РЕШЕНИЕ

№ …102

гр. Самоков, 03.06.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и пети февруари през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ  ЯНКО ЧАВЕЕВ

 

при участието на секретаря Екатерина Баракова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1080 по описа на същия съд за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Настоящото производство е образувано по изпратена по подсъдност от Административен съд – София-област жалба на Л.Л. *** срещу решение № 83/07.06.2001 г. на Поземлена комисия – гр. Самоков.

В жалбата са изложени съображения за нищожност и незаконосъобразност на оспореното решение.

В съдебно заседание на 21.01.2019 г. жалбоподателят заявява, че единственият предмет на заявеното от него оспорване е решение № 83/07.06.2001 г. на Поземлена комисия – Самоков и че поддържа жалбата срещу него, както и че всички негови изявления, които същият е депозирал след приемането на делото по подсъдност от РС – Самоков представляват единствено допълнения на жалбата му и съдържат доказателствени искания.

Ответникът по жалбата Общинска служба „Земеделие” – гр. Самоков се представлява от юрк. Валери Велковски, който оспорва жалбата и заявява становище за нейната неоснователност. В съдебното заседание, в което е даден ход на устните състезания, началникът на ОС „Земеделие” – Самоков Йорданка Петрова заявява становище за недопустимост и неоснователност на жалбата.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С решение № 83/07.06.2001 г. на Поземлена комисия – гр. Самоков (официално заверен препис от което се намира на л. 89-91 от материалите по адм. д.  256/2018 г. на Административен съд – София-област), постановено на основание чл. 14, ал. 6 от Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд /ЗВСГЗГФ/ съгласно протоколно решение № 19 от 14.09.2000 г. по чл. 14, ал. 4 от ЗВСГЗСФ на областната комисия по чл. 14, ал. 3 от ЗВСГЗГФ, по заявление на жалбоподателя Л.Л. Луков на наследниците на Божил Стоименов Вуков, бивш жител ***, е отказано възстановяване на право на собственост върху отнети гори и земи от горския фонд, посочени в т. 1-9 от решението.

Установява се от удостоверение за наследници изх. № 4/23.08.2017 г., издадено от кметство с. Долни окол, Община Самоков (л. 19-20 от адм. д. № 265/2018 г. на Административен съд – София-област), че жалбоподателят е сред наследниците на Божил Стоименов Вуков, починал на 17.04.1951 г.

Доколкото в жалбата е изложено твърдение за нищожност на посоченото решение, то по аргумент от чл. 168, ал. 3 от АПК възможността съдът да бъде сезиран с оспорване на индивидуален административен акт, основано на такова твърдение, не е обвързана с преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК. Поради това съдът следва да се произнесе по съществото на жалбата в частта й за обявяване на неговата нищожност.

В тази й част жалбата е неоснователна. 

Нищожността е особено тежък порок на индивидуалния административен акт, чието наличие води до неговата невалидност. Затова съгласно установената съдебна практика нищожен е индивидуалният административен акт, издаден от некомпетентен орган или при съществено неспазване на установената негова форма.

В случая от доказателствата по делото се установява, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен по материя, по място, по степен и по предмет административен орган в предписаната от закона писмена форма.

Обжалваното решение № 83/07.06.2001 г. е постановено от Поземлена комисия /ПК/ – Самоков (понастоящем с наименование Общинска служба „Земеделие“ – Самоков), която е била компетентна за това съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 6 от ЗВСГЗГФ. Компетентността на ПК – Самоков за постановяване на решение на това основание е обусловена от решение на областната комисия за проверка на заявления за възстановяване на собствеността върху гори и земи от горския фонд, подадени от лица, които не притежават документи за право на собственост по чл. 13, ал. 3 от ЗВСГЗГФ, обективирано в протокол № 19 от 14.09.2000 г. (л. 54-61 от адм. д. № 265/2018 г. на Административен съд – София-област). Не е спорно, че тази областна комисия е конституирана в съответствие с изискванията на чл. 14, ал. 3 от ЗВСГЗГФ и че членовете й са подписали протоколното решение.

Съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 4 от ЗВСГЗГФ констатациите на областната комисия по чл. 14, ал. 3 от ЗВСГЗГФ са задължителни за ПК – Самоков и са обусловили решението на последната – предмет на оспорване в настоящото производство, постановено на основание чл. 14, ал. 6 от ЗВСГЗГФ. Безспорно е, че и в тази хипотеза ПК – Самоков не е задължена да възстанови собствеността върху гори и земи от горския фонд, заявени от лица по чл. 14, ал. 1 от ЗВСГЗГФ, а е компетентна да постанови и отказ за това.

Към датата на постановяване на процесното решение /07.06.2001 г./ разпоредбата на чл. 60, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, установяваща изисквания към законния състав на ПК при постановяване на решения относно възстановяване на право на собственост по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ, вече е била отменена /обн. ДВ, бр. 44/08.05.2001 г./. Независимо от това, съставът на ПК – Самоков, постановил решението, е бил съответен на изискванията на разпоредбата на чл. 60, ал. 4 от ППЗСПЗЗ в редакцията й /обн. ДВ, бр. 113/1999 г./ действала до отмяната на тази разпоредба – председател, заместник-председател, секретар и четен брой членове. От друга страна разпоредбата на чл. 60а от ППЗСПЗЗ /обн. ДВ, бр. 31/2003 г./, определяща кръга от лица от административния орган (с последващо наименование Общинска служба „Земеделие и гори”), компетентни да подпишат решението, все още не е била част от обективното право. Поради това и не са налице основания за извод, че обжалваното решение е постановено от незаконен състав на ПК – Самоков или че е нищожно поради липса на форма поради подписването му от неоправомощени за това длъжностни лица.

Наред с това, с процесното решение административният орган се е произнесъл в рамките на подаденото от жалбоподателя заявление с вх. № 00083/1999 г. за възстановяване на право на собственост върху гори и земи от горския фонд на наследниците на Божил Стоименов Вуков (л. 87 от адм. д. № 256/2018 г. на Административен съд – София-област). Казано иначе, с постановяването му същият не е надхвърлил и предметната си компетентност, обусловена от подадено заявление за възстановяване на гори и земи от горския фонд по реда на ЗВСГЗГФ. Доводите на жалбоподателя, че макар и с отказ, за два от заявените имоти ПК – Самоков се е произнесла за по-малка площ от заявената, респ. не се е произнесла въобще за единия от имотите, касаят материалната законосъобразност на решението, респ. на мълчалив отказ по заявлението, а не валидността на постановеното решение като индивидуален административен акт.

По всички изложени съображения не са налице основания за прогласяване на нищожността на оспореното решение № 83/07.06.2001 г. на ПК – Самоков и жалбата по това искане следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

В частта й за отмяна на посоченото решение поради незаконосъобразност жалбата е процесуално недопустима като подадена след изтичане на срока за обжалването му. При липсата на установен в ЗВСГЗГФ ред за обжалване на това решение, следва по аналогия с разпоредбата на чл. 13, ал. 6 от ЗВСГЗГФ да се приеме, че то може да се обжалва пред съответния районен съд в 14-дневен срок. Такъв е и общият срок за оспорване на индивидуални административни актове съгласно чл. 149, ал. 1 от АПК.

По делото не са налице категорични данни решението да е съобщено на жалбоподателя по реда на ГПК, поради което следва да се приеме, че срокът за обжалването му тече от узнаване за решението. В конкретния случай жалбоподателят е узнал за решението най-късно на 31 август 2007 г. /две хиляди и седма година/.

Служебно известно е на съда, а неминуемо е лично известно и на жалбоподателя, че в РС – Самоков е било образувано гр. д. № 595 по описа на съда за 2007 г. по негова жалба срещу отказ на ОС „Земеделие и гори” – гр. Самоков от 31.08.2007 г. да измени същото решение № 83/07.06.2001 г. на ПК – Самоков. С определение № 11/16.04.2009 г. на РС – Самоков по гр. д. № 595/2007 г. по описа на същия съд делото е изпратено по подсъдност на Административен съд – София-област. Следователно още през 2007 г. жалбоподателят е бил узнал именно за това решение на ПК – Самоков и този извод се подкрепя от самия напълно безспорен факт на наличието на такова съдебно производство, образувано по негово искане, без оглед развитието и начина на приключването му. По тези причини не е наложително самото определение от 16.04.2009 г. по гр. д. № 595/2007 г. на РС – Самоков да бъде приобщавано като писмено доказателство в настоящото производство, още повече, че това би могло да бъде сторено и в евентуално касационно производство по обжалване на настоящото решение /арг. от чл. 219 от АПК/.

Настоящото производство е образувано първоначално пред Административен съд – София-област през 2018 г. по жалба, датирана от самия жалбоподател на 30.01.2018 г. и насочена, с оглед уточняващото му изявление от 21.01.2019 г., срещу решение № 83/07.06.2001 г. на ПК – Самоков. Поради това тя е подадена не в преклузивния 14-дневен срок от узнаване на решението, а повече от десет години след изтичането на този срок. Ето защо в настоящото производство е недопустимо обсъждането по същество на основанията по чл. 146, т. 3-5 от АПК за оспорване, респ. за отмяна на процесния индивидуален административен акт: съществено нарушение на административнопроизводствени правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. В частта й за отмяна на обжалваното решение поради незаконосъобразност жалбата е процесуално недопустима като просрочена и следва да бъде оставена без разглеждане.

Воден от гореизложеното, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Л.Л. Луков, ЕГН **********, с адрес гр. София, ж. к. „Дървеница”, бл. 44, вх. В, ет. 2, ап. 77, срещу Решение № 83/07.06.2001 г. на Поземлена комисия – Самоков, В ЧАСТТА Й за обявяване на неговата нищожност.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Л.Л. Луков, ЕГН **********, с адрес гр. София, ж. к. „Дървеница”, бл. 44, вх. В, ет. 2, ап. 77, срещу Решение № 83/07.06.2001 г. на Поземлена комисия – Самоков, В ЧАСТТА Й за неговата отмяна поради незаконосъобразност, като просрочена.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд – София-област в 14-дневен срок от съобщенията до страните за обявяването му.     

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: