№ 78
гр. Плевен, 04.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Валери Цв. Цветанов
при участието на секретаря ПЕТЯ П. АНТОВА
като разгледа докладваното от Валери Цв. Цветанов Административно
наказателно дело № 20244430202257 по описа за 2024 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.
С наказателно постановление №Р-006338 от 07.11.2024г. *** на
Комисията за защита на потребителите е наложил на основание чл.45 ал.1 от
Закона за потребителските кредити на ***“ АД със седалище и адрес на
управление гр.София, Район ***, с ЕИК ***, представлявано от С.П.П.
имуществена санкция в размер на 3000лв. за извършено нарушение на чл.11
ал.1 т.10 от ЗПК.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателят ***“ АД, който чрез адв.А. Н. от МАК го обжалва в срок и
моли съда да го отмени, като незаконосъобразно.
За въззиваемата страна *** на Комисията за защита на потребителите, не
се явява представител и не изразява становище по съществото на спора.
Постъпила е писмена защита от *** на Комисията за защита на потребителите,
1
с което молят жалбата да бъде оставена без уважение, като неоснователна и
бъде потвърдено обжалваното НП, както и да бъдат присъдени направените
по делото разноски за процесуално представителство в размер на 150 лева. В
случай, че бъде представен договор за правна помощ с изплатен хонорар,
оспорват размерът на адвокатския хонорар, поради прекомерност.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е,
разгледана по същество е неоснователна.
Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт
№006338 от 25.07.2024г. за установяване на административно нарушение от
който е видно, че при направена проверка на 19.06.2024г. в обект офис на КЗП
с адрес: гр. Плевен, община Плевен, област Плевен, адрес: *** установих с
Писмо с Вх.№ Р-03-954/19.06.24г. следните нарушения и обстоятелствата на
извършване:
Проверката е извършена на 13.06.24г. с КП К-2739957 в офис за кредити
*** в гр. Плевен, на бул. ***, стопанисван от ***“ АД. В обекта се предоставят
потребителски кредити по смисъла на ЗПК в размер от 100,00 лв. до 3 000,00
лв. При направено запитване за отпускане на потребителски кредит в размер
на 2 000,00 лв. със срок за погасяване 12 месеца е предоставена информация в
писмена форма чрез Стандартен европейски формуляр /СЕФ/, както следва:
общ размер на кредита 2 000,00 лв.; срок 12 месеца; размер на вноската 205,27
лв., в която са включени част от дължимата главница и лихва; и вноска 323,48
лв., която включва главница, лихва и такса за експресно разглеждане /когато
потребителят е избрал да използва допълнителната услуга по експресно
разглеждане на заявка/; обща дължима сума - 2 463,24 лв. и обща дължима
сума 3 881,76 лв. с такса за експресно разглеждане; ГПР - 45,50%; фиксиран
лихвен процент - 40,32%; при избрана допълнителна услуга „експресно
разглеждане на заявка" такса в размер на 1 418,52 лв. Изисквани обезпечения:
поръчител или банкова гаранция в срок до 3 дни. При непредставяне на
обезпечение се дължи неустойка в размер на 945,60 лв.
При проверката в офиса са представени 2 броя сключени договори за
потребителски кредит № 6047486 от 12.06.24г. и № 6047653 от 11.06.24г.
Направена е справка в електронната система на кредитора и е установено, че
2
за периода 01.10.23г. до 12.06.24г. в офиса са сключени 915 броя договори за
потребителски кредит. Съгласно договор за паричен заем Standart 14 plus №
6047486 от 12.06.24г. на потребителя е предоставена сума в размер на 450,00
лв. със срок 22 седмици, с 11 погасителни двуседмични вноски по 56.42 лв. с
включена такса за експресно разглеждане и обща сума за погасяване 620.62
лв.; ГЛП 40,32%; ГПР 50,06%. В чл. 1, ал. 2 от договора е записано, че „
Заемателят заявява, че преди подписване на настоящия договор е избрал
доброволно да се ползва от допълнителна услуга по експресно разглеждане на
документи за одобрение на паричен заем, предоставена от Кредитора, което
обстоятелство е декларирано в попълнено от него ППЗ /Предложение за
сключване на договор за паричен заем/". Съгласно чл.1, ал. 3 „За извършената
от Кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за
паричен заем, Заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документи
за отпускане на паричен заем в размер на 127,16 лв." В чл.1, ал. 4 е
регламентирано: „С подписване на настоящия договор, страните се уговарят
таксата по горната алинея да се заплати от Заемателя разсрочено като се
раздели на равни части и се включи в размера на всяка от погасителните
вноски". В чл.2, ал.1, т.1 е посочен размер на погасителна вноска в лева 56,42,
в която са включени част от дължимите главница, лихва и такса за експресно
разглеждане. В погасителния план към договора в колона „6" е описана такса
за експресно разглеждане 11,56 лв. В чл.4, ал.1 от договора е посочено:
„Заемателят се задължава в 3-дневен срок от усвояване на сумата по този
договор да предостави на Заемодателя едно от следните обезпечения на
задълженията му по този договор, а именно: - поръчител - физическо лице,
което да представи на Заемодателя бележка от работодателя си, издадена не
по-рано от 3 дни на представяне и да отговаря на следните изисквания: да е
навършило 21 годишна възраст; да работи по безсрочен трудов договор; да
има минимален стаж при настоящия си работодател 6 месеца и минимален
осигурителен доход в размер на 1000лв.; през последните 5 години да няма
кредитна история в Централен кредитен регистър към БНБ или да има
кредитна история със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни"; да не е
поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за
паричен заем в качеството си на заемател или - Банкова гаранция, издадена
след усвояване на паричния заем в размер на цялото задължение на Заемателя
по договора, валидна 30 дни след падежа за плащане по договора.... Съгласно
3
чл.4, ал.2 от договора, в случай, че потребителят не изпълни задължението си,
посочено в ал.1 дължи на кредитора неустойка в размер на 84,81 лв. Страните
се уговарят неустойката да се разсрочи и да се заплаща на равни части към
всяка от погасителните вноски, посочени в чл.2, ал.1, т.4 като в този случай
дължимата вноска е в размер на 64,13 лв., а общото задължение по договора
става в размер на 705,43 лв. В погасителния план към договора в колона „8" е
вписано оскъпяване в случай на непредоставяне на обезпечение - 7,71 лв.
С КП е наредено на 20.06.24г. кредиторът да предостави договор за
потребителски кредит, който е сключен в офиса през м.05.24г., други
документи и информация по колко от сключените 915 бр. договори е
изпълнено задължението за предоставяне на обезпечение по чл.4, ал,1 от
договора; информация включен ли е размерът на такса „експресно
разглеждане" и размерът на неустойката в ГПР.
На 19.06.24г. на ел. поща *** са предоставени изисканите с КП
документи и информация. Същите са заведени с Вх.№ Р-03-954/19.0б.24г. В
придружително писмо от кредитора се сочи, че общият брой договори с
представен поръчител/банкова гаранция е 0; размерът на таксата за
предоставяне на допълнителна услуга „Експресно разглеждане" и размерът на
неустойката за непредоставено обезпечение не са включени в ГПР. От
съдържанието на предоставения договор за паричен заем Standart 14 plus №
6047486 от 12.06.24г. е констатирано следното: - по чл.11,ал.1, т.10 от ЗПК -
съгласно Договора заемната сума е 450,00 лв. със срок 22 седмици, с 11
погасителни двуседмични вноски по 56.42 лв. с включена такса за експресно
разглеждане и обща сума за погасяване 620.62 лв.; ГЛП 40,32%; ГПР 50,06%;
такса за експресно разглеждане 127,16 лв.; неустойка 84,81 лв.; обща сума с
неустойка 705,43 лв. В погасителния план към договора в колона „6" е
описана такса за експресно разглеждане 11,56 лв., а в колона „8" е вписано
оскъпяване в случай на непредоставяне на обезпечение 7,71 лв.
В конкретния случай в сключеният договор за паричен заем е налице
несъответствие между посочения по договора ГПР и този, който реално се
получава след прибавяне на неустойката по чл. 4, ал.2 от договора, която е в
размер на 84,81 лева и такса „Експресно разглеждане" по чл.1, ал.З, която е в
размер на 127,16 лв. Неустойката е предвидена в случай, че в срок до три дни
от сключване на договора длъжникът не представи обезпечение - поръчител
4
или банкова гаранция.
Неустойката се дължи след сключване на договора и предоставяне на
заемната сума, т.е. в противоречие с Глава четвърта от ЗПК, където е уредено
задължението на кредитора преди сключването на договор за кредит да
извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна
оценка да откаже сключването на такъв. В съображение 26 от преамбюла на
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април
2008 година относно договорите за потребителски кредити изрично се сочи
следното: „В условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно
кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят
кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите-
членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова
поведение и следва да приложат необходимите средства за санкциониране на
кредиторите в случаите, в които те процедират по този начин". Според чл. 11,
ал, 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Посоченият в договора ГПР 50,06% е неверен, тъй като ако беше включена
посочената в договора неустойка в размер на 84,81 лв. и размерът на такса
„Експресно разглеждане" 127,16 лв., размерът му многократно би надхвърлил
максимално допустимия по закон. Неустойката от договора за потребителски
кредит е предвидена за неизпълнение на задължение за осигуряване на
обезпечение на кредита чрез поръчител или банкова гаранция, като е въведен
изключително кратък срок за представяне на тези обезпечения - до 3 дни от
сключване на договора, както и са въведени редица сложни условия, на които
да отговаря поръчителят, в голямата си част несъобразени с конкретния
размер на предоставения кредит. При съобразяване на тези характеристики
следва, че неустойката очевидно не съответства на въведените й функции да
служи за обезпечение, обезщетение и санкция в случай на неизпълнение на
договорните задължения. На първо място, горното следва от това, че на
кредитополучателя е отпуснат кредит в размер на 450 лв., а уговорената и
начислена неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечение е в размер на 84.81 лв., както и такса „Експресно разглеждане" в
5
размер на 127,16 лв., т. е. в размер доближаващ половината на главницата по
кредита. Освен това неустойката се начислява еднократно и за неизпълнение
на непарично задължение /компенсаторна неустойка/, т. е. неустойката не е
уговорена за забава за неизпълнение на вноските по кредита и за периода на
неизпълнението, поради което на практика неустойка се дължи и при редовно,
точно и в срок изпълнение на задължението за внасяне на договорените
вноски. Основното задължение на длъжника по договора за кредит е да върне
предоставените му в заем парични средства, да заплати уговореното
възнаграждение за ползването им и съответно реалните разходи по събирането
на задължението, но с тази неустойка възстановяване на тези вреди не се
гарантира, поради което с неустойката не се осъществява обезщетителната й
функция. Липсва и обезпечителният елемент, тъй като изначално не е ясно
какви вреди на кредитора би покрила тази неустойка. В интерес на кредитора
е да подсигури длъжник, който да бъде надежден и от когото да очаква точно
изпълнение на договорните задължения, като проверката за
кредитоспособността на потребителя следва да предхожда вземането на
решението за отпускане на кредита, за което на кредитора са предоставени
редица правомощия да изисква и събира информация /чл. 16 и сл. от ЗПК/ и
едва след анализа й да прецени дали да предостави заемната сума. С така
въведеното задължение за представяне на обезпечение следва, че кредиторът
не е извършил предварителна проверка за възможностите за изпълнение от
потенциалния си клиент, а вместо това прехвърля изцяло в тежест на
последния последиците от неизпълнението на това свое задължение. Не може
да се приеме, че изпълнява и санкционната функция, тъй като задължението
на кредитополучателя отнасящо се до осигуряване на поръчители не е
определено като предварително условие за сключване на договора, а
регламентираните изисквания към поръчителите са утежнени и затрудняващи
получаването на информация за тях, чието реално изпълнение е невъзможно в
предвидения 3- дневен срок от сключване на договора за кредит, като по този
начин се нарушава и принципът за добросъвестност и равнопоставеност на
страните. Това цели да създаде предпоставки за начисляване на неустойката,
като в погасителния план освен периодичните вноски са включени и вноски с
неустойка, т. е. води до оскъпяване на кредита..
Неустойката не е обоснована от вредите за кредитора при неизпълнение
на задължението за връщане на дълга, от размера на насрещната престация, от
6
която кредиторът би бил лишен при неизпълнение, а произтича от неприсъщо
за договора за заем задължение на длъжника, което не е свързано с
изпълнение на основното задължение на длъжника по договора, а възниква
впоследствие от липса на обезпечение чрез поръчителство.
Посоченият ГПР е и неверен, В конкретния случай в договора за кредит,
сключен с потребителя фигурира клауза в чл.4, ал.1 за осигуряване на
обезпечение, а в чл.4, ал.2 е уговорена неустойка в размер на 84,81 лева, както
и в чл.1, ал.3 е уговорена такса 127,16 лв. за експресно разглеждане, която
обща сума представлява около 47 % от размера на предоставения кредит, и
чието заплащане е разсрочено за срока на договора. На практика това
възнаграждение представлява втора, скрита възнаградителна лихва, която в
нарушение на чл. 19, ал. 1 от ЗПК не е включена в годишния процент на
разходите, нито в годишния лихвен процент. Ако тази сума беше включена в
годишния процент на разходите, то заедно с фиксираната лихва, общият
размер на ГПР би надхвърлил размера по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Невключването
на размера на неустойката в ГПР по кредита и размера на такса „Експресно
разглеждане", при условие, че са дължими на кредитора и са включени в
погасителния план по договора, води до това, че има разлика между формално
посочения и действително прилагания размер.
Поради което, посоченият в договора ГПР - 50.06 % е неточен и
заблуждава потребителя, тъй като размерът на неустойката и таксата - общо
211,97 лв., следва да се включи в ГПР, съобразно нормата на чл.19, ал.1 от
ЗПК. Съгласно тази разпоредба, ГПР по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими от посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Именно затова в
посочената величина - ГПР, следва по ясен и разбираем за
потребителя/кредитополучателя начин да са посочени всички разходи, които
той ще направи и които са пряко свързани с кредитното му правоотношение.
Предвиденият в договора ГПР - 50.06 % не отговаря на разходите, които ще
направи потребителят, тъй като не включва размера на неустойката и на такса
„Експресно разглеждане".
От събраните по преписката доказателства е видно, че договор за
7
паричен заем Standart 14 plus № 6047486 от 12.06.24г. не отговаря на
изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, т.к. не съдържа посочване по ясен и
разбираем начин, годишният процент на разходите и общата сума, дължима от
потребителя.
На 12.06.24r. в гр. Плевен кредиторът ***“ АД е сключил договор за
паричен заем Standart 14 plus №6047486 от 12.06.24r., който не отговаря на
изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
С това деяние кредиторът е нарушил разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от
Закона за потребителския кредит.
Дата на извършване на нарушението: 12.06.2024 г. и място на
извършване на нарушението: гр. Плевен, офис на бул. ***.
Горните обстоятелства се установяват от показанията на разпитания
актосъставител С. Н. Н. и свидетеля И. А. Б., чиито показания съдът
кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност,
взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени
доказателства – Заверено копие от Пощенска разписка, с която е получена
жалбата срещу НП - 1 лист; Заверено копие от Придружително писмо с
вх. № Р-02-250 от 13.11.2024 г. и Обратна разписка, удостоверяваща
получаването му; Заверено копие от Доклад на инспектор - 2 листа; Заверено
копие от Писмени възражения с Изх. № Р-03-1200/01.08.2024г,- 3 листа;
Заверено копие от Придружително писмо с Изх. № Р-03-954/19.06.2024г. - 1
листа; Покана за съставяне на АУАН с изх. № Р-03-1000/27.06.2024 г. и
Обратна разписка, удостоверяваща получаването му; Заверено копие от
Протокол за проверка на документи № К-0133497/25.07.2024 г. - 2 листа;
Заверено копие от Пълномощно-1 лист; Заверено копие от Пълномощно- 3
листа; Заверено копие от Договор за паричен заем Standart 14 plus №
6038278/14.05.2024 г., погасителен план, преддоговорна информация, искане
за кредит и приложения - 33 листа; Заверено копие от Констативен протокол
№ К-2739957/13.06.2024г. - 4 листа; Заверено копие от Общи условия по
договор за потребителски кредит - 17 листа; Заверено копие от Договор за
паричен заем № 6047486/11.06.2024г., погасителен план, преддоговорна
информация, искане за кредит и приложения - 21 листа; Заверено копие от
Договор за паричен заем № 6047653/11.06.2024г., погасителен план,
преддоговона информация, искане за кредит и приложения-23 листа; Заверено
8
копие от Заповед № 358ЛС/22.04.2015 г. - 1 лист. От събраните по делото
доказателства се установява по несъмнен начин, че дружеството -
жалбоподател е сключил договор за паричен заем Standart 14 plus № 6047486
от 12.06.24г., който не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК,
тъй като не съдържа посочване по ясен и разбираем начин, годишният
процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя.
При така приетото за установено от фактическа страна законосъобразно
и обосновано административнонаказващият орган е приел, че жалбоподателят
***“ АД е осъществил състава на административно нарушение по чл.11 ал.1
т.10 от ЗПК и правилно и законосъобразно му е наложил административно
наказание на основание чл.45 ал.1 от ЗПК. Според съда нарушението е
безспорно доказано. Жалбоподателят има качеството на „кредитор” по
смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК и е санкциониран за нарушение на чл.11, ал.1
т.10 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/. В нормата на чл.11, ал.1 т.10 от
ЗПК е посочено, че договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин. От съдържанието на приобщения като
писмено доказателство по делото договор за паричен заем Standart 14 plus №
6047486 от 12.06.24г. се установява, че съгласно този договор заемната сума е
450,00 лв. със срок 22 седмици, с 11 погасителни двуседмични вноски по 56.42
лв. с включена такса за експресно разглеждане и обща сума за погасяване
620.62 лв.; ГЛП 40,32%; ГПР 50,06%; такса за експресно разглеждане 127,16
лв.; неустойка 84,81 лв.; обща сума с неустойка 705,43 лв. В погасителния
план към договора в колона „6“ е описана такса за експресно разглеждане
11,56 лв., а в колона „8“ е вписано оскъпяване в случай на непредоставяне на
обезпечение 7,71 лв. В конкретния случай в сключения договор за паричен
заем е налице несъответствие между посочения по договора ГПР и този, който
реално се получава след прибавяне на неустойката по чл. 4, ал.2 от договора,
която е в размер на 84,81 лева и такса „Експресно разглеждане“ по чл.1, ал.3,
която е в размер на 127,16 лв. Неустойката е предвидена в случай, че в срок до
три дни от сключване на договора длъжникът не представи обезпечение -
поръчител или банкова гаранция. Неустойката се дължи след сключване на
9
договора и предоставяне на заемната сума, т.е. в противоречие с Глава
четвърта от ЗПК, където е уредено задължението на кредитора преди
сключването на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността
на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В
съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за
потребителски кредити изрично се сочи следното: „В условията на разрастващ
се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по
безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка
на кредитоспособността, а държавите-членки следва да упражняват
необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и следва да
приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в
случаите, в които те процедират по този начин“. Посоченият в договора ГПР
50,06% е неверен, тъй като ако беше включена посочената в договора
неустойка в размер на 84,81 лв. и размерът на такса „Експресно разглеждане“
127,16 лв., размерът му многократно би надхвърлил максимално допустимия
по закон. Неустойката от договора за потребителски кредит е предвидена за
неизпълнение на задължение за осигуряване на обезпечение на кредита чрез
поръчител или банкова гаранция, като е въведен изключително кратък срок за
представяне на тези обезпечения - до 3 дни от сключване на договора, както и
са въведени редица сложни условия, на които да отговаря поръчителят, в
голямата си част несъобразени с конкретния размер на предоставения кредит.
При съобразяване на тези характеристики следва, че неустойката очевидно не
съответства на въведените й функции да служи за обезпечение, обезщетение и
санкция в случай на неизпълнение на договорните задължения. Основното
задължение на длъжника по договора за кредит е да върне предоставените му
в заем парични средства, да заплати уговореното възнаграждение за
ползването им и съответно реалните разходи по събирането на задължението,
но с тази неустойка възстановяване на тези вреди не се гарантира, поради
което с неустойката не се осъществява обезщетителната й функция. Липсва и
обезпечителният елемент, тъй като изначално не е ясно какви вреди на
кредитора би покрила тази неустойка. В интерес на кредитора е да подсигури
длъжник, който да бъде надежден и от когото да очаква точно изпълнение на
договорните задължения, като проверката за кредитоспособността на
потребителя следва да предхожда вземането на решението за отпускане на
10
кредита, за което на кредитора са предоставени редица правомощия да
изисква и събира информация /чл. 16 и сл. от ЗПК/ и едва след анализа й да
прецени дали да предостави заемната сума. С така въведеното задължение за
представяне на обезпечение следва, че кредиторът не е извършил
предварителна проверка за възможностите за изпълнение от потенциалния си
клиент, а вместо това прехвърля изцяло в тежест на последния последиците от
неизпълнението на това свое задължение. Посоченият ГПР е и неверен. В
конкретния случай в договора за кредит, сключен с потребителя фигурира
клауза в чл.4, ал.1 за осигуряване на обезпечение, а в чл.4, ал.2 е уговорена
неустойка в размер на 84,81 лева, както и в чл. 1, ал.3 е уговорена такса 127,16
лв. за експресно разглеждане, която обща сума представлява около 47 % от
размера на предоставения кредит, и чието заплащане е разсрочено за срока на
договора. На практика това възнаграждение представлява втора, скрита
възнаградителна лихва, която в нарушение на чл. 19, ал. 1 от ЗПК не е
включена в годишния процент на разходите, нито в годишния лихвен процент.
Ако тази сума беше включена в годишния процент на разходите, то заедно с
фиксираната лихва, общият размер на ГПР би надхвърлил размера по чл. 19,
ал. 4 от ЗПК. Невключването на размера на неустойката в ГПР по кредита и
размера на такса „Експресно разглеждане“, при условие, че са дължими на
кредитора и са включени в погасителния план по договора, води до това, че
има разлика между формално посочения и действително прилагания размер.
Поради което, посоченият в договора ГПР - 50.06 % е неточен и заблуждава
потребителя, тъй като размерът на неустойката и таксата - общо 211,97 лв.,
следва да се включи в ГПР, съобразно нормата на чл.19, ал.1 от ЗПК. Съгласно
тази разпоредба, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими от
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. Именно затова в посочената величина
- ГПР, следва по ясен и разбираем за потребителя/кредитополучателя начин да
са посочени всички разходи, които той ще направи и които са пряко свързани с
кредитното му правоотношение. Предвиденият в договора ГПР - 50.06 % не
отговаря на разходите, които ще направи потребителят, тъй като не включва
размера на неустойката и на такса „Експресно разглеждане“. Както бе
посочено по-горе, по безспорен и несъмнен начин от събраните по делото
11
доказателства се установява, че дружеството - жалбоподател в качеството на
кредитор е сключил договор за паричен заем Standart 14 plus № 6047486 от
12.06.24г., който не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй
като не съдържа посочване по ясен и разбираем начин, годишният процент на
разходите и общата сума, дължима от потребителя. В тази насока е
непротиворечивата съдебна практика па административнонаказателни дела,
като напр. Решение № 5/11.01.23г. на PC Свищов, което е влязло в сила на
10.02.23г„ Разпореждане № 2295/17.01.23г. на PC Русе, което е влязло в сила
на 10.03.23г„ Определение № 449/07.12.22г. на ОС Русе, Решение №
706/05.03.23г. на PC Варна, Решение № 277/05.12.22г. на ОС Враца, което е
потвърдено с Определение № 1381/20.12.23г. на ВКС като не е допуснато за
обжалване, Определение № 5 0023/29.04.24г. на ВКС. Решение №
4107/27.11.2024г. на АС Плевен, с което е потвърдено Решение №
412/02.09.2024 г., постановено по а.н.д. № 13 51/2024 г. на Районен съд -
Плевен. За нарушение на това си задължение за кредитора или кредитния
посредник законодателят е предвидил административно наказание в нормата
на чл.45, ал.1 от ЗПК – за виновните лица глоба в размер от 700лв
/седемстотин лева/ до 2 000лв /две хиляди лева/ - за физическите лица, и
имуществена санкция в размер от 3 000лв /три хиляди лева/ до 8 000лв /осем
хиляди лева/ - за едноличните търговци и юридическите лица.
Съдът намира, че административнонаказващият орган правилно е
квалифицирал нарушението и го е санкционирал, съобразно санкционната
норма на чл. 45, ал. 1 от ЗПК, предвиждаща административно наказание
„имуществена санкция“ в размер от 3000 до 8000 лв. за еднолични търговци и
юридически лица, допуснали нарушение на изрично посочени законови
текстове, между които и на разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК. При
индивидуализацията на наказанието, административнонаказващият орган се е
съобразил с обстоятелствата, предвидени в разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и
отчитайки тежестта на нарушението е наложил на дружеството имуществена
санкция в размер на минимума, предвиден в разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от
ЗПК, а именно „имуществена санкция“ в размер на 3000 лева.
Освен това, съдът намира, че реализираното от дружеството-
жалбоподател нарушението не следва да бъде квалифицирано, като
маловажен случай по смисъла на пар.1 т.4 от ДР на ЗАНН вр. чл. 28 от
12
ЗАНН. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че Законът за
потребителския кредит охранява особен вид обществени отношения, като има
за цел опазване интересите на потребителите и недопускане на въвеждането
им в заблуждение. Нарушението е на просто извършване, формално, поради
което не е необходимо да са настъпили конкретни вредни последици от
деянието. С оглед на изложеното, съдът счита, че предвид характера на
охраняваните обществени отношения и заложената от законодателя
безусловна защита при упражняване правото на информация на
потребителите, то в настоящия случай институтът на „маловажния случай“ е
неприложим. Наказващият орган е действал законосъобразно, преценявайки,
че не са налице предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл. 28 от
ЗАНН, т.е. че случая не може да се квалифицира като „маловажен” по смисъла
на посочените разпоредби.
Съдът не констатира да са допуснати съществени процесуални
нарушения, както при съставянето на АУАН, така и при съставяне на
обжалваното НП, които да са довели до ограничаване правото на защита на
санкционираното дружество – жалбоподател в настоящото производство.
Видно от представената Заповед №358 ЛС/22.04.2015г. на *** на КЗП Д.
М. на осн. чл.37, ал.1, б.“б“ от ЗАНН в качеството на длъжностно лице, което
има право да съставя АУАН за извършени нарушения на законовите и
подзаконовите нормативни актове, контрола по приложението на които е
възложен на КЗП, на територията на областите Габрово, Велико Търново,
Русе, Ловеч и Плевене е определена С. Н. Н..
При този изход на делото и на основание чл. 63д от ЗАНН, след като
установи законосъобразността и обосноваността на обжалваното наказателно
постановление, съдът счита искането на процесуалния представител на
въззиваемата страна за присъждане на разноски по реда на АПК за
основателно, поради което същото следва да бъде уважено. В полза *** на
Комисията за защита на потребителите на основание чл.63д ал.4 от ЗАНН във
вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ следва да се присъди възнаграждение в
размер на 150 лв, тъй като учреждението е било защитавано от юрисконсулт.
Съдът счита, че следва да бъде потвърдено обжалваното наказателно
постановление относно наложените административни наказания по чл.45 ал.1
13
от Закона за потребителските кредити, като законосъобразно и обосновано.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №Р-006338 от
07.11.2024г., с което *** на Комисията за защита на потребителите е наложил
на основание чл.45 ал.1 от Закона за потребителските кредити на ***“ АД със
седалище и адрес на управление гр.София, Район ***, с ЕИК ***,
представлявано от С.П.П. имуществена санкция в размер на 3000лв. за
извършено нарушение на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО и
ОБОСНОВАНО.
ОСЪЖДА ***“ АД ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН,
във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ на *** на Комисията за защита на
потребителите разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150
лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните,
че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
14