№ 2192
гр. София, 10.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-
ХРАНОВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. И.А ДОКОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20221110128984 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 405 КЗ.
Образувано е по искова молба от „....“ ООД, с която е предявен осъдителен иск
срещу ЗД „..“ АД за сумата от 1047,17 лв., представляваща неизплатено
застрахователно обезщетение по щета № .../31.05.2021 г.
Ищецът твърди, че на 29.05.2021 г. докато т.а. „...“, рег. № ... бил паркиран в с. ...,
на ул. „..., настъпило ПТП, при което при отваряне на предна лява врата на
автомобила, велосипедист с висока скорост ударил вратата на МПС-то, вследствие на
което били причинени материални щети по автомобила, за което бил съставен
двустранен протокол за ПТП, в който била отбелязана и вината на велосипедиста. За
настъпилия инцидент подал заявление пред ответника за изплащане на
застрахователно обезщетение, по повод на което била образувана щета № ... от
31.05.2021 г. С писмо № .../09.06.2021 г. застрахователят уведомил лизингодателя „..“
ЕАД и ищцовото дружество, че отказва да изплати застрахователно обезщетение по
заявената претенция. Поддържа се лизингодателят да е предявил срещу застрахователя
иск за заплащане на процесните щети, който бил отхвърлен от съда с мотива, че са
настъпили частични увреждания, поради което лизингодателят не бил
материалнолегитимиран да предяви искова претенция. С оглед на гореизложеното
ищецът моли съда да уважи в цялост исковата претенция, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
Претендира разноски
В законоустановения едномесечен срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор
на исковата молба, с който ответникът оспорва предявения иск, с който оспорва иска
като неоснователен. Не оспорва, че е застраховател по имуществена застраховка
„Каско на МПС“ на процесния т.а. „...“, рег. № ..., че посочената в исковата молба дата
и място е настъпило ПТП по описания от ищеца начин, че от същото са настъпили
имуществени вреди, както и стойността за отстраняването им. Релевира възражение за
1
проявена груба небрежност от страна на водача на застрахования автомобил, което е
изключен по застраховката риск, а именно, че паркирал на непозволено място, както и
че е отворил вратата без да се увери, че няма да създаде опасност за останалите
участници в движението. В условията на евентуалност моли за намаляване размера на
обезщетението при отчитане неизпълнението на задълженията на застрахования. Моли
за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Третото лице – помагач на страната на ответника Х. Ф., поддържа становище в
съдебно заседание, че водачът на превозното средство е отворил вратата без да се
огледа и увери, че няма да настъпи инцидент.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи по предявения иск:
По имуществената застраховка „Каско“ застрахователят се задължава да поеме
определен риск срещу заплащане на застрахователна премия от страна на
застрахования. Съгласно чл. 405, ал. 1, изр. 1 КЗ, при настъпване на застрахователното
събитие (покрит риск) в срока на договора, застрахователят е длъжен да плати на
застрахования обезщетение за претърпените вреди в уговорения срок.
Фактическият състав за реализиране на застрахователната отговорност на
ответника включва: валидно застрахователно правоотношение, застрахователно
събитие, в пряка последица от което е настъпило увреждане на имуществено благо на
застрахования, както изпълнено от последния на задължение за уведомяване на
застрахователя за събитието - по чл. 403 КЗ и установен размер на обезщетението.
Посочените предпоставки, както за възникване на правото да получи
застрахователно обезщетение подлежат на доказване от ищеца. Ответникът следва да
докаже плащане, както и възражението си за изключен застрахователен риск.
С окончателния доклад по делото са отделени като безспорни обстоятелствата
относно наличието на застрахователно правоотношение между страните по договор за
застраховка имущество „Каско на МПС” относно т.а. ..., с рег. № ... с полица № ... със
срок на действие от 09.07.2020 г. до 09.07.2021 г., сключен при действието на Общи
условия по застраховка „Каско на МПС“ от 26.03.2018 г., че на 29.05.2021 г. е
настъпило ПТП докато МПС било спряло в с. ..., ул. ..., пред домашния адрес на .. Ф.,
като при отваряне на предна лява врата (шофьорска), велосипедист с висока скорост
ударил вратата, в следствие на което автомобилът бил увреден, че в следствие на ПТП
са настъпили твърдените от ищеца увреждания и стойността за отстраняването им,
възлизаща на сумата от 1047,17 лв.
Като съобрази доказателствата по делото, съдът приема, че в производството е
доказано безспорно валидното застрахователно правоотношение, в срока на което е
реализирано процесното ПТП, настъпилите вреди по МПС и тяхната стойност.
Спорен е въпросът дали вредите за застрахованото МПС съставляват покрит риск
и по-специално, дали е налице поведение на водача на застрахованото МПС при
2
условията на груба небрежност, определящо го като „изключен риск“ според чл. 6, ал.
1, т. 25 от ОУ на процесния договор „Каско на МПС“. При направено възражение за
проявена груба небрежност в тежест на ответника - застраховател е било да докаже
фактите, въз основа на които може да се изгради извод за проявена такава небрежност
от водача на МПС като причина за настъпване на ПТП.
В клаузата на чл. чл. 6, ал. 1, т. 25 от приложимите към застрахователния договор
Общи условия за застраховка на моторни превозни средства ("Каско"), от раздел IV
"Изключени рискове", страните са договорили, че от обхвата на застрахователното
покритие са изключени всякакви косвени вреди, както и вредите, произлезли от груба
небрежност или виновно действие или бездействие, в това число и умишлено, на
застрахования, негов родственик, служител, представител или трето лице, на което
застрахованият временно е предоставил застрахованото МПС. В клаузата на чл. 18, ал.
1. 1 от ОУ е прието, че застрахованият е длъжен да полага за застрахованото МПС
грижата на добър стопанин както и да вземе мерки за предпазването му от увреждане.
Ищецът поддържа, че причина за настъпване на процесното ПТП е поведението
на велосипедиста, който се е движил с висока скорост.
Във връзка с доводите на страните съдът приема следното:
В императивните норми на чл. 408 КЗ и чл. 395 КЗ, законодателят лимитативно е
посочил случаите, при които застрахователят по застраховка имущество може да
откаже плащане на застрахователно обезщетение. В тази норма е закрепено правилото,
че основанията, при които застрахователят може да се освободи от отговорност и да
откаже изплащане на застрахователното обезщетение, се определят със закон и това са
случаите на умишлено причиняване на застрахователното събитие от лице, което има
право да получи застрахователното обезщетение и умишлено причиняване на
застрахователното събитие от застраховащия с цел получаване на застрахователното
обезщетение от друго лице (т. 1 и 2); неизпълнение на задължение по
застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед
интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор
и е довело до възникване на застрахователното събитие (т. 3) и в други случаи,
предвидени със закон (т. 4).
Грубата небрежност не може да бъде дефинирана в застрахователния договор
предварително, защото формите на неизпълнение на задълженията по чл. 395, ал. 1 КЗ
не могат да бъдат изчерпателно предвидени отнапред, но може да бъде уговорена като
основание за изключване на отговорността на застрахователя, съгласно чл. 395, ал. 4,
пр. 1 КЗ. За да откаже да плати застрахователно обезщетение поради неизпълнение на
задължение на застрахования, предвидено в застрахователния договор или в закона,
застрахователят трябва да докаже, че неизпълнението е причина за настъпване на
застрахователното събитие или за вредите от същото. Тази причинна връзка следва да
3
е налице и в случаите, когато неизпълненото задължение произтича не от закона, а от
договора съгласно разпоредбата н а чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ. Недопустимо е по договорен
път причинната връзка да бъде презюмирана. Същата следва да бъде доказана в
процеса на основание чл. 154 ГПК от застрахователя, дори когато в застрахователния
договор или в общите условия към него е предвидено, че при конкретно неизпълнение
застрахователят може да откаже плащане или да намали дължимото застрахователно
обезщетение (в този смисъл Решение № 348/11.10.2011 г. по гр. д. № 387/2010 г. на
ВКС, ІV г. о., Решение № 184/24.02.2016 г. по т. д. № 3092/2014 г. на ВКС, ІІ ТО,
определение № 50186/18.04.2023 г. по т. д. № 1192/2022 г., на ВКС, ІІ ТО и др.).
Законодателят не е дал легално определение на термините небрежност и груба
небрежност. В теорията и практиката се приема, че небрежност (обикновена) е налице
тогава, когато длъжникът несъзнавано не е предоставил дължимото надлежно
изпълнение, не е положил онази грижа, която дължи при предоставяне на
изпълнението в конкретния случай. Грубата небрежност представлява по - засилена
форма на небрежност, изразяваща се в неполагане на грижата, която би положил и
най-небрежният човек при подобни условия (в този смисъл решение № 184/24.02.2016
г. по т. дело № 3092/2014 г. на ВКС, II ТО).
