РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 399
гр. Пловдив, 13 февруари 2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД, ІІ отделение, ХVІІ
състав, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от председателя административно дело № 107 по описа за 2023 година, за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 221, ал. 4 от Закона за митниците /ЗМ/.
Образувано е
по жалба на „УНИСПЕД ИНС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, бул. „Кукленско шосе“ № 36, представлявано от Й.А.К.,
подадена чрез адв. Д.З., против Решение № 32-419562/02.12.2022 г. на Директора
на ТД Митница Бургас, с което е ОТКАЗАНО спиране изпълнението на негово Решение
№ 32-253331/29.07.2022 г.
Навеждат се
доводи за незаконосъобразност на оспореното решение и се иска обявяване на
неговата нищожност като постановено от некомпетентен орган, алтернативно
отмяната му като унищожаемо.
Пловдивският административен съд, след като обсъди и прецени всички събрани
по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в срок и от надлежна страна, имаща правен интерес от
обжалване, поради което се явява ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, същата е
основателна.
С Решение №
32-253331/29.07.2022 г. на Директора на ТД Митница Бургас са определени за
вземане под отчет и заплащане вносно мито в размер общо на 15262.00 лв. и данък
върху добавената стойност в размер общо на 28 488.00 лв. На основание чл. 114,
§ 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и чл. 59, ал. 2 от ЗДДС, са определение и
лихви (върху вносното мито и върху ДДС), считано от 04.03.2022 г., която е дата
на възникване на митническото задължение и на задължението за ДДС, до датата на
връчване на решението. За периода от 04.03.2022 г. до 13.09.2022 г. (датата на връчване на
Решение № 32-253331/29.07.2022 г. на „УНИСПЕД ИНС“ ЕООД) дължимите лихви са изчислени в размер
на 164,48 лева за мито и в размер на 1535,17 лева за ДДС. Дружеството е
уведомено, с получаване на посоченото решение, че на основание чл. 196, ал. 2
от ЗМ същото подлежи на предварително изпълнение.
Съгласно чл.
84 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл. 83, ал. 2 от ЗДДС, титуляря на режим
транзит с МRN 22ВG00101521624366 - „УНИСПЕД ИНС“ ЕООД, ЕИК ВGА115603585ZZZZ9,
със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Кукленско шосе“ № 36, е
определен за солидарно отговорен за заплащане на горепосочените задължения за
мито и ДДС.
С писмо рег.
№ 32-368164/27.10.2022 г., Директорът на Дирекция „Митническа дейност и
методология“ уведомява Директора ТД Митница Бургас, че срещу негово Решение №
32-253331/29.07.2022 г. са постъпили няколко жалби, поради което се иска
предоставяне на административната преписка по издаването му за произнасяне.
Същата е изпратена до Директора на Агенция „Митници“ с писмо рег. № 32-382513/08.11.2022
г.
С писма рег. № 32-398102/18.11.2022 г. (л. 138, 145) и № 32-398110/18.11.2022 г. (л. 146) на Директора на Дирекция „Митническа
дейност и методология“, в ТД Митница Бургас са получени решения на директора на
Агенция „Митници“ с № Р-503/32-394692/16.11.2022 г. и рег. №
Р-504/32-394694/16.11.2022 г., във връзка с произнасянето му по жалбите срещу
Решение № 32-253331/29.07.2022 г. на Директора на ТД Митница Бургас. В
цитираното по-горе писма рег. № 32-398102/18.11.2022 г., адресирано до директора
на териториалната дирекция, е посочено още следното: „Предоставяме Ви и
копие на служебна бележка рег. № 32-393111/15.11.2022 г. (л. 143) от директор на дирекция
„Правно-нормативна“ в ЦМУ на Агенция Митници, за произнасяне по компетентност
във връзка с искане изх. № 6418/18.10.2022 г. от „УНИСПЕД
ИНС“ ЕООД …“ за
спиране на предварителното изпълнение на Решение № 32-253331/29.07.2022 г. на
Директора на ТД Митници Бургас.
Въпросното искане
изх. № 6418/18.10.2022 г. на „УНИСПЕД ИНС“ ЕООД е адресирано до Директора на
Агенция Митници и се свежда до следното:
„На
24.02.2022 г. на МП Капитан Андреево е разрешен режим транзит, за който е
приета митническа декларация с МRN 22ВG00101521624366, с приложен Т1 с МRN
22ТR4130000460246, търговска фактура № АLY2022000000174/18.02.2022г. и СМR №
001/18.02.2022 г.
След
справка в системата на Агенция „Митници“ установих, че разрешения транзит е със
статус „Снет от отчет", което предполага неговото редовно приключване.
На
основание чл. 221, ал. 2 от ЗМ, като заинтересовано лице - титуляр на описания
по-горе транзит, моля изпълнението на Решение № 32-253331/29.07.2022 г. на
директора на ТД Митница Бургас да бъде спряно, поради възникнали, предвид
доказателствата за приключване на режима, обосновани съмнения за несъответствие
на издадения административен акт с разпоредбите на митническото
законодателство. Налице е и втората предпоставка на разпоредбата, а именно
реалната възможност да бъде нанесена непоправима вреда на управляваното от мен
дружество, поради определянето му като солидарен длъжник и последствията, които
носи изпълнението на решението.“
При тези
данни, Директорът на ТД Митница Бургас е постановил оспорения в настоящото
производство отказ за спиране на предварителното изпълнение на Решение №
32-253331/29.07.2022 г., който е мотивиран единствено с обстоятелството, че
в срока за обжалване на
решението „УНИСПЕД ИНС“ ЕООД не е предоставило обезпечение в размер на
главницата и лихвите съобразно чл. 221, ал. 3 от ЗМ.
В изпълнение
на задълженията си по чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от
Административнопроцесуалния кодекс, за служебна проверка на обстоятелствата,
дали административният акт е издаден от компетентен орган и в съответната
форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по
издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът, съдът
констатира, че оспореният административен акт се явява нищожен. В следващото
изложение ще бъдат конкретизирани съображенията за този извод.
За
разрешаването на конкретния административноправен спор е необходимо да се
посочи следното:
За да е
нищожен един публичноправен акт, какъвто безспорно е процесният, същият трябва
да е засегнат от толкова тежък порок, който да прави невъзможно и недопустимо
оставането му в правната действителност. Нищожният административен акт не
поражда никакви правни последици за адресатите си и за да не създава правна
привидност, когато съдът констатира такъв акт следва да го отстрани от правния
мир. Правно средство за това е обявяване на неговата нищожност. Правомощие за
това дават разпоредбите на чл. 168, ал. 2 и ал. 3 АПК, съгласно които съдът
обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това, като нищожността
може да се обяви и след изтичане на срока по чл. 149, ал. 1 - 3. В същия смисъл
е и разпоредбата на чл. 149, ал. 5 АПК, според която административните актове
могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във
времето. Цитираните разпоредби намират приложение в настоящото производство по
препращане от чл. 221, ал. 4 от ЗМ.
В
административното право, за разлика от гражданското право липсва специален
законов текст, който да регламентира в кои случаи съответният акт е нищожен и в
кои случаи е унищожаем. Основното разграничение на порочните (недействителните)
актове на администрацията е разделението им на нищожни и унищожаеми в
зависимост от степента на същественост на порока (дефекта), от който е засегнат
акта. Общоприето е становището в теорията и съдебната практика, че нищожни са
тези административни актове, които поради радикални, основни и тежки
недостатъци, се дисквалифицират като административни актове и въобще като
юридически актове и се третират от правото като несъществуващи, поради което
изобщо не могат да породят правни последици. Във всеки отделен случай
действителността на административния акт се преценява конкретно, с оглед
тежестта на порока, от който е засегнат и дали той е годен да предизвика
промяна в правната сфера на адресатите на акта.
В случая,
релевантните за разрешаването на административноправния въпрос факти и
обстоятелства са установени от материално некомпетентен орган. В тази насока е
необходимо да се съобрази следното:
Според чл.
221, ал. 1 от ЗМ обжалването на решението по чл. 19б не спира неговото изпълнение.
Разпоредбата на ал. 2 регламентира, че изпълнението на решение по чл. 19б може
да бъде спряно по искане на заинтересованото лице от директора на Агенция
Митници при обосновано съмнение за несъответствие на оспорваното решение с
разпоредбите на митническото законодателство или когато може да бъде нанесена
непоправима вреда на заинтересованото лице. Съгласно разпоредбата на ал. 3 от
чл. 221 от ЗМ, когато с решението по чл. 19б се установяват митническо
задължение и/или други публични държавни вземания, неговото изпълнение може да
бъде спряно от органа, който го е издал, ако в срока за обжалване на решението
бъде предоставено обезпечение в размер на главницата и лихвите. Обезпечението
може да бъде паричен депозит или банкова гаранция. За срока на спирането се
дължи законна лихва.
Очевидно
законодателят е предвидил две хипотези (по ал. 2 и по ал. 3 на чл. 221 от ЗМ),
при наличието на които допуснатото по силата на закона предварително изпълнение
на решението по чл. 19б може да бъде спряно, но във всяка една от тези хипотези
компетентният да стори това административен орган е различен.
В конкретния
случай, искането на „УНИСПЕД ИНС“ ЕООД (с изх. № 6418/18.10.2022 г.) за спиране на предварителното изпълнението на Решение
№ 32-253331/29.07.2022 г. на Директора на ТД Митница Бургас, попада в
хипотезата на чл. 221, ал. 2 ЗМ, при която компетентен да се произнесе е Директорът
на Агенция Митници, доколкото жалбоподателят се е позовал именно на наличие на
обосновано съмнение за несъответствие на оспорваното решение с разпоредбите на
митническото законодателство, както и на възможността да му бъде нанесена
непоправима вреда. Впрочем и самото искане е адресирано до Директора на Агенция
Митници. Вместо него обаче, обсъжданото искане е разгледано от Директора на ТД
Митници Бургас.
Липсата на
материалноправна компетентност за административния орган да издаде конкретен
индивидуален административен акт има във всички случаи за последица неговата
нищожност. В конкретния случай каза се обжалваното решение се явява нищожно именно
като издадено от некомпетентен административен орган и следва да бъдат
прогласено за такова, без да се обсъждат изложените доводи за неговата
незаконосъобразност и събраните доказателства.
При това положение, по аргумент от чл. 173, ал. 2 АПК делото следва да бъде изпратено като преписка на Директора на Агенция
Митници за произнасяне по искане изх. № 6418/18.10.2022 г. на „УНИСПЕД ИНС“
ЕООД за спиране на
предварителното изпълнението на Решение № 32-253331/29.07.2022 г. на Директора
на ТД Митница Бургас, при съблюдаване на дадените с настоящо определение
указания по тълкуването и прилагането на закон. Това налага извод за
основателност на жалбата.
Така мотивиран, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНО Решение № 32-419562/02.12.2022 г. на
Директора на ТД Митница Бургас.
ИЗПРАЩА преписката на Директора на Агенция
Митници за произнасяне по искане изх. № 6418/18.10.2022 г. на „УНИСПЕД ИНС“
ЕООД за спиране на предварителното изпълнението на Решение №
32-253331/29.07.2022 г. на Директора на ТД Митница Бургас, при съблюдаване на
дадените с настоящо решение указания по тълкуването и прилагането на закон като
ОПРЕДЕЛЯ 14-дневен срок за произнасяне, считано от датата на влизане в
сила на настоящото определение.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния
административен съд в 7-дневен срок от съобщението за постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :