Решение по дело №1064/2015 на Районен съд - Кърджали

Номер на акта: 513
Дата: 10 декември 2018 г. (в сила от 31 януари 2020 г.)
Съдия: Дарина Василева Байданова
Дело: 20155140101064
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 август 2015 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

 

     Година

10.12.2018

    Град

Кърджали

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Кърджалийският районен

съд                   

Четвърти

състав

 

На

осми ноември  

                                               Година

2018

 

В публично заседание и следния състав:

 

                                                 Председател

Дарина Байданова

 

Секретар

Марияна Суркова

 

 

Прокурор

 

 

 

като разгледа докладваното от

съдията

 

гражданско

дело номер

1064

по описа за

2018

година

 

и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

 

Постъпила е искова молба, в която ищецът А.И.М. *** твърди, че работил по трудово правоотношение в дружеството-ответник на длъжността „Супервайзор“ с място на работа Мтел Магазин гр.Кърджали, регион „Южен централен 3“, зона „ЮГ“, Дирекция „Директни продажби“ по трудов договор, прекратен със Заповед № 43/19.06.2015г., издадена на основание чл.186, вр. чл.190, ал.1 т.3 и 7, вр. чл.187 т.3, предл.II, вр. чл.187 т.8 предл.II, вр. чл.188 т.3 и чл.330, ал.2 т.6 от КТ, считано от 22.06.2015г. Оспорва уволнението поради нарушение на чл.194, ал.1 от КТ по отношение на срока за налагане на наказание за вмененото му нарушение с дата 18.04.2015г., тъй като не били ясни датата и начина на констатиране, респ.   откриване на нарушението.В тази връзка в процесната заповед била вписана единствено дата 10.06.2015г.,на която зоналният мениджър подал сигнал, без да е отбелязана дата на откриване на нарушението. Оспорва индивидуализацията на посочените в заповедта като неправилно сключени сделки с клиенти на 18.04.2015г. и 23.04.2015г., като заявява,че фактическата обстановка е противоречива, почива на предположения, липсвала индивидуализация на действията на всеки един извършител на отделните сделки. Посоченото в обстоятелствената част на заповедта не сочело конкретно поведение на ищеца, което да може да се квалифицира като системни нарушения на трудовата дисциплина, други тежки нарушения на трудовата дисциплина във вр. с неспазване на техническите и технологическите правила и уронване на доброто име на предприятието. По отношение на вмененото му нарушение от 18.04.2015г. твърди от една страна, че описаното действие на организирана престъпна група от малцинствен произход в магазина на работодателя, насочени за достигане на сделки за активиране на сделки с лица от малцинствен произход,почивало единствено на предположения и от друга страна, въпреки че описаното била квалифицирано като нарушение на трудовата дисциплина, не било вменено във вина на ищеца. Неясно защо,обаче,било вменено във вина на М. непроведено информиране и консултация със служители на контролно звено за рискови операции. По отношение на описаните нарушения на 23.04.2015г. твърди, че не са индивидуализирани по лице, не било ясно кой служител какви от операциите по сключване на сделки с клиенти извършил, кой на кого какво и защо е дал, получил или заплатил,както и какво било конкретното нарушение по отношение на трите индивидуализирани с номера потребителски договори /посочени в заповедта като два договора/. Не било посочено, че именно ищецът извършил действията по сключване и финализиране на сделките.Сочи,че евентуалните намерения на който и да е клиент  - реално да ползва предоставените по сделката стоки и услуги или само да подпише комплекта документи , не можело да влияят на професионалното отношение на всеки служител към него при сключване на сделките. Твърди още,че не му били известни вътрешни актове по цитираните в заповедта процедури и правила за т.нар. „рискови клиенти“, а недоказаното неплащане на задължения по сключени договори не квалифицирало нарушение на трудовата дисциплина по чл.187 т.8 предл.II от КТ, което било възможно при всеки един клиент. Недоказано било и предположение на работодателя, че посочените сделки могли да добият известност и да уронят престижа му .Счита,че описаните в уволнителната заповед събития с неиндивидуализирани участници, предполагаеми действия и догадки за очаквани бъдещи вреди неправилно били квалифицирани като реално извършени от ищеца нарушения на трудовата дисциплина, което дало основание на работодателя да вмени същите нарушения и на други трима служители в магазина. Твърди,че  наложено му в предходен едногодишен период наказание „предупреждение за уволнение“ със заповед №33 от 05.06.2015г. било обжалвано пред СРС и заповедта не била влязла в сила с оглед висящността на образувано гр.д. № 45357/2015г. Оспорва, че при налагане на наказанието бил нарушен чл.189, ал.1 от КТ и по-конкретно, че тежестта на нарушенията не съответства на наказанието. Моли съда да постанови решение, с което на основание чл. 344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ да признае уволнението за незаконно и да отмени атакуваната заповед и да възстанови ищеца на заеманата длъжност до уволнението. Моли също да бъде осъден ответникът да му заплати сумата от 1087,80 лв., неправилно  удържана от вземането му за неползван платен годишен отпуск, ведно с обезщетение за забава, считано от предявяване на иска – 20.08.2015г. до окончателно изплащане. Претендира разноски. В съдебно заседание чрез представител по пълномощие поддържа исковете и моли съда да ги уважи. Представя съображения в писмени бележки. Претендира разноски.

Ответникът „А1 България“ АД /с предишно наименование „Мобилтел“ ЕАД/ чрез пълномощника си с отговора на исковата молба в срок оспорва исковете като неоснователни. Възраженията по иска за незаконно уволнение са, че прекратяването на трудовото правоотношение било извършено законосъобразно. Оспорва довода, че не бил спазен срокът по чл.194, ал.1 от КТ за налагане на наказание за соченото нарушение. Липсвала конкретизация на оспорването на ищеца относно кой факт от мотивите досежно трите сделки с клиенти,сключени и системно активирани с неговото потребителско име считал неосъществен или с различна значимост. Счита, че е установил достатъчно данни, че ищецът не е обезпечил сключването на правно валидни сделки, за което на 29.09.2015г. сезирал органите на досъдебното производство – Районна прокуратура – София. По възражението на ищеца, че не бил запознат с вътрешни актове, твърди, че на ищеца е връчена на 06.03.2014г. длъжностна характеристика, както и допълнително споразумение от 29.06.2012 и 21.02.2014г., от които следвало задължението му да познава всички относими към работата му изисквания, което същият удостоверил, подписвайки допълнителните споразумения. Не оспорва, че след връчване на процесната заповед за уволнение, ищецът е обжалвал наложеното му дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, за което е образувано гр.дело №45357/2015г. по описа на Софийски районен съд. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски, вкл.юрисконсултско възнаграждение по представен списък на разноските по чл.80 от ГПК. В съдебно заседание чрез представител по пълномощие оспорва исковете и поддържа отговора на исковата молба и моли съда да ги отхвърли. Представя писмени бележки. 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:

С доклада по делото съдът е признал за безспорно, че със Заповед № 43/19.06.2015г. на ответника е прекратено трудовото правоотношение с ищеца за изпълнение от ищеца на длъжността „Супервайзор“, Мтел Магазин Кърджали, регион „Южен Централен 3“, Зона „ЮГ“, Дирекция „Директни продажби“, считано от 22.06.2015г. – датата на връчване на заповед на служителя. Признато е за безспорно и обстоятелството, че на ищеца не са налагани други дисциплинарни наказания, освен „предупреждение за уволнение“, по законосъобразността на което е образувано дело в Софийски районен съд под №   45357/2015г. на 87-ми състав, както и че брутното трудово възнаграждение на ищеца преди уволнението е в размер на 1087,80 лева, каквато сума е удържана на основание чл.221 , ал.2 от КТ при прекратяване на трудовото му правоотношение.

С влязло в сила на 27.07.2018г. решение № 209468/08.09.2017г., постановено по гр.д. №45357/2015г. по описа на Софийски районен съд е отхвърлен предявения от ищеца в настоящото производство А.М. иск с пр. осн. чл.357,ал.1 във вр. с чл.188 т.2 от КТ за отмяна на наложеното със Заповед № 33/05.06.2015г. на Директор дирекция „Директни продажби“ и директор дирекция „Човешки ресурси“ в дружеството – ответник на осн. чл.187 т.3, предл.2 и т.9, предл.1 от КТ дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“. Или, следва да се приеме, че в едногодишния срок от налагане на уволнителната заповед ищецът е бил дисциплинарно наказан за извършени нарушения на трудовата дисциплина за период от 4 месеца – м.януари м.април 2015г., различни от нарушенията – предмет на настоящото производство.

     Установява се по делото,че ответникът е присъединен към „Телеком Австрия Груп“ и в дружеството валидно действа Политика за информационна сигурност, Правилник за вътрешния ред и бизнес етика на  „Мобилтел“ и „Индикатори за измама при обслужване на клиенти на Мобилтел“. Ищецът е заявил, полагайки подпис в длъжностната характеристика и допълнителните споразумения към трудовия договор, че е запознат с всички относими към работата му изисквания и вътрешни актове.

Установява се по делото,че трудовото правоотношение с ищеца е възникнало на 07.08.2009г., като на ищеца освен трудовия договор са връчени екземпляр от „Правилник за вътрешния ред и бизнес етика“ на работодателя, длъжностна характеристика и заверено Уведомление до НАП по чл.62,ал.2 от КТ, като в трудовият договор е отразено, че служителят е запознат с действащите процедури, политики, правила и инструкции на дружеството, включително и с тези касаещи длъжността му. С допълнителни споразумения от 29.06.2012г., 21.02.2014г.  е определено основно месечно възнаграждение в размер на 1050 лв. и ищецът е назначен на длъжност „супервайзер“, като на същия е връчена длъжностна характеристика и е запознат с „Правилник за вътрешния ред и бизнес етика“ и всички правила и инструкции на дружеството, включително и с тези касаещи длъжността му. Брутното трудово възнаграждение на ищеца преди уволнението е в размер на 1087,80 лева и при прекратяване на трудовото му правоотношение същата сума е удържана на основание чл.221, ал.2 от КТ.

С длъжностната характеристика на ищеца са вменени различни задължения, между които: да контролира изпълнението на процесите, процедури и инструкции при работата на екипа, проактивно да предлага и продава според нуждите на клиентите продуктите и услугите на ответното дружество, да активира услуги, обработва молби, получава плащания в брой, да извършва операции с депозити, използвайки одобрени програмни продукти и според съществуващите процедури, да спазва фирмената политика, да следи за финансови злоупотреби от страна на служителите, които биха довели до финансови загуби за компанията или клиентите; не предоставя услуги / продукти на лица, за които има съмнение , че няма да заплащат предоставените услуги/ продукти; да уведомява прекия си ръководител за съмнения за опит за злоупотреби от страна на трети лица.В основните задължения на длъжността е вписано и познаването на вътрешната организация на компанията, стриктното спазване на установените политика, процедури,правила,наредби и инструкции, включително /но не само/ тези, които са анонсирани чрез вътрешните електронни канали и методи за комуникация и да е запознат с Правилника за вътрешния ред и бизнес етика“ на работодателя и Контролния механизъм на магазините; да използва служебни устройства и служебни SIM карти, съгласно действащата процедура в компанията.  

Установява се, че лицата, издали оспорената заповед за уволнение  имат делегирана работодателска правоспособност да налагат дисциплинарни наказания, включително „уволнение“.

Установява се по делото, че процесната уволнителна заповед е издадена на осн. чл.190, ал.1 т.3 и 7 във вр. с чл.187 т.3, предл. 2 от КТ - „неспазване на техническите и технологични правила“ , във вр. с чл.187 т.8, предл. 2 от КТ – „уронване на доброто име на предприятието“ във вр. с чл.188 т.3 от КТ,  като трудовият договор с ищеца е бил прекратен на следното фактическо основание: По подаден сигнал от М.Г., Зонален мениджър Зона „Юг“, последваща проверка от отдел „Корпоративна сигурност“ и изготвен доклад от 12.06.2015г. е установено,че на 18.04.2015г. и 23.04.2015г. в Мтел Магазин Кърджали са сключени договори за предоставяне на услуги и извършени продажби на устройства, описани в Приложение №1 към заповедта, като част от активациите са извършени в системата за управление на взаимоотношения с клиентите Amdocs посредством потребителско име и парола на ищеца А.М. , други  - посредством потребителските имена и лични пароли на други служители на магазина, като магазинът е посетен от организирана група лица от малцинствен произход, с които са сключени договори за услуги и са предоставени устройства на промоционална цена, без клиентите да са запознати с условията на сключения договор, поетите ангажименти и сделката в цялост. В заповедта е посочено, че клиентите не са присъствали по време на цялостния процес на сключване на сделката, вкл. запознаване с условията на сделката, изразяване на намерения за сделка, легитимиране, подписване на надлежните документи, заплащане на закупените стоки и услуги и получаване на свързани с естеството на сделката вещи. Установено е наличие на данни в системата Amdocs за сключване на 10 бр. сделки във времеви диапазон от 16:10ч. до 16:40 ч. чрез използване на 3 бр. потребителски имена, в т.ч. на ищеца А.М.,когато 3 от мъжки пол лица влизат в магазина и полагат подпис, а от сключените договори с пет различни лица е видно,че две от тях са лица от женски пол. В системата Amdocs на 23.04.2015г. са налице 3 активации за сключване на договори към потребителски договори ********* и *********, извършени чрез потребителското име и парола на ищеца, като работодателят е приел, че служителят е разполагал с личните пароли на други служители в магазина и е извършвал активации и посредством потребителските имена и пароли на други служители без основателна причина за това и в нарушение на т.11 от Политика за информационна сигурност на Телеком Австрия груп. Прието, че срещу сключването на сделки с висок финансов риск е разработена работна инструкция „Индикатори за измама при обслужване на клиенти на Мобилтел“, съгласно която при наличие на конкретни обстоятелства и критерии следва да е уведомен „Кредит контрол и предотвратяване на измами“, каквото ищецът не е направил и по този начин ищецът е извършил нарушение на значими вътрешни изисквания, целящи опазване на финансовите интереси на работодателя, тъй като според ответника сделки с подобни групи лица водят до незаплащане на задълженията по тях, като в случая по посочените 3 бр. договори са възникнали и не са заплатени задължения в общ размер на 205,16 лв. Извършено е и нарушение по чл.187 т.8,предл.2 от КТ – уронване на доброто име на предприятието,тъй като допускането на сключване на финансово-рискови за предприятието сделки и в противоречие с обичайните и добри наложени търговски практики добивало известност и уронвало престижа на ответното дружество пред клиенти и контрагенти. Работодателят е приел в случая,че е налице тежко извършване на трудовата дисциплина,извършено в условията на системност,предвид наложеното в едногодишни срок от визираната заповед друга такава с №33/05.06.2015г.,с която е наложено наказание „Предупреждение за уволнение“. Неразделна част от заповедта Приложение, от което се установява, че на 23.04.2018г. е сключил договори за продажба на телефон, таблет и пакети за гласови услуги и мобилен интернет с номера № ********* и ********* с лицата Г.А. и Я.М., по които задълженията възлизат на сума в размер на 205,16 лв.

От ищеца в качеството му на служител в дисциплинарната процедура са  поискани писмени обяснения по чл.193, ал.1 от КТ за това,че на 23.04.2015г. са  сключени договори,при които част от активациите са извършени в системата за управление на взаимоотношения с клиентите Amdocs посредством потребителското име и парола на ищеца, други – посредством потребителските имена и пароли на други служители на Мтел Магазин Кърджали, а голяма част от наличните в електронния архив File Net документи,касаещи съответните сделки, са подписани от едно и също лице от страна на Оператора,независимо,че са активирани в Amdocs чрез различни потребителски имена /user- и/.

Ответникът е сезирал на 29.09.2015г. Районна прокуратура за събиране на данни за извършени престъпления от общ характер от служители в Магазин Кърджали, в т.ч. от ищеца. 

Св.А.Я. свидетелства,че информационните пространства в  Мобилтел – Интернет и нолидж мениджмънт, със съкращение КМ съдържат служебни бележки, промоции, цени, характеристики, кодове на промоции и апарати и всички служители имат свободен достъп до това пространство.При промяна в съдържанието на документите служителите биват уведомявани с СМС,тъй като реално нямат възможност да следят промените. На 23.04.2015г. новият служител в магазина Г.Н. все още нямала пароли и работела с паролите на останалите колеги. Работа с чужди пароли за достъп не се санкционира и е практика. При нова активация се проверява ЕГН на клиента в т.нар. „черен списък“ и ако няма забрана на адреса по лична карта,се създава договор и се прави активацията,като клиентът и служителят се разписват дигитално. На 18.04.2015г. служителят А.М. е бил в командировка в гр.Момчилград.

Според св.Г.Н. – бивш служител при ответника - за инструкции, процедури и промоции има система - КМ, но някои от инструкциите се изпращат от регионален мениджър към управител на магазин с искането те да бъдат подписани с подпис и дата, след което се сканират и връщат. Новоназначените служители първоначално работят с паролите на колегите в магазина. По време на работа са получавали СМС-и за промени в служебна бележка или инструкция. При сключване на трудовия договор служителите се запознавали с Инструкция № 1 за изискваните документи от абонати и потребители. Случвало се е да се сключи договор като се използва парола на колега. Имало забрана за предоставяне на парола и работа с чужда парола,въпреки че на практика това се случвало. Трудовият договор на свидетелката бил прекратен м.февруари 2015г.

Пред настоящата инстанция е изслушан и свидетелят М.Г. - регионален мениджър в ответното дружество – който заявява,че всяко тримесечие трябвало да изготвя регулярна справка,като получавал информация за  за различните нови договори Направило му впечатление,че на дати 18.04.2015г. и 23.04.2015г. били сключени по-голям обем договори на една и съща услуга с един и същи продукт,което го усъмнило и след справка, получена след 07.05.2015г., на 20.06.2015г. било установено, че имало активации,които били съмнителни, поради което по нареждане на директор Дирекция „Дирекции“ поискал обяснения от служителите. Обикновено при съмнение на служител при определена активация относно възможността на даден клиент да плаща или че е недобросъвестен,той  можел да изпрати проверка към „Фрод контрол“ и бил задължен да сигнализира.При извършване на промяна по процедура, се уведомяват всички служители. Констатациите на свидетеля за датите 18-ти и 23-ти април се отнасяли за всеки от служителите в магазин Кърджали, който сключвал договори, включително и за А.М.. Данните за договорите били посочени в Приложение № 1 към Заповедта за дисциплинарно наказание. Нарушението на А.М. било, че сключил договори, описани в Приложението, над определен брой - в случая 8 сделки с 8 устройства от магазин Кърджали, с продажба на един и същ таблет, което не било типично да има продажба на един и същи продукт в един магазин в един и същ ден. Сделките били поименно посочени в приложението,в т.ч. сключените от ищеца. Нямало критерий за брой сделки на служител.

С оглед изложеното, съдът намира предявените искове за основателни по следните съображения:

По делото бе установено, че при започнала дисциплинарна процедура срещу ищеца са спазени изискванията по чл.193,ал.1 от КТ за изискване на  писмени обяснения от служителя, издадената уволнителна заповед съдържа законовите реквизити съгласно чл.195 ,ал.1 от КТ, мотивираната е, като са посочени нарушителят, нарушението и кога е извършено,както фактите са правилно юридически квалифицирани. Установено бе в случая, че процесните нарушения са открити след подаден сигнал от св.М.Г. на 07.05.2015г. и извършени до 20.06.2015г. допълнителни проучвания, като оспорената заповед е издадена в срока по чл.194, ал.1 от КТ.    

 В случая, работодателят е ангажирал дисциплинарната отговорност на ищеца като му е вменил тежко нарушение на трудовата дисциплина  - неспазване на техническите и технологични правила - състав по чл.187 т.3, предл. 2 от КТ и уронване на доброто име на предприятието – състав по чл.187 т.8, предл. 2 от КТ,извършено системно и в едногодишен срок от наказването му за друго дисциплинарно нарушение. От събраните по делото писмени и гласни доказателства, този състав намира, че по делото не бе проведено пълно доказване на твърдените нарушения. Това е така, тъй като в производството не бяха ангажирани категорични доказателства за извършването на дисциплинарните нарушения от ищеца, като в тази връзка, бе установено,че същият няма извършени активации на дата 18.04.2015г., когато е бил командирован в гр.Момчилград, а на дата 23.04.2015г. досежно извършените от него три активации на договори,  доказателствата не установяват конкретни факти от действителността относно действия на ищеца,които да обосновават налагането на най-тежко дисциплинарно наказание. Така, не се установява нито от Приложение №1 към уволнителната заповед, нито от показанията на св.М.Г., по какъв начин точно са сключени от ищеца трите сделки на дата 23.04.2015г., който да води до извод за неспазване на техническите и технологични правила при ответното дружество и по-конкретно т.11 от Политиката за информационна сигурност и т.5.15 от Раздел II от Правилника за вътрешния ред и бизнес етиката, забраняващи използването на потребителското име и парола за системите на даден служител  от друг служител. По делото не бе установен и изходът от прокурорска преписка В.№ 40512/2015г. по описа на Софийска районна прокуратура, образувана по сигнал на ответника за документно престъпление от негови служители ,в т.ч. от ищеца,на която се позовава ответникът. На следващо място, съдът намира, че по делото не са приобщени доказателства и относно извършването на второто нарушение - уронване на доброто име на работодателя, което, от една страна, е предпоставен от установяване на обсъденото по-горе нарушение на техническите и технологични правила, неуспешно проведено в това производство, а от друга, изводът, че са били сключени от ищеца финансово-рискови сделки, с които предприятието е добило известност, не е подкрепен от доказателства, а почива на предположения, доколкото не са установени конкретни действия на служителя А.М. по посочените в заповедта факти по сключването на сделките, а именно, предоставяне на няколко броя документи за самоличност на служител на ответника от т.нар.“организатор 1“, пристъпване към активации и сключване на 10 бр. сделки за периода от 16,10ч. до 16,40 ч. чрез потребителските имена на А.Я., М.М. и ищеца, полагане на дигитални подписи от лица, които до този момент са били извън магазина,предаване от служител на всички устройства предмет на сделките на т.нар. „организатор 2“, като от страната на Оператора по десетте сделки са положени подписи от 2 лица. Не бе категорично установено, че ищецът не е запознал купувачите/потребителите на услугата с условията на сключения договор, поетите ангажименти и сделката в цялост. Показанията на св.Я. и Н.,че е практика между служителите потребителското име и парола да се разкриват на друг служител, също не обосновават извод за разкриване на паролата конкретно от ищеца на друг служител и  извършване на нарушение от същия. Нарушението по чл. чл.187 т.8, предл. 2 от КТ не се установява и от показанията на св.Г., свидетелстващ за възникнало съмнение относно броя на извършените на 18 и 23.04.2015г. сделки от един вид в един от магазините на ответника в Кърджали. Така, въпреки изрично указаното и възложено в тежест на ответника доказване законосъобразността на издадената заповед за уволнение,такова не бе проведено, при което се налага извод за незаконност на оспореното дисциплинарно уволнение , с оглед на което същото следва да бъде отменено като незаконосъобразно и следва ищецът да бъде  възстановен на предишната му работа.

По отношение на иска за заплащане на удържаното с уволнителната заповед по реда на чл.221,ал.2 от КТ обезщетение в размер на 1087,80 лв., неправилно прихванато към вземането на служителя-ищец по чл.224,ал.1 от КТ за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, ведно с лихвата за забава от предявяването на иска до окончателното изплащане, съдът намира, че доколкото по делото не е спорно, че със заповедта за уволнение е разпоредено подобно прихващане и същото реално е удържано през м.юни 2015г. в размер на 1087,80 лева на основание чл.221, ал.2 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение, искът, който има трудов характер по чл.357 от КТ, а не облигационен, според съдебната практика  - Решение 364/03.05.2010г. на ВКС по дело 894/2010г., III г.o., подлежи на уважаване в пълен размер ,доколкото в случая не се установява взето съгласие на служителя за удръжки от трудовото възнаграждение по смисъла на чл.272 от КТ , както поради факта,че не е предвидена по закон удръжка за задължение по чл.221,ал.2 от КТ и предвид отмяната на дисциплинарното уволнение. Ето защо, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца претендираното обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ в размер на 1087,80 лева за неизползван платен годишен отпуск, удържано като обезщетение по чл.221, ал.2 от КТ, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска на 20.08.2015г. и до окончателното му изплащане.

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на направените по делото разноски. Пред настоящата инстанция същият е представляван от адвокат-пълномощник оказал безплатна правна помощ на осн. чл.38, ал.1 т.2 от ЗА, като съгласно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК претендира адвокатско възнаграждение в размер на 1016,00 лв., от които сумата от 510,00 лв. по чл.7, ал.1 , т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. МРАВ, сумата от 306,00 лв. по чл.7, ал.2 т.2 и сумата от 200,00 лв. по чл.7, ал.8 от с.н. Доколкото заявените възнаграждения са в минимален размер съгласно Наредбата, същите следва да бъдат изцяло уважени,като бъдат присъдени на адв.Л.С. -САК. 

С оглед изхода на делото разноски на ответника не се следват.

В тежест на ответника на основание чл.78, ал.6 от ГПК следва да се възложат държавните такси по предявените искове по чл.344, ал.1 т.1 и т.2 от ГПК - по 50,00 лв.,т.е., 100,00 лв. и 50,00 лв. по иска по чл.357 от КТ за връщане на неоснователно удържано обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ незаконосъобразното уволнение на  А.И.М.,с ЕГН **********,***, извършено на основание чл.330, ал.2 т.6 от КТ със Заповед № 43/19.06.2015г. на директор Дирекция „Директни продажби“ и на директор „Човешки ресурси“ на „Мобилтел“ ЕАД гр.София /понастоящем „А1 България“ ЕАД гр.София/, с ЕИК ***,със седалище и адрес на управление: ***.

ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ А.И.М., с ЕГН **********, на заеманата преди уволнението му длъжност „Супервайзор“, Мтел Магазин Кърджали,регион „Южен Централен 3“, Зона „Юг“,Дирекция „Директни продажби“ в „А1 България“ ЕАД гр.София, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***. 

ОСЪЖДА „А1 България“ ЕАД гр.София, с ЕИК ***,със седалище и адрес на управление: *** да заплати на А.И.М.,с ЕГН **********,***, сумата  в размер на 1087,80 лв., представляващо обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск, удържано като обезщетение по чл.221, ал.2 от КТ, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска на 20.08.2015г. и до окончателното му изплащане.

ОСЪЖДА „А1 България“ ЕАД гр.София, с ЕИК ***,със седалище и адрес на управление: ***. да заплати на адв.Л.Р.С. - Софийска Адвокатска колегия, с адрес на адвокатската кантора: ***, адвокатско възнаграждение за безплатно оказана адвокатска помощ по чл.38, ал.2 във вр. с ал.1 т.2 от ЗА в размер на 1016,00 лв.

ОСЪЖДА „А1 България“ ЕАД гр.София, с ЕИК ***,със седалище и адрес на управление: ***. да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт по сметка на Районен съд Кърджали сумата от 150,00 /сто и петдесет/ лв., представляваща дължими държавни такси в производството по гр.д.№ 1064/2015г. по описа на Районен съд Кърджали. 

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Кърджали в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                                                 

            

                                                                            Съдия: