Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 1816 31.12.2020 г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС,XVI-ти състав, в открито заседание на десети декември, две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: РУМЕН ЙОСИФОВ Членове: ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА
ДИМИТЪР ГАЛЬОВ
Секретар: С.А.
Прокурор: Андрей Червеняков
като разгледа докладваното от съдията Д.Гальов КАНД № 2248 по описа
за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от Наказателно-процесуалния кодекс НПК), вр. чл.208-228 от АПК.
Образувано е по две касационни жалби на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Бургас, кв. „Победа“, ул. Ген. Владимир Вазов № 3. Първата е подадена против решение № 76 от 17.08.2020 г., по АНД № 95/2020 г. по описа на Районен съд – Карнобат, с което е потвърдено наказателно постановление № 2 от 18.03.2020 г. на Директора на РИОСВ – Бургас, което на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, за нарушение по чл.48, ал.1, т.11 от Закона за водите, на основание чл.200, ал.1, т.2 от същия закон е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв.
В първата касационна жалба се излагат твърдения, според които административнонаказателното производство било опорочено, тъй като АНО не посочил кога е следвало да бъдат изпълнени условията, определени в разрешителното за ползване на воден обект за заустване отпадъчни води в повърхностен воден обект. Не била посочена дата за изпълнение. Към момента на издаване на НП били изтекли преклузивните срокове за налагане на санкцията. Не били индивидуализирани актовете, които вменявали задължения за дружеството. Иска се съдът да отмени оспореното решение, както и потвърденото с него наказателно постановление. Иска се присъждане на разноски.
Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.348, ал.1, т.1-2 от НПК – неправилно решение поради нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения.
По делото е депозирана и частна касационна жалба от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК *********, против решение № 260006 от 28.09.2020 г. по описа на Районен съд – Карнобат, с което е допълнено решение № 76 от 17.08.2020 г., по АНД № 95/2020 г. в частта за разноските, като акционерното дружество е осъдено да заплати на РИОСВ – Бургас разноски в размер на 370 лв. Твърди се, че това решение е неправилно, тъй като по делото не било налично надлежно искане за разноски, както и размерът бил неправилно определен. Иска се отмяна и на постановеното допълнително решение по разноските.
В съдебно заседание, касаторът, редовно уведомен, не изпраща представител. Представя писмена молба, в които повтаря възраженията и исканията от касационната жалба.
Ответникът, редовно уведомен, не изпраща представител. В писмено становище оспорва и двете жалби и иска първоинстанционното съдебно решение и неговото допълване да бъдат оставени в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.
След като прецени доводите и становищата на страните, събраните по делото доказателства, Административен съд – Бургас, в настоящият състав, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна, по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК, за която съдебният акт бил неблагоприятен и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА.
Подадената частна касационна жаба също е допустима, тъй като е подадена по реда и в срока за обжалване на допълнителното решение от 28.09.2020 г., по АНД № 95/2020 г. по описа на Районен съд – Карнобат.
Налице са процесуалните предпоставки жалбите да бъдат разгледани по същество, при което съдът намери следното:
Производството пред Районен съд – Карнобат било образувано по жалба на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Бургас, кв. „Победа“, ул. Ген. Владимир Вазов № 3, против наказателно постановление № 2 от 18.03.2020 г. на Директора на РИОСВ – Бургас, което на акционерното дружество, за нарушение по чл.48, ал.1, т.11 от Закона за водите, на основание чл.200, ал.1, т.2 от същия закон била наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв.
С оспореният съдебен акт от 17.08.2020г., съдът потвърдил наказателното постановление, а за да постанови това решение, съдът преценил, че при ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не били допуснати нарушения на изискванията на ЗАНН, включително относно времето на извършване и на установяване на нарушението. Нарушението било описано точно и правилно квалифицирано по Закона за водите. Съдът преценил, че наказващият орган е приложил правилно и материалният закон.
Настоящият касационен състав счита, че Решение № 76 на Районен съд- Карнобат от 17.08.2020г. е ПРАВИЛНО.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд, на основанията предвидени в НПК, по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.
Съдебното решение е съобразено с указанията на материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, като изложените мотиви относно ангажирането на административнонаказателната отговорност на касатора се споделят и от настоящия съдебен състав.
От приетите по делото доказателства, се установява, че при проверка,
извършена на 11.12.2019 г. в гр. Карнобат било
установено, че „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, като титуляр на разрешително
№ 33740193 от 18.11.2016 г. за ползване на воден обект за заустване на
отпадъчни води в повърхностен воден обект, поправено с решение № РР-3001 от
19.12.2016 г., потвърдено с Решение № 7890 от 27.05.2019 г. на ВАС, не изпълнил
условия установени с разрешителното, както следва: 1. Да осигури измерване на
количеството зауствани отпадъчни води. Да се монтират необходимите измервателни
устройства, отговарящи на нормативните изисквания; 2. Трайно да се сигнализира пунктът за собствен мониторинг и да се
осигури безопасен и постоянен достъп до него; 3. Да се осигури пробовземане и изследване на отпадъчните
води от акредитирана лаборатория, съгласно плана за собствен мониторинг и
разрешителното за ползване на воден обект; 4.Резултатите от провеждания
собствен мониторинг да се представят в срок до 15 дни от изготвянето на
анализите в БД ИБР и РИОСВ – Бургас; 5. Да се разработи план за провеждане на собствен мониторинг на
изпусканите отпадъчни води и се представи за одобрение на органа, който го е
изискал – БД ИБР, в срок два месеца от влизане в сила на разрешителното.
За установеното нарушение бил съставен АУАН, въз основа на който било издадено процесното НП.
По същество, касационният жалбоподател не оспорва извършеното нарушение, т.е. не се твърди описаните задължения да са изпълнени. Основното възражение е за изтекли срокове, в рамките на които АНО имал възможност за ангажиране административнонаказателната отговорност на дружеството. Това възражение е неоснователно.
Съгласно разпоредбата на чл.48, ал.1, т.11 от ЗВ, водоползвателите – титуляри на разрешителни, имат задължение да изпълняват условията в издадените им разрешителни по реда на този закон и комплексните разрешителни, издадени по реда на Закона за опазване на околната среда. Неизпълнението на това задължение е скрепено със санкция, която е регламентирана в чл.200, ал.1, т.2 – имуществена санкция от 2000 лв. до 10 000 лв. за юридическото лице, което ползва води в отклонение на предвидените условия в разрешителното.
Касационният състав намира, че в настоящия случай е безспорно установено, че „ВиК“ ЕАД – Бургас не е изпълнило посочените в НП изисквания от съответните раздели в разрешителното за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностен воден обект. Доказателства оборващи направените констатации на контролните органи не се ангажират.
Неоснователно е възражението за нарушение на чл.34 от ЗАНН за съставяне на АУАН. Това е така, тъй като за извършената проверка бил съставен Констативен протокол № 016499/К-8-152/11.12.2019 г. Датата на извършената проверка – 11.12.2019 г., е датата на откриване на нарушителя, а нарушението осъществено чрез бездействие не е преустановено и към този момент. Не се и твърди дадените указания до оператора да са били изпълнени след влизане в сила на административния акт. Разрешителното, в което са били установени условията е било потвърдено с решение на ВАС от 27.05.2019 г., от който момент акционерното дружество е било длъжно да ги изпълни, защото както вече бе посочено задължението за изработване на план за собствен мониторинг на изпусканите отпадъчни води е със срок два месеца от влизане в сила на разрешителното. В този смисъл, в срок до 27.07.2019г. е следвало тези указания да бъдат изпълнение, а при положение, че изпълнението на другите изисквания описани по-горе е обусловено именно от провеждането на този собствен мониторинг, очевидно задълженията на дружеството не са били изпълнени към датата на извършената проверка -11.12.2019г. От датата на решението на Върховния административен съд до датата на проверката условията по разрешителното не били изпълнени. Доколкото, по делото не са представени доказателства, че указанията са били изпълнени до деня на проверката, то следва да се приеме, че се касае за продължено нарушение, т.е. за трайно и непрекъснато осъществяване състава на нарушението, изразяващо се чрез бездействие. Следователно, срокът за образуване на административно-наказателното производство започва да тече от момента на установяване на нарушението – 11.12.2019 г., а АУАН е съставен на 06.01.2020 г., т.е. изцяло в срока по чл.34 от ЗАНН. Колкото до погасяване на отговорността за извършване на административно нарушение въобще, следва да се отбележи, че съгласно чл.11 от ЗАНН са приложими разпоредбите на НК по въпросите изключващи отговорността, доколкото не са уредени в ЗАНН. Хипотезата на чл.80, ал.3 от НК изрично сочи, че за деяния, които траят непрекъснато, каквото е процесното бездействие, погасителната давност за преследване започва да тече едва от прекратяването на такова деяние или с други думи от момента, в който е преустановено бездействието и са изпълнени дадените указания. След като такива факти в случаят не са налице и не се и твърди към датата на установяване на нарушението- 11.12.2019г. да са изпълнени тези условия, очевидно не би могло да се твърди изтичане на срока за административно-наказателно преследване на процесното нарушение.
По изложените съображения и при липса на касационни основания за отмяна, решение № 76 от 17.08.20г., по АНД № 95/2020 г. по описа на Районен съд – Карнобат е валидно, допустимо и правилно и следва да се остави в сила.
При този изход от спора, в полза на ответника по касация следва се присъди юрисконсултско възнаграждение в касационното производство в размер на 80 лв., определено съобразно чл.63, ал.5 от ЗАНН, вр. чл.37 от Закона за правната помощ и чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Частната касационна жалба, разгледана по същество, е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
С решение № 260006 от 28.09.2020 г. по описа на Районен съд – Карнобат е
допълнено решение № 76 от 17.08.2020 г., по АНД № 95/2020 г. в частта за разноските, като
акционерното дружество е осъдено да заплати на РИОСВ – Бургас разноски в размер
на 370 лв. Съдът определили размера на разноските по реда на чл.8, ал.1, т.2 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. Това решение е ЧАСТИЧНО НЕПРАВИЛНО.
На първо място, следва да се
отбележи, че съдът е бил сезиран надлежно и навременно с искане за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение от процесуалния представител на АНО в хода на
устните състезания. В този случай и с оглед потвърдителното решение, съдът е
следвало да определи размера на възнаграждението по реда на чл.63, ал.5 от ЗАНН, вр. чл.37 от Закона за правната помощ и чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, а не по чл.8, ал.1, т.2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. Редът за определяне размера на възнаграждението за юрисконсулт по
чл.63, ал.5 от ЗАНН е специален при защитата в производствата по ЗАНН, поради
което като се е отклонил от него и е определил размера на възнаграждението по
друг ред, съдът е определил неправилен размер на възнаграждението, който следва
да бъде изменен и на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН, вр. чл.37 от Закона за
правната помощ и чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ,
„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК ********* да бъде осъден да заплати на
РИСОВ – Бургас разноски за юрисконсулт в производството пред Районен съд –
Карнобат в размер на 80 лв., вместо разноски за юрисконсулт в размер на 370 лв.
В полза на дружеството не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение в касационното производство, тъй като касационната жалба е неоснователна и е оставена без уважение, а частната касационна жалба е частично основателна само досежно размерът на присъденото в първата инстанция възнаграждение, поради което в полза на касатора други разноски не следва да бъдат присъждани.
Мотивиран от изложеното, на основание чл.221, ал.2, вр. с чл.218 от АПК, Административен съд Бургас, XVI-ти състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 76 от 17.08.2020 г., постановено по АНД № 95 от 2020 г. по описа на Районен съд – Карнобат.
ИЗМЕНЯ Решение № 260006 от 28.09.2020 г. на Районен съд – Карнобат, с което е
допълнено Решение № 76 от 17.08.2020 г., по АНД №
95/2020 г. в частта за разноските, както следва:
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр.Бургас, кв. „Победа“, ул.
Ген. Владимир Вазов № 3, представлявано от изпълнителния директор, да заплати
на РИОСВ – гр.Бургас, разноски в размер на 80.00 /осемдесет/ лева за
юрисконсултско възнаграждение в производство по АНД № 95 от 2020 г. по описа на
Районен съд – Карнобат.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр.Бургас, кв. „Победа“, ул. Ген. Владимир Вазов № 3,
представлявано от изпълнителния директор, да заплати на РИОСВ – гр.Бургас,
разноски в размер на 80.00
/осемдесет/ лева за юрисконсултско възнаграждение в касационното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.