Р Е Ш Е Н И Е
№............../….…...2019 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично съдебно
заседание, проведено на 17.04.2019 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДОН ВЪЛКОВ
при секретаря Светла Радойкова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 2909/2018 г. по описа на ВРС, за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, и чл. 86 от ЗЗД, вр. с чл. 99 от ЗЗД, от ищеца „Ф.И.” ЕАД против ответника
Ц.Г.Ц., за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца сумата в общ размер на 723,97 лв., дължима по Договор за
потребителски кредит с № *** от 28/10/2014 г., сключен между „П*** Фа***л Бъ***я“ ООД и Ц.Г.Ц., което вземане е прехвърлено от „П***
Фа***л Бъ***я“ ООД на „Ф.И.“ ЕАД с договор за цесия
от 28.07.2016 г., от която сумата от 358,99 лв., представляваща неиздължена
главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението в съда - 22.06.2017 г. до окончателното изплащане на
задължението, сумата от 52,48 лв., представляваща договорна възнаградителна
лихва за периода от 06.03.2015 г. до 24.12.2015 г., сумата от 81,37 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 06.03.2015 г. до 30.05.2017 г.,
сумата от 231,13 лв., представляваща такси за периода от 06.03.2015г. до
24.12.2015 г., по издадена заповед за изпълнение по ч.г.д. № 8336/2017 г. на
ВРС.
В исковата молба ищецът твърди, че на 28.10.2014 г. е сключен Договор за
потребителски кредит с номер ***, между „П*** Фа***л Бъ***я“
ООД и Ц.Г.Ц., по силата на който на ответника е отпуснат кредит в размер на 450
лв., като се задължил да я върне, ведно с уговорените лихви и такси. На
основание чл. 27 от Договора се считало, че с подписване на договор № *** от
28.10.2014 г. лицето е получило пълната сума по кредита. Ответникът се задължил
да върне сумата на 60 седмични погасителни вноски, които включвали главница,
фиксирана договорна възнаградителна лихва от 88.76 лв., такса за оценка на
досие от 22.50 лв., такса за услуга „домашно посещение“ в размер на 352.34 лв.
Размерът на седмичните вноски бил 15.23 лв., с последна вноска - 15.03 лв.,
като същите следвало да бъдат извършвани в сряда. Първото седмично плащане
следвало да бъде направено на 04.11.2014 г. Ответникът не изпълнил всички свои задължения в срок, преустановил
плащанията, като падежът на първата непогасена вноска настъпил на 05.03.2015 г.
От следващия ден ответникът изпаднал в забава и се начислявало обезщетение в
размер на законната лихва. Крайният срок за изпълнение договора настъпил на
24.12.2015 г. На 28.07.2016 г. между „П*** Фа***л Бъ***я“
ООД и „Ф.И.“ ЕАД бил сключен договор за цесия за процесното вземане.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, в който се
посочва, че оспорва пасивната материалноправна легитимация на ответника. Ц.Г.Ц.
нямал преки взаимоотношения с ищеца; извършеното прехвърляне на вземането не
породило правно действие, както поради липсата на задължение, респ. на
неизплатено задължение, така и поради неуведомяването му за цесията. Оспорва
автентичността на подписа, положен на представения „формуляр за кандидатстване
за кредит" и на приложенията му, като възразява, че този подпис не
принадлежал на ответника. Оспорва твърдението, че ответникът има неизплатена
част от кредита, както и претендирания размер на иска, налице било
несъответствие между евентуално поетото задължение и претендираната сума с
исковата молба.
Съдът, като взе предвид изложеното от страните и
доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установена следната фактическа обстановка:
Въз основа на подадено от ищеца заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по образуваното ч.гр.д. № 8336/2017 г. по описа на Районен съд - Варна, с която е
разпоредено ответникът да заплати на ищеца
сума в общ размер от 723,97 лв., дължима по Договор за
потребителски кредит с номер *** от 28/10/2014 г., сключен между „П*** Фа***л Бъ***я“ ООД и Ц.Г.Ц., което вземане е прехвърлено от „П***
Фа***л Бъ***я“ ООД на Ф.И. ЕАД с договор за цесия от
28.07.2016 г., от която сумата от 358,99 лв., представляваща неиздължена
главница, сумата от 52,48 лв., представляваща договорна възнаградителна лихва
за периода от 06.03.2015 г. до 24.12.2015 г., сумата от 81,37 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 06.03.2015 г. до 30.05.2017 г.,
сумата от 231,13 лв., представляваща такси за периода от 06.03.2015г. до
24.12.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението в съда - 22.06.2017 г. до окончателното изплащане на
задължението. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на
чл. 47, ал. 5 от ГПК. За възможността да предяви иск заявителят е уведомен на 04.01.2018 г., а настоящият иск за установяване съществуването на вземането е предявен на 26.02.2018 г., тоест в срока по чл.
415, ал. 1 от ГПК.
От представените по делото писмени доказателства – формуляр за
кандидатстване за кредит от 28.10.2014 г., договор за потребителски кредит от
28.10.2014 г., формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит, декларация
за съгласие за обработка на лични данни, справка по договор за паричен заем, се
установява, че на 28.10.2014 г., между „П*** Фа***л
Бъ***я“ ООД и Ц.Г.Ц. е бил сключен договор за
потребителски кредит, при следните условия: сума на кредита 450 лв.; такса за
оценка на досие 22.50 лв; общ размер на лихвата 88.76 лв., 48 % ГПР; такса за
услугата кредит у дома в размер на 352.34 лв.; общият размер на дължимата сума
913.60 лв.; срок на кредита: 60 седмици; размер на вноската: 15.23 лв., а
размера на последната вноска 15.03 лв.; първо седмично плащане на 04.11.2014
г.; ден за плащане - сряда.
По делото е представен договор за прехвърляне на вземания от 28.07.2016 г.,
сключен между „П*** Фа***л Бъ***я“ ООД и „Ф.И.” ЕАД, с
направени допълнителни вписвания и заличаване на част от съдържанието на
договора. Представена е и таблица, без заглавна и крайна страница.
От представеното по делото пълномощно от 08.09.2016 г. (л. 23), с
нотариална заверка на подписите с рег. № 13835, се установява, че „П*** Фа***л Бъ***я“ ООД е упълномощило „Ф.И.” ЕАД да го представлява,
като уведоми длъжниците за сключения на 28.06.2016 г. договор за прехвърляне на вземания между „П*** Фа***л
Бъ***я“ ООД и „Ф.И.” ЕАД, както и да извърши всички
необходими действия с оглед на надлежното уведомяване на длъжниците по
вземанията, предмет на договора за прехвърляне на вземания от 28.06.2016 г.,
сключен между „П*** Фа***л Бъ***я“ ООД и „Ф.И.” ЕАД.
От представеното по делото уведомление за извършено прехвърляне на вземания
(л. 24), се установява, че същото е адресирано от „П*** Фа***л Бъ***я“ ООД, чрез пълномощника „Ф.И.” ЕАД, съгласно пълномощно с рег. №
13835/08.09.2016 г., но не са представени доказателства за връчването му на
длъжника Ц.Г.Ц..
От приетата по делото ССЕ се установява, че кредита е предоставен на
ответника в пълен размер на датата на сключване на договора - 28.10.2014 г. от
"П*** Фа***л Бъ***я" ООД. Размерът на дължимата главница
е 359,84 лева, размерът на лихвата за забава за периода: 06.03.2015г. -
22.06.2017г. - 49,40 лева; договорната лихва - 51,67 лева; такси - 251,43 лева.
Общо задължение 712,34 лева.
От приетата по делото СПЕ се установява, че подписите положение в Договора
за потребителски кредит № *** от 28.10.2014 г. срещу текста "Подпис на клиента",
Формуляр за кандидатстване за кредит от 28.10.2014г., срещу текста "Подпис
на заявителя" и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителски кредит от 28.10.2014г., срещу текста "Три
имена и подпис на Клиента", са изпълнени от ответника Ц.Г.Ц..
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 от ГПК и чл. 79 от ЗЗД.
От приетите писмени доказателства се установява, че в
полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение за
претендираните суми, като заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при
условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, а искът по чл. 415, ал. 1 от ГПК е предявен в
законоустановения срок, което обуславя допустимостта на производството и
правния интерес от воденето му за ищеца.
Предмет на установителните искове с правно основание чл.
422 ГПК, представляват предявените чрез заявлението по чл. 410 ГПК притезания,
т. е. съдът е длъжен да се произнесе съобразно заявения по чл. 410 ГПК размер,
вид и основание (фактически обстоятелства) на предявеното материално право в
заповедното производство, като исковете се считат за подадени от момента на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (арг. чл. 422 ГПК).
Следователно, с този иск се цели да се установи дали оспореното в заповедното
производство вземане съществува, респ. дали е спорно, като при уважаване на
иска ще влезе в сила заповедта за изпълнение.
В тежест на ищеца бе да установи, че между ответника и „П***
Фа***л Бъ***я“ ООД е бил сключен действителен договор
за кредит, по силата на който на ответника е предоставен кредит в размер на 450
лева, че ответникът е усвоил предоставената сума, наличието на уговорка за
заплащане на договорна възнаградителна лихва и такси, размерът на вземането за
претендирания период, както и че вземането е прехвърлено с договор за цесия, за
което ответникът е надлежно уведомен, че ответникът е изпаднал в забава и дължи
претендирания размер.
От събраните по делото писмени доказателства и ССЕ се
установи, че процесният договор за потребителски
кредит (по см. на чл. 9 от ЗПК) е сключен между „П*** Фа***л Бъ***я“ ООД и Ц.Г.Ц., и посленият
е получил сумата от 450 лв., поради което е възникнало насрещното правно
задължение на длъжника да върне на кредитора усвоената сума по договора.
Съгласно чл. 99, ал. 3 и 4 от ЗЗД, предишният кредитор е
длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор
намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди
писмено станалото прехвърляне. Прехвърлянето има действие спрямо третите лица и
спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния
кредитор.
С Решение № 123/24.06.2009 г., постановено по т.д. № 12/2009 г. на ВКС, 2 т.о.,
е прието, че “установеното в чл. 99, ал. 4 ЗЗД задължение на цедента да съобщи
на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити
длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т. е. срещу
изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Доколкото прехвърленото
вземане е възникнало от правоотношение между длъжника и стария кредитор
/цедента/, напълно логично е въведеното от законодателя изискване съобщението
за прехвърлянето на вземането да бъде извършено именно от стария кредитор
/цедента/. Само това уведомяване ще създаде достатъчна сигурност за длъжника за
извършената замяна на стария му кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение
на задълженията му, т. е. изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по
смисъла на чл. 75, ал. 1 ЗЗД. Ето защо, правно релевантно за действието на
цесията е единствено съобщението до длъжника, извършено от цедента /стария
кредитор/, но не и съобщението, извършено от цесионера /новия кредитор/.“ В
този смисъл е и Тълкувателно решение № 142-7 от 11.XI.1954 г., ОСГК. От
представените по делото писмени доказателства - договор за прехвърляне на
вземания от 28.07.2016 г., пълномощно рег. № 13835/08.09.2016 г., както и уведомление
за извършено прехвърляне на вземания, обаче, не се установи ответникът да е бил
уведомен за извършената цесия от цедента. Уведомлението до ответника, връчено
на назначения му особен представител, с приложен препис към исковата молба, е разписано
от името на цедента „П*** Фа***л Бъ***я“
ООД, чрез пълномощника му „Ф.И.” ЕАД, съгласно пълномощно с рег. №
13835/08.09.2016 г. Видно от пълномощното обаче, същото е предоставено за
извършване на действия по договор за прехвърляне на вземания от 28.06.2016
г., а не по процесния договор за прехвърляне на вземания от 28.07.2016
г., описан в заповедта за изпълнение, в исковата молба, в уведомлението за
извършено прехвърляне и приложен към делото. Доколкото уведомлението изхожда само
от новия кредитор, подадената от него искова молба няма характера на съобщение
за самото прехвърляне и съдът не може да приеме същата за уведомление по
смисъла на чл. 99, ал. 4 ЗЗД. По делото не са представени доказателства, от
които да може да се направи извод, че има изявление на цедента по смисъла на
чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, което да е доведено до знанието на длъжника, поради което
и цесията няма действие спрямо ответника. За
извършване на прехвърлянето на вземането не се изисква съгласието на длъжника,
но за да има действие спрямо него следва да бъде уведомен, а при липсата на уведомяване,
за кредитор на длъжника се счита цедента.
Поради неизвършено уведомяване на длъжника за сключения договор за цесия,
от страна на кредитора му - цедента, цесията не е породила действие за
ответника и на това основание за цесионера не съществува вземане. С оглед на това, съдът намира,
че предявените установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени изцяло.
С оглед изхода на спора, ищецът следва да бъде осъден да заплати по сметка
на Районен съд – Варна, разноските по делото в размер на 180 лв. - депозит за
изготвяне на съдебно – графологична експертиза.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от ищеца „Ф.И.” ЕАД, ЕИК ***, срещу ответника Ц.Г.Ц., ЕГН: **********, искове с
правно основание по чл. 422, ал.
1 от ГПК, за признаване за установено,
че ответникът дължи на ищеца сумата в общ размер на 723,97 лв., дължима
по Договор за потребителски
кредит с № *** от
28/10/2014 г., сключен между „П***
Фа***л Бъ***я“ ООД и Ц.Г.Ц.,
което вземане е прехвърлено от „П*** Фа***л Бъ***я“ ООД на Ф.И. ЕАД с договор за цесия от 28.07.2016 г., от която: сумата от 358,99 лв., представляваща
неиздължена главница, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда -
22.06.2017 г. до окончателното изплащане
на задължението, сумата от 52,48 лв., представляваща договорна
възнаградителна лихва за периода от 06.03.2015 г. до 24.12.2015 г., сумата от
81,37 лв., представляваща лихва за забава за периода от 06.03.2015 г. до 30.05.2017 г., сумата от 231,13 лв., представляваща такси за периода от 06.03.2015 г. до
24.12.2015 г., по издадена заповед
за изпълнение по ч.г.д. №
8336/2017 г. на ВРС.
ОСЪЖДА „Ф.И.” ЕАД, ЕИК ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен
съд – Варна, разноските по делото в размер на 180 лв., на основание чл.
81 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен
срок от съобщаването му на
страните, на основание чл. 259, ал. 1 от
ГПК.
ДА
СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните,
на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: