РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И
Е
№ 1129
гр. Пловдив, 16 юни 2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ
състав, в публично заседание на двадесети май през две хиляди
двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
ПЕТРОВА
при секретаря Б.К. и участието на прокурора ИЛЯНА ДЖУБЕЛИЕВА, като разгледа
докладваното от председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА
административно дело № 328 по описа
за 2022 г. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера
на производството, исковете и становищата на страните:
1. Производството по делото
е по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането
под стража (ЗИНЗС).
2. Образувано е по искова молба, предявена от Ш.А.М., с ЕГН **********,***, в момента
в Затвора Пловдив, чрез
пълномощник адвокат В.С., срещу Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”.
Ищецът иска ответникът да бъде осъден да му заплати
обезщетение в общ размер на 50 000 лв.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на
исковата молба до окончателното й изплащане, за претърпени от него
неимуществени вреди, изразяващи се в обида, възмущение, стрес, притеснения,
психологичен дискомфорт, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия
за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в Затвора гр. Пловдив през периода от 19.03.2015 г. до 19.04.2017
г. и от 01.10.2020 г. до 07.02.2022 г. - датата на предявяване на исковата
молба, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ (пренаселеност на килиите – „падат се
под 3 кв. м. нетна площ на човек“); лоша хигиенна - наличие на дървеници, хлебарки и
гризачи; без течаща топла вода; липса на естествена светлина и чист въздух;
храната не се приготвяла от професионални готвачи и е лоша; ищецът имал
заболяване на сърцето и задух, но не го лекуват, прекарал е лек инсулт, но не
му оказват адекватно медицинско обслужване. Претендира се присъждане на
разноските по делото.
3. Ответникът - Главна
дирекция “Изпълнение на наказанията”, чрез процесуалния си представител,
оспорва предявените искови претенции по основание и размер. Прави възражение за
изтекла петгодишна давност. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
4. Представителят на
Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност и недоказаност
на предявения иск.
ІІ. За фактите:
5. От постъпилите по делото справка за правното положение на
ищеца рег. № 160 от 01.03.2022 г. на Началника на Затвора Пловдив (л. 44 - 45), Докладна записка рег. №
1561/28.02.2022 г. на ИСДВР в ЗООТ „Хеброс“ (л. 48), Становище към рег. № 1561/28.02.2022 г. от 01.03.2022 г.,, изготвено от
ИСДВР К. П.(л. 49 - 50) и Становище от
01.03.2022 г., изготвено от ИСДВР Д. Б.(л. 53 - 55) се установява, че Ш.А.М. е изтърпявал наказание лишаване от свобода в
Затвора – Пловдив, както следва:
- от 15.10.2015
г. до 19.04.2017 г. – когато е бил освободен, като за част от периода, а именно
от 08.06.2016 г. до 19.04.2017 г. е пребивавал в ЗООТ „Хеброс“;
- от 16.04.2021
г. до 07.02.2022 г. - датата на предявяване на исковата молба в съда.
5.1. В рамките на първия му
престой, и въз основа на предоставената от ответника частична информация, се
установява, че М. е бил настанен, както следва:
- от 15.10.2015 г.
до 26.04.2016 г. вкл. в спално помещение № 9 на пост № 6 с площ 27,99 кв. м., с
два отваряеми прозореца с размери 0,90 м. х 0,55 м. и
санитарен възел с площ 2,40 кв.м. с един отваряем
прозорец с размери 0,85 м. х 0,55 м.;
- от 27.04.2016
г. до 07.06.2016 г. вкл. е настанен в спално помещение № 17 на пост № 6 с площ 28,75
кв. м., с един отваряем прозорец с размери 1,00 м. х 1,00
м. и санитарен възел с площ 3,14 кв. м. с един отдушник с диаметър 1,10 м.
За този период от
страна на ответника не е предоставена информация по колко лишени от свобода са
били настанени заедно с ищеца в посочените помещения.
- от 08.06.2016
г. до 19.04.2017 г. (когато е бил освободен) е разпределен в Затворническо
общежитие „Хеброс“, като не е предоставена информация нито в кои стаи е бил
настанен ищецът, нито с колко други лишени от свобода е пребивавал.
5.2. В рамките на втория
престой на лицето в Затвора Пловдив е бил настанен, както следва:
- от
16.04.2021 г. до 22.04.2021 г. вкл. е настанен в спално помещение № 63
на пост № 5 с площ от 26,99 кв. м., с два отваряеми
прозореца с размери 0,90 м. х 1,17 м. и 0,45 м. х 1,17 м. и санитарен възел с
площ от 2,48 кв. м. с един отваряем прозорец с
размери 0,30 м. х 1,17 м. През този период в спалното помещение са били настанени 8 л. св.;
- от 23.04.2021
г. до 07.02.2022 г. (датата на предявяване на исковата молба) е бил настанен в
спално помещение № 14 на пост № 6 с площ от 26,96 кв. м., с два отваряеми прозореца с размери 1,00 м. х 1,10 м. и 0,45 м. х
1,10 м. и санитарен възел с площ от 2,44 кв. м. с един отваряем
прозорец с размери 0,35 м. х 1,10 м.
За този период в това спално помещение са били настанени:
От 23.04.2021 г.
до 05.06.2021 г. вкл. - 7 л.св.
От 06.06.2021 г. до 10.06.2021 г. вкл. - 6 л.св.
От 11.06.2021 г. до 24.06.2021 г. вкл. - 7 л.св.
От 25.06.2021 г.
до 28.06.2021 г. вкл. - 8 л.св.
От 29.06.2021 г. до
10.11.2021 г. вкл. - 7 л.св.
От 11.11.2021 г. до 09.12.2021 г. вкл. - 6 л.св.
От 10.12.2021 г. до 20.01.2022 г. вкл. - 7 л.св.
От 21.01.2022 г.
до 07.02.2022 г. - 6 л.св.
5.3. От цитираните по-горе
справки и становище, както и от Становище към рег. № 1561/28.02.2022 г. от
07.03.2022 г., изготвено от ИФЗ НС „ФЛКР“ инсп. Е. К.(л.
62) се установява, че през периода на изтърпяване на
наказанието на ищеца, в Затвора Пловдив не са правени основни ремонти на
килиите, в които е пребивавал, но са извършвани текущи ремонти, като се
извършва своевременна смяна на течащи кранчета, отстраняват се течове, сменят
се осветителни тела и други подобни, като не се допуска да има счупени прозорци
и същите се подменят своевременно. През 2017 г. е извършено боядисване на
общите помещения на л.св., дограмата е подменена с нова ПВЦ, поставен е гранитогрес в общите умивални.
По отношение на
банята се установява, че същата е обща, подът на която е с мозайка, а стените –
с фаянсови плочи, като на всички лишени от свобода е осигурен достъп до течаща
топла вода, съгласно графика за разпределение на времето на лишените от свобода
от съответната група, като всички работещи лишени от свобода имат осигурена
възможност всеки работен ден да използват баня след приключване на работния ден,
като изрично се посочва, че ищецът е работил и в този смисъл е имал възможност
да използва баня всеки работен ден.
През исковия
период ищецът е бил назначаван на работа в „Обособено производство“ към ДП ФЗД
– ТП Пловдив на 6-дневна работна седмица, но е спрян, поради несправяне с
трудовите му задължения, записан е и като ученик към СУ „Иван Рилски“, но
същият е отказал да посещава учебните занятия.
С постъпването си
в затвора на всеки лишен от свобода се осигурява комплект спално бельо и
завивки. При желание от страна на лишения от свобода домакинът осигурява колкото
комплекта са му необходими. Лишените от свобода имат право да получават и от
своите близки спално бельо и одеяла, т.е. да използват лични такива в ротация
със служебни. Прането става по усмотрение на самия лишен от свобода - в
пералнята на затвора, ръчно или чрез изнасяне за пране от близките.
Във всяко спално
помещение има течаща вода и санитарен възел и лишените от свобода имат
неограничен достъп до тях.
Отоплението се
извършва с централно парно, спалните помещения са добре осветени и с отваряеми прозорци за естествена вентилация. Проветряването
се извършва от лишените от свобода, настанени в стаята, като се посочва, че
никога не е имало проблем стаята да бъде проветрявана и не би следвало да има
мухъл.
За всеки лишен от
свобода има осигурено легло с размери 90 см. х 180 см. и шкафове с размери 45
см. х 50 см.
Хигиената в
спалните помещения се осъществява от настанените, като за целта получават
съответните прибори, както и могат да ги закупят от лавката на Затвора Пловдив
или да им бъдат донесени от близките, съгласно списък на разрешените вещи,
предмети и хранителни продукти, които лишените от свобода могат да получават,
ползват или държат при себе си, съгласно Заповед № ЛС-04-642/28.11.2018 г. на
Министъра на правосъдието.
ГДИН сключва
централен договор за ДДД обработки на всички помещения в затворите, като има
утвърден график, по който се извършва дезинсекция и дератизация
на помещенията в затвора, в потвърждение на което са приложени, както графикът,
така и протоколи от извършени ДДД обработки за целия исков период за Затвора
Пловдив и ЗООТ „Хеброс“ – 7 бр. за 2015 г., 8 бр. за 2016 г., 2 бр. за 2017 г.,
7 бр. за 2021 г. и 2 бр. за 2022 г. (л. 14 – 21, л. 63, л.
88 – 124, л. 127 - 141).
5.4. Във връзка с
твърдението, че храната е лоша и се приготвя от непрофесионални готвачи, съгласно
становището от 07.03.2022 г., през исковите периоди храната е приготвяна от готвач,
който притежава Удостоверение за професионално обучение с рег. № 48/48 от 16.03.2005 г. за „главен готвач“. Приложени са и примерни
менюта на Диета № 5, 7 и 10 за периода 14.09.2018 г. – 20.09.2015 г., Седмично
меню – обща диета за периода 04.04.2016 г. –
10.04.2016 г., Седмично меню – обща диета за периода 20.07.2015 г. – 26.07.2015
г., Диета № 5, 7, 10 и № 1 (обединени по указания) за периода 29.01.2018 г. –
04.02.2018 г. и Седмично меню диета № 9 и обща за периода 06.11.2017 г. –
12.11.2017 г. (л. 22 -24); Таблица № 1 за състава
на дневната дажба и полагаемите се хранителни продукти на един лишен от свобода
– възрастен, ведно със Заменителна таблица, утвърдени
от Министъра на правосъдието (л. 142 - 145).
5.5. За престоя на лицето в ЗООТ „Хеброс“ от постъпилата докладна записка (л. 48) се установява, че стаите са с различна площ и съответно
различен брой пребиваващи – от 2 до 12. Във всяка стая има поставени легла,
шкафчета, столове и маса, като височината на стаите е 2,50 м. Във всяка стая
има луминисцентно осветление, като в големите стаи
има по две или три лампи, всяка стая има два прозореца с размери 1,10 м. х 1,30
м., а големите стаи имат по три прозореца. Отоплението на стаите е с локално
парно. Тоалетната и умивалнята са общи за сградата, тоалетната е с размери 4,50
м. х 3,30 м., а умивалнята с размери 3,20 м. х 2,90 м., банята се ползва три
пъти седмично – понеделник, сряда и петък, като тогава има топла вода.
Състоянието на банята е нормално – има пет душа, както и помещение –
съблекалня. Смяната на спалното бельо се сочи, че е личен ангажимент и
отговорност на осъдения, като това е част от превъзпитателния процес, с цел изграждане
на лични хигиенни навици, изграждане на умения и навици за зачитане на
моралните и етични норми в обществото, изграждане на адекватна самооценка и
отговорност към собственото им здраве. Периодично се извършва третиране на
помещенията срещу дървеници и хлебарки. Няма данни дали през 2016 г. – 2017 г.
са извършвани ремонтни дейности. За времето на изпълнение на наказанието
лишаване от свобода, М. е работил както на външни неохраняеми
работни обекти, така и на домакински щат. Оценката на риска от рецидив е била
средна към висока – 72 точки, като зони с дефицит са изведени В – отношение към
правонарушението, Е – образование и обучение, З – управление на финансите и Н –
умения за мислене, като въз основа на тези зони е бил изготвен и планът на присъдата.
За времето на пребиваване на ищеца в ЗООТ „Хеброс“ същият е бил награждаван и
няма наложени дисциплинарни наказания.
5.6. Във връзка с твърденията
на ищеца, че има заболяване на сърцето и задух, но не са го лекували, както и
че е прекарал лек инсулт, но не му е оказано адекватно медицинско обслужване,
от постъпило Медицинско становище рег. № 1561/28.02.2022 г. от д-р Р.Д. и
приложената към него медицинска документация (л. 60 и л. 64 и
сл.) се установява следното:
- по време на
първия престой на лицето в Затвора Пловдив, на 17.11.2015 г. е прегледан от д-р
Р.Х.по повод на оплакване от поява на мастно образувание (съгласно медицинска справка на л. 86); на 15.12.2015
г. е прегледан от д-р Р.Ч. с оплакване за получавано сърцебиене, като му е
назначено медикаментозно лечение (съгласно амбулаторен
лист на л. 85); на 13.12.2016 г. е постъпил по спешност в Първа клиника
по хирургия към УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД с оплаквания, че от два дена е с болка
и зачервяване на кожата на предна коремна стена под пъпа, повишил е
температура, като преди една седмица е опериран за чуждо тяло в тънките черва и
перитонит. На 14.12.2016 г. му е извършена инцизия и некретомия, лаваж и дренаж, изписан
е на 17.12.2016 г., като е насочен към ОПЛ за наблюдение и сухи превръзки през
два дена (така епикриза на л. 84); на 19.12.2016
г. ищецът е подписал декларация за информирано съгласие, в която собственоръчно
е вписал, че е добре и отказва стационар (л. 83); на 09.01.2017 г. е прегледан от екип за спешна медицинска помощ с
оплаквания за парене при уриниране (така фиш за СМП на л.
82); на 22.01.2017 г. е прегледан от д-р Д.Д., извършени са му редица изследвания в УМБАЛ „Свети
Георги“ ЕАД и му е назначена терапия (л. 77 и сл. ).
- по време на втория
престой на лицето в Затвора Пловдив, същият не е търсил медицинска помощ в
медицинския център, не е преглеждан редовно и към момента на изготвяне на
медицинското становище (28.02.2022 г.) не се прилага никакво лечение и не е
търсил такова.
Съгласно Докладна
записка от д-р Р.Д. – лекар ординатор МЦ Затвора – Пловдив рег. №
3677/28.06.2021 г., с цел предотвратяване струпването на л. св. от всички
постове, е въведен седмичен график (л. 60).
6. Представени и приети като писмени доказателства са още – графици за
разпределение на времето на лишените от свобода от пост № 5 и № 6 (л. 51 - 52, л. 56); график за ползване на
библиотеката към Затвора Пловдив (л. 57); Работно време с клиенти на „Магазин лишени от свобода“ към ДП ФЗД – ТП
Пловдив от 18.11.2019 г. (л. 58 - 59); Седмичен график на
служебната пералня в Затвора Пловдив (л. 61).
7. Като свидетел по делото е разпитан Б.В.А. – същият заявява, че познава ищеца от малък, през 2015 г. –
2016 г. са били заедно в Затвора Пловдив, от м.септември 2021 г. свидетелят
отново е в Затвора Пловдив и са заедно с ищеца, но не са в една килия. През
2016 г. са били заедно с Ш. в стая № 17, но не си спомня колко е била голяма и
колко човека са били тогава заедно, в стаята е имало тоалетна, но е нямало
топла вода, само студена е имало. В стаята е имало и много дървеници и
хлебарки. Заявява, че понякога пръскали против хлебарки и дървеници. Знае, че Ш.
е опериран, но не знае от какво точно, знае обаче, че има голяма операция.
Оплаквал му се е от сърцето. За лекуването му не знае нищо. Сега Ш. бил в стая
№ 13, където са 7 човека. Откакто свидетелят е в Затвора Пловдив, първоначално
ищецът е бил в стая № 14, а сега бил в стая № 13, където е горе-долу от месец и
половина. Свидетелят не знае колко е голяма стая № 14, но в нея също били 7-8
човека, там също имало тоалетна, без топла вода, само студена имало, навсякъде
имало дървеници и хлебарки. В стая № 14 също имало дървеници и хлебарки.
Килиите се проветряват, като се отварят прозорците, заявява, че са им
достатъчни прозорците, светлината, която влиза обаче не била толкова голяма.
Хигиената в стаите се поддържала от затворниците в килията.
ІІІ. За правото:
8. Според чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано
от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са
причинени вредите.
Според чл. 12, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, прякото
ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и
пробационните служби се осъществяват от Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“, която е юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на
правосъдието със седалище София, като съответно затворите и областните служби
„Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“.
Това от своя страна определя като пасивно, материално и
процесуално правно легитимирана страна по заявената главна искова претенция за
сочените периоди именно Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, София.
9. Каза се, главната искова претенция на ищеца е за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразна
дейност на администрацията на Затвора Пловдив към Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“. Дейността по фактическото изпълнение на наложено наказание
лишаване от свобода, обемаща, разбира се, и осигуряване на условията за
упражняване на правата от задържаните лица и изпълнението на техните
задължения, съобразно правното им положение и статус, е административна по
своето естество.
Тук е мястото да
се посочи, че от наличните по делото доказателства се установява, че М. не е
пребивавал в Затвора Пловдив в периода от 19.03.2015 г., която е
началната датата на първия исков период, до 14.10.2015 г. вкл. Както
вече бе казано, от данните по делото се установява, че същият е постъпил в
Затвора Пловдив на 15.10.2015 г.
По отношение на
втория исков период се установява, че ищецът не е пребивавал в Затвора Пловдив
в периода от 01.10.2020 г., която е
началната дата на този исков период, до
15.04.2021 г. вкл., доколкото от данните по делото се установява, че същият
е постъпил в Затвора Пловдив на 16.04.2021 г.
Само това е
достатъчно да се приеме, че исковата претенция досежно
престоя на М. *** е частично неоснователна за периода от
19.03.2015 г. до 14.10.2015 г. вкл. и от 01.10.2020 г. до 15.04.2021 г. вкл.
При това
положение, възведените в обстоятелствената част твърдения за допуснати
нарушения по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС при изтърпяване на наказанието лишаване
от свобода, ще бъдат разгледани само за престоя на ищеца в Затвора Пловдив през
периодите от 15.10.2015 г. до 18.04.2017 г.
вкл. (тъй като на 19.04.2017 г. същият е бил освободен) и от 16.04.2021
г. до 07.02.2022 г. вкл. (датата на депозиране на исковата молба) така, както са предявени исковете,
доколкото в настоящото исково производство ищецът е този, който определя
предмета на правния спор.
В тази връзка
следва изрично да се посочи, че именно фактическите твърдения на ищеца,
обективирани в обстоятелствената част на исковата молба, определят предмета на
доказване и на произнасяне на съда и е недопустимо, ако не е било предприето
изменение на иска по реда на чл. 214 от ГПК, същият да бъде разгледан на
фактически основания – различни от посочените в исковата молба.
10. На първо място, с оглед направеното възражения от страна
на ответника за изтекла петгодишна погасителна давност, следва да бъде
съобразено следното:
Съгласно § 1 от ЗР на ЗОДОВ, за неуредените в закона
въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони, а съгласно
чл. 110 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД), с изтичането на
петгодишен давностен срок се погасяват всички вземания, за които законът не
предвижда друг срок. След изтичането на този давностен срок, правото на иск за
вземане на ищеца за обезщетение за претърпени вреди от деликт, се погасява.
Задължението за обезщетение след изтичане на този срок може да бъде осъществено
единствено доброволно (аргумент от чл.118 от ЗЗД). И най-сетне, съгласно
разпоредбата на чл. 120 от ЗЗД, давността не се прилага служебно, а следва да
се предяви като възражение, каквото безспорно е сторено от страна на ответника.
В конкретния случай, както вече се посочи и по-горе, от
събраните по делото доказателства се установява, че ищецът е постъпил в Затвора
Пловдив на 15.10.2015 г. и е бил освободен на 19.04.2017 г. В тази връзка
следва да бъде съобразено Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр.д. № 3/2004 г., ОСГК, в чиято т. 4 е прието, че
когато вредите произтичат от незаконни действия или бездействия на
административните органи, началният момент на погасителната давност за
предявяване на иска за заплащането им, е от момента на преустановяването им. При
това положение, следва да се приеме, че на 19.04.2017 г. твърдените незаконосъобразни
действия и бездействия от страна на затворническата администрация в Затвора Пловдив
и ЗООТ „Хеброс“ към него, са преустановени, тъй като ищецът на тази дата е бил освободен.
Следователно, искът за периода от 15.10.2015 г. до 19.04.2017
г. може да бъде предявен най-късно до 19.04.2022 г. Исковата молба, по повод на
която е образувано настоящото производство, е депозирана на 07.02.2022 г., т.е.
преди изтичане на предвидения в чл. 110 от ЗЗД петгодишен давностен срок.
11. На следващо
място, следва да бъде съобразено, че според чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и
задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение. Като според чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС за
нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност.
Според чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване от
свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за
осъществяване на поправително въздействие, а арестите - за поддържане на
физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на
задържаните лица.
В чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС е установено изискването минималната
жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от
4 кв. м. Доколкото обаче, не съществува легална дефиниция на понятието „жилищна
площ“, то тя следва да се определя по общоприетите правила, а именно, като се
измерва по контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и
колони. А за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява
възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за
задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени
помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и т.н.
Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС, количеството дневна
светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване,
достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на
спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на закона, като в
чл. 20, ал. 2 и 3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се
осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено
проветряване, постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в
заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел
и течаща вода се осъществява в спалните помещения.
На лишените от свобода се осигуряват условия за къпане -
по възможност всеки ден, но най-малко два пъти седмично съгласно чл. 151, ал.
1, т. 3 от ЗИНЗС.
12. Съотнасянето на
описаните данни в предходния раздел на решението и цитираните правни норми,
налагат следния извод:
12.1.
Помещенията, които е обитавал М. при изтърпяване на наложеното му наказание
„лишаване от свобода“ през исковите периоди в Затвора гр. Пловдив са
разполагали със санитарен възел и постоянно течаща вода, били са обзаведени с
отделни легла и шкафчета за лични вещи, като е осигурен пряк достъп на дневна
светлина и възможност за проветряване чрез отваряеми
прозорци, а отоплението се е осъществявало посредством централно парно в
Затвора Пловдив. Ползването на баня в Затвора - Пловдив се осъществява по
утвърден график два пъти седмично, което е съобразено с изискванията на чл.
151, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, като по този начин на ищеца е осигурен и достъп до
топла вода. Отделно от това, същият като работещ е имал достъп до баня всеки
работен ден. Действително, по отношение престоя на лицето в ЗООТ „Хеброс“, не
се установява в стаите да е имало самостоятелен санитарен възел, но лишените от
свобода са имали възможността да ползват общ санитарен възел 24 часа в
денонощието, с оглед по-лекия им общ режим, както и достъп до баня три пъти
седмично – в понеделник, сряда и петък. Изложеното налага да се приеме, че в
случая не се констатира нарушение на чл. 20, ал. 2 и 3 от ППЗИНЗС, доколкото на
М. са били осигурени постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода.
12.2.
Що се отнася до хигиената в Затвора - Пловдив, от приетите по делото
справки и становища се установява, че хигиената в спалните помещения се
осъществява от лицата, настанени в тях, поради което няма как отговорността на
ответника да бъде ангажирана за лошите хигиенни условия в спалните помещения, в
които е бил настанен ищеца. Настоящият съдебен състав не приема за доказани и твърденията
на ищеца за претърпени вреди от наличието на дървеници, хлебарки и гризачи в
обсъжданите периоди в Затвора Пловдив и ЗООТ „Хеброс“, тъй като от страна на
ответника, както вече бе казано, са ангажирани доказателства за периодично
извършени дезинфекция, дезинсекции и дератизации против хлебарки, дървеници и
гризачи въз основа на сключени договори от страна на ответника –
множество протоколи за извършени дейности по ДДД в Затвора Пловдив – от ЕТ
„БИОЦИД – Н.Т.“ – 7 бр. за 2015 г. и 8 бр. за 2016 г.; от „ДДД 1“ ООД - 2 бр.
за 2017 г.; от „ФАВОРИТ СЪРВИС“ ООД - 7 бр. за 2021 г. и 2 бр. за 2022 г., в
които протоколи са описани: размерът на третираната площ; препаратът, с който е
третирано и неговото количество; срещу какви вредители; имената на лицето,
извършило описаните в протокола дейности и имената на лицето заявило/приело
обработката. Този извод не се променя и от показанията на разпитания по делото свидетел,
доколкото от страна на администрацията на ответника са предприети необходимите
действия по ДДД, което изключва незаконосъобразното й бездействие.
12.3.
Във връзка с твърдението, че храната не се приготвя от професионални
готвачи и е лоша, е необходимо да се посочи, че правото на лишените от свобода
да получават безплатна храна е уредено в чл. 84, ал. 2 т. 1 от ЗИНЗС. В
посочената разпоредба ясно е разписано, че лишените от свобода имат право на
безплатна храна, достатъчна по химически и калориен състав, съгласно таблици, утвърдени
от министъра на правосъдието, съгласувано с министъра на здравеопазването и
министъра на финансите. Така цитираната разпоредба налага да се приеме, че за
да е налице незаконосъобразно действие или бездействие, свързано с
осигуряването на безплатна храна на лишените от свобода, трябва да се докаже
или отказът да бъде предоставена безплатна храна или предоставената такава да
не отговаря по химически и калориен състав на утвърдените таблици. Съдът
намира, че в настоящото производство не се доказаха подобни хипотези.
