Р Е Ш Е Н
И Е
гр.Лом, 13 февруари 2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Ломският районен съд в публично заседание на 12
ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Боряна А.
при секретаря Веселка Младенова като разгледа
докладваното от съдията А. гр. дело № 2298 по описа за 2018 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 от ГПК
Производството
по делото е образувано по искова депозирана от "***"
ООД, ЕИК ***, чрез юрисконсулт Д. А.,
против М.А.И., ЕГН **********, с която са предявени кумулативно обективно
съединени искове за признаване за установено, че ответника дължи на ищцовото
дружество следните суми: 1 585,21лв /хиляда петстотин осемдесет и пет лева
и двадесет и една стотинки/ - задължение по Договор за гаранция, сключен между
„***“ ЕООД и М.А.И. на 18.02.2016г. във вр. с Договор за кредит №
349238/18.02.2016г., от която сума главница в размер на 774,18лв /седемстотин
седемдесет и четири лева и осемнадесет стотинки/ до погасяване на кредита,
договорна лихва в размер на 157,30лв /сто петдесет и седем лева и тридесет
стотинки/ за периода от 19.03.2016г. до 12.02.2017г., такси в размер на 80лв
/осемдесет лева/, гаранция по кредитна сделка в размер на 535,19лв /петстотин
тридесет и пет лева и деветнадесет стотинки/, мораторна лихва в размер на
38,54лв /тридесет и осем лева и петдесет и четири стотинки/ за периода от
13.02.2017г. до 17.05.2018г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 29.05.2018г. до
окончателното изплащане на вземането, за които суми е
издадена Заповед по чл.
410 ГПК по ч. гр. д. № 996/2018 г. по описа на ЛРС
.Претендират се разноски по заповедното и исковото производство.
В исковата
се твърди, че между "***"
ЕООД като кредитор и ответника като кредитополучател бил сключен Договор за
кредит № 349238/15.09.2015 г. Договорът бил сключен чрез средствата за
комуникация от разстояние /електронна поща, уеб-сайт/ във формата на електронен
документ и съгласно Общи условия, уреждащи
отношенията между "***" ЕООД и неговите клиенти. По силата на сключения
договор ответника получил от кредитодателя сума в размер на 800 лева със
задължение да я върне, ведно с уговорената възнаградителна лихва в общ размер
на 184.00 лева в срок от 360 дни. За обезпечение на договора, на 18.02.2016 г.
между ответника и "***"
ЕООД бил сключен Договор за гаранция №349238, по силата на който гарантът
"***" ЕООД е поел задължението да
гарантира изпълнението на длъжника по договора, като се задължава да отговаря
солидарно с него. След като кредитополучателят не е изпълнил задълженията си по
договора, кредитодателят е поискал изпълнение от солидарния длъжник "***" ЕООД. Последното дружество е
погасило всички вземания на ответника към "***"
ЕООД и е встъпил в правата на удовлетворения
кредитор.
В
исковата молба се твърди още, че по силата на Договор за покупко – продажба на
необслужвани потребителски кредити /цесия/ от 01.12.2017 г. и Приложение Г от 01.12.2017 г., "***" ЕООД е прехвърлило вземанията си
към ответника на "***" ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Иска се постановяване на
решение, с което да бъде признато, че ответника М.А.И., дължи на ищцовото
дружество следните суми: 774,18 лева – главница, представляваща регресно
вземане по Договор за поръчителство, сключен с "***"
ЕООД на 18.02.2016 г., по силата на който "***"
ЕООД е погасило задължението на длъжника по сключен с "***" ЕООД Договор за кредит № 349238
от 18.02.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
депозиране на заявлението до изплащане
на вземането, както и сумата от 157,30
лева, представляваща договорна лихва върху главницата за периода от датата на
първата вноска г. до 19.03.2016 г., административна такса – 80 лв., такса
гаранция – 535,19 лв., мораторна лихва-38,54лв. за периода от 13.02.2017г. до
17.05.2018г. за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 996/2018г.
по описа на ЛРС. Прендира се присъждане на сторените в заповедното и в настоящото производство разноски.
С нарочна допълнителна молба, изходяща от
ищцовото дружество са оттеглили иска си по отношение на лихвите, в размер на 38,54
лв. и са поискали прекратяване на производството в тази му част.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил
отговор от назначеният особен представител на ответника – адв.Е.К..
Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
От приложеното към настоящото производство
ч. гр. д. № 996/2018 г. по описа на ЛРС се установява, че по депозирано от
ищцовото дружество "***" ООД заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК против М.А.И. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът да заплати на кредитора следните суми: 1 585,21лв
/хиляда петстотин осемдесет и пет лева и двадесет и една стотинки/ - задължение
по Договор за гаранция, сключен между „***“ ЕООД и М.А.И. на 18.02.2016г. във
вр. с Договор за кредит № 349238/18.02.2016г., от която сума главница в размер
на 774,18лв /седемстотин седемдесет и четири лева и осемнадесет стотинки/ до
погасяване на кредита, договорна лихва в размер на 157,30лв /сто петдесет и
седем лева и тридесет стотинки/ за периода от 19.03.2016г. до 12.02.2017г.,
такси в размер на 80лв /осемдесет лева/, гаранция по кредитна сделка в размер
на 535,19лв /петстотин тридесет и пет лева и деветнадесет стотинки/, мораторна
лихва в размер на 38,54лв /тридесет и осем лева и петдесет и четири стотинки/
за периода от 13.02.2017г. до 17.05.2018г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 29.05.2018г. до
окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски в размер на
231,70лв /двеста тридесет и един лева и седемдесет стотинки/, от които 31,70лв
/тридесет и един лева и седемдесет стотинки/ - държавна такса и 200лв /двеста
лева/ - възнаграждение за процесуално представителство.
На длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК – чрез залепване на
уведомление , съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск относно
вземането си в едномесечен срок от уведомяването. По предявена искова молба е
образувано настоящото гр. д. № 2298/2018 г. по описа на ЛРС .
От представения по делото Договор за
придобиване – покупко-продажба на отписвания на необслужвани потребителски
кредити е видно, че "***" дружество, регистрирано в Малта,
продава и прехвърля на "***" ООД
"потрфейл", състоящ се от отписани от продавача необслужвани кредити,
включително главница, лихви и
такси. От извлечение от приложение № 1 към договора е видно, че вземанията
срещу ответника М.И. по Договор № 349238 от 18.02.2016 г. са част от
прехвърлените на ищеца по силата на договора за цесия и
същите включват: сумите кореспондиращи на тези, посочени в исковата молба.
Представени са Потвърждение за сключения
договор за цесия от представляващия дружеството – цедент, както и пълномощно от цедента в полза на
цесионера от името и за сметка на цедента
да уведоми длъжниците за цесията по реда на чл. 99 ЗЗД.
Други доказателства в производството не са
ангажирани.
Съдът не кредитира представените
"Общи условия към договор за гаранция /поръчителство/", тъй като
същите не са подписани нито от издалото ги дружество, нито от насрещната страна
по договора.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
От "***" ООД са предявени
кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл.
422 ГПК вр. чл.
9 ЗПК вр. чл.
99 ЗЗД вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
240, ал. 1 и ал.
2 ЗЗД вр. чл.
143 ЗЗД за признаване за установено, че ответника М.А.И. дължи
на ищцовото дружество следните суми: 1 585,21лв /хиляда петстотин
осемдесет и пет лева и двадесет и една стотинки/ - задължение по Договор за
гаранция, сключен между „***“ ЕООД и М.А.И. на 18.02.2016г. във вр. с Договор
за кредит № 349238/18.02.2016г., от която сума главница в размер на 774,18лв
/седемстотин седемдесет и четири лева и осемнадесет стотинки/ до погасяване на
кредита, договорна лихва в размер на 157,30лв /сто петдесет и седем лева и
тридесет стотинки/ за периода от 19.03.2016г. до 12.02.2017г., такси в размер
на 80лв /осемдесет лева/, гаранция по кредитна сделка в размер на 535,19лв
/петстотин тридесет и пет лева и деветнадесет стотинки/, мораторна лихва в
размер на 38,54лв /тридесет и осем лева и петдесет и четири стотинки/ за
периода от 13.02.2017г. до 17.05.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 29.05.2018г. до
окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски в размер на
231,70лв /двеста тридесет и един лева и седемдесет стотинки/, от които 31,70лв
/тридесет и един лева и седемдесет стотинки/ - държавна такса и 200лв /двеста
лева/ - възнаграждение за процесуално представителство,
за които суми е издадена Заповед по чл.
410 ГПК по ч. гр. д. № 996/2018 г. по описа на ЛРС .
Претендира се присъждане на сторените и в настоящото производство разноски.
Ищецът основава исковите си претенции с
твърденията да е било налице облигационно правоотношение по Договор за кредит №
349238 от 18.02.2016 г. между "***"
ЕООД и ответницата М.И. облигационно
правоотношение по Договор за поръчителство, сключен с "***" ЕООД на 18.02.2016 г., по силата
на който "***" ЕООД е погасило задължението на
длъжника по сключения с "***"
ЕООД Договор за кредит № 349238 от 18.02.2016 г., и е
встъпил в правата на удовлетворения кредитор, като вземанията са прехвърлени на
заявителя с Договор за цесия 01.12.2017г.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 143 ЗЗД:
За основателността на предявения иск с
правно основание с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 143 ЗЗД в тежест на ищеца е да
установи следните предпоставки: 1. Наличие на облигационно правоотношение между
"***" ЕООД и
ответника по силата на валидно сключен Договор за кредит № 349238 от 18.02.2016
г.; 2. Реално предоставяне на заемната сума в твърдяния размер ; 3. Наличие на
облигационно правоотношение между "***"
ЕООД и ответника, по силата на валидно сключен
Договор за гаранция № 349238 от 18.02.2016 г.; 4. Изпълнение от страна на
поръчителя "***" ЕООД на дължимите от ответника
вземания към "***" ЕООД; 5.
Валидно сключен договор за цесия между "***"
ЕООД и "***" ООД, по силата на който
вземанията към ответника са прехвърлени в полза на ищеца; и 6. Уведомяване на ответника за
извършената цесия по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
По отношение на горепосоченият фактически
състав, ищецът не е предприел необходимите действия и не е
ангажирал доказателства за следните обстоятелства: че е било налице валидно
облигационно правоотношение между "***"
ЕООД и ответника по силата на валидно сключен
Договор за кредит № 349238 от 18.02.2016 г.; че заемната сума в твърдяния
размер е реално предоставена на ответника; че е било налице облигационно
правоотношение между "***"
ЕООД и ответника по силата на валидно сключен
Договор за гаранция № 349238 от 18.02.2016 г.; и че
поръчителят "***" ЕООД е
изпълнил и платил дължимите от ответника вземания
към "***" ЕООД. За посочените
обстоятелства не са представени никакви доказателства. Представената към
исковата молба справка – информация за кредит – без дата и без подпис /л. 8 от делото/ не
установява нито заемното правоотношение между "***"
ЕООД и ответника, нито реалното предаване на
заемната сума, нито облигационно правоотношение между "***" ЕООД и
ответника по силата на валидно сключен договор за гаранция.
С оглед на това осъществяването на
елементите от твърдяния от ищеца фактически състав не е доказано, което води до
неоснователност на исковата претенция с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 143 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 143 ЗЗД:
Предвид неоснователността на главния иск,
то неоснователен се явява и кумулативно
обективно съединеният аксецесорен иск за заплащане на сумата от 161 лева,
представляваща възнаградителна лихва върху главницата . Същият следва да бъде
отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора за ищцовото
дружество не възниква право на разноски.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от "***" ЕООД,
ЕИК ***, против М.А.И., с ЕГН **********,
кумулативно обективно съединени установителни искове за признаване за
установено, че ответника, дължи на ищцовото дружество следните суми: 774,18 лв.
– главница, по Договор за кредит № 349238 от 18.02.2016 г., вр. с договор за
гаранция от същата дата, 157,30 лв. договорна лихва за периода от датата на
първата вноска 19 март 2016г. до 12 февруари 2017г.-датата на последната вноска,
80 лв. административна такса за събиране на вземанието, 535,19 лв. такса
гаранция, представляващи регресно вземане по Договор за поръчителство, сключен
с "***" ЕООД на 18.02.2016 г., по силата
на който "***" ЕООД е погасило задължението на
длъжника по сключен с "***"
ЕООД Договор за кредит № 349238 от 18.02.2016
г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на
заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед
№ 591 по чл. 410 ГПК
по ч. гр. д. № 996/2018 г. по описа на ЛРС.
Решението подлежи на обжалване пред МОС в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Районен съдия: