Решение по адм. дело №609/2025 на Административен съд - Пазарджик

 

 

Образувано е по жалба на С. С. Щ., [ЕГН] от [населено място], *** против уведомително писмо УРИ 100600-10238/27.05.2025г. на Началник на сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Пазарджик, с което е отказана дерегистрация на моторни превозни средства (МПС) *** с рег. № [рег. номер] и *** с рег. № [рег. номер].

Жалбоподателят твърди, че обективираният в писмото отказ е незаконосъобразен. Иска съдът да постанови неговата отмяна и да задължи ответника да извърши заявената дерегистрация на посочените в заявлението автомобили. В постъпили след това становища от 02.06.2025 г., 01.07.2025 г. и 16.07.2025 г. жалбоподателят е направил доказателствени искания, представил е допълнителни доказателства и е изложил съображения по съществото на спора.

Ответникът - Началникът на сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР – Пазарджик не изразява становище по жалбата, не сочи доказателства.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, приема от фактическа и правна страна следното:

Административното производство е започнало с подадено чрез Системата за сигурно електронно връчване (ССЕВ) Заявление с вх. № 100600-9393/13.05.2025 г. (л. 37). С него жалбоподателят е поискал административния орган да разпореди дерегистрация на следните негови леки автомобили: *** с рег. № [рег. номер] и *** с рег. № [рег. номер]. Към заявлението като доказателства са приложени 2 бр. снимки. Заявлението е допълнено с писмо по ССЕВ с вх. № 100600-9711/16.05.2025 г. (л. 40 и сл.) с приложена декларация по чл. 54 от Закона за местните данъци и такси ЗМДТ), в която е декларирано, че посочените по-горе МПС са унищожени при пътнотранспортни произшествия и заявителят не ги владее и не разполага с регистрационните им талони или други документи и не е възможно да представи автомобилите за идентификация.

Във връзка с отправеното искане административният орган е извършил справки в своята информационна система, като е установил, че към датата на подаване на заявлението върху двата автомобила е наложен запор.

Установил е също, че заявителят не е спазил и изискванията на чл. 18а, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1-45 от 24 март 2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Наредба № 1-45 от 24 март 2000 г.) и в частност: „При прекратяване на регистрацията по чл. 18, ал. 1, т. 1 собственикът представя документ за самоличност и подава заявление, което се попълва служебно и се подписва от него …“, не е представил декларация подписана от собственика във връзка с посочените в жалбата обстоятелства, че не притежава свидетелствата за регистрация и табелите с регистрационните номера на двата автомобила. На тези три основания Началникът на сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР – Пазарджик с уведомително писмо УРИ 100600-10238/27.05.2025 г. е отказал да прекрати регистрацията на двете МПС.

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в установения за това преклузивен 14-дневен срок от активно легитимирано лице, срещу обективиран в писмото изричен отказ, т. е. индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, което обуславя нейната допустимост за разглеждане по същество и пред местно компетентния административен съд.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК задължава съда служебно да осъществи цялостен контрол върху законосъобразността на индивидуалния административен акт, какъвто безспорно в случая се явява отказът от дерегистрация, обективиран в уведомително писмо УРИ 100600-10238/27.05.2025г.

Оспореният отказ е издадена от компетентен орган. Според чл. 2 от Наредба № 1-45 от 24.03.2000г. компетентни органи да извършват регистрацията на превозните средства, респ. прекратяването на такава, са звената „Пътна полиция“ при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) или областните дирекции на МВР (ОДМВР) по постоянния адрес на собственика. В случая органът, който е компетентен да се произнесе по искането за прекратяване на регистрацията, е началникът на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пазарджик. В този смисъл административният акт е издаден от материално и териториално компетентен административен орган, в рамките на предоставените му правомощия.

Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му. В закона е въведено императивно изискване за мотивиране на административните актове. Мотивите на административния акт представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява на адресата на акта да разбере волята на административния орган и да защити адекватно правата и интересите си. Мотивите имат съществено значение и при осъществявания съдебен контрол за законосъобразност, а липсата им възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на административния акт.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорения акт обхваща преценката дали са налице установените от административния орган като релевантни юридически факти, изложени като мотиви в акта и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за неговото издаване норма.

В настоящата хипотеза в уведомително писмо УРИ 100600-10238/27.05.2025г. са изложени фактически основания, но не са посочени правни такива за издаването му. Касае се за задължителни реквизити, отсъствието на които възпрепятства адекватната защита на заявителя, както и съдебната преценка за материалноправна законосъобразност на оспорения административен акт и предпоставя неговата отмяна, като практиката на ВАС в тази насока е трайна и непротиворечива /напр. решение № 5191 от 24.04.2024г. по адм. д. № 12275/2023г., решение №4072 от 13.04.2020г. по адм. д. № 14702/2019г., решение № 16992 от 12.12.2019г. по адм. д. № 1802/2019г., решение №11257 от 25.09.2018г. по адм. д. № 5594/2018г., решение №10639 от 25.08.2017г. по адм. д. № 5524/2017г. и др./.

На следващо място актът е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Възможностите за иницииране на процедура по прекратяване на регистрацията на превозно средство са указани в чл.18, ал.1, т.1 и т.2 от Наредба № 1-45 от 24 март 2000г. - с писмено заявление от собственика или служебно. Предпоставките, които трябва да са налице във всяка от двете хипотези, са изчерпателно изброени в чл.18а и чл.18б от същата наредба.

В заявление с вх. № 100600-9393/13.05.2025г. жалбоподателят е посочил, че прави искане до административния орган служебно да дерегистрира двете МПС, а като основание за това е посочено унищожаването на автомобилите при пътнотранспортни произшествия, липсата на фактическо и юридическо владение върху тях, липсата на документи за тях и невъзможност да бъдат представени за идентификация. Заявителят изрично е посочил, че иска издаване на удостоверение или служебно становище относно снемането от отчет на двата автомобила. Така формулираното искане води до нередовност на заявлението по отношение на това по кой ред се иска иницииране на процедурата по дерегистрация - по т.1 или т.2 от чл. 18, ал.1 от Наредба № 1-45 от 24 март 2000 г. Административният орган е следвало по реда на чл. 30 от АПК да изясни действителната воля на жалбоподателя за това по коя точка от чл. 18, ал.1 от Наредба № 1-45 от 24 март 2000 г. е изразил желание да се води производството и съответно да му укаже пропуските в направеното от него заявление спрямо изискванията на чл. 18а или чл. 18б от Наредба № 1-45 от 24 март 2000г. Вместо това административният орган е пристъпил направо към постановяване на оспорения отказ, като е посочил и двете основания – по чл. 18а и по чл.18б от Наредбата - и по този начин е смесил двете производства. Административният орган не е дал възможност на заявителя да отстрани констатираните в заявлението недостатъци в определен за това срок, както и не го е предупредил за негативните правни последици, които биха настъпили за него при неизпълнение на указанията. Констатираните съществени нарушения на административнопроизводствените правила са самостоятелно основание за отмяната на обжалвания административен акт, в какъвто смисъл е практиката на ВАС / напр. решение №2678 от 6.03.2024г. по адм. д. №10518/2023г., решение №3575 от 14.04.2022г. о адм. д. №7912/2021г., решение №3850 от 20.04.2022г. по адм. д. №11660/2021г., решение №324 от 17.01.2022г. по адм. д. №7914/2021г., решение №694 от 27.01.2022г. по адм. д. №7676/2021г. и др./.

По изложените съображения съдът приема, че оспореният административен акт е издаден при неспазване на установената от закона форма поради липса на конкретни правни основания за издаването му и при съществено нарушение на административно-производствените правила - отменителни основания по чл. 146, т. 2 и т. 3 АПК.

Естеството на административния акт не позволява решаването на въпроса по същество от съда, поради което и на основание чл.173, ал.2 от АПК преписката следва да се изпрати на административния орган - Началника на сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР – Пазарджик - за ново произнасяне при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение. В съответствие с разпоредбата на чл. 174 от АПК определя 14-дневен срок за произнасяне, считано от получаване на преписката след влизане в сила на настоящия съдебен акт.

При този изход на делото в тежест на ответника следва да се възложат сторените от жалбоподателя разноски в размер на 10лв – платена ДТ.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 173, ал. 2 АПК Административен съд – Пазарджик

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ изричен отказ, обективиран в уведомително писмо УРИ 100600-10238/27.05.2025г. на Началник на сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Пазарджик, с което е отказана дерегистрация на моторни превозни средства *** с рег. № [рег. номер] и *** с рег. № [рег. номер].

ИЗПРАЩА преписката на Началник на сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Пазарджик за ново произнасяне по заявление с вх. №100600-9393/13.05.2025г. от С. С. Щ..

ОПРЕДЕЛЯ 14-дневен срок за издаване на административния акт, считано от получаване на преписката.

ОСЪЖДА ОДМВР – Пазарджик да заплати на С. С. Щ. сумата от 10 лв. разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.