РЕШЕНИЕ
№ .......
гр.С., 22.02.2016 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 15 състав, в публичното съдебно заседание на първи
октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА БАЛИНОВА
при
участието на секретаря С.А., като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 17490 по описа за 2014 год. по
описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
иск по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./.
Ищецът М.П.М.
твърди, че на 06.08.2010 год., около 11:00 ч. на първокласен път ПП-1-4, между
гр. Омуртаг и гр. Търговище е настъпило ПТП между следните МПС - л.а. „Фиат
Пунто“, с per. ********, л.а. Форд Фокус“ с per. № ********, автобус марка
„Скания“, с per. № ********, л.а „Шкода Фабия“ с per. № ******** и т.а
„Фолксваген Транспортер“ с per. № ********, вследствие на което е починал
наследодателя му П.М.К.. Твърди се,
че по повод настъпилото пътнотранспортно произшествие срещу водача на лек
автомобил марка „Фиат” модел „Пунто” с per. ******** - С. С.К. е било
образувано НОХД № 152/2011 г. по описа на Окръжен съд гр. Търговище, по което е
постановена Присъда № 13 от 31.01.2013 г., с която лицето е признато за виновно
и на основание чл. 343, ал. 1 б.”В” във връЗ.а с чл. 342, ал. 1 от НК във
връзка е чл. 36 и чл. 54 от НК му е наложено наказание. Поддържа, че в резултат
на ПТП е понесъл неимуществени вреди от загубата на своя баща П.М.К.. Сочи, че
отговорността на управляващият автомобила била обект на застрахователно покритие
по договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилисти“, страна по
който е застрахователното дружество – ответник.
По
изложените съображения ищецът, моли съда да осъди ответника да му заплати, на
основaние чл. 226, ал.1 КЗ сумата от 150 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, ведно
със законната лихва, считано от датата на настъпване на увреждането –
06.08.2010г. до окончателното й изплащане. Претендира адвокатско възнаграждение
по чл.38 от ЗА.
Ответникът ЗК
„Л.И.“ АД оспорва иска по размер. Счита същият за завишен, тъй като във връзка
с процесното ПТП е образувана щета № 00010-1000-01-
13-7528 и на ищеца е изплатено застрахователно обезщетение от 50 000 лв.
Твърди, че изплатеното обезщетение изцяло възмездява претърпените от ищеца
вреди. На основание чл.111, б.“В“ ответникът е направил възражение за
погасителна давност по отношение на акцесорната претенция за законна лихва,
считано от датата на настъпване на увреждането - 06.08.2010 год. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след
като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК намира от фактическа
и правна страна следното:
Софийски
градски съд е сезиран с иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./.
Разпоредбата
на чл. 226, ал.1 от КЗ дава право на увреденото лице при пътно-транспортно
произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените вреди направо срещу
застрахователя, при който деликвента има застраховка “Гражданска отговорност”.
Когато пострадалият е починал, увредени се явяват най – близките му, чиито кръг
е посочен в ППВС № 4 от
От
представените и приети по делото писмени доказателства се установи, че на
06.08.2010г. около 11:00 ч. на първокласен път ПП-1-4, между гр. Омуртаг и гр.
Търговище е настъпило ПТП между следните МПС - л.а. „Фиат Пунто“, с per. ********, л.а. Форд Фокус“ с per. № ********, автобус
марка „Скания“, с per. № ********, л.а „Шкода Фабия“ с per. № ******** и т.а
„Фолксваген Транспортер“ с per. № ********, вследствие на което е починал
бащата на ищеца П.М.К..
Лекият
автомобил „Фиат Пунто“ е бил собственост на П.К., като към момента на ПТП е бил
управляван от съпругата му С. С.К., която движейки се по първокласен път ПП-
1-4, посока от гр. С. за гр. Варна около 11:00 ч. достига участъка на
км.213+400 в близост до с. П., обл. Търговище като при навлизане в ляв на
посоката за движение завой допуска десните гуми на автомобила да излязат от
банкета, в резултат на което губи управление над автомобила и същият навлиза в
средната лента за движение и се удря в насрещно движещия се л.а „Шкода Фабия“,
след което се удря в предната лява част на т.а „Фолксваген Транспортер“, който
от удара навлиза в дясната лента по посоката си на движение и реализира удар с
намиращия се там автобус марка „Скания“. След описания по-горе механизъм на
удара, л.а. „Фиат Пунто“ се връща в своята лента за движение, където се
установява в покой и е ударен от идващия зад него л.а. Форд Фокус“ в областта
на предно ляво колело.
В резултат
на гореописания пътен инцидент, возещият се на предна дясна седалка на л.а.
„Фиат Пунто“ - П.К. е получил съчетана черепно - мозъчна и гръдна травма,
травматични изливи на кръв под твърдата и меките мозъчни обвивки, мозъчна
контузия - кръв в мозъчните стомахчета, мозъчен оток, счупване на ребра по две
линии в дясно с разместване на костните фрагменти и разкъсване на париеталната
плевра и междуребрената мускулатура, свободно излята кръв в гръдната кухина,
разкъсно - контузии рани в дясната теменно слепоочна част на главата. Въпреки
проведеното лечение на 10.08.2010 г. в МБАЛ - гр. Търговище същият е починал.
По повод
настъпилото пътнотранспортно произшествие срещу водача на лек автомобил марка
„Фиат” модел „Пунто” с per. ******** - С. С.К. е образувано НОХД № 152/2011 г.
по описа на Окръжен съд гр. Търговище, по което е постановена Присъда № 13 от
31.01.2013 г., по която лицето е признато за виновно и на основание чл. 343,
ал. 1 б.”В” във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК във връзка е чл. 20, ал. 1 и 2 от ЗДвП и чл. 36 и чл. 54 от НК и е наложено наказание от една година и шест
месеца „лишаване от свобода“, като на основание чл.66 от НК е отложено за срок от
три години. С Решение по ВНДОХ № 101/2013 г. била изменена присъдата от
31.01.2013 г. на Окръжен съд гр. Търговище, постановена по НОХД № 152/2011 г. в
наказателно осъдителната й част, като подсъдимата е била оправдана по
обвинението за нарушаване на разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, и
наказанието и е намалено на шест месеца „лишаване от свобода“. На 07.02.2014г.
с Решение № 531, ВКС е оставил в сила решението на Варненския апелативен съд.
Съгласно
разпоредбата на чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за настоящия граждански съдебен състав, разглеждащ гражданските
последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. С оглед на това съдът достигна до правния извод, че
водачът на л.а. автомобил марка „Фиат” модел „Пунто” с per. ******** - С. С.К.
е извършил виновно противоправно деяние, което е в разрез с описаните по – горе
разпоредби на ЗДвП.
В настоящото производство няма спор, че към датата на
настъпване на ПТП по отношение на увреждащия автомобил е бил сключен договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, страна по който е ответникът
по делото, в качеството му на застраховател. Налице са и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД.
От представеното удостоверение за наследници №
000099/24.08.2010г., издадено въз основа на Акт за смърт № 0398/10.08.2010г. безспорно се установи, че ищецът е син и законен наследник на починалия при ПТП - П.К., и в това си
качество е от кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени
вреди.
От гореизложеното съдът намира, че искът за репариране
на неимуществени вреди се явява основателен и доказан по основание.
По делото се установи, а и страните не спорят, че по
повод причинените неимуществени вреди извънсъдебно ответното дружество е
изплатило на ищеца по щета № 0000-
1000-01-13-7528 обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 50 000
лв. на 21.12.1013г.
За определяне размера на обезщетението, доколкото
неимуществените вреди по своя характер са негативни преживявания в резултат от
въздействието на определен факт върху физическата и психо-емоционалната сфера
на индивида, следва да се съобразят депозираните по делото гласни
доказателства. От показанията на свидетеля Владислав Младенов, се установи, че
ищецът е живеел заедно със своите родители и е бил в прекрасни отношения с тях,
разчитал е на финансовата и морална подкрепа своя баща. След инцидента той се
затворил в себе си, не излизал с приятелите си и не искал да кара кола. Страдал
от безсъние.
В настоящото производство спорът между страните се
свежда до размера на обезщетението за неимуществени вреди.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението следва да бъде
определено съобразно принципа на справедливостта. Въпреки липсата на възможност
за съпоставяне между претърпените болки и страдания и паричната престация,
законодателят е дал възможност на увредения да претендира за парично
обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във
всеки конкретен случай какъв е справедливия размер на това обезщетение. Съдебната
практика приема като критерии за определяне на справедливо обезщетение житейски
оправданото и утвърденото в практиката обезщетение за аналогични случаи, но
съобразени с конкретния случай.
В резултат на пътно-транспортното произшествие,
станало на 06.08.2010г. е починал бащата на ищеца. Съдът приема въз основа на
показанията на разпитаният свидетел и от житейска гледна точка, че в резултат на това ищецът е претърпяла вреди,
изразяващи се в болки и страдания от загубата на родител. При определяне
размера на дължимото обезщетение съдът взема предвид както характера и степента
на увреждането, така и изплатеното извънсъдебно
застрахователно обезщетение в размер на 50 000 лв., с оглед на което съобразно
чл. 52 от ЗЗД, съдът приема, че размерът на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди следва да е в размер на 60 000 лв. За тази част искът с правно основание чл. 226,
ал.1 от КЗ е основателен и доказан и следва да се уважи, като в останалата част
за разликата до 150 000 лв., следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Относно иска за присъждане на законна лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди, съдът намира, че отговорността на
застрахователя е обусловена от отговорността на прекия причинител на
увреждането, поради което забавата на застрахователя се определя по общите правилата на
непозволеното увреждане. При задължение от непозволено увреждане,
длъжникът се смята в забава и без покана, поради което върху определеното
обезщетение се дължи лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД от деня на увреждането по аргумент от чл.84 ал.3 ЗЗД. Във връзка с
този иск, обаче, ответникът е направил възражение за изтекла в негова полза
погасителна давност на основание чл. 111, б. „в” от ЗЗД.
Съдът намира това възражение за основателно, поради
следните съображения:
По отношение за вземането за лихви, включително за
минал до исковата молба период е налице задължителна съдебна практика,
постановена по реда на чл.290 от ГПК – Решение № 329/21.04.2008 г. на ВКС по
т.д. № 1032/2007г., постановено по ГПК /отм./; Решение № 72/30.04.2009 г. на
ВКС по т.д. № 475/2008 г. и Решение №
67/24.06.2011 г. на ВКС по т.д. № 323/2010 г., І т.о., ТК, в които е прието, че
лихвата върху обезщетение за неимуществени вреди, се погасява с тригодишна
давност по чл. 111 б.“в“ от ЗЗД.
В същото време, съгласно тази разпоредба, с изтичане
на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други
периодични плащания. С оглед на гореизложеното съдът приема, че възражението на
ответника за изтекла погасителна давност по отношение на иска по чл.86, ал. 1
от ЗЗД е основателно за времето до 05.11.2011 г., т.е. три години преди
завеждане на исковата молба. Предявяването на иска има за последица
прекъсването на давността /чл.116, б.“б“ от ЗЗД/ и начало на нова давност.
Поради това при вземания с периодичен характер, каквото е и вземането за лихви,
погасени следва да се считат онези от тях, които са извън тригодишния период
преди датата на исковата молба. В този смисъл са решения на ТК - Решение № 72 от 30.04.2009г. по т.д. №
475/2008г., ІІ т.о., Решение № 175 от 28.10.2010г. по т.д. № 54/2010г. по т.д.
№ 54/2010г., ІІ т.о., Решение № 97/06.07.2009г. по т.д. № 745/2008г., имащи
задължителен характер за съдилищата. Следователно в настоящата хипотеза,
законната лихва по реда на чл.86, ал.1 от ЗЗД върху дължимото застрахователно
обезщетение от 60 000 лв., следва да бъде присъдена от дата 05.11.2011г.
до окончателното изплащане на главницата, като за периода от 06.08.2010г. до 04.11.2011г.
искането е погасено по давност и следва да се отхвърли.
При този изход на спора на основание чл.78, ал. 1 от ГПК вр. чл.38, ал.2 от ЗА вр. с чл. 7, ал. 2, т.4 от Наредба № 1 за минималните
размера на адвокатските възнаграждения ответникът следва да бъде осъден да
заплати на адв. К.Д. сумата от 2 012 лв., съразмерно на уважената част от иска.
Ответникът също има право на юрисконсултско
възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от иска на основание чл. 78,
ал. 8 ГПК вр. чл. 7, ал.
2, т.4 от Наредба № 1 за минималните размера на адвокатските възнаграждения в
размер на 3 018 лв.
Ответникът на основание чл. 78, ал.6 от ГПК следва да
бъде осъден да заплати по сметка на СГС сумата 2 400 лв., представляваща
държавна такса, съразмерно с уважената част от иска.
Мотивиран от горното, Софийски
градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ******** да заплати на М.П.М., ЕГН **********, на основание
чл. 226, ал. 1 КЗ сумата от 60 000 лв. – застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди – страдания и стрес, вследствие на смъртта на баща му,
настъпила на 10.08.2010 г. като последица от пътно – транспортно произшествие,
реализирано на 06.08.2010г. по вина на С. С.К., чиято гражданска отговорност
като автомобилист за вреди, причинени при управлението на лек автомобил марка
„Фиат” модел „Пунто” с per. ******** към посочената дата е била застрахована
при ответника, ведно със законната
лихва, считано от 05.11.2011г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 226, ал. 1 КЗ за
разликата до пълния предявен размер от 150 000 лв., както и иска за мораторна
лихва за периода 10.08.2010 г. – 04.11.2011 г.
ОСЪЖДА М.П.М., ЕГН ********** ***“ АД, ЕИК ********, на основание чл.
78, ал. 8 ГПК сумата 3 018 лв. - юрисконсултско
възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ******** да заплати на адв. К.Д. – САК, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата 2 012 лв. – адвокатско възнаграждение при предоставена
безплатна адвокатска защита, съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ******** да заплати на Софийски градски съд, на основание чл.
78, ал. 6 ГПК сумата 2 400 лв. –
държавна такса, дължима съразмерно на уважената част от иска.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: