Решение по дело №110/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е след постановяване на Решение № 171/09.01.2024 г. по адм. д. № 5598/2023 г. на ВАС, по силата на което е отменено Решение № 410/27.03.2023 г. на АС-Варна, постановено по адм. д. № 204/2022 г. и производството по делото е върнато за ново разглеждане от друг състав. ВАС е приел, че решението на първоинстанционния съд е неправилно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които са довели до нарушаване на правото на защита на страната, до непопълване на делото с относими и допустими доказателства, съответно до неизясняване на фактите, от значение за правилното разрешаване на спора. Делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда с дадени задължителни указания - съдът да приеме и обсъди доказателствата, представени от страните по делото, заедно с констатациите на приетата съдебно-счетоводна експертиза, поотделно и в тяхната съвкупност, както и доводите на страните, да установи относимата фактическа обстановка, след което да се произнесе по същество на спора, в т.ч. по отношение на размера на данъчната основа за облагане по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК, с данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ и с ДДС на основание чл. 111, ал. 1 ЗДДС.

Първоначалното производство е образувано по жалба на К. Т. Д., упражняващ търговска дейност като ЕТ „2002-К. Димитров“, против Ревизионен акт № Р-03000321001319-091-001/16.08.2021г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Варна, потвърден с Решение № 252/08.12.2021 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП и Решение за поправка на очевидна фактическа грешка №252-П/10.12.2021 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП, с който на жалбоподателя са установени задължения както следва: 1. Задължения за данък върху доходите на физическото лице по чл. 48, ал.2 от ЗДДФЛ за д.п. 2015 г. в размер на 53138.10 лв. главница и 28506.18 лв. лихви и за д.п. 2016 г. в размер на 10.19 лв. главница и 4.44 лв. лихви; 2. Задължения за данък върху добавената стойност по ЗДДС за д.п. м. 10.2016г. в размер на 15.00 лв. главница и 10.42 лв. лихви и за д.п. м. 11.2017 г. в размер на 23009.33 лв. главница и 8571.66 лв. лихви.

В жалбата се излагат оплаквания за незаконосъобразност на ревизионния акт поради издаването му в противоречие с материалноправните разпоредби и при допуснати съществени процесуални нарушения. Сочи се, че от страна на органите по приходите не е доказано наличието на обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК. В тази връзка изтъква, че е представил изисканите от органите по приходите доказателства, както по време на ревизията в отговор на исканията за представяне на доказателства и писмени обяснения, така и с възражението си по констатациите на ревизионния доклад. Сочи, че видно от констатациите на ревизионния доклад всички доставчици на жалбоподателя и проверявани лица са получили и представили, изисканите от страна на органите по приходите доказателства, като същевременно всички от тях са представили доказателства и потвърдили търговските взаимоотношения. Оспорва изводите на органите по приходите относно непризнатото право на данъчен кредит по дан. фактура №218930/03.05.2016г. за такса СОД, като твърди, че доставката на услугата е реално осъществена, а предмета й е използван за облагаеми доставки. Оспорва установяванията в РА в частта за годишен данък по ЗДДФЛ като твърди, че към жалбата и административната преписка са приложение оборотни ведомости, главни книги, счетоводни регистри и други документи, които доказват, че счетоводството на жалбоподателя е заведено в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти. От счетоводна гледна точка са извършени правилно счетоводни записвания, налице е редовно двустранно счетоводно отразяване на процесните фактури, счетоводството е заведено в хронологичен и аналитичен ред, информацията е видима и проследима, заведени са необходимите счетоводни регистри. В частта, с която са определени допълнителни задължения по ЗДДС, сочи, че дълготрайните активи според счетоводните стандарти и счетоводната политика на предприятието са били амортизирани към датата на дерегистрацията по ЗДДС. Отправя се искане за отмяна на ревизионния акт в обжалваната част и за присъждане на сторените разноски единствено по адм. дело №204/2022г. по описа на Административен съд – Варна.

Ответникът – Директорът на Дирекция „ОДОП“ - Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител гл. юрисконсулт Е.Еленова, оспорва жалбата, като отправя искане до съда да я отхвърли като неоснователна. В писмени бележки с.д. 5291/27.03.2025г. развива подробни съображения в подкрепа на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за трите съдебни инстанции, а в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Административен съд – Варна, след като се съобрази с указанията на Върховния административен съд, дадени с решение Решение № 171/09.01.2024 г. по адм. д. № 5598/2023 г. по описа на ВАС, с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено следното:

Ревизионното производство е образувано на основание чл. 112 ал. 1 ДОПК със заповед за възлагане на ревизия № Р-03000321001319-020-001/05.03.2021 г. /л.623-622 от преписката/.

Със ЗВР № Р-03000321001319-020-001/05.03.2021 г. за предмет на ревизията е определено установяването на задълженията на ревизираното лице К. Т. Д., упражняващо търговска дейност като ЕТ „2002 – К. Димитров”, за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за данъчен период 2015 г., 2016 г. и 2017 г. и за ДДС за данъчен период м. март 2016 г. – м. октомври 2017 г. включително. За ревизиращ екип са определени главен инспектор по приходите М. Г. А.-Д., ръководител на ревизията и главен инспектор по приходите Е. Б. В.. Срокът за приключване на ревизията е определен до три месеца от връчването на ЗВР, извършено електронно на датата 01.04.2021 г.

Съгласно чл. 112 ал. 2 т. 1 ДОПК ЗВР е издадена от компетентния орган по приходите А. Ц. Б., оправомощена за това със заповед № Д-1249/30.06.2017 г. /л. 621 – 620 от преписката/.

В изпълнение на чл.124 ал.1 ДОПК с уведомление № Р-03000320007109-113-001/25.01.2021 г., получено от ревизираното лице на 08.02.2021 г. /л. 669-667 от преписката/, ревизиращият екип го е информирал, че поради наличието на обстоятелства по чл. 122 ал. 1 т. 4 ДОПК основата за облагане с данъци ще бъде определена по реда на чл. 122 – 124а ДОПК като му е определил 14-дневен срок след съобщаване на уведомлението за представянето на доказателства и за становище.

В указания в чл. 117 ал. 1 ДОПК 14-дневен срок от извършване на ревизията ревизиращият екип е изготвил ревизионен доклад № Р-03000321001319-092-001/12.07.2021 г., отговарящ по съдържание на изискванията на чл. 117 ал. 2 и 3 ДОПК /л. 1139-1124 от преписката/. Ревизионният доклад е подписан единствено от участника в ревизиращия екип главен инспектор по приходите Е. Б. В., поради отсъствието по болест на ръководителя на ревизията М. Г. А.-Д., видно от представения в с. з. на 29.06.2022 г. болничен лист № Е20201736304 за ползване на отпуск за временна неработоспособност за периода от 12.07.2021 г. до 16.07.2021 г. /л. 33 от адм. дело №204/2022г. на Адм.съд-Варна/. На основание чл. 117 ал. 3 ДОПК на датата 26.07.2021 г. докладът е връчен по електронен път на ревизираното лице /л. 1123 от преписката/ като то не е подало възражение срещу него.

В срока по чл. 119 ал. 2 ДОПК компетентните според разпоредбата органи /А. Ц. Б., възложител на ревизията, и М. Г. А. - Д., ръководител на ревизията/, са издали обжалвания по делото ревизионен акт № Р-03000321001319-091-001/16.08.2021 г. /л. 1147 – 1142 от преписката/, връчен на ревизираното лице по електронен път на датата 18.08.2021 г. /л. 1141 от преписката/.

С ревизионния акт са установени задължения на ревизираното лице, попадащи изцяло в предметните и времеви предели на възложената ревизия. Формално, той отговаря на изискванията на чл. 120 ал. 1 ДОПК, определящ задължителните елементи от съдържанието му, като съгласно чл. 120 ал. 2 ДОПК ревизионният доклад е приложен като неразделна част от него.

Възприетите констатации дават основание на съда да приеме, че при извършване на ревизията не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, че е спазена нормативно изискуемата форма на РА и че ревизията е проведена и ревизионният акт е издаден от лица, разполагащи с компетентност за това.

При ревизията е установено, че К. Т. Д. е местно физическо лице, регистрирано като ЕТ „2002 – К. Д.” с деклариран код на вид дейност, съгласно подадени от лицето ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ за отчетни периоди 2014 г. и 2015 г.: „Производство на компютърна техника“. По дадени писмени обяснения /л. 911-910 от преписката/ във връзка с насрещна проверка, приключила с протокол № П-03000320066430-141-001/23.07.2020г. /л. 972-968 от преписката/, жалбоподателят е осъществявал дейност „Търговия на дребно с компютри, изграждане на системи за сигурност и видеонаблюдение, доставка на училищно и офис обзавеждане“ като основни клиенти на търговеца са общините Варна, Провадия, Аксаково, Тунджа, Пазарджик, Силистра, Разград и Габрово. ЕТ е с обща данъчна регистрация от 13.02.2001 г. и регистрация по ЗДДС, считано от 07.03.2006 г., прекратена, считано от 01.11.2017 г. по инициатива на приходната администрация, на основание чл.106 ал.2 т.2 б. "б" ЗДДС във вр. с чл.176 т.3 и т.6 ЗДДС.

Поради обстоятелството, че в хода на ревизионното производство във връзка с връчено ИПДПОЗЛ № Р-03000320007109-040-001/23.11.2020 г. /л. 642-638 от преписката/ К. Д. не е представил първични, вторични и др. счетоводни документи и регистри, в това число и търговска документация и писмени обяснения, ревизията е извършена и основата за облагане с ДДС е определена по реда на чл. 122 ал. 2 ДОПК като е прието, че в случая са налице обстоятелства по чл. 122 ал. 1 т. 4 и т. 7 ДОПК – липсват или не са представени първични счетоводни документи съгласно ЗСч. и декларираните и/или получените приходи, доходи на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период.

В частта по ЗДДФЛ годишен и авансов данък на ЕТ за отчетен период 2015 г., с подадена ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ жалбоподателят е декларирал доходи от стопанска дейност като ЕТ и доходи от друга стопанска дейност по чл. 29а ЗДДФЛ, както следва: общо приходи от дейността 568420.98 лв., общо разходи 512406.17 лв., счетоводна печалба 56014.81 лв., преобразуване на счетоводния финансов резултат - увеличения общо в размер на 21125.68 лв. и намаления общо в размер на 660.68 лв., данъчна печалба 76479.81 лв. Съгласно декларираното в ГДД внесените авансово през годината задължителни осигурителни вноски по КСО и ЗЗО са в размер на 1742.80 лв., окончателните осигурителни вноски по реда на КСО и ЗЗО, включително за минали години, са 6346.80лв., годишната данъчна основа по чл.28, ал.1 от ЗДДФЛ е 68390.21 лв., данъкът върху годишната данъчна основа е 10258.53 лв., направените авансови вноски за годината са 0.00 лв. Съгласно Данъчно-осигурителната сметка на задълженото лице в ПП СУП при ТД на НАП Варна дължимият данък за довнасяне е 10258.00лв., при внесен данък 0.00 лв.

След анализ на декларираните данни в ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ, в т.ч. от информационнната система на НАП и частично представени счетоводни регистри, оборотна ведомост и главна книга, приходните органи са приели, че декларираните приходи от едноличният търговец в ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ в размер на 568420.98лв. от продажба на продукция, стоки, услуги, други продажби, посочени по вид и размер в т. 1 на стр.7 от РД, са правилно определени.

По отношение на осчетоводените разходи органите по приходите са установили, че основна част от тях касаят отписана стока, която следва да бъде изписана като продадена за периода, разходи за материали, външни услуги, за заплати и социални осигуровки за сметка на ЕТ и финансови такива.

При декларираният размер на разходите в ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ от 512406.17лв., в резултат на анализ на събраните в хода на ревизията доказателства и на приобщените от други производства органите по приходите са признали на ревизираното лице разходи в общ размер на 137687.21 лв., от които:

- разходи за външни услуги в размер на 13132.06лв. Сумата представлява начислени в полза на ЕТ и осчетоводени от търговеца разходи за тел. услуги и ел. енергия по сч. с/ка 602 "Разходи за външни услуги", за които е събрана информация от хронологичните дневници за съответните доставчици БТК ЕАД и Е.ОН България Продажби АД, представени в хода на извършвана ПСИДФЛ на лицето и приключена в тази връзка насрещна проверка на ЕТ /вх.№21050-1/28.05.2020г., вх.№21050-3/15.07.2020г. л.911-711, л. 967-927 от преписката/ и изискани копия от ЕТ от осчетоводените за периода фактури от горните доставчици. Осчетоводените разходи за тел. услуги по фактури от БТК ЕАД/Vivacom са в размер на 7039.18лв. в т.ч. неустойки и лихви за забава по тях, а по фактурите от Е.ОН България Продажби АД са в размер на 6092.88лв.

- разходи за социални осигуровки и надбавки /разчети ДОО, ДЗПО, ЗО/ в размер на 2225,67лв.

От проверка в ПП СУП /Система за управление на приходите/ е установено, че за наетите за периода лица, са подадени декл. обр.1 и обр.6. От проверката в информационна база данни - Данни за осигуряването по Булстат, ДОС на ЗЛ с информация за декларираните данни в месечни Декларации обр. 6, е констатирано, че дължимите осигурителни вноски за проверявания период /ДОО, ДЗПО, ЗО/ са в общ размер на 3681.98лв., поради което единствено в тази част, до размера на декларираните разходи за социални надбавки и осигуровки за персонала по ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ и ГФО, могат да се считат за документално обосновани по смисъла на чл.10 ал.2 и ал.3 от ЗКПО. За декларирания разход за работни заплати е констатирано, че липсват разчетно-платежни ведомости и данните за осигурителен доход на наетите за периода лица, са различни от данните за основната им заплата.

-по отношение на отчетната стойност на продадените стоки в размер на 113319.27лв. (387769.27лв.-274450.00лв. по издадените от „Еврогеймс“ ООД ф-ри №30...01076/12.05.2015г. и №30...01060/24.02.2015г., л. 413-415, л.488-489, том 5б от преписката/ e установено, че от ЗЛ е осчетоводена и декларирана в ОПР отчетна стойност на продадените материали и стоки, намерила счетоводно изражение по Дт на с/ки 702 „Приходи от продажба на стоки", 703 „Приходи от продажба на услуги“ и Кт на сч.с/ки 302 „Материали“ и 304 „Стоки“ - 387769.27лв. Установено е, че наличните крайни салда по сч. с/ки 302 „Материали“ и 304 „Стоки“ към 31.12.2015г. са в незначителни размери - съответно в размер на 38.74лв. и 726.36лв., от което е изведен извод, че наличната при ЕТ стока и материали към 01.01.2015г. и придобитите такива през 2015г., са продадени/изписани.

При преглед на отчетните регистри по ЗДДС за периода 2015г., органите по приходи са установили декларирани покупки от ЕТ на обща стойност /данъчна основа/ от 389592.88лв. в т.ч. стоки, материали, услуги с данъчен кредит и без данъчен кредит и др. В обобщените счетоводни регистри - оборотна ведомост и главна книга, са отразени придобити от доставчици материали, стоки, изписани на разход материали, придобити услуги и други разходи за 380520.55лв., от което е установено, че в приблизителен общ размер /разлика 9072.33лв. в полза на отчетни регистри по ЗДДС/, осчетоводените при ЕТ покупки съответстват на декларираните по Дневниците за покупки.

По отношение на доставките от „Еврогеймс“ ООД, предвид отказаното право на приспадане на данъчен кредит на дружеството с РД № Р-03000320007109-092-001/31.05.2021г., за покупка на стоки по ф-ра №**********/24.02.2015г. /л.488-489, том 5б от преписката/ и въз основа на установените факти, органите по приходи са приели, че за отчетен период 2015г., няма данни условието на чл.58, ал.2 от ППЗДДС да е изпълнено спрямо ревизираното лице. В хода на ревизията не са представени първични счетоводни документи и придружаващи ги такива по декларираните получени доставки от ЗЛ, поради което органите по приходи са били в невъзможност да определят дали те са по облагаеми доставки, има ли плащане по тях в т.ч. и преди да е възникнало данъчното събитие по тях, вкл. и профила на доставчика. В хода на ревизията на база предприетите процесуални действия - събраната налична документация от външни източници е прието, че ЗЛ не притежава оригинали и/или заверени копия на данъчните документи-фактури, декларирани в Дневниците за покупки за ревизирания период. Първична счетоводна документация не е представена от ЗЛ, както не е предадена и в отговор на връчените по реда на ДОПК Уведомление №Р-03000320007109-139-001/25.01.2021г. /л. 666-663 от преписката/, ведно с ИПДПОЗЛ № Р- 03000320007109-040-002/25.01.2021 г. /л. 662-660 от преписката/.

Поради горното и на основание чл.71, т.1 от ЗДДС и чл.68, ал.2 вр. чл.25, ал.2, ал.6 от ЗДДС, не е признато право на приспадане на данъчен кредит по декларираните от ЗЛ данъчни документи, сред които са и покупката на стоки по ф-ра №**********/24.02.2015г., и покупката на оборудване по ф-ра №30...01076/12.05.2015г. При тази фактическа обстановка и предвид характера на упражняваната дейност на ЕТ, декларирани клиенти и доставчици и налични счетоводни данни, ревизиращият екип е приел изписана отчетна стойност на продадена стока до 113319.27лв., от която е отчетена печалба.

-признати са разходи за лихви в размер на 7352,05лв., както и други финансови разходи в размер на 1658.16лв., представляващи такси, комисионни и др. подобни удръжки по банкови сметки на ЕТ.

Предвид, че в хода на ревизията ревизираното лице не е представило търговска, счетоводна и банкова документация, удостоверяваща извършването на разходи в декларираните размери, на основание чл.122, ал.2, вр. ал.4 от ДОПК е установена нова данъчна основа за облагане с данък върху доходите на физическите лица за 2015 г. от дейността на ревизираното лице като ЕТ, определена, както следва:

Установен облагаем доход от дейността като ЕТ /данъчна печалба/ в размер на 430733.77 лв.; задължителни осигурителни вноски по КСО и ЗО, внесени авансово през 2015 г., 1742.80 лв.; окончателни осигурителни вноски по КСО и ЗЗО, вкл. и за минали години, 6346.80 лв.; годишна данъчна основа, определена по реда на чл. 122 ДОПК за дейността като ЕТ, 422644.17 лв.; годишна данъчна основа, определена по реда на чл. 122 ДОПК за дейността като ЕТ, намалена с данъчни облекчения, 422644.17 лв.; годишно данъчно задължение /15%/ в размер на 63396.63 лв.; внесен данък 0.00 лв.; данък за довнасяне 63396.63 лв., в това число невнесен данък по ГДД в размер на 10258 лв., ведно с лихва за забава.

Относно авансовите вноски е установено, че съгласно чл.90, ал.2 от ЗКПО, за отчетен период 2015г. търговецът е следвало да отчита тримесечни авансови вноски, които по данни от ПП на НАП - СУП не са внесени. В резултат органите по приходите са приели, че му се следват лихви за забава по размери и периоди, посочени в констатацията на стр. 11 от РД /първи абзац/.

В частта по ЗДДФЛ годишен и авансов данък на ЕТ за отчетен период 2016 г., с по подадена ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ жалбоподателят е декларирал доходи от стопанска дейност като ЕТ и доходи от друга стопанска дейност по чл.29а от ЗДДФЛ, както следва: общо приходи от дейността 23919.16 лв., общо разходи 25229.72 лв., счетоводна загуба 1310.56 лв., преобразуване на счетоводния финансов резултат, в т.ч. увеличения общо в размер на 1750.41 лв., намаления общо в размер на 563.25 лв., данъчна загуба 123.40 лв., данък върху годишната данъчна основа 0.00 лв., направени авансови вноски за годината 0.00 лв.

Въз основа на извършената проверка на наличните за търговеца данни, подробно описани на стр. 11-14 от РД, са определени по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК:

Общо приходи от дейността 23919.16 лв., съвпадащи с декларираните от ЗЛ в подадената ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ.

От декларираните от лицето разходи в ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ в общ размер на 25229.72 лв. документално доказаните при ревизията са в общ размер на 21917.42 лв., в т.ч.:

-разходи за външни услуги в размер на 5967.20лв.

-разходи за материали в размер на 3473.34лв.

-разходи за социални осигуровки и надбавки /разчети 30/ в размер на 241.92лв.

-отчетна стойност на продадената стока 8490.13лв.

-разходи за лихви в размер на 2828.98лв. до размера на осчетоводените от ЗЛ.

-други финансови разходи в размер на 915.85 лв.

Въз основа на направения анализ на обстоятелствата по чл.122, ал.2 от ДОПК е установена данъчна основа за облагане с данък върху доходите на физическите лица за 2016 г. от дейността на ревизираното лице като ЕТ, определена, както следва:

Установен облагаем доход от дейността като ЕТ /данъчна печалба/ в размер на 2001.74 лв.; задължителни осигурителни вноски по КСО и ЗО, дължими като самоосигуряващо се лице 1933.80 лв.; годишна данъчна основа, определена по реда на чл. 122 ДОПК за дейността като ЕТ, 67.94 лв.; годишна данъчна основа, определена по реда на чл. 122 ДОПК за дейността като ЕТ, намалена с данъчни облекчения, 67.94 лв.; годишно данъчно задължение /15%/ в размер на 10.19 лв.; внесен данък 0.00 лв.; данък за довнасяне 10.19 лв., ведно с лихва за забава от 4.34 лв.

В частта по ЗДДС за ревизирания период жалбоподателят е декларирал единствено извършени доставки, облагаеми със ставка 20% по смисъла на 6 и 9 във връзка с чл.12 ЗДДС в т.ч. и данъчна основа на ВОП /получени доставки по чл.82 ал.2-5 ЗДДС - в периода м.10.2016 г. и м.12.2016г., както следва: данъчна основа за периода 01.03.-31.12.2016 г. в размер на 9938.57 лв. и начислен ДДС в размер на 1987.71 лв. и данъчна основа за периода 01.01-01.11.2017 г. в размер на 14710.22 лв. и начислен ДДС в размер на 2942.04 лв.

Установено е, че ЕТ "2002 - К. Д." е регистрирано по ЗДДС лице от 07.03.2006 г., като е дерегистриран по ЗДДС с Акт за дерегистрация по ЗДДС №030991701686068/24.10.2017 г. на основание чл.106 ал.2 т.2 б. "б" ЗДДС във връзка с чл.176 т.3 и т.6 ЗДДС, връчен на 01.11.2017г.

Установено е, че по счетоводни данни - обобщени счетоводни регистри оборотна ведомост и главна книга за 2017г., събрани в хода на извършена ПСИДФЛ на физическото лице и приключена насрещна проверка на ЕТ /вх.№21050-1/28.05.2020 г., вх.№21050-3/15.07.2020г. в ТД на НАП-Варна л.911-711, л. 967-927 от преписката/, ЕТ е отчел към 01.01.2017 г. и 31.12.2017 г. налични активи по сч. с/ки:

-с/ка 203 "Компютърна техника" на стойност 37444.52 лв.

-с/ка 205 "Машини и оборудване" на стойност 1041.67 лв.

-с/ка 206 "Транспортни средства" на стойност 65546.56 лв.

-с/ка 207 "Офис обзавеждане" на стойност 9998.38 лв.

-с/ки 302-1 "Материали" и 302-2 ”Склад гориво" към 01.01.2017 г. на стойност 2058.71 лв. и към 31.12.2017 г. на стойност 970.54 лв.

-с/ка 304-1 "Стоки" към 01.01.2017 г. на стойност 12834.23 лв. и към 31.12.2017 г. на стойност 45.00 лв.

Предвид обстоятелството, че не са представени хронологични и аналитични счетоводни регистри, в т.ч. Данъчно-амортизационен план /ДАП/ и Счетоводен амортизационен план /САП/, както и с оглед установеното, че по данни от подадени СД по ЗДДС в 2017 г. /до 01.11.2017 г./ от ЕТ не са придобити и не са осчетоводени закупени ДМА, материали и стоки и няма продадени ДМА, органите по приходите са приели при условията на чл. 122 ал. 1 – 4 ДОПК данъчна основа на доставка на стоки и/или услуги по чл. 27 ал. 5 ЗДДС в размер на 115 046.67 лв., върху която са начислили ДДС от 23 009.33 лв., дължим в срока за подаване на справката декларация по чл. 125 ЗДДС за последния данъчен период /до 14.12.2017 г./.

Извършен е анализ на декларирани доставки, по които в периода 01.03.2016 г. – 01.11.2017 г. жалбоподателят е упражнил право на приспадане на пълен данъчен кредит в общ размер на 3864.87лв. при данъчна основа в размер на 19324.20лв. с основни доставчици СОД АД - Варна, Енерго Про Продажби АД, БТК ЕАД, адв. Д. Е. и др. Установено е, че неправомерно е упражнено право на приспадане на данъчен кредит от 15.00 лв. по фактура № **********/03.05.2016 г. с издател СОД АД – Варна /л. 1063 от преписката/, предвид представения договор, регламентиращ вида на услугата, правата и задълженията на страните и дължимите месечни такси /л.444-442 от преписката/, от който е видно, че предмет на фактуриране към ЕТ „2002-К. Д.“ е и такса СОД за дом К. Д. с адрес [улица]*** Последното няма отношение както към дейността на ЕТ, така и към стопанисваните от него обекти. Като резултат е намален данъчният кредит за периода м. октомври 2016 г. в размер на 15.00 лв.

В хода на адм. дело №204/2022г. на Административен съд – Варна, е била назначена ССчЕ, вещото лице по която е достигнало до следните изводи:

