Определение по дело №356/2022 на Административен съд - Варна

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№                    /25.03.2022 год., гр.Варна

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХVІ с-в, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА АНДОНОВА

 

като разгледа докладваното от съдията ч.адм.д.№ 356/2022 год. по описа на съда, за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 197 и сл. вр.чл.54 ал.5 и ал.1 т.5 от АПК. Образувано е по жалба на „ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК *********, представлявано от  Д.Г.А.чрез пълномощника й адв. С.Ж. ***, срещу Решение към MRN 21BG002002057752R2/27.09.2021г. с рег. № 32-31136/28.01.2022г. на директора на ТД Митница Варна, с което на осн.чл.54 ал.1 т.5 от АПК е спряно производството по издаване на  решение по митническа декларация с MRN 21BG002002057752R2/27.09.2021г. за декларираните стоки №15 и №16 и вземане под отчет на публичните държавни вземания, до получаване на отговор по линия на международното сътрудничество от митническите власти на Република Турция. С жалбата са изложени съображения за неправилност на решението за спиране издаването на решение по митническата декларация на дружеството поради липса на възприетото от администрацията основание – образувано друго административно или съдебно производство, когато издаването на акта не може да стане преди неговото приключване.

С придружаващото административната преписка писмо ответната страна – началника на ТД Митница Варна, настоява за отхвърляне на жалбата като неоснователна и недоказана.

Въз основа на събраните доказателства съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 27.09.2021г. дружеството-жалбоподател декларира на режим „допускане на свободно обращение“ 43 стоки, 818  колета, 18410 кг. бруто тегло, държава на износ Турция, деклариран произход – Турция, обща фактурна стойност 52 534.58 евро, условие на доставка: СРТ Варна. Митническата декларация е регистрирана под № MRN 21BG002002057752R2/27.09.2021г., към нея били приложени електронна фактура, ЧМР, сертификат за произход и други. На същата дата при митническата проверка били иззети мостри от някои от внасяните стои и била започната  процедура по оспорване на митническата им облагаема стойност. В изпълнение на вменено им с писмо от 03.12.2021г задължение за представяне на доказателства, на 13.12.2021г дружеството-жалбодател представило допълнителни документи в подкрепа на декларираната от тях митническа стойност. След анализ на всички налични документи митническите органи установили несъответствия в датите на заявеното и осъществено плащане към турския контрагент, което при това било извършено по банков път – в отклонение с отразеното в представената фактура – пари в брой срещу стоки; възникнали съмнения относно автентичността на представения международен договор  - само на български език, въпреки че продавачът е турска фирма, както и с уговорения срок на плащане от 10 месеца на значителната сума от над 52 хил. евро, и прочие. С оглед констатираните несъответствия с писмо № 32-421396/29.12.2021г до ЦУ на НАП – София митническите органи са поискали отправяне на запитване по линия на международното сътрудничество до митническата администрация на Република Турция, относно стойността на внасяната стока, автентичността на документите, приложени към митническата декларация, и верността на съдържащите се в нея данни.

Месец по-късно, при липса на постъпил отговор по отправеното запитване, с оспореното си решение административният орган спрял на осн.чл.54 ал.1 т.5 от АПК производството по издаване на решение по митническа декларация 21BG002002057752R2/27.09.2021г за декларираните стоки №15 и 016 и вземане под отчет на публичните държавни вземания, до получаване на отговор от Р. Турция.

При така установената фактология съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимиран субект – адресат на акта, и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество се преценява като основателна.

Оспореното решение за спиране на производството е издадено от компетентен орган съгласно Заповед № ЗТД-2000-24/32-24576/24.01.2022г.на директор на ТД Митница Варна, пред когото производството е висящо, в предвидената от закона писмена форма, при спазване на процесуалните правила по издаването му.

Независимо от горното съдът намира, че административният орган е издал проверяваното си решение при неправилно приложение на чл.54 ал.1 т.5 от АПК. Текстът предвижда, че производството се спира при наличието на образувано друго административно или съдебно производство, когато издаването на акта не може да стане преди неговото приключване; в тези случаи спирането се постановява след представяне на удостоверение за наличие на образувано производство, издадено от органа, пред който то е образувано. Изискването на чл.54 ал.1 т.5 от АПК за официално удостоверяване на наличието на образувано и неприключило административно производство с посочване на номер, предмет и страни, не е самоцелно – в акта за спиране следва да бъде конкретизирано с номера си производството, до чието приключване с окончателен акт се спира административното такова, което е гаранция за спазването на процесуалните права на участниците в него.

В конкретния случай по делото липсват твърдения и доказателства за такова образувано производство, като органът обосновава спирането на производството с поисканото по линия на международното сътрудничество от митническата администрация на Република Турция да потвърди или отрече достоверността на търговските документи. Съдът обаче счита, че така предприетите от директора на ТД Митница Варна действия по установяване достоверността на представените от жалбоподателя документи не могат да бъдат квалифицирани като друго административно производство, доколкото под „административно производство“ по смисъла на АПК се има предвид производство по издаване на административен акт, каквото в настоящия случай не е налице. Отправеното запитване до чужди митнически власти няма такъв характер, защото има за предмет събиране и размяна на документи между две администрации, и по него не се образува административно производство, а само административна преписка.

Въз основа на изложеното съдът намира, че оспореното спиране на административното производство е постановено в нарушение на материалния закон – липса на изискуемата с чл.54 ал.1 т.5 от АПК предпоставка – наличие на образувано друго административно производство, което да е преюдициално спрямо спряното.

Така мотивиран и на осн.чл.200 ал.1 от АПК съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

            ОТМЕНЯ по жалбата на „ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ“ ООД - Варна, ЕИК *********, представлявано от  Диана Георгиева Аврамова, Решение към MRN 21BG002002057752R2/27.09.2021г. с рег. № 32-31136/28.01.2022г. на директора на ТД Митница Варна, с което на осн.чл.54 ал.1 т.5 от АПК е спряно производството по издаване на  решение по митническа декларация с MRN 21BG002002057752R2/27.09.2021г. за декларираните стоки №15 и №16 и вземане под отчет на публичните държавни вземания, до получаване на отговор по линия на международното сътрудничество от митническите власти на Република Турция, и

ВРЪЩА преписката на директора на ТД Митница Варна за продължаване на производството по нея.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му от страните.

Преписи от определението да се връчат на страните.

 

 

 

 

           

Административен съдия: