Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.
София, 5.11.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Б въззивен състав, в публично съдебно
заседание на трети октомври през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Станимира Иванова
мл. съдия Светослав
Спасенов
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 15995 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 22.10.2018 г., постановено по гр.д.№ 790/ 2017 г. на Софийски
районен съд, І ГО, 27 състав, на основание чл.2,
ал.1, т.3 вр. чл.4 ЗОДОВ П.НА Р.Б.е осъдена да
заплати на Д.Й.М. /ЕГН **********/ сумата 5 400 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди, вследствие на образувано и водено срещу
ищцата наказателно производство за извършено престъпление по чл.248а, ал.3 вр. ал.2 вр. ал.1 НК, приключило
с оправдателно решение № 28/ 08.02.2012 г. по ВНАХД № 30/ 2012 г. по описа на
САС, НО, 6 с-в, ведно със законната лихва, считано от 6.01.2014 г. до
окончателното изплащане на вземането, като искането за присъждане на
обезщетение в размер на законната лихва, считано от 08.02.2012 г. до 05.01.2014
г. е отхвърлено като погасено по давност. На основание чл.78, ал.1 ГПК
ответникът П.НА Р.Б.е осъден да заплати на ищцата Д.М. сумата 11.50 лв.-
разноски по делото /за платена държ. такса/.
Постъпила
е въззивна жалба от П.НА Р.Б./ответник по делото/,
в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на
постановеното от СРС решение в частта му, в която на ищцата е присъдено
обезщетение за имуществени вреди по чл.2, ал.1, т.3 вр.
чл.4 ЗОДОВ, надвишаващо предвидения в чл.18, ал.1 от Наредба № 1/ 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения размер на дължимото за
воденото срещу нея НАХД адвокатско възнаграждение /150 лв./, с искане да бъде
постановена отмяната му и да бъде намален размерът на присъденото обезщетение
при съобразяване цитираната разпоредба на наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Въззиваемата страна Д.Й.М. /ищца
по делото/ оспорва жалбата и моли постановеното от СРС решение като правилно да
бъде потвърдено.
Предявен е иск с
правно основание чл.2, ал.1, т.3 вр. чл.4 ЗОДОВ.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата,
с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е
процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Атакуваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо- в
обжалваната част.
Постановеното
от СРС осъдително решение е частично неправилно и следва да бъде отменено в
частта относно присъденото на ищцата Д.М. обезщетение за имуществени вреди по
чл.2, ал.1, т.3 вр. чл.4 ЗОДОВ над сумата 2 400 лв.
Спорен
в настоящото въззивно производство, предвид релевираните във въззивната жалба
на ответника П.НА Р.Б.доводи, е размерът на дължимото на ищцата обезщетение за
претърпени в резултат на воденото срещу нея наказателно преследване, приключило
с постановено на 8.02.2012 г. оправдателно решение /окончателно/, имуществени
вреди.
Установява
се въз основа на събраните по делото доказателства, че НАХД № 3047/ 2011 г. на
СГС, НО, 24 състав /приложено към настоящото дело/ е образувано срещу Д.Й.М. /ищца
по делото/ за престъпление по чл.248а, ал.3 вр. ал.2 вр. ал.1 НК /престъпление против паричната и кредитната
система/, като досъдебното производство е внесено в Софийски градски съд
първоначално с Постановление на Прокурор от СГП от 2.03.2011 г. и повторно- с
Постановление на Прокурор от СГП от 30.06.2011 г., с предложение обвиняемата Д.М.
да бъде освободена от наказателна отговорност и да й бъде наложено
административно наказание на основание чл.78а НК за горепосоченото престъпление.
Съдебната фаза на производството е траяла от 25.03.2011 г. до 31.05.2011 г.
/когато НАХД е прекратено и делото върнато на СГП/ и от 1.07.2011 г. до 8.02.2012
г., когато е постановено въззивно решение по ВНАХД №
30/ 2012 г. на САС, НО, 6 състав, с което е потвърдено постановеното на
25.11.2011 г. по НАХД № 3047/ 2011 г. на СГС, НО, 24 състав, с което Д.М. е
призната за невиновна в извършване на посоченото деяние.
Образуваното срещу ищцата М. съдебно
производство по НАХД, за което същата претендира ангажиране отговорността на П.
на Р Б. по ЗОДОВ чрез заплащането на обезщетение за претърпени имуществени
вреди, представляващи заплатени на адв.- пълномощника
й адвокатски възнаграждения, е продължило приблизително 10 месеца, считано от внасяне на първото предложение на СГП в съда до
датата на постановяване на цитираното въззивно
решение от САС на 8.02.2012 г., което е окончателно.