Настоящият съдебен състав намира, че от приетите по делото писмени
доказателства, ценени поотделно и в тяхната съвкупност, не може да се обоснове
извод за проявена от водача на МПС груба небрежност. Не се установява той да е
съзнавал, че ще настъпи ПТП, но да се е надявал, че ще го предотврати. Не е
установено конкретно поведение на водача, което да се изразява в груба небрежност в
посочения по – горе смисъл, а не в проявена обикновена небрежност. Ответникът с
оглед разпределената му доказателствена тежест не е ангажирал никакви
доказателства, от които да се установи, че водачът на застрахования автомобил е
паркирал на непозволено място, както и че е отворил вратата без да се увери, че няма
да създаде опасност за останалите участници в движението, т.е. да е проявил груба
небрежност, което е изключен по застраховката риск.
Не се установи неизпълнение и на договорно задължение от страна на водача
на МПС по т. 18, ал. 1, т. 1 от приложимите ОУ, съответно да пази и ползва
застрахованото МПС с грижа на добър стопанин, да предприема всички обичайни и
разумни предохранителни действия и мерки за предпазване на застрахованото
имущество – липсва поведение на водача на застрахованото МПС, което да
представлява несъответен начин на използване на МПС, съответно действия, които
излизат извън разумните и обичайни действия и мерки за неговото опазване и
съхранение /такива биха бил оставяне без надзор на места, на които не е предвидена
възможност за паркиране и при отключен автомобил, отворена врата вследствие на
което е настъпила кражба и т. н. /
4
Във връзка с изложеното, предвид липсата на проведено от ответника пълно и
главно доказване, че са настъпили обстоятелствата, които изключват или ограничават
отговорността му при настъпване на застрахователно събитие, представляващо покрит
риск, по силата на сключения между страните застрахователен договор, настоящият
съдебен състав приема, че не са налице основания застрахователното дружество да
откаже изплащане на застрахователното обезщетение.
Наред с това, по делото не се установява и неизпълнение от страна на ищцата на
задължение, което да е значително с оглед интереса на застрахователя, което е било
предвидено в закон или в застрахователния договор и да е довело до възникване на
застрахователното събитие, поради което не е налице хипотезата на чл. 408, ал. 1, т. 3
КЗ. При липсата на доказване от страна на ответника с оглед правилото по чл. 154, ал.
1 ГПК на възражението му, че за ответното застрахователно дружество е възникнало
правото да откаже плащане на уговореното застрахователно обезщетение, то следва да
се приеме, че в конкретния случай предвид наличието на валидно сключен между
страните договор по застраховка „Каско на МПС“, за ответника ЗД „...“ АД е налице
задължение при настъпване на застрахователно събитие да изплати на застрахования
обезщетение за претърпените от събитието вреди.
Предвид изложеното до момента и от съвкупния анализ на доказателствата, се
установява както механизма на ПТП, така и причинно - следствената връзка на
претърпените от ПТП вреди с този механизъм.
С оглед на гореизложеното съдът приема, че са налице предпоставки за
заплащане на застрахователното обезщетение в полза на ищеца, на основание чл. 405,
ал. 1 КЗ.
Съгласно чл. 386, ал. 2 от КЗ, при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в
случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност.
Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или
възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е.
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото качество, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото
в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж
и други, без прилагане на обезценка. Ищецът претендира сумата от 1047,17 лв., която
сума ответникът не оспорва да е стойността необходима за отстраняване на вредите.
Не е спорно между страните, че ответникът не е заплатил посочената сума.
С оглед на гореизложеното предявеният с правно основание чл. 405 КЗ следва да
се уважи.
По разноските:
5
С оглед изхода от спора право на разноски има ищецът. Същият е сторил
разноски за държавна такса в размер на 50 лв. и претендира адвокатско
възнаграждение в размер на 405 лв., като са представени и доказателства за сторените
разноски. Ответникът своевременно е релевирал възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК,
което съдът намира за неоснователно, с оглед защитавания интерес (цената на иска),
фактическата и правна сложност на конкретното дело, както и извършените
процесуални действия.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „...“ АД, ЕИК .... да заплати на „...“ ООД, ЕИК ... на основание чл.
405 КЗ сумата от 1047,17 лв., представляваща неизплатено застрахователно
обезщетение по сключен договор за застраховка „Каско на МПС“, съгласно
застрахователна полица № .../6.07.2020 г. за настъпил застрахователен риск от ПТП на
29.05.2021 г., за което е образувана преписка по щета № .../31.05.2021 г., заедно със
законната лихва от деня на предявяването на исковата молба – 01.06.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
455 лв., представляваща сторени разноски пред СРС.
Решението е постановено с участието на трето лице – помагач на страната на
ответника – Х. И. Ф..
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6