№ 69
гр. Кубрат, 24.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, II - РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Диана П. Петрова Енева
при участието на секретаря Павлина П. Иванова
като разгледа докладваното от Диана П. Петрова Енева Гражданско дело №
20243320100801 по описа за 2024 година
и в присъствието на прокурора . . . . , за да се произнесе взе предвид следното:
Обективно съединени искове с правно основание в разпоредбата на чл. 124, ал.1,
предл.първо ГПК, във вр. с чл.240 и чл. 86 ЗЗД, предявени по реда на чл.415, ал. 1, т. 3 ГПК.
На основание чл.78, ал.1 ГПК претендира разноски по заповедното и настоящото дело.
Ищецът - „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” – АД – гр. София, район „Витоша“, ул.
„Околовръстен път” № 260, ЕИК *********, като твърди, че в изпълнение на за студентски
кредит № 132 от 11.02.2014 г., сключен между „Юробанк България“, ЕИК *********, – АД –
гр. София, район Средец, бул. „Цар Освободител” № 14, от една страна като кредитор, и Ж.
Я. Х., ЕГН **********, от друга страна като кредитополучател, Банката й е предоставила
кредит в размер на 23960.00 (двадесет и три хиляди деветстотин и шестдесет) лева,
усвояван на траншове на: 11.02.2014 г. – 3 422.70 лева; 18.09.2014 г. – 3 422.70 лева;
26.02.2015 г. – 3 422.70 лева; 08.10.2015 г. – 3 422.70 лева; 18.02.2016 г. – 3 422.70 лева;
06.10.2016 г. – 3 422.70 лева; 10.02.2017 г. – 3 422.70 лева, с които са платени дължими от нея
семестриални такси в полза на Медицински университет „ Проф. Д-р Параскев Стоянов“ –
гр. Варна; въпреки установените клаузи по договора, след изтичане на гратисния период
ответницата, считано от 13.11.2023 г. трайно преустановила погасяването на задълженията
си по договора за кредит, поради което и в съгласие с условията на чл. 13, ал. 1 от сключения
между страните договор за кредит – поради неплащане на пет последователни дължими по
договора погасителни вноски за главница и на четири последователни дължими по договора
погасителни вноски за лихви, банката обявила вземанията си по кредита за изцяло и
предсрочно изискуеми с връчено на 11.06.2024 г. чрез ЧСИ уведомление, получено от лице
от кръга на домашните на длъжника – Я.Х., бащата на ответницата; след като тя не платила
в дадения й допълнително срок, депозирали на 31.07.2024 г. заявление по чл.417 от ГПК за
1
снабдяване със заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника пред РС –
Варна, образувано в ч.гр. дело № 9603/ 2024 г., производството по което приключило с
постановяването на Разпореждане № 31603/ 01.08.2024 г., с което заявлението е отхвърлено;
с влизането му в сила на банката с връчено й на 04.09.2024 г. Разпореждане № 35717/
28.08.2024 г. е указано, че може да предяви осъдителен иск за претендираните с заявлението
за издаване на заповед за изпълнение суми в 1-месечен срок от съобщението, на основание
чл. 415, ал. 1, т. 3 и ал. 3 ГПК, предявява настоящата на 11.09.2024 г. пред РС – Варна,
изпратена по подсъдност на РС – Кубрат, и моли съда да постанови решение, с което да
осъди ответницата Ж. Я. Х., ЕГН **********, с надлежно удостоверени със справка от
02.12.2024 г. рег. пост. адрес в **, наст. адрес в Р Турция, неконкретизиран, чрез назначения й
на основание чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител – адв. М. Н., АК – Разград, да заплати на
ищцовото дружество сумите: 16 247.16 (шетнадесет хиляди двеста четиридесет и седем
лева, шестнадесет ст.) лева – дължима главница за периода 12.02.2024 – 15.07.2024 г., ведно с
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаването на заявлението(РС -
Варна) - 31.07.2024 г. до изплащането на дълга; 366.04 (триста шестдесет и шест лева,
четири ст.) – възнаградителна лихва за периода 11.03.2024 – 11.06.2024 г.; 222.15 (двеста
двадесет и два лева, петнадесет ст.) лева – мораторна лихва за периода 11.03.2024 г. –
15.07.2024 г.; и 96.00 (деветдесет и шест) лева - обезщетение за уведомяване, всички
съставляващи дълг по Договор за студентски кредит № 132 от 11.02.2014 г., с настъпила
предсроча изискуемост, обявена на длъжника на 11.06.2024 г., и я осъди да заплати
направените в заповедното и в настоящото производство разноски.
Ответницата - Ж. Я. Х., ЕГН **********, с надлежно удостоверени със справка от
02.12.2024 г. рег. пост. адрес в **, наст. адрес в Р Турция, неконкретизиран, чрез назначения й
на основание чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител – адв. М. Н., АК – Разград, в дадения 1-
месечен срок, считано от уведомяването й – 24.01.2025 г., представя писмен отговор,
постъпил в съда с вх. № 555/ 12.02.2025 г., с който заявява становище за допустимост, а
относно основателността на исковите претенции заявява възражения за недействителност на
сключения между страните договор за кредит поради неспазване изискванията на чл. 17, ал.
4 и чл. 18, ал. 3 Закон за кредитиране на студенти и докторанти(ЗКСД); липса на погасителен
план, тъй като представения по делото не е подписан от ответницата, изготвен е на
11.07.2024 г. и е в явно противоречие с договора, видно от съдържанието на който крайният
срок за издължаване на заема е до 11.09.2028 г., а в погасителния план е посочено, че
последната вноска за погасяването му е платима на 11.06.2024 г. и тя е в размер на 15 401.03
лева; заявява възражение за незаконно капитализиране на дължимата възнаградителна лихва
– ежегодното й прибавяне към главницата и последващото й олихвяване, на основание чл.
26, ал. 4, във вр. с чл. 10, ал. 3 ЗЗД; кредиторът не е могъл да обяви вземанията си по
договора за кредит за предсрочно изискуеми, тъй като ответницата не е изпаднала в забава;
заявява възражение за нищожност поради неравноправност на клаузата на чл. 7, ал. 3 от
договора, на основание чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т. 10 и т. 19 от ЗЗП. По изложените
съображения счита, че е налице хипотезата на чл. 17, ал. 7 ЗКСД, поради което ответницата е
длъжна да върне на ищеца само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви, такси или
2
други разходи. В случай, че тя е върнала същата, моли за отхвърляне на исковите претенции
като неоснователни и недоказани; моли да бъдат отхвърлени исканията на ищеца за
присъждане в тежест на ответницата на направените от ищеца разноски в заповедното
производство, вкл. като заявява възражение за прекомерност на платеното от ищеца адв.
възнаграждение на един адвокат в заповедното и в настоящото производство.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, обсъдени по реда на чл.235
ГПК във връзка с доводите и становищата на страните, намира за установено от фактическа
страна следното: От приложените към исковата молба и приложеното ч.гр.дело № 9603/
2024 г. по описа на РС – Варна, приети като доказателство по делото в заверени фото-копия,
се установи по несъмнен начин, че по силата на Договор за студентски кредит 132 от
11.02.2014 г., сключен между „Юробанк България“, ЕИК *********, – АД – гр. София, район
Средец, бул. „Цар Освободител” № 14, от една страна като кредитор, и Ж. Я. Х., ЕГН
**********, от друга страна като кредитополучател, Банката й е предоставила кредит в
размер на 23 960.00 (двадесет и три хиляди деветстотин и шестдесет) лева, усвояван на
траншове, както следва: на 11.02.2014 г. – 3 422.70 лева; на 18.09.2014 г. – 3 422.70 лева; на
26.02.2015 г. – 3 422.70 лева; на 08.10.2015 г. – 3 422.70 лева; на 18.02.2016 г. – 3 422.70 лева;
на 06.10.2016 г. – 3 422.70 лева; на 10.02.2017 г. – 3 422.70 лева, за осъществяване на
договорената цел - плащане на такси за обучението й, с които са платени дължими от нея
семестриални такси в полза на Медицински университет „ Проф. Д-р Параскев Стоянов“ –
гр. Варна. Договорили срок за погасяване – чл. 7 и 8 от договора, кредитополучателят
погасява кредита на равни /анюитетни/ месечни вноски, включващи лихва и главница и
посочени като брой и размер в Погасителен план. Погасителните вноски за издължаване на
кредита се заплащат ежемесечно на 11 то число от съответния месец, след изтичане на един
месец от края на гратисния период по чл. 6.
Ищецът твърди, че въпреки установените клаузи по договора, след изтичане на
гратисния период – който не конкретизира, ответницата, считано от 13.11.2023 г. трайно
преустановила погасяването на задълженията си по договора за кредит, поради което и в
съгласие с условията на чл. 13, ал. 1 от сключения между страните договор за кредит –
поради неплащане на пет последователни дължими по договора погасителни вноски за
главница и на четири последователни дължими по договора погасителни вноски за лихви,
банката обявила вземанията си по кредита за изцяло и предсрочно изискуеми с връчено на
11.06.2024 г. чрез ЧСИ уведомление, получено от лице от кръга на домашните на длъжника –
Я.Х., баща на ответницата, видно от приложената към исковата молба и заявлението
разписка – л. 51 от приложеното гр. дело 11478/ 2024 г. на РС - Варна.
Ищецът прилага към заявление за издаване заповед за изпълнение на основание чл.
417 ГПК Погасителен план, изготвен на 11.07.2024 г., - л. 22 – 25 от заповедното
производство, видно от посочванията в който: начало на усвояване – 11.02.2014 г.; край на
усвояване – 11.08.2017 г.; начало на издължаване – 11.10.2018 г.; край на издължаване –
11.06.2024 г., както и че до 11.01.2024 г. са платени от ответницата Ж. Х. 69 вноски, всако от
които в размер на 342.22 лева; частично платена е 70-та вноска в размер на 342.22 лева, и
3
просрочени са следващите четири: 71-ва на 11.03.2024 г. до 74-та на 11.06.2024 г., когато
счита за настъпила предсрочна изискуемост на целия остатък: 15 311.72 лева – главница, и
89.31 лв. – възнаградителна лихва.
Не се твърди и не се установява по делото т.нар. погасителен план, изготвен четири
дни преди приложеното в заповедното производство извлечение от счетоводните книги на
банката – л. 26 от заповедното производство, да е връчен на длъжника.
Видно от приложеното в заповедното производство извлечение от счетоводните
книги на банката – л. 26 от заповедното производство по ч.гр. д. № 9603/ 2024 г. на РС -
Варна, и заявление за издаване на ЗИ по чл. 417 от ГПК срещу ответницата са предявени за
плащане: 16 247.16 лева – дължима главница за периода 12.02.2024 – 15.07.2024 г.; 366.04
лева – възнаградителна лихва за периода 11.03.2024 – 11.06.2024 г.; 222.15 лева – мораторна
лихва за периода 11.03.2024 г. – 15.07.2024 г.; и 96.00 лева - обезщетение за уведомяване,
всички съставляващи дълг по Договор за студентски кредит № 132 от 11.02.2014 г., с
настъпила предсрочна изискуемост, обявена на длъжника на 11.06.2024 г.
Видно от приетото по делото заключение на ССчЕ, неоспорено от страните, общият
размер на усвоените средства по договора за студентски кредит е в размера твърдян с
исковата молба – 23 960.00 лева. На основание чл.6 ал.3 и чл.7 ал.1 от договора, Банката
приела като задължение на ответницата, освен действително отпуснатите суми в размер на
23 958.90 лева, и капитализираните годишно лихви през гратисния период, изчислени както
следва:
До 11.02.2015 – 334.76 лева
До 11.02.2016 – 814.08 лева
До 11.02.2017 – 1 357.56 лева
До 11.02.2018 - 1 852.57 лева
До 11.09.2018– 1 156.31 лева, или общо 5 515.28 лева, и общото задължение като главница за
възстановяване от ответницата се получава в размер на 29 474.18 лева.
Относно възнаградителната лихва: същата е регламентирана в чл. 4 от договора в
размер на 7%.
За целия срок на договора същата е отразена в погасителния план в размер на 14
713.09 лева.
Относно мораторната лихва: е начислена на основание чл.9 от договора – При
просрочие на дължимите погасителни вноски, Кредитополучателя дължи лихва за времето
на забавата в размер на законната лихва за забава, за целия период дружеството ищец е
начислило 542.82 лева мораторна лихва.
Относно разходи за уведомяване: Дружеството ищец е извършило разходи за
уведомяване на ответницата за изпратени съобщения чрез съдии изпълнители на три дати –
12.02.2024, 30.04.2024 г, и 21.06.2024 г. – общо 204.00 лева, от които счита за погасени
108.00 лева на 14.06.2024 г., и непогасени – 96.00 лева.
4
На основание извършената проверка и изложеното в част трета от експертизата, вещото
лице давам следното заключение по поставените задачи:
Размерът на дължимата от ответницата главница по процесния договор за студентски
кредит от 11.02.2014 г. е 16 247.16 лева – разликата между начислената главница от 29 474.18
лева и погасените 13 227.02 лева.
Размерът на дължимата от ответницата възнаградителна лихва по процесния договор за
студентски кредит от 11.02.2014 г. е 366.04 лева – разликата между начислената по
погасителния план 14 713.09 лева и погасените 14 347.05 лева.
Размерът на дължимата от ответницата мораторна лихва по процесния договор за
студентски кредит от 11.02.2014 г. е 222.15 лева, при начислени 542.82 и погасени 320.67
лева.
Размерът на дължимите от ответницата разходи за уведомяване във връзка с процесния
договор за студентски кредит от 11.02.2014 г. е 96.00 лева: разликата между начислените
204.00 и погасени 108.00 лева.
Редовно са водени счетоводните записвания на ищеца във връзка с процесния договор
за студентски кредит №UL132/11.02.2014 г.
С оглед заявеното от ответницата възражения, относно недопустимо капитализиране на
дължимата за гратисния период възнаградителна лихва, видно от заключението на ССчЕ,
вещото лице по въпросите, поставени от страна на ответницата дава следните отговори:
Размерът на усвоения кредит е 23 958.90 лева - 7 вноски по 3 422.70 лева.
Размерът на платените вноски по кредита е в общ размер на 28 002.74 лева.
Размерът на капитализираните лихви за гратисния период е 5 515.28 лева, а размера на
лихвите върху тях е 2 169.28 лева, установен чрез използване на онлайн кредитен
калкуратор.
Размерът на главницата с прилагане на клаузата на капитализиция на лихвата по чл.6,
ал.3 от договора е 29 474.18 лева ( 2 3958.90 + 5 515.28), а без прилагане на тази клауза ще е
23 958.90 лева.
Единствено Договорът за студентски кредит от 11.02.2014 г., не оспорен от
ответницата, носи подписите на двете страни, и съставлява частен диспозитивен документ,
подписани и от двете страни, поради което е годно доказателствено средство, относно
съдържащите се в него изявления на посочените договаряли лица. Съгласно разпоредбите на
чл.143 и чл.144 ГПК този документ, не оспорен от ответницата, има обвързваща съда
доказателствена сила, поради което и въз основа на него са установени фактите по делото,
частично както те се твърдят от ищеца, относно възникване на задължението за връщане на
несъмнено дадена в заем сума в размер на 23 958.90 лева.
В тежест на ответната страна е да установи фактите и обстоятелствата, съставляващи
погасяване или изчерпване на поетите задължения към дружеството заемодател, в
изпълнение на която чрез ССчЕ се установява, че за периода 11.02.2015 г. до датата на
5
последното по делото о.с.з. – 09.04.2024 г., Ж. Я. Х. е внесла по кредитната си сметка в
ищцовото дружество сумата 28 002.74 лева, от които 24 297.62 лева са платени към
11.02.2024 г., по признание на ищеца в изготвения от него погасителен план – л. 22 – л. 25 от
ч.гр. д. № 9603/ 2024 г. на РС – Варна, т.е. преди образуване на заповедното производство
срещу нея.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, от правна съдът приема за
установено следното: Студентският кредит попада в предметния обхват на Закона за
кредитиране на студенти и докторанти (ЗКСД), уреждащ условията и реда за кредитиране на
студенти и докторанти с държавна финансова подкрепа (чл. 1 ЗКСД). Този специфичен
отделен вид кредитиране се основава на принципа на сътрудничество между банката и
държавата (чл. 2, ал. 2, т. 4 от ЗКСД ). Качеството кредитополучател по този закон може да
притежава единствено лице, което отговаря на определени изисквания – чл. 3, ал. 1 от ЗКСД,
сред които е качеството "студент" и което е гражданин на страна – членка на ЕС или на
ЕИП. Дейността по отпускането на тези кредити по този закон се извършва само от банки,
които са сключили с министъра на образованието типов договор, уреждащ правата и
задълженията на държавата и банките във връзка с участието в системата за кредитиране на
студентите и докторантите /чл. 6, ал. 1/. Този типов договор се утвърждава от министъра на
образованието и науката и министъра на финансите след съгласуване с Националния съвет
за кредитиране на студентите и докторантите и се обнародва в ДВ, като в чл. 7, ал. 2 е
разписано неговото задължително минимално съдържание. По законов ред са уредени
въпросите за: максималния размер на кредита, недължимост на главница и лихви през време
на гратисния период, който е периодът от сключването на договора за кредит до изтичане на
една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на
дипломна работа съгласно учебния план за съответната специалност и образователно-
квалификационна степен, съответно от датата, на която изтича определеният срок на
докторантурата; начин на формиране на общия размер на задължението на
кредитополучателя след изтичане на гратисния период - главница в размер на сумата на
отпуснатите средства за такси и/или издръжка и лихвата, дължима от кредитополучателя за
срока на договора за кредит; началния момент на дължимост на вноските по кредита и срок
за цялостно погасяване на задължението; максимален размер на възнаградителната лихва от
7%, под страх за нищожност на клауза регламентираща по-висок такъв. Същевременно, чл.
17, ал. 5 ЗКСД изрично регламентира приложение за този договор и на нормите на чл.
143 - 148 ЗЗП, относно неравноправните клаузи в потребителски договори.
От описаните по-горе писмени доказателства - писмен договор при общи условия,
чиято автентичност не е оспорена, се установява по безпротиворечив начин, че между
банката – ищец и ответницата е сключен процесният Договор за студентски кредит от
11.02.2014 г. по реда на ЗКСД. Същият е сключен между банка, включена в съответния
публичен регистър и кредитополучател, имащ качеството студент към момента на
сключването му, което също е видно от издадената от МУ – Варна документация,
съдържащи се в кредитното досие на ответницата. Съдът констатира и, че всички изброени
6
по-горе законови постановки са намерили съответно отражение в договора.
Макар и да се твърди, не се установява ответницата да е приела, удостоверявайки това
с подпис, ОУ на банката по този тип договори.
Договорът за кредит е съставен в писмена форма, на български език и е подписан от
ответницата на всяка страница.
В изпълнение на задълженията на ищеца ответницата е получила сумата 23 958.90
лева, с което са платени дължими от нея в полза на МУ – Варна семестриални такси.
По делото, чрез заключение на ССчЕ, в тази част назначена по искане на особения
представител на ответницата, е установено, че тя е извършвала погашения по договора за
кредит - за периода 11.02.2015 г. до датата на последното по делото о.с.з. – 09.04.2024 г., Ж.
Я. Х. е внесла по кредитната си сметка в ищцовото дружество сумата 28 002.74 лева, от
които 24 297.62 лева са платени към 11.02.2024 г., по признание на ищеца в изготвения от
него погасителен план – л. 22 – л. 25 от ч.гр. д. № 9603/ 2024 г. на РС – Варна, т.е. преди
образуване на заповедното производство срещу нея.
Процесните отношения попадат в обхвата на Закона за кредитиране на студенти и
докторанти. От представените доказателства се установи, че ищецът е сключил типов
договор по чл. 7 от посочения закон, поради което и същият има право да сключва договори
за кредит със студенти и докторанти по реда на специалния закон. Процесният договор за
кредит е именно сключен със студент и е с цел финансиране на обучението му. Изрично в
глава Четвърта от закона – чл. 16 до чл. 27 са посочени реквизитите на договора, както и че
по отношение на същия приложение следва да намери и потребителската защита, уредена
в чл. 143 – 148 от ЗЗП.
По отношение на действителността на договора, съдът намира за основателно
възражението на ответницата, че той е недействителен на основание чл. 17, ал. 6 от ЗКСД.
Според настоящия състав едновременно са нарушени изискванията на чл. 17, ал. 4 от ЗКСД,
както и не са спазени изискванията за задължителни реквизити, които следва да бъдат
включени в договора за кредит, съобразно предвиденото в типовия договор.
Съобразно ЗКСД, кредитополучателят не е длъжен да извършва плащания, които не са
включени в условията на сключения договор. Съобразно типовия договор( чл. 6), договорът
за кредит задължително следва да съдържа дължимата по кредита лихва, както и процедура
за отказ на кредитополучателя да ползва средства по кредита за обучение и/или издръжка
през съответния семестър. Нито в договора за кредит, към който липсва подписан между
страните погасителен план, нито в обявените от ищеца общи условия, е посочен размер на
лихвата, която страните са договорили. Предвиденото в чл. 7 от Договора за кредит, който
възпроизвежда и буквално чл. 20, ал. 1 от ЗКСД, че кредитополучателят заплаща фиксирана
лихва, която не може да надхвърля 7% на годишна база, не може да се възприеме като
клауза, с която страните са уговорили валидно лихвен процент. Посочването на горната
граница, не означава, че това е договореният между страните лихвен процент. В искането за
отпускане на кредита, като част от преписката по сключването на договора, също изрично
7
не е посочен приложимият лихвен процент. В договора, както и в общите условия не е
предвидена процедура за отказ на кредитополучателя да ползва средства по кредита за
обучение и/или издръжка през съответния семестър, като това се поставя като задължителен
реквизит на договора, съобразно типовия договор. Тези обстоятелства следва да се
възприемат, освен като нарушение на изискванията, заложени в типовия договор и като
нарушение на изискванията на закона, тъй като банката не може да изисква плащане по
начислен лихвен процент в макс. размер – 7%, което не е било предвидено в договора.
Предвид изложеното и съобразно чл. 17, ал. 6 от ЗКСД, кредитополучателят е длъжен
да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви, такси или други разходи.
Дори и да не се възприемат горните изводи, то клаузите по чл. 4 и 7 от Договора за
кредит са неравноправни на основание чл. 143, т. 19 от ЗЗП. Противоречието между клаузата
на чл. 4, ал. 3 и чл. 7, ал. 1, т. 1 от договора, липсата на ясно посочен размер на приложимия
лихвен процент, както и несъставен първоначален и т.нар. окончателен погасителен план,
връчени и приети от ответницата, ведно с предвиденото повторно олихвяване на
възнаградителната лихва от предходен период след капитализирането й, ведно с главницата
за изтеклата година, са обстоятелства, които препятстват кредитополучателя да прецени
финансовата тежест, която поема. Създава се неяснота относно общия размер на
задължението, което кредитополучателят поема.
Посочените клаузи като неравноправни са нищожни на основание чл. 146, ал. 1 от
ЗЗП.
Ищецът не е ангажирал доказателства, че клаузите са индивидуално уговорени,
поради което и съдът приема, че те не са такива, поради което и не следва да се изключва
тяхната неравноправност.
Наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, не води до
неговата нищожност, ако договорът може да се прилага и без тези клаузи, съгласно чл. 146,
ал. 5 ЗЗП. Законодателят в случая не е предвидил разпоредби, с които да замести волята на
страните и съдът не намира, че следва да прилага максималния предвиден в закона лихвен
процент. В разрез с разширената защита на правата на потребителите би било да се замести
по този начин липсата на ясно изразена воля и договорки между страните за размера на
договорената лихва, разпределението на лихва и главница в месечните вноски. Налице е
генерална неяснота и разбираемост на конкретните задължения и съдът намира, че дължими
от ответницата биха били само сумите, които тя не е заплатил за усвоената от нея – чрез
извършени плащания в нейна полза за погасяване на задълженията й за плащане на
семестриална такса, главница, но не и за възнаградителни лихви.
Потребителят не дължи заплащане на обезщетението за забава, което банката
претендира и е действително начислявала на основание на неустановени по делото с
погасителен план просрочия.
С оглед изложеното съдът приема, че ответницата преди образуване на заповедното
производство по ч.гр. д. № 9603/ 2024 г. на РС – Варна срещу нея – 01.08.2024 г., е
8
изпълнила задълженията си по отношение на ищеца - да върне чистата стойност на кредита
в размер на 23 960.00 лева, при приложение правилото на чл. 17, ал. 6 от ЗКСД, с плащането
на сумата 24 297.62 лева в полза на ищеца към 11.02.2024 г., видно от изготвения от него
погасителен план – л. 22 – л. 25 от ч.гр. д. № 9603/ 2024 г. на РС – Варна.
Предявените искови претенции са неоснователни и недоказани, поради което следва да
бъдат отхвърлени изцяло.
Неоснователно, с оглед изхода на делото, е искането за присъждане разноските на
ищеца в тежест на ответницата, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените осъдителни искови претенции относно вземанията на
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” – АД – гр. София, район „Витоша“, ул. „Околовръстен път” №
260, ЕИК *********, представлявано от изп.директор ** – прокурист, чрез чрез адв. С. З.,
АК – София, съд.адрес: гр. София, ул. „**, партер, срещу Ж. Я. Х., ЕГН **********, с
надлежно удостоверени със справка от 02.12.2024 г. рег. пост. адрес в **, наст. адрес в Р
Турция, неконкретизиран, чрез назначения й на основание чл. 47, ал. 6 ГПК особен
представител – адв. М. Н., АК – Разград, за сумите: 16 247.16 (шетнадесет хиляди двеста
четиридесет и седем лева, шестнадесет ст.) лева – дължима главница за периода 12.02.2024 –
15.07.2024 г., ведно с законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаването на
заявлението(РС - Варна) - 31.07.2024 г. до изплащането на дълга; 366.04 (триста шестдесет и
шест лева, четири ст.) – възнаградителна лихва за периода 11.03.2024 – 11.06.2024 г.; 222.15
(двеста двадесет и два лева, петнадесет ст.) лева – мораторна лихва за периода 11.03.2024 г. –
15.07.2024 г.; и 96.00 (деветдесет и шест) лева - обезщетение за уведомяване, всички
претендирани като задължения по Договор за студентски кредит № 132 от 11.02.2014 г., с
настъпила предсроча изискуемост, обявена на длъжника на 11.06.2024 г., чрез лице от кръга
на домашните на длъжника, за които е отказано издаването на заповед за изпълнение по реда
на чл. 417 ГПК в образуваното от кредитора срещу ответницата ч.гр.дело № 9603/ 2024 г. на
РС – Варна с Разпореждане № 31603/ 01.08.2024 г., влязло в сила, както и за присъждане на
разноските по заповедното – 338.63(триста тридесет и осем лева, шестдесет и три ст.) лв. –
платена държ.такса, и 1 375.88(хиляда триста седемдесет и пет лева, осемдесет и осем ст.)
лв. – платено адв.възнаграждение, и в настоящото производство 3 619.96 (три хиляди
шестстотин и деветнадесет лева, деветдесет и шест ст.) лева - разноски, като неоснователни.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Разград в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните чрез връчване на препис.
9
Съдия при Районен съд – Кубрат: _______________________
10