От приложените по делото писмени доказателства (седмични менюта, съдържащи грамажа на хранителните продукти и техния
калориен състав), се установява, че предоставената храна в Затвора гр.
Пловдив е пълноценна и разнообразна, съответстваща като химически и калориен
състав на Таблица № 1 и Заменителна таблица,
утвърдени от Министъра на правосъдието и съгласувани от Министъра на
здравеопазването. Налице е и твърдение, че храната се приготвя от готвач,
притежаващ Удостоверение за професионално обучение с рег. № 48/48 от 16.03.2005 г. за „главен готвач“, което не е оспорено
от ищеца. Действително, от страна на ответника не са представени доказателства,
свързани с изхранването на лишените от свобода през целия исков период, но за
администрацията не съществува законово задължение да съхранява такива документи
за такъв дълъг период от време. В тази връзка е необходимо да се посочи, че все
пак затворите са пенитенциарни заведения, поради
което не може да се очаква от тях удовлетворяване на индивидуалните хранителни
навици и предпочитания на всеки от лишените от свобода.
12.4.
От фактите, изложени в исковата молба, съдът е препятстван да разбере какво
е точно твърдението на ищеца и каква медицинска помощ твърди, че не е получил,
доколкото неговите твърдения са, че има заболяване на сърцето и задух, прекарал
е и лек инсулт, но не му е оказано адекватно медицинско обслужване. Това
обстоятелство не се установява от събраните по делото доказателства, доколкото
няма данни през исковия период М. да е имал подобни страдания и/или да е
заявил, че се нуждае от някакво лечение в тази връзка. За пълнота следва да се
посочи, че по делото са налице данни за други заболявания, в т.ч. и извършена
операция за чуждо тяло в тънките черва и перитонит и за назначавани терапии, но
в нито един от представените медицински документи - епикризи, амбулаторни
листове, в т.ч. фишове за спешна медицинска помощ, няма данни за заболяване на
сърцето, задух и инсулт. Ето защо следва да се приемат за недоказани
твърденията на ищеца за извършени нарушения от органите по чл.284 ал.1 ЗИНЗС,
свързани с неосигуряване на адекватно медицинско обслужване по конкретно
посочени заболявания.
Като недоказани следва да се приемат и наведените в
последното по делото открито съдебно заседание твърдения, че през 2016 г. са го
оперирали и не са му сменяли марлята, а е трябвало да се сменя всеки ден, доколкото,
видно от приложената по делото епикриза, М. е изписан от болничното заведение
на 17.12.2016 г. и е насочен към ОПЛ за наблюдение и сухи превръзки през два
дена, като на 19.12.2016 г. е попълнил собственоръчна декларация, че е добре и
отказва да бъде настанен в стационара.
12.5. При това
положение и доколкото възведената в закона презумпция в чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС
е само за настъпването на неимуществените вреди, но не и за фактите,
обосноваващи наличието на нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС (които подлежат на
установяване от ищеца), следва да се приеме, че условията обсъдени до тук, в
които М. е изтърпявал наказанието лишаване от свобода, не могат да се
квалифицират като неблагоприятни по смисъла на чл. 3, ал. 2 от закона, нито
могат да се приемат като такива, подлагащи го на жестоко, нечовешко или
унизително отношение.
13. Независимо от
изложеното обаче, следва да се констатира, че за целия първи исков период, а
именно от 15.10.2015 г. до 18.04.2017 г. вкл. (общо 552 дни) и за част от
втория исков, а именно: от 16.04.2021 г. до 05.06.2021 г. вкл., от 11.06.2021
г. до 10.11.2021 г. вкл. и от 10.12.2021 г. до 20.01.2022 г. вкл. (общо 246
дни), ищецът е пребивавал в Затвора Пловдив и ЗООТ „Хеброс“, където е обитавал
помещения, в които за всеки от лишените от свобода, не е била осигурена площ от
минимум 4 кв. м.
За периода от 15.10.2015 г. до 18.04.2017 г. вкл., на
основание чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС и по аргумент от чл. 161 от ГПК, настоящият
съдебен състав приема, че ищецът е бил поставен в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, изразяващо се в липса на
достатъчно жилищна площ – под 4 кв.м., тъй като за този период ответникът не е
представил изисканата му информация относно помещенията, в които е бил настанен
и/или относно броя на настанените в едно спално помещение лишени от свобода.
В периода от 16.04.2021 г. до 22.04.2021 г. вкл. М. е бил
настанен в спално помещение № 63, с площ от 26,99 кв. м., което е за не повече
от 6 л. св., в което са били настанени 8 л. св. В периода от 23.04.2021 г. до
05.06.2021 г. вкл., от 11.06.2021 г. до 10.11.2021 г. вкл. и от 10.12.2021 г.
до 20.01.2022 г. вкл. е бил настанен в спално помещение № 14 с площ от 26,96
кв. м., т.е. за не повече от 6 л. св., в което обаче броят на настанените (заедно с него в посоченото помещение) е бил между 7 и 8 л.св.
Този факт (на обитаване на пренаселени килии) е достатъчен, за
да се приеме, че в рамките на исковите периоди, в горепосочените периоди,
администрацията е поставила изтърпяващия наказание М. в
неблагоприятни условия по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС. В този контекст,
правилото на чл. 284, ал. 5 във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС, налага да се приеме,
че ищецът е претърпял твърдените от него неимуществени вреди, изразяващи се в
описаните в исковата молба негативни психически състояния. Тези неимуществени
вреди са пряка и непосредствена последица от неизпълнението от страна на
администрацията на Затвора Пловдив на нормативно установени задължения да
осигури на изтърпяващия наказание лишаване от свобода М. минимално необходима
жилищна площ. Неосигуряването на съответната жилищна площ, както впрочем и на
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, както и продължителна изолация без възможност
за общуване, са квалифицирани в чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС като поставянето на
лицето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода или задържането под стража. Казано с други думи, лишаването на едно лице
от основните жизнени потребности е равнозначно на поставянето му в
неблагоприятни условия за изтърпяване на
наложеното му наказание. Аргумент за това съждение е дефиницията, съдържаща се
в § 1, т. 1 от ДР на Закона за социално подпомагане (ЗСП), според която,
„Основни жизнени потребности“ са достатъчно храна, облекло и жилище, съобразно
социално-икономическото развитие на страната.
В тази насока,
според чл. 2, ал. 2 от ЗСП, социалното подпомагане се осъществява чрез
предоставяне на социални помощи в пари и/или в натура за задоволяване на
основни жизнени потребности на гражданите, когато това е невъзможно чрез труда
им и притежаваното от тях имущество. Тоест, държавата компенсира посредством
предоставяне на социални помощи, тези граждани, които не могат да си осигурят
сами основните жизнени потребности. Несъмнено е в този контекст, че граждани,
които живеят в условията на липса в по-голяма или в по-малка степен на
задоволяване на основните жизнени потребности, изпитват не само чисто физическо
неудобство, но и негативни психически състояния, подобни на тези, описани от М.
в обстоятелствената част на исковата молба. Казано с други думи, физическото и
психическото състояние на лицата, изтърпяващи наказание лишаване от свобода, на
които от страна на администрацията не е осигурено задоволяване на основните
жизнени потребности и гражданите, които не могат да си осигурят сами основните
жизнени потребности, се намират в едно и също социално положение, доколкото
изпитват подобни физически и психически притеснения. Въпросното обстоятелство,
разгледано в контекста на конституционно установения принцип за това, че всички
хора са равни по достойнство и права, налага съждението, че лишените от
свобода, изтърпяващи наказанието си в условия на неосигурени основни жизнени
потребности, следва да бъдат третирани подобно на гражданите, които също живеят
в условията на незадоволени основни жизнени потребности. Това пък позволява да
се формира извод, че лишените от свобода, които търпят вреди от това, че не са
им осигурени основните жизнени потребности в пълен обем, следва да бъдат
компенсирани за конкретната липса на нормативно установени условия за
обитаване, по начин, подобен на този, по който се компенсират гражданите, които
не могат да си осигурят сами основните жизнени потребности. В този смисъл,
според чл. 11, ал. 1 от ЗСП, социалните помощи са средства в пари и/или в
натура, които допълват или заместват собствените доходи до основните жизнени
потребности или задоволяват инцидентно възникнали потребности на подпомаганите
лица и семейства. Според чл. 12, ал. 3 от ЗСП, Министерският съвет определя
месечен размер на гарантирания минимален доход, който служи като база за
определяне на социалните помощи по ал. 1. Според чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от
Правилника за приложение на ЗСП, право на месечна помощ имат лица или
семейства, чийто доход за предходния месец е по-нисък от определен диференциран
минимален доход. Основа за определяне на диференцирания минимален доход е
гарантираният минимален доход, чийто месечен размер се определя с акт на
Министерския съвет.
Доколкото в конкретния казус става реч за лице,
ненавършило 65 години, живеещо само (в смисъл неживеещо в семейство), като
отношенията въз основа на които се иска присъждане на обезщетение за претърпени
вреди, са свързани с обитаване на жилищно помещение, следва да се съобразят
най-близките до тези факти хипотези на разпоредбата на чл. 9, ал. 3, т. 5 от
ППЗСП (редакция ДВ, бр. 63 от 2011 г.) според която, диференцираният минимален
доход се определя, както следва: за лице до 65 години, живеещо само - 73 на сто
от ГМД и на чл. 14, ал. 1 от ППЗСП според която, право на месечна целева помощ
за заплащане на наем на общински жилища ползват лицата, ако настанителната
заповед е на тяхно име и чийто доход от предходния месец е до 250 на сто от
диференцирания минимален доход.
За първия исков период, касаещ 2015 г., 2016 г. и 2017
г., с ПМС № 6 на МС от 15.01.2009 г. е
определен месечен гарантиран минимален доход в размер на 65 лв. При това
положение диференцираният минимален доход по чл. 9, ал. 3, т. 5 (редакция ДВ,
бр. 63 от 2011 г.) от ППЗСП е в размер на 47,45 лв., а доходът по чл. 14, ал. 1
от ППЗСП е в размер на 162,50 лв. Тоест, дневният доход, който следва да бъде
приет като необходим за задоволяване на основните жизнени потребности, е 5,42 лв.
(162,50 лв. : 30 дни).
В случая, доколкото М. в периода от 15.10.2015 г. до
18.04.2017 г. вкл. – общо 552 дни е бил лишен от част от необходимото за
задоволяване на основните му жизнени потребности (само по
отношение на размера на жилищната площ), то размерът на компенсиращото обезщетение, следва да
бъде определен като ¾ от последно посочената сума (5,42 лв.), тоест 4,07 лв. на ден. Или за посочените 552 дни обезщетението възлиза на
сумата от 2 246,64 лв.
За втория искови период, касаещ 2021 г. и 2022 г., с
ПМС № 305 на МС от 19.12.2017 г. (Обн.,
ДВ, бр. 102 от 22.12.2017 г., в сила от 1.01.2018 г.) е определен месечен
гарантиран минимален доход в размер на 75 лв. При това положение диференцираният
минимален доход по чл. 9, ал. 3, т. 5 (редакция ДВ, бр. 63 от 2011 г.) от ППЗСП
е в размер на 54,75 лв., а доходът по чл. 14, ал. 1 от ППЗСП е в размер до 187,50
лв. Тоест дневният доход, който следва да бъде приет като необходим за
задоволяване на основните жизнени потребности е 6,25 лв. В случая, доколкото М.
в периодите от 16.04.2021 г. до 05.06.2021 г. вкл., от 11.06.2021 г.
до 10.11.2021 г. вкл. и от 10.12.2021 г. до 20.01.2022 г. вкл. (246 дни) е бил лишен само от част от необходимото за
задоволяване на основните му жизнени потребности (само по
отношение на размера на жилищната площ), то размерът на компенсиращото обезщетение, също следва
да бъде определен като ¾ от последно посочената сума (6,25 лв.), тоест 4,69 лв. на ден. Следователно за установените 246 дни,
обезщетението възлиза на сумата от 1 153,74 лв.
Конкретният размер на следващото се обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, възлизащ на 3 400,38 лева
(2 246,64 лв. + 1 153,74 лв.), е определен от съда при съблюдаване изискването
на чл. 52 от ЗЗД, приложим в настоящото производството по препращане от § 1 от ДР
на ЗОДОВ.
Според цитираната разпоредба на ЗЗД (чл. 52), размерът на обезщетението за
претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. Понятието „справедливост“
е морално-етична категория и включва съотношението между деянието и
възмездието. Всъщност, размерът на обезщетението като паричен еквивалент на
причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване
характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици,
ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и при отчитане
икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че
обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на
принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне
паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението за
претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда, с оглед на всички
установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който
незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице.
Отчитайки посочените по-горе обстоятелства, периодите на увреждането, характерът
и интензитета на породените страдания и негативни преживявания, на ищеца следва
да се присъди обезщетение по справедливост именно в размер общо на 3 400,38
лева, който най-точно и съответно ще овъзмезди претърпените от него
неимуществени вреди.
Съответно, спрямо този размер на главния иск (3 400,38 лева), ще следва да бъде уважена и акцесорната претенция за
присъждане на обезщетение за забавено плащане на парично задължение, в размер
на законната лихва върху главницата, считано от 07.02.2022 г. – датата на
предявяване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата.
14. В останалата си част, исковите претенции останаха
недоказани, поради което ще следва да бъдат отхвърлени.
ІV. За разноските:
15.
На основание чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС, на ищеца ще следва да бъдат присъдени сторените в производството разноски.
Те се констатираха в размер на 10 лв. - заплатената държавна
такса.
Така
мотивиран, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав,
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министъра на
правосъдието, гр. София, да заплати на Ш.А.М., с ЕГН **********,***, в момента в Затвора Пловдив,
сумата от общо 3 400,38 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в обида, възмущение, стрес, притеснения, психологически
дискомфорт, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия в периода от 15.10.2015 г.
до 18.04.2017 г. вкл., от 16.04.2021 г. до 05.06.2021 г. вкл., от 11.06.2021 г.
до 10.11.2021 г. вкл. и от 10.12.2021 г. до 20.01.2022 г. вкл., при изтърпяване на наказание
лишаване от свобода в Затвора гр.
Пловдив, както и обезщетение за
забавено плащане на това парично задължение, в размер на законната лихва върху
главницата, считано от 07.02.2022 г. – датата на подаване на исковата
молба, до окончателното изплащане на
сумата, като ОТХВЪРЛЯ исковите претенции
до пълния им размер от 50 000 лева и за останалите периоди в обхвата на
претендираните – от 19.03.2015 г. до 19.04.2017 г. и от 01.10.2020 г. до
07.02.2022 г.
ОСЪЖДА Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ към Министъра на правосъдието, гр. София, да
заплати на Ш.А.М., с ЕГН **********,***,
в момента в Затвора Пловдив, сумата от 10 лв., представляваща заплатената
държавна такса.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред тричленен състав на
Административен съд – Пловдив в четиринадесетдневен срок от съобщаването на
страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: