Р Е Ш
Е Н И Е № 73
гр. Сливен, 15.05.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
гражданско отделение, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди
и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СТЕФКА МИХАЙЛОВА
Мл.с.СИЛВИЯ
АЛЕКСИЕВА
при секретаря Ивайла
Куманова, като разгледа докладваното от съдия Алексиева в.гр.д. № 114 по описа
за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба против Решение № 1498/20.12.2018 г. по гр.д.№ 2322/2018 г. на Сливенски
районен съд, с което е признато за установено, че Н.Н.К., ЕГН **********,***
дължи на „Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ********, и съдебен адрес ***, сумата от 55,08
лв. главница представляваща незаплатено задължение за доставена и консумирана
питейна вода за периода 01.09.2016 г. до 31.05.2017 г. за обект в ********,
както и мораторна лихва в размер на 5,08 лв., изтекла до 01.02.2018 г., а до
пълния предявен размер искът е отхвърлен като недоказан и неоснователен, както
и Н.Н.К. е осъден да заплати сумата от 183,75 лв. разноски, съответна част на
уважената част от исковата претенция и сумата от 25 лв. представляваща разноски
по заповедното производство, съобразно частичното уважаване на иска, а в
останалата част искът е отхвърлен като неоснователен.
Въззивната
жалба е подадена от особения представител на ответника в първоинстанционното
производство Н.Н.К. и с нея се обжалва посоченото първоинстанционно решение в частта,
с която се признава за установено, че същият дължи посочените суми на ищеца,
видно от мотивировъчната част и доводите.
В законоустановения срок не
е постъпил отговор на въззивната жалба.
В жалбата си особения представител
на ответника в първоинстанционното производство Н.Н.К. релевира оплаквания, че
първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че съдът
правилно е извел фактическата обстановка и правилно е направил съответните
изводите, но крайния резултат от делото е
неправилен. Сочи се, че в имота
не живее никой. Твърди се, че ищецът не е доказал основанието, поради което се
начисляват суми служебно. Моли се да се постанови решение, с което да се отмени
първоинстанционния акт в обжалваната част, да се отхвърлят исковете и да се
присъдят разноски. С въззивната жалба не са направени доказателствени искания.
В с.з., за въззивника Н.Н.К.,
редовно призован, не се явява, представлява се от назначения от първоинстанционното
производство особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК – адв. Ч.. Той
моли за отмяна на атакувания акт в обжалваната част и да се отхвърлят изцяло
претенциите на въззиваемото дружество. Подчертава, че водата е начислявана
служебно при повреден водомер, което обаче е останало недоказано.
Въззиваемата страна Водоснабдяване и канализация – Сливен ООД, редовно призована, не изпраща представител по закон
или пълномощие.
Пред настоящата инстанция не
се събраха допълнителни доказателства.
Въззивният
съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260
и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално
легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания
акт съд.
Съдът извърши служебна проверка
на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК и констатира, че обжалваното
съдебно решение е валидно а с оглед обхвата на обжалването
– и допустимо в обжалваната част.
При извършване на въззивния
контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в
рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на
събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е незаконосъобразно
и неправилно в обжалваната част.
Този състав на въззивния съд счита, че формираната
от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в
мотивите на решението, е в по-голямата си част правилна и кореспондираща с
доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА
своята към нея, като следва да я допълни и обобщи по следния начин:
Безспорно е наличието на
договорно правоотношение между Н.Н.К. и Водоснабдяване и канализация-Сливен ООД
за възмездна доставка на питейна вода и отвеждане на отходни води.
От представеното копие на
Карнет за физически лица е видно, че за обект № 5564 на името на въззивника,
находящ се на адрес Беломорска № 2 Б е отчитано за всеки месец от началото на
процесния период – 01.09.2016 г. до 01.11.2016 г. потребление от 12 кубика,
като същевременно е отбелязано, че водомер липсва.
От представеното копие на
Карнет за физически лица е видно, че за обект № 5564 на името на въззивника,
находящ се на адрес Беломорска № 2 Б е отчитано за всеки месец от 03.01.2017 г.
до 02.05.2017 г.е отчитано за всеки месец потребление от 12 кубика, като
същевременно е отбелязано, че водомерът е повреден.
От приложените 9 броя
фактури, е видно че на Н.Н.К. е фактурирано задължение за 0 старо показание и 0
ново показание при повреден водомер разлика 12 куб.м. вода за период от
30.09.2016 г. до 31.05.2017 г. всяка за
сумата от 24,48 лв. с ДДС.
От приложените общи условия
е видно че в чл. 25, ал. 8 от ОУ е определено как се изчислява месечното
количество изразходвана вода при липса на индивидуални водомери, а в чл. 26,
ал. 2 от ОУ – как се изчислява потреблението при повреден индивидуален водомер.
Въззивният съд счита че
доказателствата са правилно анализирани и оценени и не следва да преповтаря
техния анализ.
Като съобрази установената
безпротиворечиво фактическа обстановка, настоящия състав на СлОС, намира
следното от правна страна:
За да бъде установено със
сила на присъдено нещо по чл. 422 от ГПК че ответникът дължи на ищцовото
дружество заплащане на фактурираната стойност на изразходваната вода, то
последното следва пълно и главно да докаже на първо място валидно договорно
правоотношение (по което в случая не се спори, че съществува), както и основанието
за възникването на задължението за плащане по фактурите, а именно доставка на
фактурираното количество вода или предпоставки същата да се начислява служебно.
От информацията в двата
карнета и фактурите, анализирани в тяхната съвкупност се доказва твърдението на
ищеца в исковата молба, че сумите за потребление на вода са начислявани
служебно. За да може въззиваемото дружество да се възползва от възможността да
начислява служебно суми за доставена вода на индивидуални потребители, без да
се изследва нейният обем, то съгласно общите условия на договора следва да са
изпълнени две предпоставки алтернативно – или да е поверен водомерът, или такъв
да липсва. В настоящото производство не се установи пълно и главно наличие на
нито една от двете предпоставки. Представените карнети на първо място съдържат
противоречиви данни в началото на периода „водомер липсва“, а в края му той е
повреден, като не са ангажирани доказателства за действителната липса или
повреда. Съгласно чл. 20, ал. 1 от ОУ на ВиК Сливен при установяване на повреда
на индивидуален водомер, представител на В и К Сливен прави предписание и дава
срок за отстраняването й. Следа от изпълнение на това задължение на ищеца по
делото също липсва. Не са направени постъпки от ищцовата страна да ангажира
нито гласни, нито писмени доказателства за да докаже предпоставката за служебно
начисляване на суми. Твърдението обективирано в карнета не може да послужи за
пълно и главно доказване на твърдяният факт, тъй като на първо място изхожда от
представител на ищеца и е на изгоден за него факт, а на второ място доказателствената
му сила се разколебава от противоречието, дали той е повреден или липсва.
Поради това не може да се приеме за доказано, че са изпълнение предпоставките
на чл. 25, ал. 8 или чл. 26, ал. 2 от ОУ и че са възникнали задълженията на Н.Н.К.
по представените фактури.
Настоящият състав не
споделя направения извод от РС Сливен по отношение на дължимостта на
начислените суми за периода 10.2016 г. и 02.2017 г. От подписите поставени
срещу тези месеци не може да се направи извод, че са отчетени показания и начислени
реално доставяни 12 куб.м вода. Напротив, основанието на възникването на
задължението и за тези месеци се сочи от ищеца да е същото както и за
останалите – служебно начисляване поради повреден/липсващ водомер и поради това
не следва да се приеме за доказано, че то е възникнало поради вече изложените
аргументи, като подписите на присъствало лице е без правно значение.
Съдът извърши проверка и установи, че
цитираните разпоредби чл. 23, ал. 5 т.1 чл. 31 ал. 2, както и 42 от ОУ са от О
Условия одобрени с решение № ОУ - 045/23.06.2006 г., докато представените по
делото общи условия приети от ДЕКВР с Решение № ОУ-09/11.08.2014 г. са актуални
към отчетния период и се е водил по тях.
В необжалваните части
Решение № 1498/20.12.2018 г. по гр.д.№ 2322/2018 г. на Сливенски районен съд е
влязло в сила.
С оглед изхода на процеса
пред настоящата инстанция, за въззиваемата страна не възниква правото на
разноски, като в нейна тежест следва да се възложи и държавната такса за
въззивното обжалване в размер на 50 лв. (25 лв. за иска за главница и 25 лв. по
иска за мораторна лихва), тъй като въззивната жалба е уважена изцяло, а
направените в първата инстанция и заповедното производство разноски остават за
сметка на дружеството.
Ръководен от гореизложеното
съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ първоинстанционно Решение № 1498/20.12.2018 г. по
гр.д.№ 2322/2018 г. на Сливенски районен съд в частта, с която е признато за установено , че Н.Н.К., с ЕГН **********
*** дължи на „Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД, ЕИК *********, ********,
главница в размер на 55,08 лв., представляваща незаплатена главница на доставена
и консумирана питейна вода за периода от 01.09.2016 г. до 31.05.2017 г., за
обект, находящ се в ********, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 13.02.2018 г. до окончателното й изплащане, както и мораторна лихва в размер
на 5,08 лв., изтекла до 01.02.2018 г., сумата от 25 лв. представляваща разноски
по делото направени в заповедното производство, поради частично уважаване на претенцията,
и в частта на разноските, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Водоснабдяване
и канализация – Сливен“ ООД, ЕИК *********, ******** иск за признаване за
установено, че Н.Н.К., с ЕГН **********
*** дължи на „Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД, ЕИК *********, ********,
главница в размер на 55,08 лв., представляваща незаплатена главница за
доставена и консумирана питейна вода за периода от 01.09.2016 г. до 31.05.2017
г., за обект, находящ се в ********, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 13.02.2018 г. до окончателното й изплащане, както и мораторна лихва
в размер на 5,08 лв., изтекла до 01.02.2018 г.
ОСЪЖДА Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД, ЕИК
*********, ******** да заплати по сметка на ОС Сливен сумата от 50 лв.,
представляваща държавна такса за въззивно обжалване.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.