№ 257
гр. Търговище, 19.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, XI СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Йоханна Ив. Антонова
при участието на секретаря Женя Люб. Иванова
като разгледа докладваното от Йоханна Ив. Антонова Гражданско дело №
20223530100853 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по предявен конститутивен иск с правно основание чл. 58
от Закона за кооперациите.
Ищцата П. Т. К. от гр.Търговище, действаща чрез процесуален представител
и съдебен адресат адв.А. М.-ТАК твърди в исковата молба, че е *** в
ЗКПУ“Житница“ с.Кръшно, общ.Търговище, ЕИК *********. Излага, че на
18.06.2022г. от 11,00ч. в с.Кръшно е било проведено извънредно общо
събрание на кооперацията, на което ищцата не е присъствала, а разбрала за
взетото от ОС решение за промяна на устава на кооперацията от извършеното
вписване на 04.07.2022г. Сочи още, че след като се запознала с приетото
решение и новия устав, същата счита, че това решение е незаконосъобразно,
доколкото някои от разпоредбите на новия устав противоречат на закона и на
стария устав от 02.05.2009г., а именно: в чл.7,ал.1 от новия устав е записано,
че „член на кооперацията може да бъде всеки български гражданин, който е
навършил 16г., не е поставен под пълно запрещение и е съгласен с устава…“,
което ищцата счита, че е в нарушение както на чл.6 и чл. 44 от Конституцията
на Република България, прогласяващи свобода на сдружаване и равенство
пред закона, така и противоречи на чл.7,ал.1 от ЗК; в чл.4,1 от новия устав е
записано задължение на всеки член –кооператор внасянето на цялата
притежавана от него земя за обработване н кооперацията и продажбата й само
и единствено след предварително отправяне на предложение за закупуване от
кооперацията, за което счита, че е в нарушение на чл. чл.1,чл.7 и чл.9,ал.1,т.6
от ЗК, като противоречи и на чл. 1,ал.1,чл.7 и чл.9,т.7 от новия устав, като
излага подробни съображения, изтъквайки, че част от кооператорите изобщо
не притежават земеделска земя и новите разпоредби на устава в тази връзка
1
установяват състояние на дискриминация на ***ите, притежаващи земя по
отношение на тези, които не притежават такава. На следващо място се излага,
че взетото решение, с което е приет новият устав е незаконосъобразно и
защото е прието от общо събрание, свикано от управителен съвет, който е
избран незаконно с предходно решение на общото събрание и което решение
е отменено с решение на РС Търговище, потвърдено с решение на ОС
Търговище.С оглед на изложеното, ищцата приема, че за нея е налице правен
интерес от предявяване на настоящия иск за отмяна на решението на общото
събрание на кооперацията от 18.06.2022г., с което е приет новия устав на
същата, като незаконосъобразно; претендират се разноски. В съдебно
заседание и в писмени бележки претенцията се поддържа от процесуалния
представител на ищцата адв.А. М.-ТАК, който пледира за уважаването му,
претендира разноски.
В срока и по реда на чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответница
чрез процесуалния му представител и съдебен адресат адв. Н. М.-САК, в
който се изразява становище за недопустимост на иска, с оглед изтичане на
преклузивния двуседмичен срок от датата на общото събрание, респ. от
узнаването му от ищцата, а по същество претенцията се оспорва, като
неоснователна.Излагат се съображения относно това, че притежаването на
земеделска земя от чужденци е по-скоро екзотика, предвид съществуващите
законови ограничения, а задължението на ***ите за внасят земята си в
кооперацията съответствува на целите й и правото им да се сдружават за
задоволяване на своите интереси, излага подробни съображения, като моли
съда да отхвърли иска, като неоснователен; претендира разноски. В съдебно
заседание и в писмени бележки възраженията се поддържат от адв. Н. М.-
САК, който пледира за отхвърлянето на иска; претендира разноски.
Относно възражението на ответната страна за недопустимост на предявения
иск, съдът приема следното: съгл. разпоредбата на чл. 58,ал.1 от ЗК,
решенията и действията на органите на кооперацията, които противоречат на
закона или на устава, могат да се отменят чрез иск, предявен пред районния
съд по седалището й, а съгл. ал.3-членът на кооперацията може да предяви
иск в двуседмичен срок от деня на решението, а ако не е присъствал при
решаването - от деня на узнаването или уведомяването му. По делото не е
спорно, че ищцата не е присъствала на обявеното общо събрание(ОС) на
18.06.2022г., видно и от приложения списък на присъствалите на събранието,
а от депозираната от нея молба от 20.06.2022г. до кооперацията се
установява, че същата е поискала препис от протокола на проведеното
събрание, съдържащ взетите решения, като данни такъв да й е представен
няма по делото и предявяването на иска е направено с депозиране на исковата
молба на 06.07.2022г.В тази връзка, съдът приема за неоснователно
възражението на ответника за недопустимост на предявения иск, доколкото
съгл. трайната съдебна практика, срокът за предявяване на иска по чл.58 ал.1
от ЗК е преклузивен и тече от датата на решението, а ако кооператорът не е
присъствал при провеждането на общото събрание (както е в случая), то
2
срокът тече от узнаването, но винаги изтича в рамките на тримесечния срок
от провеждането на събранието-решение № 186/17.10.2018г. по т.д.
№1563/2017г. на ВКС I т.о., решение № 162/15.03.2016г. по т.д.№ 1855/2014г.
на ВКС, II т.о. и др.Следва да се посочи още, че доколкото съгл. разпоредбата
на ч.21,т.1-4 от Устава на кооперацията от 02.05.2009г., действал към
момента на обявяване на насроченото ОС, уведомяването е предвидено да се
извършва кумулативно чрез писмена покана, разгласявана чрез поставяне на
видно място в селото, съобщаване по местните радиоуредби в селото и в
гр.Търговище и чрез публикуване в областния вестник, то доколкото от
единственото представено в тази връзка доказателство по делото, а именно-
копие на вестник с видима дата 06.06.2022г. с публикувана обява, не е ясно в
кой точно вестник е публикувана, а за другите способи липсват
доказателства, то не може да се направи еднозначен извод дали поканата с
датата на насроченото извънредно ОС е надлежно съобщена, респ. следва да
се приеме, че ищцата не е пропуснала преклузивния срок по чл. 58 от ЗК,
поради което предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан по
същество.
След преценка на доказателствата по делото и като съобрази доводите и
исканията на страните, съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
Между страните не е спорно обстоятелството, че ищцата е *** в ответната
ЗПКУ“Житница“ с Кръшно, общ.Търговище, както и че на 18.06.2022г. е
проведено извънредно ОС на което е приет нов устав на кооперацията.Това се
установява и от Протокол от 25.05.2022г. на УС на кооперацията, в който е
обективирано решението за провеждане на извънредно ОС на 18.06.2022г. за
приемане на нов устав на кооперацията; приложени са и покана до
кооператорите за свиканото ОС, в която е посочен час за откриване на ОС
10,00ч., а при липса на кворум-от 11,00ч. като от приложения списък на
присъствалите на посоченото ОС се установява, че от общо 105 ***и, на ОС
на 18.06.2022г. са присъствали 35 членове, а от Протокол от 18.06.2022г. от
проведеното ОС се установява, че новият Устав на кооперацията е приет с
мнозинство от всички присъствали 35 ***и.Видно от съдържанието на устава,
съгл. оспорената от ищцата част от него, в чл.1,ал.1 от него е посочено, че
кооперацията е доброволно сдружение на физически лица-собственици на
земеделска земя, намираща се в землищата, в които кооперацията обработва
земя, които чрез съвместна производствена и обслужваща дейност,
взаимопомощ и сътрудничество се стремят да удовлетворяват своите
икономически и социални интереси; в чл.7,ал.2 от същия е посочено, че член
на кооперацията може да бъде всеки български гражданин, който е навършил
16 години, който не е поставен под пълно запрещение и е съгласен с Устава й;
в чл. 10,т.4.1 е посочено задължението на всеки *** за внасяне на цялата
притежавана от него земеделска земя, намираща се в землището, в което
кооперацията обработва земя, за обработване от кооперацията, въз основа на
договор за аренда, наем или съвместна обработка, а в т.4.4. е предвидено в
3
случаите, в които *** продава земеделска земя, да я предлага за закупуване
първо на кооперацията.В устава са уговорени и другите права и задължения
на ***ите.Относно доводите на ищцата за приемане на процесното решение
за промяна на устава на ОС, свикано от незаконно избран нов управителен
съвет, по делото е приложено и решение № 7/10.01.2022г. по гр.д.№
788/2021г. по описа на РС Търговище (частично потвърдено с решение №
107/2022г. по описа на ОС Търговище, по което е депозирана касационна
жалба) и от което се установява, че съдът е отменил решението на ОС за
избор на нов управителен съвет, но до момента производството по това дело
не е приключило с влязъл в сила съдебен акт.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните
правни изводи:Предявен е иск за отмяна на решение на ОС на кооперация с
пр. осн. чл. 58,ал.1 от ЗК. Съгласно разпоредбата на чл.58,ал.1 от ЗК,
решенията и действията на органите на кооперацията, които противоречат на
закона или на устава, могат да се отменят чрез иск, предявен пред районния
съд по седалището й, а съгл. ал.2, искът може да се предяви от всеки член на
кооперацията.Доколкото не е спорно, че към момента ищцата е ***, то
същата е надлежно легитимирана да предяви настоящия иск. Съгл. трайната
съдебна практика, в производството по иска по чл.58 ЗК проверката, която
извършва съда е, спазени ли са изискванията на закона и устава, свързани с
процедурата на провеждане на събранието и валидността на взетите решения.
Касае се за съдебен контрол върху законосъобразността, а не на
целесъобразността на взетите решения. Казано с други думи, съдебният
контрол се ограничава до проверка за това дали взетите решения на ОС не
противоречат на императивни правни норми.Относно доводите на ищцата за
незаконосъобразност на избора на нов управителен съвет, извършен с
предходно решение на ОС от 06.05.2022г., то доколкото същото решение е
предмет на съдебен контрол и образуваното съдебно производство не е
приключило, то до приключването на това производство и евентуална отмяна
на посоченото решение на ОС и вписването му, същото е задължително за
кооператорите, при което доводите на ищцата са неоснователни.
В случая ищцата оспорва разпоредби от приетия на процесното ОС от
18.06.2022г. нов Устав на кооперацията, като на първо място се оспорва
разпоредбата на чл. в чл.7,ал.1 от новия устав, в която е записано, че „член на
кооперацията може да бъде всеки български гражданин, който е навършил
16г., не е поставен под пълно запрещение и е съгласен с устава…“, което
ищцата счита, че е в нарушение както на чл.6 и чл. 44 от Конституцията на
Република България, прогласяващи равенство пред закона и свобода на
сдружаване, така и противоречи на чл.7,ал.1 от ЗК.Ответникът се позовава на
ограниченията за придобиване на земеделска земя от чужденци по см. на чл.
22,ал.1 от КРБ съгл. която чужденци и чуждестранни юридически лица могат
да придобиват право на собственост върху земя при условията, произтичащи
от присъединяването на Република България към Европейския съюз или по
силата на международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила
4
за Република България, както и на разпоредбата на чл. 3в от ЗСПЗЗ, съобр
която се изисква уседналост от 5 години, като в тази връзка, съдът приема
следното:На първо място, ЗК в чл. 1, чл.2,ал.1 и чл. 7,ал.1 не предвижда
ограничение относно физическите лица, които могат да участват в
кооперацията по признак гражданство.Конституцията на Република България,
в чл. 22,ал.1 установява, че чужденци и чуждестранни юридически лица
могат да придобиват право на собственост върху земя при условията,
произтичащи от присъединяването на Република България към Европейския
съюз или по силата на международен договор, ратифициран, обнародван и
влязъл в сила за Република България, както и чрез наследяване по закон, като
съгл. чл.6,ал.2 всички граждани са равни пред закона и не се допускат
никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса,
народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование,
убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или
имуществено състояние.В тази връзка, разпоредбата на чл. 3,ал.4 от ЗСПЗЗ
установява, че чужденци или чуждестранни юридически лица могат да
придобиват право на собственост върху земеделска земя при условията на
международен договор, ратифициран по реда на чл. 22, ал. 2 от
Конституцията на Република България, обнародван и влязъл в сила, а
чужденците - и при наследяване по закон, а чл.3в уточнява, че за чужденци,
придобили право на собственост върху земеделска земя по силата на
наследяване, правилата за уседналост не се прилагат.Посочената правна
регламентация недвусмислено сочи, че право на собственост върху
земеделска земя могат да притежават не само български граждани, но и
чужденци-физически лица както по силата на ДЕС, така и при наследяване по
закон, поради което доводите на процесуалния представител на ответника в
тази връзка за т.нар.“екзотична хипотеза“ съдът намира за несъстоятелни.С
оглед на посочената регламентация и като счита, че свободата на договаряне
както в кооперативното право, така и в облигационното напр. не е абсолютна,
а е ограничена от спазване на императивните норми, както и от правилата на
морала и добросъвестното упражняване на права, съдът приема, че
включеното в чл. 7,ал.1 от новия Устав на кооперацията изискване към член
кооператорите да са само български граждани противоречи както на
посочените по-горе разпоредби на КРБ, така и на разпоредбите на чл. 3 и сл.
от ЗСПЗЗ, а също и на чл. 1, чл.2,ал.1 и чл. 7,ал.1 от ЗК, поради което
доводите на ищцовата страна за незаконосъобразност на устава в тази част са
основателни, а посочената разпоредба в устава противоречи на
закона.Аналогично, противоречаща на посочените императивни норми е и
разпоредбата на чл. 1,ал.1 от оспорения устав, в която е посочено, че
кооперацията е доброволно сдружение на физически лица-собственици на
земеделски земи намиращи се в землищата, в които кооперацията обработва
земя доколкото с нея се въвежда и имуществен ценз на ***ите, в пряко
противоречие с чл. 6 от КРБ и изключва правото на лица, непритежаващи
земеделска земя да упражнят правото си на коопериране. Относно оспорените
5
разпоредби на чл. 10,т.4.1 и т.4.4 от новия устав, изискващи кооператорите да
внесат в кооперацията притежаваната от тях земеделска земя, а при
продажбата й първо да я предложат за закупуване на кооперацията, съдът
приема следното: Съобр. задължителната съдебна практика, напр. решение №
48/19.04.2011г. по т.д.№ 527/2010г. на ВКС, I т.о. и др., след като чл.31,ал.4
ЗК дава право на членът на кооперацията да избира начина на ползуване на
своите земи, чрез доброволното си членство в нея, той се е съгласил с устава
за част от тези начини. Законосъобразно е в устава на кооперацията да има
изисквания към ***ите, които членуват в нея доброволно и са съгласни с
него, да предоставят за обработване в кооперацията собствената си
земеделска земя, която не ползуват лично.В случая, с посочената
разпоредба на чл. 10,т.4.1 е въведено задължение на кооператорите да внесат
в кооперацията не само земята, която не обработват лично, но цялата такава,
което противоречи на чл. 31,ал.4,т.2 от ЗК и е незаконосъобразна.Що се
отнася до изискването по чл.10,т.4.4 от устава, установяващ право на
изкупуване от кооперацията, съдът приема следното: Така уговорено,
изискването по чл.10,т.4.4 от устава е сходно с изкупуването по чл. 33 от ЗС.
По своята същност правото на изкупуване по ч. 33 от ЗС представлява
своеобразна законово уредена рестрикция на правото на собственост върху
идеална част от недвижим имот, при което се засяга правомощието
разпореждане, като се ограничава свободният избор на купувач. Още с
разясненията на ТР № 50/1.06.1956 год. на ОСГК на ВС се приема , че
разпоредбата на чл. 33 ЗС има ограничителен характер, който се проявява по
отношение кръга на купувачите на идеални части от съсобствен недвижим
имот чрез уредената възможността за изкупуване от съсобственика, който не
се е разпоредил ( нито е обещал да се разпореди ) за изкупуване на своята
идеалната част от съсобствения недвижим имот.По въпроса дали
ограничителният характер на разпоредбата се разпростира и по отношение на
други разпоредителни сделки с идеалните части от съсобствен недвижим
имот, предмет на иска по чл. 33 ал.2 ЗС, в съдебната практика няма
отклонения от тезата, че принудително изкупуване по чл. 33 , ал.2 ЗС може да
има само при разпореждане на иделната част от съсобствения недвижим имот
с договор за покупко – продажба.Затова и с разясненията на ТР № 5/2012
година от 28.11.20102 година, ОСГК на ВКС е прието, че задължението за
приоритетно предложение за закупуване на частта на съсобственик от общия
недвижим имот съществува само при договор за продажба на идеалната част
изцяло или частично от съсобствения имот, към което следва да се причисли
такова задължение и при продажбата на част от правото на строеж, което
обуславя извод , че производството по изкупуване, така като е уредено е
нормата на чл. 33, ал.2 ЗС има за приложно поле само хипотези на
разпореждане от страна на съсобственик на идеалната си част от недвижим
имот само по силата на договор за покупко продажба.( в този см. и решение
№ 48/10.06.2021г. по гр.д.№ 3001/2020г. на ВКС, II г.о.).С оглед на
изложеното съдът приема, че разпоредбата на чл.10,т.4.4 от Устава
6
недопустимо ограничава правото на собственика да се разпорежда със
собствеността си, доколкото в ЗК не е предвидено право на изкупуване,
поради което е незаконосъобразна.
С оглед на изложеното, съдът приема, че оспореното решение на
извънредното ОС на ответната кооперация, с което е приет новият Устав на
кооперацията от 18.06.2022г., съдържащ редица противоречащи на
императивния материален закон клаузи следва да бъде отменено, като
незаконосъобразно, на осн. чл.59,ал.1 от ЗК.
По разноските:С оглед изхода от спора, ответникът следва да заплати на
ищеца разноските по делото в размер на 30лв. платена държавна такса и
1000лв. платено адв. възнаграждение, или общо 1 030лв., на осн. чл. 78,ал.1
от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по иск на П. Т. К. с ЕГН ********** от гр.Търговище,
ул.“*** против ЗКПУ“Житница“ с.Кръшно, общ.Търговище, ЕИК *********,
представлявано от председателя С. Р., решение от извънредно Общо събрание
от 18.06.2022г., отразено в протокол от 18.06.2022г., с което по
т.1(единствена) е приет нов Устав на кооперация „Житница“, с.Кръшно,
общ.Търговище, като незаконосъобразно, на осн. чл. 59,ал.1 от ЗК.
ОСЪЖДА ЗКПУ“Житница“ с.Кръшно, общ.Търговище, ЕИК
*********, представлявано от председателя С. Р., да заплати на П. Т. К. с ЕГН
********** от гр.Търговище, ул.“*** разноските по делото в размер на 1
030лв., на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Окръжен съд - Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
7