Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………/…………………2022 г. гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Варна, XXXIV-ти състав, в открито
заседание на трети май, две хиляди двадесет и втора година в състав:
Административен съдия:
Елена Янакиева
като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 190 по описа за 2022 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 172, ал.5 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/, вр. чл. 146 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на Н.Н.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. К.К.,
срещу Заповед № 22-0819-000043 от 11.01.2022г. на полицейски инспектор към
ОДМВР-Варна, сектор „Пътна полиция“, с която на жалбоподателката е наложена
принудителна административна мярка по чл. 171, т.1, б. „Б“ от ЗДвП – временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство /СУМПС/
до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
В жалбата се твърди, че процесната заповед е нищожна, а в условието на
евентуалност – незаконосъобразна. Твърди наличието на допуснато съществено
нарушение на административнопроизводствените правила. Излагат се съображения за
несъответствие на така постановената заповед с целта на закона. Навеждат се
доводи, че оспорената заповед противоречи на чл. 5, ал.1 от Наредба № 1 от
19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техните аналози. Иска се отмяна на
оспорения акт и присъждане на сторените в производството съдебно-деловодни
разноски.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно уведомена, не се явява,
представлява се от адв. К., редовно упълномощен, поддържа изложеното в молбата
и представени в хода на делото писмени бележки /л. 62-64/. Претендира
присъждането на съдебно-деловодни разноски.
Ответната страна – Областна дирекция на МВР – Варна, редовно призована,
явява се главен юриск. Г. Г., редовно упълномощен, оспорва жалбата и моли за
решение, с което да се отхвърли. Сочи, че заповедта е правилна и
законосъобразна, като безспорно е установено по делото, че лицето е шофирало и
е отказало да даде проба за проверка за употреба на наркотични вещества или
техни аналози. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен
интерес от оспорването, в преклузивния срок по чл. 149 от АПК, приложим по
изричното препращане на чл. 172, ал.5 от ЗДвП, пред родово и местно компетентен
съд.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, ведно с доводите и възраженията на страните в
производството, приема за установено следното от фактическа страна:
На 10.01.2022г., около 14:30 часа, в гр. Варна, на бул. „Сливница“, в
посока магазин „Метро“, жалбоподателката е управлявала собствения си лек
автомобил „Мазда 3“ с рег. № В****ТХ. При извършена проверка от служители при
ответника, отказала да й бъде извършена проверка с техническо средство „ДРЕГЕР Drug Test –
5000” ARAM-0004 за
установяване на употреба на наркотични вещества или техни аналози. Издаден бил
талон за изследване № 133708, приложен по настоящото производство, където е
посочено, че жалбоподателката отказва провеждането на медицинско изследване за
вземане на биологични проби за химично лабораторно изследване за установяване
наличието на наркотични вещества или техните аналози. Актосъставителят е
преценил, че са нарушени разпоредбите на чл. 174, ал.3, предл. 2 от ЗДвП –
водачът отказва проверка с техническо средство за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози и не изпълни предписание за
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози.
Предвид така установените факти на Н.Д. бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № 541021/10.01.2022г. Жалбоподателката е
подписала съставения АУАН без възражения.
Въз основа на АУАН ответникът издал оспорената в настоящото производство
заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/, с която на Н.Д. е наложена ПАМ за нарушение на чл.
174, ал.3, предл. 2 от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление
на моторно превозно средство /СУМПС/ до решаване на въпроса за отговорността,
но не повече от 18 месеца.
От представената административна преписка се установява, че на оспорващата
е бил издаден Талон за медицинско изследване № 133708 /л. 8 от адм. преписка/,
който й е връчен и й е указано, че следва да се яви във ВМА-Варна до 45 минути
от връчването на талона. Няма данни по делото за проведено химико-токсилогично
изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози.
От фактическа страна не се установява, не се твърди, че жалбоподателката е
дала кръвна проба, което се потвърждава от предоставените в производството
свидетелски показания.
По делото е представена Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на
вътрешните работи относно установяване компетентността на ответника и справка
за нарушителя.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на
доказателствата, събрани в хода на административнонаказателното производство и
на съдебното дирене, които са последователни, взаимно обвързани и
безпротиворечиви, и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената фактическа обстановка съдът формира следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 171, ал.1 от ЗДвП, ПАМ се прилагат
за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за пресичане на
административните нарушения по посочения закон. Според чл. 172, ал.1, изр.1
от ЗДвП, ПАМ по чл. 171, т.1 от същия закон, се издават с мотивирана
заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
След запознаване със съдържанието на акта настоящият състав
намира, че е спазена установената от чл. 172, ал.1 от ЗДвП и чл. 59, ал.2 от АПК форма, като в заповедта са посочени наименованието на органа, който я е
издал, наименование на акта, посочен е адресат на акта, а така също са описани
фактически, така и правните основания за неговото издаване. Поради
гореописаното, съдът счита за неоснователни твърденията на жалбоподателката за
наличие на съществено нарушение на административнопроизводствените правила.
При преценка на материалната законосъобразност на оспорената
заповед съдът установи, че от доказателствата по делото са изяснени всички
факти и обстоятелства от значение за процесния случай. Прието е, че Н.Д. е
управлявала лекия си автомобил, както и че след като е спряна за проверка, е
отказала да бъде тествана за употреба на наркотични вещества, както и че е
отказала да изпълни предписанието за медицинско изследване. Чл. 174, ал.3 санкционира
подобно поведение, като го приравнява по правни последици на случаите, при
които е доказана употреба на наркотични вещества. Поради това правилно
компетентният орган е издал ЗППАМ по отношение на Н.Д. в качеството й на водач
на МПС, за извършено нарушение по чл. 174, ал.3, предл.2 от ЗДвП.
Принудителната административна мярка по своята същност е
държавна принуда, поради което трябва да е определена за всеки отделен случай
по вид и обем така, щото да не ограничава правата на субектите в степен,
надхвърляща тези, преследвани от закона. В процесната ЗППАМ компетентният
административен орган правилно е посочил фактическите основания за издаването
й, което се подкрепя от събраните в производството доказателства. ПАМ в чл.
171, т.1, б. „Б“ от ЗДвП е временна, с превантивен характер и се прилага с цел осигуряване
безопасността на движението по пътищата и за пресичане административните
нарушения под условието до решаване на спора за отговорността, но за не повече
от 18 месеца, което в процесния случай е било съобразено.
Анализът на чл. 171, т.1, б. „Б“ сочи, че
при наличие на някоя от предвидените хипотези, компетентният орган действа при
условията на обвързана компетентност и е
задължен да наложи процесната ПАМ. В конкретния случай, жалбоподателката е
отказала да бъде проверена от контролните органи с техническо средство, както и
е отказала да бъде тествана по един от начините, описани в издадения талон за
медицинско изследване /л. 8 от административната преписка/. Отказът бил
установен по безспорен начин и вписан в АУАН, който се ползва с презумптивна
доказателствена сила досежно факта съгласно чл. 189, ал.2 от ЗДвП до оборване
на описаните в него констатации. Отказът на оспорващата заповедта е отразен и в
талона за изследване. Следователно, фактическият състав за прилагане на ПАМ е
бил изпълнен с отказа на жалбоподателката да бъде проверена за употреба на
наркотични вещества или техни аналози с техническо средство. По настоящото
производство не бяха приложени доказателства от оспорващата страна, които да
опровергаят констатациите на административния орган.
Следва да се отбележи, че в заседанието, проведено на двадесети
и първи март две хиляди двадесет и втора година, на жалбоподателката изрично й
е указано, че нейна е тежестта да установи и докаже твърденията си, че е дала
съгласието си да бъде направена биологична проба за химико-токсилогично
лабораторно изследване чрез кръвна проба. В отговор, нейният процесуален
представител прави изявление, че счита този факт за доказан, поради което не
прави други доказателствени искания, нито представя допълнителни доказателства,
поради което настоящият състав намира за установен факта – основание за
издаване на процесната ЗППАМ.
Неоснователно се явява възражението, според
което не бил съставен протокол досежно отказа на жалбоподателката да се
изследва с техническо средство за употреба на наркотични вещества по Наредба №
1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техните аналози. На първо място, не
се констатира регламентация, която обвързва тази фактическа установеност със
задължение за съставяне на протокол. Извън горното, доколкото в случая е
извършен отказ от извършване на проверка с техническо средство, то не са били
налице резултати от проверката, които да подлежат на попълване в процесния
протокол.
Предвид гореизложеното, настоящият състав счита, че оспореният
административен акт се явява законосъобразен като издаден от компетентен за
това орган, в предвидената от закона форма, при съблюдаване административнопроизводствените
правила и при съответствия с материалния закон и целта на закона.
При този изход от спора на полицейски инспектор към ОДМВР-Варна,
сектор „Пътна полиция“, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК в
размер на 100 лева, следва да се присъдят сторени съдебно-деловодни разноски,
представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.
Водим от гореизложеното и на
основание чл. 172, ал.2 от АПК, настоящият състав на Административен съд –
Варна:
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Н.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. К.К., срещу
Заповед № 22-0819-000043 от 11.01.2022г. на полицейски инспектор към
ОДМВР-Варна, сектор „Пътна полиция“, с която на жалбоподателката е наложена
принудителна административна мярка по чл. 171, т.1, б. „Б“ от ЗДвП – временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство /СУМПС/
до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
ОСЪЖДА Н.Н.Д., ЕГН **********, да заплати на Областна дирекция на
МВР-Варна сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението не
подлежи на обжалване на основание чл. 172, ал.5 от Закона за движението по
пътищата.
СЪДИЯ: