Решение по дело №1404/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 145 от АПК, във връзка със Закона за социално подпомагане (ЗСП) и е образувано по жалбата на Н. А. П. от с. Синитово, обл. Пазарджик, ул. ***, против Заповед № ЗСП/Д-РА/4878/13.11.2024 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Пазарджик, с която е отказано целева помощ за отопление, потвърдена с Решение № 13-РД06-0030/06.12.2024 г. на Директора на Регионална Дирекция „Социално подпомагане“ – Пазарджик, за отоплителен сезон 2024-2025 г.

В жалбата се твърди, че обжалваната заповед е неправилна и незаконосъобразна. Моли се да бъде отменена.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от процесуален представител адвокат П., която представя допълнително уточнение към жалбата. Счита оспорената заповед за неправилна, немотивирана и незаконосъобразна. Моли се да бъде отменена. Твърди се, че жалбоподателката живее в самостоятелно домакинство, отделно от домакинството на роднина на бившия си съпруг, което не е било взето предвид при разглеждане на заявлението й. Посочено е, че отказът на социалните инстанции е напълно немотивиран и незаконосъобразен, понеже има доход под определения минимум. Представя писмени доказателства.

Ответникът по жалбата – Директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – Пазарджик, не се представлява в последното съдебно заседание. Същият се представлява по делото от юриск. С., която по изложени съображения моли съда да остави без уважение подадената жалба. Счита издадената заповед за правилна и законосъобразна, издадена въз основа на подадено заявление лично от молителката, в което е посочила че съжителства с друго лице. Представя писмени бележки. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд – Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Производството пред административния орган е образувано по Заявление-декларация за отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво вх. № 3СП/Д-РА/4878 от 22.10.2024 г. на Н. А. П., с настоящ адрес с. Синитово, обл. Пазарджик, ул. ***, с което е поискано от Дирекция „Социално подпомагане“ – Пазарджик отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво (в пари) за отоплителен сезон 2024-2025 година. В подаденото по утвърден образец Заявление-декларация жалбоподателката е декларирала, че е разведена, пенсионер и е получила доходи от пенсии в последните шест месеца в размер на 1438, 06 лв., както и допълнителни пенсии от Русия в размер на 230 лв. на месец. Декларирала е, че съжителства с лицето В. Т. – без родствена връзка, роднина на бившия й съпруг. Декларирала е, че обитаваното от нея жилище е собственост на Д. П. – вуйчо на бившия й съпруг.

Във връзка с така подаденото заявление социален работник от Дирекция „Социално подпомагане“ – Пазарджик е извършил социална анкета и посещение по настоящия адрес, посочен в заявлението-декларация, за установяване на факти и обстоятелства, които имат отношение в конкретния случай към правото на подпомагане на заявителя, като на 24.10.2024 г. е изготвен социален доклад, представен към административната преписка. В доклада е прието, че съставът на семейството отговаря на декларираното, разведена е, описан е броя на съжителстващите лица – едно лице без родствена връзка (роднина на бившия й съпруг), посочен е общият доход от предходните шест месеца 2391,66 лева, формиран от пенсии. В частта относно имущественото състояние е посочено, че отговаря на описаното в декларацията. Във връзка с това, в част „Б“ на доклада – „Преценка на нуждите от социално подпомагане или мотивирано предложение за отказ на социална помощ, е направен извод, че отговаря на условията за подпомагане на чл. 10 от ППЗСП и не противоречи на условията на чл. 11 от ППЗСП, но средно месечния доход формиран от пенсии на Н. П., изчислен на шестмесечна база е по-висок от определения за лицето диференциран минимален доход за отопление (ДДО), който е в размер на – 271,42 лв. Предложено е постановяването на отказ от предоставяне на целева помощ за отопление с твърдо гориво, за отоплителен сезон 2024-2025 г., считано от 01.10.2024 г.

На 13.11.2024 г. е издадена процесната Заповед № ЗСП/Д-РА/4878, с която Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Пазарджик е отказал на Н. А. П. отпускането на целева помощ за отопление с твърдо гориво за отоплителен сезон 2024-2025 г., на основание изготвения социален доклад и с мотив – неизпълнение на условието на чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. – средномесечният доход на лицето/семейството за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на заявлението-декларация е по-висок от определения диференциран доход за отопление, който е в размер на 271,42 лева. Заповедта е връчена на Пантова на 22.11.2024 г.

Срещу Заповед № ЗСП/Д-РА/4878/13.11.2024 г. е подадена жалба пред Директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – Пазарджик, който е отхвърлил жалбата с Решение № 13-РД06-0030/06.12.2024 г., излагайки мотиви обосноваващи постановеният отказ за отпускане на помощ. Недоволна от така постановеното решение, Пантова е обжалвала заповедта на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Пазарджик, пред настоящата съдебна инстанция с искане за отмяна на отказа, като незаконосъбразен.

Решението е редовно съобщено на жалбоподателя на 09.12.2024 г. видно от приложеното по делото известие за доставяне, като в законоустановения 14 – дневен срок е упражнено и правото на жалба срещу процесната заповед пред Административен съд – Пазарджик.

По делото е разпитан свидетелят В. Т., който заявява, че жалбоподателката няма собствено жилище, тъй като бившият й съпруг е продал къщата. Твърди, че той и жалбоподателката нямат никаква връзка помежду си, единствено тя се е грижела за болната му сестра докато е била жива. Споделя, че живее сам в къщата, която е с един покрив, но с два входа на два етажа, като още от пътната врата всеки от тях си знае входа. Посочва, че само долните етажи на къщата са оправени и той живее на долния етаж, Н. също живее на първия етаж, но от другата страна. Електромерът и водомерът на къщата е един, като сметките се делят наполовина между тях. Споделя пред съда, че бюджетът им също е отделно, поради което всеки си знае парите и си разполага с неговите средства. Той е пенсионер от доста години и също е кандидатствал за такава помощ за отопление, която е получил.

Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице, имащо правен интерес от обжалването.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

В съответствие с изискването на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът извърши проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Съгласно чл. 13, ал. 2 от ЗСП Директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ е овластен да издава заповед, с която да се произнася по искане за отпускане на социална помощ. В разглеждания случай оспореният акт е издаден от Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Пазарджик, в рамките на неговата материална и териториална компетентност.

Оспорената заповед е мотивирана. Твърденията на оспорващия, заявени в противоположен смисъл, са неоснователни. При издаване на оспорения акт е спазена установената форма – заповедта е в писмена форма и е мотивирана – в съответствие със специалната разпоредба на чл. 13, ал. 3 от ЗСП. Посочени са фактическите и правните основания за издаването й, част от които се съдържат в изготвения социален доклад. Административният акт съдържа изискуемите от нормата на чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити.

В административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Оспорената заповед е издадена, след като са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая, въз основа на подадено от оспорващата заявление-декларация за отпускане на целева помощ за отопление и след извършена социална анкета и изготвен социален доклад от социален работник, съдържащ мотивирано предложение за отказ на помощта, с оглед на което е спазена процедурата, предвидена в чл. 13, ал. 2 от ЗСП във връзка с чл. 27 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП), във връзка с чл. 4 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление.

Оспореният административен акт е издаден и в съответствие с материалния закон. С оспорената заповед административният орган е приложил правилно относимите материалноправни разпоредби и е действал в съответствие с целта на закона, издавайки законосъобразен административен акт. Изводът на административния орган, че средномесечният доход на оспорващия за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на заявлението-декларация е по-висок от определения диференциран доход за отопление в размер на 271,42 лева, е правилен.

Съгласно чл. 12, ал. 3 от ЗСП, социалната помощ се определя на база размера на линията на бедност за съответната година, определена с постановление на Министерския съвет. А в чл. 12, ал. 4 от ЗСП е предвидено, че условията и редът за отпускане на целевите помощи за отопление се уреждат с наредба на Министъра на труда и социалната политика.

В съответствие с тази законова норма, условията и редът за отпускане на целева помощ за отопление на лица и семейства през отоплителния сезон са определени с Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, издадена от Министъра на труда и социалната политика. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредбата, право на целева помощ за отопление имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на заявлението-декларация е по-нисък или равен от диференцирания доход (ДДО) за отопление и отговарят на условията по чл. 10 и 11 от ППЗСП. Посочените в цитираната норма предпоставки са предвидени кумулативно. Съгласно чл. 2, ал. 4 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г., диференцираният доход за отопление се определя от основата за подпомагане, чийто месечен размер е 30 % от линията на бедност за съответната година, коригирана със съответния процент за групата, към която принадлежи лицето, като в т. 2 е предвидено за лице, съжителстващо с друго лице – 172 %. „Съжителстващи лица“ по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗСП са съвместно живеещите в едно жилище със или без родствена връзка, регистрирани на един настоящ адрес. С Постановление № 212/02.11.2023 г. на Министерски съвет за определяне размера на линията на бедност за страната за 2024 г., е определен за съответната година размер на линията на бедност за страната 526 лв.

По делото е установено, че оспорващата е лице, живеещо с роднина на своя бивш съпруг на един и същи адрес към момента на извършване на анкетата, което обстоятелство е декларирано и в Заявлението-декларация. В този смисъл, съдът приема, че същите се явяват съвместно живеещи в едно жилище, независимо дали обитават различни стаи, респ. жалбоподателката живее „в отделен вход“.

Установено е, че за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на заявлението-декларация средномесечният й доход е 282,84 лв. Тук следва да се отбележи, че административният орган вероятно е допуснал техническа грешка при изчисленията, тъй като видно от приложения социален доклад и разпечатка от интегрирана информационна система (лист 101-103), жалбоподателката е получила за периода от м. 04.2024 г. до м. 09.2024 г. – шестмесечен период, пенсии от България в размер на 1014 лева, както и пенсии от друга държава в размер на 1377,36 лева или общо 2391.66 лева. Тоест средномесечният й доход за периода е в размер на 2391,66 лева, разделен на шест месеца е равен на 398,61 лв. Административният орган е посочил, че средномесечният доход за последните шест месеца е в размер на 282,84 лева, тоест по-малко от направените изчисления от съда.

Определеният с ПМС № 212/02.12.2024 г. размер на линията на бедност за страната за 2024 г. е 526 лв., 30 % от които са равни на 157,80 лева. Тази основа за подпомагане следва да се коригира със 172 %, тъй като оспорващата не живее сама, а съжителства с роднина на бившия си съпруг. Следователно, за оспорващата ДДО за отопление е равен на 271,42 лева (157,80 х 172%). От изложеното следва, че административният орган правилно, в съответствие с приложимото право и съдържащите се в административната преписка документи, е приел, че ДДО за отопление за оспорващата е в размер на 271,42 лв.

Административният орган е определил средномесечния доход на жалбоподателката за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на заявлението-декларация. Заявлението-декларация е подадено на 22.10.2024 г. и следователно от значение за случая са доходите на жалбоподателката за периода от м. април до м. септември 2024 г. включително. За този период по делото е установено, че Пантова е получила доходи от пенсии в общ размер 2391,66 лева. Размерът на този доход е съобразен с правилото на чл. 2, ал. 7 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г., съгласно което доходите се декларират за месеца, през който са получени, независимо за кой период се отнасят. В § 1 от ДР на Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г. е предвидено, че при прилагане на Наредбата се спазва § 1 от ДР на ППЗСП, като в неговия § 1, ал. 1, т. 9, са посочени брутните доходи, които законодателят определя като доходи за отпускане на социални помощи. Едни от предвидените такива брутни доходи са доходите, произхождащи от пенсии (§ 1, ал. 1, т. 9, буква „к“ от ДР на ППЗСП). Следователно, средномесечният доход на оспорващата за предходните 6 месеца преди подаване на заявлението-декларация е в размер на 282,84 лв. – както е посочено от органа или 398,61 лв. – по направените изчисления от съда, която сума и в двата случая очевидно е по-голяма от сумата 271,42 лева, и като такава надвишава ДДО за отопление.

С оглед на изложеното правилно административният орган е приел, че Н. А. П. не отговаря на условието по чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г. и оспорената заповед е постановена съобразно приложимия материален закон.

Обжалваният административен акт е съобразен с целта на Закона за социалното подпомагане, като социална помощ се предоставя единствено на граждани, които без помощта на другиго не могат да задоволят своите основни жизнени потребности чрез труда и доходи от имуществото им, така че за тях се явяват изчерпани всички възможности за самоиздръжка и издръжка от лицата. Социалните помощи са предназначени да подпомогнат само тези граждани, които са в изключително критично положение, което не им позволява да задоволят сами своите основни жизнени потребности, в т. ч. отопление, не и тези които, макар със затруднение, могат сами да ги задоволят. Границата между тези категории е очертана с нормативно с предвидените условия за отпускане на отделените видове социални помощи. Задължение на органите за социално подпомагане е стриктно да я съблюдават във всеки един отделен случай, отпускайки социалните помощи единствено на лица, за които законът е преценил, че са най-нуждаещи се, и отказвайки ги на всички останали, които по закон нямат право да ги получават, тъй като не отговарят на едно или повече от кумулативно предвидените условия за социално подпомагане по чл. 2, ал. 2, т. 1 от ЗСП.

Съдът намира за необходимо да отбележи, че дори и да се приеме, че жалбоподателката не съжителства с друго лице, тоест е само лице в домакинство, то същата пак не отговаря на условията за отпускане на социална помощ за отопление. При направените изчисления от съда се установи, че доходът на Н. П. за периода м. 04.09.2024 г. до м. 09.2024 г. е в размер на 2391,66 лева или разделен на шест месеца се равнява на сумата от 398,61 лева. Съгласно чл. 2, ал. 4, т. 1 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г., диференцираният доход за отопление се определя от основата за подпомагане, чийто месечен размер е 30 процента от линията на бедност за съответната година, коригирана със съответния процент за групата, към която принадлежи лицето, като за лице, живеещо само – 185 процента. Тоест определеният с ПМС № 212/02.12.2024 г. размер на линията на бедност за страната за 2024 г. е 526 лв., 30 % от които са равни на 157,80 лева. Тази основа за подпомагане следва да се коригира със 185 %, в случай, че оспорващата живее сама, следователно ДДО за отопление е равен на 291,93 лева (157,80 х 185 %). В случая се установи, че при направените изчисления от съда средномесечният доход е в размер на 398,61 лева, която сума е по-голяма от 291,93 лева, поради което и в тази хипотеза жалбоподателката не отговаря на условията за подпомагане.

С оглед на гореизложеното, съдът намира жалбата за неоснователна, а оспорената заповед за правилна и законосъобразна.

При този изход на спора на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 37 от ЗПП, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в размер на 100 (сто) лв.

Съгласно чл. 13, ал. 6 от ЗСП, решението на административния съд не подлежи на обжалване.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд – Пазарджик, Трети състав,

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н. А. П. от с. Синитово, обл. Пазарджик, ул. *** против Заповед № ЗСП/Д-РА/4878/13.11.2024 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Пазарджик, потвърдена с Решение № 13-РД06-0030/06.12.2024 г. на Директора на Регионална Дирекция „Социално подпомагане“ – Пазарджик.

ОСЪЖДА Н. А. П. от с. Синитово, обл. Пазарджик, ул. ***, да заплати на Дирекция „Социално подпомагане“ – Пазарджик сумата от 100 (сто) лева, представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.