Решение по дело №16442/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1816
Дата: 20 април 2023 г.
Съдия: Петя Николова Топалова
Дело: 20221110216442
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 декември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1816
гр. София, 20.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 121-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА
при участието на секретаря АБЛ
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА Административно
наказателно дело № 20221110216442 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Съдът е сезиран с жалба от Д. Д. А., с ЕГН **********, против
наказателно постановление №22-4332-022687/07.11.2022 г. на началник
сектор СДВР, отдел Пътна полиция-СДВР, с което на основание чл.185 ЗДвП
му е наложена глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл.20 ал. 1 ЗДвП и на
основание чл.175 ал.1 т.5 ЗДвП - глоба в размер на 50 лв., лишаване от право
да управлява МПС за 1 месец за нарушение на чл.123 ал. 1 т.3 б. „в” ЗДвП.
В жалбата се излагат подробни доводи за незаконосъобразност на
наказателното постановление – нарушение на процеусалните правила, както и
недоказаност на двете вменени нарушения. Редовно призована
жалбоподателката не се явява. В с.з. се представлява от адв.Е., която излага
доводи за недоказаност на нарушенията, тъй като по същото време
жалбоподателката се е намирала на работното си място, което се установява
от представените в тази насока доказателства. Предлага на съда да отмени
наказателното постановление като незаконосъобразно. Претендира разноски.
Въззиваемата страна редовно призована не изпраща представител.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и логическо единство във връзка с оплакванията в жалбата,
1
приема за установено следното:
Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от надлежна страна в
преклузивния срок. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.



По делото е установена следната фактическа обстановка:

На дата 07.10.2022 г. свидетелят С. А. Д заемащ на длъжността мл.
автоконтрольор отдел Пътна полиция-СДВР въз основа на докладна записка
от 12.08.2022 г., сведение от А. К. М. и Протокол за ПТП
№1846633/12.08.2022 г. съставил на жалбоподателката АУАН бланков
№021948/07.10.2022 г.
В АУАН била изложена следната фактиеска обстановка: на 12.08.2022 г.
около 17:30 часа, в гр.София, жалбоподателката управлява л.а.ХХХ по ул.
„Ген. Ал. Суваров”, с посока на движение от ул. „Равен” към ул. „Иван
Сусанин”, като пред №93, поради недостатъчен контрол над управлението на
МПС, реализира ПТП в паркиран л.а. БМВ с рег.№ХХХ, като нанася
материални щети на лява странична част. След ПТП напуска мястото без да
уведоми службата за контрол на МВР.
Преди връчване на АУАН жалбоподателката попълнила декларация /л.10
от делото/, че не е участвала в ПТП.
При връчването на акта А. отразила като възражение: „Възразявам срещу
отправените обвинения. Не съм участвала в ПТП.”
В срока по чл.44 ал.1 ЗАНН А. подала писмени възражения срещу
съставения й АУАН, идентични с тези направени от нея в настоящото
производство, а именно – че на процесните дата и час е била на работа и е
нямало как за 9 минути да пристигне от местоработата й, която е на
ул.”Околовръстен път” №199А до мястото на ПТП - „Ген. Ал. Суваров” №93.
Наказащият орган възприел изцяло фактическата обстановка установена
от контролните органи и издал атакуваното наказателно постановление.

Въз основа на горната фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:

В хода на административнонаказателното производство не е допуснато
2
съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до
накърняване на правото на защита на санкционираното лице.
АУАН и НП са издадени от оправомощени за това длъжностни лица и в
рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и
връчени на жалбоподателя. Притежават необходимото съдържание по чл.42 и
чл.57 от ЗАНН и са издадени в сроковете по чл.34 ЗАНН, като в тази връзка
възраженията в жалбата са неоснователни.
Съдът намира, че наказателното постановление се явява
незаконосъобразно, поради недоказано авторство на вменените нарушения.

По т.1 от НП /нарушение на чл.20 ал. 1 ЗДвП/:

Съдът намира, че неправилно жалбоподателката санкционирана за
нарушение на нормата на чл.20 ал.1 ЗДвП, която задължава водачите да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.
По делото по служебен почин на съда беше допусната и разпитана в
качеството на свидетел А. К. М., въз основа на чиито сведения е съставен и
АУАН. В с.з. от 06.02.2023 г. М. заявява, че инцидента е станала на 12.08.2022
г. към 17:30 часа, когато била на двора със семейството й. Семейната им кола
била спряна пред вратата на оградата, като тя имала видимост към пътя и
към самата кола. Нашата кола е БМВ-1 с рег.№ ХХХ. Колата е семейна - моя
и на съпругът ми. Тя била най-близо до оградата, когато чула силен трясък и
лек автомобил Фолксваген, модел Поло, цвят металик, бързо преминал, като
тя успяла да види първите две букви и цифри от номера - СВ 13. Видяла
женски силует на мястото на шофьора. След установяване на щетите по
семейния автомобил тя тръгнала да обикаля, като видяла същата кола след
около 40 минути спряна до блок в близост. По колата имало драскотини, но
без следи от боя от автомобила на свидетелката, тъй като по нейно време те
били вече манипулирани, почистени. Полицейските служители дошли на
място едва към 22.00 часа и не пожелали да търсят в блока евентуалния
водач.
По делото се установи, че на процесната дата – 12.08.2022 г.
жалбоподателката А. е изпълнявала задълженията си като „експерт
3
управление на вземанията и риска“ във Фьоникс Фарма ЕООД с работно
място - гр.София, ул.”Околовръстен път” №199А. /арг. трудов договор
№13/19.01.2022 г., л.43 от делото/.
Видно от Хронолигична справка за потребител – Д. А. /л.45 от делото/,
същата е напуснала работното си място в 17 часа 21 минути и 18 секунди.
Мястото на ПТП е посочено като гр.София „Ген. Ал. Суваров” №93, а часът –
17.30 на 12.08.2022 г. Съдът намира, че обективно, няма как А. да е изминала
за 9 минути разстоянието от „Ген. Ал. Суваров” до ул.”Околовръстен път”
№199А, поради което авторството на това нарушение остана недоказано.

По т.2 от НП /нарушение чл.123 ал. 1 т.3 б. „в” ЗДвП/:

Съгласно разпоредбата на чл.123 ал. 1 т.3 б. „в” ЗДвП, Водачът на пътно
превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е
длъжен, когато при произшествието са причинени само имуществени вреди,
ако между участниците в произшествието няма съгласие относно
обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието,
уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните
работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват
дадените им указания. Както беше посочено по-горе, по делото не се
установи с необходимата категоричност, че на процесната дата и час
жалбоподателката въобще да е причинила ПТП с посочения автомобил,
поради което съдът приема, че и това вменено й нарушение остана
недоказано.
Недоказаността на двете нарушения налага цялостна отмяна на
атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно.
С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане,
въззиваемата страна ще следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя
сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Видно от Договор за правна защита и съдействие от 10.01.2023 г. /л.38
от делото/, заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение е в
размер на 600 лв. Не е направено възражение за прекомерност, поради което
следва да присъди в тежест на въззиваемата страна изцяло сумата по
4
заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63 ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №22-4332-022687/07.11.2022 г. на
началник сектор СДВР, отдел Пътна полиция-СДВР, с което на Д. Д. А., с
ЕГН **********, на основание чл.185 ЗДвП му е наложена глоба в размер на
20 лв. за нарушение на чл.20 ал. 1 ЗДвП и на основание чл.175 ал.1 т.5 ЗДвП -
глоба в размер на 50 лв., лишаване от право да управлява МПС за 1 месец за
нарушение на чл.123 ал. 1 т.3 б. „в” ЗДвП.
ОСЪЖДА СДВР да заплати на Д. Д. А., с ЕГН **********, сумата от
600 лв. – адвокатско възнаграждение за една инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд София-град.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5

Съдържание на мотивите

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Съдът е сезиран с жалба от дда с ЕГН **********, против наказателно
постановление №22-4332-022687/07.11.2022 г. на началник сектор СДВР,
отдел Пътна полиция-СДВР, с което на основание чл.185 ЗДвП му е наложена
глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл.20 ал. 1 ЗДвП и на основание
чл.175 ал.1 т.5 ЗДвП - глоба в размер на 50 лв., лишаване от право да
управлява МПС за 1 месец за нарушение на чл.123 ал. 1 т.3 б. „в” ЗДвП.
В жалбата се излагат подробни доводи за незаконосъобразност на
наказателното постановление – нарушение на процеусалните правила, както и
недоказаност на двете вменени нарушения. Редовно призована
жалбоподателката не се явява. В с.з. се представлява от адв.е, която излага
доводи за недоказаност на нарушенията, тъй като по същото време
жалбоподателката се е намирала на работното си място, което се установява
от представените в тази насока доказателства. Предлага на съда да отмени
наказателното постановление като незаконосъобразно. Претендира разноски.
Въззиваемата страна редовно призована не изпраща представител.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и логическо единство във връзка с оплакванията в жалбата,
приема за установено следното:
Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от надлежна страна в
преклузивния срок. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.



По делото е установена следната фактическа обстановка:

На дата 07.10.2022 г. свидетелят САД заемащ на длъжността мл.
автоконтрольор отдел Пътна полиция-СДВР въз основа на докладна записка
от 12.08.2022 г., сведение от АКМ и Протокол за ПТП №1846633/12.08.2022 г.
съставил на жалбоподателката АУАН бланков №021948/07.10.2022 г.
В АУАН била изложена следната фактиеска обстановка: на 12.08.2022 г.
около 17:30 часа, в гр.София, жалбоподателката управлява л.а.ХХХ №СВ
ХХХ по ул. „Ген. Ал. Суваров”, с посока на движение от ул. „Равен” към ул.
„Иван Сусанин”, като пред №93, поради недостатъчен контрол над
управлението на МПС, реализира ПТП в паркиран л.а. БМВ с ХХХ, като
нанася материални щети на лява странична част. След ПТП напуска мястото
без да уведоми службата за контрол на МВР.
Преди връчване на АУАН жалбоподателката попълнила декларация /л.10
от делото/, че не е участвала в ПТП.
При връчването на акта А отразила като възражение: „Възразявам срещу
1
отправените обвинения. Не съм участвала в ПТП.”
В срока по чл.44 ал.1 ЗАНН А подала писмени възражения срещу
съставения й АУАН, идентични с тези направени от нея в настоящото
производство, а именно – че на процесните дата и час е била на работа и е
нямало как за 9 минути да пристигне от местоработата й, която е на
ул.”Околовръстен път” №199А до мястото на ПТП - „ХХХ
Наказащият орган възприел изцяло фактическата обстановка установена
от контролните органи и издал атакуваното наказателно постановление.

Въз основа на горната фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:

В хода на административнонаказателното производство не е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до
накърняване на правото на защита на санкционираното лице.
АУАН и НП са издадени от оправомощени за това длъжностни лица и в
рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и
връчени на жалбоподателя. Притежават необходимото съдържание по чл.42 и
чл.57 от ЗАНН и са издадени в сроковете по чл.34 ЗАНН, като в тази връзка
възраженията в жалбата са неоснователни.
Съдът намира, че наказателното постановление се явява
незаконосъобразно, поради недоказано авторство на вменените нарушения.

По т.1 от НП /нарушение на чл.20 ал. 1 ЗДвП/:

Съдът намира, че неправилно жалбоподателката санкционирана за
нарушение на нормата на чл.20 ал.1 ЗДвП, която задължава водачите да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.
По делото по служебен почин на съда беше допусната и разпитана в
качеството на свидетел АКМ, въз основа на чиито сведения е съставен и
АУАН. В с.з. от 06.02.2023 г. Манолова заявява, че инцидента е станала на
12.08.2022 г. към 17:30 часа, когато била на двора със семейството й.
Семейната им кола била спряна пред вратата на оградата, като тя имала
видимост към пътя и към самата кола. Нашата кола е БМВ-1 с рег.№ СА
6091 СН. Колата е семейна - моя и на съпругът ми. Тя била най-близо до
оградата, когато чула силен трясък и лек автомобил Фолксваген, модел Поло,
цвят металик, бързо преминал, като тя успяла да види първите две букви и
цифри от номера - СВ 13. Видяла женски силует на мястото на шофьора. След
установяване на щетите по семейния автомобил тя тръгнала да обикаля, като
видяла същата кола след около 40 минути спряна до блок в близост. По
колата имало драскотини, но без следи от боя от автомобила на свидетелката,
2
тъй като по нейно време те били вече манипулирани, почистени.
Полицейските служители дошли на място едва към 22.00 часа и не пожелали
да търсят в блока евентуалния водач.
По делото се установи, че на процесната дата – 12.08.2022 г.
жалбоподателката А е изпълнявала задълженията си като „експерт
управление на вземанията и риска“ във Фьоникс Фарма ЕООД с работно
място - гр.София, ул.”Околовръстен път” №199А. /арг. трудов договор
№13/19.01.2022 г., л.43 от делото/.
Видно от Хронолигична справка за потребител – Даниела А /л.45 от
делото/, същата е напуснала работното си място в 17 часа 21 минути и 18
секунди. Мястото на ПТП е посочено като гр.София „ХХХ а часът – 17.30 на
12.08.2022 г. Съдът намира, че обективно, няма как А да е изминала за 9
минути разстоянието от „Ген. Ал. Суваров” до ул.”Околовръстен път”
№199А, поради което авторството на това нарушение остана недоказано.

По т.2 от НП /нарушение чл.123 ал. 1 т.3 б. „в” ЗДвП/:

Съгласно разпоредбата на чл.123 ал. 1 т.3 б. „в” ЗДвП, Водачът на пътно
превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е
длъжен, когато при произшествието са причинени само имуществени вреди,
ако между участниците в произшествието няма съгласие относно
обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието,
уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните
работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват
дадените им указания. Както беше посочено по-горе, по делото не се
установи с необходимата категоричност, че на процесната дата и час
жалбоподателката въобще да е причинила ПТП с посочения автомобил,
поради което съдът приема, че и това вменено й нарушение остана
недоказано.
Недоказаността на двете нарушения налага цялостна отмяна на
атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно.
С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане,
въззиваемата страна ще следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя
сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Видно от Договор за правна защита и съдействие от 10.01.2023 г. /л.38
от делото/, заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение е в
размер на 600 лв. Не е направено възражение за прекомерност, поради което
следва да присъди в тежест на въззиваемата страна изцяло сумата по
заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.
3