Р
Е Ш Е Н И Е №153
В
ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Шумен, 04.07.2019 г.
Шуменски окръжен
съд, в открито заседание на четвърти юни през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Лидия Томова
ЧЛЕНОВЕ:
1. Зара Иванова
2. Ненка Цветанкова
като разгледа
докладваното от мл. съдия Цветанкова в. гр. д. № 157
по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258 и сл.
от ГПК.
С
Решение №209/11.03.2019г., постановено по гр. д. №1416/2018г. по описа
на РС Шумен е уважен предявеният от С.Н.С., Н.С.С.
и С.В.И., действащ чрез неговия баща и законен представител В.И.И., срещу „М.“ ЕООД, ЕИК , със седалище и адрес на управление гр. Ш..., представлявано от управителя Н.В.М.иск
по чл.109 от ЗС като ответникът е осъден да възстанови водоподаването в собствения на ищците недвижим имот, находящ се в гр. Ш..., представляващ офис-
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 83510.664.230.1.2, намиращ се в
сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор 83510.664.230, със
застроена площ от 60 кв.м., както и да
заплати на ищците сумата от 8225, 00 лева, представляваща обезщетение за претърпени от тях имуществени вреди
от категорията на пропусната полза, изразяващи се в лишаване на ищците от
възможността да ползват гореописания имот и да придобиват средства от него,
чрез отдаването му под наем, считано за периода от месец май 2015г. до датата
на депозиране на исковата молба в съда- 22.05.2018г., ведно със законната
лихва, считано от датата на предявяване на иска- 22.05.2018г. до окончателното
ѝ изплащане, като искът е отхвърлен в останалата му част до пълния
предявен размер. Предявеният от
ищците иск за осъждане ответника да заплати сумата от 1830, 96 лева,
представляваща обезщетение за претърпените от тях имуществени вреди от
категорията на претърпяна загуба, претърпени вследствие наводняване на
гореописания имот, настъпило от действия/бездействия на ответника, е отхвърлен
като неоснователен.
Решението
на РС Шумен е обжалвано от ответната страна в частта, с която искът по чл.109
от ЗС и искът за осъждане ответника да заплати
сумата от 8225, 00 лева, представляваща
обезщетение за пропуснати ползи са уважени, като се излага становище, че същото
е неправилно, необосновано и противоречиво в обжалваните части. В жалбата се излага становище за
неправилност на извода на районния съд, че водата в процесния
имот е спряна от служители на ответника и причината за липса на водоподаване в имота на ищците е резултат от неправомерното
поведение на ответника като сочи, че при формиране на този извод съдът не е
съобразил събраните по делото доказателства. Намира за доказано
обстоятелството, че спирането на водоподаването в
имота на ищците е поради авария и е извършено от служители на „ВиК Ш.“ ООД. Излага съображения, поради които счита, че
фактическите констатации на районния съд, въз основа на които е формирал
правните си изводи, не кореспондират с доказателствата по делото. Обстоятелството,
че водата в имота на ищците е спряна и инсталацията затапена от служители на „ВиК Ш.“ още през 2015г. поради авария се потвърждава от
показанията на свидетеля С.Х.С.в разпита му пред съдия по досъдебно
производство №6*/*г. по описа на РУ Шумен, това обстоятелство е констатирано
през 2018г. и от разследващия полицай, вещите лица и свидетелите по посоченото
ДП. Тъй като липсата на водоподаване в имота на
ищците не се дължи на неоснователни действия на ответника, то и претенцията за присъждане
обезщетение за пропуснати ползи също е неоснователна. Моли решението да бъде
отменено в обжалваните части, като бъде постановено друго, с което исковете да
се отхвърлят. Претендират се разноски.
В
срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемия
С.Н.С. чрез адв. Т.Д.. Изтъкват се доводи, съобразно
които счита решението за правилно и законосъобразно, а въззивната
жалба за неоснователна. Моли първоинстанционното
решение да бъде потвърдено.
Не
е постъпил отговор на въззивната жалба от другите въззиваеми.
Въззивната жалба е подадена
в срока по чл. 259 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.
Решението
не е обжалвано в частта, с която предявеният от ищците иск за осъждане
ответника да заплати обезщетение за претърпените от тях имуществени вреди от
категорията на пропусната полза е отхвърлен за разликата над сумата от 8225
лв., както и в частта, с която предявеният от ищците иск за осъждане ответника
да заплати обезщетение за претърпените от тях имуществени вреди от категорията
на претърпяна загуба вследствие наводняване на имота, настъпило от
действия/бездействия на ответника, е отхвърлен изцяло, поради което в тази част
то е влязло в сила и въззивният съд не дължи
произнасяне.
Предвид
изложеното предмет на настоящото въззивно
производство е решението само в частта, с която е уважен предявеният иск по
чл.109 от ЗС като ответникът е осъден да възстанови водоподаването
в собствения на ищците недвижим имот и в частта, с която е уважен искът по
чл.49 вр. чл.45 от ЗЗД за заплащане обезщетение за
претърпените от ищците имуществени вреди от категорията на пропусната полза за
сумата от 8225 лв.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата. Атакуваното решение е валидно
и допустимо.
За
да се произнесе, настоящият състав взе предвид следното:
РС
Шумен е бил сезиран с искова молба, в която се твърди, че ищците са собственици
на недвижим имот, представляващ офис- самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 83510.664.230.1.2, намиращ се в сграда №1, разположена в поземлен
имот с идентификатор 83510.664.230, със застроена площ от 60 кв.м., на един
етаж, заедно с 14/612 ид.ч. от дворното място, цялото
с площ 612 кв.м. представляващо ПИ с идентификатор 83510.664.230 по плана на
гр. Ш., с адрес гр. Ш....... Твърдят, че предназначението на имота е променено
от офис на жилищен. Първоначално целият поземлен имот, в който се намира
техният имот, бил собственост на Л.Т.П.от гр. Ш., който през периода 2011-2013г.
се е разпоредил с находящите в парцела сгради, като
ищците, ответното дружество и лицето Н.П.Г.придобили съответните идеални части
от него и към настоящия момент поземленият имот е съсобствен
между тримата собственици. През 2014г. ищците и предходният съсобственик „Ю.-Ж.2010“
ЕООД учредили на ответника право да построи и да стане изключителен собственик
на монолитна сграда на три нива, със застроена площ от 262 кв.м., с
предназначение за търговски обект и жилища. Твърдят, че по време на строежа
ответникът първоначално временно спирал водоподаването
към жилището на ищците, а впоследствие спрял същото окончателно. Поради липсата
на вода в имота през месец април 2015г. последните наематели напуснали и от
тогава имотът не е отдаван под наем. Сочат, че в съсобствения
поземлен имот има изградена водопроводна инсталация, която захранвала всички
обекти като водоподаването към трите имота се
извършвало от едно водопроводно отклонение с изградена водомерна шахта. Ищецът
опитал посредством тръба да се свърже към водопроводното съоръжение, за да не
може ответникът да спира водата от спирателния кран, но ответникът не го
допуснал. В резултат на непрекъснатото спиране и пускане на водата,
апартаментът му бил наводняван два пъти. След като ответникът започнал строежа
на новата сграда, започнал да контролира водоподаването
към имота на ищците, а впоследствие окончателно го спрял. От месец май 2015г.
няма вода в имота на ищците и към настоящия момент ответникът все още не е
възстановил водоподаването. Позовавайки се на
изложеното, са поискали от съда да постанови решение, по силата на което да
бъде осъдено ответното дружество да възстанови водоподаването
в собствения на ищците недвижим имот, както и да бъде осъдено да им заплати
сумата от 9000, 00 лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи,
изразяващи се в лишаване на ищците от възможността да ползват гореописания имот
и да придобиват средства от него, чрез отдаването му под наем за периода от
месец май 2015г. до датата на депозиране на исковата молба в съда, ведно със
законната лихва от предявяване на иска, както и да бъде осъден ответникът да им
заплати сумата от 1830, 96 лева, представляваща обезщетение за претърпени от
ищците имуществени вреди вследствие наводняване на гореописания имот.
Поради
настъпила смърт на ищцата Е.Д.С., на основание чл.227 от ГПК, правоприемниците
ѝ Н.С.С. и С.В.И., действащ чрез неговия баща и
законен представител В.И.И., са конституирани като
страни в производството.
В
срока по чл.131 е постъпил писмен отговор от ответника, в който изразява
становище за неоснователност на исковите претенции. Не оспорват обстоятелствата,
че ищците са собственици на посочения в исковата молба имот, че поземленият
имот е съсобствен
между ищците, ответното дружество и лицето Н.Г., както и че преди това
имотът е бил собственост на лицето Л.Т.П.. Не се оспорва обстоятелството, че ищците
заедно с предишният съсобственик са учредили право на строеж в полза на
ответното дружество. Заявява, че водата в имота на ищците е спряна поради
авария в техния имот през 2015г. Служители на „ВиК Ш.”
са спряли теча като са затапили водопровода на
ищците, спрели са крана и поради това към момента в имота няма вода. Твърди, че
преди да започнат строителните дейности в имота, захранването с вода в имота на
ищците се е осъществявало от надземна инсталация, която е преминавала над
земята през помещенията на имота на ответника. При закупуването на имотите от
новите собственици имотът на ищците не е имал изградена водомерна шахта, а
останалите имоти са се захранвали чрез надземна инсталация с меки връзки като
захранващата тръба е влизала в едно от помещенията на имота на ответника. Към
момента в имота на ответното дружество има изградена водомерна шахта, която
съответства на строителните планове и изграждането й е финансирано единствено
от ответното дружество. За да се захранят имотите на другите съсобственици,
следвало същите за своя сметка да си поставят водомери в шахтата и да си
изградят собствена мрежа, захранваща с питейна вода имотите им. Сочи, че ищците
имат изградена мрежа за питейна вода за техния имот и във водомерната шахта има
спирателен кран, но към момента нямат поставен водомер, който да отчита водата.
Твърдят, че отклонението за имота им е аварирало вследствие замръзване на
тръбите и е спряно от служители на „ВиК”. Излага
аргументи, поради които счита останалите претенции също за неоснователни.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
Между
страните не е спорно обстоятелството, а и от представените по делото
доказателства се установява, че страните заедно с лицето Н.Г. са съсобственици
на поземлен имот №83510.664.230. Така видно от частно заверено копие на
Нотариален акт №93, том, рег. №*, дело №* от 2013г., на 18.02.2013г. ищците
чрез покупко- продажба са придобили собствеността
върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор 83510.664.230.1.2 с адрес на
сградата гр. Ш..., който се намира в сграда 1,
разположена в поземлен имот с идентификатор 83510.664.230, със застроена площ
60 кв.м., с предназначение за офис, заедно със
съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху
местото, ведно с 14/612 кв. м. ид.ч. от
дворното място, цялото с площ от 612 кв.м., представляващо по КК и КР на гр. Ш.
ПИ с идентификатор 83510.664.230 с площ от 612 кв.м. с адрес гр. Ш....
Видно
от частно заверено копие на Нотариален акт №162, том, рег. №, дело *от 2013г.,
ответното дружество на 22.07.2013г. е придобило право на собственост върху
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 83510.664.230.1.4 по КК и КР на
гр. Ш. с адрес на имота гр. Ш..., който обект се намира в сграда 1, разположена
в поземлен имот с идентификатор 83510.664.230, с предназначение за обществено
хранене, с площ от 149 кв.м., ведно с припадащите се идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, ведно с 522/612 ид.ч. от дворното място, цялото от 612 кв.м.,
представляващо по КК на гр. Ш. ПИ с идентификатор 83510.664.230 с площ от 612
к.м.
Няма спор, а и от представения по делото
частно заверен препис на Нотариален акт за учредяване на право на строеж на
недвижим имот по чл.183, ал.1 от ЗУТ в съсобствен
имот №137, том, рег. №, дело №*/2014 г., се установява, че на 05.08.2014г. в
полза на ответното дружество от другите съсобственици е учредено правото да построи и стане
изключителен собственик на монолитна сграда на три нива, с площ от 262 кв.м. с
предназначение за „Търговски обект и жилища“, която сграда ще бъде изградена в
източната част на ПИ с идентификатор 83510.664.230 по КК на гр. Ш., с площ от
612 кв.м., с адрес гр. Ш....
Представени
по делото са доказателства относно преустройството на имота на ищците от офис в
жилище.
В
съдебно заседание на 19.12.2018г. е прието за безспорно между страните, че
ищците са собственици на описания в исковата молба имот, както и че в имота на
ищците е спряно водоподаването.
Видно
от представена служебна бележка от 04.11.2014г. от „ВиК
Ш.” ООД, ищецът С.С. е абонат на дружеството по
открита партида №833421 на адрес гр. Ш.......
Приложени
са копия от жалби с вх. №1350/21.05.2015г. и с вх. №1912/13.07.2016г. до „ВиК Ш.” ООД, с които се отправя искане за премахване на спирателния
кран за имот на ищците от имота на ответното дружество и преместването му на
друго място, за да не може водоподаването към имота
да се преустановява по преценка на ответника.
