ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1013
гр. Бургас , 27.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на двадесет и седми август, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Членове:Галя В. Белева
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
Александър Д. Муртев
като разгледа докладваното от РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20212100501438 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. вр. с чл. 419, ал. 1 и чл. 420, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частните жалби на СТ. П. СТ., ЕГН: **********, с постоянен адрес:
гр. Бургас, вилна зона „Минерални бани“, ул.“Единадесета“ № 3, действащ чрез
упълномощения си процесуален представител адв. Христов Минчев - БАК против
разпореждане № 14363 от 21.08.2020г. по ч.гр.д. 4802/2020г. по описа на Районен съд-
Бургас за незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист въз основа на заповед №
2051 от 21.08.2020 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК, издадена по същото по ч.гр.д.№ 4802/2020г г. по описа на Районен съд-
Бургас, както и против определение № 1660 от 09.07.2021г. по ч.гр.д. № 4802/2020г. по
описа на БРС, с което е оставено без уважение искането му по чл. 420, ал. 2 от ГПК за
спиране на изпълнението въз основа горепосочената заповед по чл. 417 от ГПК
В частните жалби се изложени съображения за неправилност на обжалваните
съдебни актове на първоинстанционния съд. По отношение на обжалваното разпореждане
по чл. 418 от ГПК за незабавно изпълнение жалбоподателят е изложил следните
аргументи: Твърди, че заявлението по чл. 417 от ГПК е неясно, тъй като са посочени
множество дати на главници, в т.ч. за ползване и усвояване на суми по договора за кредит,
които водят до различни дати на падежи и оттам до различни начални периоди на
погасителна давност, поради което е направено оплакване, че не може да се установи дали
действително овърдрафта е усвоен в пълен размер /както се сочи в заявлението/ и на коя
дата. На второ място се сочи, че от представените извлечения от счетоводните книги не
може да се направи извод за точния подлежащ на изпълнение размер и начинът на
формиране на задълженията за непогасени договорни лихви за сумата от 4846.40 евро,
321.02 евро и 466 евро, начислени за различни периоди, но на едно и също основание – т. 6
от анекса, която обаче предвижда два вида по размер и основание годишни лихви –
съответно 13% за безналични плащания на ПОС терминал и и 15% за всички останали
транзакции, както и договорна наказателна лихва в размер на договорната лихва плюс
надбавка от 12%. При това положение жалбоподателят счита, че не може да се установи за
1
кой размер лихва за кой период е приложен, тъй като видовете операции, извършени с
картата са различни, в т.ч. не е установи и дали е приложена наказателната лихва. На трето
място жалбоподателят се позовава на изтекла погасителна давност по чл. 110-111 от ЗЗД,
като счита, че за процесните задължения са периодични е приложима кратката тригодишна
давност, позовавайки се на ТР № 3 от 18.05.2012г. на ОСГТК на ВКС, поради което счита,
че вземането на кредитора не се дължи, за което излага подробни съображения. На четвърто
място счита, че е налице противоречие от външна страна на данните в извлеченията от
счетоводни книги и твърденията в заявлението,тъй като в извлечението е посочено, че са
налице усвоявания по овърдрафта след м. март 2012г., а към заявлението е представен
протокол от 19.03.2009г. за предаване на кредитната карта, в което е посочено, че
валидността й е до м. март 2012г. Наведени са и съображения за наличие на неравноправни
клаузи по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 9 вр. с чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, водещи до значително
неравновесие между страните, а именно, че в чл. 36, т. 1 и т. 2 от ОУ към договора за кредит,
в който е предвидено автоматично продължаване на срока на договора, в случай, че някоя от
страните не го прекрати, като за страните са уговорени различни срокове за предизвестие –
60 -дневно за потребителя и 30 -дневно за банката. Твърди се също така, че от външна
страна са налице и други неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 12 и т. 19, а
именно в чл.14.2 и чл. 11.1 от ОУ. В жалбата си против определение, с което е отказано
искане му за спиране на изпълнението на основание чл. 420, ал. 2 от ГПК,
жалбоподателят е изложил аналогични на горепосочените твърдения и оплаквания, като
наред с тях е посочил, че счита, че за писмени доказателства по чл. 420, ал. 2 от ГПК следва
да се считат и вече наличните по делото доказателства, без да е нужно да се сочат
допълнително други. Изразява несъгласие с доводите на районния съд досежно
възраженията му, че вземането е погасено по давност. Счита, че съдът неправилно е приел,
че евентуалната нищожност на клаузата в договора досежно ограничаване възможността на
потребителя да узнае за изменените условия по него не води до липса на вземания в полза
на банката. Излагат се и оплаквания, че съдът не се е произнесъл по всички направени
възражения по чл. 420, ал. 2, т .2 от ГПК, подробно изложение в жалбата, както и, че е
неправилна преценката на съда, че не е налице основанието по чл. 420, ал.2, т. 3 от ГПК- а
именно неправилно изчислен размер на задължението, досежно начислените договорни
лихви за три различни периоди, които доводи са идентични в гореизложените в първата
жалба. По подробно изложените в жалбите съображения се иска отмяна на разпореждането
за незабавно изпълнение и обезсилване на издадения въз основа на него изпълнителен лист
от 24.08.2020г., както и отмяна на определението, с която е отказано спиране на
изпълнението по същата заповед по чл. 417 от ГПК и постановяване на ново, с което
искането в този смисъл бъде уважено.
В законоустановения срок по частната жалба против разпореждането за незабавно
изпълнение е постъпил отговор от заявителя „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД,
подаден чрез упълномощения му процесуален представител юрисконсулт, в който счита
жалбата за неоснователна, неправилна и необоснована, с искане за оставянето й без
уважение. Заявява, че банката е представила достатъчни доказателства за наличието и
размера на претендираното вземане, с конкретизиране на дължимите суми за главница,
лихви и разноски. Сочи, че отпуснатия на длъжника овърдрафт е изцяло усвоен в пълен
размер от 10 000 евро по откритата му за целта банкова сметка, с подробно уточнение по
дата и размер за периода от 24.03.2007г. до 19.02.2013г., като сочи също как кредитът е
погасяван от длъжника по дата и размер за периода от 25.04.2007г. до 04.11.2011г., като
заявява, че считано от 19.02.2013г. кредитът е в просрочие. Уточнява, че съгласно договора
при непогасяване до датата на падежа на съответния отчетен период на минимална
погасителна вноска, длъжникът дължи на банката наказателна надбавка върху непогасената
част от дълга в размер, съгласно договора и бюлетина за лихвите, като размерът на
договорната и наказателната лихва, таксите и комисионните са подробно посочени в
2
извлечението. Досежно направеното в жалбата оспорване на редовността и коректността на
отразените в извлечението суми банката счита, че това обстоятелство подлежи на
изследване в исковото производство и изложените в тази връзка аргументи в жалбата са
ирелевантни за настоящото производство. Що се касае до съображенията в жалбата, че
вземането на банката е погасено по давност, в отговора е посочено, че погасителната
давност започва да тече от прекратяване на договора поради обявена предсрочна
изискуемост, считано от полученото от длъжника предизвестие на 24.06.2020г., позовавайки
се на т. 18 от ТР № 4 от 18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, като наред с това
банката е уточнила, че претенцията й касае само част от вземането си без натрупаните
лихви, които са погасени по давност. Изложени са и подробни доводи за неоснователност на
твърденията на жалбоподателя за неправноправност на посочените в жалбата договорни
клаузи, като се сочи, че към датата на сключване на процесния договор от 09.03.2007г.
нормата на чл. 143, т. 8а от ЗЗП досежно автоматичното продължаване на договор, сключен
с потребител, в сила от 01.08.2015г., чието съдържание впоследствие е възпроизведено в чл.
143, т. 9 от ЗЗП с измененията му от 20.12.2019г., не е съществувала. По изложените в
писмения отговор съображения се иска съдът да остави без уважение частната жалба и да
присъди в полза на банката юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство в
размер на 300 лв.
В дадения едноседмичен срок банката не е депозирала становище по жалбата против
определението на БРС, с което е оставена без уважение молбата на длъжника по чл. 420, ал.
2 от ГПК.
След извършена служебна проверка Бургаският окръжен съд намира, че частните
жалби са подадени в законоустановения срок от легитимирано лице, което имат правен
интерес от обжалването и против подлежащи на обжалване съдебни актове, поради което са
допустими и следва да се разгледат по същество.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите, изложени в нея, становищата на
страните, събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, намира за
установено следното:
Със заповед № 2051 от 21.08.2020 г. изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 от ГПК,поправена с разпореждане 364 от 12.03.2021г., двете
издадени по ч.гр.д. № 4802/2020г. по описа на РС- Бургас, въз основа на извлечение от
сметки по договор за издаване на кредитна карта № 02РКО-А-2766/09.03.2007 г., ведно с
Анекс от 16.11.2007 г. и общи условия на банката за издаване и използване на револвиращи
международни кредитни карти с чип MASTERCARD и VISA, приети с анекса, е разпоредено
длъжникът С.П. С. да заплати на кредитора „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД
сумата от 15 665.14 евро, от която сумата в размер на 10 000 евро - непогасена, просрочена
главница, сумата от 4846.40 евро – непогасена договорна лихва от 21.08.2017г. до
12.03.2020г., дължима на основание т.6 от Анекс от 16.11.2007 г. към горепосочения договор
за издаване на кредитна карта, сумата от 12.27 евро - разноски по събиране на вземането за
връчване на покана за предсрочна изискуемост от 13.07.2020г. до 20.08.2020г., сумата от
321.02 евро – непогасена договорна лихва от 13.03.2020г. до 13.05.2020г., дължима на
основание т.6 от Анекс от 16.11.2007 г. към горепосочения договор за издаване на кредитна
карта, сумата от 466 евро - непогасена договорна лихва от 14.05.2020г. до 12.08.2020г.,
дължима на основание т.6 от Анекс от 16.11.2007 г. към горепосочения договор за издаване
3
на кредитна карта, сумата от 19.45 евро – мораторна лихва за забава в размер на законната
лихва, начислена от 13.08.2020г. до 19.08.2020г., ведни със законната лихва от 20.08.2020г.
до изплащане на вземането както и направените разноски за платена държавна такса в
размер на 612.77 лв. и юрисконсултско възнаграждение в разме на 50 лв.
С обжалваното разпореждане № 14363 от 21.08.2020г. на основание чл. 418, ал. 1 от
ГПК съдът е допуснал незабавно изпълнение и на заявителя е издаден изпълнителен лист от
24.08.2020г., по който е образувано изпълнително дело № 20217030400116 по описа на ЧСИ
Делян Николов- БОС. Видно от данните, на 14.06.2020г. на длъжника е редовно връчена
лично покана за доброволно изпълнение.
С подадено в едномесечния срок по чл. 414, ал. 2 от ГПК възражение длъжникът е
оспорил дължимостта на вземанията по заповедта за изпълнение по чл. 417 от ГПК, като
едновременно с това в срока по чл. 419, ал. 1 от ГПК е депозирана частна жалба против
разпореждането за незабавно изпълнение и е направено искане за спиране на изпълнението
по чл. 420, ал. 2, от ГПК, по което първоинстанционният съд се е произнесъл с обжалваното
определение от 09.07.2021г., с което е оставил без уважение искането.
Настоящата инстанция намира жалбата по чл. 419, ал. 1 от ГПК за неоснователна,
по следните съображения:
Производството за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК и
изпълнителен лист е предоставено като възможност за кредитора по облекчен ред да получи
съдебно признаване и изпълнителен титул за свое изискуемо и ликвидно вземане срещу
длъжника без да води исков процес при условие, че вземането е установено с някой от
изброените в цитираната разпоредба документи. Представеният документ по чл. 417 от ГПК
трябва да е редовен от външна страна и да удостоверява задължение за заплащане на
парична сума, което задължение да е определено по своето основание, вид и размер, както и
да е настъпил падежът му. Проверката, която районният съд дължи по повод заявлението за
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 418, ал.2 от ГПК е
съсредоточена върху това дали съществува редовен от външна страна документ, посочен в
чл. 417, т.1-10 от ГПК и дали този документ удостоверява подлежащо на изпълнение
вземане срещу длъжника.
Въззивната проверка повтаря проверката, извършена от първоинстанционния съд
по повод заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист и се движи
в рамките на същите данни по правилата на пълен въззивен контрол / в т. см. ТР №
6/15.01.2019 г. по т. д. № 6/2017 г на ОСГТК на ВКС.
Съгласно разпоредбата на чл.419, ал. 1 от ГПК длъжникът има възможност да
обжалва разпореждането за допуснато незабавно изпълнение на издадената заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК, като съгласно чл. 419, ал. 3 от ГПК /в редакцията му в сила
от 23.12.2019г./ същото може да бъде отменено при следните три хипотези: 1/.когато не са
налице предпоставките на чл. 418, ал. 2, изр. първо от ГПК, т.е. ако документът, въз основа
на който е допуснато незабавено изпълнение не е редовен от външна страна и не
удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, 2/. не са налице
предпоставките по чл. 418, ал. 3 от ГПК, т.е. когато не са представени доказателства за
изискуемостта на вземането, в случаите, в които тя е поставена в зависимост от
изпълнението на насрещно задължение или от настъпването на друго обстоятелство, както и
4
3/. когато вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител.
Банката се е позовала на предсрочна изискуемост на целия остатък от кредита,
поради което в съотвествие с изискванията на т. 18 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК е изпратила
на длъжника уведомление за обявена предсрочна изискуемост на цялото задължение по
горепосочения договор за кредитна карта с покана за плащането му в едноседмичен срок.
Уведомлението е връчено на длъжника лично срещу подпис на 24.06.2020г. С оглед редовно
обявената предсрочна изискуемост на 24.06.2020г. банката е издала представеният със
заявлението документ по чл.417, т.2 от ГПК -извлечение от счетоводните си книги.
Съдът не споделя възраженията на жалбоподателя за нередовност на извлечението
от сметки и изложените в тази връзка съображения, че от данните му не можело да се
установи дали овърдрафта е бил изцяло усвоен и на коя дата, както и, че досежно
договорните лихви не можело да се прецени в коя от двете хипотези на т. 6 от анекса са
начислени, което водело до неяснота в точния им размер и начина им на формиране.
Видно от съдържанието на представеният със заявлението документ по чл.417, т.2
от ГПК -извлечение от счетоводните си книги отговаря на изискванията на чл. 60, ал. 2 от
ЗКИ, тъй като /с оглед спецификата на кредитния продукт - овърдрафт/ включва минимално
изискуемата от закона информация за размера на кредита – 10 000 евро, разбивка по дати и
размери на усвоените по него суми от първото до последното усвояване, отделните
погашения по дати и размери, датата на настъпване на предсрочната изискуемост, общия
размер на непогасената част от общия размер на дължимата сума от потребителя,
включваща главница и непогасената договорена лихва; размера на обезщетението за забава
за просрочените плащания. Съдът констатира съответствие между уведомленията и
заявлението за дължимите суми. Следователно представеното извлечение от счетоводните
книги на банката се явява редовно от външна страна. Непосочването в извлечението на
размерите на отделните просрочени месечни вноски и неотразяване каква част от
просрочените вноски представлява главница и каква част от тях са лихва, както и в коя от
хипотезите на т. 6 от анекса са начислени договорните възнаградителни лихви не се отразява
на редовността на документа. Наведените в тази връзка възражения са неотносими в
настоящото производство, тъй като в случая съдът проверява само редовността на
документа по чл. 417 от ГПК от външна страна и дали същият удостоверява подлежащи на
изпълнение вземания, за които може да се допусне незабавно изпълнение. Тези възражения
подлежат на разглеждане във вече образуваното между страните исковото производство по
реда на чл.422 от ГПК. На същото основание неотносимо досежно допуснатото незабавно
изпълнение е и материално-правното възражение за погасяване на вземанията по давност.
Същото следва да бъде наведено и разгледано в производството пред исковия съд по чл.422
от ГПК, в какъвто смисъл е и трайно установената съдебна практика по този въпрос, а не в
производството по чл. 419, ал. 1 от ГПК, тъй като разпореждането, с което се допуска или
отказва незабавно изпълнение има отношение единствено и само към изпълнението на
присъденото вземане.
Досежно наведените съображения за наличие на неравноправни клаузи по смисъла
5
на чл. 419, ал. 3, предл. последно от ГПК:
В т. 36 от ОУ срокът на действие на договора е определен до срокът на валидност на
издадената банкова карта и изтича в края на посочения на нея месец, като в т. 1 е
предвидено автоматично подновяване на договора за нов едногодишен срок, в случай, че в
рамките на най-малко 60 дни преди изтичане на текущия срок потребителят не е уведомил
банката, че прекратява договора, респ. че банката не е уведомила потребителя в рамките на
най-малко 30 дни преди изтичане на текущия срок, че прекратява договора.
Жалбоподателят счита, че посочената клауза е неравноправна по смисъла на чл. 143,
ал. 1, т. 9 от ЗЗП, тъй като предвижда автоматично продължаване на срочен договор, ако
потребителят не заяви желание за прекратяването му, и срокът, в който трябва да направи
това, е прекалено отдалечен от датата, на която изтича срочният договор. Посочената
разпоредба обаче е в сила от 2015г., поради съдът намира за основателен довода, изложен в
писмения отговор по жалбата, че тъй като преценката за неравноправност на договорна
клауза съгласно чл. 145 от ЗЗП се прави към момента на сключването на договора, а в
случая, той е сключен на 09.03.2007г., към този момент разпоредбата на чл. 143, ал. 1, т. 9
от ЗЗП /в сила от 2015г./ не е била част от действащото законодателство, поради което е
неприложима за процесното правоотношение.
По отношение на доводите, че от външна страна клаузите в чл.14.2 и чл. 11.1 от ОУ
/приложени към заявлението/ също са неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143, ал. 2, т.
12, т. 19 и т. 20 от ЗЗП, съдът намира следното:
В чл. 14.2 от ОУ е посочено, че по свое усмотрение банката може да капитализира
начислените лихви чрез прибавянето им към главницата на овърдрафта по реда и при
условията на Наредба № 9 на БНБ от 2003г., за което с подписване на договора титулярят
дава своето съгласие.
В чл. 11.1 от ОУ е посочено, че банката може да променя едностранно определените
лимити, за което уведомява своевременно титуляра, като за разликата от плащанията в
чужбина…. „при промяна на лимитите за плащания и други операции, извършвани в
чужбина банката уведомя титуляра и оправомощения държател чрез поставяне на писмено
уведомление в банковите салони, като промяната влиза в сила от поставяне на
уведомлението“.
На първо място следва да се отбележи, че за целите на настоящото производство,
съгласно изискването на чл. 419, ал. 3, предл. последно от ГПК съдът следва да извърши
преценка дали от представения договор за потребителски кредит и общите условия към него
е вероятна основателно възражението на длъжника за неравноправни клаузи, което да
обуславя невъзникването на предявените притезания, респ. тяхната изискуемост. Само по
себе си обаче бланкетното позоваване в жалбата, че горепосочените клаузи от
потребителския договор са неравноправни на посочените законови основания, не е
6
достатъчно да разколебае възникване на претендираните със заявлението вземания и тяхната
изискуемост. За целта длъжникът следва да изложи твърдения, респ. да ангажира
доказателства, че именно кредиторът е упражил уговорените в неравноправни клаузи права
и това реално е довело до утежняване на размера/условията на дълга му, предмет на
искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Такива
фактически твърдения в случая не са наведени от длъжника. В жалбата си същият излага
съображения единствено за обстоятелствата, поради които счита, че клаузите на чл. 14.2 и
чл. 11.1 от ОУ са неравноправни, без да се сочи, че именно въз основа на клаузата на 14.2 от
ОУ банката се е възползвала незаконно от възможността да капитализира лихви, което да е
довело до увеличаване на дълга, респ., че длъжникът е бил засегнат директно от
обстоятелството, че не е бил уведомен съгласно клаузата на чл. 11.1 от ОУ за наличието на
конкретна промяна на лимитите за плащания и други операции, извършвани в чужбина и
именно поради това се е стигнало до неоснователно увеличение задълженията му по
кредита. С оглед горните съображения за целите на настоящото производство съдът е
поставен в невъзможност да направи обоснован извод дали цялото вземане или част от
него, претендирано със заявлението не съответства на договорения между страните размер,
като по този начин е увеличена насрещната престация по договора, именно вследствие на
неравноправни клаузи.
Ето защо настоящата инстанция намира, че представеното извлечение от сметка на
банката представлява редовен от външна страна документ по чл.417, т.2 от ГПК и
удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Налице са
предпоставките да издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК, поради
което депозираната частна жалба против разпореждането за незабавно изпълнение и за
издаване на изпълнителен лист е неоснователна и следва да се остави без уважение, а
обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
По отношение на оплакванията срещу обжалваното определение, с което районният
съд е постановил отказ за спиране на изпълнението на основание чл. 420, ал. 2 от ГПК,
въззивния съд намира, че същото е правилно и законосъобразно и не са налице основания за
отмяната му, по следните съображения:
Съгласно чл. 420, ал. 2 от ГПК съдът, постановил незабавното изпълнение, може да го
спре и без да е необходимо обезпечението по ал. 1, когато е направено искане за спиране,
подкрепено с писмени доказателства в следните три хипотези: 1. вземането не се дължи; 2.
вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител; или 3.
неправилно е изчислен размерът на вземането по договор, сключен с потребител.
В настоящия случай длъжникът не е направил искане за спиране по реда на чл. 420,
ал. 1 от ГПК, респективно не е представил надлежно обезпечение по смисъла на чл. 420, ал.
1 от ГПК, а е обосновал искането си за спиране на изпълнението на всички основания по чл.
420, ал. 2 от ГПК по същите, съображения, изложени в жалбата му срещу разпореждането за
незабавно изпълнение.
Настоящата съдебна инстанция счита за неоснователни всички изложени от длъжника
7
съображения, с които е обосновал искането си по чл. 420, ал.2 от ГПК, които обстоятелства
са повторени в жалбата му. Въззивният съд счита, че правилно районният съд е оставил без
уважение молбата за спиране, като напълно споделя изложените за това доводи.
Неоснователни са оплакванията в жалбата, че неправилно районния съд е приел, че в
подкрепа на искането си длъжникът не е представил доказателства, по съображения, че това
са именно вече наличните по делото документи. Писмени доказателства по смисъла на чл.
420, ал. 2 от ГПК следва да нови и такива, които да подкрепят относимите към искането за
спиране обстоятелства. Такива обаче не са ангажирани от длъжника. Що се касае до
възражението за давност, както правилно е счел районният съд, подобно възражение не е
измежду предвидените в закона основания за спиране на изпълнението. Същото
представлява материално-правно възражение, подлежащо на разглеждане в исковото
производство, в какъвто смисъл са и изложените по-горе мотиви на настоящия съд. Досежно
наличието на неравноправни клаузи по смисъла на чл. 420, ал. 2, т. 2 от ГПК настоящата
инстанция напълно споделя изводите на районния съд, че само по себе си позоваването на
неравноправни клаузи, респ. тяхната евентуална нищожност не води до извод за липса на
посоченото в извлечението от сметки вземане. В допълнение, както бе отбелязано и по-горе
в мотивната част на настоящото определение, преценката за валидност е възпрепятствана и
от бланкетния характер на предприетото оспорване, в което не се съдържа позоваване на
конкретни фактически твърдения, довели до утежняване на дълга, претендиран със
заявлението, които да могат да бъдат субсумирани под някой от предвидените в чл. 143 от
ЗЗП фактически състави, представляващи основания за недействителност. Налага се
изводът, че оплакванията за наличие на неравноправни клаузи следва да бъдат разгледани в
рамките на висящия исков процес. Затова и настоящият съдебен състав счита, че
определението за спиране по чл. 420, ал. 2 ГПК е правилно, а частната жалба срещу него
следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.
С оглед неоснователността на частните жалби, следва да бъде уважено искането за
присъждане в полза на въззиваемата страна на юрисконсултско възнаграждение за
въззивното производство в размер на 100 лв.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на СТ. П. СТ., ЕГН: **********, с
постоянен адрес: гр. Бургас, вилна зона „Минерални бани“, ул.“Единадесета“ № 3,
действащ чрез упълномощения си процесуален представител адв. Христов Минчев - БАК
против разпореждане № 14363 от 21.08.2020г. по ч.гр.д. 4802/2020г. по описа на Районен
съд-Бургас за незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист въз основа на заповед
№ 2051 от 21.08.2020 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 4802/2020г г. по описа на Районен съд-Бургас.
8
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на СТ. П. СТ., ЕГН: **********, с
постоянен адрес: гр. Бургас, вилна зона „Минерални бани“, ул.“Единадесета“ № 3,
действащ чрез упълномощения си процесуален представител адв. Христов Минчев - БАК
против определение № 1660 от 09.07.2021г. по ч.гр.д. № 4802/2020г. по описа на БРС, с
което е оставено без уважение искането му по чл. 420, ал. 2 от ГПК за спиране на
изпълнението на заповед № 2051 от 21.08.2020 г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 4802/2020г г. по описа на
Районен съд-Бургас.
ОСЪЖДА СТ. П. СТ., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Бургас, вилна зона
„Минерални бани“, ул.“Единадесета“ № 3, ДА ЗАПЛАТИ на „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Драган Цанков“ № 37, юрисконсултско възнаграждение за въззивното
производство в размер на 100 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3._______________________
9