Р
Е Ш Е Н И Е
№ 29.05.2019
година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА Х ГРАЖДАНСКИ състав
На
28 май 2019 година
В публично заседание в следния състав:
Председател: МИЛЕНА
КОЛЕВА
Секретар:
ЛАЗАРИНА ЛАЗАРОВА
Прокурор:
като
разгледа докладваното от СЪДИЯ МИЛЕНА
КОЛЕВА
гр.дело №
1662 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази:
Предявен
е иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.
Ищцата Д.Р.К.
твърди, че е собственик на имот, находящ се в гр. Стара Загора, ул. Хрищян
войвода 18, вх.Б, ап.55. Като такава същата била клиент на „Евн България
Електроснабдяване” ЕАД с клиентски № **********, ИТН 2074763.
Същата заявява, че преди няколко дни получила писмо изх. №
7369170/12.03.2019г. от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, с приложени към
него документи. В изпратеното до ищцата писмо било записано, че при извършена
на 18.12.2017г. от служители на Електроразпределение Юг проверка бил демонтиран
и изпратен за експертизна проверка електромер с фабричен № ********* от ИТН
2074763 на клиент с клиентски номер **********. От служители на БИМ било
констатирано, че електромерът бил манипулиран и отчитал с грешка минус 60,78 %.
За това бил съставен констативен протокол № 1279/17.13.2018 г. на БИМ Плевен. В
писмото било записано също, че на основание чл.48 и чл.51/1/ от Правилата за
измерване на количествата ел.енергия за краен снабдител и доставчик от последна
инстанция сметката за ел.енергия на абоната щяла да бъде коригирана за периода от
03.11.2017г. до 18.12.2017г. за 45 дни. Освен посочените документи писмото било
придружено и от фактура № **********/12.03.2019г. за сумата от 271,18 лв.
Ищцата стриктно спазвала задълженията си за плащане на дължимите
месечни суми към ответното дружество. Лично тя не манипулирала електромера си,
нито знаела за извършване на подобно действие от друго лице. Тя счита, че
допълнително начислената й сума за ел.енергия била не дължима към ответника. Основанията
й за това били следните:
1. На първо място следвало да се отбележи, че същата не
присъствала на извършената проверка, не била уведомена за нея и електромерът
отчитащ ел. енергията доставяна до абоната се намирал в заключено електромерно
табло, извън нейния имот.
2. На следващо място в изпратения Констативен протокол за
техническа проверка и подмяна на СТИ № 4025(35 от 18.12.2017 г. било записано,
че същия се съставял и проверката се извършвала на основание чл.42 и 44 от ПИКЕЕ, обн. ДВ бр.98 от
Ищцата счита, че
допълнително начислената й електрическа енергия била начислена от ответното
дружество неправомерно, в нарушение на Закона за енергетиката и Общите условия
на ЕВН ЕР и ЕВН ЕС, както и при неспазване на установените с ПИККЕ правила.
Ищцата не била уведомявана от представител на ответното
дружество за извършената проверка, нито присъствала на нея.
В приложеното към иска копие от Констативен протокол за
техническа проверка и подмяна на СТИ № 402565 от 18.12.2017 г. било видно, че
последния бил съставен в присъствие на двама свидетели, посочени единствено с
двете си имена.
Същата намира също, че протоколът бил съставен в нарушение на
визираните в ПИКЕЕ правила. Съгласно чл. 47, ал.1 от ПИКЕЕ при извършване на
проверка по реда на чл. 43 и чл. 44 от ПИКЕЕ, операторът на съответната мрежа
съставя констативен протокол. В ал.2 било разпоредено, че протоколът се
подписвал от представител на оператора на съответната мрежа и от клиента или
негов представител. При отсъствие на клиента при съставянето на констативния
протокол или при отказ от негова страна да го подпишел, констативният протокол
се подписвал поне от двама свидетели, които не били служители на оператора на
съответната мрежа. /чл. 47, ал.З от ПИКЕЕ/. Смисълът на нормата бил да
присъстват свидетели на действията на служителите на оператора, които да не
били в специални отношения с последния, за да могат и пред съда да потвърдяли
извършването на съответните действия на служителите на оператора, т.е. да се
гарантирало максимална обективност и коректност на проверката в отсъствието на
клиента. Именно така, чрез присъствието на безпристрастни свидетели, които
можели да бъдат идентифицирани, би могло да се установи обективно дали клиентът
бил потърсен преди извършването на проверката, дали отсъствал и ако било така -
тя да се извършила пред свидетели. Процесният констативен протокол бил съставен
в нарушение на разпоредбата на чл.47, ал.З от ПИКЕЕ, тъй като формата и
реквизитите му не отговаряли на посочените законови изисквания. Положените
подписи на свидетели били на две лица, които не били индивидуализирани с трите
си имена, адрес, ЕГН, не било посочено и качеството на същите. Като вид
документ констативният протокол бил частен свидетелстващ, удостоверяващ изгодни
за издателя му факти, и когато същият бил съставен в нарушение на процедурата,
посочена в подзаконовия нормативен акт- ПЙКЕЕ, той не можел да се ползва за
пряко и пълно доказване на обстоятелствата, посочени в него.
3. Предвид разпоредбите на ГПК, касаещи разпределението на
доказателствената тежест в гражданския процес, в тежест на доставчика на
електрическа енергия било да установи
периода на грешното измерване или неизмерване в резултат на
неправомерното действие на потребителя. В противен случай, без да се държало
сметка за този период или без да се отчете реално консумираната електрическа
енергия, едностранното изчисляване и коригиране на сметките за електрическа
енергия за минал период позволявало на доставчика да получи цена за недоставена
от него и неползвана от потребителя електрическа енергия. Липсвало защита на
интереса на потребителите при едностранна корекция на сметките за минал период,
предприета от страна на дружеството - монополист, при неустановен период на
грешно измерване или неизмерване за електрическата енергия. В настоящия случай
не ставало ясно как точно ответникът бил формирал периода на неточно отчитане
на СТИ на абоната и какъв точно бил този период, липсват данни относно
обстоятелствата, въз основа на които бил определен периодът за корекция и
липсвали документи, обосноваващи тази корекция.
4. От представените доказателства ставало ясно, че липсвали и данни за виновно поведение от
страна на ищцата, от които да били настъпили вреди на дружеството -
ответник и тези вреди да били в причинна връзка именно с виновното действие или
бездействие на потребителя. Подобни действия или бездействия върху електромера
от страна на ищцата не били извършвани. Следва да се отбележило още, че
електромерът се намирал извън неговия имот и никой освен служители на „ЕВН
България Електроразпределение" ЕАД нямали физически достъп до него. В този
смисъл дори и да били налице неточности при отчитането и измерването на
ел.енергия от електромера, то същите не били причинени от ищеца. Съгласно чл.
44 от Закона за измерванията, лицата, които използвали средства за измерване,
били длъжни да осигуряват техническата им изправност, да ги заявявали и
представяли за последваща проверка в Българския институт по метрология или пред
избрано от тях лице, оправомощено за проверка, така и по силата на собствените
си Общи условия било да извършвало периодични и контролни проверки.
Неизпълнението на задължението за поддържане на СТИ - изправност от страна на
електроразпределителното дружество, не следвало да влече като последица
ощетяване на потребителя, чрез извършване на корекция на сметката му за минал
период. СТИ били собственост на ответника и като такива задължението за
поддържането им в техническата изправност принадлежало именно на
електроснабдителното дружество.
5. Освен всичко изложено по-горе, ищцата счита, че липсвало
каквото и да било законово основание за извършената корекционна процедура.
Ответникът
обосновавал вземането си против ищеца с твърдението, че сумата била начислена
на основание разпоредбите на чл.48 и 51 от ПИКЕЕ. Според чл.45, ал.1 от ПИКЕЕ,
когато при проверка по реда на чл. 41 от правилата се установила грешка над
допустимата съгласно Наредбата за средствата за измерване, които подлежали на
метрологичен контрол и приложението към ПИКЕЕ, неправилно и неточно измерване
или неизмерване и не било известно кога се появила установената грешка,
количеството електрическа енергия се определяла съгласно процедура, определена
в договорите с оператора на преносната мрежа или. в раздел IX от ПИКЕЕ за
оператора на разпределителната мрежа. Съгласно чл. 47 ПИКЕЕ, когато операторът
извършвал проверка на измервателните системи задължително се съставял протокол,
който следвал да бъда подписан както от представители на оператора, така и от
клиента или негов представител /чл.47, ал.2 ПИКЕЕ/. Цитираните норми били
въведени с Правилата приети от Държавната комисията за енергийно и водно
регулиране, обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г. и били влезли в сила на 15.11.2013г., по арг. от чл.5, ал.5
от КРБ. Тези правила били издадени на основание на законовата делегация
предвидена в чл.83 от Закона за енергетиката. С тази норма на държавната
комисия било възложено да издава подзаконови нормативни актове относно
устройството и експлоатацията на електроенергийната система, като материята,
която регулаторът имал право да урежда нормативно била изрично посочена. В
точка 6 на чл. 83 било посочено, че комисията приемала Правила за измерване на
количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до
база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. В случаите на
делегиране на нормативна компетентност органът, комуто тя била възложена,
можело да я упражнява само в границите определени в законовата разпоредба, чрез
която била извършена делегацията. В противен случай той би излязъл от рамките
на компетентността си, което би довело до незаконосъобразност на издадения
нормативен акт. Този извод следва от разпоредбата на чл.2, ал.2 от ЗНА, според
който компетентността за издаване на нормативни актове не можело да бъде
прехвърляна, от което следва, че делегирането било изключение, като обхваща
само изрично предвидени в закона предели. Това се потвърждавало и от чл. 12 от
ЗНА, според който актът по прилагане на закон можел да урежда само материята,
за която било предвидено той да бъде издаден. Анализът на разпоредбата на
чл.83, т.6 от Закона за енергетиката водил до единствения правилен извод, че
комисията била компетентна да определи нормативно правила относно принципите,
начините, местата за измерване, както и реда за установяване на случаите на
неизмерване, неправилно или неточно измерване на електроенергията.
Регламентирането на ред за установяване на случаите на неизмерена, неточно
и/или неправилно измерена ел.енергия се отнасяло не до отговорността на
потребителя на ел.енергия или разпределението на риска от неправилно отчитане
на доставена енергия. То засягало единствено способите, по които да бъдело
установено наличието на неправилно измерване и надлежното му документиране,
т.е. разпоредби относно начина на извършване на проверките на средствата за
търговско измерване и регламентирането на действията на служителите при
установяване на неточност в измерването. По своята същност нормите отнасящи се
до преизчисляване на неизмерената или неправилно измерена енергия, въвеждали форма на обективна отговорност за вреди,
изразяващи се в пропусната полза. Те обаче не засягали неизпълнение на
задължения на потребителя, докато не се установяло, че неизмерването било
резултат от негово виновно поведение - арг. от чл.82 ЗЗД. Нещо повече, предвид
разпоредбата на чл.120, ал.1 ЗЕ, според която средството за търговско измерване
било собственост на електроразпределителното предприятие, несвоевременното
извършване на контрол относно годността му, представлявало неизпълнение на
задължения на доставчика. Това било така, защото той ползвал уреда за измерване
на консумираната от потребителя електроенергия и носил задължение да го
поддържа в изправност. Случаите на обективна отговорност били отклонение от принципа,
че без вина няма отговорност и се регламентирало от нормативен акт със силата
на закон, тъй като предполагали първична и трайна уредба на обществени
отношения в областта на облигационното и търговското право – арг. от чл.З, ал.1
ЗНА. За уреждане на други отношения от същата материя, съгласно чл.З, ал.2 от
ЗНА, можело да се издава подзаконов нормативен акт. Трябвало да се има предвид
обаче, че дори когато подзаконовият акт създавал първична уредба, тя следва да
била в съответствие с нормите от по-висока йерархия, включително с тези, от
които се извеждали правни принципи, каквито са чл.81, ал.1 ЗЗД и чл.82 ЗЗД.
Този извод се налагал и от чл.15, ал.1 и 3 от Закона за нормативните актове. От
гореизложеното следвал изводът, че разпоредбата, която регламентирала
отговорността на потребителя и субективното право на доставчика на ел.енергия
да получил плащане, компенсиращо стойността на неизмерената, респективно
неправилно измерената енергия, било необходимо да бъде установена с норма на
специалния закон, уреждащ обществените отношения във връзка с
покупко-продажбата на електроенергия. Това в случая бил Законът за
енергетиката. Подзаконовият акт, какъвто в случая представлявало ПИКЕЕ, можело
единствено да допиши и уточни законовата норма, като установявал нормативно
методиката, по която следвало да става преизчисляването.
На следващо
място, когато не било налице доказана нерегламентирана намеса в СТИ от страна
на потребителя /какъвто бил настоящият случай/, както и при обективно неточно
отчитане поради неизправност /пълна или частична/ на СТИ, щом не бил посочен
точният период на неотчитане, не можело да се отчете реално консумираната
енергия, и едностранното изчисляване и коригиране на сметките за минал период
било недопустимо, тъй като това би довело доставчикът да получи цена за
недоставена от него и неползвана от потребителя електрическа енергия.
Посоченият във фактурата, изпратена до потребителя, "отчетен период"
бил произволно определен, без да имало яснота как точно и на базата на какви
данни, бил формиран. В този смисъл ищцата счита, че клаузата на чл. 48 от
ПИКЕЕ, която регламентирала едностранното коригиране на сметките от доставчика
за минало време без определяне на периода и без отчитане на реално
консумираната електрическа енергия, било неравноправна, тъй като създавало в
ущърб на клиента значителна неравнопоставеност между правата и задълженията,
произтичащи от договора. Тя нарушавала основните принципи на равнопоставеност
между страните и на защита интересите на потребителите при търговия с електрическа
енергия. Така тази клауза противоречила и на разпоредбата на чл. 82 от ЗЗД,
разписваща пределите на имуществената отговорност при неизпълнение на договорно
задължение, която винаги била виновна и била в границите, очертани в същата
норма. Освен това тази клауза противоречала и на залегналите в Директива
2012/27/ЕС на Европейския парламент и на съвета от 25 октомври 2012 година
относно енергийната ефективност принципи, а именно че фактурирането на
консумираната ел.енергия да се базирала само на действително потребление, без значение дали ставало дума
за отчетена или неотчетена от електромера на абоната ел.енергия /чл.10,ал. 1и
ал.2 от Директивата/. Тъй като не можело нито с подзаконов нормативен акт, нито
с правила, създадени от орган без законодателни правомощия, да се дерогирали
разпоредби на закон или да се нарушавали конституционни принципи, посочената
клауза била нищожна и не обвързвала с действието си страните, респективно -
съда - с приложението й. Поради това ответникът не можел да коригира post factum
потребителската сметка, щом не бил определен точен период и не била отчетена
реално консумираната електрическа енергия, и щом не било доказано неточното
отчитане и измерване на доставената електроенергия да се дължи на виновно
неизпълнение на произтичащите от договора задължения на ищеца.
6. Ищцата счита, че по въпроса за правото на доставчика на
електрическа енергия едностранно да коригирал сметките на потребителите в
периода след влизане в сила на промените на чл. 98а, ал.2, т.6 и чл. 83, ал.1,
т.6 ЗЕ и приемането на ПИКЕЕ, обн. ДВ, бр.98 от 12.11.2013 г., при условие, че
корекцията се извършвала при действието на заварените Общи условия, било налице трайна съдебна практика.
Съгласно разясненията, дадени с
решение № 111/17.07.2015г. по т. д. № 1650/2014г. и решение № 173 от 16.12.2015г. по т. д. № 3262/2014г. на ВКС, ТК, II ТО, постановени по реда на чл. 290 ГПК, със ЗИД ЗЕ ДВ бр.54/2012г., в
сила от 17.07.2012г, било въведено законово основание крайният снабдител да
коригирал сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел.
енергия, ако бил изпълнил задълженията си по чл. 98, ал.2, т.6 и по чл. 83,
ал., т.6 ЗЕ, т. е. само при предвиждане в Общите условил на договорите на ред
за уведомяване на клиента, че имало основание за корекция и при налични правила
за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на
измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното
обслужване, включително за установяване на случаите на неизмерена, неправилно
н/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на
сметките за предоставена електроенергия. Законодателят бил вменил изрично в
задължение на електроразпределителното дружество да създавало посочените
правила със съответното съдържание на новата законова уредба, както съответно и Общи условия на договорите
с крайния потребител на електрическа енергия, предвиждащи ред за уведомяване на
клиента при наличие на основание за корекция.
Параграф 199,
ал.2 ПЗР на ЗИД ЗЕ предвиждал до приемането на подзаконови нормативни актове и
общи административни актове по приложението на новата уредба или до
привеждането им в съответствие с нея, да се прилагали действащите, доколкото не
противоречали на закона. Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на ответното дружество не съставлявали подзаконов
нормативен акт или общ административен акт, поради което посоченият параграф
199, ал.2 ПЗР ЗИД ЗЕ не намирал приложение по отношение на тях. С изменението
на чл.98а ЗЕ в сила от 17.07.2012 г. било предвидено в съдържанието на Общите
условия да се включи и задължително уреждане на реда за уведомяване на клиента
при извършване на корекция на сметки, съгласно чл. 83, ал.1, т.6 ЗЕ. Такова
изискване не е предвидено в предходните редакции на ЗЕ, както и за заварените
от новата уредба Общи условия на ответника. В чл. 28, ал.2 от действащите Общи
условия на последния било предвидено задължение на последния за уведомяване, но
не и реда за това. Ето защо, и с оглед разясненията, дадени с горепосочената
съдебна практика, следва да се приемело, че не бил осъществен фактическият
състав, пораждащ правото на крайния снабдител да коригирал сметката на клиент
при доказало неточно отчитане на потребената ел.енергия, тъй като снабдителят
не бил изпълнил задълженията си по чл. 98, ал.2, т.6 ЗЕ да издаде и публикува нови Общи условия, чието
съдържание да отговаряло на изискванията в посочената норма, доколкото в
заварените Общи условия липсвало уреден ред за уведомяване на клиента, при
наличие на основание за корекция.
Тази теза се
преповтаряла и в новопостановеното решение № 2315 от 21.02.2018г. постановено
от ВАС по адм.д. № 3879/2017г., потвърдено изцяло с решение № 13691/ 08.11.2018
г. по адм.д. № 4785/2018 г. на ВАС, което било окончателно и влязло в сила.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, район
Централен, ул. Христо Г. Данов № 37, ЕИК *********, представлявано от: Михаела
Михайлова Михайлова-Дьорфлер, Робърт Дик и Жанет П. Стойчева – заедно от всеки
двама членове на УС, че Д.Р.К., ЕГН **********,
с адрес: ***, ул. Хрищян
войвода 18, вх.Б, ап.55 не дължи на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД
сумата от 271,18 лв. /двеста седемдесет и един лева и
осемнадесет стотинки/, представляваща сума за допълнително
начислена ел. енергия, вследствие на установено неизмерване, непълно или
неточно измерване на количеството електрическа енергия за електромер с фабричен
№ ********* за период: от 03.11.2017г. до 18.12.2017г., за имот с ИТН 2074763,
находящ се в гр. Стара Загора, ул.
„Хрищян войвода” 18, вх.Б, ап.55, на клиент с кл. № **********, за която сума ответника
издал фактура №
**********/12.03.2019г.
Моли съда да им бъдат присъдени и
направените по настоящото производство разноски.
В дадения от съда срок по делото е постъпил
писмен отговор от ответника „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД и същият е
взел становище по съществото на иска. Счита предявения иск за процесуално
допустим. Ответникът счита, че претендираната сума била основателно начислена и
дължима на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД. Моли съда да отхвърли изцяло
иска, предявен от ищеца, като неоснователен. Претендира за
направените по делото разноски. Подробни съображения излага в писмения отговор.
Съдът, като
обсъди събраните по делото писмени доказателства, взе предвид становищата и
доводите на страните, намира за установено следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание, чл.124 от ГПК, с който
се иска да се признае за установено по отношение на "ЕВН България Електроснабдяване"
ЕАД гр. Пловдив, че Д.Р.К. не дължи сумата от 271,18 лв., по фактура № **********/12.03.2019г., за отчетен период от 03.11.2017г. до 18.12.2017г. за имот с ИТН 2074763, находящ
се в гр. Стара Загора, ул. Хрищян
войвода 18, вх.Б, ап.55, на клиент с кл. № **********.
Страните не спорят, че
са в договорни отношения: ответникът разпространява и продава електрическа
енергия, а ищецът е потребител на такава енергия с клиентски № **********. От представените по делото писмени доказателства писмо с
изх. № 7369170/12.03.2019г.; фактура № **********/12.03.2019г.; констативен
протокол № 402565; справка за коригиране на сметката за електроенергия от
18.02.2019г.; констативен протокол № 1279/17.10.2018г.; обратна разписка от
15.03.2019г., се установява, че на 18.12.2017г. е извършена проверка на
състоянието на измервателното средство на адрес в гр. Стара Загора, ул. Хрищян войвода 18, вх.Б, ап.55.
Електромерът бил демонтиран и предаден за експертиза. При проверката са присъствали
свидетели. При извършената експертиза е установено, че електромерът отчита с грешка
– 60,73 % и същият не съответства на метрологичните и техническите изисквания.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
правни изводи :
Предявеният иск има
за предмет установяване на недължимост на сумата, начислена от ответника за
електроенергия, след едностранно коригиране
на сметката му, при което според общото правило на чл.154, ал.1 ГПК в тежест на ответника е да докаже
основанието, от което произлиза вземането му,
т.е. основанието, поради което е коригирал сумата, дължима от
ищеца за доставената за процесния
период електроенергия.
В настоящото производство е спорно именно
основанието, поради което ответното дружество иска ищецът да му заплати процесната сума. Ответникът
обосновава това свое искане с
твърдението, че сумата е начислена на основание чл.48 ал.1 във връзка с чл.48,
ал. 1, т. 1 от ПИКЕЕ във връзка с чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ. Счита, че
в горепосочените разпоредби изрично е предвидена възможността, когато при
проверка на СТИ се установи грешка над допустимата, неправилно и неточно
измерване или неизмерване и не е известно кога се е появила установената
грешка, количеството ел. енергия да се определя съгласно процедурата в раздел IХ,
чл. 48 от ПИКЕЕ, които имат юридическия ранг на подзаконов нормативен акт.
Съгласно
чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, редакцията ДВ, бр.54/2012 г., в сила от 17.07.2012г.,
устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществяват
съгласно норми предвидени в Правилата за измерване на количеството електрическа
енергия (ПИКЕЕ), регламентиращи принципите на измерване, начините и местата на
измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване
на случаите на неизмерена, неправилно или неточно измерена електрическа
енергия, както създаването и поддържането и достъпа до база данни с
регистрацията със средствата за търговско измерване. С други думи законодателят
е предвидил възможността корекционните процедури да са установени в ПИКЕЕ -
нормативен акт по правната си същност, а не в общите условия на договорите,
които не са нормативен акт. Действащите ПИКЕЕ обаче не съдържат подобна регламентация.
Съгласно чл.45, ал.1 от ПИКЕЕ, когато при проверка по реда на чл. 41 се
установи грешка над допустимата, съгласно Наредбата за средствата за измерване,
които подлежат на метрологичен контрол и приложението към тези правила,
неправилно и неточно измерване или неизмерване и не е известно кога се е
появила установената грешка, количеството ел. енергия се определя, съгласно
процедура, определена в договорите с оператора на преносната мрежа или в раздел
IХ от тези правила за оператора за разпределителната мрежа.
След като липсва в действащото законодателство възможност за едностранна
промяна от доставчик на доставено количество електрическа енергия и сметките за
минал период, не съществува законово основание такава санкция да се уговаря в
договорите и общите условия.
Аргумент в подкрепа на извода, че
корекционните процедури следва да бъдат установени в ПИКЕЕ са и нормите на чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ,
според който текст общите условия трябва да съдържат ред за уведомяване на
клиента при извършване на корекция на сметка, съгласно чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ.
Такава регламентация съдържа и нормата на чл.104а, ал.2, т.5 ЗЕ, според който
също общите условия трябва да съдържат ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметката съгласно
правилата по чл.83, ал.1, т.6 3Е. Видно
е, че самите норми не установяват право за едностранна корекция, а ред за
уведомяване на клиентите при извършена корекция, а корекцията следва да бъде
извършена съгласно Правилата на ЗЕ. Следователно липсата на нормативна уредба,
даваща възможност на доставчика на електрическа енергия за извършване на
корекция за минал период, изключва възможността да се направи това (Р-29-2011,
II т.о.; Р-44-2012, II т.о.).
От
констативния протокол от метрологична експертиза на средство за измерване се
установи, че е осъществен достъп до
вътрешността на електромера, водещ до частично измерване на ел.енергия.
Съгласно
чл.35, ал.4 от ОУ на ЕВН ЕР, неправомерното въздействие върху средството за
търговско измерване на електрическа енергия се установява чрез съставен
протокол, а според чл. 63 от ОУ на ЕВН ЕР в случай на съставен протокол, той се
подписва от представители на дружеството и клиента, а ако последният не
присъства и/или откаже да подпише протокола, същият се подписва от свидетели,
след което се изпраща на клиента за запознаване. Видно от доказателствата по
делото този ред в случая не е спазен, като клиентът не е бил уведомен за
проверката, нито е присъствал при съставянето на протокола. В протокола са
посочени имената на двама свидетели, които са го подписали, но това изискване
не цели единствено съставянето на протокола от формална страна. Свидетелите са
посочени само с две имена и без адреси, т.е не са индивидуализирани по такъв начин, че в
евентуален съдебен процес чрез показанията си като свидетели да посочат
непосредствено възприетите от тях факти и обстоятелства. Съставеният протокол
представлява неподписан от ищеца частен свидетелстващ документ, удостоверяващ
изгодни за издателя му факти, поради което не може да бъде противопоставен на
ищеца. Следва ответникът да докаже факта на неправомерното въздействие върху
електромера от страна на потребителя чрез всички допустими съгласно ГПК
доказателствени средства. В случая това не е налице, поради което ответното
дружество неправомерно е коригирало сметката на потребителя за минал период.
По
въпроса за възможността на доставчика на ел.енергия едностранно да коригира
сметките за минал период, различните състави на ВКС приемат, че за доставчика
не съществува възможност за едностранна корекция на сметките, която да се
обосновава с клаузи, съдържащи се в приети от самия него и обвързващи
потребителите Общи условия. Тези клаузи са неравноправни по смисъла на чл.143,
т. 6 ит.8 от ЗЗП и поради това
са нищожни по силата на чл.146, ал. 1 ЗЗП и чл.26, ал.1 от ЗЗД, тъй като
нарушават основните принципи за равнопоставеност на страните в договорното
правоотношение и за защита на интересите на потребителите при търговия с
електрическа енергия. Прието е, че коригирането на сметките на вече доставена
електрическа енергия само въз основа факта на неточно отчитане на доставяната
електрическа енергия, без да е доказано виновно поведение на потребителя,
препятствало правилното отчитане, е недопустимо и противоречи на
регламентирания в чл.82 ЗЗД принцип, че без вина няма отговорност. Установената
манипулация върху електромера е ирелевантна и не поражда право на ответника
доставчик да извърши едностранна промяна на изготвената по-рано сметка за
разход на електрическа енергия, тъй като той не твърди някакви действия или
бездействия на потребителя, които влияят върху функционирането на електромера и
върху точното отчитане на ползваното количество енергия.
Действително, с оглед последните изменения в Закона за енергетиката, в
сила от 17.07.2012 година, извършването на корекция на сметка е изрично
уредено, чрез препращане към правилата на ДКЕВР по чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ и
общите условия по чл.98а от ЗЕ. Приети и в сила от 12.11.2013г. са Правила за
измерване на количеството ел.енергия / ПИКЕЕ/, които регламентират реда и
начина за проверка на СТИ, начинът на констатиране на
неправилно отчитане на СТИ. Приемането на
тези правила не променя изводите на Върховния касационен съд, че доставчикът на
ел.енергия следва да докаже за всеки един отделен случай неправомерната
манипулация от страна на абоната, момента на осъществяване на последната и
периода на погрешното измерване, както и реално консумирана енергия, за да
ангажира отговорността на потребителя. Съдът намира, че е недопустимо
едностранно, с приемането на правила, да се въвежда обективна отговорност на
потребителя. В тази насока е и практиката на Европейската общност. Принципите
на Европейското законодателство в тази област са посочени категорично и
конкретно в приложимата Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на
съвета от 25.10.2012 година относно енергийната ефективност. Директива
2012/27/ЕС е публикувана в Официалния вестник на ЕС на 14.11.2012г. и е влязла
в сила след двадесет дни. Държавите членки са задължени да въведат в сила
законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се
съобразят с тази директива до 5 юни
С оглед на гореизложеното и доколкото по делото не се установи, а
в тежест на ответника е било да го направи,
че е доставил конкретно количество електроенергия на ищеца за процесния период от 03.11.2017г. до
18.12.2017г. на стойност 271,18
лв. по фактура № **********/12.03.2019г., то съдът приема, че искът е основателен и доказан и като такъв
следва да бъде уважен.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК в
тежест на ответника следва да се
възложат направените от ищеца разноски в размер на 350 лв., съгласно
представения списък на разноските по чл.80 от ГПК. Възражението за прекомерност
на адвокатското възнаграждение на основание чл.78 ал.5 от ГПК е неоснователно.
Водим
от горните мотиви и на осн. чл.124 ал. 1 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, р-н
Централен, ул. Христо Г.Данов № 37, че Д.Р.К., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен
адрес:***, офис 9, чрез адв. И.П. НЕ ДЪЛЖИ на „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, р-н Централен, ул. Христо Г. Данов
№ 37, сумата от 271,18 лева по фактура № **********/12.03.2019г. за имот
с ИТН 2074763, находящ се в гр. Стара Загора, ул. „Хрищян войвода” 18, вх.Б,
ап.55, на клиент с кл. № ********** за отчетен период 03.11.2017г. - 18.12.2017г.
ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, р-н Централен, ул. Христо Г. Данов
№ 37 ДА ЗАПЛАТИ на Д.Р.К., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен
адрес:***, офис 9, чрез адв. И.П. сумата от 350,00 лева, представляваща
направени по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд - Стара Загора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :