Определение по дело №237/2022 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 334
Дата: 4 февруари 2022 г.
Съдия: Елена Атанасова Янакиева
Дело: 20227050700237
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 3 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

                                                                                                                          О П Р Е Д Е Л Е Н И Е                                                                                                      /        2022г.              

 

Административен съд-Варна-XXXIV състав, в закрито съдебно заседание на четвърти февруари, през две хиляди двадесет и втора година, в състав:                                                                                                                             АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА                                                             като разгледа адм.д.237/2022г. по описа на Административен съд-Варна , за да се произнесе взе предвид следното:            

Производството е по реда на чл. 80 ал.3 изр.последно от ЗДС вр.чл.166 ал.4 вр. ал.2 от АПК.

Образувано е по искане на  С.И.Д. ***, ЕГН**********, за спиране на допуснатото предварително изпълнение на Заповед № РД-22-7706-3/07.01.2022г. на областен управител на област с административен център гр.Варна, с която е наредено изземването на недвижим имот - частна държавна собственост, представляващ жилище-апартамент: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.3512.164.15.8, със застроена площ 66.84кв.м., състоящ се от три стаи, кухня-бокс, сервизни помещения, коридор, балкон, ведно с прилежащо избено помещение №35 с полезна площ 5.82 кв.м., както и 0.9683 % ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху земята. Искането е инкорпорирано в жалбата, с която се обжалва Заповед № РД-22-7706-3/07.01.2022г. на областен управител на област с административен център гр.Варна.

В молбата са изложени твърдения, че изземването ще причини значителни и трудно поправими вреди, тъй като жилището е единствено за нея и съпруга й. Изпълнявали са задълженията си по изплащане на дължимия наем, включително до настоящия момент. Позовава се на ЕКПЧ в частта на чл.8. Твърди, че единствените й доходи и тези на мъжа й са от пенсии, съответно тя получава 300.00лв. , а той – 255.00лв. Навежда доводи, че страда от заболявания - менингит на главния мозък, хипертонична болест, „гръдна жаба“, които не позволяват напускането на жилището. Моли на основание чл.166 АПК съдът да постанови спиране на изпълнението на заповедта, която в  същото производство се оспорва и като незаконосъобразна.

В Заповед № РД-22-7706-3/07.01.2022г., областен управител на област с административен център гр.Варна е изразил становище и по искането на С.Д. вх.№РД-21-9400-432-/1/ от 29.12.2021г. да бъде спряно издаването на заповедта и допускане на предварителното й изпълнение. Счита искането за неоснователно; приема, че в разпоредбата на чл.80 ал.1 ЗДС, законодателят е предвидил бърз и ефикасен начин за защита на държавната собственост, чрез изземването й от лица, които я държат без правно основание. Приема, че се констатират предпоставките на посочената разпоредба.

 

По допустимостта на производството, съдът приема следното:

    

     Съгласно чл. 80, ал. 1 от Закона за държавната собственост, имот - държавна собственост, който се владее или държи без основание, който се ползва не по предназначение или нуждата от който е отпаднала, се изземва със заповед на областния управител въз основа на мотивирано искане на съответния министър или ръководител на ведомство, като съобразно ал. 3 заповедта по ал. 1 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението на заповедта, освен ако съдът разпореди друго. В конкретния случай е налице допуснато предварително изпълнение на административния акт по силата на закона. Съгласно чл. 166, ал. 4 от АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. Съгласно чл. 166, ал. 2 от АПК при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства.

Приложимостта на нормата на чл. 166 от АПК предполага наличието на подадена жалба срещу административния акт и образувано основно производство, каквото в конкретния случай се констатира, доколкото настоящото е образувано възоснова на жалба, подадена от С.Д. срещу Заповед № РД-22-7706-3/07.01.2022г.  Това обстоятелство обуславя и допустимостта на направеното искане за спиране на изпълнението на заповедта.

 

По същество на искането:

При допуснато по силата на изрична разпоредба - чл. 80, ал. 3 от ЗДС предварително изпълнение, е презюмирано наличието на интерес от вида на изброените в чл. 60, ал. 1 от АПК, поради което защитата по чл. 166 от АПК предполага да се установи наличието на друг противопоставим интерес - "значителна или трудно поправима вреда", която ще настъпи пряко за лицето, което дължи изпълнение на разпореденото с индивидуалния административен акт задължение.

Като обстоятелства, с които се аргументира искането за спиране на предварителното изпълнение по чл. 166, ал. 2 от АПК, се сочат факти, че жилището е единствено за молителката и семейството й, че е болна от заболявания, които са рискови, както и че доходите им са ниски и не позволяват преместване под наем на тяхната възраст.

В конкретния случай, при преценка на баланса между накърнените интереси на жалбоподателката и тези, които следва да бъдат охранени от предварителното изпълнение на заповедта, за съда се налага убеждение за доказаност на твърденията в искането. Към него са представени удостоверения, издадени от ТП на НОИ-Варна, от които се установява, че личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателката действително е 300.00лв., съответно на съпруга й е 255.00лв. Представена е етапна епикриза от 26.01.2022г., от която се установява, че С.Д. страда от хипертонично сърце, сърдечна недостатъчност, хиперхолестеролемия. Представени са удостоверения от Служба по вписванията, от които се установява, че жалбоподателката и съпруга й не притежават друга недвижима собственост.

Гореизложените установявания по фактите в тяхната съвкупност обуславят извода на съда, че се констатират изискуемите от закона предпоставки, тъй като безспорно се установява, че от предварителното изпълнение на заповедта за изземване за нея ще настъпят вреди от лишаване от ползването на имота, които имат такъв ефект и могат да се определят като значителни и трудно поправими. Лицето декларира, че не разполага с друго жилище, има ниска пенсия и няма други доходи, което сочи за сериозни затруднения с осигуряването на разходи, свързани с преместването. Следва да се отчетат и неблагоприятните зимни метеорологични условия, както и влошеното й здравословно състояни, за което са представени писмени доказателства. Основателни са и доводите в искането, че към датата, за която е насрочено предварителното изпълнение, заболеваемостта от болестта КОВИД 19, поради която е обявена и епидемична обстановка в страната е твърде висока, а жалбоподателката, предвид възрастта и заболяванията си е в рискова група. Гореизложените обстоятелства обосновават извода, че в конкретния случай не се касае само до житейското неудобство от преместване и освобождаване на държавен имот и нежеланието на държателя да изпълни административен акт, а до обективно значителни и трудно поправими вреди.

Възражението на ответната страна е неоснователно, тъй като в случая не е налице държавен или обществен интерес от предварителното изпълнение на оспорения административен акт, който да е противопоставим и да се характеризира с по- висока значимост на правата на настаненото лице, които биха били засегнати от предварителното изпълнение на адм. акт. Заповедта за изземване се основава на съображения за отпаднало правно основание за ползване на имота още през 2013г., което е индикация за липса на особено важен държавен или обществен интерес, което да налага изземване на имота, преди решаването на спора за законосъобразността на административния акт.

Извън това, съдът счита, че предоставения срок от седем дни за доброволно изпълнение е необективно кратък. Дори и домакинство в активна възраст и добро здраве ще изпита затруднение да организира напускането на  имота в зимен сезон с всичките си вещи ведно с намиране на място за пребиваване и пренасяне. Предоставяйки толкова кратък срок, административният орган не е спазил принципа за съразмерност, и е създал предпоставки за настъпване на неблагоприятни последици за жалбоподателката  от принудително изземване на имота по административен ред, които доказателствено се противопоставят на държавния и обществен интерес.

 При преценка на баланса между накърнените интереси на С.Д. и тези, които следва да бъдат охранени от предварителното изпълнение на заповедта, съдът приема, че е обоснована презумпцията за настъпване на значителни или трудно поправими вреди от предварителното изпълнение.

По тези съображения Административен съд-Варна, XXXIV-ти състав

 

               О П Р Е Д Е Л И:

 

СПИРА допуснатото по закон предварително изпълнение на Заповед № РД-22-7706-3/07.01.2022г. на областен управител на област с административен център гр.Варна, с която е наредено изземването на недвижим имот- частна държавна собственост, представляващ жилище-апартамент: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.3512.164.15.8, със застроена площ 66.84кв.м., състоящ се от три стаи, кухня-бокс, сервизни помещения, коридор, балкон, ведно с прилежащо избено помещение №35 с полезна площ 5.82 кв.м., както и 0.9683 % ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху земята..

Определението може да се обжалва с частна жалба в 7-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховен административен съд на Република България.

 

 

 

СЪДИЯ: