Решение по дело №178/2019 на Административен съд - Кюстендил

                     Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                                        №217 от 19.07.2019  год., гр. Кюстендил

 

   В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

 

Административен съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на десети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

                                                                                              АСЯ СТОИМЕНОВА

 

при секретар Антоанета Масларска и с участието на прокурор Йордан Георгиев, като разгледа докладваното от съдия Ася Стоименова касационно административнонаказателно дело №178 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Делото е образувано по касационна жалба от С.К.Л., с ЕГН ********** и адрес: ***, срещу Решение №152/24.04.2019 г., постановено по административнонаказателно дело №1354/2018 г. по описа на Районен съд – Дупница, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) №18-5310-000968/29.06.2018 г., издадено от началника на група “Контрол на пътното движение по главни пътища и автомагистрали” (КПДГПА) към сектор “Пътна полиция” (ПП) при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОД на МВР) – Кюстендил. Изложени са доводи за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон. Отрича се наличието на съставомерно деяние с доводи за липса на пътен знак Д25, с който да е сигнализирано, че за използването на републиканския път се изисква платена винетна такса. Претендира се отмяна на решението и на наказателното постановление.

Група КПДГПА към сектор ПП при ОД на МВР – Кюстенди е получила препис от касационната жалба, но не е подала отговор в законовия срок. Същата е редовно призована за съдебното заседание по делото, но не изпраща процесуален представител.

С.Л. е редовно призован за съдебното заседание по делото, но не се явява и не изпраща процесуален представител.

Прокурорът дава заключение за основателност на касационната жалба.

Касационната жалба е допустима. Подадена е от страна с право на касационно оспорване по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол и в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Предмет на въззивно обжалване е НП №18-5310-000968/29.06.2018 г., издадено от началника на група КПДГПА към сектор ПП при ОД на МВР – Кюстендил, с което на С.Л. на основание чл. 179, ал. 3, т. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание глоба в размер на 300.00 лева за нарушение по чл. 139, ал. 5 от ЗДвП. Районният съд е установил от фактическата страна на спора, че на 20.06.2018 г. около 11.25 часа в Община Дупница, по път Първи клас №Е-79, при км 322+200, посока на движение за гр. Дупница, Л. е управлявал лек автомобил марка и модел “Киа Рио”, с рег. №********, без залепен валиден стикер – винетка от категория 3 (К3), за движение по републиканската пътна мрежа. За констатираното нарушение на Л. е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №968/20.06.2018г., който той подписал с възражения. Нарушението е квалифицирано по чл. 139, ал. 5 от ЗДвП. Въз основа на съставения АУАН е издаденото процесното НП, в което са възпроизведени фактическите констатации по акта.

Въззивният съд е приел от правна страна липса на допуснати нарушения в процедурата по съставяне на процесния АУАН и издаване на наказателното постановление, наличие на реквизитите по чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН съответно в акта и в наказателното постановление, доказано противоправно деяние на Любомирова, и законосъобразно наложено административно наказание. По посочените правни доводи съдът е потвърдил наказателното постановление.

В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, а преценено за съответствие с материалния закон– правилно.

Правилни са изводите на районния съд за законосъобразно проведена процедура по съставяне на акта за установяване на административното нарушение и издаване на наказателното постановление, както и за доказаност на процесното административно нарушение. От събраните по делото доказателства се установява, че на 20.06.2018 г. около 11.25 часа Л. е управлявал процесния автомобил по републиканската пътна мрежа без заплатена винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата (ЗП) – на управлявания от него автомобил не е имало залепен валиден винетен стикер. Доколкото при заплащането на винетна такса се издава ценна книга, наречена “винетка”, която се състои от две части, като първата част се залепва в долния десен ъгъл на вътрешната страна на предното стъкло на пътното превозно средство (чл. 10а, ал. 5, т. 1 от ЗП – ред., ДВ, бр. 11 от 2017 г., в сила от 31.01.2017 г.), правилно съдът е приел, че са осъществените елементи от фактическия състав на нарушението по чл. 139, ал. 5 от ЗДвП. Съгласно посочената норма в относимата редакция (доп. - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) движението на определена категория пътни превозни средства по републиканските пътища се извършва след заплащане на съответната такса за тях, определена в ЗП. Нарушението е описано със съставомерните му елементи откъм форма на изпълнително деяние, време и място на извършване – налице е законосъобразно отнасяне на санкцията към вида на пътното превозно средство, за което се изисква винетка КЗ (в случая не се спори, че процесният автомобил е пътно превозво средство от категория 3 според легалното определение на §1 от Допълнителната разпоредба на Тарифата за таксите, които се събират от Агенция “Пътна инфраструктура”). Правилно и в съответствие със закона същото е скрепено със санкционната норма на чл. 179, ал. 3, т. 4 от ЗДвП в относимата редакция (ДВ, бр. 39 от 2011 г.). Наложеното наказание е съобразено с размера, определен от законодателя.

Настоящият касационен състав намира за неоснователни доводите на касатора за несъставомерност на деянието поради липсата на пътен знак Д25, с който да е сигнализирано, че за използването на процесния републикански път се изисква платена винетна такса. Надлежното изпълнение на задължението по чл. 139, ал. 5 от ЗДвП предполага заплащане на винетна такса, при което се издава винетка, и първата част от същата се залепва еднократно в долния десен ъгъл на вътрешната страна на предното стъкло на пътното превозно средство. Без значение е обстоятелството дали в процесния пътен участък е имало поставен пътен знак Д25 (“За използването на пътя се изисква платена винетна такса”), доколкото този знак спада към групата на пътните знаци със специални предписания съгласно чл. 2, ал. 2, т. 2, б. “г” от Наредба №18 oт 23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци. Поставянето на този знак действително има указваща функция относно факта дали за движение по съответния път се изисква заплащането на винетна такса, но дори и да се установи, че такъв знак не е поставен, задължението на гражданите да заплащат такса е регламентирано от закона и не е обусловено от това дали има или не поставен знак Д25, като липсата или наличието на знак не изключва, респ. определя съставомерността на деянието. В случая Л. не оспорва, че се е движил по републикански път, а и съобразно приложимото към момента на деянието Решение на Министерския съвет №945/01.12.2004 г. за утвърждаване на списък на републиканските пътища, приемане на списък на републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на пътната инфраструктура - винетна такса, и за определяне на съоръжение, за което се събира такса по чл. 10, ал. 4 от Закона за пътищата за ползване на отделно съоръжение по републиканските пътища (обн., ДВ, бр. 109 от 14.12.2004 г., изм. и доп., бр. 61 от 10.08.2012 г., отм., бр. 3 от 08.01.2019 г., в сила от 08.01.2019 г.) посоченият в наказателното постановление път Първи клас №Е-79 е част от републиканската пътна мрежа на България, т. е. за ползването му се заплаща винетна такса. Освен това, видно от приетата като доказателство по делото справка от Агенция “Пътна инфраструктура”, Областно пътно управление – Кюстендил, на път І-1/Е-79 “Даскалово - о.п. Дупница - о.п. Благоевград” в района на км 322+200 в посока гр. Дупница няма поставен пътен знак Д25, тъй като третокласен път III-6232 “Мламолово- Дюково”, който се включва към път І-1/Е-79 при км 321+792, е с режим на винетна такса, а на път І-1/Е-79 при включването на общински път KNL 2050 “Тополница - Яхиново” при км 316+823 е сигнализиран режимът за винетна такса с пътен знак Д25, след което до км 322+200 няма промяна на режима за винетно таксуване за движение по републиканската пътна мрежа.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, съдът

 

                                                                   Р Е Ш И:

 

            ОСТАВЯ В СИЛА Решение №152/24.04.2019 г., постановено по административнонаказателно дело №1354/2018 г. по описа на Районен съд – Дупница.

Решението е окончателно.

           

 

           

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                                                   2.