№ 5824
гр. София, 12.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. И.А
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20221110127506 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 225, ал. 3 КТ.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от С. И.
В., ЕГН ********** срещу ... за осъждане на ответника да му заплати сумата от 6560 лв.,
представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 3 КТ за недопускането му на работа за периода
от 01.07.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда- 26.05.2022 г., до окончателното заплащане на сумата. Претендира
разноски.
Ищецът твърди, че до 27.12.2004 г. е бил в трудово правоотношение по договор за
неопределено време със ... на длъжност „научен сътрудник I степен“ във ...- Лаборатория за
политически мениджмънт. Сочи се, че със ЗАПОВЕД № .../23.12.2004 г. на Ректора е бил
уволнен на основание чл. 328, ал.1, т. 2 от КТ – „закриване на част от предприятието“,
считано от 27.12.2004 г. Твърди се, че това уволнение е било отменено като незаконно като
ищецът е възстановен на предишната си работа с влязло в сила съдебно решение - Решение
на СРС, 65 с-в по гр.д. № 1005/2005 г. Сочи се, че вместо да бъде изпълнено решението на
съда, с нова заповед № .../14.02.2006г. на Ректора ТПО с ищеца, е прекратено отново на
основание чл. 325, т. 2 от КТ- неявяване за заемане на длъжността, считано от 15.11.2005 г.,
което уволнение отново по съдебен ред- Решение от 17.08.2006 г. по гр.д. № 5060/2006 г. на
СРС, 63-и състав, в сила от 30.12.2008г., е било отменено като незаконно и ищецът бил
възстановен на предишната работа. След тази отмяна ищецът на 22.01.2009 г. бил уведомен
от СРС на основание чл. 345, ал. 1 от КТ за възстановяването му на работа, като на
26.01.2009 г. се е явил с искане да му бъде осигурена възможност да изпълнява трудовите си
задължения по длъжността, на която е възстановен, но отново му било отказано. Последвали
са уведомяване на ищеца с писмо от 09.07.2009 г., че може да се яви на работа, считано от
13.07.2009 г. на длъжността “научен сътрудник първа степен” при Философски факултет
/Филиална библиотека/ на ..., което обаче не било изпълнение на решението на съда, а
1
предложение за изменение на трудовата му функция. На това ищецът твърди, че е отказал, с
оглед неговата специализация и образование, както и с оглед постановеното съдебно
решение, на който не е постъпил отговор. При тези данни и като се излага, че въпреки
решението на съда и явяването му на работа съгласно чл. 345, ал.1 КТ, работодателят му не
го допуска да изпълнява работата, на която е възстановен, моли съда да осъди ответника, на
основание чл. 225, ал. 3 от КТ, да му заплати обезщетение в размер на 6560 лв. поради
недопускане до работа при отмяна на незаконосъобразно решение за периода от 01.07.2021
г. до 30.04.2022 г. или за девет месеца по 650 лв. и един месец по 710 лв.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът ... депозира отговор на исковата молба, с която
оспорва иска като неоснователен и недоказан. Излага твърдения, че ответникът изпълнил
задължението си да предложи на ищеца работа в Университета след постановеното решение
по отмяна на уволнението, като посочва, че длъжността, която ищецът е заемал преди
уволнението си, вече не съществувала. Твърди се, че безспорно с Решение по гр. дело №
395/ 2008 по описа на СГС е отменено уволнението му и е възстановен на заеманата преди
уволнението длъжност „научен сътрудник I степен“ към Лаборатория по политически
мениджмънт - Философски факултет- ..., но с Решение на Академичен съвет на ... от
23.06.2004 г. /Протокол № 11/ Лаборатория по политически мениджмънт - Философски
факултет е закрита. В резултат на това длъжността, която лицето е заемало преди
уволнението, към момента на влизане в сила на решението, вече не съществувала. Ето защо
му била предложена друга длъжност за заемане - „Научен сътрудник I степен“ във Филиална
библиотека на същия факултет. Поддържа се, че ответникът е изпълнил задължението си
като е предложил на лицето да заеме длъжност в същия факултет, предвид невъзможността
да предложи същата позиция, заемана от него преди уволнението, но въпреки това ищецът
отказал да я заеме. Моли за отхвърляне на иска и претендира присъждане на разноски.
Съдът, като обсъди доказателствата, достигна до следните фактически и правни
изводи:
За основателността на иска следва да се установят следните предпоставки: наличие на
влязло в сила решение по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ за отмяна на уволнението и
възстановяване на незаконно уволнения служител на заеманата преди уволнението работа;
явяване на служителя в предприятието да заеме работата в срока по чл. 345, ал. 1 КТ;
недопускането на служителя до работата, на която е възстановен от работодателя или от
негово длъжностно лице; вреда, изразяваща се в пропуснато БТВ за същата работа,
намираща се в причинно-следствена връзка с недопускането на работа.
В тежест на ищеца е да докаже, че в двуседмичен срок от уведомяването му за
възстановяването му на работа по реда на чл. 345 КТ се е явил при ответника да заеме
длъжността, на която е възстановен, както и размера на претендираното обезщетение.
В тежест на ответника с доклада по делото съдът е възложил да докаже, че е допуснал
служителя да изпълнява работата на длъжността, на която е бил възстановен, с влязлото в
сила решение за отмяна на уволнението му като незаконно.
Няма спор между страните, а се установява и от приетите по делото писмени
доказателства, че ищецът е възстановен на длъжността „научен сътрудник I степен“ към
„Лаборатория по политически мениджмънт“ – Философски факултет на Софийския
университет, по реда на чл. 344, т. 2 КТ, с влязло в сила съдебно решение от 17.08.2006 г., по
гр.д. № 5060/2006 г. по описа на СРС, във връзка с отменено по съдебен ред по иск по
чл.344, ал.1, т.1 КТ уволнение между страните. С уведомление от 19.01.2009 г. на СРС,
ищецът е бил уведомен по реда на чл. 345 КТ да се яви на работа в двуседмичен срок, за да
заеме длъжността, на която е бил възстановен. Няма спор също, че към датата на явяването
на ищеца да заеме длъжността, на която е бил възстановен от съда, същата не е
съществувала в структурата на ответника, поради закриването на Лабораторията за
политически мениджмънт към ....
2
Установява се от доказателствата по делото, че след като ищеца е уведомил ректора на
..., че възнамерява да се яви на работа на 26.01.2009 г., работодателят го уведомил с обратно
писмо от 09.07.2009 г., че може да се яви на работа считано от 13.07.2009 г., но за да заеме
длъжност „научен сътрудник І степен“ при Философски факултет на ..., във „Филиална
библиотека“ на Университета.
Не се спори между страните, че ищеца е отказал това предложение на работодателя, с
мотива, че същото по същество не представлява изпълнение на съдебното решение, а
едностранно изменение на трудовата му функция.
От приетите по делото доказателства се установява още, че считано от 26.01.2009 г. и
до настоящия момент, ответника не е изпълнил съдебното решение, не е разкрил отново
длъжността, на която е бил възстановен ищеца и фактически не го е допуснал да я
изпълнява, въпреки обратните твърдения, изложени в ОИМ.
Основния спорен между страните въпрос в производството е дали отправеното от
ответника предложение към ищеца да заеме длъжността „Научен сътрудник І степен“ във
Философски факултет на ..., към „Филиална библиотека“ съставлява изпълнение на
съдебното решение от страна на работодателя или е недопустимо изменение на трудовата
функция на ищеца, с което си действието ответника осъществява хипотезата на чл.225, ал.3
от ГПК – „когато незаконно уволнен работник или служител бъде възстановен на
работа и след явяването му в предприятието, за да заеме работата, на която е
възстановен, не бъде допуснат да я изпълнява, работодателят и виновните
длъжностни лица отговарят солидарно към работника или служителя в размер на
брутното му трудово възнаграждение от деня на явяването му до действителното му
допускане на работа“.
Във връзка с отговора на този въпрос, практиката на ВКС е непротиворечива, като се
приема, че евентуалното премахване на длъжността на ищеца, поради промяна на
правноорганизационната форма на ответното дружество, като преобразуване на дружество
или закриване на някаква обособена структура напр., не съставлява пречка за
възстановяването на работа на заеманата преди уволнението длъжност, доколкото
несъществуването на длъжността може да е основание за последващо уволнение на друго
предвидено в КТ основание, като тогава работникът може да се ползва от последиците на
възстановяването и евентуалното законосъобразно прекратяване на трудовото
правоотношение /така напр. Решение № 30/27.03.2017 г. на ІІІ Г.О. на ВКС и др./.
Според настоящия състав на съда, изпълнението на съдебното решение за
възстановяване на ищеца на длъжността, от която е бил незаконно уволнение, безспорно
минава през разкриване на същата длъжност в щата на ответника-работодател, след което
трудовото правоотношение би могло да бъде евентуално прекратено на някое от
предвидените в чл.328, ал.1 от КТ безвиновни основания, с изплащане на служителя на
дължимите му се обезщетения за евентуално неспазен срок на предизвестие или оставането
му без работа в определен период след уволнението. Но е абсолютно недопустимо от повече
от тринадесет години, Софийския университет да е в състояние на неизпълнение на влязло в
сила решение и невъзможност да намери правен способ за изпълнението му, който да не
води до заплащане на обезщетения по чл.225, ал.3 от КТ в такъв продължителен период от
време!
Ответникът, чиято бе доказателствената тежест да установи, че е допуснал ищеца до
работа и му е предоставил възможност да изпълнява длъжността на която е бил възстановен,
до приключване на съдебното дирене, не е ангажирал доказателства за установяване на
посоченото обстоятелство. Напротив, твърдението му, че е изпълнил задължението си като е
предложил на лицето да заеме длъжност в същия факултет, предвид невъзможността да
предложи същата позиция, заемана от него преди уволнението, доказва точно обратното, че
е налице неизпълнение на съдебното решение в точния му смисъл.
