Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ,22.04.2019 год., гр.Пазарджик
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
гражданска колегия, на двадесет и шести март през двехиляди и деветнадесета година,
в публично заседание, в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
секретар Стоянка Миладинова,
като разгледа докладваното от съдия Вълчева гр. дело №2825
по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е установителен иск с правно основание
чл.415 ал.1 от ГПК. Подадена е искова
молба от “ПРОФИ КРЕДИТ България”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул."България" №49, бл.53Е, вх.В,
представлявано от С. Н. Н. , И. Х. Г. , О. Л. и Я. Я. Ч. – управители на дружеството, чрез пълномощника си юрк.П.П. против С.С.Ф., с ЕГН **********, с адрес: ***, в която ищецът, чрез пълномощника си, твърди, че на 14.10.2015г. е сключен
Договор за потребителски кредит №********** между „ПРОФИ КРЕДИТ България"
ЕООД като кредитор и С.С.Ф. като длъжник. Твърди, че договорът е сключен при
следните параметри: Сума на кредита: 1500 лв.; Срок на кредита: 24 месеца; Размер
на вноската: 92,73 лв.; Падеж на вноската: петнадесети ден от месеца; Годишен
процент на разходите (ГПР): 49.89%; Годишен лихвен процент: 41.17%; Лихвен
процент на ден: 0.11%; Общо задължение по кредита: 2225,52 лв. По избран и
закупен пакет от допълнителни услуги: Възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги: 1125,12 лв.; Размер на вноска по закупен пакет от
допълнителни услуги: 46,88 лв. Общо задължение по кредита и по пакета от
допълнителни услуги: Общо задължение: 3350,64 лв.; Общ размер на вноска: 139,61
лв.; Дата на погасяване: 15 ден от месеца.
Сочи, че съгласно
Декларации т.А към Договора за потребителски кредит неразделна част от него са
Общи условия, които са предадени при подписване на договора и с които длъжникът
внимателно се е запознал преди подписване на договора, приема и няма забележки
към тях и се задължава да ги спазва, за което полага подписа си под клаузите на
този Договор за потребителски кредит и Общи условия.
Твърди, че
съгласно Декларации т.Г на клиента се предоставя безвъзмездно, на хартиен
носител, в ясна и разбираема форма, на български език, информация във формата
на Стандартен европейски формуляр. На базата на него и разяснения от страна на
кредитен експерт от дружеството клиентът преценя доколко предлагания Договор за
потребителски кредит съответства на неговите възможности и финансово състояние.
Правят се разяснения и за допълнителния пакет от услуги, който предлага
дружеството, като при желание за ползването му, клиентът подписва Споразумение
за предоставяне на пакет от допълнителни услуги.
Твърди, че
съгласно т.5 от Договора за потребителки кредит С.С.Ф. е пожелал да бъде
извършено рефинансиране на негово старо задължение към „ПРОФИ КРЕДИТ
България" ЕООД с част от отпуснатата сума по кредита, както следва: Задължение
в размер на 479,49 лв. към „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД. Твърди, че „ПРОФИ
КРЕДИТ България" ЕООД изпълнява точно и в срок задълженията си по договора
като на 15.10.2015г. превежда остатъчната парична сума в размер на 1020,51 лв.
по посочена от длъжника С.С.Ф. банкова сметка (***: 067029970012363 с дата
15.10.2015г.). От своя страна длъжникът поема задължение по Договор за
потребителски кредит №********** като го сключва за срок от 24 месеца, с месечна
вноска по погасителен план в размер на 139,61 лв. и падежна дата всяко 15-то
число на месеца. Сочи, че предвид факта, че длъжникът не е изпълнявал точно
поетите с договора задължения и е направил 13 пълни погасителни вноски като
след изпадането в забава и съгласно уговореното и прието от страните в т.12.3.
