Решение по дело №408/2021 на Окръжен съд - Велико Търново

Номер на акта: 435
Дата: 2 ноември 2021 г. (в сила от 2 ноември 2021 г.)
Съдия: Любка Милкова
Дело: 20214100500408
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 21 май 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 435
гр. Велико Търново, 02.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Владимир Страхилов

Любка Милкова
при участието на секретаря Галина Д. Занчева
като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно гражданско дело №
20214100500408 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.436 ал.1 вр. чл.435 ал.2 т.6 от ГПК.
Образувано е по жалба от М. А. Ц., чрез пълномощника му адв.Д.М., в качеството му
на длъжник по изп. дело №579/2009г. по описа на ЧСИ Д. К. с район на действие ВТОС,
против Постановление от 26.01.2021г. за отказ за приключване на изпълнителното
производство на основание чл.433 ал.2 ГПК. Развити са оплаквания за неговата
неправилност и незаконосъобразност. Твърди се, че към днешна дата по образуваното изп.
дело длъжникът М. А.. Ц. е заплатил сумата от 15 600лв., с която се удовлетворяват и дори
надвишават търсените по изп. дело №579/2009г. по описа на ЧСИ Д. К.. Твърди, че са
налице всички предвидени в чл.433 ал.2 ГПК предпоставки за приключване на
изпълнителното производство, а именно с изплащането на сумата от 15 600лв. от длъжника
е заплатено търсеното задължение, както и разноските по изпълнението. Моли съда, да
постанови съдебно решение, с което да отмени обжалваното Постановление от 26.01.2021г.
по изп. дело №579/2009г. по описа на ЧСИ Д. К. за отказ за приключване на изпълнителното
производство на основание чл.433 ал.2 ГПК, вместо което разпореди приключване на
изпълнителното производство по отношение на длъжника М. А. Ц.
В срока по чл.436 ал.3 ГПК не са постъпили писмени възражения от другия длъжник
М. Д. В. и от взискателя по изп. дело „Е. М.“ ЕООД.
В изложени, съгласно чл.436 ал.3 изр.2 от ГПК мотиви, ЧСИ Д.К. заема становище за
1
неоснователност на жалбата с твърдение за липса както към момента на постановяване на
обжалвания акт, така и към настоящият момент, на предпоставките по чл.433 ал.2 ГПК.
На основание чл.437 ал.1 ГПК, с оглед необходимостта от изслушване на вещо лице
по СИЕ, делото е разгледано в открито СЗ, като от съда служебно е назначена СИЕ, с оглед
установяване наличието на предпоставките по чл.433 ал.2 от ГПК.
В СЗ жалбоподателят – длъжник М. А. Ц., чрез пълномощника си адв.Д. М., с
писмени становища, поддържа жалбата и моли да бъде уважена, по изложени съображения с
характер на писмена защита. Претендира разноски, съгласно представен списък по чл.80 от
ГПК.
В СЗ взискателят „Е. М.“ ЕООД, редовно призован, не изпраща представител и не
взема становище по жалбата. Не претендира разноски.
В СЗ длъжникът М. Д. В., редовно призована, не се явява, не се представлява и не
взема становище по жалбата.
Съдът, след като се запозна с оплакванията в жалбата, мотивите на ЧСИ по
обжалваните действия, и въз основа на данните в изпълнителното дело и събраните в
настоящото производство доказателства, а именно изслушана СИЕ, приема за установено от
фактическа страна следното:
Изп. дело №579/2009г. по описа на ЧСИ Д. К. с район на действие ВТОС е
образувано по молба от взискателя „ОББ“ АД със седалище гр.С. против длъжниците М. Д.
В. и М. А. Ц., въз основа на ИЛ от 31.07.2009г., изд. по Ч. гр.д.№1133/2009г. по описа на
ГОРС, с който М. Д. В. и М. А. Ц. са осъдени солидарно да заплатят на кредитора „ОББ“ АД
гр.С. сумата 8580,85лв. дължима главница – неизплатен остатък от дълга по Договор за
банков кредит от 29.05.2008г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението в съда – 29.07.2009г. до окончателното изплащане на вземането, сумата
515,81лв. – договорна лихва от 29.01.2009г. до 28.07.2009г., сумата 5,55лв. – наказателна
лихва от 29.01.2009г. до 28.07.2009г., сумата 595,11лв., от които: 182,04лв. – ДТ и 413,07лв.
