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на
териториите за обществено ползване. Съгласно чл.63 ал.2 ЗМДТ границите на
районите и видът на предлаганите услуги по чл.62 в съответния район, както и
честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на общината и се
обявяват публично в предвидения в разпоредбата срок. Съгласно чл.64 ал.1 ЗМДТ
таксата се заплаща от лицата по чл.11, а именно собствениците на недвижими
имоти. Таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение
на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност,
включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба дейности.
Случаите, при които не се събира такса за някоя от услугите, са регламентирани
в чл.71 от ЗМДТ, а именно - за сметосъбиране и сметоизвозване - когато
услугата не се предоставя от
общината или имотът не се ползва през цялата година и е подадена декларация от
собственика за това в определения срок; за поддържане чистотата на териториите
за обществено ползване - когато услугата не се предоставя от общината; за обезвреждане на битовите
отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за
обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива.
От
събраните по делото доказателства се установи по безспорен и категоричен начин,
че жалбоподателят е собственик на недвижимия имот, деклариран от него в подадената
декларация, за който с АУЗ са начислени ТБО, което и не се оспорва от него.
Границите
на районите и видът на предлаганите услуги за периода 2012г. – 2016г., са
определени с представените по делото Заповеди №
3825/28.10.11г., №4260/26.10.12г., №3918/30.10.13г., № 4013/27.10.14г. и
№4506/29.10.2015г. на кмета на община Варна, като
съгласно същите за всяка една от годините, общината организира следните услуги:
събиране и извозване на битови отпадъци; обезвреждане на битовите отпадъци в
депо; поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в населените
места. Имотът на жалбоподателя се намира в
район, за който за съответните проверявани периоди общината организира и трите
вида услуги, видно от представените заповеди. Общинският съвет –Варна е
определил размера на таксата битови отпадъци за жилищни имоти в размер на 1 на
хиляда за 2012 и 2013г. и 0.98 на хиляда за 2014г., 2015г. и 2016г. върху
данъчната им оценка. Безспорно се установи и че услугите, за които се дължи
ТБО, са предоставяни от общината за данъчните периоди – видно от събраните по
делото писмени доказателства- заявки, графици, протоколи, договори. Таксата
битови отпадъци е определена от органа по приходите в оспорения АУЗ в
определения от ОбС-Варна размер върху данъчната оценка на имота, като е
съобразено, че жалбоподателката е собственик на ½ ид.ч. от него. Данъчните
оценки, както бе посочено, са определени въз основа на декларираните от лицето
данни по реда на Приложение №2 от ЗМДТ.
Таксата битови отпадъци не е данък. Дължимостта й не се поражда само и
единствено от наличието на установена в закон правна връзка между недвижим имот
и съответния правен субект – чл.11 ЗМДТ. Законът изисква и услугата да е
престирана и ползвана. С оглед различното съдържание на трите вида услуги по
чл. 62 ЗМДТ и на различните цели, които общината преследва чрез предоставянето
на тези услуги, законодателят изрично е определил кога услугите са предоставени
и кога се счита, че са ползвани.
Съгласно чл.71 от ЗМДТ, такса за сметосъбиране и сметоизвозване не се
събира, когато услугата не се предоставя от общината или ако имотът не се
ползва през цялата година и е подадена декларация по образец от собственика или
ползвателя до края на предходната година в общината по местонахождението на
имота. Не се установи да са подавани декларации, че имотът няма да се ползва за
който и да е от процесните периоди, нито се твърди да са подавани. Жалбоподателят
твърди, че имотите не генерират отпадъци. Цитираната разпоредба изрично урежда
случаите, при които не се събита тази такса, както и кога се подава декларация
от задълженото лице. От събраните по делото доказателства се установи по
безспорен и категоричен начин, че услугите сметосъбиране и сметоизвозване се
представят в района, в чиито граници попадат имотите на жалбоподателя, като не
се установи лицето да е подавало декларация, че имотът няма да се ползва.
Относно услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено
ползване, съгласно чл.66, ал.1, т.4 ЗМДТ в тази услуга се включва почистване на
уличните платна, площадите, алеите, парковете и другите територии от населените
места, предназначени за обществено ползване. Съвместното съжителство в рамките
на едно населено място, което да отговаря на определени, приети от членовете на
общността, от обществото и от държавата стандарти, не може да се осъществи без
територии за обществено, т.е. достъпно за всички, ползване. Законодателят е
приел, че общото ползване предполага и обща отговорност за събиране,
транспортиране и третиране на генерираните битови отпадъци. Определянето на
обхвата на предоставяне на услугата, т.е. на териториите за обществено ползване
и точния вид на услугите е предоставено на дискрецията на общинския съвет и на
кмета на общината. За да е налице задължение за заплащане на тази такса е
необходимо общината не само да е определила вида и териториалния обхват за
предоставяне на услугата, но и фактически да я предоставя, тъй като когато тази
услуга не се предоставя такса не се дължи – чл. 71, т. 2 ЗМДТ. Услугата не е
обвързана с ползването на имота от задълженото по чл.11 ЗМДТ лице и за нея не е
налице възможност за деклариране, че няма да се ползва. Установи се от
представените по делото приемо-предавателни протоколи, че за всеки месец от
годините, за които с АУЗ е начислена ТБО общината е приела извършването на
дейности, описани в тези протоколи и които именно представляват услугата
поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, съгласно чл.66,
ал.1, т.4 ЗМДТ. В представените протоколи изрично са записани договорите, въз
основа които тези дейности са извършени.
Обезвреждането на битови отпадъци и поддържане на депа или на други
съоръжения за обезвреждане е услуга, необходима както по отношение на битовите
отпадъци, получени от сметосъбирането и сметоизвозването, така и за битовите
отпадъци, получени от поддържането на чистотата на териториите за обществено
ползване, така и за осигуряване на общото задължение на общината по
обезвреждане на битовите отпадъци. Законодателят е приел, че такса за тази
услуга не се събира, когато общината няма депа или други съоръжения за
обезвреждане на битови отпадъци. Тази услуга също не е обвързана с фактическото
ползване на имота от задълженото по чл.11 ЗМДТ лице и не е налице възможност за
деклариране, че няма да се ползва. В случая от доказателствата по делото
безспорно се установи, че община Варна е извозвала битови отпадъци до депо за
обезвреждане, както и че разполага с депо за обезвреждане на отпадъци, съгласно
представените договори. Налице са както приемо-предавателни протоколи за
извършените дейности по този вид услуга, така и доказателства относно наличието
на депо, съвкупната преценка на които води до извод, че услугата е предоставяна
и такса за същата се дължи. Дължимостта на тази такса зависи от принадлежността
на имота към територия, в която тази услуга се извършва. В случая безспорно се
установи, че е извършвана тази услуга за процесните периоди.
От събраните по делото доказателства се установи, че и трите услуги са
предоставяни от общината през процесните периоди по отношение на имота, за който
с АУЗ е определена ТБО в пълен размер. Не са подавани декларации за освобождаване
от заплащане на ТБО.
Независимо, че в оспорения АУЗД не са разграничени трите вида услуги, за
които се дължи ТБО, съдът с оглед задължението му по чл.160 ал.1 ДОПК да реши
спора по същество, намира, че в случая размерът на дължимите ТБО за притежаваният
от дружеството имот за проверяваните периоди са правилно и законосъобразно
определени.
Неоснователни са
твърденията в жалбата, че не са спазени императивните правила на АПК, ДОПК и
ЗМДТ, определящи реда и процедурата за издаване на обжалвания акт. Както бе
посочено, АУЗ е издаден при спазване реда и изискванията на ДОПК и ЗМДТ. Актът
е издаден служебно по реда на чл.107 ДОПК въз основа на декларираните данни от
самото лице. Не е налице задължение на органа по приходите в случая да
уведомява задълженото лице за започване на производството. Актът е издаден въз
основа на декларираните данни, като не е подавана декларация за настъпили
промени в декларираните обстоятелства. В случай, че са настъпили промени
задълженото лице е било длъжно да ги декларира по съответния ред.
Твърди се, че ТБО не
се дължи, тъй като за процесния период посочените в акта земя и сгради не са
генерирали никакви отпадъци. Както бе посочено налице е ред, съгласно който не
се дължи ТБО за някои от услугите при посочените в чл.71 ЗМДТ условия, които в
случая не са налице. Не са налице доказателства да е подавана декларация за
освобождаване от ТБО, а и както бе посочено законът предвижда възможност за
освобождаване от заплащане на такса само по отношение на част от компонентите,
които я формират. Не е подавана такава декларация от задълженото лице. Съгласно
ЗМДТ ДНИ и ТБО се дължи за всяка календарна година.
Неоснователни са и
твърденията за начисляване неправомерно на два данъка. Както бе посочено ТБО не
е данък. В случая дължимостта на ДНИ и ТБО е изрично уредена със закон- ЗМДТ.
Установените
задължения с АУЗ не са погасени по давност, както твърди жалбоподателят. АУЗ е
издаден в срока по чл.109 ДОПК. С издаването на АУЗ се прикъсва давността и от
прекъсването започва да тече нова давност- чл.172 ал.2 и 3 ДОПК, като в случая
не е изтекла давността по чл.171 ДОПК за погасяване на задълженията по АУЗ.
Дължимостта на лихвите върху публичните вземания се определя по ДОПК и в случая
и по отношение на тях като публични вземания не е изтекла погасителната
давност.
Плащането на задълженията,
установени с АУЗ, е способ за погасяване на публичното вземане, съгласно чл.168 ДОПК. Плащането не обосновава извод за незаконосъобразност на акта, с който
задължението е установено, а само, че същото не подлежи на принудително
събиране, тъй като е платено.
С оглед на
гореизложеното, съдът намира, че издадения АУЗ е правилен и законосъобразен, а
жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.
При този изход на спора и предвид
направеното искане, съдът намира, че на ответната страна следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение, изчислено съобразно Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 646.65лв.
Водим от гореизложеното и на основание чл.160 ал.1 и ал.2 ДОПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на Н.Х., гражданка на ***, подадена чрез адв.И.-САК,
съдебен адрес-*** против Акт за установяване на задължения по чл.107 ал.3 ДОПК
№ МД-АУ-7414-1/29.06.17г., издаден от главен инспектор „КРД“ при дирекция
„Местни данъци“, община Варна, потвърден с Решение № МД-РШ-049/14.09.2017г. на директор
на дирекция на „Местни данъци“ при община Варна, с който са й установени
задължения за данък върху недвижимите имоти и такси за битови отпадъци за
2012г., 2013г., 2014г., 2015г. и 2016г. в общ размер на 4918.50 лв. и
съответните лихви.
ОСЪЖДА Н.Х., гражданка на ***, родена на ***г. в ***,
съдебен адрес-***, да заплати на община
Варна сумата от 646.65 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на
обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщението на страните.
СЪДИЯ: