РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 2386
гр. Пловдив, 14.12.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХVI касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и четвърти ноември, две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИЯ
ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕНА НЕСТОРОВА-ДИЧЕВА
ДАРИНА МАТЕЕВА
при секретаря Станка Журналова и с участието на прокурора Здравена
Янева, като разгледа КАНД № 2274
по описа на съда за 2022г., докладвано от
Председателя, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Дванадесета
от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба
на Н.И.Г. против Решение № 1328 от 27.06.2022 г., постановено по а.н.д. № 20225330200708
по описа за 2022г. на Районен съд - Пловдив, ХХI н.с., с което е потвърден електронен
фиш серия К № 4775781, за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОД-МВР Пловдив, с
който на Н.И.Г., ЕГН **********, с адрес *** на основание чл. 189, ал. 4, вр.
чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 50 (петдесет) лева за нарушение на чл. 21, ал. 2, във вр. с ал. 1 от Закона
за движение по пътищата (ЗДвП)
В жалбата се съдържат оплаквания
за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение
на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила –
касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от НПК във вр. с чл.
63, ал. 1 от ЗАНН. Жалбоподателят твърди, че съдът не е дал отговор на всички
направени възражения против електронния фиш. Прави възражение за нарушение на
чл.39,ал.4 от ЗАНН, както и за погрешна квалификация на деянието. Излага
подробни съображения по наведените касационни оплаквания, като въз основа на
тях е направено искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразно и процесният ЕФ да се отмени.
Ответникът – ОД на МВР Пловдив редовно
призован, не се явява и не изпраща представител в проведеното по делото съдебно
заседание.
Окръжна прокуратура – Пловдив
намира жалбата за неоснователна, счита, че решението на районния съд следва да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Съдът, като се
запозна с обжалваното съдебно решение, обсъди наведеното касационно основание и
доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на
касационната жалба:
Касационната жалба е
подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на
правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
По същество:
Районен съд - Пловдив е бил сезиран
с жалба против електронен фиш (ЕФ) серия К № 4775781, с който на Н.И.Г. за
нарушение на чл. 21, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал.
4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева.
Установено е от фактическа
страна, че на 22.04.2021 г. в 10:15 ч. на републикански път II-64, км
49+800 посока от гр. Пловдив към с. Труд Г. управлявала собствения си лек
автомобил „Хюндай И 40“ с рег. № *** със скорост на движение от 78 км/ч, при
разрешена максимална скорост 60км/ч, която била сигнализирана на водачите с
пътен знак В26, разположен на км 49+860 от път II-64. Извършеното нарушение за
скорост е установено и заснето с видео – радарна система за наблюдение и
регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера
и комуникации тип Cordon M2 с № MD1196. Стойността на измерената скорост от
техническото средство била 81 км/ч, като след приспадната максимално допустима
грешка от „минус“ 3 км/ч, била установена стойност на скоростта на движение 78
км/ч, при което било изчислено, че е налице превишаване на разрешената скорост
с 18 км/ч. за това деяние и на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т.
2 от ЗДвП бил издаден обжалвания ЕФ.
Въззивният съд, след като е
обсъдил събраните в хода на съдебното производство доказателства и наведените
от жалбоподателя възражения, е приел, че обжалваният ЕФ съдържа предвидените в
чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити, нарушението е несъмнено установено и не са
налице съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Решението е правилно.
Настоящият състав, противно на
твърденията в касационната жалба, намира за правилни и обосновани изводите на
районния съд, за това, че оспореният електронен фиш е издаден при правилно
приложение на материалния закон и при липса на допуснати нарушения на процесуалните
правила, като са изпълнени изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и на Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата, издадена от министъра на вътрешните работи, и съответно,
че не са констатирани твърдените от жалбодателя нарушения, които да са
допуснати при издаването му от административнонаказващия орган. Настоящата
инстанция приема, че фактите по делото са обсъдени от районния съд поотделно и
в тяхната съвкупност, като въз основа на тях в решението са изложени точни и
аргументирани мотиви относно законосъобразността на оспорения електронен фиш.
Въз основа на правилно установената фактическа обстановка са направени обосновани
изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.
Изложените от въззивния съд мотиви за законосъобразност на електронния фиш са
обосновани от съвкупната преценка и анализа на събрания доказателствен
материал.
Неоснователен е доводът в
касационната жалба за незаконосъобразност на обжалвания електронен фиш, поради
неспазване на процесуалния ред за налагане на глобата, тъй като фишът бил
издаден в нарушение на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН.
Разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН предвижда, че за случаи
на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или
система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в
закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия
минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш.
Необжалваем минимум в текста на ал.2
на чл.39 от ЗАНН няма.
Разпоредбата на чл.39,ал.2 урежда
ред за налагането на глоби на местонарушението при маловажни случаи,
когато нарушението е установено в присъствието на контролен орган. Предвидена е
възможност за налагане на глоба от 10 до 50 лв. с фиш, който няма нищо общо с
електронния фиш, която глоба, независимо от определения размер в диапазона от
10 до 50 лв., става необжалваема, но само в случаите, когато нарушителят се
съгласи да плати глобата. Тоест, за да настъпи необжалваемост е предвидено
условие да липсва спор и да се постигне съгласие между нарушител и контролен
орган, независимо от размера на определената глоба в хипотезата на маловажен
случай. Но необжалваем минимум в смисъл на невъзможност по принцип да се
оспорва определен размер санкция няма. А точно това означава изразът
„необжалваем минимум“.
От друга страна, необжалваемостта,
по смисъла на чл.39,ал.2 от ЗАНН, след като бъде постигната, води до
приключване на административнонаказателното производство, защото с издаването
на фиш се постига ефекта на влязло в сила наказателно постановление. Моментът
на настъпване на необжалваемост в процедурата по чл.39,ал.2 от ЗАНН изключва
възможността за последващо издаване на какъвто и да е акт за установеното вече
и санкционирано с фиш нарушение. В този смисъл разпоредбата на чл.39,ал.4 от ЗАНН е нонсенс, защото понятие „необжалваем“ в ал.2,към която препраща тази
алинея няма.
Трудно може да се разбере
смисълът на нормата на ал.4 и в частност какво се има предвид под „необжалваем
минимум“ – глобите от 10лв. или до 50лв. и защо да са необжалваем минимум, като
всъщност никъде никой не изключва възможността да се оспорва и този размер
административно наказание, а само е предвиден допълнителен облекчен ред за
налагането им.
Отговор дава действащата към
момента на приемане на разпоредбата разпоредба на чл.59,ал.3 от ЗАНН, според която не подлежат на обжалване наказателните
постановления и електронните фишове, с които е наложена глоба в размер до 10
лева включително, постановено е в полза на държавата отнемане на вещи на
стойност до 10 лева включително или е присъдено обезщетение за причинени вреди на
същата стойност, освен ако в специален закон е предвидено друго. Тогава и, ако
следвайки семантичното тълкуване на думата „необжалваем“,като нещо неподлежащо
на обжалване, очевидно е, че става въпрос за необжалваем минимум в размер на
10лв. и при наличието на тази разпоредба при едно систематично и историческо
тълкуване на ЗАНН, изводът е, че с чл.39,ал.4 ЗАНН е въведено ограничение за
издаване на електронен фиш за глоби до 10лв.
В исторически план, към момента
на приемане на разпоредбата на чл.39,ал.4 от ЗАНН, освен че е действала
разпоредбата на чл.59,ал.3 от ЗАНН, е приета и разпоредбата на чл.189,ал.4 и
ал.13 от ЗДвП, като според ал.13 не
подлежат на обжалване наказателни постановления и електронни фишове, с които е
наложена глоба до 50 лв. включително. Същата е обявена за
противоконституционна от КС на РБ - бр. 20 от 2012 г., но съдейки по нейното
съдържание, изводът е, че необжалваем минимум според законодателя всъщност са глобите до 50лв., до какъвто
размер могат да се санкционират маловажните нарушения по реда на чл.39,ал.2 от ЗАНН с фиш. Това обаче не води до извод, че поради разписаното в чл.39,ал.4 от ЗАНН с електронен фиш не могат да се налагат глоби до 50лв. най-малкото, защото
и според приетата едновременно с тази норма противоконституционна разпоредба на
чл.189,ал.13 от ЗДвП не се изключва тази възможност, а напротив, изрично се
споменава и издаването на електронни фишове, с които е наложена глоба до 50лв.
Тоест, законодателят не е изключвал никога тази възможност. Впрочем, и
разпоредбата на чл.59,ал.3 от ЗАНН, действаща към онзи момент, не се изключва
възможността за издаване на електронни фишове под 50лв.,вкл. и за глоби в
размер на 10лв.
Така, независимо, че чл.189,ал.4
от ЗДвП, който въвежда института на електронния фиш едновременно с приемането
на чл.39,ал.4 от ЗАНН, приемането в същото време и едновременно с това и на
чл.189,ал.13 от ЗДвП изключва възможността разпоредбата на чл.39,ал.4 от ЗАНН
да се тълкува в смисъл такъв, че издаването на електронен фиш да не е
предвидено за нарушения,за които глобата е до 50лв.
Обратното не може да се заключи и
при прочита на чл.85а от ЗАНН, според който, доколкото в този закон няма
особени правила за административнонаказателния процес при нарушения, установени
с техническо средство или система съгласно чл. 39, ал. 4, се прилагат
разпоредбите на Закона за движението по пътищата. Впрочем, тази разпоредба е
приета също едновременно с разглежданите по-горе разпоредби и също трябва да се
тълкува едновременно с тях. На практика чл.85а от ЗАНН е ненужна, защото с нея
се препраща към специален закон при липсата на правила в общия закон, което и
по правило според ЗНА е така. А и налична е обратната разпоредба в ЗДвП. Според
чл.189,ал.14/предишна ал.6/ за неуредените в този закон случаи по съставянето
на актовете, издаването и обжалването на наказателните постановления и фишове и
по изпълнението на наложените наказания се прилагат разпоредбите на Закона за
административните нарушения и наказания. Във всеки случай няма как ЗАНН в
частта си относно електронните фишове да се счита за специален закон спрямо
ЗДвП, а в останалите си части обратно, да е общ закон по отношение на ЗДвП.
Това, че чл.39,ал.2 във връзка с
ал.4 от ЗАНН не въвежда ограничение в размера на глобите, налагани с електронен
фиш следва и от обстоятелството, че разпоредбата на ал.2 включва хипотезите на маловажен
случай без да препраща към друга норма и друг закон, поради което очевидно се
имат предвид маловажните случаи по смисъла на чл.28 от ЗАНН, а ЗДвП има съвсем
отделно легално определение за маловажно нарушение в §6,т. 32 от ДР.
Единственото императивно въведено
ограничение за санкциониране на нарушения,заснети с АТСС, с електронен фиш е в
случаите, когато за нарушението е предвидено наказание лишаване от право да се
управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки./чл.189,ал.4 ЗДвП/.
В контекста на последното,
становището,че с електронен фиш не може да се налагат глоби до 50лв., води като
резултат провеждането на производството по издаване на АУАН и НП по отношение
на нарушения, наказуеми с глоба до 50лв.,т.е. по-леки такива, на фона на
предвидения изрично такъв ред в ЗДвП по отношение на по-тежко наказуемите с предвидени
наказания лишаване от право да се управлява МПС. Нелогично е и противно на правната логика е
по-усложненият ред да се прилага за по-леките нарушения след като изрично този
ред е предвиден за по-тежките.
Ето защо съдът намира, че
възраженията на жалбоподателя са неоснователни, като не се споделя съдебната
практика в обратния смисъл.
Изложеното
до тук налага да се приеме, че обжалваното пред касационната инстанция решение
на районния съд като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в
сила.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 1328 от 27.06.2022г., постановено
по АНД № 708/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХХI н.с.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.