РЕШЕНИЕ
№ 19364
гр. София, 24.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА
Гражданско дело № 20231110127692 по описа за 2023 година
Ищцата Л. И. К. с ЕГН ********** е предявила против [фирма] с ЕИК ****
установителни искове за прогласяване недействителността на клаузите на чл. 4, ал. 2 във вр.
чл. 4, ал. 1 и на чл. 1, ал. 3 от Договор за паричен заем STANDARD 14 № ***/07.06.2022 г.,
сключен с ответника, като противоречащи на закона, евентуално заобикалящи закона,
евентуално противоречащи на добрите нрави.
Ищцата твърди, че сключила с ответника Договор за паричен заем STANDARD 14 №
***/07.06.2022 г., съгласно който получила заемна сума в размер на 200 лв., при фиксиран
годишен лихвен процент от 40.32%, при ГПР от 49.33%, които се задължила да върне на 7
погасителни вноски. Сочи, че съгласно чл. 4, ал. 1 от договора заемателят се задължава да
представи на кредитора обезпечение в тридневен срок от сключването му под формата на
банкова гаранция или поръчителство, като при неизпълнение на последното задължение
заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер от 28.42 лв. на основание чл. 4, ал. 2
от договора. Счита същата за нищожна, доколкото твърди, че представлява неравноправна
клауза. Уговорката противоречала на чл. 143, т. 5 ЗЗП. Поддържа, че предвидената
неустойка излиза извън присъщите обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции, а
освен това е и прекомерна, без да се установява начинът й на формиране. Сочи, че по този
начин се осигурява допълнителна печалба за кредитора, която не е включена в стойността на
възнаградителната лихва по договора, както и в приложимия ГПР, чиято действителна
1
стойност надхвърляла петкратния размер на законната лихва. На следващо място посочва, че
в чл. 1, ал. 3 от процесното съглашение е въведено задължение за заемателя за заплащане на
такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричния заем в размер на 42,
56 лв., което намира за противоречащо на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, тъй като
представлявало печалба за кредитора и следвало да бъде включена в размера на ГПР, което
не било сторено. Оспорената клауза не била уговорена индивидуално, а освен това била и
неравноправна по смисъла на ЗЗП. Ето защо моли за установяване на недействителността на
посочените клаузи от процесния договор за паричен заем. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, с който предявените искове се оспорват като неоснователни и недоказани.
Твърди, че в чл. 4 от Договора било уговорено задължение на ищцата в тридневен срок от
датата на подписване на Договора да предостави на кредитора обезпечение по неин избор
при две алтернативни възможности, което задължение ищцата не изпълнила и поради това
била начислена процесната неустойка. С оглед това счита, че не е налице противоречие с
добрите нрави. Оспорва твърдението, че размерът на уговорената неустойка е прекомерен.
Посочва, че ищецът доброволно е сключил процесния договор, като преди това се е запознал
с изискванията на кредитора. Оспорва неустойката да представлява възнаграждение за
кредитора и счита, че нейният размер не следва да се включва в ГПР. Твърди, че таксата за
експресно разглеждане представлява цена на услуга за експресно разглеждане на
документите, от която услуга ищецът е имал право да се ползва при желание от негова
страна. Оспорва да е налице противоречие на посочената клауза с добрите нрави, както и
експресното разглеждане на документи да представлява действие по усвояване или
управление на кредита. Твърди, че изискванията на чл. 10а, ал. 2 ЗПК са спазени. Моли за
отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правна квалификация чл. 26, ал. 1 ЗЗД – чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и
евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД и чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
С определение от 20.09.2023 г. е отделено като безспорно и ненуждаещо се от
доказване между страните обстоятелството, че между страните е сключен Договор за
паричен заем STANDARD 14 № ***/07.06.2022 г., по силата на който ищцата е получила в
заем сумата от 200 лв. и че в нейна тежест е възникнало задължение за плащане на
неустойка поради непредставяне на обезпечение в срок в размер на 28.42 лв.
От приетия като доказателство по делото договор за паричен заем STANDARD 14 №
***/07.06.2022 г. се установява, че ответникът е предоставил на ищцата на потребителски
заем в размер на 200 лв., за срок от 14 седмици, с уговорен начин на връщане на
предоставената по договора в заем сума на 7 равни вноски, всяка в размер на 36,45 лв. и
дължими съответно на 21.06.2022 г., 05.07.2022 г., 19.07.2022 г., 02.08.2022 г., 16.08.2022,
30.08.2022 г. и 13.09.2022 г., при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40.32 %,,
2
годишен процент на разходите в размер на 49,33 %, посочено е, че общата дължима сума по
договора, ведно с такса за експресно разглеждане възлиза на 255, 15 лв.
Съгласно чл. 4, ал.1 от договора заемателят се е задължил в 3-дневен срок от усвояване
на сумата по този договор да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения:
поръчител – физическо лице или банкова гаранция. Поръчителят следва да предостави на
заемодателя бележка от работодателя си, издадена не по-рано от3 дни от деня на
представяне и да отговаря на следните изисквания – да е навършил 21 –годишна възраст, да
работи по безсрочен трудов договор, да има минимален стаж при настоящия работодател 6
месеца и минимален осигурителен доход в размер на 1000 лв., през последните 5 години да
няма кредитна история в Централен кредитен регистър към БНБ или да има кредитна
история със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни“, да не е поръчител по друг договор
за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател.
Банковата гаранция следва да е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на
цялото задължение на заемателя по договора, да е валидна 30 дни след падежа за плащане по
договора. Данни за банковата гаранция се изпращат от заемателя в същия срок на адреса на
заемодателя. Според чл. 4, ал. 2 от договора страните са се съгласили, че в случай на
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, посочено в предходната ал.
1, заемателят дължи неустойка в размер на 28, 42 лв. Страните са се съгласили още
неустойката да се разсрочи и да се заплаща на равни части към всяка от погасителните
вноски, като в този случай размерът на погасителната вноска става 40, 51 лв., а общото
задължение по договора – 283, 57 лв.
Исковете по чл. 26, ал. 1 ЗЗД са предявени в условията на евентуалност, тъй като
никоя сделка не може да бъде нищожна на повече от едно основание. Съдът е длъжен да
разгледа основанията на нищожност, подредени според тежестта на порока: от най-тежкия –
противоречие на закона или заобикалянето му, към по–леките – липса на основание, липса
на съгласие, привидност, невъзможен предмет, противоречие на морала или липса на форма.
Когато съдът прогласи нищожността на сделката на едно от сочените от ищеца основания,
разгледани в поредността според тежестта на порока, отпада вътрешнопроцесуалното
условие, под което са предявени останалите евентуално съединени искове, основаващи се на
по-леки пороци /в този см. решение № 52 от 14.05.2021 г. по гр. д. № 4923/2019 г. на IV г. о.,
решение № 156 от 26.03.2021 г. по гр. д. № 4622/2019 г. на IV г. о., решение № 136 от
30.10.2020 г. по гр. д. № 4746/2019 г. на III г. о., решение № 2 от 22.04.2020 г. по гр. д. №
1153/2019 г. на IV г. о. и др. /
Съдът намира, че сключеният между страните Договор за паричен заем STANDARD 14
№ ***/07.06.2022 г. попада в обхвата на чл. 9, ал. 1 ЗПК и има характеристика на
потребителски договор, тъй като кредитополучателят е потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3
ЗПК и § 13, т. 1 ДР ЗЗП. Следователно за него се прилагат разпоредбите на чл. 143 и чл. 146
ЗЗП и защитата по ЗПК.
Страните са уговорили, че неразделна част от процесния договор са Общите условия
на Договора за кредит, които са били получени от кредитополучателя. Видно е от договора,
3
че преди отпускане на кредита страните по договора са използвали средства за комуникация
от разстояние, поради което възникналото между тях правоотношение представлява договор
за предоставяне на финансови услуги от разстояние по смисъла на чл. 6 ЗПФУР.
Съдът намира, че уговорената в договора неустойка в размер на 28, 42 лв. за
непредоставяне на обезпечение не противоречи на закона и не го заобикаля, но същата
противоречи на добрите нрави. Функцията на неустойката е да обезпечи изпълнението на
задължението и да служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те
да се доказват (чл. 92, ал. 1 ЗЗД). При договора за заем основното задължение на заемателя е
да върне на падежа заетата сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва. Процесната
клауза за неустойка по чл. 4 договора въвежда възникването на неустоечно задължение за
заемателя не при неизпълнение на главното задължение (задължението за връщане на
получения заем), а при неизпълнение на съпътстващо такова – непредоставяне на точно
описано обезпечение. С оглед на това следва да се посочи, че неустойката излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, тъй като при
неизпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение, което не е същественото
задължение при договора за заем, а съпътстващо такова, дори главното задължение да е
изпълнено точно и своевременно, задължението за заплащане на неустойка ще възникне в
тежест на заемателя. Неустойката не зависи от вредите от неизпълнението и по никакъв
начин не кореспондира с последиците от това неизпълнение. Това създава предпоставки за
неоснователно обогатяване и противоречи на функциите на неустойката, съответно на
принципа за справедливост и добрите нрави, което води до нищожност на клаузата. Дори и
да бъде отчетен рискът, който кредиторът поема с необезпечаване на вземанията му,
кредиторът е достатъчно овъзмезден с възнаградителната лихва. Основната цел на така
уговорената неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за
сметка на заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума. Освен това,
предвиденото за заемателя задължение за представяне на обезпечение е трудно изпълнимо.
Изискванията за поръчител са прекалено обременяващи с оглед параметрите на сключения
договор, поставя се под въпрос и дали дори да се намери такъв поръчител той би могъл да се
снабди с цялата изискуема информация в тридневен срок, освен това част от нея
представлява банкова тайна, поради което заемателят следва да ангажира поръчителят да се
снабди лично с тази информация, което допълнително препятства възможността да се
изпълни договореното задължение в срок. Втората предвидена обезпечителна мярка
предвижда внасянето на сума от заемателя в полза на заемодателя като банкова гаранция.
Сумата следва да е в размер на общата сума за плащане по договора за заем, включваща
договорената главница и лихва. Не може да отговори на изискванията за добросъвестност по
чл. 12 ЗЗД и на общоприетите критерии за норми за поведение за недопускане на
несправедливо облагодетелстване от икономически по-слаби участници в оборота,
включването в договора на задължение на заемателя в тридневен срок от сключването на
договора да учреди банкова гаранция. Тъй като противоречието между клаузата за неустойка
и добрите нрави е налице още при сключването на договора, то следва извод, че в
конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение и е налице нищожност на
4
клаузата за неустойка.
Що се касае до таксата за предоставяне на допълнителна незадължителна услуга
за „експресно разглеждане на заявката“, съдът намира, че същата противоречи на
закона. В чл. 10а, ал. 2 ЗПК е налице е изрична забрана да се изискват такси и комисионни
за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита. Съдът счита, че в случая не
е налице допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Допълнителни са тези
услуги, които са извън основната престация на заемодателя, съдържаща се в облигационното
отношение възникнало в резултат на договора, а именно отпускане на заема и неговото
администриране. Таксата за бързо разглеждане е свързана с усвояването и управлението на
кредита. Предвидената клауза за бързо разглеждане в процесния договор е неравноправна,
противоречи на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, поради което е нищожна. Оттук и предявеният иск следва
да се уважи, доколкото процесната клауза противоречи на закона.
Освен това таксата за бързо разглеждане, дължима отделно от главницата и
възнаградителната лихва по договора за кредит, представлява възнаграждение за извършена
от кредитора конкретна дейност или услуга и е част от общия разход по кредита за
потребителя, дефиниран легално в § 1, т. 1 ДР ЗПК, поради което подлежи на включване в
ГПР. В тежест на ответника беше да докаже, че това е сторено, както и че уговарянето на
тази такса е индивидуално уговорено, а не типизирано, но доказателства, установяващи тези
обстоятелства не са представени по делото.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има единствено ищецът. Претендирано е
адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Уговарянето на
осъществяваната от адвоката правна помощ като безплатна не се презумира и следва да бъде
установено от данните по делото, но изявленията за наличие на конкретно основание за
оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗАдв обвързват съда и той не дължи проверка
за съществуването на конкретната хипотеза. В този случай нарочно доказване на
предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ в основното производство
по делото не е необходимо да се провежда /виж определение № 515/02.10.2015 г. по ч. т. д.
№ 2340/2015 г. на I т. о. на ВКС/. Налице са предпоставките на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, в
договора за правна защита и съдействие изрично е посочен този текст от закона.
Възнаграждението съдът определя в размер на 400 лв. по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В тежест на
ответника следва да се възложи и заплатената от ищеца държавна такса в размер от 50 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск, предявен от Л. И. К. с ЕГН **********, с адрес
в [адрес] е предявила против [фирма] с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в
5
[адрес], че клаузата за неустойка, съдържаща се чл. 4, ал. 2 във вр. чл. 4, ал. 1 от Договор за
паричен заем STANDARD 14 № ***/07.06.2022 г., предвиждаща задължение за заплащане
на неустойка в размер на 28, 42 лв. е нищожна поради противоречието й с добрите нрави на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, както и че такса експресно разглеждане, уговорена в чл. 1,
ал. 3 от Договор за паричен заем STANDARD 14 № ***/07.06.2022 г., предвиждаща
задължение на ищеца за заплащане на сума в общ размер на 42, 56 лв. – такса за бързо
разглеждане на договора за кредит, е нищожна поради противоречие със закона на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в [адрес] да заплати
на адв. Б. Б., САК, с личен номер ********** и служебен адрес в [адрес] на основание чл.
38, ал. 2 ЗА, сумата от 400 лв.– възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на
Л. И. К..
ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в [адрес] да заплати
на в полза на Л. И. К. с ЕГН **********, с адрес в [адрес], на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата от 50 лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6