Р Е Ш Е Н И Е
№ 3
гр. Габрово, 14.02.2023
година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГАБРОВО в открито съдебно заседание на седемнадесети
януари, две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА
и секретар Радослава Райчева, като разгледа докладваното
от съдия Кирова адм. дело № 250 по
описа за 2022 година на
Административен съд – Габрово и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 107, ал. 2 от Закона
за автомобилните превози /ЗАвтП/.
Делото е образувано въз основа на депозирана
в деловодството на Административен съд – Габрово жалба с вх. №
СДА-01-2189/21.12.2022 г., подадена от Я.А.А. ***, с ЕГН **********. Оспорва се
заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ №
РД-14-5243/02.12.2022 г., издадена от директора на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ – Плевен /РДАА/, с искане за нейната отмяна като
незаконосъобразна, сочат се и доводи за нищожност.
С
атакуваната заповед на основание чл. 107, ал. 1 от Закона за автомобилните
превози /ЗАвтП/ на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка
– временно отнемане на удостоверение на водач на лек таксиметров автомобил №
1010528. Мярката е наложена за срок от една година и за това, че на 09.11.2022
г., като водач на лек таксиметров автомобил - негова собственост, А. е
извършван таксиметров превоз на посочено в заповедта лице – ***, без да е включил
таксиметров апарат.
Видно от
разписка, съдържаща се в ЗППАМ, заповедта е връчена лично на адресата на
07.12.2022 г., а жалбата против нея е подадена по пощата на 12.12.2022 г.
/клеймо на пощенски плик – л. 5/, чрез органа издал оспорения акт и надлежно
регистрирана при него с вх. № РД-14-5243/1/ от 14.12.2022 г.
Съдът намира
жалбата за редовна и допустима, като подадена от надлежна страна, срещу
административен акт, подлежащ на съдебен контрол, в законоустановения срок по
чл. 149, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 107, ал. 2 от ЗАвтП, поради което същата
подлежи на разглеждане по същество, с оглед нейната основателност.
Според
жалбоподателя оспорената заповед е неправилна и незаконосъобразна, постановена
при липса на компетентност, съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и
несъответствие с целта на закона. Твърди се, че нарушението не е безспорно
установено, като в хода на извършената проверка не било изяснено с предвидените
в АПК доказателствени средства немаловажно обстоятелство, а именно липсата на
уговорка за плащане. Между водача и пътника не било уговорено плащане за
извършения превоз, поради което не е налице материалноправното основание по чл.
106, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП за издаване на процесната заповед, а
административният орган е изградил извода си, без да се съобрази с дадените в
закона легални дефиниции на понятията „обществен превоз“ и „превоз на пътници“,
не е взел предвид и характеристиките на договора за превоз като двустранен,
възмезден и неформален.
В проведено
по делото открито съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с редовно
упълномощен адвокат, който заявява поддържане на жалбата. В нея, както и в
пледоарията по същество, основен довод е, че между водача и превозваното от
него лице не е имало уговорка за плащане, респ. пътникът не е заплатил никаква
сума за тази услуга. Прави се искане за отмяна на оспорения ИАА и за присъждане
на направените по делото разноски.
Ответникът
по делото – директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ –
Плевен, в качеството му на орган, издал
процесната заповед, не се явява и не се представлява. В писмото, придружаващо
административната преписка, същият сочи, че атакуваната заповед е съобразена с
материалните и процесуални правила при издаването й, поради което моли тя да
бъде потвърдена. Релевира възражения за прекомерност на претендирания по делото
адвокатски хонорар, в случай че същият надвишава размера, предвиден в Наредбата
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съдът, след
като съобрази събраните по делото доказателства, становищата и доводите на
страните по делото и след служебна проверка за законосъобразност на обжалвания
административен акт на основание чл.
168, ал. 1 във вр. с чл. 146
от АПК, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
На
09.11.2022 г., около 7:30 ч., в гр. Габрово, на ул. „***, при извършване на
проверка за спазване разпоредбите на ЗДвП, ЗАвтП, и издадените въз основа на
тях подзаконови нормативни актове, инспектори при РДАА – Плевен са установили,
че Я.А. извършва таксиметрова дейност със собствения си лек таксиметров
автомобил марка ***, категория М1, същият приведен в работно състояние и
попълнен пътен лист за деня № 24/09.11.2022 г., като превозва един пътник – ***,
без да е включил електронен
таксиметров апарат с фискална памет /ЕТАФП/, видно от зелената светлина на предно обзорно стъкло. Това е
прието за административно нарушение по чл. 38 от Наредба № 34 от 1999 г. за
таксиметров превоз на пътници, издадена от Министъра на транспорта, поради
което извършващият проверката инспектор при РД АА – Плевен е съставил на Я.А.
АУАН, рег.№ 329809/ 09.11.2022 г., редовно връчен на същата дата, без вписани
възражения от страна на адресата. С акта е иззето и удостоверение на водач на
лек таксиметров автомобил /УВЛТА/, рег. № 1010528, поверено за пазене на РДАА –
Плевен.
Предвид
съдържащите се в цитирания акт констатации и на основание чл. 107, ал. 1 от
ЗАвтП, директорът на РДАА – Плевен е издал оспорената в настоящото производство
заповед № РД-145243/ 02.12.2022 г. за прилагане на принудителна административна
мярка, като за срок от една година на Я.А.А. е наложена мярка по чл. 106а, ал.
1, т. 7, б. „а“ и ал. 2, т. 6 от ЗАвтП – временно отнемане на удостоверението
му на водач на лек таксиметров автомобил, поради извършване на таксиметров
превоз на пътници без включен таксиметров апарат в режим на регистриране на
превоза.
В рамките на
осъществявания съдебен контрол се извършва проверка относно законосъобразността
на прилаганите принудителни административни мерки, а именно: компетентност на
органа, прилагащ ПАМ, наличие на материалноправните предпоставки за прилагане
на мерките, спазване на процесуалните правила и съответствие с целта на закона.
При преценка
относно компетентността на органа, издал оспорената заповед, съдът взе предвид следното:
Съгласно чл.
107, ал. 1 от ЗАвтП принудителните административни мерки по чл. 106 и 106а се прилагат с мотивирана заповед на изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" или упълномощени от
него длъжностни лица. В тази връзка, ответната страна е представила по делото
заповед № РД-01-553/ 23.11.2021 г., с която изпълнителният директор на
Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" /ИААА/ е упълномощил
изброени в седем точки длъжностни лица, сред които по т. 4 фигурира и директор
на Регионална дирекция "Автомобилна администрация", да прилагат с
мотивирани заповеди принудителни административни мерки по чл. 106 и 106а от
ЗАвтП. Съдът не споделя доводите на жалбоподателя за нищожност на оспорената
заповед, като издадена при липса на компетентност, по следните съображения:
Делегирането
на компетентност по своята правна същност представлява упражняване на чужда
компетентност чрез нормативно предписана възможност на притежателя на
компетентността да вмени определени свои правомощия на друг административен
орган. Компетентността на изпълнителния директор на ИААА да прилага ПАМ по чл. 106 и чл.
106а от ЗАвтП е първично
придобита по силата на същия нормативен акт, но с разпоредбата на чл. 107 от
ЗАвтП е регламентирана възможността тази своя компетентност изпълнителният
директор на ИААА да прехвърли на упълномощени от него лица. Това органът е
сторил със заповед № РД-01-553/ 23.11.2021 г., като на конкретно изброени
органи в структурата на ИААА, в т.ч. директор на РДАА, са предоставени в пълен обем правомощията за
прилагане на всички ПАМ по чл. 106 и чл.
106а ЗАвтП, без допълнителни условия.
Такава длъжност заема и авторът на обжалваната ЗППАМ № РД-01-553/ 23.11.2021
г., поради което съдът намира същата за издадена от компетентен орган, в
обхвата на предоставените му правомощия.
По отношение
на установените релевантни за случая факти съдът взе предвид и обсъди събраните
в хода на делото писмени и гласни доказателства в тяхната съвкупност и прави
следите изводи, по които намира жалбата, разгледана по същество, за
основателна:
По смисъла
на чл. 106а от ЗАвтП принудителните административни мерки се налагат за
преустановяване на административните нарушения. По своя характер тези мерки са
вид административна принуда, за
прилагането на които е предвиден процесуален ред, различен от реда за търсене
на административно-наказателна отговорност. Волеизявлението за прилагането на
ПАМ се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен
акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, а предпоставка за издаването ѝ е
извършено от водача или собственика на МПС съответно на хипотезата на правната
норма административно нарушение, което се установява с АУАН. Описаните в АУАН
фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗАвтП
съставляват едновременно и фактическите обстоятелства за издаване на ЗППАМ,
поради което актът се явява част от административната преписка по издаване на
такава заповед.
