Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Пирдоп, 25.04.2019
г.
В И М Е
Т О Н А Н А Р
О Д А
Районен съд-Пирдоп (РСПп),
първи състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и осми март през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
Председател: Симеон Гюров
при участието на съдебния секретар Мария Н., като разгледа докладваното от
съдията Гюров гражданско дело № 401 по
описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.144 от
Семейния кодекс (СК) и по чл.149, вр.чл.144 СК.
Предявена е искова молба от И.В.П. с ЕГН:********** срещу В.Д.П. с ЕГН:**********. В молбата се твърди, че от началото на месец октомври 2017г. ищцата е записана за студентка редовна форма на обучение по магистърска програма със специалност право на животните и обществото в Автономен университет на Барселона в гр. Барселона, Кралство Испания. Твърди се, че не притежава никакво имущество и няма доходи, от които да се издържа, че е подпомагана от майка си, доколкото са възможностите й, но само тази помощ не била достатъчна за покриване на разходите й за издръжка, които възлизат на 2300лв месечно, а за престоя в рамките на обучението били в размер на 23 000лв., в които се включвали такси за обучение, наем за общежитие и издръжка за храна и ежедневни нужди. Твърди се, че ответникът - баща на ищцата, бил обещал финансова подкрепа за обучението, но не изпълнил обещанието си и предоставил на ищцата само 450 евро през месец декември 2017г.
В заключение моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплаща на ищцата месечна издръжка в размер на 1150,00 лева, считано от 12.06.2018г. до настъпване на основание за нейното прекратяване и месечна издръжка в размер на 1150,00 лева за периода от 01.10.2017 г до 12.06.2018г.
В проведеното по делото открито съдебно заседание ищцата, представлявана от адвокат В.П. желае съдът да уважи предявената искова молба в цялост, като основателна и доказана, излагайки съображенията си по същество на спора, доразвити в депозираните в срок писмени бележки. Претендира се и присъждане на разноските по делото, съгласно представения списък по чл. 80 ГПК.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител, депозира писмен отговор по делото, в който навежда доводи, че плащането на издръжка ще е от особено затруднение за него. Сочи, че решението да учи в чужбина при многократно по-скъпо образование спрямо такова в Република България е на ищцата, която твърдяла, че има доходи, които да покриват обучението й и ответникът не се е ангажирал да финансира такова обучение. Твърди, че месечно разполага с парични средства от около 600.00лв, след погасяване на кредити към банка „Уни Кредит Булбанк“ в размер на 420,00 лв. месечно и ВСК при „Аурубис“ АД гр. Пирдоп в размер на 310,00 лв. месечно, които кредити изтеглил и с получените от тях средства е заплатил обучението на ищцата в Холандия за 4-годишния срок на обучението й там.
В съдебното заседание ответникът представляван от адвокат П.Н., изразява становище, исковата молба да бъде отхвърлена като се присъдят в полза на ответника сторените по делото съдебно деловодни разноски съгласно списъка за разноски .
Районен съд-Пирдоп, като взе предвид
доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, съгласно
чл.235 ГПК намира за установено следното от
фактическа страна:
От ангажираните писмени доказателства, а именно: удостоверение за раждане дубликат от 11.05.2012г., издадено въз основа на акт за раждане № 0504/18.06.1993г. на Столична община гр. София; регистрационен формуляр за академичен курс 2017/2018г., издаден от UAB- Автономен Университет на Барселона; договор за настаняване в университетско жилище за университетската общност на автономен университет на Барселона; справка от 15.01.2018г. на НАП /л. 66/; удостоверение, заместващо издаване на диплома/л. 131/, безспорно се установяват и изясняват следните правно релевантни факти: Ищцата по делото И.В.П. е родена на 15 юни 1993 г. в гр. София от майка Светла Илиева П. и баща В.Д.П.. И.В.П. е записана за студентка редовно обучение в Автономен Университет на Барселона, академичен курс, в направление „Магистри и докторанти“, специалност „Право на животните и обществото“ за учебната 2017/2018г. От представеното удостоверение, заместващо издаване на диплома е видно, че ищцата е преминала обучение, съответстващо на степента Магистър по Право на Животните и Обществото. Не са представени доказателства за притежавано от ищцата недвижимо и недвижимо имущество, подлежащо на деклариране. За установяване на твърденията на ответника, че не разполага със средства, с които да заплаща претендираната от ищцата издръжка, са ангажирани писмени доказателства, приобщени по делото, а именно: служебна бележка, изх. №2/13.07.2018г.на „СС Подкрепа“ при „Аурубис България“ АД относно заем в размер на 13050,00лв. към датата на издаване /13.07.2018г./ с месечни погасителни вноски в размер на 310,00 лв.; Служебна бележка №186/06.08.2018г. на „Аурубис България“ АД, за нетно трудово възнаграждение, която касае период м. юли 2017г м. юни 2018г.; удостоверение за текущо задължение по кредит, изх. №0269-64-009857/16.07.2018г. на „Уни Кредит Булбанк“, в размер на 16106,42 лв. към датата на издаване/16.07.2018г./; Удостоверение по декларирани данни, изх. №**********/08.11.2018 на Община Пирдоп се установява, че същият притежава недвижим имот с обща площ от 240,00 кв. м. с второстепенна сграда с площ от 27,00 кв.м. и гараж 20,00 кв.м. в него, находящ се в гр. Пирдоп и лек автомобил „Рено“, модел „Меган“; Удостоверение по декларирани данни, изх. №**********/21.11.2018 на Община Златица се установява, че същият притежава ½ ид. част от жилище с площ от 71.00 кв.м.
От гласните доказателства на св. Филипов, вуйчо на ищцата, чиито показания настоящия съдебен състав цени през призмата на чл.172 ГПК като непосредствено възприети и безпротиворечиви, се установява, че ищцата е завършила в Холандия, имала завършено висше образование в Хага, а от октомври 2017г. до 31.07.2018г. специализирала в Барселона, което обучение било допълнително, пак свързано с правото. В показанията си излага, че майката е издържала дъщеря си и че той също е подпомогнал финансово с 4000,00 лв. Сочи, че бащата е бил уведомен за обучението на дъщеря си и че понастоящем не поддържат по между си контакти.
В показанията си св. П., чичо
на ищцата, чиито показания настоящия съдебен състав цени през призмата на
чл.172 ГПК като непосредствено възприети и безпротиворечиви, твърди че ищцата е
завършила в Холандия европейско международно право, като ответникът е давал
много пари за обучението на дъщеря си включително е теглил и заеми. Твърди, че
бащата е давал пари на дъщеря си за обучението й.
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен и безпротиворечив начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства.
При така установената фактическа
обстановка, съдът извежда следните правни
изводи:
І. По иска за издръжка с правно основание чл. 144 СК,
съдът намира предявения иск за допустим – същият е предявен от пълнолетната
ищца И.В.П. с
ЕГН:********** срещу ответника В.Д.П. с ЕГН:**********.
Видно от исковата молба ищцата е отправила искане да бъде постановено съдебно решение, по силата на което ответникът да бъде осъден да заплаща на дъщеря си И.В.П. месечна издръжка в размер на 1150,00 лв., платими до 10-то число на съответния месец, считано от датата на завеждане на исковата молба пред съда- 12.06.2018г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на падежа до окончателното й изплащане, до настъпване на основание за изменението или прекратяването й, както и издръжка за минало време - считано от 01.10.2017г. до 12.06.2018г. в размер на 1150,00 лв. месечно, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна издръжка, считано от падежа й до окончателното й изплащане. По предявените искови претенции с правно основание чл.144 СК съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното: Не е спорно между страните, а се и установи по делото, че ответникът е баща на ищцата. Доказано по несъмнен начин е, че ищцата е студентка редовно обучение в Автономен Университет на Барселона, академичен курс, в направление „Магистри и докторанти“, специалност „Право на животните и обществото“ за учебната 2017/2018г. Установено е, че ищцата е пълнолетна и е навършила двадесет и пет години на 15.06.2018г. По делото са събрани писмени доказателства затова, че ищцата има разходи към Автономен Университет на Барселона в размери на 2 376,00 евро и 1584,00 евро и към „Университетски град“ ООД в размер на 7 вноски по 395.00 евро. По делото не са събрани доказателства, че ищцата получава доходи, за да се обсъжда въпросът дали тя е в състояние сама да се издържа от тях. Без значение е и това, че тя е младо и трудоспособно лице и, че принципно е в здравословно състояние, позволяващо й да работи / т.к. липсват данни за обратното/, а и съответните обстоятелства не са от предпоставките за отхвърляне на иска. Относно доходите на ответника съдът намира за установено следното: Видно от служебна бележка изх. №186/06.08.2018г. на „Аурубис България“ АД е, че полученият нетен доход за периода от м. юли2017г до м. юни 2018г е в размер на 21 889,12лв. Ответникът фигурира в базата данни от Общините като собственик на земя и сгради в гр. Пирдоп, на идеална част от жилище в гр. Златица и лек автомобил „Рено“, модел „Меган. От служебна бележка, изх. №2/13.07.2018г. на „СС Подкрепа“ при „Аурубис България“ АД е видно, че ответникът е задължен за изплащане на заем в размер на 13050,00 лв. към датата на издаване /13.07.2018г/ с месечни погасителни вноски в размер на 310лв. От удостоверение за текущо задължение по кредит, изх. №0269-64-009857/16.07.2018г на „Уни Кредит Булбанк“, се установява, че ответникът е задължен за погасяване и на кредит размер на 16 106,42 лв. към датата на издаване /16.07.2018г/.
Съобразно императивните разпоредби на СК родителите са длъжни да издържат своите деца, като за ненавършилите пълнолетие деца, това задължение е безусловно и неотменимо, а за навършилите пълнолетие е поставено в зависимост от редица предпоставки. За да се присъди издръжка по реда на чл.144 от СК е необходимо да са налице всички предпоставки предвидени в посочения текст, а именно: ищецът да е пълнолетно лице, ненавършило двадесет и пет годишна възраст, учащо във висше учебно заведение, да не може да се издържа от собствено имущество или доходи, а за ответника да не представлява особено затруднение предоставянето на издръжка. Издръжката, уредена в чл.144 от СК, защитава възможността на всяко едно дете да получи висше образование в случай, когато липсва имущество, което да му осигури издръжка по време на обучението и родителят не е особено затруднен при подпомагане на детето си.
След преценка на установеното по делото, съдът приема, че ответникът има възможност и би могъл да отделя средства над собствената си необходима издръжка в размер на 100,00 лева месечно за задоволяване нуждата на ищцата, без тази издръжка да му създава особено затруднение. За определяне размера на издръжката, съдът взе предвид нуждата на ответника от средства за собствената му издръжка, доходите, квалификацията, здравословното състояние /липсата на доказателства за заболявания на ответника и същият да е неработоспособен/, възрастта му, както и обстоятелството, че се иска издръжка за обучение в академичен курс от вече пълнолетно дете, което поначало е длъжно само да се грижи за себе си. Съдът отчита и обстоятелството, че ищцата, независимо от ангажираността си, би могла да се подпомага и от собствен труд, предвид факта, че е дипломиран юрист. Предвид изложеното и като съобрази нуждите на ищцата, продиктувани от възрастта й, съдът намира, че в нейна полза следва да бъде определена издръжка в размер на 100,00 лева, които ответника следва да бъде осъден да заплаща. Съдът намира, че при събраните в процеса доказателства, определянето на по-висок размер издръжка би представлявало особено затруднение за ответника, който и към момента изплаща кредити, за които установи се са ползвани за обучението на ищцата в Холандия. Този размер издръжка безспорно не е от естество да задоволи в пълна степен нуждите на ищцата от издръжка, но съдът следва да държи сметка за възможностите на задължения родител, като в тази връзка следва да се посочи, че при определяне на издръжката за пълнолетни деца, съдът не е обвързан с минималните размери на издръжката по чл. 142, ал.2 СК (Определение № 960 от 5.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 355/2012 г., III г. о., ГК), а единствено следва да прецени, дали с оглед възможностите му даването на определен размер издръжка ще съставлява затруднение за съответното задължено лице.
По гореизложените съображения, предявеният иск по чл. 144 СК е частично основателен в размер на 100,00 лв. месечно, считано от 12.06.2018г. –завеждане на исковата молба, която издръжка ответникът да заплаща на пълнолетното си дете до момента, в който навърши двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение- 15.06.2015г. или общо 13,33лв. Настоящият съдебен състав намира, че предявения иск за разликата над 100,00 лв. до претендираните 1150,00 лв. е неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен.
ІІ. По иска за издръжка с правно основание чл. 149, вр.чл.144 СК, съдът намира предявения иск за допустим – – същият е предявен от пълнолетната ищца И.В.П. с ЕГН:********** срещу ответника В.Д.П. с ЕГН:**********. Съдът дължи произнасяне по същество и по втория предявен осъдителен иск с правно основание чл.149 СК, с който ищцата претендира ответникът да бъде осъден да й заплаща издръжка за минало време - считано от 01.10.2017г до 12.06.2018г. в размер на 1150лв месечно, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна издръжка, считано от падежа й до окончателното й изплащане. Настоящит съдебен състам намира ца необходимо да посочи, че фактическият състав на разпоредбата на чл.144 СК, беше анализиран по-горе в настоящото съдебно решение, поради което не следва да преповтаря същите мотиви от правна страна в съответствие с нормата на чл.149 СК, вр с чл. 144 СК, а да концентрира изводите си относно основателност и доказаност на претенцията, съобразно доказателствата по делото и началния период, от който се претендира издръжката за минало време.
Съдът намира, че пълнолетната ищца И.В.П. е имала нужда от издръжка като студентка в Автономен Университет на Барселона за обучение, учебни пособия, храна, облекло и други ежедневни разходи. Възможностите на ответника да заплаща издръжка на детето си, без това да създаде особено затруднение за него по см. на чл. 144 СК, е именно сумата от 100,00 лв. месечно или сума, получена като сбора от 8 месеца и 11 дни/от 01.10.2017г. до 12.06.2018г./, е за сумата от общо 837,00лв., като намира иска за основателен и доказан за посочената сума, а за разликата до пълния претендиран размер от 9 660,00 лева следва да бъде отхвърлен като недоказан.
Относно разноските:
Ищцата претендира разноски, поради което такива следва да й бъдат присъдени, съобразно уважената част от исковете. Ответникът също претендира разноски, които следва да се заплатят от ищеца, съобразно отхвърлената част от исковете. Общата цена на предявените по делото искове е от 9 774,99 лв, като претенциите са уважени до размера на 850,33лв, респективно отхвърлената част от исковете е 8 924,66лв. Ищецът претендира присъждане на разноски в размер на 707,00лв., представляващи заплатен адвокатски хонорар и превод на документи, представен е списък по чл.80 ГПК. Ответникът претендира разноски от 410,00 лв., също заплатени като адвокатски хонорар и държавни такси, представен е списък по чл.80 ГПК. С оглед изхода на делото, на ищеца, съразмерно с уважената част от исковете, следва да му бъдат присъдени 6,15лв разноски. С оглед изхода на делото на ответника следва да му бъдат присъдени разноски в размер на 374,33лв. Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да заплати на ответника направените разноски по делото в размер на 368,18 лв. съразмерно с уважената и отхвърлената част от иска и след приспадане на дължимите разноски от ответника на ищцата в размер на 6.15лв. Съгласно чл.1 от Тарифата за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК размерът на дължимата се държавна такса е равен на 4 % от цената на иска, но не по-малко от 50,00 лева за всеки иск. При уважена претенция от 837,00 лева и от 115,00 лева съдът определя върху уважените части от исковите претенции държавните такси като 4 % от 837,00 лв. ( 33.48 лв.) или 50лв. и 4 % върху сбора от тригодишните платежи на присъдената издръжка от по 100,00 лева месечно ( 144,00 лева ) – т.е. дължимата се общо държавна такса при този изход на спора съгласно чл. 78, ал.6 ГПК, вр.с чл.1 от ТДТССГПК, която следва да бъде възложена върху ответника възлиза на 194,00 лева.
Мотивиран от изложеното, Районен съд-Пирдоп, първи състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА В.Д.П., ЕГН**********, с адрес: *** да ЗАПЛАТИ на пълнолетната си дъщеря – И.В.П.,
ЕГН**********, с адрес: ***, ИЗДРЪЖКА в размер на ОБЩО на 837,00 лв.
за минало време - считано от 01.10.2017г. до 12.06.2018г. като ОТХВЪРЛЯ ИСКА за заплащане на издръжка
за минало време в ЧАСТТА за разликата от 837,00 лева до претендирания общ размер
9 621,66 лева, представляващ сбора от претендираните издръжки от по 1150,00
лева месечно – като частично недоказан, на основание чл.149, вр. с чл.144 СК, ведно
със законната лихва върху всяка просрочена месечна издръжка, считано от падежа
й до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА В.Д.П., ЕГН**********, с адрес: *** да ЗАПЛАЩА на пълнолетната си
дъщеря - И.В.П., ЕГН**********, с адрес: *** месечна ИЗДРЪЖКА в размер на 100,00лв.,
считано от датата на предявяване на исковата молба в съда- 12.06.2018г до
настъпване на законна пречка за прекратяване- навършване на 25-годишна възраст
на 15.06.2018г. или общо за 4 дни сума в размер на 13,33лв., като ОТХВЪРЛЯ ИСКА за заплащане на издръжка
за бъдещо време за разликата от присъдения размер от 100,00 лева до
претендирания размер от 1150,00 лева, като частично недоказан, на основание
чл.144 СК, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска от датата на падежа до окончателното й
изплащане, до настъпване на основание за изменението или прекратяването й.
ДОПУСКА, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение на решението
в частта относно присъдената издръжка.
ОСЪЖДА В.Д.П., ЕГН**********, с адрес: ***
да ЗАПЛАТИ в полза на ДЪРЖАВАТА, към бюджета на съдебната власт, по
сметка на Районен съд гр. Пирдоп сумата от
общо 194,00 лева - представляваща дължима държавна такса по предявените
искове съобразно уважените части, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
ОСЪЖДА И.В.П., ЕГН**********, с адрес: ***, да ЗАПЛАТИ на В.Д.П., ЕГН**********,
с адрес: *** сумата от 368,18лв., съразмерно с уважената и отхвърлената част от иска и след
приспадане на дължимите разноски от ответника на ищцата в размер на 6,15 лв. на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от датата на обявяването му на страните.