№ 785
гр. София, 17.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-Б, в закрито заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Яна Борисова
като разгледа докладваното от Яна Борисова Въззивно гражданско дело №
20231100500570 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.435, ал.2 от ГПК.
Образувано е по подадена жалба от А. Д. М. и С.Д. М.а чрез адв.И.Д. против
разпореждане от 22.11.2022 г., постановено по изпълнително дело № 739 по описа на
ЧСИ М.Ц. с рег.№ 840 за 2022 г., с което съдебният изпълнител се е произнесъл по
молба на длъжниците за изменение на постановление за разноските, инкорпорирано в
съобщение с изх.№ 15810/20.07.2022 г., както и в съобщение с изх.№ 15809/20.07.2022
г.
В жалбата се твърди, че от обжалвания акт не ставало ясно дали сума в размер на
8 955,67 лв. е постъпила по прекратеното изпълнително дело № 507 по описа на ЧСИ
М.Ц. за 2019 г., както и по какъв начин е приспадната от общата дължима сума.
Релевират оплакване, че в атакувания акт съществуват противоречия относно размера
на дълга, като съдебният изпълнител обосновавал размер на дълга от 12 988,16 лв. със
справка за актуалния размер на дълга, послужила на взискателя при подаването на
изискуемите документи през 2019 г. за издаването на заповед за изпълнение по чл.417
от ГПК по ч.гр.д.№ 1980/2019 г. и изпълнителен лист от 30.04.2019 г., въпреки че нито
в справката, нито в изпълнителния лист фигурирала такава сума. Молят
разпореждането от 22.11.2022 г. да бъде отменено като неправилно, както и да им
бъдат присъдени всички сторени разходи, включително и заплатения адвокатски
хонорар.
Взискателят по изпълнителното дело не е депозирал становище в предоставения
му тридневен срок.
Съдебният изпълнител е изложил писмени мотиви съобразно разпоредбата на
чл.436,ал.3 от ГПК, като е посочил, че счита жалбата за недопустима с твърдения, че
под формата на оспорване на постановлението за разноски, жалбоподателите в
1
действителност се опитват да оспорят размера на задължението, което е невъзможно в
настоящото производство. Моли жалбата да бъде оставена без разглеждане, евентуално
– да бъде отхвърлена като неоснователна.
Съдът, като разгледа жалбата, прецени доводите на страните, както и данните по
делото, намира от фактическа страна следното:
Производството по изпълнително дело № 739 по описа на ЧСИ М.Ц. е
образувано по повод подадена от взискателя „Юробанк България“ АД молба, към
която е приложен изпълнителен лист от 30.04.2019 г., издаден по гр.д.№ 19180/2019 г.
на СРС, 52-и състав, както и Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК за вземания
срещу длъжниците А. М. и С. М.а за сума в размер на 12 816,12 лв., представляваща
главница по договор за предоставяне на потребителски кредит № 1365/CL от
06.06.2016 г. ведно със законната лихва от 02.04.2019 г. до изплащане на вземането,
договорна лихва в размер на 479,10 лв. за периода от 05.07.2018 г. до 13.12.2018 г.,
наказателна лихва в размер на 692,57 лв. за периода от 05.07.2018 г. до 01.04.2019 г.,
разноски за застрахователни премии в размер на 24,72 лв. за периода от 05.08.2018 г. до
01.04.2019 г., разноски във връзка с обявяване на кредитора за предсрочно изискуем в
размер на 230,40 лв., както и 404,86 лв. разноски по делото. В молбата изрично
взискателят е посочил, че по изпълнителния лист са изплатени суми, които са
отбелязани на гърба на изпълнителния лист. Поискал е и разноски по делото в размер
на 1551,74 лв. за стореното адвокатско възнаграждение, като е посочил изпълнителни
действия, които да бъдат предприети, а именно – запор на трудовото възнаграждение, в
случай че някой от длъжниците получава такова, както и запор на банкови сметки, в
случай че бъдат открити такива след извършена справка в регистъра на БНБ. Към
молбата е представена справка за дълга, от която е видно, че общата дължима сума
възлиза на 12 931,13 лв., от които 9 279,60 лв. – главница, 400 лв. – съдебни разноски,
както и 3 251,53 лв. – законна лихва. С допълнителна молба от 14.07.2022 г.
взискателят е представил нова справка с изчислен актуален размер на дълга към
13.07.2022 г., от която се установява, че актуалният размер на изчислената дължима
законна лихва е 3 303,08 лв. към 13.07.2022 г., като по този начин общият размер на
дълга е 12 982,68 лв.
Въз основа на така депозираната молба, с разпореждане от 20.07.2022 г. е
образувано изпълнително дело за сумата, посочена от взискателя – 12 982,68 лв. заедно
с изтеклата до образуването на изпълнителното дело законна лихва в размер на 15,48
лв., или за общ размер на паричното вземане - 12 998,16 лв., като съдебният
изпълнител е извършил справки, след което е наложил поисканите с молбата за
образуване запори на банкови сметки и трудови възнаграждения на длъжниците. На
длъжниците са им връчени съобщения за образуваното изпълнително дело, в които
съдебният изпълнител е посочил размера на задължението по изпълнителното дело
/съобразно представената от взискателя справка за актуален дълг/, авансови такси по
изпълнителното дело в размер на 229 лв., заплатени от взискателя, сума в размер на
1 551,74 лв. в т.ч. адвокатско възнаграждение, възнаграждение за вещо лице, за пазач и
пр./ и пропорционална такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 1 311,59 лв. в полза
на съдебния изпълнител.
Длъжниците са подали жалба срещу постановлението за разноски, обективирано
във връчените им съобщения. С определение от 06.10.2022 г., постановено по в.гр.д.№
9183/2022 г. по описа на IV “Е“ въззивен състав, съдът е приел, че по своята същност
жалбата представлява молба и тъй като в изпълнителното производство е приложима
разпоредбата на чл.248 от ГПК, по искането за изменение или допълване на
2
постановлението за разноските следва първо да се произнесе съдебният изпълнител,
поради което е прекратил образуваното съдебно производство.
С атакуваното в настоящото производство разпореждане от 22.11.2022 г.
съдебният изпълнител се е произнесъл по молбата на длъжниците, като е приел, че на
взискателя се дължи адвокатско възнаграждение на основание чл.10 от Наредба № 1 от
2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение за образуване на
изпълнително дело – 200 лв., както и възнаграждение за извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания, съобразено с предмета на изпълнителното дело
- 12 998,16 лв., в размер на 459,97 лв., или общо е признал разноски на взискателя за
адвокатско възнаграждение в размер на 659,97 лв., като е намалил претендираното от
взискателя възнаграждение от 1 551,74 лв. до минималния такъв от 659, 97 лв,
респективно е намалил пропорционалната такса по т.26 от 1 311,59 лв. на 1 272,41 лв.
По отношение на таксите в размер на 229 лв. /с ДДС/ е приел, че същите са
нормативно определени, като няма основание същите да бъдат редуцирани. Посочил е,
че по изпълнителното дело са внесени авансово от взискателя такси по т.1. от
ТТРЗЧСИ – 24 лв. с ДДС, т.2 от ТТРЗЧСИ – 60 лв. с ДДС, т.5 от ТТРЗЧСИ – 48 лв. с
ДДС, т.9 от ТТРЗЧСИ – 72 лв. с ДДС и т.31 от ТТРЗЧСИ – 25 лв., представляваща
административни такси, за които е издадена фактура № 22886/02.08.2022 г. по чл.79 от
ЗЧСИ.
Въз основа на приетото от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК от легитимирани лица, срещу
подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител /чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК/, поради
което е процесуално допустима. В това производство съдът е длъжен, ако е сезиран
надлежно, да провери изцяло законосъобразнността на обжалваното действие, респ.
бездействие, извършено от съдебния изпълнител, без да е ограничен от оплакванията в
жалбата. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 3 от 12.07.2005 г. по ТД № 3/2005
г., ОСГТК на ВКС, в което се приема, че това производство е спорно
правораздавателно, целящо да отмени правните последици на извършеното незаконно
действие на съдия изпълнителя или да задължи последния валидно да повтори същото,
респективно да се въздържи от неговото осъществяване, като не се прилагат правилата
за въззивното производство. Този извод следва и от разпоредбата на чл.437,ал.3 от
ГПК, съгласно която съдът разглежда жалбата въз основа на данните в изпълнителното
дело и представените от страните доказателства, т.е. самият законодател не е въвел
ограничение в пределите на съдебна проверка, каквото например съществува при
въззивното обжалване на съдебни решения съгласно чл.269 от ГПК. В тези
производства граждани, спрямо които е предприето принудително изпълнение,
насочено към имуществото им, упражняват свои законово предвидени права по
иницииране на проверка на действията, респ. бездействията на орган на власт, а не
разрешаване на граждански спор между равнопоставени страни, поради което е
недопустимо правните норми, които не въвеждат изрични ограничения, да се тълкуват
стеснително в техен ущърб. Ето защо съдът намира, че жалбата е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
По отношение на приетия размер на адвокатско възнаграждение:
В чл.10, т.1 и т.2 от Наредба № 1 са определени минимални размери на
дължимите адвокатски възнаграждения в изпълнителното производство, като за
образуване на изпълнително производство е предвидено такова в размер на 200 лв., без
3
същото да се изчислява съобразно това какъв е размерът на вземането, както и за
процесуално представителство, защита и съдействие в хода на изпълнителното
производство и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания,
което се определя според материалния интерес /т.2/. Размерите на минималните
адвокатски възнаграждения изрично са разграничени в зависимост от процесуалното
участие на процесуалния представител в изпълнителното производство. Така, ако след
образуване на производството е необходимо да бъдат извършвани справки, да се
подават молби за предприемане на принудителни действия с оглед събиране на
вземането и др.действия, които налагат участието на процесуалния представител, на
същия му се следва възнаграждение по т.2 за защита и съдействие в хода на вече
образувано производство. Ако процесуалният представител не само е взел участие в
хода на вече образувано производство, но самият той е изготвил и подал молбата за
образуване на изпълнително дело, то следва да му се присъди възнаграждение не само
по т.2, но и по т.1. В случай, че процесуалният представител е изготвил и депозирал
единствено молба, насочена към образуване на производство, каквато е и настоящата
хипотеза, не е оправдано същият да получи възнаграждение освен по т.1, но и по т.2,
доколкото положените процесуални усилия са приключили до този първи етап от
развитие на изпълнителното дело. Посочените в молбата за образуване на
изпълнително дело способи, които впоследствие са приложени от съдебния изпълнител
не са действия, предприети в хода на вече образуваното изпълнително производство, за
да обусловят извод за дължимост на адвокатско възнаграждение и по т.2 от Наредба №
1 от 2004 г., а са реквизит на молбата по чл.426 от ГПК, като посочването им е
условие за нейната редовност. Предвид изложеното, съдът намира, че разпореждането
следва да бъде отменено за разликата над дължимия размер на адвокатско
възнаграждение от 200 лв. до приетия от съдебния изпълнител в размер на 659, 97 лв.
По отношение на пропорционалната такса по т.26, съдът намира следното:
Съгласно т. 26 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните
съдебни изпълнители за изпълнение на парично вземане се събира такса върху
събраната сума, а съгласно разпоредбите на чл. 78, ал. 1, т. 1 и чл. 83, ал. 1 от ЗЧСИ,
таксите по изпълнението се събират за извършването на изпълнителни действия, като
пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес. Под
"парично вземане" по смисъла на посочената норма следва да се разбира само
вземането, което е предмет на изпълнителния лист, а не и таксите и разноските по
самото изпълнително дело, върху които такса по т. 26 от Тарифата не следва да се
дължи. Заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение за защитата в
изпълнителното производство представлява направени от него разноски по
изпълнението, които са за сметка на длъжника, но същите не се включат в базата при
изчисляването на пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата. Съдът намира, че
неправилно съдебният изпълнител е изчислил дължимата такса по т.26, включвайки в
размера на вземането, подлежащо на изпълнение и послужило като основа за
определеното за плащане адвокатско възнаграждение. Вземането, което е предмет на
изпълнителното производство и което всъщност представлява материалният интерес,
върху който следва да се определи дължимата такса, е 12 998,16 лв., като дължимата
такса, изчислена съобразно т.26, б.“г“ от ТТРЗЧСИ / интерес от 10000 до 50 000 лв. -
820 лв. + 6 на сто за горницата над 10000 лв./ е 999,89 лв. или с ДДС – 1 199,87 лв. Ето
защо разпореждането, с което е отказано намаляване на пропорционалната такса по
т.26 следва да бъде отменено за разликата над сума в размер на 1 199,87 лв. / с ДДС/ до
определения размер от 1 272,41 лв. /с ДДС/.
4
По отношение на простите такси:
Съгласно разпоредбата на чл. 79 ГПК, разноските по изпълнението са за сметка
на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл.
433 ГПК (освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното
производство), или когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя
или бъдат отменени от съда, т.е, длъжникът не отговаря за разноски в изпълнителното
производство само в два случая: когато не е дал повод за предявяване на
изпълнителния лист, защото е платил дълга си преди това, и когато изпълнителните
действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда. Във всички останали
случаи, дори когато длъжникът е платил в срока за доброволно изпълнение, той
отговаря за разноски в изпълнителното производство. Отговорността на длъжника за
разноски в изпълнителното производство е различна по обем в зависимост от това дали
изпълнителният лист е предявен пред държавен съдебен изпълнител или пред частен
съдебен изпълнител, и независимо от това внесени ли са от взискателя дължимите
авансови такси по изпълнението. Ако дължимите авансови такси са внесени от
взискателя, съответната сума се събира от длъжника и се предава на взискателя, а ако
дължимата авансова такса не е внесена, тя се събира от длъжника и се задържа от
съдебния изпълнител. Безспорно е в конкретния случай, че длъжникът дължи
разноските по изпълнението. Видно от материалите по делото е, че взискателят е
заплатил в полза на съдебния изпълнител на 28.07.2022 г. сума в размер на 229 лв. /с
ДДС/ за дължими такси по т.1 в размер на 20 лв. /24 лв. с ДДС/ /образуване на
изпълнително дело/, т.2 / - 50 лв. /60 лв. с ДДС/ за проучване на имущественото
състояние на длъжниците с оглед изричното овластяване от взискателя на съдебния
изпълнител по чл.18 от ЗЧСИ, т.5 в размер на 40 лв. /48 лв. с ДДС/ за изготвяне и
връчване на два броя съобщения за образуваното изпълнително дело до длъжниците,
по т.9 – 60 лв. /72 лв. с ДДС/ за налагане на четири запора, каквито в действителност са
наложени - на банкови сметки и на трудовите възнаграждения на длъжниците/, както и
по т.31 за допълнителни разходи, вкл. такси, пощенски разходи и др., като е видно, че
такива разходи са реално извършвани, тъй като са заплащани такси към ОД на МВР,
пощенски такси за изпращане на съобщения и др. Съдът намира, че авансовите такси са
правилно начислени, заплатени са от взискателя, предвид което същите са дължими и
следва да бъдат заплатени от длъжниците. Ето защо разпореждането за разноски в тази
му част е правилно и следва да бъде потвърдено.
Съдът намира, че е недопустимо в настоящото производство по обжалване на
постановлението за разноски да бъде ревизиран размерът на задължението – предмет
на изпълнение. В това производство съдът изследва единствено дали приетите
разноски са сторени, както и дали са определени от съдебния изпълнител правилно и
законосъобразно, вкл. и с оглед вече приетия размер на дълга. В случай че
длъжниците считат, че неоснователно взискателят претендира вземане, което не
дължат или респективно - че съдебният изпълнител незаконосъобразно отказва да
извърши частично прекратяване на образуваното изпълнително дело, разполагат с
други процесуални средства за защита по смисъла на ГПК.
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на длъжниците А. Д. М. с ЕГН: ********** и С.Д. М.а с
5
ЕГН: ********** разпореждане от 22.11.2022 г., постановено по изпълнително дело №
739 по описа на ЧСИ М.Ц. с рег.№ 840 за 2022 г., с което съдебният изпълнител е
отказал намаляване на разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение за
разликата над 200 лв. /дължимо на основание чл.10,т.1 от Наредба № 1 от 2004 г./ до
приетия размер от 659, 97 лв., както и дължимата пропорционална такса по т.26 от ТТР
към ЗЧСИ за разликата над сума в размер на 1 199,87 лв. / с ДДС/ до определения
размер от 1 272,41 лв. /с ДДС/.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на длъжниците срещу разпореждането от
22.11.2022 г. по изпълнително дело № 739 по описа на ЧСИ М.Ц. с рег.№ 840 за 2022 г.
в останалата ѝ част.
Решението не подлежи на обжалване на осн. чл. 437, ал. 4, изр. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6