3
Предоставянето на възможност за изпълнение на трудови функции за друга
длъжност, различна от тази, на която служителят е възстановен с влязло в сила съдебно
решение, не представлява изпълнение на задължението на работодателя по уважен срещу
него иск по чл.344, ал.1, т.2 КТ, поради което ответникът дължи обезщетение на ищеца за
периода на недопускането му да изпълнява работата, на която е възстановен, и съответно е
възпрепятствал получаването на трудовото му възнаграждение.
От представеното по делото копие от трудова книжка на ищеца се установява, че
след прекратяване на трудовото правоотношение между страните не е вписано последващо
друго трудово правоотношение на ищеца с друг работодател. С оглед изложеното, съдът
намира искът за доказан по основание.
По размера на иска:
Като всяко друго обезщетение и това по чл.225, ал.3 от КТ съставлява заместваща
облага. В случая заместващата облага, от която работникът или служителят е лишен, в
резултат на неправомерното действие на работодателя или негови служители и следва да
бъде заместена, е работната заплата. Минималната работна заплата е нормативно
определен долен праг на заплащане на труда по трудово правоотношение, за който
законодателят е приел, че има функцията да осигури минимални средства за съществуване.
Чрез минималната работна заплата по нормативен път законодателят има възможност да
отчита промяната в икономическите условия и да гарантира минимални средства за
съществуване на работниците и служителите.
При незаконно недопускане на работа, работникът или служителят е възпрепятстван да
полага труд и трудово възнаграждение не му се следва. Тъй като неизпълнението на
трудовата функция обаче е по вина на работодателя, работникът или служителят има
право на обезщетение. Това обезщетение трябва да изпълнява същата роля, каквато има и
трудовото възнаграждение. Ето защо, при незаконно недопускане на работа, обезвредата за
работника и служителя следва да е в такъв обем, който да му обезпечи поне минимален
стандарт на живот. С оглед на това обезщетението по чл. 225, ал. 3 КТ не следва да бъде по-
ниско от съответния размер на минималната заплата за периода на недопускане до работа.
Този принцип се извежда и от разпоредбата на чл. 245 КТ, според която при добросъвестно
изпълнение на трудовите задължения от работника или служителя, се гарантира
изплащането на трудово възнаграждение, което не може да бъде по- малко от минималната
работна заплата.
В хипотезата на чл. 225, ал. 3 от КТ работникът или служителят също е добросъвестен
и не изпълнява трудовите си задължения единствено по вина на работодателя или негови
служители.
Размерът на обезщетението по чл. 225, ал. 3 КТ, съгл. постановките на Тълкувателно
решение № 2/12.12.2013 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГК на ВКС, следва да се определя на
базата на последното брутно трудово възнаграждение, получено преди незаконното
уволнение, но същото не може да бъде по-малко от размера на установената за страната
минимална работна заплата за периода на недопускането на работа. По делото има
доказателства, че последното БТВ платено на ищеца преди незаконното му уволнение
възлиза на 469,89 лв., но същото е под установената за страната МРЗ, за периода за който се
претендира обезщетение /от 650 лв., считано от 01.01.2021 г. и от 710 лв. считано от
01.04.2022 г./. Следователно, на ищеца се следва обезщетение за процесния период, в
претендирния от него размер от 6560 лв., формиран като сбор дължимото се обезщетение за
9 м. по 650 лв. и 1 м. по 710 лв., съобразно установения в страна, размер на минималната
работна заплата.
Поради изложените съображения, предявения иск като основателен и доказан, следва
да бъде изцяло уважен, като върху уважения размер се присъди и законната лихва от
4
завеждане на исковата молба в съда до окончателното й плащане.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
ищецът, съобразно уважената част от исковете в размер на 1000,00 лв. адвокатско
възнаграждение, което е действително заплатено от ищеца на адв. Р. В., видно от договор за
правна защита и съдействие от 20.05.2022г.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на съда сумата от 262,40 лв. държавна такса съобразно уважената част от иска.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ... ..., с адрес: гр.София, ..., да заплати на С. И. В., ЕГН **********, на
основание чл. 225, ал. 3 КТ сумата от 6 560,00 лв., представляваща обезщетение за
недопускане до работата, на която е възстановен с влязло в сила решение по гр.д. №
5060/2006г. по описа на СРС, 63-ти състав, за периода от 01.07.2021г. до 30.04.2022г. , ведно
със законната лихва от 26.05.2022г. до изплащането на сумата, както и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата от 1000 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ..., с адрес: гр. София, ..., да заплати по сметка на
Софийски районен съд сумата 262,40 лв. – държавна такса за производството по уважения
иск.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5