от Общите условия към договора за потребителски кредит, а именно: „....В случай, че
КЛ/СД просрочи една месечна вноска с повече от 30 календарни дни, настъпва
автоматично прекратяване на Договора за потребителски кредит и обявяване на
неговата предсрочна изискуемост, без да е необходимо КР да изпраща на КЛ/СД
уведомление, покана, предизвестие или други.". Твърди, че на
27.09.2016г. договорът е прекратен автоматично от страна на „ПРОФИ КРЕДИТ
България“ ЕООД и е обявена неговата предсрочна изискуемост. На 03.10.2016г. на С.С.Ф.
е изпратено уведомително писмо от страна на дружеството, с което е уведомен, че
договорът е прекратен и че е обявена неговата предсрочна изискуемост.
Сочи, че съгласно
уговореното в ОУ при прекратяването на Договора за потребителски кредит на
основание т.12.3 от Общите условия, клиентът дължи остатъчните и непогасени
вноски по погасителен план, включващи и възнаграждение при закупен пакет от
допълнителни услуги, лихви за забава и такси.
Твърди, че
към настоящия момент размерът на погасеното от С.С.Ф. задължение по Договора за
потребителски кредит №********** е в общ размер на 1829,61 лв. С плащанията си длъжникът
е погасил част от номинала по заема в размер на 1814,93лв. Сумата от 14,68 лв. е отишла за погасяване на лихвите за забава по кредита,
на основание т.12.1 от ОУ: „В случай, че клиентът просрочи плащането на месечна
вноска, кредиторът начислява лихва за забава в размер на ОЛП + 10 % годишно, изчислена
на всеки ден забава върху размера на просроченото плащане.".
Твърди, че
към днешна дата длъжникът С.С.Ф. дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД
сума в размер 1535,71 лв.,
представляващи неизплатено парично задължение по Договор за потребителски
кредит №**********.
Счита, че предявеният иск е основателен и доказан и следва
да бъде уважен.
Кредиторът чрез упълномощен от него кредитен експерт, представя на клиента
образец на искане за получаване на потребителски кредит. С помощта на КЕ, КЛ/СД
са длъжни надлежно да попълнят и проверят всички клаузи и данни на Договора за
потребителски кредит. След това КЛ/СД са длъжни собственоръчно да подпишат
искането и да го предадат чрез кредитния експерт на кредитора. Ако са изпълнени
всички изброени условия, кредиторът се задължава да отпусне на клиента парични
средства с параметрите според т.VI Параметри на договора за потребителски
кредит. Сочи, че ако потребителят е
желал, той е могъл да се откаже от кредита в срок от 14 календарни дни, без да
посочва причина и да дължи обезщетение, съгласно т.7.1.1 Общите условия.
Ответникът не е сторил това, а е усвоил предоставената в заем сума, направил е
плащания по заема, което счита за показателно относно наличието на съгласие за
получаване на заема при одобрените параметри. Ответникът се е съгласил с цената
на кредита и със сключването на договора, към който момент е бил наясно с
общата сума, която трябва да върне, така и с правото си да се откаже от
сключения договор, така и с погасяването на кредита.
Поради
неизпълнението на договорното задължение, „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД е
подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК, входирано в Районен съд-Пазарджик. По заявлението е образувано
ч.гр.дело №923/2018г. След като длъжникът не е намерен за връчване на
издадената от съда заповед за изпълнение на дружеството е дадено указание за
предявяване на иск за установяване на вземането си, получено от заявителя на
12.06.2018г.
Моли съда да постанови
решение, с което да установи съществуването на вземане в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ
България" ЕООД срещу длъжника С.С.Ф. в размер на 1535,71 лв.,
представляващи неизплатено парично задължение по Договор за потребителски
кредит №**********, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението.
Моли да им бъдат
присъдени и направените по делото разноски.
Към исковата молба
са приложени писмени доказателства, подробно описани и е направено
доказателствено искане - за прилагане на заповедното производство.
В срока по чл.131
от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от назначения
особен представител на ответника. Взето е становище, че предявеният иск е
допустим, но неоснователен. Моли съда да го отхвърли изцяло. Излага
съображения.
Твърди, че от доказателствата
към исковата молба се установява, че между страните е сключен Договор за кредит
за текущо потребление №********** от 14.10.2015г. в размер на 1500 лева при ГПР
49.89% и Годишен лихвен процент 41.17%. Към договора е начислена сумата от 1125.12
лв., представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги,
съгласно раздел VI „Параметри" от договора.
Възнаграждението от 1125.12 лв. е добавено към договора за кредит на основание
сключено между страните споразумение към договора за предоставяне па пакет от
допълнителни услуги, с което общата дължима сума по договор възлиза на 3350.64
лева. Твърди, че за сключения между страните договор важат разпоредбите на
Закона за потребителския кредит и същият следва да се сключва в съответствие с
неговите норми. Счита, че допълнителното споразумение към договора за кредит е
нищожно и противоречащо на закона като оспорва основателността на така
предявения иск, както изцяло, така и в частта му за заплащане на сумата 1125.12
лева, формулирана като дължимо възнаграждение към ищеца за закупен пакет от
допълнителни услуги като противоречащ на императивните разпоредби на чл.10а
ал.2 от Закона за потребителския кредит, тъй като представлява такса свързана с
действия по отпускане и управление на кредита.
Сочи, че съгласно
разпоредбата на чл.10а ал.2 ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на
такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Видно от представеното към договора за кредит споразумение за предоставяне на
пакет от допълнителни услуги, заплащането на уговореното възнаграждение в
размер на 1125,12 лева се дължи при предоставяне от кредитора на една или
всички от посочените услуги - приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителски кредит; възможност за отлагане на определен брой погасителни
вноски; възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски;
възможност за смяна на дата на падеж и улеснена процедура за получаване на
допълнителни парични средства. От споразумението не се установява конкретно съдържание
на вида, размера и действието, за което е начислено допълнителното
възнаграждение, още повече, че реално предоставяне на услуги не е налице,
поради което то не се дължи и на основание чл.10а ал.4 ЗПК.
С така сключеното
споразумение счита, че е налице заобикаляне на разпоредбата на чл.19 ал.4 ЗПК
като с уговорката да се заплаща пакет от допълнителни услуги се нарушава
изискването - ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва.
Реално няма допълнително предоставени услуги, а чрез нарушаване на добрите
нрави и чрез заобикаляне на императивната норма на чл.19 ал.4 ЗПК се прикриват
разходи, които по своето същество са включени в ГПР. Това прикриване е
санкционирано от разпоредбата на чл.21 ал.1 ЗПК, която разпорежда, че всякакви
клаузи, които имат за цел или резултат заобикаляне изискванията на закона са
нищожни, поради което, клаузата от договора за кредит в Раздел VI „Параметри“ „По
избран и закупен пакет от допълнителни услуги“ е нищожна.
Твърди, че по
сключения договор за кредит ответникът не дължи договорената възнаградителна
лихва, тъй като в случая по процесния договор за потребителски кредит на
ответника е предоставена в заем сума от 1500 лв., при уговорен ГЛП в размер на
41,17 % и ГПР в размер на 49.89%. Лихвата по договора е възнаградителна - за
ползване на дадената парична сума. Съгласно разпоредбите на ал.4 и ал.5 на
чл.19 от ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, а клаузите в
договори, надвишаващи този размер, се считат нищожни. Твърди, че договореният
между страните ГПР от 49.89% не надхвърля петкратно размера на законния такъв.
Към момента на сключване на договора е 10,01%. при определения от БНБ основен
лихвен процент /0.01%/ и 10 пункта надбавка. Сочи, че към онзи момент
действително липсват императивни разпоредби на закона по отношение размера на
възнаградителната лихва, а разпоредбата на чл.9 от ЗЗД дава възможност за
свобода на договарянето. При положение обаче, че се касае за потребителски договор, при който едната страна е
по-слаба икономически, поради което се ползва със засилената защита на ЗЗП и
ЗПК, следва да се приеме, че максималният размер на лихвата, било то
възнаградителна, било за забава с ограничен. Обратното би означавало икономически
по-слаби участници в оборота да бъдат третирани неравноправно като недостигът
на материални средства за един субект се използва за облагодетелстване на друг.
В съдебната практика трайно се приема, че противоречаща на добрите нрави е
уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на
законната лихва, а за обезпечени кредити - двукратния размер на законната
лихва. Цитира съдебна практика: Решение
№378/18.05.2006г. по гр. д. №315/2005г.
на ВКС, 2 г. о.; Определение №901/10.07.2015г. по гр. д. №6295/2014г. на ВКС, 4
г. о. Следователно при преценка съответствието на спорната
договорна клауза с добрите нрави, следва да се вземе предвид съотношението
между уговорения с нея размер на възнаградителна лихва и законната лихва. Към
сключване на договора размерът на законната лихва е 10,01%. Следователно
уговорената с процесния договор възнаградителна лихва в размер на 41,17%
годишно е повече от четирикратно по-висок от размера на законната лихва. С
оглед изложеното, счита, че уговорката противоречи на добрите нрави и се явява
нищожна. Поради това, че нищожните уговорки не произвеждат никакво действие следва
да се приеме, че лихва не е уговорена между страните по процесния договор и
такова задължение не е възникнало за ответника.
С оглед на всички
изложени доводи счита, че ответникът не дължи на ищеца нито посоченото
допълнително възнаграждение по така наречения пакет от допълнителни услуги в
размер на 1125,12 лева, нито договорената възнаградителна лихва, а дължи
единствено възстановяване на усвоената сума по кредита в размер на 1500 лева.
Следователно с изплатената сума от ответника в размер на 1829.61 лева, която
ищецът сам признава в исковата молба, ответникът се е издължил напълно на ищеца
и към настоящия момент не му дължи нищо, а дори е надплатил сумата по получения
кредит.
Моли съда да
отхвърли изцяло предявения от ищеца иск за сумата от 1535.71 лв. и
претендираната законна лихва от датата на заявлението по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. №923/2018г., поради нищожност на клаузите за договорената
възнаградителна лихва и допълнителното споразумение за пакет от допълнителни
услуги. Моли да отхвърли претенциите на ищеца и поради недействителност на
договора за кредит на основание чл.22 от ЗПК като неотговарящ на изискванията
относно задължителното му съдържание, съгласно чл.11 ал.1, т.9а, т.10 и т.12 от
същия закон.
В проведеното
по делото съдебно заседание, ищецът, чрез процесуалния си представител и с
депозираната по делото писмена молба с вх.№6958/22.03.2019г., поддържа
предявения иск и моли съда да го уважи като основателен и доказан. Претендира
разноските по заповедното и по исковото производство. Излага подробни
съображения по съществото на правния спор.
Особеният
представител на ответника с представената по делото писмена молба с
вх.№7161/25.03.2019г. моли съда да отхвърли предявения иск, като неоснователен.
Излага доводи.
Съдът,
като взе предвид твърденията на ищеца в исковата молба и възраженията на особения
представител на ответника в писмения му отговор и като обсъди събраните по
делото писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
На 02.03.2018
год., ищцовото дружество „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД е подало по пощата Заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, постъпило в съда на 06.03.2018г.,
срещу ответника С.С.Ф., в качеството му на длъжник, въз основа на което е
образувано ч.гр.дело №923/2018 год. по описа на Пазарджишкия районен съд. Същото
е било уважено и Пазарджишкият районен съд е издал Заповед №541 за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК на 13.03.2018год., с която е разпоредил
ответникът-длъжник да заплати на ищеца-заявител и кредитор сумата от 1535,71 лева – главница, ведно със законната лихва считано от датата на
подаване на заявлението в районен съд - 02.03.2018г. до окончателното
изплащане на задължението, както и разноски по делото в
размер на 30,71 лева -
държавна такса и възнаграждение за процесуално представителство на
основание чл.78 ал.8 от ГПК в размер на 100,00
лв., определено от
съда на основание чл.78 ал.4 от ГПК, във връзка с чл.26 от НЗПП. Посочено е, че вземането произтича от неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит №**********
от 15.10.2015г.
Заповедта за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е връчена на длъжника при
условията на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което на кредитора са дадени указания и
срок за предявяване на установителен иск за съществуване на вземането му. В законния едномесечен срок,
дружеството-ищец е предявило настоящия установителен иск с правно основание
чл.415 ал.1 от ГПК.
Предвид горното съдът приема, че
предявеният иск е процесуално допустим и подлежи на разглеждане. По съществото
му, съдът счита следното:
От събраните
по делото писмени доказателства се установява, че на 14.10.2015г. е сключен Договор за потребителски кредит Профи
Кредит Стандарт №********** между ищеца „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД като
кредитор и ответника С.С.Ф. като кредитополучател. Договорът е сключен при
следните параметри: Сума на кредита - 1500 лв.; Срок на кредита - 24 месеца; Размер
на вноската по кредита - 92,73 лв.; Годишен процент на разходите (ГПР) -
49.89%; Годишен лихвен процент - 41.17%; Лихвен процент на ден: 0.11%; Дължима
сума по кредита - 2225,52 лв.; По избран и закупен пакет от допълнителни
услуги: Възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги - 1125,12 лв.; Размер
на вноската по закупен пакет от допълнителни услуги - 46,88 лв.; Общо
задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги: Общо задължение -
3350,64 лв.; Общ размер на вноска - 139,61 лв.; Дата на погасяване: 15 ден от
месеца. Договорът е подписан от
страните по него. Преди сключването на договора на ответника е била
предоставена преддоговорна информация, видно от приложения формуляр –
Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските
кредити.
Съгласно
Декларации т.А към Договора за потребителски кредит неразделна част от него са
Общите условия, които са предадени при подписване на договора и с които кредитополучателят
внимателно се е запознал преди подписване на договора, няма забележки към тях и
се задължава да ги спазва, за което полага подписа си под клаузите на този
Договор за потребителски кредит и Общи условия.
Видно от Декларации
т.Г е, че кредитополучателят е декларира, че му е предоставено безвъзмездно, на
хартиен носител, в ясна и разбираема форма, на български език, информация във
формата на Стандартен европейски формуляр. Декларира е, че са му дадени разяснения,
които са му дали възможност да прецени доколко предлагания договор за
потребителски кредит съответства на неговите възможности и финансово състояние,
както и разяснение на преддоговорната информация, основните характеристики на
предлаганите продукти и въздействието, което могат да окажат върху тях, в това
число последиците в случай на просрочени плащания, а така също и разяснения на
пакета от допълнителни услуги, които кредиторът може да предостави на
кредитополучаталя по негово искане, въздействито, което могат да окажат върху
него, както и правата и задълженията на страните по тях. На същата дата ответникът
е подписал и Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от
14.10.2015г., приложено по делото.
Видно от т.5
от процесния Договор за потребителки кредит е, че ответникът С.С.Ф. е пожелал
да бъде извършено рефинансиране на негово старо задължение към кредитора-ищец „ПРОФИ
КРЕДИТ България" ЕООД в размер на 479,49 лв. На 15.10.2015г. ищецът е
превел на ответника по посочена от него банкова сметка ***,51 лв., видно от
приложения документ за кредитен превод с референция №067029970012363 от дата
15.10.2015г.
Процесният
договор за потребителски кредит №********** е сключен за срок от 24 месеца.
Дължимата месечна погасителна вноска по него, съгласно погасителния план е в
размер на 139,61 лв. с падеж - 15-то число на месеца. От приложеното и
неоспорено извлечение по кредитната сметка на ответника е видно, че същият е платил
точно и в срок първите седем погасителни вноски. Налице е забава в изплащането
на вноските от 8-ма до 13-та включително. Последното отразено плащане по
договора е на 30.03.2017г.
Ответникът
е погасил по процесния договор за потребителски кредит сумата в общ размер на
1814,93 лв., видно от приложеното
по делото и неоспорено извлечение по кредитната му сметка. Посочената платена
главница е в общ размер на 662,08 лева. Посочената платена лихва е в общ размер
на 543,41 лева.
В исковата
молба ищецът твърди, че на 27.09.2016г. договорът е прекратен автоматично от
страна на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД и е обявена неговата предсрочна
изискуемост, както и че на 03.10.2016г. на ответника С.С.Ф. е изпратено
уведомително писмо от страна на дружеството, с което е уведомен, че договорът е
прекратен и че е обявена неговата предсрочна изискуемост. По делото, обаче,
няма представени надлежни доказателства това уведомително писмо да е връчено на
ответника и да е достигнало до него, съответно той да е запознат със съдържанието
му.
Както в
заповедното производство, така и в настоящето исково производство, ищецът претендира, че са настъпили предпоставките на автоматичната предсрочна изискуемост на дълга, съгласно уговореното в т.12. 3 от Общите условия към договора за потребителски кредит, според която в случай, че клиентът просрочи една месечна вноска с повече от 30
календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на договора за потребителски кредит и обявяване на неговата предсрочна
изискуемост, без да е необходимо кредиторът да изпраща на клиента
уведомление, покана,
предизвестие или др. Съгласно т.12.4 от Общите условия към договора, при прекратяването на договора на това основание, клиентът дължи
остатъчните и непогасени вноски по погасителен план, включващи и възнаграждението при закупен пакет от допълнителни услуги, лихви за забава и такси, както и неустойка в
размер на 35% върху остатъчния размер на главницата по погасителен план.
Ищцовото дружество е небанкова финансова
институция по смисъла на чл.3 ал.1 от
Закона за кредитните институции (ЗКИ) и спрямо него са приложими изискванията на разпоредбата на чл.60 ал.2 от
ЗКИ, във връзка с приетото в т.18
от ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС за обявяване на предсрочната
изискуемост.
Предсрочната изискуемост е изменение на договора, което настъпва с волеизявление само на едната от страните по него и при наличието на следните две предпоставки: обективният факт на неплащане и упражнено от
кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на
предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60 ал.2 от
ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или
непогасения остатък от него за предсрочно
изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на
изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от
момента на достигане
до длъжника на волеизявлението
на кредитора, в
случай, че към този момент са
настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й (в този смисъл е приетото в ТР №4/18.06.2014г. по тълк. дело №4/2013г.
на ВКС, ОСГТК). Надлежното обявяване е елемент от
фактическия състав за настъпване на предсрочната изискуемост, в каквато насока е и трайната
съдебна практика. За ищцовото дружество като
финансова институция по смисъла на чл.3 ал.1 от
ЗКИ и
съгласно даденото разрешение в ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС е необходимо преди подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение да съобщи на
длъжника изявлението си на кредитор, че счита
кредитът за предсрочно изискуем.
Настоящият съдебен състав счита, че и при
договор за кредит, сключен от небанкова финансова институция, съдържащ клауза за предсрочна изискуемост при неплащане
на определен брой вноски /какъвто е процесният договор/, предсрочната изискуемост на вземанията по договора не настъпва автоматично, а е необходимо преди подаване
на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение
кредиторът да е уведомил длъжника, че упражнява правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем и това му волеизявление да е достигнало
до длъжника. Срокът за изпълнение на задължението е съществен елемент от
съдържанието на договора за кредит, поради което за промяната му е необходимо
не само наличие на договорна клауза, но и изявление на кредитора, че се
възползва от това си
право и че обявява задълженията за предсрочно изискуеми, което волеизявление да е достигнало до длъжника -
кредитополучател.
