РЕШЕНИЕ
№ 10
гр. Етрополе, 23.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕТРОПОЛЕ в публично заседание на осми май през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Силвия Т. Евстатиева
при участието на секретаря Климентина Анг. Чикова
като разгледа докладваното от Силвия Т. Евстатиева Административно
наказателно дело № 20241830200008 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 60,вр. чл. 58д ЗАНН, като е образувано по повод
подадена до РС – Етрополе /чрез Началника на РУ – Етрополе/ адв. Г. В. У. от
САК с кантора в гр. Б., обл. С., ул. „ – в качеството му на пълномощник на
жалбоподателя С. В. С.а, с ЕГН ********** от гр. Е., обл. С., бул.“А. срещу
Наказателно постановление № 24-0263-000009/22.01.2024 г. на Началник РУ
– Етрополе.
В жалбата се оспорват фактическите констатации на административно-
наказващия орган, както и законосъобразността и правилността на издадения
от него административен акт.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява, заедно с
пълномощника му – адв. Г. У.. Последният потвърждава изнесените в
жалбата твърдения относно незаконосъобразността на оспорваното
наказателно постановление, като моли същото да бъде отменено. Навежда
доводи, че описаната в процесното НП фактическа обстановка не може да
бъде подведена под правната разпоредба на чл. 103 ЗДвП и посочването на
същата представлява съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.
57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН; че по отношение на жалбоподателя са наложени
административни наказания в предвидения от закона максимум, независимо,
че същият няма предишни нарушения; че от процесуалното поведение на
жалбоподателя и от представените по делото доказателства /най – вече ТЕЛК
– решение/ става ясно, че същият има здравословни проблеми, които следва
да обосноват по – лекото му наказване; че от събраните в хода на съдебното
следствие гласни доказателствени средства /показанията на свидетелите/ се
1
установява съвсем различна фактическа обстановка от тази – описана в
оспорваното НП и че за същото деяние жалбоподателят е наказан с друго НП
по реда на ЗМВР при фактическа обстановка, абсолютно идентична с тази –
описана в оспорваното такова.
Въззиваемата страна – Началника на РУ – Етрополе не се явява и не се
представлява. В писмото, с което жалбата е изпратена в РС – Етрополе, ведно
с материалите по административно – наказателната преписка, се прави
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
В съдебното заседание по делото, като писмени доказателства по него
били приобщени следните документи: АУАН Серия GA и № 1072966 с дата
06.01.2024 г. ; докладна записка относно извършената проверка; НП № 24-
0263-000009/22.01.2024 г., ведно с разписка за връчването му; копие на
заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на МВР; справка за нарушител/водач;
писмо от Началника на РУ – Етрополе с вх. № 328/14.02.2024 г. на РС –
Етрополе; заверено копие на Епикриза № 14, издадена от У. на С. В. С.;
заверено копие на Експертно решение № 90572/12.07.2022 г. и НП №
4/01.02.2024 г. на Началник РУ – Етрополе при ОД МВР – София относно
наложено на С. В. С. административно наказания за извършено от него
нарушение по ЗМВР.
В хода на съдебното следствие, като свидетели по делото били разпитани
полицейските служители, извършили проверката, по повод на която е
образувано административно – наказателното производство, които изложили
възприетите от тях факти и обстоятелствата във връзка с нея. Бил разпитан и
св. Т. А. Т. – полицейския служител,удостоверил отказа на жалбоподателя да
подпише съставения му АУАН. Бил разпитан и св. В. В. А., който изложил
възприетите от него факти и обстоятелства във връзка си извършената
проверка на жалбоподателя, както св. К. Л. К., който пътувал заедно с
последния по време на извършената му проверка.
Районен съд - Етрополе, след като се запозна с жалбата и изложените в
нея и в хода на съдебните прения твърдения на жалбоподателя, както и след
като обстоен и обективен анализ на събраните по делото доказателства,
доводите на и възраженията на страните, намира за установено, от фактическа
страна, следното:
За времето от 19,00 часа на 05.01.2024 г. до 07,00 часа на 06.01.2024 г.
свидетелите М. Р. М. и Д. Е. П. – и двамата полицейски служители при РУ –
Етрополе, били на работа – нощна смяна, съгласно утвърден от Началника на
районното управление график. По време на дежурството си, двамата
горепосочени били разпределени да работят в състав на автопатрул със
служебен автомобил марка „**“ модел „**“ с рег. № ******* . Около 22,50
часа полицейските служители извършвали обход по бул. „Малки Искър“ в гр.
Етрополе, в близост до бившия месокомбинат „Родопа“. По същото време и
на същото място, посредством подаден звуков и светлинен сигнал, спрели за
проверки движещият се пред тях лек автомобил марка „****“ модел „**“ с
2
рег. № ********, с десен волан, управляван от жалбоподателя, с пътник – св.
К. Л. К.. Водачът на автомобила С. В. С. се подчинил на даденото му
полицейско разпореждане и спрял движението на управлявания от него
автомобил. В хода на извършената проверка свидетелите М. и П. поискали
личните документи на св. К. и на жалбоподателя, както и на управлявания от
последния автомобил, от които, по безспорен начин установили тяхната
самоличност и собствеността върху автомобила. Тъй като св. К. не бил с
поставен предпазен колан, полицейските служители уведомили него и водача
С., че ще им бъдат съставени фишове по реда на ЗДвП. Последните двама
заявили, че няма да ги подпишат, поради което свидетелите М. и П. им
обяснили, че ще им бъдат съставени актове за административни нарушения.
Тогава водачът на проверявания автомобил С. С. започнал да се
противопоставя на това, че ще му бъде съставен акт. Заявил, че той е бил с
поставен колан и не разбира защо ще му съставят такъв акт. Полицейските
служители още един път му обяснили, че му съставят акт за това, че превозва
пътник без поставен предпазен колан, а не за това, че той е без поставен
такъв. Тогава жалбоподателят заявил на свидетелите М. и П., че няма да
подписва нищо и че ще се обади на телефон № 112 , за да съобщи, че са го
спрели неправомерно и му съставят неправомерно документи. Св. П. се заел
със съставянето на актовете, а св. М. – с осигуряването на свидетел, който да
подпише актовете, тъй като двамата нарушители заявили категорично, че
няма да ги подпишат. През това време жалбоподателят С. и спътникът му –
св. К. стояли извън автомобила „**** **“. Малко след това св. М. спрял, чрез
подаването на сигнал със стоп – палка, лек автомобил, управляван от св. В. В.
А.. Докато същият разговарял със св. М. по повод това, че трябва да се
подпише като свидетел на съставените актове, последният забелязал как С. С.
и К. К. се качват в лекия автомобил марка „****“ модел „***“ с рег. №
********, с намерението да напуснат мястото на проверката. С оглед на това
полицейските служители М. и П. се насочили към тях и им разпоредили
незабавно да слязат от автомобила и да останат на мястото до приключването
на проверката. Св. М. се насочил към лявата страна на автомобила „**** **“,
от към пътника – св. К., а св. П. – към дясната, от към водача С. С., като и
двамата полицейски служители още един път разпоредили на двете лица да
слязат от колата , защото проверката още не е приключила. В този момент св.
П. забелязал, че жалбоподателя се опитва да стартира двигателя на
автомобила, като завърта контактния ключ на таблото. Тогава св. П. се
пресегнал през отворения прозорец на автомобила завъртял обратно
контактни ключ на таблото и отново разпоредил на жалбоподателя С. и
спътника му – св. К. да слязат от колата. Понеже последните двама не се
подчинили и за пореден път не изпълнили полицейските разпореждания,
същите били изведени насила от автомобила от двамата полицейски
служители, които приложили необходимата сила за това. След това на С. и К.
били поставени белезници и били задържани от свидетелите П. и М., като
били откарани в сградата на РУ – Етрополе. Междувременно св. В. А., който
3
станал свидетел на случилото се, си тръгнал от мястото поради отпадането на
необходимостта от неговото съдействие.
В сградата на районното управление, освен актовете по повод
констатираните нарушения по ЗДвП, св. Д. П. съставил на жалбоподател С.
С. и акт за установяване на административно нарушение, електронен вариант,
със Серия GA и № 1072966 с дата 06.01.2024 г. за извършеното от него
нарушение на разпоредбата на чл. 103 от Закона за движението по пътищата.
Според описателната част на акта нарушението било извършено от С., на
05.01.2024 г. около 22,50 часа в гр. Етрополе, на бул. „Марки Искър“ в
близост до бившия месокомбинат „Родопа“, в посока към ул. „27-ми
ноември“, като водач на лек автомобил марка „****“ модел „**“ с рег. №
********. Като фактически констатации относно извършеното нарушение
било посочено, че по време на извършваната полицейска проверка и дейност
по съставяне на АУАН на водача – нарушител и неговия спътник, същите без
позволение са се качили в проверявания автомобил, при което им е
разпоредено устно да останат на мястото, като тогава водачът е направил
опит да стартира двигателя на автомобила и даде на контакт, при което се е
наложило издърпването на ключа; че лицата са отказали да изпълнят
дадените им разпореждания, поради което са използвани физическа сила и
помощни средства, както и това, че водачът е направил опит да осуети
полицейската проверка и направил опит да я напусне.
Актът бил подписан от актосъставителя и свидетеля на нарушението – св.
М. М., след което бил връчен за подпис на нарушителя. Той, обаче, отказал да
го подпише, което обстоятелство било удостоверено с подписа на св. Т. А. Т..
Въз основа на съставения АУАН, на 22.01.2024 г. Началникът на РУ –
Етрополе при ОД МВР – София, е издал оспореното НП № 24-0263-
000009/22.01.2024 г., с което, при цялостното възпроизвеждане на
фактическите констатации, посочени в акта, на основание чл. 53 ЗАНН и чл.
175, ал. 1, т. 3 ЗДвП на жалбоподателя били наложени следните
административни наказания: глоба в размер на 200,00 лева и лишаване от
право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца.
На 23.01.2024 г. посоченото наказателно постановление било връчено
лично на жалбоподателя С. С.. Същият подал жалба срещу него на 29.01.2024
г.
Горната фактическа обстановка се извежда въз основа на събрани по
делото писмени доказателства, посочени по – горе, както и от показанията на
разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели.
От дадените в хода на съдебното следствие показания на свидетелите
М. Р. М., Д. Е. П. и Т. А. Т., настоящият съдебен състав не установи
противоречия с посочените в акта, респ. в оспорваното наказателно
постановление фактически положения относно извършеното
административно нарушение. Показанията на свидетелите са ясни, пълни,
точни и задълбочени, последователно възпроизвеждат непосредствените
4
впечатления на възприетите от свидетелите факти и обстоятелствата по време
на проверката, като напълно кореспондират с останалия доказателствен
материал по делото. Независимо от тяхната служебна ангажираност към
структурата, към която принадлежи и административнонаказващият орган,
съдът не намира аргументи, с които да обоснове недостоверност на
съдържащата се в предадените от тези свидетели показания. Още повече, че
тези показания се подкрепят и от тези, дадени от св. В. В. А., който се явява
външен и неангажиран с извършената полицейска проверка човек. С оглед на
това съдът счита, че показанията на всички горепосочени свидетели следва да
бъдат кредитирани, без резерви и да бъдат поставени в основата на изводите
по съществото на делото.
Предвид горното настоящият съдебен състав счита, че следва да се
подложат на обстоен анализ показанията на св. К. Л. К.. Това заключение се
извежда, на първо място, от заинтересоваността на този свидетел от изхода на
делото, която се извежда от приятелските отношения, които има с
жалбоподателя, за което самият той навежда. На следващо място,
показанията на св. К. са фрагментарни, лаконични и изпълнени с фрази като
„не помня“, „не знам“ , „не разбрах“ и други подобни, които навеждат към
заинтересованост и стремеж за изопачаване на фактите които споделя, които
пък противоречат с другите факти, установени по делото и писмените
доказателства, събрани в хода на същото. Показанията на този свидетел се
потвърждават от останалите доказателства по делото единствено в частта, с
която се установява, че на същия и жалбоподателя е извършена проверка, за
времето и мястото на извършването й и задържането им /неговото и на
жалбоподателя/ от органите на МВР. В останалата им част, в която се
извеждат твърдения, че не е имало причина за това задържане, както и опити
за осуетяването на извършваната проверка, тези показания са нелогични и
повърхностни. С оглед на това и при наличието на противоречия с
показанията на горепосочената група свидетели, съдът счита, че показанията
на този свидетел не следва да бъдат кредитирани като достоверни и
обективни.
Писмените доказателства по делото, надлежно приобщени към
доказателствената съвкупност по него, напълно подкрепят кредитираните от
съда свидетелски показани и спомагат за по-пълното и цялостно изясняване
на фактическите обстоятелства по делото. В този смисъл остават
необосновани и се явяват неоснователни възраженията в жалбата относно
фактическата обстановка, при която е протекла извършената проверка и която
е описана в оспорваното НП.
С оглед на това, съдът, преценявайки фактите по делото и доводите на
страните, приема за установено от ПРАВНА СТРАНА следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити за нейната
редовност, което обуславя пораждането на предвидения й в закона
5
суспензивен и деволутивен ефект. Разгледана по съществото си тя се явява
неоснователна, с оглед на което ще следва да бъде оставена без уважение,
поради следните съображения:
Съдебният контрол, предвиден по отношение на издадените от
административните органи наказателни постановления се съсредоточава
основно върху тяхната законосъобразност и правилност, т.е. дали
извършените нарушения са правилно квалифицирани съобразно материалния
закон и дали при издаването на оспорените административни актове и
проведеното административнонаказателно производство са спазени
съответните процесуалните правила. Във връзка с това съдът е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия материален закон,
като служебно изследва пълно, обективно и всестранно всички обстоятелства
по делото, в това число и процедурата по издаването на съответното оспорено
наказателно постановление.
В настоящия случай, актът за установяването на административното
нарушение и издаденото във връзка с него наказателно постановление са
издадени от съответните компетентни лица при спазване на процесуалните
правила за издаването им, визирани в ЗАНН. Спазени са всички процесуални
срокове, визирани в закона, както и формалната процедура по издаването на
процесните административни актове. Предвид на това настоящият съдебен
състав прима, че тези актове са съставени без допуснати съществени
нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на
атакуваното наказателно постановление на това формално основание.
Горепосоченото становище се застъпва от съда и по отношение на
приложения в случая материален закон, респ. материално-правните норми,
посочени в оспорваните АУАН и НП. В нормата на чл.103 ЗДвП са въведени
две задължения на водачите на моторни превозни средстав, като второто е
обусловено от първото: 1. при подаден сигнал за спиране от контролните
органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре и 2. водачът,
след като е спрял на подаден сигнал, да изпълнява указанията на контролния
орган. В случая, от описанието на нарушението, визирано в АУАН и
дословно пресъздадено в оспорваното НП, става ясно, че проверявания водач
– жалбоподател е изпълнил първото си задължение по посочената законова
норма, но не и второто си такова – да изпълнява указанията на контролния
орган, като видно от приетата от съда фактическа обстановка, идентична с
тази – описана в оспорваното наказателно постановление, същият се е опитал
да напусне мястото на проверката, което е наложило и използването на
физическа сила и помощни средства от проверяващите, респ. неговото
задържане. В този смисъл, в описателната част на оспорвания
административен акт изрично е посочено, че на водача /а и на пътника в
проверявания автомобил/ е разпоредено устно да остане на мястото, като той
не е изпълнил това разпореждане, а е направил опит да стартира двигателя на
колата и да напусне мястото на проверката, респ. е направил опит да осуети
същата. Нормата на чл. 103 ЗДвП въвежда правилото за поведение, респ.
6
забрана или задължение за правните субекти, като именно тя е нарушената
такава по смисъла на чл.57, ал.1, т.6 ЗАНН. В този смисъл се явяват
неоснователни и необосновани възраженията на жалбоподателя, изложени
чрез неговия пълномощник в хода на устните състезания по делото, относно
това, че описаната в оспорваното наказателно постановление фактическа
обстановка е неправилно квалифицирана като нарушение по чл. 103 от ЗДвП.
Наред с горното, следва да се посочи, че правилна се явява и посочената в
оспорваното НПК норма на чл. 175, ал. 1, т. 3 ЗДвП. Същата е санкционната
такава – в нея се посочват посочват вида и размера/срока на предвиденото
наказание за съответното нарушение, респ. нарушаването на правилото за
поведение. В нея е предвидено налагането на административни наказания
глоба, в размер от 50 до 200 лева и лишаване от право да се управлява МПС
за срок от 1 до 6 месеца при наличието на две хипотези: 1. за водач, който
откаже да предаде документите си на органите за контрол или 2. който, по
какъвто и да е начин осуети извършването на проверка от органите на
контрол. С оглед изложеното по – горе относно фактическите констатации за
извършеното нарушение и приемането им за доказани от настоящия съдебен
състав, същият счита, че е налице втората хипотеза на чл. 175, ал. 1, т. 3
ЗДвП, респ. че санкционната норма е правилно приложената в случая. С оглед
на всичко това се установява, че при издаването на процесните
административни актове не е налице нарушение и на материалния закон.
Настоящия съдебен състав не споделя доводите, наведени от страна на
адв. Г. У. за завишаване на наложените на жалбоподателя административни
наказания от страна на АНО, който е определил същите към максимално
предвидения в нормата на чл.175, ал. 1, т. 3 ЗДвП размер. Видно от
приложената по делото справка за нарушител/водач на жалбоподателя е, че
по отношение на същия има издадени и влезли в сила 27 бр. наказателни
постановления за наложени му административни наказания по ЗДвП, както и
59 бр. фишове за налагане на глоби по реда на ЗДвП. Това определя
жалбоподателя като системен нарушител на правилата за движение по
пътищата и предопределя определянето на наказанието му към максимално
предвидения размер, визиран в посочената по – горе санкционна норма. На
още по – силно основание, обстоятелствата около извършването на самото
нарушение и най – вече факта, че същият нееднократно е бил предупреден от
контролните органи да спре да се опитва да осуетява проверката им, при
наличието на законови задължения за него да остане на разположение на тези
органи и да изпълнява стриктно дадените му разпореждания, определят
деянието на жалбоподателя като по – тежко такова, обосноваващо
необходимостта от налагането на по – тежко наказание. В този смисъл не се
споделят доводите на процесуалния представител на жалбоподателя за
смекчаващи отговорността му обстоятелства, свързани със здравословното му
състояние и признатата му степен на трайно намалена работоспособност.
Настоящият съдебен състав не приема за основателни и възраженията на
пълномощника на жалбоподателя за това, че във връзка със същото деяние,
7
при идентична с посочената в оспорваното НП фактическа обстановка,
последният вече е наказан с НП № 4/01.02.2024 г. на Началник РУ – Етрополе
при ОД МВР – София за извършено от него административно нарушение по
ЗМВР. Както и самият адв. У. е посочил в пледоарията си, в конкретния
случай е налице едно деяние, което реализира признаците на две
административни нарушения по два различни закона /ЗМВР и ЗДвП/,
извършени в условията на идеална съвкупност, за което са му наложени и
съответни административни наказания във връзка с тях. В настоящия случай
не е налице нарушаване на принципа „non bis in idem“, тъй като
жалбоподателят не е наказан два пъти за едно и също деяние, а за две
различни такива.
Във връзка с всичко изложено съдът намира, че оспорваното наказателно
постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да
бъде потвърдено изцяло.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
Разноски не се претендират от АНО, а и липсват доказателства за
сторени такива, поради което съдът не дължи произнасяне в тази насока.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА, като правилно и законосъобразно, Наказателно
постановление № 24-0263-000009/22.01.2024 г., издадено от Началник РУ –
Етрополе.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд-София област в 14-дневен срок, считано от получаване
на съобщението от страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Етрополе: _______________________
8