Според вещото лице в частта по ЗДДФЛ извършените разходи са свързани със стопанската дейност на ЕТ и са намерили счетоводно отражение като е създадена база данни със счетоводен софтуер "Факт“. За 2015 г. е наличен хронологичен опис на счетоводните операции, дневник на всички счетоводни сметки, главна книга, оборотна ведомост. В счетоводството на ЕТ са налични разходооправдателни документи, които удостоверяват извършени разходи и реализирани приходи през 2015 г. - фактури за покупки на стоки и гориво за 2 бр. МПС, издадени фактури за продажби, ведомости за заплати, пътни листи, протоколи за проверка наличността на горивото, дневници и декларации по ДДС, банкови извлечения, като копия от всички представени разходооправдателни документи са приложени към експертизата. За някои осчетоводени разходи от м. 12.2015 г. жалбоподателят не представя на експертизата първични счетоводни документи, поради което тези суми вещото лице приема като данъчно непризнати и с тях увеличава счетоводната печалба за 2015 г., респективно и годишната данъчна основа. За да изчисли дължимия данък по чл. 48 ал. 2 ЗДДФЛ за 2015 г., на базата на представените от жалбоподателя разхооправдателни документи, оборотна ведомост със салда в началото на 2015 г. с обороти по дебита и по кредита за периода и салда в края на 2015 г., дневници на счетоводните сметки, вещото лице установява, че счетоводната печалба в размер на 56014.81 лева, която е база за годишната данъчна основа, е формирана от приходите и разходите, осчетоводени по оборотите по конкретно посочените счетоводни сметки в най-горната таблица на стр. 4 от заключението /л. 65 от адм. дело №204/2022г./. След извършване на необходимите корекции по всяка една сч. сметка, ръководейки се от наличието на документална обоснованост на съответния разход, вещото лице определя общия счетоводен размер на счетоводните разходи, който е 482 270.08 лева /табл. на л. 8 и 9-горе от заключението, л. 69 и 70 от адм. дело №204/2022г./, разбит по отделни сметки, както следва: 601 - разходи за материали/коригирани 17342.24 лв.; 602 - разходи за външни услуги/коригирани 31668.94 лв.; 603 - разходи за амортизации 660.68 лв.; 604 - разходи за заплати 11967.97 лв.; 605 - разходи за осигуровки 2225.67 лв.; 609 - други разходи/коригирани 20603.50 лв.; 621 - разходи за лихви 7438,53 лв.; 624 - валутни разлики 50.36 лв.; 629 - други финансови разходи 2542.92 лв.; 702/302 кореспонденция/отчетна стойност на продадените материали 56.77 лв.; 702/304 кореспонденция/отчетна стойност на продадените стоки 387638.81 лв.; 703/304 кореспонденция/отчетна стойност на продадените стоки 73.69 лв.

Размерът на приходите е определен от вещото лице на 568 420.98 лв., по счетоводни сметки както следва: 721- Приходи от лихви 7580.09 лв.; 709-Приходи от други продажби 9959.06 лв.; 702 - Приходи от продажби на стоки 548216.66 лв.; Приходи от продажби на услуги 2665.17 лв.

Вещото лице е посочило, че счетоводната печалба, изчислена от ЕТ и декларирана в годишната данъчна декларация за 2015 г., е 56014.81 лв., докато изчислената от експертизата счетоводна печалба възлиза на 86150.90 лева., като установената при това положение разлика в размер на 30136.09 лева се дължи на декларирани от ЕТ разходи, които не са документално обосновани, описани по сч. сметки, както следва :

Корекция на разходите от сметка 601 6186.06 лв.

Корекция на разходите от сметка 602 1573.43 лв.

Корекция на разходите от сметка 609 22376.60 лв.

При това положение според експертизата годишната данъчна основа за 2015 г. следва да се увеличи с данъчно непризнатите разходи от 30136.09 лв., при което изчислената от вещото лице годишна данъчна основа за 2015 г. е в размер на 98526.30 лв. /68390.21 лв. + 30136.09 лв./.

Оттук според заключението дължимият годишен данък по чл. 48 ал. 2 ЗДДФЛ за 2015 г. в размер на 15% от коригираната данъчната основа 98526.30 лева е 14778.94 лева, при деклариран от ЕТ годишен данък по чл. 48 ал. 2 ЗДДФЛ от 10258 лева.

Съобразявайки обстоятелството, че ЕТ не е внесъл в бюджета и декларирания данък по чл. 48 ал. 2 ЗДДФЛ, вещото лице е изчислило, че дължимата върху главницата от 14778.94 законна лихва за просрочие за периода от 04.05.2016 до 12.10.2022 г. /от датата на падежа до датата на изготвяне на експертизата/ е 9660.71 лева.

В частта за ДДС вещото лице е установило според счетоводния амортизационен план за 2017 г. наличните материални дълготрайни активи, заведени в група 20, както и материали, гориво и стоки, заведени счетоводно в група 30, посочвайки ги подробно в таблица на л. 10 от заключението, л. 71 от адм. дело №204/2022г. Посочило е, че съгласно амортизационен план и счетоводната политика, утвърдена при воденето на счетоводството на ЕТ, балансовите стойности към 31.12.2017 г. на тези активи е в общ размер на 1458,26 лева като с много малки отклонения тези стойности са същите и към датата на дерегистрация по ДДС. Съгласно заключението дълготрайните материални активи са на 100 % амортизирани с изключение на 1 мотогенератор, закупен на 08.01.2016 г., чиято балансова стойност към 31.12.2017 г. е 442.72 лева.

Наличните дълготрайни материални активи са придобити от ЕТ в периода от 2007 г. до 2012 г. като всеки от тях е използван от ЕТ повече от 5 години, с изключение на мотогенератора. На тази база вещото лице е определило данъчната основа по чл.111, ал. 1 от ЗДДС в размер на 1458.26 лева, при което дължимият от търговеца ДДС към момента на дерегистрацията му по ЗДДС възлиза на 291.65лева. Съобразявайки, че съгласно чл. 89 ал. 1 от ЗДДС данъкът е дължим в срока за подаване на справката декларация по чл. 125 ЗДДС за последния данъчен период /до 14.12.2017 г./, вещото лице е изчислило дължимата лихва за периода от 15.12.2017 г. до датата на изготвяне на счетоводната експертиза - 12.10.2022 г., използвайки лихвения калкулатор за законна лихва за просрочени задължения на НАП, която при това положение е посочило, че възлиза на 142.84 лева .

В хода на съдебното производство от страна на жалбоподателя са представени счетоводни документи по опис в два класьора от л. 1 до л. 960, предоставени на вещото лице по допуснатата ССчЕ в предходното производство, които не са били приложени по делото до този момент.

При така установеното от фактическа страна, съдът въз основа на събраните по делото доказателства и въз основа на приложимия закон, прави следните правни изводи:

Ревизионният акт се обжалва в срок, от надлежна страна, за която е налице интерес от обжалването, поради което жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за частично основателна.

Ревизионното производство е извършено от компетентни за целта органи и при спазване на процесуалните правила за извършването на ревизията. Ревизионният акт е издаден от компетентни органи на основание чл. 119, ал. 2 ДОПК, в кръга на определените им правомощия, в предвидената форма и съдържа реквизитите по чл. 120, ал. 1 ДОПК, както и указанието, че се приемат констатациите от РД, който на практика представлява неразделна част от издадения РА. Оспореният акт съдържа разпоредителна част в табличен вид, в която е определен размерът на обжалваните задължения. Мотивите изцяло са основани на преценката на събраните в хода на ревизията писмени доказателства за установени положителни факти. Видно от мотивите на издадените РА и РД, е изпълнено изискването по чл. 115, ал. 2 ДОПК ревизиращите органи да установят всички факти от значение за резултатите от ревизията и непосредствено да се запознаят с всички доказателства. В хода на ревизионното производство са събрани доказателства по предвидените в ДОПК способи. Съдът не констатира съществени процесуални нарушения на административно-производствените правила.

