№ 149
гр. П., 08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Димитър Ст. Михайлов
при участието на секретаря М. Янч. М.
като разгледа докладваното от Димитър Ст. Михайлов Административно
наказателно дело № 20213130200231 по описа за 2021 година
С наказателно постановление № 23-0000137/22.02.2021 г., издадено от директор на
РД "Автомобилна администрация"- В., на Т. ИВ. Т. с ЕГН ********** е наложено
административно наказание глоба, в размер 500 /петстотин/ лв. на основание чл. 93б, ал. 1,
т. 1 от ЗАвП за това, че на 30.11.2020г. около 11:35ч. в- обл.В.,. на автомагистрала "Хемус",
около 1 км. след пътен възел Ветрино / П., в посока гр.В., управлява влекач марка "Даф",
кат. N3, с per. № ***, с прикачено полуремарке с per. № ***, и двете собственост на
превозвача, извършващ обществен превоз на товари - в момента празен, по маршрут гр.Л. -
гр.В., видно от пътен лист № ***/29.11.2020г. При проверката е установено, че при
извършване на превоз, попадащ в обхвата на Регламент (ЕО) 561 /2006г. с МПС, per. № ***,
оборудвано с аналогов тахограф марка "Siemens VDO", тип 1324-5140155.60104, сериен №
01924874, на дата 29.11.2020г. водачът е управлявал 12 часа и 16 минути, видно от
тахографски лист oт 29.11.2020г., като е надвишил удълженото дневно време за управление
от 10 часа с 2 часа и 16 минути– нарушение на чл. 6, § 1, изр. 2 от Регламент 561/2006 във вр.
с чл. 78, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози.
Против издаденото наказателно постановление в срок е постъпила жалба от
въззивника, с която оспорва законосъобразността на издаденото наказателно постановление,
като твърди, че вмененото нарушение не е извършено, както и че в
административнонаказателната процедура са допуснати съществени нарушения на
процесуални правила, ограничили правото му на защита. Моли за отмяна на издаденото
наказателно постановление като незаконосъобразно.
В съдебното производство жалбоподателят, редовно призован, не е участвал
1
лично, не е представляван и от пълномощник
Въззиваемата страна, в съпроводителното писмо към преписката изразява
становище, че жалбата е неоснователна и моли обжалваното наказателно постановление да
бъде потвърдено изцяло. За съдебно заседание, редовно призована, не е изпратила
представител.
Провадийският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства
по реда на чл. 14 и чл. 18, както и доводите на страните от НПК, намира за установено
следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срещу подлежащ на съдебен
контрол правораздавателен акт, от лице с правен интерес, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество е и основателна, съображенията за което са следните:
Нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя е по чл. 6, § 1, изр. 2 от Регламент 561/2006 във вр. с чл. 78, ал. 1, т. 1 от
Закона за автомобилните превози. Същото е установено с акт за установяване на
административно нарушение серия А-2020, № 283785/30.11.2020 г., съставен от З. ДЖ. ЮМ.
– инспектор в РД"АА" – В. в присъствието на Т. С. Т., присъствал при установяване на
нарушението. При проверката контролните органи установили, че водачът управлява влекач
марка "Даф", кат. N3, с per. № ***, с прикачено полуремарке с per. № *** оборудвано с
аналогов тахограф марка "Siemens VDO", тип 1324-5140155.60104, сериен № 01924874,
общо12 часа и 16 минути на 29.11.2020г., с което превишил удълженото дневно време за
управление от 10 часа с 2 часа и 16 минути. Констатацията контролните органи направили
въз основа разпечатки от картата на водача за дигиталния тафограф.
Предвид направената констатация на 30.11.2020 г., на мястото на проверката,
срещу жалбоподателя било образувано административнонаказателно производство с
цитирания АУАН, като актосъставителят – свидетелят З. ДЖ. ЮМ. приел, че въззивника
виновно е нарушил разпоредбата на чл. 6, § 1, изр. 2 от Регламент 561/2006 във вр. с чл. 78,
ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози. Същият подписал съставения му акт и приел
връчения препис с възражения, че не е съгласен.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не упражнил правото си на писмени възражения.
На 22.02.2021 г., въз основа на събраните по преписката доказателства и след
проверка по реда на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, наказващият орган приел, че са налице
основанията по чл. 53, ал. 1 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което на
основание чл. 93б, ал. 1, т. 1 от ЗАвП наложил на Т. ИВ. Т. административно наказание
глоба 500 лева за констатираното неспазване на изискването за дневното време за
управление.
В съдебното следствие констатациите в акта са потвърдени от свидетеля З. ДЖ.
ЮМ..
2
От правна страна:
При извършената проверка за законосъобразност, съдебният състав установи, че
при образуване на административнонаказателното производство срещу жалбоподателя са
нарушени императивни правила, пряко свързани с правото му на защита и регламентираните
в закона гаранции за упражняването му ефективно и в пълен обем, което мотивира отмяна
на обжалвания административнонаказателен акт като незаконосъобразен.
Възраженията му в тази насока се приемат за основателни.
На първо място, не са изпълнени императивните изисквания за означаване датата и
мястото на извършване на нарушението по чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Предвид
изложените факти в обстоятелствената част на акта и постановлението, безспорно е, че
датата и мястото визирани в тях са тези, на които нарушението е установено при спирането
на жалбоподателя за проверка /на 30.11.2020 г. в 11. 35 часа на автомагистрала "Хемус",
около 1 км. след пътен възел Ветрино / П., в посока гр.В., а не датата и мястото на
извършване на самото нарушение. Последното е довършено на същата дата, но в значително
по-ранен времеви момент /предвид посочения краен час на управление/, а с оглед
констатирането му в следващ период на управление, започнал на по-късен етап преди
спирането за проверка /установяващо се от приложената разпечатка от картата на водача/, то
и мястото на извършване на нарушението остава неустановено.
Допуснатите пропуски нарушават императивните изисквания към съдържанието
на акта и постановлението, но в същото време не дават и възможност за установяване
спазена ли е местната подсъдност за разглеждане на делото, както и материалната
компетентност на актосъставителя и наказващия орган.
На следващо място, описанието на нарушението е непълно, доколкото не са
изложени всички елементи от фактическия му състав. На жалбоподателя е вменено, че е
надвишил удълженото дневно време за управление от 10 часа с два часа и шестнадесет
минути, като е посочено, че съгласно данните от разпечатката от картата на водача, е
управлявал превозното средство на 29.11.2020г. от 07,30 часа до 15,30 часа.
Съгласно чл. 4 б. "к", глава I от Регламент 561/2006 "дневно време на управление"
означава общата продължителност на времето на управление между края на една дневна
почивка и началото на следващата дневна почивка или между дневна почивка и седмична
почивка" Същевременно, съгласно чл. 6, § 1 "дневното време за управление не следва да
надхвърля девет часа. Независимо от това дневното време за управление може да бъде
удължено до максимум 10 часа не повече от два пъти седмично".
Санкциите за неспазване на изискванията относно дневното време за управление,
определени в Регламент (ЕО) № 561/2006, са установени в административнонаказателната
разпоредба на чл. 93б, ал. 1 от ЗАвП, като същите са диференцирани по тежест в три точки,
в зависимост от продължителността на превишаването на времето, а именно до един час, от
един до два часа и над два часа.
От посочената нормативна рамка става ясно, че в случая отговорността на
3
жалбоподателя е ангажирана в по-благоприятната за него хипотеза, а именно за
превишаване на удълженото дневно време за управление, установено в чл. 6, § 1, изр. 2 от
Регламент (ЕО) № 561/2006 до 10 часа, което е довело и до налагане на най-лекото
наказание в хипотезата на чл. 93б, ал. 1, т. 1 от ЗАвП. Удължаването на дневното време за
управление до максимум 10 часа обаче е обвързано с допълнително условие, а именно
удължаването да не е повече от два пъти седмично. Подобна констатация и фактически
данни не са изложени в обстоятелствената част на акта и наказателното постановление,
което мотивира необоснованост на формираните от актосъставителя и наказващия орган
изводи за фактите и правото. В тази аспект съдът приема, че описанието на нарушението и
на обстоятелствата, при които е извършено е непълно, което съставлява пречка за проверка
законосъобразността на правното квалифициране на нарушението, за това кой конкретно
административнонаказателен състав е осъществен и законосъобразно ли е ангажирана
отговорността на жалбоподателя за него.
Допуснатите нарушения в административнонаказателната процедура са
съществени, неотстраними са и обуславят отмяна на обжалвания
административнонаказателен акт на процесуално основание, без спора да се разглежда по
същество и без да се дължи отговор на въпросите извършил ли е въззивника вмененото му
административно нарушение и действал ли е виновно.
Разноски по делото не се претендират и не са доказани.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-0000137/22.02.2021 г., издадено от
директор на РД "Автомобилна администрация"- В., с което на Т. ИВ. Т. с ЕГН **********,
на основание чл. 93б, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози е наложено
административно наказание глоба, в размер 500 /петстотин/ лв. за нарушение на чл. 6, § 1,
изр. 2 от Регламент № 561/2006, във вр. с чл. 78, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните
превози.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. В.
на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4