ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 654
гр. Пловдив, 14.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно частно
гражданско дело № 20225300500414 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.2, вр. чл.248 от ГПК.
Подадена е частна жалба от „ОТП факторинг България“ЕАД против определение
№ 10907/16.12.2021г. по гр.д.№ 6534/2021г. на ПдРС, ІХ гр.с., с което е оставена без
уважение молба вх. № 74433/02.12.2021г., подадена от жалбоподателя, с искане за
изменение на Решение № 1973/03.11.2021г., постановено по делото, в частта му за
съдебноделоводните разноски.
От въззиваемия И. Л. Т. е подаден отговор на частната жалба, с който същата се
оспорва като неоснователна.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото и с твърденията на
жалбоподателя, намира следното:
С постановеното по гр.д.№ 6534/2021г. на ПдРС, ІХ гр.с. Решение №
1973/03.11.2021г. е уважен предявен от въззиваемия И.Т. иск по чл.439 от ГПК против
жалбоподателя „ОТП факторинг България“ЕАД, като е признато за установено, че първият
не дължи на втория сумата от 7548,16 евро- главница по договор за текущо потребление, и
935,19 евро- мораторни лихви. В молбата по чл.248 от ГПК и в частната жалба по
настоящето дело се твърди, че с поведението си жалбоподателят не е дал повод за
предявяване на иска, като с отговора на исковата молба е признал исковата претенция. В
тази връзка се сочи също така, че от „ОТП факторинг България“ЕАД не са предприели
никакви действия по събиране на горепосочените вземания.
Исковата молба по гр.д.№ 6534/2021г. на ПдРС, ІХ гр.с. е подадена на
20.04.2021г.. Молба за прекратяване на образуваното против въззиваемия изп.дело №
1
606/2011г. на ЧСИ Ангел Ангелаков е подадена от жалбоподателя 14.06.2021г.- един месец
след получаване на препис от исковата молба. С подадения от „ОТП факторинг
България“ЕАД отговор на исковата молба искът по чл.439 от ГПК е изрично и безусловно
признат.
В цитираните в мотивите към обжалваното определение и в частната жалба по
настоящето дело Определение № 420 от 16.11.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3300/2018 г., III
г.о., Определение № 709 от 28.12.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 592/2018 г., III г.о.,
Определение № 474 от 7.11.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3063/2019 г., IV г. о., ГК,
Определение № 95 от 22.02.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 510/2018 г., IV г.о., се приема, че
„Страната, която претендира извънсъдебно дори несъществуващо вземане не дава повод за
предявяване на иск за несъществуване на претендираното вземане“, а също така, че
„Отговорност за разноски би възникнала за кредитора, ако той предприеме съдебни мерки
или оспори предявения основателен иск за несъществуване на вземането поради изтекла
погасителна давност“. По аргумент на противното от цитираните определения, както и от
други- така например Определение № 318 от 25.07.2018г. по ч. гр. д. № 2828/2018 г. на ВКС,
ІII г. ., Определение 549 от 29.11.2018 г. по ч. гр. д. № 4317/2018 г. на ВКС, ІV г.о.,
Определение № 476 от 20.12.2018 г. по ч. гр. д. № 4569/2018 г. на ВКС, ІІІ г.о., се извежда и
правилото, че кредиторът- ответник по иск по чл.439 от ГПК, не дължи разноски, ако не е
разполагал с изпълнителен титул. В конкретния случай, че жалбоподателят се ползва от
издадения през 2011г. изпълнителен лист в полза на „Банка ДСК“ЕАД по силата на
сключен с банката договор за цесия от 2013г.. Нещо повече- през 2013г. „ОТП факторинг
България“ЕАД по негова молба и въз основа на договора за цесия е конституирано като
възискател по изп.дело № 606/2011г. на ЧСИ Ангел Ангелаков. Без съществено значение за
спора по делото е това, дали след конституирането на жалбоподателя като взискател от
същия са подавани молби за извършване на изпълнителни действия. Съществената разлика
между хипотезата, в която кредиторът действа единствено извънсъдебно и не разполага с
изпълнителен титул, и тази, в която той се е снабдил с изпълнителен лист и въз основа на
същия е образувано изпълнително дело, е във възможността на длъжника да се защити и да
предотврати принудителното накърняване на неговата имуществена сфера. Докато все още
не е издаден изпълнителен лист длъжникът може чрез подаване на възражение по чл.414 от
ГПК против издадена заповед за изпълнение на парично задължение да предизвика
завеждането на исково производство, в което да заяви възражение за изтекла погасителна
давност по отношение на вземанията на кредитора му. Същото важи и при предявен от
кредитора директен осъдителен иск. Когато обаче кредиторът разполага с изпълнителен
лист и е налице висящо изпълнително производство, длъжникът е под заплахата във всеки
един момент принудителното изпълнение да бъде насочено спрямо негово имущество. Ето
защо, подадената от „ОТП факторинг България“ЕАД частна жалба ще следва да бъде
оставена без уважение.
Предвид гореизложеното, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от „ОТП факторинг България“ЕАД частна
жалба против определение № 10907/16.12.2021г. по гр.д.№ 6534/2021г. на ПдРС, ІХ гр.с., с
което е оставена без уважение молба вх. № 74433/02.12.2021г., подадена от жалбоподателя, с
искане за изменение на Решение № 1973/03.11.2021г., постановено по делото, в частта му за
съдебноделоводните разноски.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС с частна жалба в едноседмичен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3