№ 526
гр. София, 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20211110213656 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод депозирана жалба от С.С.Т.. – законен представител на
юридическото лице „***“ ЕООД, ЕИК *** срещу електронен фиш за налагане на
имуществена санкция за нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, серия Г № 0009768, издаден от СДВР, с който за
нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1, вр. чл. 461, т. 1 от Кодекса за застраховането КЗ), на
дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 2000 лева на основание чл. 638, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от КЗ.
С жалбата се изразява недоволство от атакувания електронен фиш. Излагат се
подробни аргументи за неговата незаконосъобразност и се иска отмяната му. Сочи се,
че нямало никаква яснота какво е извършеното нарушение.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се
представлява.
За АНО, редовно призован, не се явява представител. Депозирани са писмени
бележки, с които се иска да бъде потвърден изцяло издаденият ел. фиш, претендира се
юрисконсултско възнаграждение, като се прави възражение за прекомерност на
евентуално поискано адвокатско възнаграждение от другата страна.
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано лице,
подадена е в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, съдържа
необходимите реквизити и производството по делото е редовно образувано пред РС-
1
София.
Софийският районен съд, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 01.07.2019 г. в 18:47 часа, мобилна система за видеоконтрол № SD2D0010
заснела товарен автомобил марка „***“, модел „**“ с рег. № *** да се движи в град
София по ПП – I-8. Заснетият автомобил бил собственост на юридическото лице „***“
ЕООД със законен представител С.С.Т.. и за автомобила нямало сключен договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към
01.07.2019 г.
Въз основа на тези данни и проверка за собственост на заснетия автомобил,
впоследствие бил издаден от СДВР електронен фиш серия Г № 0009768 за налагане на
имуществена санкция за нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, с който за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1, вр. чл.
461, т. 1 от КЗ, на юридическото лице „***“ ЕООД било наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 2000 лева, в качеството му на собственик
на автомобила.
Описаната фактическа обстановка се установява по категоричен начин от
събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, които
преценени поотделно и в тяхната съвкупност не водят до различни фактически изводи.
При така установените факти, съдът намира следното от правна страна:
При съставяне на ел. фиш е било допуснато съществено процесуално
нарушение, което води до опорочаване на цялото административнонаказателно
производство, тъй като в него липсва каквато и да било фактология относно
извършеното нарушение. Твърди се единствено, че е налице нарушение по чл. 483, ал.
1, т. 1 вр. чл. 638, ал. 4 от КЗ, тоест налице е единствено правна квалификация на
деянието, но не и негово описание. В случая се касае не за отсъствие на отделни
обстоятелства от значение за съставомерността на деянието, а за липса на каквито и да
е такива, поради което е неясно за какво деяние се отнася посочената правна
квалификация. Нарушено е изискването на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, който макар да
визира реквизитите на наказателното постановление, е относим и към ел. фиш,
доколкото с последния се налага наказание за извършено административно нарушение
и на наказаното лице следва да бъдат ясно описани фактите относно нарушението, за
което е ангажирана отговорността му. Атакуваният ел. фиш не отговаря и на
изискванията на чл. 189, ал. 4, изречение второ от ЗДвП – „Електронният фиш съдържа
... описание на нарушението ...“, към който препраща чл. 647, ал. 3 от КЗ. Това, че ел.
фиш се издава при една съкратена процедура, улеснена откъм формалните изисквания
по ЗАНН, не дерогира задължението за описание на деянието. Допуснатото нарушение
2
е съществено, защото ограничава правото на защита на наказаното лице, доколкото на
него не са му предявени никакви правнорелевантни факти, по които то следва да се
защитава, поради което на същото не е ясно за какво точно нарушение е ангажирана
отговорността му. От друга страна нарушението не дава възможност на съда да
прецени дали деянието, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя е
съставомерно и то именно по цитираната разпоредба, респ. дали наложеното наказание
е правилно и законосъобразно, понеже липсва релевантна фактология, която да бъде
проверена и въз основа на която съдът да извърши преценка за обективна и субективна
съставомерност на инкриминираното деяние. Допуснатото процесуално нарушение не
може да бъде отстранено в хода на съдебното производство и винаги съставлява
предпоставка за отмяна на атакувания ел. фиш на формално основание, без да е
необходимо разглеждането на спора по същество.
Освен това, от така направеното описание не става ясно и точното място на
извършване на нарушението. Описано е: „в град София по ПП – I-8“, но без да е
посочен конкретен километър от пътя, номер на сграда или близост на обект, до който
е било заснето нарушението. По същия начин можеше да се твърди, че нарушението е
било извършено примерно на автомагистрала „Тракия“, която е почти 400 километра и
само това описание не е достатъчно да индивидуализира по ясен и категоричен начин
мястото на деянието.
Предвид всичко изложено до тук, издаденият ел. фиш се явява
незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
След като електронният фиш се отменя, то няма как да бъде уважено искането на
наказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а от своя страна
жалбоподателят не е претендирал разноски, поради което такива не следва да бъдат
присъждани.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Софийският
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, серия Г №
0009768, издаден от СДВР, с който за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1, вр. чл. 461, т. 1
от Кодекса за застраховането (КЗ), на „***“ ЕООД, ЕИК *** със законен представител
С.С.Т.., е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
2000 лева на основание чл. 638, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от КЗ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4