№ 360
гр. Ямбол, 29.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четИ.десети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Галина Ив. Вълчанова Люцканова
Яна В. А.ова
при участието на секретаря Пенка Г. Узунова
като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова Въззивно
гражданско дело № 20232300500369 по описа за 2023 година
Производството пред ЯОС е образувано по въззивна жалба на П. И. П. от ***** чрез
пълномощника му адв.И. К., АК-Ямбол против решение № 300/30.06.2023 г., постановено
по гр.д.№ 431/2023 г. по описа на РС Ямбол, с което съдът:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от П. И. П. с ЕГН ********** от гр.*****, ж.к.***, бл.***,
ап.** против М. Х. К. с ЕГН ********** от гр.***, ул. ****** № ** иск с правно основание
чл.76 ЗС за предаване на владението върху описаните в исковата молба движими вещи: 36
бр. рамка, 24 бр. пластина, 36 бр. диагонал голям, 72 бр. парапет малък, 8 бр. крака, като
неоснователен и го осъжда да заплати разноските на ответницата.
Иска се отмяна на този акт изцяло, тъй като решението е незаконосъобразно,
неправилно и необосновано и да се присъдят направените пред настоящата инстанция
разноски. Счита се, че съдът неправилно е приел предявеният иск за недоказан и не е
отразил противоречията в събраните по делото писмени и гласни доказателства. Излагат се
оплаквания относно резултата от производството по чл.193 от ГПК – съдът не е приел за
доказано оспорването на документа, който ползва ищеца и това води според въззивника до
различие, противоречие, необоснованост, неправилност на крайният съдебен акт.
Неправилна е преценката на съда и относно това къде се намират в момента претендираните
части от скеле – в имот съсобствен на ответницата с трети лица, както и че към 11.11.2022 г.
ищецът не е упражнявал владение върху тях. Вещите са се намирали и са били оставени и
закарани от лицето А., който ги е приел и ги е откарал в имота на ответницата, т.е. няма как
същите към дата 11.11.2022 г. да се намират и да се упражнява каквото и да е било владение
1
от страна на въззивника, тъй като същото е отнето, ограничено и той е лишен напълно от
своето право да упражнява фактическа власт и да владее своята вещ представляваща части
от скеле. Събрани са доказателства, че процесното скеле е закупувано много отдавна и е
собственост на въззивника, че същият се занимава със строителство има фирма за тази
дейност, както и предвид изминалия дълъг период от време относно закупуването на скелето
няма документ. Независимо от тези доказателства, районният съд е изложил, че лицето А.К.
е заявил, че скелето е негово.
В законоустановения срок ответницата по делото сега въззиваема М. Х. К. е
депозирала отговор на въззивната жалба и счита същата за неоснователна, а постановеното
от районния съд решение като правилно, законосъобразно и обосновано се желае да бъде
оставено в сила. Излагат се подробни съображения за това, че съдът се е произнесъл
съобразно наведените в исковата молба твърдения и събраните по делото пред първата
инстанция доказателства. Съдът е обсъдил събраните писмени и гласни доказателства, въз
основа на което е постановил и своя правилен акт. В хода на съдебното дирене пред
първоинстанционният съд ищецът не е доказал наличието на предпоставките за уважаване
на иска по чл. 76 от ЗС. Не е доказал факта, че има качеството на владелец или държател
към момента на твърдяното отнемане и че ответникът е отнел вещта чрез насилие или по
скрит начин към определен момент.
Въззивникът П. П., редовно призован за съдебно заседание не се явява, а чрез
пълномощника си адв.К. поддържа въззивната жалба и желае уважаването й.
Въззиваемата страна М. К. също редовно призована, явява се лично и чрез
пълномощника си адв.Д. поддържа възраженията си по жалбата, изложени в писмен
отоговр.
След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд приема за
установено следното:
Въззивната жалба е допустима, подадена в предвидения в чл.259 ал.1 от ГПК
преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивникът е
легитимиран и има правен интерес от обжалването. Преценена по същество съдът намира
въззивната жалба за неоснователна.
В съответствие с правомощията си при проверка на валидността и допустимостта на
атакуваното решение, въззивният съд прецени, че последното е валидно и допустимо. При
преценка по същество – атакуваното решение прецени за правилно.
Съгласно процесуалната възможност установена с разпоредбата на чл.272 ГПК във
вр. с чл.235 от ГПК, въззивният съд изцяло препраща към мотивите на първоинстанционния
съд, като по този начин ги прави свои мотиви, без да е нужно да ги преповтаря. В отговор на
доводите на въззивника, наведени във въззивната жалба, въззивният съд намира за
необходимо да изложи следното:
Въззивният съд намира за доказани от събраните пред първата инстанция гласни
доказателства /разпитаните свидетели и на двете страни/ и писмено доказателство /приемо-
2
предавателен протокол от 21.10.2022 г./, твърденията по исковата молба за това, че ищецът
П. чрез сина си Х.П. е предоставил на лицето А.К.К. скеле на части, описани по
наименование, количество и брой на движимите вещи в приемо-предавателния протокол; че
след като А.К. е приел частите от скелето ги занесъл в гр.**, ул.***№**, където е щял да
извършва строително-ремонтни дейности на къщата на ответницата М. К., с която имали
предварителна уговорка да положат външна изолация, както и че скелето и до момента се
намира в двора на този адрес.
Неоснователни са възраженията на въззивника за допуснати нарушения от съда в
производството чл.193 от ГПК по оспорване от ответницата на приемо-предавателен
протокол от 21.10.2022 г. Напротив самият ищец/въззивник е пояснил кои са лицата
положили подпис върху документа и дописването на ръка и това се е потвърдило от
проведения разпит на свидетеля Х.П., неговия син, който е лицето подписал се на „предал“
и дописал условията за заплащане на капаро и на сума на ден за ползването на скелето. Въз
основа на гласните доказателства районният съд е приел, че оспорването на приемо-
предавателния протокол е недоказано и не го е изключил от доказателствата по делото,
което ползва тезата на ищеца относно отношенията му с лицето А.К..
След изясняването на изложените по-горе факти, следва да бъде даден отговор на
въпроса налице ли са предпоставките за уважаване на предявената от ищеца П. претенция с
правно основание чл.76 от ЗС. Според тази разпоредба владелецът или държателят, на
когото е отнета чрез насилие или по скрит начин движима или недвижима вещ, може в
шестмесечен срок да иска връщането и от лицето, което я е отнело. За да е основателен
владелческият иск, ищецът по него следва да докаже, че упражнява владение/държане върху
вещта, че владението/държането е отнето от ответника и това е станало насилствено или по
скрит начин, т.е. искът защитава владението или държането, а не собствеността, за което
законодателят е предвидил други искове. В настоящия случай ищецът не е доказал тези
предпоставки и претенцията му за нарушено владение правилно е отхвърлена. На първо
място не е доказан основния факт, а именно, че ищецът П. е упражнявал владение върху
вещта скеле към момента, когато се твърди отнемането на 11.11.2022 г. По твърдения на
ищеца, доказани по делото, той е предал владението върху скелето на лицето А.К. с приемо-
предавателен протокол на 21.10.2022 г. и последният го е оставил в двора на адреса на
ответницата. От тези действия следва извода, че след датата на предаване на скелето на К. и
към момента на твърдяното отнемане, ищецът не е упражнявал владение върху вещта, тъй
като е предоставил това владение на друг посредством приемо-предавателен протокол
срещу договорена в него цена на ден и заплатено капаро. След като към 11.11.2022 г. П. не е
упражнявал владение върху вещта, то няма как това владение да му бъде отнето, още повече
по насилствен или скрит начин. Неоснователни са в тази връзка твърденията във въззивната
жалба за това, че П. не е притежавал владението към 11.11.2022 г., тъй като му било отнето,
поради което изводите на районния съд са неправилни и искът е следвало да бъде уважен.
Както се посочи въззивникът доброволно е предал на трето лице, а не на ответницата
владението върху вещта преди твърдяното отнемане на същото. Без значение са също така
3
отношенията между ответницата и лицето К.. Непредаването на скелето от страна на
ответницата при поискване от ищеца, е напълно обяснимо след като вещта не е оставена на
нейния адрес от него, а от друго лице и тя няма основание да го връща на въззивника П..
След като е стигнал до същите изводи районният съд е постановил правилно
решение, което следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото въззивникът П. следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемата К. направените в настоящото производство разноски в размер 1000 лв.
На основание изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 300/30.06.2023 г., постановено по гр.д.№ 431/2023 г.
по описа на ЯРС.
ОСЪЖДА П. И. П. с ЕГН ********** от гр.*****, ж.к.***, бл.***, ап.** да заплати
на М. Х. К. с ЕГН ********** от гр.***, ул. ****** № ** направените във въззивното
производство разноски в размер 1000 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4