– адвокатско възнаграждение. На 10.09.2009г. на длъжника М. А. Ц. е връчена ПДИ, в която
е посочен размера на изпълняемото право по ИЛ, плюс 418,95лв. адв. хонорар +225,45лв.
такси ЧСИ + пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ към момента на изпращане на ПДИ
в размер на 850,93лв. + 20% ДДС върху сумата от 850,93лв. Наложен е запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника М. А. Ц., получавано от НК „Ж. И.“, Е., гр.Г.О.,
като е изпратено запорно съобщение до третото задължено лице изх.№10753/15.09.2009г. С
Разпореждане на ЧСИ от 26.03.2020г., поради сключен на 25.06.2019г. Договор за
прехвърляне на вземания /цесия/ между взискателя „ОББ“ АД и „Е. М.“ ЕООД, по силата на
който е прехвърлено вземането на „ОББ“ АД по Договор за банков кредит от 29.05.2008г.
срещу солидарните длъжници М. А. Ц. и М. Д. В. в полза на „Е. М.“ ЕООД, е конституиран
като взискател по изп. дело №579/2009г. по описа на ЧСИ Д. К. с район на действие ВТОС
„Е. М.“ ЕООД на мястото на досегашния взискател по изп. дело „ОББ“ АД.
Видно от преводните нареждания за постъпили суми по изп. дело №579/2009г. по
2
описа на ЧСИ Д. К. от наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника от ДП
НКЖИ, поделение Е., както и от писменото заключение на ВЛ по допуснатата по
настоящото дело СИЕ, събраните суми по изп. дело от длъжника М. А. Ц. за погасяване на
дълга по ИЛ от 31.07.2009г., изд. по ч.гр.д.№1133/2009г. по описа на ГОРС, в частност
наложен запор върху трудовото възнаграждение при работодателя му НКЖИ, П. „Е.“ за
периода от 06.11.2009г. до 26.08.2021г. е в размер на 16 731,97лв.
Видно от СИЕ, изпълненото от солидарните длъжници задължение по ИЛ от
31.07.2009г., изд. по ч.гр.д.№1133/2009г. по описа на ГОРС,предмет на изп. дело
№579/2009г. по описа на ЧСИ Д. К. с район на действие ВТОС /при изчисляване на
законната лихва върху главницата от 8580,85лв. от датата на подаване на заявлението в съда
– 29.07.2009г. до окончателното изплащане на вземането/ към релевантната дата на
постановяване на обжалваното Постановление на ПЧСИ от 26.01.2021г. за отказ за
приключване на изп. дело е в размер на 15 540,19лв. Видно от писменото заключение на ВЛ
по СИЕ, начислените разноски по изпълнението за събиране на задължението по ИЛ от
31.07.2009г., изд. от ч.гр.д.№1133/2009г. по описа на ГОРС,предмет на изп. дело
№579/2009г. по описа на ЧСИ Д. К. с район на действие ВТОС, са в размер на 4 779,58лв.
Видно от СИЕ, задължението по ИЛ от 31.07.2009г., изд. по ч.гр.д.№1133/2009г. по
описа на ГОРС, предмет на изп. дело №579/2009г. по описа на ЧСИ Д. К. с район на
действие ВТОС, към датата на изготвяне на писменото заключение по СИЕ – 16.09.2021г., е
в общ размер от 4975,28лв., от които: такси чл.26 от ТТРЗЧСИ – 413,23лв., лихви – 18,93лв.,
главница – 4543,12лв.
Видно от Протокол за извършено погасяване от 30.12.2020г. по изп. дело №579/2009г.
по описа на ЧСИ Д. К. с район на действие ВТОС, предшестващ постановяването на
обжалваното Постановление на ПЧСИ от 26.01.2021г., неплатен предмет на изпълнение по
из. Дело, досежно длъжника М. А. Ц., след извършеното разпределение, е 5251,74лв.
С молба вх.№02/04.01.2021г. по изп. дело №579/2009г. по описа на ЧСИ Д. К. с район
на действие ВТОС длъжникът М. А. Ц., чрез пълномощника си адв.Д. М., е поискал
приключване спрямо него на изп. производство на основание чл.433 ал.2 от ГПК, с
твърдение, че с изплащането на сумата от 15 600лв. е изпълнил задължението по ИЛ, както
и разноските по изпълнението.
С молба вх.№492/21.01.2021г. взискателя по изп. дело „Е. М.“ ЕООД е заел
становище за неоснователност на молба вх.№02/04.01.2021г. от длъжника М. А. Ц., с довод,
че задължението към датата на цесия е възлизало на сума от 6 735,48лв., като към момента
същото не е изплатено и остава дължима сума в размер на 5 283,47лв., поради което не са
налице предпоставките по чл.433 ал.2 ГПК за приключване на изпълнителното
производство.
С обжалваното Постановление от 26.01.2021г. на ПЧСИ при ЧСИ Д. К. с район на
действие ВТОС, постановено по изп. дело №579/2009г. по нейния опис, е оставена без
уважение молба вх.№0-2/04.01.2021г. от длъжника М. А. Ц., като е отказва да приключи
изпълнителното производство на основание чл.433 ал.2 ГПК, като мотивите на ПЧСИ са, че
3
към датата на постановяване на обжалваното постановление на ПЧСИ дългът не е погасен
изцяло, като неплатени са част от сумите по ИЛ и част от разноските по изпълнението,
поради което не са налице предпоставките по чл.433 ал.2 ГПК.
Обжалваното Постановление от 26.01.2021г. на ПЧСИ е връчено на длъжника М. А.
Ц., чрез адв.Д. М., по електронен път на 30.03.2021г., като настоящата жалба по чл.436 ал.1
вр. чл.435 ал.2 т.6 ГПК е подадена на 12.04.2021г., т.е. в рамките на преклузивния
двуседмичен срок за обжалване по чл.436 ал.1 ГПК.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата с правно основание чл.436 ал.1 вр. чл.435 ал.2 т.6 пр.3 от ГПК е процесуално
допустима, доколкото е подадена от активно процесуално легитимирана страна – длъжник
по изпълнението, против подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител по смисъла
на чл.435 ал.2 т.6 пр.3 ГПК – отказ да приключи принудителното изпълнение, и в рамките
на преклузивния двуседмичен срок по чл.436 ал.1 ГПК, поради което подлежи на
разглеждане.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна и недоказана и следва да бъде
оставена без уважение, като съображенията за това са следните:
На основание чл.433 ал.2 ГПК, изпълнителното производство се приключва с
изпълнение на задължението и събиране на разноските по изпълнението.
От материалите /платежни документи/ по приобщеното изп. дело №579/2009г. по
описа на ЧСИ Д. К. с район на действие ВТОС, както и от писменото заключение на ВЛ по
допуснатата в настоящото производство СИЕ се установи, че изпълненото от жалбоподателя
– длъжник задължение по ИЛ от 31.07.2009г.,изд. по ч.гр.д.№1133/2009г. по описа на ГОРС,
предмет на изп. дело №579/2009г. по описа на ЧСИ Д.К., при изчисляване на законната
лихва върху главницата от 8580,85лв. от датата на подаване на заявлението в съда –
29.07.2009г. до окончателното изплащане на вземането/, към датата на постановяване на
обжалваното Постановление от 26.01.2021г. на ПЧСИ, е в размер на 15 540,19лв. С така
изпълненото от жалбоподателя – длъжник задължение от 15 540,19лв. обаче към
релевантната дата на постановяване на обжалваното Постановление от 26.01.2021г. на
ПЧСИ, видно от Протокол на ЧСИ за извършено погасяване по изп. дело от 30.12.2020г.,
както и от писменото заключение на ВЛ по СИЕ, не е било изпълнено изцяло задължението
по ИЛ от 31.07.2009г., изд. по ч.гр.д.№1133/2009г. по описа на ГОРС, предмет на събиране
по изп. дело, както и не са били събрани изцяло разноските по изпълнението, поради което
към момента на постановяване на обжалвания акт не са били налице кумулативно
изискуемите предпоставки по чл.433 ал.2 ГПК за приключване на изпълнителното
производство по отношение на жалбоподателя - длъжник, тъй като не е било изпълнено
изцяло задължението и не са били събрани изцяло разноските по изпълнението, предвид
което настоящата жалба се явява неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена,
респ. обжалваното постановление на ПЧСИ от 26.01.2021г., с което ПЧСИ е отказал да
приключи принудителното изпълнение, е правилно и законосъобразно. Видно от Протокол
4
за извършено погасяване от 30.12.2020г. на ЧСИ, неплатения предмет на изпълнение от
длъжника М. А. Ц. по изп. дело №579/2009г. по описа на ЧСИ Д. К. с район на действие
ВТОС след извършено разпределение към дата 30.12.2020г., предшестваща издаване на
обжалвания акт на ПЧСИ, е 5251,74лв., респ., видно от СИЕ, задължението по ИЛ от
31.07.2009г., изд. по ч.гр.д.№1133/2009г. по описа на ГОРС, предмет на изп. дело
№579/2009г. по описа на ЧСИ Д. К. с район на действие ВТОС, към датата на изготвяне на
писменото заключение по СИЕ – 16.09.2021г., е в общ размер от 4975,28лв., от които: такси
чл.26 от ТТРЗЧСИ – 413,23лв., лихви – 18,93лв., главница – 4543,12лв. От друга страна,
съществуващия правен спор между жалбоподателя – длъжник и взискателя дали е погасено
чрез плащане изпълняемото право не е предмет и не може да бъде разрешен в настоящото
производство, чийто предмет се свежда само до проверка законосъобразността на
обжалвания акт на съдебния изпълнител по чл.435 ал.2 т.6 пр.3 ГПК, а следва да бъде
разрешен със СПН по исков ред по реда на чл.439 ГПК, като именно влязло в сила решение,
с което е уважен искът по чл.439 ГПК, съставлява основание по чл.433 ал.1 т.7 ГПК за
прекратяване на изпълнителното производство.
По изложените съображения, съдът намира, че жалбата е неоснователна и недоказана
и следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
Претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените съдебни разноски в
настоящото производство, съгласно представен списък по чл.80 ГПК, е неоснователна и
следва да бъде отхвърлена, не само с оглед изхода по жалбата, но и доколкото предмет на
жалбата е законосъобразността на постановление на ПЧСИ, поради което не може да бъде
ангажирана отговорността за разноски на насрещните страни в производството. Само за
пълнота съдът излага и че договореното адв. възнаграждение, съгласно договор за правна
защита и съдействие от 02.04.2021г., е в размер на 300лв., а не в претендирания такъв от
380лв., както и представените със списъка по чл.80 ГПК писмени доказателства сочат, че
разноските за заплатено адв. възнаграждение не са направени от жалбоподателя, а от трето
лице, поради което, освен на останалите заявени основания, на жалбоподателя не му се
следват разноски за производството.
Съдът не е сезиран с претенции за разноски от другите страни в производството и не
дължи произнасяне.
На основание чл.437 ал.4 изр.2 ГПК решението не подлежи на обжалване.
Мотивиран от горното и на основание чл.437 ал.4 ГПК, В. окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с правно основание чл.436 ал.1 вр. чл.435 ал.2 т.6
ГПК на М. А. Ц., с ЕГН **********, с постоянен адрес с.П., общ.Г.О., ул.“Х. Б.“ №...., чрез
пълномощник адв.Д.М., в качеството му на длъжник по изп. дело №20097280400579 по
описа на ЧСИ Д. К. с район на действие ВТОС, против Постановление от 26.01.2021г. на
5
ПЧСИ, постановено по изп. дело №579/2009г. по описа на ЧСИ Д. К. с район на
действие ВТОС, за отказ на ПЧСИ да приключи принудителното изпълнение, като
НЕОСНОВАТЕЛНА и НЕДОКАЗАНА.
Решението не подлежи на обжалване.
Заверен препис от влязлото в сила решение да се изпрати на ЧСИ Д. К. с район на
действие ВТОС за прилагане по изп. дело №579/2009г. по нейния опис.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6