В
писмо с изх. №1558/11.06.2015г. във връзка с постъпила от ищеца С.С. жалба с вх. №1350/21.05.2015г. относно проблеми с
водоснабдяването на ул..., е отразено, че адресът е посетен от комисия на „ВиК Ш.“ ООД, която е констатирала, че захранването на трите
сгради, намиращи се в един парцел се осъществява чрез водопроводно отклонение,
изградено съгласно предписание №1420/17.08.2005г. от „ВиК
Ш.“ ООД. Съгласно нормативните изисквания е необходимо да се монтира общ
водомерен възел непосредствено след влизане на отклонението в сградата, като
при водоснабдяването на обекти с повече от един потребител всеки потребител си
монтира индивидуален водомер след общия. Спирателният кран за имота на ищците е
елемент от вътрешната водопроводна мрежа, към която „ВиК
Ш.“ ООД няма ангажимент и искането за преместването или отстраняването му не е
от правомощията на дружеството.
В
протокол от 11.06.2016г. е отразено, че служител на „ВиК
Ш.” ООД при извършена проверка на имота на ул... е констатирал, че водата в
имота на ищците е спряна от ответника, защото шахтата е в неговия имот. След
като уличният тръбопровод на ул..., който е общинска собственост, се удължи, за
имота на ищците за тяхна сметка ще се изгради ново отклонение със самостоятелно
захранване.
В
издаден от „ВиК Ш.” ООД документ от 25.08.2016г.,
наименуван „доклад” е посочено, че по повод писмо с вх.№ 2350/22.08.2016г. на
11.08.2016г. на адрес гр. Ш...... е извършена проверка от служители на
дружеството, при която е установено, че имотът на ищците е с прекъснато водоподаване от водомерната шахта, която се намира в имота
на ответника. В писмото е посочено, че на ищците и другия съсобственик ще се
пусне ново водопроводно отклонение след като съседът на новопостроената сграда
на ул... удължи уличния водовпровод, който е общински
като в Общината има подадени документи за удължаването му. След удължаване на
уличния водопровод на съседа, следва ищците и другият съсобственик за тяхна
сметка да продължат удължението на уличния водопровод до техния имот и ще
получат становище да изградят ново водопроводно отклонение, независещо от
ответника.
Приложени
са жалби с вх.№1427/13.07.2016г., адресирана до РП Шумен и с вх.№
25904/14.11.2014г., адресирана до ОДМВР Шумен, касещи
преустановяване водоподаването към собствения на
ищците имот.
Представени
са копия на два броя договори за наем на апартамент, находящ
се в гр. Ш...- от 02.01.2014г. с наемодател ищецът С.С.
и наемател лицето П.И.И., върху който е направено
отбелязване, че е прекратен на 12.12.2014г. и договор
от 09.02.2015г. с наемодател ищецът С.С. и наемател В.И.Х.,
върху който също е отбелязано, че е прекратен на 09.04.2015г.
От
заключението на съдебно- техническата и оценителна експертиза по поставената
втора задача, което съдът кредитира като компетентно и безпристрастно, се
установява, че месечният пазарен наем за имота на ищците за претендирания
период е в размер на 235лв.
По
отношение показанията на разпитаните свидетели в частта, в която излагат факти
и обстоятелства относими към предмета на въззивното производство: От разпита на свидетеля К.А.се установява,
че когато той е посетил имота на ищеца през пролетта на *г. констатирал, че
ключовете и контактите били корозирали, около тях имало влага. Още преди това
ищецът С.С. му споделял, че в имота имало много влага
като пред свидетеля изразил предположение, че водата е спирана и че някой я е
спрял от централния кран. Когато посетил имота през пролетта на *г., в него не
е имало никой.
Свидетелката
В.Н., която е била наематЕ.в имота от месец февруари
до месец април 2015г., заявява, че докато със семейството си е живяла в
апартамента са имали проблеми с водата, тъй като от първия месец след като са
се нанесли, е започнала да спира поне веднъж седмично. Това й създавало
затруднения, тъй като имала малко дете. През периода, докато са живеели в
апартамента, е имало два пъти наводнения. Когато са се нанесли в апартамента,
не е имало влага по стените. Напуснали жилището след второто наводнение, тъй
като не можели да го ползват след като постоянно нямало вода. Не е чувала
водата да е спирала поради аварии.
Свидетелят
Х.В. свидетелства, че в имота на ищците имало проблеми вкючително
със спирането и пускането на водата. Това било по времето, когато в имота имало
квартиранти. Когато ищците купили имота в него имало вода. След като ищецът
споделил пред свидетеля В., че иска да направи външна изолация на имота, той го
посъветвал да смени тръбата за водата, която идва от централната шахта до
водомера, който се намира в кухнята. Свидетелят му погнал да пуснат нова тръба,
която да върже впоследствие след като направи изолацията. Предполага, че имотът
се захранва с вода от имота на ответника. Не знае кой е спрял водата към имота
на ищеца.
Съдът
кредитира показанията на посочените свидетели доколкото същите не противоречат,
както помежду си, така и с останалите доказателства, същите са последователни и
логични.
Разпитани
в хода на първоинстанционният съд са свидетелите С. К.и
Б.М., чиито показания не съдържат изявления за факти и обстоятелства, относими към предмета на въззивното
производство, поради което не следва да бъдат обсъждани.
Сред
материалите по ДП № 1*/*г. по описа на РУ Шумен, Ш..., приобщено към
материалите по настоящото производство, е налично писмо, изходящо от „ВиК” Ш.ООД с изх. №2819/30.09.2016г. , в т.6 на което е посочено, че водоподаването
към имота на ищците не е преустановявано от служители на „ВиК
Ш.” ООД.
Установено
е по делото въз основа на заключението на вещото лице по изготвената в първоинстанционното производство съдебно- техническа
експертиза, че водоподаването към жилищния имот,
както и към всички други ползватели в съсобствения ПИ
83510.664.230 е било от съществуващото сградно
водопроводно отклонение чрез сградни водопроводни
инсталации. По водопроводната инсталация има извършени промени като при строежа
на сградата на ответното дружество в съсобствения ПИ
83510.664.230 е прекъснато водоподаването към другите
ползватели и след това не е възстановено. По молба на ищеца, към неговото
жилище е изградена полипропиленова тръба, включена
към водопроводната инсталация на новата постройка, собственост на ответното
дружество, непосредствено след водомера. За извършеното от ответното дружество
строителство има одобрена проектна документация като при изготвянето на
проектната документация за сградата на ответното дружество, са спазени
нормативните изисквания, ако сградата се разглежда като самостоятелен обект. Вещото
лице посочва, че е възможно жилището на ищците да се захранва с вода от
съществуващото водопроводно отклонение като в момента има съществуваща полипропиленова тръба, която е поставена след водомера на
ответника и стига до жилището на ищците и не представлява технически проблем водоподаването към жилището им. В съдебно заседание вещото
лице разяснява, че за всеки съсобствен имот,
независимо колко собственика има, се полага едно сградно
водопроводно отклонение. От него се поставят допълнителни абонатни водомери и
се изгражда инсталация така, че да могат всички да се захранят с вода. В
случая, при направения строеж не е предвидено водоподаването
да се възстанови, т.е. да се захранят всички обекти. От приложените документи
вещото лице е констатирало, че за другия съсобственик тръбите са прекъснати, не
с кран, а физически, след водомера за целия имот не е предвидено водоподаване за имота на Н.Г.. За имота на ищците
впоследствие е направено водоподаване и в момента
технически той може да бъде захранен с вода. При посещение вещото лице
установило, че в имота на ищците няма вода. Спирателният кран се намира в имота
на ответното дружество като единствено от този кран може да се спре и да се
пусне водата. При ситуация като настоящата водомерният възел трябва да бъде или
в общата част, или във водомерната шахта в двора и от там да се разделя за
отделните ползватели. В случая по проект шахтата е поставена само в имота на
ответното дружество, има изведена тръба към имота на ищците, но спирателният
кран е в имота на ответното дружество. Заключението на вещото лице съдът цени като
обективно, компетентно изготвено и отговарящо в пълна степен на поставените
задачи. Същото напълно кореспондира с останалите по делото доказателства,
включително приложените по делото писма от „ВиК Ш.“
ООД относно причината за липса на водоподаване в
имота на ищците, поради което съдът го кредитира.
