РЕШЕНИЕ
№ 749
гр.Бургас, 26.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, двадесет и първи състав, в открито заседание на
08 юни през две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ : Веселин Белев
при участието на
секретаря С.Х., в присъствието на прокурора ……………….., като разгледа
докладваното от съдия Белев а.д. № 1002 по описа на съда за 2019 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото се провежда по реда за оспорване
на ревизионни актове – чл.156 и сл. от Данъчноосигурителния процесуален кодекс.
Жалбоподател е Индустриален и логистичен парк Бургас АД с
ЕИК:********* със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул.Конт Андрованти
1-3р ет.2, със съдебен адрес ***. В производството жалбоподателят участва чрез пълномощници
– адвокати Л.В. ***.
Ответник по жалбата е директорът на дирекция Обжалване и
данъчно-осигурителна практика (ОДОП) Бургас при ЦУ на НАП София. Ответникът
взема участие в производството чрез пълномощник – юрисконсулт Т. Ж..
Предмет на оспорване е част от ревизионен акт № Р-02000218003302-091-001/24.10.2018
г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Бургас, определени по реда на
чл.119 ал.2 от ДОПК – Надя Желева – началник сектор и Дария Златарова – главен
инспектор по приходите, който акт в обжалваните по настоящото дело части е
потвърден с решение № 61/11.04.2019 г. на директора на дирекция ОДОП Бургас при
ЦУ на НАП. С обжалвания ревизионен акт са установени следните задължения за
данъци :
- ДДС за периода от 01.12.2016г. до 31.12.2016г. в размер
3 161.97лв. главница и 552.51лв. лихва;
- КД за периода от 01.01.2016г. до 31.12.2016г. в размер
35 316.62лв. главница и 5 611.87лв. лихва;
- КД за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2017г. в размер
31 432.10лв. главница и 1 798.76лв. лихва.
Изводите за дължимост на посочените данъци се основават
на обстоятелствата, че разходите на жалбоподателя за изграждане и ремонт на
инфраструктура, обслужваща имотите му, но представляваща публична общинска
собственост, не следва да се признават за данъчни цели и по тях е отказан
данъчен кредит – основания по чл.26 т.1 и 7 от ЗКПО и по чл.70 ал.1 т.2 от ЗДДС.
Жалбоподателят оспорва правните изводи на ответника, като
излага подробни доводи за липсата на предпоставките по посочените норми за
непризнаване на констатираните разходи за данъчни цели, съответно и за
непризнаване на данъчен кредит по ЗДДС. Иска ревизионния акт в обжалваната му
част да бъде отменен. Иска присъждане на разноски. Представя доказателства.
Ответникът оспорва жалбата. Счита направените в нея
оплаквания за неоснователни, като поддържа правните изводи на решаващия орган.
Иска съдът да отхвърли жалбата. Иска присъждане на разноски. Оспорва
претенциите за разноски на жалбоподателя, като прави възражение за прекомерност
на платеното адвокатско възнаграждение, както и за недължимост на
командировъчни разходи на представителите. Ангажира и нови доказателства.
Жалбата е подадена в срока по чл.156 ал.1 ДОПК, от лице,
което е адресат на акта, след проведено оспорване по административен ред и в
рамките, произтичащи от резултата от това оспорване, поради което е допустима.
За да се произнесе по направеното оспорване съдът се
запозна подробно със становищата на страните, събраните по делото доказателства
и като взе предвид приложимите законови разпоредби, прие за установено
следното.
Фактическата обстановка по делото в съществената си част е безспорна между
страните и се установява от събраните доказателства.
Ревизията на Индустриален и логистичен парк Бургас АД е
проведена за установяване корпоративен данък за периода от 06.01.2012г. до
31.12.2017г. и ДДС за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2018г.
Дружеството е регистрирано в Агенция по вписванията
Бургас с предмет на дейност - изграждане, управление и развитие на индустриални
зони, отдаване под наем и/или продажба на дълготрайни активи, общо управление
на зоната с цел получаване на печалба от предоставените обслужващи дейности,
консултантска, комисионна, рекламна, маркетингова дейност, представителство и
посредничество, както и всяка друга производствена и търговска дейност, за
която няма изрична законова забрана. Създадено е на база сключен Меморандум за
сътрудничество между община Бургас и Национална компания индустриални зони ЕАД
– дружество със 100% държавна собственост, с принципал Министерството на
икономиката.
Индустриален и логистичен парк Бургас АД възниква като
еднолично акционерно дружество /ЕАД/ на Община Бургас, чрез непарична вноска на
общински земи, представляващи 56бр. УПИ на обща стойност 5 075 550лв. След
извършване на парична вноска от Национална компания индустриални зони АД,
същото е включено като акционер в дружеството. През ревизирания период
2016-2017г. дружеството извършва (1) продажби на притежаваните УПИ на лица,
които желаят да инвестират в индустриалната зона чрез изграждане на различни
предприятия, и (2) безвъзмездни доставки на изградена улична водопроводна и
канализационна мрежа и улици в ПЗ Север на гр.Бургас с получател община Бургас.
Дружеството, в качеството си на инвеститор, е сключило
тристранен договор за изграждане и присъединяване на водоснабдителни и/или
канализационни системи № 22/20.02.2014г. с община Бургас и Водоснабдяване и
канализация ЕАД с предмет на договора – водоснабдяване и/или отводняването на
нов обект в поземлен имот, който не е водоснабден и/или отводнен, както следва:
ПЗ „Север" гр. Бургас, състоящо се в изграждане на улична водопроводна и
канализационна мрежа – първи етап в ПЗ „Север“, Бургас. Изграждането на ВиК мрежата
е извършено от подизпълнител – „Водоканалстрой“ ООД по договори от 04.12.2012г.
за изпълнение на СМР за обект „Питеен водопровод за индустриално-логистичен
парк в промишлена зона „Север“ гр. Бургас – ІІ етап " на стойност 31970,01
лв. и от 16.06.2014г. за строителство на външен напорен канал с канално–помпено
съоръжение и участък с площадкова гравитачна канализация за битови отпадъчни
води в промишлена зона „Север" гр. Бургас на стойност 260 272,63лв.
Съгласно чл.5, ал.1 от тристранния договор за изграждане и присъединяване на
водоснабдителни и/или канализационни системи №22/20.02.2014г. с Община Бургас и
„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД общината е собственик на новоизграденото
съоръжение, съгласно регламента на Закона за водите.
През 2016г. Индустриален и логистичен парк Бургас АД
сключва договор от 18.05.2016г. с Обединение „Водоканал-проектиране" ДЗЗД,
създадено със споразумение за обединение от 10.12.2015г. между
„Водоканалстрой" ООД и „Инфраструктурно проектиране“ ООД, с предмет на
сключения договор инженеринг /проектиране, строителство и авторски надзор за
обект: „Индустриален и логистичен парк –Бургас“ АД- Етап ІІ – Улична ВиК мрежа
на обща стойност 1799056,74 лв. Сключено е и допълнително споразумение за
изменение на договора от 18.05.2016г., съгласно което възложителят възлага на
изпълнителят да извърши допълнителни СМР дейности с общата стойност
899515,40лв., без включен ДДС, като общата стойност на договора за възлагане на
обществената поръчка, сключен на 18.05.2016г. се променя на 2698572,14лв. без
ДДС.
С договор за дарение от юридическо лице от 27.07.2016г. Индустриален
и логистичен парк Бургас АД дарява на община Бургас на основание чл.9 от
Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общински имоти и
вещи /приета от Общински съвет-Бургас с Протокол№13/, регламента на Закона за
водите и договор за изграждане и присъединяване на водоснабдителни и/или
канализационни системи № 22/20.02.2014г., сключен между Община Бургас,
„Индустриален и логистичен парк – Бургас“ АД и „Водоснабдяване и канализация“
ЕАД, на следните обекти, находящи се в Промишлена зона „Север“ на гр. Бургас с
обща стойност 548193,46:
- Дъждовна канализация клон 6 от РШ13 до заустване на
стойност -255 950,82лв.;
- Канално-помпена станция №1, напорен тръбопровод на КПС
№1, битово-фекална канализация РШ същ.3-КПС №1 и битово-фекална канализация
РШ13-РШ16 на стойност – 260 272,63лв.;
- Питеен водопровод за индустриално – логистичен парк –
втори етап на стойност – 31 970,01лв.
С договор за дарение от юридическо лице от 09.02.2018г.
Индустриален и логистичен парк Бургас АД дарява на община Бургас на основание
чл.9 от Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общински
имоти и вещи /приета от Общински съвет-Бургас с Протокол№13/, регламента на
Закона за водите и договор за изграждане и присъединяване на водоснабдителни
и/или канализационни системи №22/20.02.2014г., сключен между Община Бургас,
„Индустриален и логистичен парк – Бургас“ АД и „Водоснабдяване и канализация“
ЕАД на следните обекти, находящи се в Промишлена зона „Север“ на гр. Бургас:
- Етап І.2,ІІ.1, ІІ.1а, подробно описани в договора на
стойност на дарението – 2496960,41 лв.
Общата стойност на дарението по двата договора от
Индустриален и логистичен парк-Бургас АД с получател община Бургас възлиза на 3 045
153,87 лв. и е формирана от стойността на описаните на стр. 9 -10 от
ревизионния доклад по фактури. В тази стойност не са включени разходи за
проектиране и строителен надзор по посочените на стр. 10-12 от ревизионния
доклад фактури във връзка изграждане на ВиК инфраструктура, както и разходи,
свързани с проектни услуги по изграждане на улици, към 31.12.2016г. на стойност
210150 лв. /203350 лв. + 6800 лв. /.
Съгласно чл.64, ал.3 от ЗУТ проводите и съоръженията на
техническата инфраструктура се изграждат, поддържат и ремонтират от и за сметка
на държавата, общините или съответните експлоатационни дружества, освен ако в
специален закон е предвидено друго. Съгласно §5, т.32 ДР на ЗУТ „общи мрежи и
съоръжения на техническата инфраструктура" са мрежите и съоръженията до
общите контролно- измервателни уреди в недвижимите имоти, включително
разпределителни устройства, а съгласно чл.2, ал.1, т.2 от Закона за общинската
собственост във връзка с чл.19, ал.1, т.4, б. а) от Закона за водите публична
общинска собственост са водоснабдителните системи или части от тях, включващи
мрежи и съоръжения за отнемане, пречистване, обеззаразяване, съхраняване и
транспортиране на водите, чрез които се доставя вода за потребителите на
територията на общината, с изключение на тези по чл.13, ал.1, т.5 и 6, както и
уличните разпределителни водоснабдителни мрежи в урбанизираните територии и
водопроводните отклонения до измервателните уреди в имотите на потребителите,
уличните канализационни мрежи и дъждоприемните шахти в урбанизираните територии
и отвеждащите канализационни колектори с прилежащите им съоръжения и
пречиствателните станции и съоръженията за отпадъчни води, които обслужват
потребителите на територията на общината, с изключение на тези по чл. 13, ал. 1, т. 7 от Закона за
водите.
Община Бургас не инвестира в изграждането на публичната
техническа инфраструктура, като водоснабдяването на собствените на дружество
„Индустриален и логистичен парк“ АД имоти е възможно само ако дружеството
вместо публичния собственик извършва строителството. Общината като собственик и
възложител възлага на „Индустриален и логистичен парк – Бургас" АД да
построи уличен водопровод по общински път, на свой риск, изцяло за своя сметка
/чл.4, ал.1 от Договор №22/2014г./. „Индустриален и логистичен парк –
Бургас" АД, се задължава да изпълни водопровода, да подготви от името на
Общината всички необходими документи /екзекутивни чертежи и акт за
ползване/отнасяща се до ВиК съоръженията, едновременно с предаването на
съоръженията. /чл.4, ал.4 от договора/. Изпълнителят се задължава да предаде
обекта по договор на възложителя с протокол обр.16, и да изпълни всички
действия по въвеждането им в експлоатация по предвидения в закона ред /чл.4,
ал.2 от договора/. С подписване на договора „Индустриален и логистичен парк –
Бургас" АД дава съгласие съгласно договора изпълненият обект - Уличен
водопровод да остане изцяло собственост на възложителя - Община Бургас и няма
претенции за собствеността му след предаването.
Съгласно договора „Индустриален и логистичен парк –
Бургас" АД се задължава да предаде на собственика - Община Бургас обекта
безвъзмездно, тоест собственик ще стане Общината, но от водопроводната
инфраструктура ще се ползват и имотите на дружеството. След приключване на
строителството дружеството има право да се възползва от правилата на чл.61 от ЗЗД - общината да го обезщети за направените разноски по водопровода.
Фактическата обстановка е:
- дружеството изгражда ВиК инфраструктура, който става
общинска собственост;
- общината не поема изграждането за своя сметка на
техническа инфраструктура, което налага в случая дружеството да изгражда
публична инфраструктура, общинска собственост;
- дружеството не претендира заплащане на разходите от
собственика, съгласно подписаните два договора за дарение. Изграждането на
гореописаните съоръжения е задължение на общината, която е техен собственик по
смисъла на чл. 6 във връзка с чл. 19, ал. 1, т. 4, б. „а“ и б. „б“ от Закона за
водите. Водно стопанските системи и съоръжения на територията на общината са
публична общинска собственост. Общината, която възлага изграждането на
въпросните активи, ако не е уговорено извършване на дарение в нейна полза, би
имала задължение да обезщети/възнагради данъчно задълженото лице за
изграждането на обектите, в случай че те бъдат изградени от него. В случая има
уговорено дарение в нейна полза. В случай на получаване от дружеството
възнаграждение или поне задължителното обезщетение за изграждането на чуждите
активи на основание на чл. 97 от Закона за собствеността, извършените разходи
биха били част от елементите, формиращи цената на това изграждане, съответно би
била налице пряка връзка с дейността на лицето.
Характерът на разхода като такъв в полза на общината,
според органа по приходите, прави приложима нормата на чл.31, ал.1, т.5 от ЗКПО, съгласно която за данъчни цели се признават счетоводни разходи за дарения
в общ размер до 10 на сто от положителния счетоводен финансов резултат
(счетоводната печалба), когато разходите за дарения са направени в полза на
бюджетни предприятия по смисъла на ЗСч. Доколкото бюджетни предприятия по
смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗСч. са всички лица, които са бюджетни
организации по смисъла на §1, т.5 от допълнителните разпоредби на Закона за
публичните финанси, а това от своя страна са „всички юридически лица, чиито
бюджети се включват в държавния бюджет, в бюджетите на общините,…",
ревизиращият екип счита, че направено дарение в полза на общината, която на
основание чл. 14 от Закона за местното самоуправление и местната администрация
е юридическо лице, имащо право на собственост и самостоятелен общински бюджет,
попада в приложното поле на преференцията. За 2016г. Индустриален и логистичен
парк Бургас АД е със счетоводен финансов резултат – счетоводна загуба в размер
на 454 125,39 лв., а за 2017г. – загуба в размер на 11 920,70 лв., и
дружеството не би могло да се възползва за 2016г. и 2017г. от преференцията,
дадена в чл.31, ал.1, т.5 от ЗКПО.
При тези обстоятелства на основание чл.26, т.7 от ЗКПО
органът по приходите не признава за данъчни цели изписаната отчетна стойност на
дарената през 2016г. на Община Бургас ВиК инфраструктура и извършени проектни
разходи за бъдещи улици, които ще бъдат публична общинска собственост, в размер
на 790653,70 лв., изчислени по следния алгоритъм: стойността на разходите по
приключилите и актувани към 31.12.2016г. инфраструктурни проекти в размер на
3255304,57 лв. е разделена на квадратурата на цялата територия на Индустриалния
парк по апортна вноска, за да се получи среден разход на квадратен метър
/3255304,57 лв./ 238 240 кв. м.= 13,664 лв/кв.м. инфраструктурни разходи/.
Така изчисления среден разход за инфраструктура на кв. метър е умножен
по квадратурата на продадените към 31.12.2016г. имоти /13,664лв./кв.м. * 57864
кв.м./ и получената стойност в размер на 790653,70 лв. е отразена по дебита на
счетоводна сметка 702-„ Приходи за продажби на стоки“ и по кредита на счетоводна сметка 304
–„Инфраструктура“. Ревизиращият екип счита, че с тази счетоводна операция
дружеството извършва промяна в счетоводно-финансовия резултат за 2016г., като
извършва намаление на получените приходи от стопанската му дейност с изписване
за сметка на приходите му на част от себестойността на чужд актив – ВиК
инфраструктура, както и проектни разходи за бъдещи улици, които също са
публична общинска собственост.
Със същите мотиви на основание чл.26, т.7 от ЗКПО
ревизиращите не признават за данъчни цели за 2017г. изписана отчетна стойност
на дарена на Община Бургас ВиК инфраструктура и извършени проектни разходи за
бъдещи улици, които ще бъдат публична общинска собственост, в размер на
325955,30 лв.
От представените документи и писмени обяснения от
ревизираното дружество и при извършената в хода на ревизията насрещна проверка
на „Северни води“ ООД, органът по приходите установява следните обстоятелства:
- предмет на фактурите са авариен ремонт по протокол, с
изключение на фактура №**********/12.12.2016г., която е с предмет подравняване
и извозване /частично/ на бетонови отпадъци и излишни земни маси;
- авариите са на стар водопровод, който захранва и УПИ-та
на „Индустриален и логистичен парк - Бургас“
АД;
- не са се извършвали ремонтни дейности на ВиК инсталации
в собствените на дружеството имоти, а само на захранващите, т.е. достигащите и
до тези имоти водопроводи, които поради своята специфика са публична общинска
собственост.
При тези обстоятелства, независимо, че „Индустриален и
логистичен парк – Бургас“ АД е заинтересовано лице от своевременния ремонт, не
е собственик на ремонтираната ВиК инсталация и според органа по приходите не
следва да отразява разходи за чужди активи в собственото си предприятие.
Отчетените като текущи разходи за 2016г. разходи за авариен ремонт в размер на
15809,84 лв. по фактури, издадени от „Северни води“ ООД, не са разходи по
ремонт на собствени на дружеството активи. Ползван е разход за ремонт на чужд
актив, с което са нарушени разпоредбите на ЗСч. и принципите на
„начисляване", „предпазливост" и „същественост". С начисляване
като текущ разход на извършените аварийни ремонтни дейности на чужд актив, дружеството
увеличава счетоводната загуба за 2016г., поради което основание чл.26, т.1 от ЗКПО органът по приходите увеличава декларирания финансов резултат за 2016г.
със стойността на отчетените разходи за аварийни ремонти в размер на 15809,84
лв. по издадените фактури от „Северни води“ ООД. Също така на основание чл.70,
ал.5 от ЗДДС във връзка с чл.69, ал.1, т.1 и чл.68, ал.1, т.1 от същия закон не
признава право на приспадане на данъчен кредит от ревизираното дружество в
размер на 3161,97 лв. за данъчния период от 01.12.2016г. до 31.12.2016г. по
документираните с тях доставки на услуги.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза,
изготвена от вещото лице С.А.. От заключението се установи, че всички разходи
по приключилите и актувани към 31.12.2016г. инфраструктурни проекти възлизат на
обща стойност 3 255 304.57лв. съгласно счетоводните записвания на
дружеството. Дружеството е изчислило съотношението между извършените разходи за
инфраструктура и общата площ на притежаваните от жалбоподателя имоти, ползващи
тази инфраструктура. Дружеството отписвало себестойността на изградената в
периода 2012-2016г. инфраструктура съобразно извършваните от него по занятие
продажби на имоти само за 2016г., основавайки се на изчисленото съотношение
между общата площ на имотите и общата стойност на изграденото. Отписаната по
този начин себестойност е в общ размер 790 653.70лв., при обща площ на
продадените имоти до 31.12.2016г. – 57 864 кв.м. Отписаната отчетна стойност
на продадените през 2016г. имоти е 620 354.99лв. и по този начин е
формирана обща себестойност на продадените имоти 1 411 008.69лв. От
продажбите за 2016г. е осчетоводен приход 1 170 865лв. и съответно
счетоводна загуба 240 143.69лв.
Отчетените разходи на дружеството по приключили и
актувани към края на 2017г. инфраструктурни проекти са 325 955.30лв. Такава е и стойността
на отписаната от дружеството себестойност на изградена техническа
инфраструктура. Отписана е и отчетна стойност на продадените поземлени имоти
през 2017г. – 502 545.75лв., съответно на площта им. Така е формирана
себестойност на продадените през 2017г. имоти в общ размер 828 501.05лв.
От продажбите е осчетоводен приход в общ размер 1 024 754лв. и
съответно счетоводна печалба 196 252.95лв.
В съдебно заседание вещото лице е уточнило, че приходите
от продажбата на имотите са осчетоводени в сметка 702, където са приключени и
двата вида разходи, формиращи цената.
По-нататък от заключението на вещото лице се потвърди, че
дружеството е осчетоводило издадените от Северни води ООД фактури за извършен
ремонт, които формират данъчна основа в общ размер 15 809.84лв. Тези
разходи са осчетоводени като външни услуги по сметка 602, след което са
приключени със сметка 614 (административни разходи), в която са натрупани
всички неразпределени разходи за дейността. Сметката е приключена и разходите в
посочения размер участват във финансовия резултат на дружеството, без да
формират себестойност на продадените имоти.
По делото е прието и допълнително заключение по
съдебно-счетоводната експертиза, даващо допълнителни сведения. Съдът намира, че
отговорите на въпроси 1 и 2 от допълнителното заключение не изясняват значими
по делото въпроси. Установява се от заключението, че парцелите в индустриалния
парк, които съобразно поставените от дружеството стопански цели са били
предназначени за продажба, правилно са били осчетоводени като
стоково-материални запаси. Натрупаните разходи по изграждане на вътрешната
инфраструктура са обособени като краткотраен актив към момента на извършването им,
по сметка 304 (инфраструктура) и общия им размер към края на 2019г. е
7 165 450.04лв. Последните към 01.01.2020г.са отчетени задбалансово,
като условни активи по дебита на сметка 980 и по кредита на 990. Също към
01.01.2020г. е изготвен данъчен амортизационен план под условие, в който
посочените активи са разпределени в категория І, с оглед приложение на §22 ал.3
от ПЗР на ЗИДЗКПО (д.в. бр.96/2019г., изм. с д.в. бр.18/2020г.) и прилагане на
4% годишна данъчно амортизационна норма, като поставянето на актива под условие
и начисляването на амортизация е обусловено от изхода на настоящото дело.
Установи се от допълнителното заключение и това, че през 2014 и 2015г.
дружеството жалбоподател не е отчитало разходи за изграждане на техническа
инфраструктура по сметка 304. Разходите не участват в резултата за посочените
две години.
Отчетната стойност на продадените през 2014г. парцели е 326 232.64лв.,
отчетените приходи от продажба са 204 600лв. (Тези стойности са обосновано
коригирани от вещото лице при изслушването му в с.з. на 09.03.2020г.) Отчетната
стойност на продадените през 2015г. парцели е 449 241.45лв., отчетените
приходи от продажба са 629 580лв. При тези стойности нормите на печалба, в
която участва само отчетната стойност на имотите, е съответно 31.93% за 2014г.
и 28.64% за 2015г. Вещото лице е констатирало, че през тези две години във
финансовия резултат е изписана единствено отчетната стойност на имотите, тъй
като изграждането на инфраструктурата е било в начален етап – разходите са били
за проектиране и строителен надзор. Вещото лице е установило, че през
ревизирания период дружеството не е осчетоводявало разходи за изграждане на
улици, осветление и газифициране.
По делото е назначена комплексна техническа и
икономическа експертиза, извършена от вещите лица К.Д. и М.Л.. Установи се ,че
на площадката на Индустриален и логистичен парк Бургас в периода от 2012 до
2016г. е изградена ВиК инфраструктура, включваща ремонт на съществуващ
водопровод и изграждане на нова ВиК мрежа. Вещото лице е установило, че цялата
площадка представлява насип върху езерни площи, поради което уплътнението на
земните маси не е добро и не е приключило. В следствие на това
носимоспособността на почвата е намалена. Съществуващите подземни комуникации
са подложени на сили, нарушаващи целостта им и налагащи извършване на локални
ремонти на единствения тръбопровод, съществувал преди започване дейността на
жалбоподателя. Вещото лице е дало обосновано заключение, че съществуващия в
началото на дейността тръбопровод се е намирал в техническо състояние, което
прави ползването му неоправдано, съответно извършения ремонт – необходим и
оправдан. Установява се от заключението, че процесните шест фактури (№
808/05.12.2016г., № 809/06.12.2016г., № 810/07.12.2016г., № 811/08.12.2016г., №
812/09.12.2016г. и № 813/12.12.2016г.) третират извършени ремонти по
съществуващия водопровод и подравняване на част от терена на парка. Техническите
проблеми със стария водопровод са били отстранени при изграждането на новите
ВиК мрежи. Налице е изградена разпределителна водопроводна и канализационна
мрежа с всички необходими съоръжения, с достъп до нея на всеки самостоятелен
парцел в рамките на индустриалния парк. Изграденото в парка е в съответствие с
цитирания договор № 22/20.02.2014г. между община Бургас, ВиК ЕАД гр.Бургас и ИЛП
Бургас АД. Вещото лице е установило, че всички извършвани дейности по
изграждане и ремонт на ВиК инфраструктурата са били заплащани от жалбоподателя
на цени, съответстващи на пазарните. Според заключението неизграждането на
разглежданата ВиК инфраструктура е правило невъзможно изграждане на съответните
съоръжения от инвеститори в отделните парцели. Налице е било икономически
оправдано очакване за повишаване цената на имотите или на наемните цени след
приключването на тази дейност на жалбоподателя, макар да не може да се установи
със сигурност дали цената на имотите е щяла да се повиши със стойности,
по-големи или по-малки от направените разходи.
При така установените факти съдът прие следното относно законосъобразността
и обосноваността по смисъла на чл.160 ал.2 от ДОПК на обжалваната част на
ревизионния акт.
Ревизионния акт е издаден от компетентните по смисъла на
чл.119 ал.2 ДОПК длъжностни лица – началник сектор (възложил ревизията) и
главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и е подписан от тях
чрез КЕП.
Производството е започнало със заповед за възлагане на
ревизия № Р-02000218003302-020-001/08.06.2018г., издадена съобразно чл.112 и
чл.113 ДОПК от началник сектор при ТД на НАП Бургас. Заповедта е надлежно
връчена на жалбоподателя по електронен път. Съставен е ревизионен доклад №
Р-02000218003302-092-001/25.09.2018г., срещу който жалбоподателят е подал
възражение и са представени допълнителни доказателства. Възраженията не са били
приети, при което е издаден ревизионния акт. Последният е в предвидената от
закона форма и съдържа реквизитите, изискуеми съобразно чл.120 ДОПК. Съдът не
установи допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които
са довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя и поради това са
съществени.
Оплакванията на жалбоподателя се отнасят преди всичко до
неправилно приложение на материалния закон и в основната си част са основателни.
Изводите на органите по приходите за дължими КД и ДДС се
основават на непризнаване за данъчни цели на безспорно установени разходи на
жалбоподателя за изграждане и ремонт на техническата инфраструктура по смисъла
на чл.64 от ЗУТ (подробно описана по-горе в настоящите мотиви), намираща се
извън границите на притежаваните от него имоти, но обслужваща последните. Не се
спори, че изградените или ремонтирани обекти на инфраструктурата се намират в
имоти, представляващи публична общинска собственост.
Относно установения в РА корпоративен данък органите по
приходите приемат, че са приложими разпоредбите на чл.26 т.1 и 7 от ЗКПО,
съгласно които не се признават за данъчни цели разходи, несвързани с дейността
и разходи за дарения, извън посочените в чл.31. По делото не се спори относно
наличието на предпоставки по чл.31 от ЗКПО, а спорът е доколко при установените
факти следва да се приеме наличието на дарение.
Относно установения в РА ДДС органите по приходите
приемат, че е приложима разпоредбата на чл.70 ал.1 т.2 от ЗДДС, съгласно която
правото на приспадане на данъчен кредит не е налице когато стоките или услугите
са предназначени за безвъзмездни доставки
или по-общо за дейности, различни от икономическата дейност на лицето.
Цитираните материални разпоредби са неправилно приложени,
тъй като от една страна липсва дарение (съответно безвъзмездна доставка), а от
друга страна не е налице неприсъща дейност на жалбоподателя.
Съгласно чл.19 ал.1
т.4 б.А и Б от Закона за водите изградените от жалбоподателя части от
водоснабдителна и канализационна инфраструктура с възникването си са станали
публична общинска собственост. Тази собственост е възникнала по силата на
закона и се основава на посочените в него характеристики на обекта, а не на
обстоятелството кое е лицето, притежаващо съответния поземлен имот, т.е. не се
касае за възникване на право на собственост по приращение по смисъла на чл.92
от Закона за собствеността. Последвалите договори за дарение не са имали като
резултат прехвърляне на собственост от дарителя към надарения. Най-малко защото
дарителят не е бил собственик на вещите и не е могъл да прехвърли нещо, което
няма. В случая обаче е налице и друга законова пречка изразената от страните
воля да произведе правни последици. Чл.19 ал.1 от ЗВ обявява процесната
инфраструктура за публична общинска собственост. Това означава, че посочените
вещи са изключени от гражданския оборот и вещните права върху тях не могат да
бъдат предмет на сделки (с изрично посочените в чл.19 ал.1 т.4 ЗВ изключения,
които са неотносими към настоящия случай). От тази гледна точка дарението по
описаните по-горе договори е нищожно по смисъла на чл.26 ал.1 от Закона за
задълженията и договорите, като противоречащо на закона – изразената от
страните воля за прехвърляне на собственост не е произвела правно действие.
Може да се приеме, че е налице конверсия на дарението с оглед волята на
страните да уредят облигационните отношения помежду си, произтичащи от
разпоредбата на чл.64 ал.3 от ЗУТ. След като извършените от жалбоподателя
разходи по изграждане на инфраструктура не са за дарение, правилото по чл.26
т.7 от ЗКПО е неприложимо спрямо тях.
Дружеството добросъвестно е включило стойността на
направените разходи за инфраструктура съответно в стойността на всеки от
продаваните имоти, но в тази връзка следва да се отбележи, че спецификите при
водената отчетност могат да обосноват извод за неправилно формиран счетоводен
резултат, но не могат да променят правните характеристики на извършените
разходи. По-конкретно начина на отчитане на разходите не могат да ги
квалифицират като такива за дарение при положение, че такава валидна сделка не
е сключена, а самото изграждане на инфраструктурата не е извършвано с дарствено
намерение, а с цел повишаване използваемостта, атрактивността и в крайна сметка
пазарната цена на имотите, предназначени за продажба, съобразно осъществяваната
от дружеството търговска дейност. Установи се по делото, че направените разходи
за строителство и ремонт на ВиК инфраструктура са били икономически оправдани
от гледна точка на целите на търговското дружество, насочени към генериране на
печалба, т.е. няма никакво основание да се приеме, че жалбоподателя е имал
мотив да обогати община Бургас срещу свое съответно обедняване. Доколкото
някакво обогатяване е настъпило за общината, то е реализирано по силата на
специална законова разпоредба и не е било целено от извършилото дейността лице.
След като разходите (в частност и тези за ремонт) са били пряко насочени към
успешно реализиране на печалба, те не могат да се квалифицират като такива по
чл.26 т.1 от ЗКПО, т.е. като разходи, несвързани с дейността.
Горните мотиви обосновават и неприложимостта на чл.70 ал.1 т.2 от ЗДДС
– извършеният ремонт на водопровод, собственост на община Бургас, не може да се
разглежда като предназначен за безвъзмездна доставка, нито като дейност,
различна от икономическата дейност на лицето.
Правото на жалбоподателя да приспадне данъчен кредит по разхода си за
получената услуга се обосновава и чрез изпълнение задължението на съда за
конформно тълкуване, произтичащо от решението по дело С-69/10 на СЕС, §60.
Националният съд следва да осигури приложение на закона, съответстващо на
целите на Директива 2006/112/ЕО на Съвета и в частност разпоредбата на чл.168 б.А.
Тази разпоредба е намерила изясняване на смисъла си в решение на СЕС по дело
С-132/16, съгласно което данъчнозадълженото лице има право да приспадне
платения ДДС за получена доставка на услуги, състоящи се в изграждането или
подобряването на обект, собственост на трето лице, когато последното получава
безвъзмездно резултата от тези услуги и те се използват както от
данъчнозадълженото лице, така и от третото лице в рамките на икономическата им
дейност, доколкото тези услуги не надхвърлят необходимото, за да може
данъчнозадълженото лице да извършва последващи облагаеми сделки.
След
образуването на производството по настоящото дело е влязла в сила
материалноправна разпоредба с придадена от законодателя обратна сила, която се
третира от страните при излагане на становищата им по същество и това налага
обсъждането и от съда.
Съгласно
на §22 ал.3 от ПЗР на ЗИДЗКПО (д.в. бр.96/2019г., изм. с д.в. бр.18/2020г.) когато
счетоводните разходи за изграждане, подобрение или ремонт на елементи на
техническа инфраструктура, които по силата на закон са публична държавна или
публична общинска собственост, изцяло или частично са третирани за данъчни цели
като разходи несвързани с дейността или непризнати разходи за дарения, с
размера на непризната част от тези разходи може да се заведе самостоятелен
данъчен амортизируем актив за целите на този закон, в случай че са изпълнени
едновременно следните условия: 1. разходите са начислени/отчетени в периода от 1
януари 2015 г. до 31 декември 2019г., и 2.
изграждането, подобрението или ремонтът на елементите на техническа
инфраструктура са свързани с дейността на данъчно задълженото лице, включително
и в случаите, когато са достъпни за ползване и от други субекти. Данъчният
амортизируем актив по се завежда в данъчния амортизационен план към 1 януари
2020 г.
Цитираната
разпоредба не е приложима в настоящия случай, тъй като предпоставка за приложимост
е счетоводните разходи за инфраструктура да са вече ефективно непризнати като
разход за данъчни цели. В случая това не е така, тъй като ревизионния акт не е
влязъл в сила и спорът ще бъде решен от съда. От друга страна новата разпоредба
сочи волята на законодателя, според която непризнаването за данъчни цели на
посочените разходи, като краен резултат, стои извън целта на закона.
Обжалваната част от ревизионен акт е незаконосъобразна, поради което
следва на основание чл.160 ал.1 ДОПК и по повод подадената жалба да се отмени
от съда.
По повод направеното искане и на основание чл.161 ал.1 ДОПК ответникът
следва да заплати на жалбоподателя разноските по делото, включващи 50лв.
държавна такса, 1700лв. заплатени възнаграждения за вещи лица по назначените ат
съда експертизи и 9000лв. възнаграждение за адвокат, или общо 10 750лв.
Всички посочени разходи на ищеца са доказани по делото с приложени документи за
плащане на съответните суми.
Съдът намира за неоснователно направеното от ответната страна
възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Приложима
в случая е разпоредбата на чл.161 ал.2 от ДОПК, съгласно която съдът може да
присъди по-нисък размер на разноските в частта им относно заплатеното
адвокатско възнаграждение, когато последното е прекомерно от гледна точка на
действителната правна и фактическа сложност на делото. В случая основното
възнаграждение е в размер 5400лв. с ДДС, като страните са договорили заплащане
на допълнително такова по 720лв. с ДДС за всяко явяване в съдебно заседание,
т.е. съобразно количеството необходима и извършена работа на адвоката по
делото. Възнаграждението не е прекомерно, тъй като действителната фактическа и
правна сложност на делото е висока. Делото, до последното проведено открито
съдебно заседание, съдържа 932 страници, с оспорената част на РА са установени
различни по вид данъчни задължения въз основа на три различни правни основания,
засягащи значими за развитието на правото въпроси, по които няма установена
трайна национална практика и по които в течение на производството законодателят
е въвел законодателни промени, целящи корекция на резултатите от актуалната правоприлагаща
(и евентуално правораздавателна) практика, чрез въвеждане на норми с обратно
действие.
Неоснователно е и възражението на ответната страна за липсата на
предпоставки за присъждане на командировъчни разходи, заплатени от страната за
договореното процесуално представителство от адвокат. Макар в приложения
договор (л.750) да е използван термина „командировъчни“ съдът приема, че се
касае за част от цената на договореното представителство, чийто размер е
определяем и е поставен в зависимост от определени количествени критерии. Тези
разходи представляват възнаграждение за адвокат и следва да се присъдят на
страната.
Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Индустриален и логистичен парк Бургас АД с ЕИК:********* със седалище и
адрес на управление гр. Бургас, ул.Конт Андрованти 1-3р ет.2, със съдебен адрес
***, ревизионен акт № Р-02000218003302-091-001/24.10.2018г., издаден от органи
по приходите при ТД на НАП Бургас, отчасти потвърден с решение № 61/11.04.2019г.
на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Бургас
при ЦУ на НАП, в частта му, с която са установени по отношение на жалбоподателя
следните задължения :
- ДДС за периода от 01.12.2016г. до 31.12.2016г. в размер
3 161.97лв. главница и 552.51лв. лихва;
- КД за периода от 01.01.2016г. до 31.12.2016г. в размер
35 316.62лв. главница и 5 611.87лв. лихва;
- КД за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2017г. в размер
31 432.10лв. главница и 1 798.76лв. лихва.
ОСЪЖДА Национална
агенция за приходите гр.София да заплати на Индустриален и логистичен парк
Бургас АД 10 750лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховен административен съд, чрез Административен съд Бургас, в 14-дневен срок
от връчване на преписа.
СЪДИЯ :