С процесната
заповед е наложена мярка по чл. 106а, ал. 1, т. 7, б. „а“ и ал. 2, т. 6 от
ЗАвтП, предвиждащи временно, за срок една година, да се отнема удостоверението
на водач на лек таксиметров автомобил за преустановяване на извършено от него
административно нарушение, в случая – извършване на таксиметров превоз на
пътници без включен таксиметров апарат в режим на регистриране на превоза. Това
задължение на водача, посочено като такова и в съставения АУАН, е установено в
разпоредбата на чл. 38 от Наредба № 34/1999 г. за таксиметров превоз на
пътници, според която след наемане на автомобила водачът задължително включва
таксиметровия апарат и превозва пътника по най-краткия маршрут, освен
ако пътникът не пожелае друго.
Съдът е дал указания относно разпределението на
доказателствената тежест с определение № 1179 от 22.12.2022 г., редовно връчено
и на двете страни по делото. Въпреки това, в хода на настоящото производство
ответникът не ангажира никакви доказателства в подкрепа на бланкетно изразена в
придружаващо жалбата писмо теза за законосъобразност и правилност на издадения
акт. Освен съставения АУАН и ЗППАМ, независимо от дадените указания,
административният орган не представя по делото доказателства – относно факта на
регистрация на жалбоподателя като лице, осъществяващо таксиметрова дейност;
доказателства за собствеността на посочения в заповедта автомобил и за
регистрацията му като такъв, с който се осъществява таксиметрова дейност; копия
на иззетото и поверено му УВЛТА № 1010528 и на цитирания в АУАН попълнен пътен
лист № 24/09.11.2022 г. Не сочи никакви
доказателства, че на посочените дата, час и място жалбоподателят е осъществявал
таксиметров превоз на пътници, без да е включил касов апарат. Не са направени и
доказателствени искания за установяване съществуването на фактическите
основания, посочени в процесния ИАА.
Съдът намира за необходимо да отбележи, че е
налице непълнота на представената по делото административна преписка, въпреки
изричното указание за представяне на посочени в горецитираното определение
писмени доказателства. Но, доколкото е обвързан с предмета на правен спор, не
дължи изследване и произнасяне по въпросите относно правоспособността на водача
и собствеността на таксиметровия автомобил. По делото не е спорно, че
жалбоподателят е водач на таксиметров автомобил, негова собственост. Не се
спори също, че в момента на проверката в управлявания от него автомобил е имало
пътник. Обстоятелството, че ЕКАФП в автомобила не е бил включен в момента на
проверката също не е предмет на спор по делото.
Спорно е обстоятелството относно наличието на
фактическите предпоставки по чл. 106а, ал. 1, т. 7, б.
"а" от ЗАвтП за прилагането на процесната ПАМ, и по-конкретно
извършен ли е превоз срещу заплащане – договорена ли е цена за превоза и/или
извършено ли е заплащане за превозната услуга.
Съгласно § 1 от Допълнителните разпоредби на
ЗАвтП превозите биват: „Обществен превоз“ – извършва се с МПС за чужда сметка
или срещу заплащане и икономическа облага /т. 1/, „Превоз на пътници“ – дейност
на лице, което извършва услуги по извършване на превоз на пътници с МПС за
чужда сметка или срещу заплащане или икономическа облага /т. 2/ и
"Таксиметрови превози" – „превози на пътници срещу заплащане,
извършвани от регистрирани превозвачи или от водачи, извършващи дейността от името
на регистриран превозвач, но за своя сметка, с леки автомобили до седем места,
включително мястото на водача, които водачите държат в готовност, за да
изпълнят пътуване до определена от клиента цел“ /т. 26/.
От анализа на приложимите правни норми –
легалната дефиниция на понятието „таксиметров превоз“ по смисъла на § 1, т. 26 от ДР на ЗАвтП и разпоредбите на чл.
106а, ал. 1, т. 7, б. „а“ и ал. 2, т. 6 от ЗАвтП за налагане на процесната ПАМ,
следва изводът, че мярката се налага при наличието на две кумулативни
предпоставки: извършване на таксиметров превоз на пътници от водача и невключен
таксиметров апарат в режим на регистриране на превоза.
По искане на жалбоподателя съдът е допуснал до
разпит един свидетел – пътничката ***, която е посочена в АУАН като превозвано
лице при извършване на проверката. От показанията ѝ се установява, че
същата е ученичка в Професионалната гимназия по туризъм в гр. Габрово. В деня
на проверката нейният баща, също таксиметров шофьор, близък познат и колега на
жалбоподателя, се обадил на Я.А. с молба да я закара от Шиваров мост до училището.
Не помни дали автомобилът е бил с открита табелка „такси“ или не, но
категорично заявява, че нито тя, нито баща ѝ са заплащали за тази услуга,
която А. е правил и друг път като познат и колега на нейния баща. Свидетелката
твърди: „Не е пускал апарат и не съм заплащала нищо. Когато го спряха за
проверка, мен не ме питаха нищо. Поискаха ми само лична карта и не са ме питали
дали съм плащала на шофьора, не са търсили документи за плащане от касов
апарат. Той върши услуга на баща ми, тъй като са колеги с него.“ Аналогично е и
изложеното в депозираната от А. жалба: „Превозваното момиче е дъщеря на мой
колега, който ме помоли да я закарам да училище, без за това да сме уговаряли
плащане нито от него, нито от нея.“
Съдът кредитира като достоверни показанията на
свидетелката Николаева, тъй като са последователни, съответстват на житейската
логика и са в пълно съответствие с твърденията на жалбоподателя. Освен това те не се разколебават от
доказателства, представени от другата страна и находящи се по делото. В
настоящия случай се установи, че с оглед близките отношения на А. с бащата на
пътничката, водачът не е искал да бъде извършвано плащане, не е определял цена
и не е получавал такава от превозваното лице.
Ответникът не ангажира никакви доказателства,
които да оборят показанията на свидетеля и обясненията на жалбоподателя.
Административният орган, чиято е тежестта на доказване по чл. 170, ал. 1 АПК, е длъжен да докаже, че
е извършено плащане или има уговорка за извършване на плащане на превозната
услуга. Изложената в съставения АУАН и
в издадената въз основа на него ЗППАМ фактическа обстановка не се установи по
безспорен начин в хода на съдебното производство по оспорване на заповедта. Обективираните в нея
обстоятелства - приведен в работен вид таксиметров автомобил, спрян по време на
движение с пътник в автомобила, не са конкретни /не става ясно какво означава
„приведен в работно състояние автомобил“ по принцип всеки автомобил в движение
е в работно състояние, като не е задължително изобщо да е таксиметров и да
осъществява таксиметрова дейност/. Твърденията, съдържащи се в АУАН и
заповедта, не сочат и не са достатъчно основание да се приеме, че в случая е
извършван таксиметров превоз, тъй като не е установено да е договаряна цена на
превоза, нито плащането на такава. В материалите по предоставената от
административния орган преписка не се съдържат данни, дори няма индиция за
наличие на този правнорелевантен факт.
Въз основа на събраните по делото доказателства,
съдът намира, че не е установено по безспорен и несъмнен начин, че Я.А. е
извършвал таксиметров превоз по смисъла на § 1, т. 26 от ДР на ЗАвтП. Установените по делото
факти и обстоятелства опровергават приетото от административния орган, че е
извършен таксиметров превоз на пътници, а след като превозът не е таксиметров,
то съдът счита, че за водача не е било налице задължение да включи таксиметровия
апарат по силата на чл. 38 от Наредба № 34/1999 г. за
таксиметров превоз на пътници.
Разпоредбата
на чл. 35
от АПК визира, че индивидуалният
административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата
от значение за случая. Административният орган е пристъпил към прилагане на
ПАМ, без да изясни действителния характер на извършения превоз. Органът не е
събрал чрез регламентираните в АПК способи и средства надлежни доказателства,
удостоверяващи по несъмнен начин характера на превоза и е изградил извода си за
извършване на превоз на пътници срещу заплащане при липса на доказателства за факти,
установяващи това. В конкретния случай липсват безспорни и категорични данни за
наличието на извършен от жалбоподателя превоз на пътници срещу заплащане или
срещу друга икономическа облага.
При
така изложеното следва да се приеме, че обективно не е реализирана хипотезата
на чл. 106а, ал. 1, т. 7 от ЗАвтП. Процесната заповед е издадена за нарушение,
установено с посочения в нея АУАН № 329809/09.11.2022 г., като в тежест на
ответника е да установи съществуването на фактическите основания, посочени в
процесния ИАА, препращащ към съставения АУАН. Независимо от указаната му още
при насрочване на делото доказателствена тежест, ответникът не ангажира каквито
и да било доказателства в тяхна подкрепа. Нещо повече – като не е събрал
допълнителни писмени доказателства – обяснение на превозвания в таксиметровия
автомобил пътник, административният орган е допуснал съществено нарушение на
административно-производствените правила при издаване на процесната ПАМ. По
образуваната административна преписка няма снети обяснения от пътника, нито са
изискани такива от актосъставителя или свидетеля при съставяне на акта, поради
което органът не е установил наличието на всички елементи, определящи превоза
именно като таксиметров. В този смисъл Решение № 407 от 19.01.2022 г. на ВАС по адм. д. № 9553/2021 г., VII о.:
„…административният орган не е взел писмени
обяснения от пътниците в автомобила, поради което не е установил заплащането на
превоза, което е характеристика на таксиметровия превоз“, както и Решение № 7662 от 25.06.2021 г. на ВАС по адм.
д. № 4579/2021 г., VII о.: „В тежест на административния орган е да докаже
елементите от състава, обосноваващи прилагане на мерките. Извършването именно
на таксиметров превоз на пътници следва да се докаже от административния орган,
а такова доказване в хода на производството не е проведено. Напротив,
последният си служи с понятието като извод, без да конкретизира чрез фактически
установявания, по повод какви констатации прави извод за извършване именно на
такъв вид превоз на пътници.“
По
изложените в настоящия съдебен акт съображения съдът приема жалбата за
основателна. Оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № РД-14-5243 от 02.12.2022 г. на директора на РДАА – Плевен, с която на
жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 106а, ал. 1,
т. 7, б. „а“ и ал. 2, т. 6 от ЗАвтП, е издадена от компетентен орган, в установената форма, но при допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила и при неправилно
приложение на материалния закон, тъй като не се налице фактическите
предпоставки по чл. 106а,
ал. 1, т. 7, б. "а" от ЗАвтП за издаване на оспорената заповед. По тази причина
тя се явява издадена и в противоречие с целта на закона, тъй като налагането на
ПАМ има за цел да преустанови административните нарушения, съгласно чл. 106а,
ал. 1 от ЗАвтП,
а в случая не е доказано, че е извършено описаното в заповедта нарушение, чието
преустановяване и предотвратяване се е целяло с налагането на тази принудителна
мярка.
По
изложените съображения, оспорената в настоящото производство заповед следва
бъде отменена като незаконосъобразна.
С оглед
резултата от делото, следва да бъде изцяло уважена като основателна и
доказана претенцията за заплащане на
направените от жалбоподателя разноски за производството пред настоящата съдебна
инстанция, чийто общ размер възлиза на 510,00 лева, съставляващи 10,00 лева
платена държавна такса и 500,00 лева заплатено в брой възнаграждение за адвокат
по договор за правна защита и съдействие от 12.12.2022 г. Съдът не намира така
договорения и заплатен хонорар за прекомерен, като взе предвид, че съгласно чл.
8, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, за
процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без
определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 1000
лв.
Воден от
горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд
– Габрово
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразна Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № РД-145243/02.12.2022 г.,
издадена от директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ –
Плевен, с която спрямо Я.А.А., с ЕГН **********, на основание чл.
107, ал. 1 от ЗАвтП е наложена
принудителна административна мярка по чл. 106а, ал. 1, т. 7, б. „а“ и ал. 2, т.
6 от ЗАвтП – временно отнемане на удостоверение на водач на лек таксиметров
автомобил № 1010528 за срок от една година.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация“ – София да
заплати на Я.А.А., с ЕГН ********** и адрес: ***, направените от него разноски
в настоящото производство на обща стойност 510.00 /петстотин и десет/ лв., от
които 10.00 /десет/ лв. заплатена държавна такса и 500.00 /петстотин/ лв.
договорено и изплатено адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба, подадена чрез Административен съд –
Габрово до Върховен административен съд на Република България, в 14-дневен срок
от получаване на съобщението за изготвяне на настоящия съдебен акт.
Препис от
съдебното решение да се връчи на страните в едно със съобщението.
СЪДИЯ: