О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …………../……………..2020 г.
гр.
Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито
съдебно, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЮЛИЯ
БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДАНИЕЛА
ХРИСТОВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
като
разгледа докладваното от съдия Цанкова
въззивно гражданско дело № 2301 по описа за 2019 г.,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молби, както следва:
1) молба с вх. № 15019/12.06.2020 г. от М.Х.К. и Н.Х.К.,
чрез адв. Х.С., в която е обективирано искане за изменение в частта за
разноските на Решение № 557/13.05.2020 г. по настоящото дело, като се
претендират разноски в полза на молителите, направени пред ВРС в размер на
558.35 лв. за всеки от тях и е направено искане да бъдат редуцирани присъдените
с първоинстанционното решение разноски в полза на ищцата до размер от 380.49
лв.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК насрещната страна Ж.И.К. не е изразила становище по
молбата.
2) молба с вх. № 262347/23.07.2020 г. от Ж.И.К., чрез адв. М.Д.,
в която е обективирано искане за изменение в частта за разноските на Решение № 557/13.05.2020
г. по настоящото дело, като бъдат присъдени претендираните от молителката
такива за въззивна инстанция, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК. В
молбата се излага становище, че съдът не е съобразил направеното възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от насрещните страни.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е депозиран отговор от М.Х.К. и Н.Х.К.,
чрез адв. Х.С., в който се излагат съображения за недопустимост, в евентуалност
неоснователност на молбата.
За да се произнесе, настоящият състав съобрази:
Молбата за изменение на решението в частта за разноските
от М.Х.К. и Н.Х.К., чрез адв. Х.С., е заявена в законоустановения срок и
изхожда от надлежни страни, поради което е процесуално допустима.
Молбата за изменение на решението в частта за разноските
от Ж.И.К., чрез адв. М.Д., изхожда от надлежна страна, но е подадена след
изтичане на преклузивния срок по чл. 248, ал. 1 от ГПК. Производството по
настоящото дело е приключило с постановяването на Решение № 557/13.05.2020 г.,
влязло в сила на същата дата. Едномесечният срок за депозиране на молбата по
чл. 248 от ГПК, е изтекъл на 15.06.2020 г. Молбата за изменение на решението е депозирана
в пощенска станция на 21.07.2020 г.(която датата е удостоверена с пощенско клеймо върху плика) - след изтичане на
законоустановения срок, поради което същата следва да бъде оставена без
разглеждане.
В настоящият случай, въззивното производството е
образувано по въззивна жалба вх. № 47836/01.07.2019г. на М.Х.К. и Н.Х.К., чрез
адв. Х.С. срещу Решение № 2537/ 07.06.2019г., поправено с Решение №
3760/27.08.2019г., постановено по гр.дело № 13983/2016г. на Варненския районен
съд, 40 състав,в частта, с която са уважени предявените от Ж.И.К. против
въззивниците искове и последните са осъдени да й заплатят както следва:
I. на основание чл.
30 ал. 3 пр. 2 от ЗС сумите от по
919,50 лева, представляваща сторените от ищцата в периода от 17.04.2011
до 31.12.2011г. необходими разходи и обикновени разноски за поддръжка на
съсобствени на страните вещи – охрана, техническа поддръжка, хигиенни
материали, ел. енергия и транспортни разходи за гориво относно к-с „П.”, Община
Велики Преслав, обл. Шумен; охрана, техническа поддръжка и транспортни разходи
за гориво относно животновъден обект в с. Кочово, Област Шумен, в едно със
законна лихва върху главниците, считано от дата на предявяване на исковете до
окончателното изплащане на задължението.
II. на основание чл.
127 ЗЗД вр. чл. 60 ал. 1 ЗН сумите от по 184,92 лева – приспадащи се на ответниците части от платени от
ищцата на 21.11 и 21.12.2011г. общо 924,63 лв. за погасяване
на задължение по Договор за банков инвестиционен кредит № 1184/19.03.2008г., по
който тя е била солидарен длъжник, в едно със законна лихва върху главниците,
считано от дата на предявяване на исковете до окончателното изплащане на
задължението.
III. на основание чл.
86 ЗЗД обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва за
период от 21.11.2013 г. до предявяване на иска - 11.11.2016г. на стойност от
сумите: по 55,93 лева – върху
всяка от главниците от 184,92 лв. за платени от ищцата на 21.11 и 21.12.2011г.
общо 924,63 лв. за погасяване на задължение по Договор за банков инвестиционен
кредит № 1184/19.03.2008г., по
1809,07 лева - върху платените от ищцата в периода
21.02.2012г. - 29.10.2013г. общо 29909,58 лв. - вноски по Договор за
банков инвестиционен кредит № 1184/19.03.2008г.
Варненският окръжен съд е постановил Решение №
557/13.05.2020 г., с което е
отменил Решение № 2537 от 07.06.2019г./поправено с Решение
№ 3760/27.08.2019г./ , постановено по гр.дело № 13983/2016г. на Варненския
районен съд, 40 състав, в частта, с която се осъжда всеки от М.Х.К. и Н.Х.К. *** да заплатят на Ж.И.К. на основание чл. 30 ал. 3 пр. 2 от ЗС
сумите от по 919,50 лева, представляваща сторените от ищцата в периода от 17.04.2011
до 31.12.2011г. необходими разходи и обикновени разноски за поддръжка на
съсобствени на страните вещи – охрана, техническа поддръжка, хигиенни
материали, ел. енергия и транспортни разходи за гориво относно к-с „П.”, Община
Велики Преслав, обл. Шумен; охрана, техническа поддръжка и транспортни разходи
за гориво относно животновъден обект в с. Кочово, Област Шумен, и вместо това е отхвърлил исковете
предявени от Ж.И.К. да бъдат
осъдени всеки от М.Х.К. и Н.Х.К.
да заплатят на Ж.И.К. на
основание чл. 30 ал. 3 пр. 2 от ЗС сумите от по 919,50 лева, представляваща сторените от
ищцата в периода от 17.04.2011 до 31.12.2011г. необходими разходи и обикновени
разноски за поддръжка на съсобствени на страните вещи – охрана, техническа
поддръжка, хигиенни материали, ел. енергия и транспортни разходи за гориво
относно к-с „П.”, Община Велики Преслав, обл. Шумен; охрана, техническа
поддръжка и транспортни разходи за гориво относно животновъден обект в с.
Кочово, Област Шумен. Решение № 2537 от 07.06.2019г., поправено с Решение
№ 3760/27.08.2019г., постановено по гр.дело № 13983/2016г. на ВРС, 40 състав, с
което се осъжда всеки от М.Х.К. и Н.Х.К. да заплатят на Ж.И.К. на основание чл. 127 ЗЗД вр. чл. 60 ал. 1 ЗН
сумите от по 184,92 лева –
приспадащи се на ответниците части от платени от ищцата на 21.11 и
21.12.2011г. общо 924,63 лв. за погасяване на задължение по
Договор за банков инвестиционен кредит № 1184/19.03.2008г., по който тя е била
солидарен длъжник, е отменено в
частта за размера над 61,64 лв до 184,92 лв за всеки от М.Х.К.
и Н.Х.К.. Първоинстанционното решение е потвърдено в частта, с която всеки от М.Х.К.
и Н.Х.К. е осъден да заплати на Ж.И.К. на
основание чл. 127 ЗЗД вр. чл. 60 ал. 1 ЗН сумите от по 61,64 лева – приспадащи се на
ответниците части от платени от ищцата на 21.11 и 21.12.2011г.
общо 924,63 лв. за погасяване на задължение по Договор за банков
инвестиционен кредит № 1184/19.03.2008г., по който тя е била солидарен длъжник
и отменено в частта, с която М.Х.К. и Н.Х.К. е осъден да заплати на Ж.И.К. на основание чл. 86 ЗЗД обезщетение
за забавено плащане в размер на законната лихва за период от 21.11.2013 г. до
предявяване на иска - 11.11.2016г. на стойност от сумите: по 55,93 лева – върху всяка от главниците
от 184,92 лв. за платени от ищцата на 21.11 и 21.12.2011г. общо 924,63 лв. за
погасяване на задължение по Договор за банков инвестиционен кредит №
1184/19.03.2008г., за разликата над 18,60
ДО 55,93 лв и по 1809,07 лв
- върху платените от ищцата в периода 21.02.2012г. - 29.10.2013г.
общо 29909,58 лв. - вноски по Договор за банков инвестиционен кредит №
1184/19.03.2008г, за разликата
над 603,02 лв до 1809,07 лв. Решение № 2537 от 07.06.2019г.,
поправено с Решение № 3760/27.08.2019г., постановено по гр.дело № 13983/2016 г.
на Варненския районен съд, 40 състав, е потвърдено с в частта, с която се осъжда всеки от М.Х.К. и Н.Х.К. да
заплатят на Ж.И.К. на основание чл. 86 ЗЗД обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва за
период от 21.11.2013 г. до предявяване на иска - 11.11.2016г. на стойност от
сумите: по 18,60 лева –
върху всяка от главниците от 61,64 лв. за платени от ищцата на 21.11 и
21.12.2011г. общо 924,63 лв. за погасяване на задължение по Договор за банков
инвестиционен кредит № 1184/19.03.2008г., и по 603,02 лева - върху платените от ищцата в
периода 21.02.2012г. - 29.10.2013г. общо 29909,58 лв. - вноски по Договор
за банков инвестиционен кредит № 1184/19.03.2008г. Ж.И.К. е осъдена да заплати
на всеки от М.Х.К. и Н.Х.К. сумата от по
450 лева, представляваща направени разноски пред въззивната инстанция .
Съобразно
разпоредбата на чл. 81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в
съответната инстанция, съдът дължи произнасяне и по искането за разноски. Като
същите следва да бъдат присъдени по правилата на чл. 78 от ГПК.
Искането за
присъждане на разноски в производството е направено своевременно от страните и
пред двете инстанции, като са приложени съответно списъци по чл. 80 от ГПК.
Съгласно приложен списък (л. 313 по делото на ВРС) М.Х.К. и Н.Х.К., адв. Х.С., претендират разноски за адвокатски възнаграждения,
направени пред ВРС, в размер на 1300 лв. (2x650
лв.), извършването на които се установява с договори за правна защита и съдействие от
23.06.2017 г.
Съобразно изхода на спора, съставът на ВОС приема, че на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
въззивниците М.Х.К. и Н.Х.К. имат право на разноски за разглеждането на делото
пред първа инстанция съразмерно на отхвърлената част от исковата претенция,
които възлизат в размер на 690,12 – по
345.06 лв. за всеки от тях. С първоинстанционното решение са присъдени разноски на всеки един от тях
в размер на 253.92 лв., поради което следва да бъде присъдена в полза на
въззивниците разликата между пълния размер на дължимите разноски и присъдените
такива, възлизаща на 91.14 лв за всеки от тях.
Със списъка
по чл. 80 от ГПК (л. 383 от делото на ВРС) Ж.И.К. е заявила претенция за присъждане на разноски за
първа инстанция в размер на 2998.49 лв., от които 1900 лв. за заплатени
адвокатски възнаграждения; 485.49 лв. за платена държавна такса за образуване
на делото; 5 лв. за платена държавна такса за издаване на съдебно удостоверение
и 608 лв. за заплатени депозити за изготвяне на ССчЕ и СОЕ. Извършването на разноски е удоставерено с
представени по делото платежни документи от 24.01.2017
г., 28.07.2017 г., 09.10.2017 г., 20.09.2018 г., 16.01.2019 г. както и договори
за правна защита и съдействие от 17.09.2018 г., 07.05.2019 г. и 25.01.2017 г.
Съобразно
изхода на спора, настоящият състав на ВОС приема, че в полза на въззиваемата
(ищца) са дължими разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, които
съразмерно на уважената част от иска възлизат в общ размер на 420.42 лв.
По
изложените съображения, молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК е основателна, и като
такава следва да бъде уважена.
Мотивиран от гореизложеното,
съставът на ВОС
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗМЕНЯ,
на основание чл. 248 от ГПК, Решение
№ 557/13.05.2020 г., постановено по в. гр. дело № 2301/2019 г. по
описа на ВОС, в частта му относно разноските, като
ОСЪЖДА Ж.И.К., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на М.Х.К.,
ЕГН ********** и Н.Х.К.,
ЕГН ********** ***, допълнително сума от по 91.14 лв. (десетдесет и един лева и
четиринадесет стотинки), представляваща
разликата между присъдените с Решение №2537/
07.06.2019 г. по гр. дело № 13983/2016 г. по описа на ВРС разноски в размер на 253.92 лв. до
пълния размер от 345.06 лв. на дължими такива за всеки от тях за производството
пред ВРС, на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК.
РЕДУЦИРА
присъдените с Решение №2537/ 07.06.2019г. по гр.
дело № 13983/2016 г. по описа на ВРС разноски в полза на
Ж.И.К., ЕГН **********, с адрес: ***, до размер от 420.42 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба вх. №
262347/23.07.2020 г. от Ж.И.К., чрез адв. М.Д., в която е обективирано искане
за изменение в частта за разноските на Решение № 557/13.05.2020 г., постановено
по в. гр. дело № 2301/2019 г. по описа на ВОС.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване, по арг. на чл. 248, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.