В
конкретния случай по делото не
са представени
доказателства, от които да се направи извод, че волезявлението
на ищеца за настъпването на предсрочната изискуемост е достигнало до длъжника-ответник и преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК. По
делото е представено уведомително писмо от ищеца до ответника с дата 03.10.2016г., но липсват доказателства
същото да е изпратено до длъжника, както и
да е получено от него.
Заявлението за издаване на заповед за
изпълнение не представлява уведомяване на длъжника за настъпила предсрочна изискуемост на кредита, тъй като
препис от същото не се връчва на длъжника, а и до произнасяне на съда
заповедното производство се развива като
едностранно. Връчването на заповедта за
изпълнение на длъжника също няма характер на уведомяване за обявяване на
предсрочна изискуемост на кредита, тъй като тя не изхожда от кредитора и в нея не се съдържа волеизявление в посочения
смисъл. Исковата молба има характер на волеизявление на кредитора, че счита
кредита за предсрочно изискуем. С връчването на препис
от исковата молба предсрочната изискуемост се обявява на
длъжника. Това уведомяване е след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и има за последица настъпване на предсрочна изискуемост
на кредита, в
случай, че са налице
уговорените в договора за кредит условия за нейното настъпване. Това
уведомяване представлява ново основание за предявяване на осъдителен иск или
ново заявление за издаване на заповед за изпълнение. /в този смисъл Решение №114/07.09.2016г. по т. дело №362/2015г. на
ВКС, II т. о./.
Предвид
горепосоченото, съдът счита, че по делото не се установи
настъпила предсрочна изискуемост на претендирания кредитен дълг по сключения
между страните Договор за потребителски кредит №********** от 14.10.2015г. към датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Следователно вземането не е изискуемо в заявения размер
и не е възникнало на предявеното основание.
В
конкретния случай със
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и с исковата молба кредитодателят-ищец не е поискал при условията на евентуалност произнасяне относно падежирали вноски при
преценка за ненастъпила предсрочна изискуемост на целия дълг.
Освен това
в заявлението си за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, заявителят е
индивидуализирал претенцията си като глобална сума в размер на 1535,71 лева - главница
по договор за потребителски
кредит. Не е посочил и съответно конкретизирал други компоненти на дълга като възнаградителна лихва по договора,
възнаграждение за пакет от допълнителни услуги и т.н. В заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, както и в исковата молба
вземането, което се претендира е посочено като глобална сума, на основание
твърдяната предсрочна изискуемост на кредита като липсва изрично посочване на
ликвидните и изискуеми вземания било към датата на твърдяната предсрочна
изискуемост, било към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение.
В
гореизложения смисъл са Решение №52 от 14.01.2019г. на ОС-Варна по
в. т. д. №1603/2018г. и Решение №947 от 06.12.2018г.
на ОС-Варна по в. т. д. №1478/2018г.
С оглед
гореизложеното предявеният установителен
иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Предвид изхода на делото, страната, имаща право на разноски – ответникът не е представил
доказателства за направени такива. Още повече,
че ответникът е представляван в настоящето производство от назначения му от съда особен представител, разноските за чието
възнаграждение са заплатени от ищеца по делото на основание разпоредбата на
чл.47 ал.6 от ГПК.
По
изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
иск от “ПРОФИ КРЕДИТ България”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул."България" №49, бл.53Е, вх.В,
представлявано от С. Н. Н. , И. Х. Г. , О. Л. и Я. Я. Ч. – управители, чрез пълномощника юрк.П.П. против С.С.Ф., с ЕГН **********, с адрес: ***, с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК – за установяване съществуването на
вземане в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, ЕИК ********* срещу длъжника С.С.Ф., с ЕГН ********** в размер на 1535,71 лв., представляващи неизплатено
парично задължение по Договор за потребителски кредит №**********, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението, за което е издадена
Заповед №541 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 13.03.2018г.
по ч.гр.дело №923/2018г. по описа на Районен съд-Пазарджик, като неоснователен.
Решението подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия Окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: