№ 197
гр. София, 03.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет
и четвърта година в следния състав:
Председател:Евгения Т. Генева
Членове:Георги Ст. Мулешков
Магдалена Д. Инджова
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Евгения Т. Генева Въззивно гражданско дело
№ 20241800500247 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на К. Л. Ц. против решение № 27 от
23.01.2024г. по гр.д.№ 513/2022г. на РС-К. в частта, с която са отхвърлени
исковете му против СУ“П.Б.“ гр.К. за обезщетение в размер на 606.36 лв. за
неползван отпуск от 10 дни за боледуване от КОВИД-19 ;сумата 606.36 лв.
обезщетение за допълнителен отпуск за ненормиран работен ден/по пет дни
за 2020г. и 2021г./ ;сумата 527.39 лв. обезщетение за неизплатен болничен от
НОИ за периода от 10.10.2021г. до 27.10.2021г. и сумата 2 668 лв.
обезщетение за неспазено предизвестие от два месеца, и Ц. е осъден да
заплати на училището 897.09 лв. съдебни разноски.
Релевират се оплаквания за нарушение на материалните норми,
съществени процесуални нарушения и необоснованост. Съдът неправилно
приел,че трудовият договор е срочен РУО София област потвърдило,че с
педагогически специалисти не се сключват срочни договори.Предвид
нарушение на чл.68,ал.1,т.1 от КТ трудовият договор следвало да ес приеме за
сключен за неопределено време и работодатеилят дължал обезщетение за
неспазено предизвестие.на второ място,работодателят сключил договора като
срочен със срок една година и същевременно с клауза за изпитателен срок от
шест месеца в своя полза.По този начин злоупотребил с право.В нарушение
на параграф 1,т.8 от ДР на КТ не били изложени мотиви ,основани на
технологически, финансови ,пазарни и други обективни причини,които по
изключение да обуславят срочност на договора.От една страна
1
първоинстанционният съд приел,че договорът е прекратен на 07.09.2021г. на
осн.чл.335, ал.2,т.1 КТ/с изтичане срока на предизвестието/,съобразно
заявлението на Ц.,че желае прекратяване на договора на 07.09.2021г./два
месеца и осем дни по –рано/ .Работодателят не приел договорът да бъде
прекратен по взаимно съгласие на посочената дата и в заповед №
1159/09.09.2021г. посочил правно основание чл. 325, ал.1,т.3 вр.чл.326, ал.1
КТ и дата на прекратяване на договора- 09.09.2021г. Съдът приел тезата на
ответника,че договорът е срочен и се прекратява по т.3 ,без ответникът да е
провел пълно иглавно доказване на наличие на основаниея по чл.68, ал.1,т.1
от КТ-че заеманата длъжност учител е временна,сезонна или краткотрайна
работа и дейност.Съдът неправилно приел,че не се дължи обезщетение за
допълнителен отпуск за ненормиран работен ден за пет дни с мотиви,че за
въпросните дейности/ събрания,родителски срещи, екскурзии и прочие/ не се
полага възнаграждение за ненормиран работен ден, а за тези дейности е
предвиден удължен размер на платения годишен отпуск по чл.24, ал.1 от
наредбата за работното време,почивките и отпуските.Съдът игнорирал и
нарушението-прекратяване на трудовия договор по време на отпуск по болест
по болничен лист № Е20211545059 и заповедта била връчена едва на
25.10.2021г., поради което ищецът не получил обезщетение за временна
нетрудоспособност от НАП за периода от 10.10.2021г. до 27.10.2021г.не била
обсъдена и претенцията за лихви върху обезщетението за неспазено
предизвестие,считано от датата на прекратяване на договора до окончателно
плащане на сумите..Иска се отмяна на решението в атакуваната част и
уважаване исковите претенции изцяло.Претендират се съдебно-деловодни
разноски за въззивната инстанция.
Въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна.Трудов
договор №№ 1129 от 09.09.2020г. бил сключен за срок от една година и
прекратен поради изтичането му на 09.09.2021г.Фактът,че Ц. подал
предизвестие ,в което определил дата на прекратяването на договора
07.09.2021г.бил без значение.работодателят не дължал обезщетение за
неспазено предизвестие при положение,че договорът е срочен.На същото
основание не дължал обезщетение за неполучавано обезщетение за временна
нетрудоспособност за време след прекратяване на трудовия договор.Що се
отнася до обезщетение за ползване на отпуск по болест във връзка с
боледуване от Ковид-19, съгласно чл.39а от Колективния трудов договор в
сферата на образованието от 17.08.2020г. вр.Решение от 25.01.2021г.,такъв от
пуск се давал само по заявление на педагогическия специалист не по-късно
от три месеца след заболяването.Ищецът представил само лабораторни
резултати за наличие на атнтитела,от които не можело да се установи откога е
заболяването.неоснователна била претенцията за обезщетение за
допълнителен платен отпуск по чл.156, ал.1 , т.2 КТ,тъй като присъствието в
дни за екскурзии, олимпиади и прочие било част от функциите,присъщи на
длъжността „учител“ съгласон чл.5, ал.1,т.14 от Наредба №
15/2019г.въззиваемата страна иска потвърждаване на решението в
обжалваната част и присъждане на разноски за въззивното производство.
След преценка на данните по делото поотделно и в тяхната съвкупност,
2
настоящият състав намира въззивната жалба процесуално допустима, но
неоснователна.
По делото е безспорно,че в трудовия договор,сключен на 09.09.2020г., е
посочено изрично,че е със срок една година.Клаузата не е нищожна като
противоречаща на закона по изложените от въззивника аргументи.Именно
поради спецификата на професията е неподходящо прекъсване на трудовия
договор през учебната година в произволен момент ,без специални
уважителни причини.Волята на законодателя не може да се тълкува в
обратния смисъл,защото не е легитимна цел допускане на смущения в
учебния процес, каквото би било внезапната смяна на учител.Желанието на
Ц. да прекрати договора два дни по-рано е било уважено в негов интерес,тъй
като е възможно за него да е било целесъобразно да прекрати трудовото си
правоотношение с ответното учебно заведение преди 09.09.2021г. В случая
работодателят не е действал недобросъвестно.Предвид срочността на
трудовия договор, работодателят не дължи обезщетение за неспазен срок за
предизвестие и лихви за обезщетението.Не е допуснато процесуално
нарушение,изразяващо се в невъзлагане в тежест на ответника да докаже
специално основания,изключващи прекратяване на договора преди началото
на новата учебна година и в рамките на уговорения срок.Не се дължи
обезщетение за допълнителен отпуск поради преболедуване от КОВИД-
19,тъй като не са представени доказателства за периода на боледуването.Не
се дължи обезщетение за неползван допълнителен отпуск за работа на
ненормиран работен ден в размер на пет дни за всяка календарна година/2020
и 2021г./,тъй като специфичните функции на педагогическата професия
включват ангажимент за присъствие на мероприятия в почивни дни и се
компенсират от регламентирания в НРВПО платен годишен отпуск в размер
на 48 работни дни.Не се дължи обезщетение за прекъснато плащане на
обезщетение от НОИ за време,през което работникът е временно
нетрудоспособен поради заболяване,но трудовото му правоотношение с
конкретния работодател е прекратено. Настоящият състав споделя изводите
на първоинстанционния съд от фактическа и правна страна ,поради което
решението следва да бъде потвърдено в обжалваната му част. В останалата
част решението е влязло в сила.
Водим от горното, Софийски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 27 от 23.01.2024г. на РС-К. в частта му, с
която са отхвърлени исковете на К. Л. Ц. против СУ“П.Б.“ гр.К. за
обезщетение в размер на 606.36 лв. за неползван отпуск от 10 дни за
боледуване от КОВИД-19, ;сумата 606.36 лв. обезщетение за допълнителен
отпуск за ненормиран работен ден/по пет дни за 2020г. и 2021г./ ;сумата
527.39 лв. обезщетение за неизплатен болничен от НОИ за периода от
10.10.2021г. до 27.10.2021г. и сумата 2 668 лв. обезщетение за неспазено
предизвестие от два месеца, и Ц. е осъден да заплати на училището 897.09 лв.
3
съдебни разноски.
В останалата част решението е влязло в сила.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4