Възложената със ЗВР № Р-03000321001319-020-001/05.03.2021 г. и приключила с издаването на ревизионен акт № Р-03000321001319-091-001/16.08.2021 г. ревизия на данъчно задълженото лице ЕТ „2002 - К. Д.“ е извършена при условията на чл. 122 – 124 ДОПК поради приетото от приходната администрация наличие на обстоятелства по чл. 122 ал. 1 т. 4 и 7 ДОПК: липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период.

В случаите на установени обстоятелства по чл. 122 ал. 1 ДОПК органът по приходите е в правото си да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определената от него по реда на ал. 2 данъчна основа. Обстоятелствата по чл. 122 ал. 1 ДОПК са зададени алтернативно в разпоредбата, което означава, че е достатъчно установеното наличие на само едно от тях, за да се открие възможност за ревизиращите да приложат реда по чл. 122 ал. ДОПК при определянето на основата за облагане с данъци.

Съгласно чл. 124 ал. 2 ДОПК в производството по обжалване на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства. Видно от горното в тежест на приходната администрация е да докаже по делото, че събраните в ревизионното производство доказателства действително сочат на наличието на приетите от нея обстоятелства по чл. 122 ал. 1 т. 4 и 7 ДОПК като само при това положение съдържащите се в ревизионния акт фактически констатации, релевантни за определянето на данъчната основа по реда на чл. 122 ал. 2 ДОПК, ще се ползват с регламентираната в закона оборима доказателствена сила. В тежест на жалбоподателя по делото е да обори в процеса чрез провеждането на пълно и главно доказване направените от приходните органи фактически констатации в ревизионния акт, довели до определянето на данъчните му задължения.

В случая непредставянето в хода на ревизията на първични, вторични и др. счетоводни документи и регистри, в това число и търговска документация и писмени обяснения от ревизираното лице след изрично отправено му за целта ИПДПОЗЛ № Р-03000320007109-040-001/23.11.2020 г. /л. 642-638 от преписката/, които да дадат възможност на приходните органи да установят основата за данъчно облагане, е достатъчно основание за приетото от тях преминаване към ревизия по особения ред на чл. 122 – 124 ДОПК.

1. В частта на установените задължения за данък върху доходите на физическото лице по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ съдът намира, че жалбата е неоснователна поради следното:

С оглед дадените изрични указания от ВАС, предмет на настоящия спор в тази част за д.п. 2015г. са разходите по ф-ри №30…01076/12.05.2015г. и №30…01060/24.02.2015г., издадени от „Еврогеймс“ ООД в общ размер на 274450лв. /съответно 240000лв. + 34450лв./.

При преглед на фактурите, съдът констатира следното:

• фактура №**********/24.02.2015г. е с предмет „оборудване“ и дан. основа - 34450 лв. Съгласно представен, в хода на съдебното обжалване, опис, оборудването включва: 20 броя български мъжки костюми, балиста /малка и голяма/, 50бр. гюле за малка балиста, 34 бр. гюле за голяма балиста, 20 броя византийски мъжки костюми. По фактурата не е извършено плащане, както потвърждава вещото лице в с.з. проведено на 19.10.2022г. по адм. дело №204/2022г.;

• фактура №30…01076/12.05.2015г. е с предмет „оборудване за гр. Карнобат“ и дан. основа – 240000лв. Съгласно представен, в хода на съдебното обжалване, опис, оборудването включва: копия 40 бр., ножници 21 бр., щитове 30 бр., лъкове – 10 бр., шлемове, колчани, мечове, саби, ризници, стрели, бойни кули, мишени и др. По фактурата е извършено плащане, както потвърждава вещото лице в с.з. проведено на 19.10.2022г. по адм. дело №204/2022г.;

Видно е, че фактурите, издадени от „Еврогеймс“ ООД, са с предмет доставка на различни видове стоки, материали и оборудване. Във връзка с така фактурираните доставки, не са представени доказателства „Еврогеймс“ ООД да е разполагал с посочените стоки/оборудване, за да ги предаде в собственост на К. Д.. В случаите, в които се касае за родовоопределени вещи, прехвърлянето на собствеността, което е релевантният факт за наличието на доставка/документална обоснованост, се извършва с предаването на стоките. Както в хода на ревизията, така и в съдебното обжалване, доказателства в тази насока не са ангажирани. Представените фактури сами по себе си не удостоверяват, че стоките са били предадени, респ. получени. Липсват протоколи за предаване, заявки, доказателства относно транспортирането, складирането и съхранението на стоките. Фактурите отразяват доставки на стоки в големи количества, за които е нужна организация по приемо-предаването, в т.ч. подходящо място за съхранение, транспортни средства, работна ръка за товарене и разтоварване, доказателства, за което не са представени. В нито един от описите не е посочено място и дата на предаване на фактурираните стоки, поради което същите не могат да докажат приемането и предаването им. Липсват и данни за получаване на материалите/оборудването в гр. Карнобат съгласно предмета на фактура № 30…01076/12.05.2015г. "оборудване за гр. Карнобат"

Отделно от това, в съдебното обжалване по предходното адм. дело, К. Д. представя ф-ра № 0…3193/04.05.2015г. издадена от ЕТ „2002-К. Д.“ на „Еврогеймс“ ДЗЗД, в което ЕТ е съдружник. с предмет „доставка на оборудване за гр. Карнобат съгл. опис“ и дан. основа – 278646,67лв. Видно от описа, предметът на ф-рата е идентичен с този по ф-ра №30…01076/12.05.2015г. Представена е и ф-ра № 10…147/04.05.2015 г. издадена от „Еврогеймс“ ДЗЗД на Община Карнобат, в описа към която са и префактурираните материали/оборудване.

От горното е видно, че К. Д., към дата 04.05.2015 г. не е разполагал с фактурираните материали/оборудване, които следва да е придобил едва на 12.05.2015 г. /съгласно представената ф-ра №30…01076/. От представените документи се налага извода, че в случая, по спорните фактури, не е налице реално прехвърляне собствеността на описаните материали/оборудване.

Следва да се посочи и факта, че от доставчика „Еврогеймс“ ООД не е представена никаква документация вкл. и такава относно процесните доставки. В хода на ревизията, до „Еврогеймс“ ООД е изпратено Искане за представяне на документи изх.№Р-03000320007109-041-003/05.03.2021г. До съставяне на РД и след това, такива не са получени. Независимо, че в с.з., проведено на 19.10.2022г. по адм. дело №204/2022г. вещото лице заявява, че счетоводството на „Еврогеймс“ ООД й е било представено от едноличния търговец, съдът констатира, че от представените в настоящото производство документи от жалбоподателя не става ясно, кои от тях са извадки от счетоводството на „Еврогеймс“ ООД, доколкото в Описа на представените документи от 12.11.2024г. никъде не е посочен подобен факт.

Документалната обоснованост е основно правило за отчитане и признаване на разходи, съгл. правилата на Закона за счетоводството и ЗКПО и липсата  означава основателно да се приеме, че определен разход не е извършен, респ. не може да бъде признат за данъчни цели и не следва да бъде счетоводно отчитан.

Счетоводството е производно и отразяването в него на първични счетоводни документи, които не отразяват действителна стопанска операция, не обосновава реалност на доставките. Наличието единствено на фактури с описи, които не са двустранно подписани не е достатъчно, за да обоснове реалност на доставката. Фактурата е частен документ, без обвързваща съда доказателствена сила, който следва да бъде преценен съвкупно с всички обстоятелства по делото. В случая издаването на фактури, които не са придружени от съпътстващи документи, не може да бъде разглеждано като реализирани сделки по доставки на стоки, доколкото релевантният и подлежащ на доказване факт в случая е именно реалното предаване на стоките. То обуславя и факта на получаването им, респективно последващата им реализация. Наличието на счетоводно отразяване не е равнозначно на реално изпълнени доставки съобразно предмета на спорните фактури (В този смисъл и Решение №7137/28.06.2023г. по адм. дело №1297/2023г. на ВАС, I отд.).

В тази връзка съдът не кредитира ССчЕ в частта за ДДФЛ по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ, тъй като в посоченото заключение са взети предвид разходи на ЕТ, за които съдът намира, че не са събрани достатъчно доказателства за документална обоснованост.

Гореизложеното обосновава като правилно заключението на органите по приходите, че в случая не е налице идентификация на недоказаните разходи, в т.ч. вид и стойност на услугата, вид на материалите и обвързаността им с отчетените приходи, както и въобще с икономическата дейност на търговеца. Следователно данъчната основа за 2015 г., за доходи от дейност като едноличен търговец, е правилно определена от ревизиращите органи по особения ред за ревизии, като основателно, при определяне на финансовия резултат, е изключена недоказаната част от разходите.

Жалбоподателят не успя до обори и съдържащите се в ревизионния доклад и в ревизионния акт фактически констатации на приходните органи, довели до установяване на задълженията му за данък по чл. 48 ал. 2 ЗДДФЛ за 2016 г. в размер на 10.19 лв. с дължимата върху него законна лихва до издаване на ревизионния акт в размер на 4. 44 лв., поради което и в тази част оспорването следва да се отхвърли.

2. В частта на установеното с РА задължение за ДДС за д.п. м. 11/2017 г. в размер на 23009.33 лв., жалбата се явява основателна по следните съображения:

Между страните няма спор, че жалбоподателят е дерегистриран, считано от 01.11.2017г. по ЗДДС с Акт за дерегистрация по ЗДДС №030991701686068/24.10.2017г.

Съгласно чл. 111 ал. 1 ЗДДС, към датата на дерегистрацията се смята, че лицето извършва доставка по смисъла на закона на всички налични стоки и услуги, за които изцяло, частично или пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност, е ползвало данъчен кредит и които са: т. 1 активи по смисъла на Закона за счетоводството; или т. 2 активи по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане, различни от тези по т. 1. Изключенията от фикцията на чл. 111 ал. 1 ЗДДС са изчерпателно уредени в ал. 2 на чл. 111 ЗДДС като нито едно от тях не е налице в случая. Поради това принципно правилно приходните органи са установили, на основание чл. 111 ал. 1 ЗДДС задължение за ДДС на ревизираното лице, което е със служебно прекратена регистрация по ЗДДС с издаден на основание чл.106 ал. 2 т.2 б. "б" ЗДДС във връзка с чл.176 т.3 и 6 ЗДДС Акт за дерегистрация по ЗДДС № 030991701686068/24.10.2017 г., връчен на 01.11.2017 г.

За да възникне задължението по чл.111 ЗДДС при дерегистрация, то следва към датата на дерегистрацията, дружеството да притежава налични стоки и/или услуги, които са активи по смисъла на Закона за счетоводството или активи по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане. Съгласно чл. 24, ал. 2 ЗСч, вярното и честното представяне изисква достоверно показване на ефектите от операциите, други събития и условия в съответствие с определенията и критериите за признаване на активи, пасиви, приходи и разходи, заложени в приложимите счетоводни стандарти. СС 16 „Дълготрайни материални активи“, в сила от 01.01.2005 г. определя основните изисквания за счетоводното отчитане на дълготрайните материални активи. Чл. 2 сочи обхвата на стандарта - прилага се при отчитането на всички дълготрайни материални активи, с изключение на: закупените и държаните в предприятието с цел продажба, придобитите за тясно специализирани дейности, които изискват различен от посочения в този стандарт подход, регламентираните в друг стандарт. Според дадените определения в този стандарт, „Дълготрайните материални активи“ представляват установими нефинансови ресурси, придобити и притежавани от предприятието, които имат натурално-веществена форма, използват се за производството и/или доставката/продажбата на активи или услуги, за отдаване под наем, за административни или за други цели и се очаква да бъдат използвани през повече от един отчетен период. Според т. 3.1 от СС 16 един актив се признава и се отчита като дълготраен материален актив, когато отговаря на определението за дълготраен материален актив, стойността на актива може надеждно да се изчисли и предприятието очаква да получи икономически изгоди, свързани с актива. От своя страна, дълготрайните материални активи, които са въведени в счетоводния амортизационен план на дружеството, подлежат на амортизиране за счетоводни цели по реда на СС 4 „Отчитане на амортизациите“. За да бъде амортизиран един дълготраен материален актив, той следва да е признат като такъв по реда на СС 16, да е притежаван от предприятието, за да може същият да бъде включен в счетоводния амортизационен план. Съгласно т. 6.1. от СС 4 „Отчитане на амортизациите“ начисляването на амортизацията започва от месеца, следващ месеца, в който амортизируемият актив е придобит или въведен в употреба.

Чл.60 ЗКПО определя, че при отписване на активи от данъчния амортизационен план, активът се отписва, когато е напълно амортизиран за данъчни цели. Легално определение на данъчен амортизационен план е дадено в разпоредбата на чл.52 ЗКПО, според която данъчно задължените лица, които формират данъчен финансов резултат, изготвят и водят данъчен амортизационен план, в който отразяват всички данъчни амортизируеми активи. По силата на чл.54 ал.2 ЗКПО счетоводните разходи за амортизации не се признават за данъчни цели, като при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се увеличава със счетоводните амортизации, независимо от това дали отчитането им води до намаляване на счетоводния финансов резултат за годината на счетоводното им отчитане.

Съгласно чл. 111 ал. 3 ЗДДС /в приложимата към случая редакция на разпоредбата от ДВ бр. 97/2016 г./, данъкът по ал. 1 се включва в резултата за последния данъчен период, декларира се по реда и в срока по чл. 125 и се внася в срока по чл. 89. От това следва, че приходните органи правилно са приели, че определеният по реда на чл. 111 ал. 1 ЗДДС данък е следвало да бъде включен от ревизираното лице в справката декларация по чл. 125 ал. 1 ЗДДС за данъчен период м. ноември 2017 г., явяващ се последен данъчен период по ЗДДС и да се декларира в срока по чл. 125 ал. 5 ЗДДС /до 14.12.2017 г./, при което на основание чл. 89 ал. 1 ЗДДС /в приложимата редакция на разпоредбата от ДВ бр. 105/2014 г./ е следвало да се внесе в бюджета в същия срок до 14.12.2017 г., поради което на основание чл. 175 ал. 1 ДОПК вр. чл. 1 ЗЛДТДПДВ върху невнесената част се дължи законна лихва, считано от 15.12.2017 г.

Неправилно обаче при определянето на размера на дължимия на основания чл. 111 ал. 1 ЗДДС данък за данъчен период м. ноември 2017 г. приходните органи са приели, че той е 23009.33 лв. като са се обосновали с липсата на представени хронологични, аналитични счетоводни регистри в т.ч. данъчно-амортизационен план и счетоводен-амортизационен план. Последните счетоводни документи са представени на вещото лице, изготвило ССчЕ /л.1-35, л.684-740, л.768-788 от приетите в настоящото производство документи/.

В заключението на ССчЕ в частта по ЗДДС, позовавайки се на счетоводния амортизационен план на търговеца за 2017 г., вещото лице е установило наличните му материални дълготрайни активи, заведени в група 20, както и материалите, горивото и стоките, заведени счетоводно в група 30, като ги е посочило подробно в таблица на л. 10 от заключението. Експертът е дал заключение, че според амортизационния план и счетоводната политика, утвърдена при воденето на счетоводството на ЕТ, балансовите стойности към 31.12.2017 г. на всички тези активи са в общ размер на 1458,26 лева като с много малки отклонения стойностите са същите и към датата на дерегистрацията на търговеца по ЗДДС /01.11.2017 г./. Според заключението дълготрайните материални активи са на 100 % амортизирани с изключение на 1 мотогенератор, закупен на 08.01.2016 г., чиято балансова стойност към 31.12.2017 г. е 442.72 лева. Уточнено е, че наличните дълготрайни материални активи са придобити от търговеца в периода от 2007 г. до 2012 г. като всеки от тях е използван от него повече от 5 години, с изключение на мотогенератора. На база на тези установявания вещото лице е определило данъчната основа по чл.111 ал. 1 от ЗДДС в размер на 1458.26 лева, при което е изчислило, че дължимият от търговеца ДДС към момента на дерегистрацията му по ЗДДС /м. ноември 2017 г./ е 291. 65 лева, а не както е прието в заключението 23009.33 лв.

Поради това в частта на установеното задължение за ДДС за м. ноември 2017 г. ревизионният акт следва да се отмени в частта над 291.65 лв. до 23009.33 лв. съобразно установяванията в неоспорената от страните ССчЕ в тази част, която съдът кредитира като обективна и компетентно изготвена.

Върху сумата от 291.65лв., на основание чл. 175 ал. 1 ДОПК вр. чл. 1 ЗЛДТДПДВ, следва да се начисли и законна лихва по лихвения калкулатор на НАП, но тя трябва да бъде изчислена за времето от 15.12.2017 г. до датата на издаване на ревизионния акт 16.08.2021 г., а не както е подходило вещото лице, изчислявайки я за периода от 15.12.2017 г. до датата на изготвяне на заключението 12.10.2022 г. Изчислена правилно /за периода от 15.12.2017 г. до 16.08.2021 г./, законната лихва върху главницата от 291.65 лв. възлиза на 108.64 лв.

Поради това в частта на установеното задължение за закона лихва върху задължението за ДДС за м. ноември 2017 г. в размер на 291.65 лв. ревизионният акт следва да се отмени в частта над 108.64лв. до 8571.66 лв.

Жалбоподателят не успя до обори по делото съдържащите се в ревизионния доклад и в ревизионния акт фактически констатации на приходните органи, довели до установяване на задължението му за ДДС за м. октомври 2016 г. в размер на 15 лв. с дължимата върху него законна лихва до издаване на ревизионния акт в размер на 10.42 лв., поради което в тази част оспорването следва да се отхвърли.

Предвид изхода на делото и направеното искане и от двете страни за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че следва да ги удовлетвори съобразно уважената, респективно отхвърлена част от жалбата. Материалният интерес по делото е в размер на 113265.32лв. Отхвърлената част от претенцията е в размер на 82084.62 лв., а уважената част е в размер на 31 180.70лв. Жалбоподателя претендира разноски единствено по адм. дело №204/2022г. в общ размер от 5080 лв. съобразно списък представен на л. 924 в адм. дело №204/2022г. от които 4680 лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение и 400лв. депозит за вещо лице. Съобразно изхода на делото и уважената част на жалбата съдът намира, че на жалбоподателя се дължат разноски в размер на 1398.47лв. На административния орган от претендираните за всяка инстанция 7 859.48лв., съобразно отхвърлената част от жалбата се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 5695.85 лв. Или за двете разглеждания на делото в Адм. съд – Варна на ответника се дължи 11 391.70лв. за юрисконсултско възнаграждение, а за разглеждане на делото във ВАС се дължат разноски в размер на 6218.33 лв. предвид платената държавна такса. Общо на ответника се дължат разноски в размер на 17610.03 лв. След приспадане, съдът намира, че следва да осъди жалбоподателя да заплати на ответника разноски в размер на 16211.56лв.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Ревизионен акт №Р-03000321001319-091-001/16.08.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Варна, потвърден с Решение № 252/08.12.2021 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП и Решение за поправка на очевидна фактическа грешка №252-П/10.12.2021 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП, с който на К. Т. Д. с ЕТ „2002-К. Д.“, са установени задължения по ЗДДС за д.п. м.11/2017г. в размер над 291.65 лв. до 23009.33 лв. главница и над 108.64 лв. до 8571.66 лв. лихва.

ОТХВЪРЛЯ жалбата В ЧАСТТА, с която са му установени задължения по чл. 48, ал.2 от ЗДДФЛ за д.п. 2015 г. в размер на 53138.10 лв. главница и 28506.18 лв. лихви и за д.п. 2016 г. в размер на 10.19 лв. главница и 4.44 лв. лихви и задължения за данък върху добавената стойност по ЗДДС за д.п. м. 10.2016г. в размер на 15.00 лв. главница и 10.42 лв. лихви и за д.п. м.11/2017г. в размер на 291.65 лв. главница и на 108.64 лв. лихва.

ОСЪЖДА К. Т. Д., [ЕГН], действащ като ЕТ „2002-К. Д.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, [жк], [адрес] да заплати на Национална агенция по приходите разноски в размер на 16 211.56 лв. /шестнадесет хиляди двеста и единадесет лева и петдесет и шест стотинки/ лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните.