Р Е Ш Е Н И Е
№……………….2019 г. гр.
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
VІ-ти касационен състав,
в публично
заседание на 17.10.2019 г., в състав:
Председател: Красимир
Кипров
Членове: Евелина
Попова
Марияна Бахчеван
при
секретаря Галина
Владимирова
с участието
на прокурора Александър
Атанасов
като
разгледа докладваното от съдия Красимир Кипров
касационно
дело № 2343 по описа на съда за 2019 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал.1 предложение
второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, във връзка с
глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, и е образувано по
касационна жалба на Териториална дирекция /ТД/ „Северна морска“ към Агенция
„Митници“, против решение № 1247/21.06.2019 г., постановено по НАХД № 5556/2018
г. по описа на Районен съд – Варна /ВРС/, в частта, с която е отменено
издаденото от заместник-началника на Митница Варна /понастоящем ТД „Северна
морска“ към Агенция „Митници“/ наказателно постановление /НП/ № 260/15.11.2018
година. В жалбата са
развити доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, които по
съществото си са такива за нарушение на материалния закон, съставляващо
касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс
/НПК/. Иска се отмяна на решението на ВРС в обжалваната част и постановяване на
друго за потвърждаване на НП.
Ответникът – Л.А.К., оспорва касационната жалба. Подробни
съображения за неоснователност на жалбата са изложени в депозиран чрез
представител по пълномощие писмен отговор на касационната жалба.
Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава
заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира решението на ВРС
да бъде оставено в сила.
След
преценка на изложените от страните доводи и извършената по реда на чл. 218
от АПК проверка, съдът намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в
срок от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, а
разгледана по същество, тя е основателна.
С обжалваното пред районния съд НП на Л.А.К. е
наложено административно наказание глоба в размер на 41 271,74 лева, на
основание чл. 126, ал. 1, т. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове
/ЗАДС/ – за това, че на 13.07.2018 г. в частен имот в с. Кичево, общ. Аксаково,
обл. Варна, държи акцизни стоки, а именно: общо 3859 литра етилов алкохол,
както следва: 1819 литра – 41,2 % vol при 20° С; 1140 литра – 52,9 % vol при 20° С;
500 литра – 60,7 % vol при 20° С; 400 литра – 55,0 % vol при 20° С,
без данъчен документ по ЗАДС или фактура или митническа декларация, или
придружителен административен документ/електронен административен документ или
документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг
документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза. С НП, на основание чл. 124, ал. 1 от ЗАДС,
стоките – предмет на нарушението, са отнети в полза на държавата.
С решение № 1247/21.06.2019 г., постановено по НАХД №
5556/2018 г., ВРС е отменил НП № 260/15.11.2018 г., в частта на наложеното
административно наказание глоба в размер на 41 271,74 лева и е потвърдил същото в частта, с която стоките
– предмет на нарушението са отнети в
полза на държавата.
Предмет на касационен контрол пред настоящата съдебна
инстанция е отменителната част от решението на ВРС. В останалата част съдебният
акт на районния съд не е обжалван и е влязъл в законна сила.
За да отмени НП в посочената част, ВРС е приел, че същото
е издадено при липса на пълно, точно и ясно описание на нарушението и
непосочване на всички относими към съставомерността на деянието факти и на
обстоятелствата, при които е извършено – съществено процесуално нарушение по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, довело до ограничаване правото на защита на
подведеното към административнонаказателна отговорност лице. Счел е, че не е
доказано по безсъмнен начин авторството на нарушението, в извършването на което
е обвинен К., което е довело до неправилно приложение на материалния закон от
страна на административнонаказващия орган /АНО/.
Обжалваното решение на ВРС е допустимо и валидно,
постановено при правилно установена фактическа обстановка, но при неправилно
приложение на материалния закон.
Касационната инстанция не споделя изводите на ВРС за
допуснато в хода на административнонаказателното производство съществено
процесуално нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Съгласно цитираната
разпоредба наказателното постановление трябва да съдържа описание на
нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е
извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. В
обстоятелствената част на процесното НП се съдържат всички посочени в
коментираната правна норма реквизити, от които става ясно за какво деяние е
ангажирана административнонаказателната отговорност на касационния ответник. Неправилно
въззивният съд в мотивите към касирания съдебен акт приема, че липсата в НП на
подробно описание на съдовете, в които са се намирали акцизните стоки по време
на проверката, представлява съществено процесуално нарушение, обуславящо неговата
отмяна. В НП изрично е посочено, че е извършено замерване за алкохолен градус
на констатираните течности с мирис на алкохол, при което е установено, че
същите са с различни показатели за алкохолно съдържание, поради което са обособени
именно по този критерий, който съгласно чл. 28, ал. 1, т. 5 от ЗАДС е меродавен
за определянето на данъчната основа за облагане с акциз. Освен това, в НП е
записано, че констатираните количества съдове и течностите с мирис на алкохол вложени в тях, са подробно описани по вид,
вместимост, алкохолен градус и цвят и са иззети с опис на иззети веществени
доказателства към протокол № 18BG9999А025206/14.07.2018 година. С
оглед горното настоящият съдебен състава приема, че не е нарушено правото на
защита на наказаното лице.
Разпоредбата на чл. 126, ал. 1 от ЗАДС предвижда
административнонаказателната отговорност за лице, което държи, предлага,
продава или превозва акцизни стоки без данъчен документ по този закон или
фактура, или митническа декларация, или придружителен административен
документ/електронен административен документ или документ на хартиен носител,
когато компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ
плащането, начисляването или обезпечаването на акциза.
В конкретния случай на Л.К. е вменено първото посочено
в цитираната правна норма изпълнително деяние – държи. В мотивите на
Тълкувателно решение № 2 от 18.12.2013 г. на ОСНК на ВКС, постановено по
тълкувателно дело № 2 по описа за 2013 г., е разяснено понятието „държане“ като
форма на изпълнително деяние на престъплението по чл. 234, ал. 1 от
Наказателния кодекс. Същото е относимо към разглеждания казус, доколкото касае
същността на този правен термин, представляващ една от формите на
изпълнителното деяние и на административнонаказателната разпоредба на чл. 126,
ал. 1 от ЗАДС. Според посоченото тълкувателно решение „държането“ като
изпълнително деяние по съдържание е трайно състояние на фактическа власт,
установена или упражнявана върху определена вещ, което се осъществява
независимо от мястото, където се намират вещите, без да е необходимо наличието
на друга вещ, която да опосредява упражняването на фактическата власт на дееца.
Тоест, държането като упражняване на фактическа власт върху вещ, не предполага
непременно наличие на право на собственост върху същата. Този извод се подкрепя
и от нормата на чл. 68, ал. 2 от Закона за собствеността, според който
държането е упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи
като своя.
Предвид извършения граматически и логически анализ на формата
на изпълнителното деяние „държи“ по смисъла на чл. 126, ал. 1 от ЗАДС, несъответни
на приложимия материален закон са изводите на районния съд за недоказаност на авторството
на нарушението, основани единствено на обстоятелството, че достъп до
помещението, в което са съхранявани част от акцизните стоки, са имали и други
лица освен ответника по касация, както и на липсата на доказателства за собствеността
върху него. Ирелевантен за съставомерността на визираното в НП административно
нарушение е въпросът на кого принадлежи складовото помещение, където са
съхранявани процесните количества алкохол. Дори да се приеме тезата на
наказаното лице, възприета изцяло от въззивния съд, че въпросната сграда е
съсобствена между него и собствениците на останалите къщи в комплекса, които
също са имали достъп до нея, този факт не променя установеното в хода на
ревизията, че именно Л.К. е държал процесните акцизни стоки. Последното
обстоятелство се установява от събраните в хода на производството пред ВРС
гласни доказателства – показанията на свид. П., свид. Е. и свид. П., които са
категорични, че в хода на проверката К. е заявил, че алкохолът е негов, като
дори е обяснил от какъв материал е произведен. Без основание въззивният съд не
е кредитирал показанията на свид. П. в тази част, с аргумент, че същите са
колебливи и няма писмени обяснения в тази насока, както и че касационният
ответник не е присъствал до края на проверката. Както бе отбелязано, и тримата
посочени свидетели заявяват, че К. е признал, че количествата алкохол са
негови, като няма законово изискване това признание да бъде извършено в писмена
форма, нито да стане в края на проверката, каквото условие е поставено в
мотивите на районния съд. Освен това последните са противоречиви в тази своя част,
доколкото от една страна ВРС посочва, че не кредитира показанията на свид. П.
относно възприятията му за признанието на К.,
като същевременно кредитира изцяло показанията на свид. П., както и
преобладаващата част от показанията на свид. Е., които също заявяват, че в хода
на проверката наказаното лице е манифестирало собственост върху процесните
количества алкохол.
В подкрепа на извода, че държането върху акцизните
стоки е осъществявано именно от Л.К. са и показанията на свид. И., според които
механата, в която се е намирала част от процесните количества алкохол е собственост на касационния ответник, както и
обстоятелството, че последният е имал достъп и до складовото помещение, в което
са се помещавали останалите количества. Едва в съставения почти три месеца след
проверката акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, за първи
път К. възразява срещу извършването на нарушението. Същата защитна теза се
поддържа и пред ВРС, без обаче да се посочва на кого принадлежи намереният
алкохол и кой упражнява фактическата власт върху него. Единствено голословното
твърдение, че не е извършил нарушението, без посочване на конкретни данни в обратна
насока и без да са ангажирани доказателства за това, не е в състояние да обори
фактическите констатации в подкрепеното с доказателствен материал НП.
Установеното по делото държане на процесните акцизни
стоки от ответника по касация без никой от изискуемите от чл. 126, ал. 1 от ЗАДС документи, налага извод за осъществяване на състава на визираното в тази
административнонаказателна разпоредба нарушение. Упражнявайки въздействие върху
предмета на административното нарушение, деецът е постигнал противоправния
резултат.
Не е налице и соченото от първостепенния съд нарушение
на чл. 52, ал. 4 и чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, обусловило според него неправилно
приложение на материалния закон впоследствие . Приемайки, че привлеченото към
административнонаказателната отговорност лице е осъществило фактическия състав
на описаното в АУАН и НП административно нарушение, очевидно АНО е счел
вписаното в АУАН възражение, касаещо авторството на нарушението за неоснователно.
В отлика от приетото от решаващия състав на ВРС,
касационният съд намира, че размерът на административното наказание правилно е
определен от АНО. Според санкционната разпоредба на чл. 126, ал. 1, т. 1 от ЗАДС административното наказание, което се налага на физически лица, извършили описаното в тази правна норма
административно нарушение е глоба в двойния
размер на дължимия акциз, но не по-малко от 1000 лева. В случая дължимият акциз
за процесните количества акцизни стоки е в общ размер на 20 635,87 лева
съгласно становище за определяне на дължимия акциз рег. индекс №
32-291329/09.10.2018 г. на старши експерт в отдел „Акцизна дейност“, сектор
„Обслужване“ при Митница Варна, в което подробно е обяснен механизмът и са
посочени относимите правни разпоредби, по които е изчислен размерът на дължимия
акциз. Следователно, двойният размер на дължимия акциз е 41 271,74 лева
/20 635,87 лева х 2/. С оглед горното, съдът приема, че размерът на
наложеното административно наказание е законосъобразно определен в съответствие
с чл. 126, ал. 1, т. 1 от ЗАДС.
АНО е изложил изчерпателни мотиви относно липсата на
основания за квалифициране на случая като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и на чл. 126б от ЗАДС, които напълно се споделят от касационната
инстанция, поради което не е необходимо да бъдат преповтаряни.
По изложените съображения, настоящият касационен
състав намира, че издаденото от заместник-началника на Митница Варна
/понастоящем ТД „Северна морска“ към Агенция „Митници“/ НП № 260/15.11.2018 г. в частта, с която на Л.А.К., на основание чл.
126, ал. 1, т. 1 от ЗАДС е наложено
административно наказание глоба в размер на 41 271,74 лева е процесуално и материално законосъобразно. Достигайки
до противоположен извод, районният съд е постановил решение,което в обжалваната част нарушава
материалния закон – налице е касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК,
поради което същото следва да бъде отменено. При решаване на делото по същество
от страна на касационния съд в съответствие с изискванията на чл. 222, ал. 1 от АПК, издаденото наказателно постановление следва да бъде потвърдено в тази част.
Предвид изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 1247/21.06.2019 г., постановено по
НАХД № 5556/2018 г. по описа на Районен съд – Варна, в частта, с която е
отменено издаденото от заместник-началника на Митница Варна /понастоящем ТД „Северна
морска“ към Агенция „Митници“/ наказателно
постановление № 260/15.11.2018 година в
частта, с която на Л.А.К. е наложено на основание чл. 126, ал. 1, т. 1 от ЗАДС
административно наказание глоба в размер на 41 271,74 лева и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА издаденото от заместник-началника на
Митница Варна /понастоящем ТД „Северна морска“ към Агенция „Митници“/
наказателно постановление № 260/15.11.2018 година в частта, с която на основание чл.126,ал.1,т.1
от ЗАДС е наложено на Л.А.К. административно наказание глоба в размер на
41 271,74 лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.