Свидетелката
Г.В., която е била инкасатор в този район заявява, че преди започване на
строежа в имота не е имало водомерна шахта. Водомерът на ищците е в кухнята,
последно е посещавала имота на ищеца преди 4-5 години, когато видяла, че има
авария. Преди това в имота като е имало квартиранти е влизала и е отчитала потребеното количество вода. При последното си посещение
констатирала, че в имота на ищците има спукана тръба, която служители на ВиК ремонтирали. В имота е имало щети, било е мокро и
невъзможно за обитаване. От този момент, когато имало авария, не е посещавала
имота, защото няма кой да й отвори и от тогава, тъй като имотът не е обитаван
отчита, че няма потребено количество вода. Счита, че
е възможно аварията да е вследствие замръзване на тръби като изразява
предположение, че водата в шахтата е спряна от служители на ВиК
за отстраняване на аварията. От колегите си знае, че след ремонта водоподаването не е възстановено, защото вътре е невъзможно
за обитаване. Съдът кредитира показанията на свидетелката В.частично. В частта,
в която сочи, че от наводнението през 2015г. водоподаването
е спряно от служители на „ВиК Ш.“ и от тях не се
възстановява, показанията на
свидетелката В.се базират на предположения и не кореспондират с останалите
доказателства по делото, включително с писмените доказателства, изходящи от
дружеството, чийто служител е свидетелката, а напротив, противоречат на
направените в тях констатации при извършени проверки относно причината за липса
на водоподаване към имота на ищците, както и на
установеното чрез съдебно- техническата експертиза, че е технически възможно
имотът на ищците да бъде захранен с вода от намиращото се в имота на ответното
дружество водопроводно отклонение. По тези съображения настоящият състав
намира, че по отношение причината за липса на водоподаване
в имота на ищците съдът не следва да формира своите изводи въз основа на тях. В
останалата част показанията на свидетелката В.съдът кредитира, тъй като същите
кореспондират с останалите по делото доказателства.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, намира за установено от правна страна следното:
Първият предявен иск намира
основанието си в нормата на чл. 109, ал.1 от ЗС, според
която собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие,
което му пречи да упражнява своето право. Негаторният
иск е средство за правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно
въздействие, което без да отнема владението,
ограничава, смущава и пречи на пълноценното използване на вещта според
предназначението й или в съответствие обема на правото на собственост. За да бъде
основателен и уважен предявеният иск е необходимо ищецът да установи, че е
собственик на процесния имот, както и че е налице
неоснователно, противоправно действие от страна на
ответника, с което се пречи на ищеца да упражнява своите права на собственик в
пълен обем. За успешното провеждане на иска по чл. 109 ЗС не е необходимо да е
нарушена конкретна норма на закона, достатъчно е наличие на неоснователни
действия, които да пречат на собственика да упражнява правото си на
собственост. Пасивно легитимиран по негаторния иск може да бъде не само извършителят на
нарушението, но и всяко лице, което към момента на предявяване на иска поддържа
това неоснователно действие.
Не се спори, а и от представените по делото
доказателства се установи, че ищците са съсобственици на описания в исковата
молба недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
83510.664.230.1.2, намиращ се в сграда №1, разположена в поземлен имот с
идентификатор 83510.664.230, както и че водомерната шахта, от която се захранват
всички имоти в съсобствения поземлен имот, включително
имотът на ищците, е разположена в имота на ответното дружество.
Не е спорно между страните обстоятелството, че водоподаването в имота на ищците е спряно още през 2015г.,
както и че към момента на приключване на устните състезания все още не е
възстановено.
С оглед въведените с въззивната
жалба оплаквания, основният спорен въпрос е дали липсата на водоподаване
в имота на ищците се дължи на действия на служители на ответното дружество или
е спряно поради авария от служители на „ВиК Ш.“ ООД.
От доказателствата по делото и конкретно от
съдебно- техническата експертиза, се установи, че при строежа на сградата на
ответното дружество в съсобствения ПИ е прекъснато водоподаването към другите имоти и след това не е
възстановено.
Към момента, в който вещото лице е
посетило имота, към жилището на ищците е изградена полипропиленова
тръба, включена към водопроводната инсталация на новата сграда, собственост на
ответното дружество, тази полипропиленова тръба
съществува и е технически възможно жилището на ищците да се захранва с вода от
съществуващото водопроводно отклонение, което се намира в имота на ответното
дружество. Освен това спирателният кран, от който се контролира пускането и
спирането на водата, се намира в имота на ответното дружество като единствено
от този кран може да се спре и да се пусне водата и възстановяването на водоподаването в имота на ищците се свежда до завъртане на
спирателния кран. Този извод напълно кореспондира с представените писмени доказателства.
Ответникът не доказа в хода на производството наличието на обстоятелство, което
да обуславя законово основание да бъде отказано възстановяването на водоподаването към имота на ищците.
Релевираният с въззивната жалба довод за
необоснованост на извода на районния съд, че водата в процесния
имот е спряна от служители на ответното дружество, тъй като от доказателствата
се установява, че е спряно от служители на „ВиК Ш.“
ООД поради авария, настоящият състав намира за несъстоятелен. В подкрепа на
това твърдение ангажираните от ответното дружество доказателства се ограничават
единствено до показанията на свидетелката Г.В., които поради изложените
съображения в частта, касаеща установяването на това
обстоятелство не се кредитират. Други надлежни доказателства в подкрепа на
своите твърдения ответното дружество не е ангажирало. Същевременно с
приложеното писмено доказателство, представляващо писмо, изходящо от „ВиК” Ш.ООД с изх. №2819/30.09.2016г., в т.6 на което е посочено, че водоподаването
към имота на ищците не е преустановявано от служители на „ВиК
Ш.” ООД, съпоставено с останалите ангажирани от ищците в хода на производството
доказателства, се опровергава основният довод на въззивното
дружество за неоснователност на иска.
В подкрепа на твърденията си, че водата в имота
на ищците е спряна и инсталацията е затапена от служители на „ВиК Ш.“ ООД още през 2015г. по време на авария в имота на
ищците, въззивникът се позовава на показанията на
свидетеля С.С., разпитан пред съдия в качеството му на свидетел по ДП
№6*/*г. по описа на РУ Шумен, както и на разпитите на свидетели и заключения на
вещите лица по посоченото досъдебно производство. В тежест на ответното дружество
е било съобразно направеното оспорване да установи наличието на твърдените
обстоятелства с всички допустими и относими доказателствени средства, които да бъдат събрани в
конкретния граждански процес. Събраните доказателства /свидетелски показания,
експертизи/ по друго дело, каквото в случая е досъдебното производство, не
могат да се ползват като доказателства в настоящия граждански процес, тъй като
не са събрани по реда, предвиден в ГПК и позоваването на тях е недопустимо. От
изложеното следва, както е посочил и РС Шумен, че недоказано е останало
твърдението на въззивното дружество, че липсата на водоподаване в имота на ищците се дължи на действия на служители
на „ВиК Ш.“.
В допълнение следва да се посочи, че в Общите
условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор „ВиК
Ш.“ ООД, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г.- точка 48, глава V, „Преустановяване или прекратяване доставянето на питейна вода
и/или отвеждането и пречистването на отпадъчни води“ са уредени хипотезите, при
които ВиК операторът може да спре напълно или
частично подаването и отвеждането на вода до имота на потребителя. В случая
ответното дружество твърди, че причината за липсва на водоснабдяване е
настъпила авария, а съгласно чл.38, т.1 от Общите условия при отстраняване на
аварии по водопроводните мрежи подаването и отвеждането на вода до имота на
потребителя без предварително уведомление може да бъде спряно в срок до 8 часа.
Предвид продължителността на периода, в който имотът на ищците не е
водоснабден, не са въведени твърдения и не са ангажирани доказателства за
наличието на някоя от предвидените в Общите условия предпоставки, при които е
възможно прекъсване или преустановяване на предоставяне на ВиК
услуга.
В тази връзка настоящият състав намира, че като
са прекъснали и отказват да възстановят водоснабдяването към имота на ищците,
поведението на служителите на ответното дружество безспорно представлява такова
неоснователно въздействие, което пречи на пълноценното използване на имота и препятства упражняването
на правото на собственост на ищците в пълен обем. В резултат на тези действията
и бездействия на ответната страна, за тях се поражда невъзможност да ползват
собствения си имот по предназначение, тъй като създават невъзможност за
водоснабдяване на имота.
При това положение след като създаденото и
поддържано от ответника състояние създава пречки за ищците да упражняват
правото си на собственост върху притежавания от тях недвижим имот, предявеният негаторен иск по чл.109 от ЗС е основателен и следва да се
уважи, а ответникът следва да бъде осъден да преустанови действията, с които
пречи на ищците да ползват собствения им имот като възстанови водоподаването към имота им.
По отношение претенцията за заплащане на имуществени вреди,
представляващи пропуснати ползи, въззивната инстанция
е ограничена от изложеното във въззивната жалба, а
конкретни оплаквания в тази насока не са направени. Първоинстанционният
съд е обсъдил правопораждащите факти, които следва ищците да установят при условията на пълно и главно доказване,
за да се уважи предявеният иск за ангажиране обективната гаранционно-
обезпечителна отговорност на ответното дружество, изложил е в тази насока обстойни
мотиви и е достигнал до законосъобразни изводи като предвид разпоредбата на
чл. 272 ГПК
въззивният съд не счита за
необходимо да ги преповтаря. По гореизложените съображения в хода на производството се установи,
че причината за липса на водоподаване в имота на
ищците се дължи на неправомерно поведение на служители на ответното дружество, тъй
като липсва правно основание за прекъсване на водоподаването
в имота на ищците, както и за това да бъде отказано възстановяването му като поради
това поведение имотът, собственост на ищците не може да функционира по
предназначението си. Вредите, подлежащи на обезщетяване съгласно чл. 51, ал.1 ЗЗД, обхващат претърпяните загуби и
пропуснатите ползи, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Ищците претендират пропуснати ползи за процесния
период, в който ищецът не е могъл поради действията на ответното дружество да
реализира доходи от наем на притежавания обект на собственост. Съгласно
съдебната практика пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична
вреда, поради което предположението за положителна промяна в имуществото на
ищеца трябва винаги да се изгражда на доказана възможност за сигурно
увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за
закономерно настъпване на увеличаването. Такава възможност за увеличаване на
имуществото ще е налице, когато на база доказани обективни факти и при
обичайното развитие на нещата, отчитайки особеностите на конкретния случай,
може да се направи достатъчно обоснован извод, че в патримониума
на ищеца действително е могла да настъпи положителна промяна. Въз основа на събраните по делото доказателства-
договорите за наем, показанията на разпитаните свидетели, се установи, че преди
да бъде преустановено водоподаването към имота на
ищците същият е отдаван под наем. Същевременно от показанията на последният
наемател- свидетелката В.Н., която заявява, че е напуснала имота на ищците, тъй
като не може да го ползва след като постоянно няма вода, следва да се направи извод, че е
съществувала реална възможност за увеличаване имуществото на ищците, т.е. налице
е причинен вредоносен резултат,
изразяващ се в лишаването от възможността в процесния
период ищците да ползват имота си по предназначение и да добиват доходи от
него. От заключението на съдебно- оценителната експертиза се установява
размерът на обезщетението, изчислено на база средната пазарна наемна цена,
възлизаща на 235 лв. месечно или общо на 8225 лв. за процесния
период, до който размер искът следва да бъде уважен. Изхождайки от горното въззивният съд приема, че правилно първоинстанционният
съд е уважил предявения иск като основателен и доказан до размера от 8225 лв.
С оглед
гореизложеното ОС Шумен намира въззивната жалбата за
неоснователна и като такава следва да се остави без уважение, а решението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно следва
да бъде потвърдено в обжалваните части.
Предвид изхода на спора пред настоящата
инстанция, то въззивното дружество „М.“ ЕООД следва да бъде осъдено
да заплати на въззиваемия С.Н.С. сторените от него разноски
във въззивното производство в размер на сумата от 800
лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за осъществено
процесуално представителство.
Така мотивиран, Шуменски окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №209/11.03.2019г. постановено
по гр. д. №1416/2018 г. по описа на Районен съд Шумен в частта, в която „М.“ ЕООД, ЕИК , със седалище и адрес на управление гр. Ш..., представлявано от управителя Н.В.М.е осъден да възстанови водоподаването
в собствения на С.Н.С., ЕГН **********, с адрес ***, Н.С.С.,
ЕГН **********, с адрес *** и С.В.И., ЕГН **********, действащ чрез неговия
баща и законен представител В.И.И., ЕГН **********,
недвижим имот, находящ се в гр. Ш..., представляващ
офис- самостоятелен обект в сграда с идентификатор 83510.664.230.1.2, намиращ
се в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор 83510.664.230, със
застроена площ от 60 кв.м. и в частта,
в която „М.“ ЕООД е осъден да
заплати на С.Н.С., Н.С.С., и С.В.И., действащ
чрез неговия баща и законен представител В.И.И., сумата
от 8 225, 00 лева /осем хиляди двеста двадесет и пет лева/, представляваща
обезщетение за претърпени от ищците имуществени вреди от категорията на
пропусната полза, изразяващи се в лишаване на ищците от възможността да ползват
гореописания имот и да придобиват средства от него, чрез отдаването му под
наем, считано за периода от месец май 2015 г. до датата на депозиране на
исковата молба в съда- 22.05.2018г., ведно със законната лихва, считано от
датата на предявяване на иска- 22.05.2018г. до окончателното ѝ изплащане
В необжалваната част решението е влязло в законна
сила
ОСЪЖДА „М.“ ЕООД, ЕИК , със седалище и адрес на управление гр. Ш..., представлявано
от управителя Н.В.М., представлявано от управителя Н.В.М.да заплати на С.Н.С., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 800
лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за осъществено
процесуално представителство пред настоящата инстанция
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от съобщаването му на страните досежно
частта, в която е потвърдено решението на първоинстанционния
съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.