В
наказателното производство не е предвидена възможност лицето, което е признато
за невинно и по отношение на което е постановена оправдателна присъда, да
претендира направените от него разноски в хода
Л.2 на Реш. по гр.д.№ 15995/ 2018 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
на наказателното преследване. Липсата на
процесуална възможност да се упражни претенцията за разноски в наказателния
процес от лицето, подложено на неоправдана наказателна репресия, обуславя
извод, че направените разходи от него в хода на наказателното преследване,
приключило с оправдателна присъда, представляват имуществена вреда, за която
държавата му дължи обезщетение съгласно ЗОДОВ /в този смисъл: Решение № 843/
23.12.2009 г. по гр.д.№ 5235/ 2008 г. на ВКС, ІV ГО; Решение № 126/ 10.05.2010
г. по гр.д.№ 55/ 2009 г. на ВКС, ІV ГО; Решение № 433/ 23.06.2010 г. по гр.д.№
563/ 2009 г. на ВКС, ІV ГО; Решение № 355 от 03.08.2010 г. по гр.д.№ 1651/ 2009
г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО; Решение № 332 от 04.01.2016 г. по гр.д.№ 2807/ 2015 г.
на ВКС, ГК, ІІІ ГО, постановени по реда на чл.290 ГПК/.
Според събраните в процеса доказателства по НАХД № 3047/
2011 г. на СГС, НО, 24 състав, и ВНАХД № 30/ 2012 г. на САС, НО, 6 състав, ищцата
Д.М. е била представлявана от адв. И.Л.от Адв. Д.„Д.,А,и С.“- въз основа на
пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 13.05.2011 г., по който е
договорено заплащането на адвокатско възнаграждение от 3 000 лв. /без ДДС, съответно 3 600 лв. с ДДС/ за
производството пред СГС, и по договор за правна защита и съдействие, по който е
договорено адвокатско възнаграждение от 1 500 лв. /без ДДС, съответно 1 800 лв.
с ДДС/ за производството пред САС. Не е спорно в настоящото въззивно
производство, че първата сума е заплатена от М. при сключване на договора на
13.05.2011 г., видно и от приложените фактура и ПКО от 13.05.2011 г., а втората
сума е заплатена на 9.04.2012 г., видно от приложените фактура и ПКО от
9.04.2012 г., поради което и могат за бъдат присъдени като обезщетение за претърпени
от ищцата имуществени вреди по ЗОДОВ, тъй като са пряка и непосредствена
последица от увреждането- незаконното наказателно преследване.
Съгласно
даденото в Тълкувателно решение № 1 от 11.12.2018 г. по тълк.
д.№ 1/ 2017 г. на ВКС, ОСГК, тълкувателно разрешение, при иск по чл.2, ал.1 ЗОДОВ съдът може да определи обезщетението за имуществени вреди, съставляващи
адвокатско възнаграждение, в размер, по- малък от платения в наказателния
процес. Това тълкувателно разрешение е основано на следните съображения: При
определянето на обезщетение за имуществени вреди по чл.2, ал.1 ЗОДОВ съдът не
упражнява правомощието си по чл.78, ал.5 ГПК, а се произнася по предмета на
предявения иск, като установява наличието или отсъствието на причинна връзка
между незаконното обвинение и претендираната
имуществена вреда, за да определи размера на дължимото обезщетение. В НПК не е
уредена отговорността за разноски, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение от лицето, признато за невиновно или по отношение на което наказателното
производство е прекратено. Поради това тези разноски могат да се претендират
като имуществена вреда в производството за обезщетение на вреди от
незаконосъобразно обвинение на основание чл.2, ал.1 ЗОДОВ. Тази отговорност е
гражданска и се урежда от правилата на ЗЗД за отговорността от неизпълнение на
общото задължение да не се вреди другиму, доколкото за отговорността на
Държавата за причинени вреди не са уредени особени правила в ЗОДОВ. По
отношение на отговорността за вреди от неизпълнението на задължения с
определено съдържание е приложимо правилото на чл.83, ал.2 ЗЗД, че длъжникът не
дължи обезщетение за вредите, които кредиторът би могъл да избегне, като положи
грижи на добър стопанин. При деликтната отговорност
няма нужда от подобно правило, тъй като делинквентът
дължи обезщетение само за тези вреди, които са в причинна връзка с неговото противоправно деяние. Вредите, които са в причинна връзка с
неполагането на дължимата грижа от пострадалия, са следствие от неговото
поведение, което прекъсва причинната връзка с противоправното
деяние на делинквента и той не може да носи
отговорност за тяхното обезщетяване.
Изразходваните
средства за адвокатско възнаграждение в наказателното производство, приключило
с оправдателна присъда или прекратено на основанията, посочени в чл.2, ал.1 ЗОДОВ, са имуществена вреда за лицето, подложено на неоснователна наказателна
репресия, тъй като то има право на адвокатска защита във всеки стадий на това
производство. Когато ответникът възрази, че изплатеното в наказателното
производство адвокатско възнаграждение е прекомерно съобразно действителната
правна и фактическа сложност на наказателното дело, в правомощията на съда по
иска за обезщетение за вреди е да изследва дали незаконно обвиненият е положил
дължимата грижа при уговарянето на адвокатското възнаграждение с оглед вида и
тежестта на обвинението, интензитета на приложената процесуална принуда и
очакваните усилия и труд, които адвокатът предстои да положи при
осъществяването на защитата. В случай, че уговореното адвокатско възнаграждение
надвишава съществено разумния и обичаен размер на дължимото възнаграждение,
изплатеното в повече няма за причина незаконното обвинение и не е необходима
последица от него. То остава в тежест на неположилия дължимата грижа пострадал,
тъй като е в причинна връзка с неговото поведение. За платеното в повече
държавата не дължи обезщетение.
След
като пострадалият е могъл да получи правна защита по наказателното дело на
разумна и нормална за пазарните условия цена, но вместо това е извършил прекомерни
и неоправдани разходи, гражданският съд е длъжен в съответствие с чл.83, ал.2 ЗЗД да намали обезщетението за заплатения от пострадалия адвокатски хонорар в
наказателното производство до размер, съобразен с фактическата и правна
сложност на наказателното дело. Критерии за обичайния размер на адвокатското
възнаграждение се съдържат в Наредба № 1/ 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, като съдът следва да съобрази и фактическата и
правна сложност на наказателното дело /в този смисъл: Решение № 255 от
2.11.2015 г. по гр.д.№ 1011/ 2015 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО; Решение № 332 от
04.01.2016 г. по гр.д.№ 2807/ 2015 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО, постановени по реда
на чл.290 ГПК; Решение № 81 от 27.01.2006 г. по гр.д.№ 23/ 2005 г. на ВКС, ІV
"А" ГО/.
Приложима
в случая, по преценка на настоящия въззивен състав, е
разпоредбата на чл.13, ал.1, т.3 от Наредба № 1/ 2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения /в приложимата към датата на
Л.3 на Реш.
по гр.д.№ 15995/ 2018 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
сключване на процесните
договори за правна помощ редакция- с изм. ДВ- бр.43 от 8.06.2010 г./, според
която за защита на подсъдимия, частния обвинител или частния тъжител
възнаграждението по дела, при които за престъплението се предвижда наказание до
10 години лишаване от свобода, е 500 лв.
Тази именно сума въззивният съд приема за минимален
размер на дължимото по воденото срещу Д.М. наказателно дело адвокатско
възнаграждение. Независимо от внесеното от СГП в съда предложение за
освобождаване на ищцата от наказателна отговорност и налагането на
административно наказание на същата по чл.78а НК, не се касае в случая за включено
в обхвата на чл.18, ал.1 от Наредба № 1/ 2004 г. дело от административнонаказателен
характер, за което е предвидено минимално адвокатско възнаграждение от 150 лв.
/в приложимата през 2011 г. редакция, с изм. ДВ- бр.43 от 8.06.2010 г./, тъй
като това възнаграждение е предвидено за производствата по обжалване на наказателни
постановления по реда на ЗАНН, а не и за случаите, при които при внесено
предложение за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност и
налагането на административно наказание по чл.78а НК се образува наказателно
производство, обозначено като НАХД.
Минималният
размер на адвокатския хонорар по воденото срещу Д.М. наказателно дело следователно
възлиза на 500 лв. /без ДДС/ за една съдебна инстанция или общо 1 000 лева /без
ДДС/ за двете съдебни инстанции /2 х 500 лв./. В исковата молба по делото и в
подадения от ищцата отговор на въззивната жалба не са
изложени съществени причини, налагащи заплащането на адвокатски хонорар,
надвишаващ над четири пъти минималното адвокатско възнаграждение, което
обосновава извод, че същата не е положила дължимата грижа да получи адвокатска
защита срещу разумно възнаграждение. При съобразяване на фактическата и правна
сложност на наказателното дело /НАХД/, за което са заплатени претендираните разноски за адвокатски възнаграждения, въззивният съд намира, че обезщетението за имуществени
вреди следва да бъде определено на 2 000 лв. общо /двукратен размер на
минималното адв. възнаграждение за две съдебни
инстанции/ или съответно 2 400 лв. с ДДС. За изразходваната над този
размер сума П. не дължи обезщетение съобразно чл.83, ал.2 ЗЗД, поради което и
искът за присъждането на обезщетение за имуществени вреди над сумата 2400 лв.
до пълния предявен размер от 5 400 лв. /разлика от 3 000 лв./ като
неоснователен следва да бъде отхвърлен.
При
тези съображения, поради несъвпадане изводите на двете съдебни инстанции по
съществото на спора атакуваното решение следва да бъде отменено като неправилно
в частта, в която на ищцата Д.М. е присъдено обезщетение по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ над сумата 2 400 лева, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, и вместо това да бъде
постановено решение за отхвърляне на иска за сумата 3 000 лв. като
неоснователен. На отмяна подлежи решението и в частта относно съразмерно
присъдените на Д.М. разноски по чл.78, ал.1 ГПК над сумата 5.11 лв. Относно
сумата 360 лв. /2 х 150 лв. + ДДС/, срещу чието присъждане от СРС въззивната жалба не съдържа доводи, решението като
необжалвано е влязло в сила. За разликата над сумата 360 лв. до определения от
СГС размер на обезщетението от 2 400 лв. общо обжалваното решение като
правилно следва да бъде потвърдено.
Разноски
за въззивното производство от страните не са
поискани, поради което и такива с настоящото решение не следва да им бъдат
присъдени.
Водим
от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Решение от
22.10.2018 г., постановено по гр.д.№ 790/ 2017 г. на Софийски районен съд, І
ГО, 27 състав, в обжалваната част, в която на основание чл.2, ал.1, т.3 вр. чл.4 ЗОДОВ П.НА Р.Б.е осъдена да заплати на Д.Й.М. /ЕГН
**********/ сумата 3 000 лв.
/горница над сумата 2 400 лв. до пълния предявен размер от 5 400 лв., с включен
ДДС/, представляваща обезщетение за имуществени вреди, вследствие на образувано
и водено срещу ищцата наказателно производство за извършено престъпление по
чл.248а, ал.3 вр. ал.2 вр.
ал.1 НК, приключило с оправдателно решение № 28/ 08.02.2012 г. по ВНАХД № 30/
2012 г. по описа на САС, НО, 6 с-в, ведно със законната лихва от 6.01.2014 г.
до окончателното изплащане на вземането, и
в частта относно присъдените на основание чл.78, ал.1 ГПК на Д.М. разноски над сумата 5.11 лв., и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Й.М.
/ЕГН **********/ срещу П.НА Р.Б.иск с
правно основание чл.2, ал.1, т.3 вр. чл.4 ЗОДОВ за присъждане
на сумата 3000 лв. /три хиляди лева/, представляваща горница над сумата 2
400 лв. до пълния предявен размер от 5 400 лв. /с включен ДДС/, претендирана като обезщетение за имуществени вреди
/заплатени за две съдебни инстанции адвокатски възнаграждения/, вследствие на
образувано и водено срещу ищцата наказателно производство за извършено
престъпление по чл.248а, ал.3 вр. ал.2 вр. ал.1 НК, приключило с оправдателно решение № 28/
08.02.2012 г. по ВНАХД № 30/ 2012 г. по описа на САС, НО, 6 с-в, ведно със
законната лихва от 6.01.2014 г. до окончателното й изплащане, като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА Решение от
22.10.2018 г., постановено по гр.д.№ 790/ 2017 г. на Софийски районен съд, І
ГО, 27 състав, в останалата обжалвана част, в която на основание чл.2, ал.1, т.3 вр. чл.4 ЗОДОВ П.НА Р.Б.е осъдена да заплати на Д.Й.М. /ЕГН
**********/ сумата 2 040 лв. /две
хиляди и четиридесет лева/, представляваща обезщетение за
Л.4 на Реш. по гр.д.№ 15995/ 2018 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
имуществени вреди, вследствие на образувано и
водено срещу ищцата наказателно производство за извършено престъпление по
чл.248а, ал.3 вр. ал.2 вр.
ал.1 НК, приключило с оправдателно решение № 28/ 08.02.2012 г. по ВНАХД № 30/
2012 г. по описа на САС, НО, 6 с-в, ведно със законната лихва от 6.01.2014 г.
до окончателното й изплащане, и в частта
относно съразмерно присъдените на Д.М. разноски по чл.78, ал.1 ГПК.
Решението
по гр.д.№ 790/ 2017 г. на СРС, І ГО, 27 състав, е влязло в сила като необжалвано от страните в частта относно присъденото на Д.Й.М. обезщетение по чл.2, ал.1,
т.3 вр. чл.4 ЗОДОВ в размер на 360 лв. /2 х 150 лв. + ДДС/, ведно със законната лихва от 6.01.2017
г. до окончателното изплащане на сумата, в
частта относно отхвърлената претенция на Д.М. за присъждането на лихви за
забава от 5.01.2014 г. /поради погасяването им по давност/ и в частта относно съразмерно присъдените на ищцата Д.М. разноски
по чл.78, ал.1 ГПК.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба в 1- месечен срок от съобщаването му на
страните пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.