Определение по дело №18242/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 23196
Дата: 9 септември 2022 г. (в сила от 9 септември 2022 г.)
Съдия: Десислава Георгиева Иванова Тошева
Дело: 20221110118242
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 април 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 23196
гр. София, 09.09.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20221110118242 по описа за 2022 година
Делото е образувано по искова молба на З. Р. Д. срещу „Сити Кеш“ ООД, която
отговаря на изискванията за редовност, а предявените с нея искове са допустими. Касае се за
предявени обективно съединени искове за прогласяване за нищожна на три различни
основания на неустоечна клауза от договор за потребителски кредит. Съобразявайки
съдебната практика /например Решение № 97/08.02.2013 г. по т. д. № 196/2011 г. на ВКС, І
ТО, и Решение № 199/12.07.2016 г. по гр. д. № 583/2016 г. на ВКС, ІV ГО/, съдът приема с
оглед на основанията на всеки един от исковете, че същите следва да се разгледат при
условията на евентуалност, като те подлежат на разглеждане в поредността, произтичаща от
естеството на въведеното основание – от най-тежкото към най-лекото.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
С исковата молба са представени документи, които са допустими, относими и
необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се
приемат като писмени доказателства.
Искането на ответника за допускане на съдебно-счетоводна експертиза е
основателно, защото поставените въпроси са допустими и относими към предмета на
доказване.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 20.10.2022 г. от 09:40 часа, за когато да
се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца –
препис и от отговора на исковата молба и приложенията.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените с исковата молба
документи.
1
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза със задачи, посочени в отговора на
исковата молба, при депозит в размер на 250 лв., вносим от ответника в 1-седмичен срок от
получаване на съобщение за настоящото определение.
НАЗНАЧАВА като вещо лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза
Магдалена Запрянова Попова, със специалност: счетоводство и контрол, която да се
уведоми за поставените задачи и да се призове за откритото съдебно заседание след
представяне на документ за внесения депозит.
УКАЗВА на вещото лице, че при изготвяне на заключението следва да се запознае с
материалите по делото и с намиращите се при ответника относими документи, както и че
следва да представи заключението поне 1 седмица преди датата на откритото заседание.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и
ал. 2 ГПК:
Предявени са при условията на евентуално съединяване искове от З. Р. Д. срещу
„Сити Кеш“ ООД за признаване за установено, че клаузата за неустойка в чл. 11, ал. 1 от
Договор за потребителски кредит № 624260/24.01.2022 г., е нищожна, както следва: иск с
правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП – нищожност поради
неравноправност; иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД – нищожност поради
заобикаляне на закона; иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД – нищожност поради
накърняване на добрите нрави. Претендират се разноските по делото.
Ищцата твърди, че с ответника са сключили Договор за потребителски кредит №
624260/24.01.2022 г., по силата на който получила в заем сумата от 1 000 лв., срещу което
следвало да върне сума в общ размер на 1 135.68 лв., дължима на 6 вноски, при ГПР 48.8 %
и годишен лихвен процент 40.05 %. Сочи, че съгласно чл. 11, ал. 1 е следвало да заплати
неустойка в размер на 688.72 лв. за непредоставяне в 3-дневен срок от датата на сключване
на договора на обезпечение на кредитора, разсрочена на 6 вноски. Намира посочената
клауза за нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, тъй като се касае за неравноправна
клауза по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 и т. 19 ЗЗП, която е стандартна и бланкетна, а не
индивидуално уговорена. Изтъква, че неустойката е необосновано висока. Счита, че
уговорената неустойка по съществото си е добавък към възнаградителната лихва, поради
което посоченият в договора ГПР не съответства на действително прилагания, което е
заблуждаваща търговска практика, и е налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4
ЗПК, ограничаваща ГПР до пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения.
Сочи, че е налице и заобикаляне на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК. Изтъква, че на
основание чл. 21, ал. 1 ЗПК клаузата е нищожна. Намира я за нищожна и като накърняваща
добрите нрави поради противоречие с принципите за справедливост и добросъвестност.
Излага, че чрез нея се прехвърля рискът от неизпълнение на задълженията на финансовата
институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника
върху самия длъжник. Счита, че неустойката за неизпълнение на акцесорно задължение
излиза извън присъщите й функции и цели единствено кредиторът да се обогати
неоснователно за сметка на длъжника.
2
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва неустоечната клауза да е
неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗПК, като счита, че размерът на неустойката
не е необосновано висок, а в договора са ясно посочени параметрите на главницата,
възнаградителната лихва и неустойката при непредоставяне на обезпечение, поради което
при сключването му средният потребител е могъл да направи преценка за икономическите
последици от него. Оспорва да е налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК,
като изтъква, че за целта е необходимо правно недопустимият резултат да е постигнат с
няколко действителни съглашения, а в конкретния случай не били налице нито обективният,
нито субективният елемент от фактическия състав на заобикалянето на закона. Излага, че
размерът на неустойката не следва да се включва в ГПР и не може да се приравнява на
възнаградителна лихва, защото неустойката няма такава функция и не попада в общите
разходи. Оспорва действителният ГПР да е различен от посочения в договора, като излага,
че размерът му – 48.80 %, е изчислен по формула съгласно Приложение № 1 на ЗПК.
Оспорва да е налице заблуждаваща търговска практика при посочването на ГПР, като сочи,
че съгласно чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК неустойката не следва да се включва в ГПР, още повече че
ГПР се определя към момента на сключване на договора, когато неустойката не е била
дължима. Счита, че неустойката не е установена в противоречие с нормите на
добросъвестността и не излиза извън присъщите й санкционна, обезпечителна и
обезщетителна функции. Сочи, че обезпечението на задължението по кредита е съществен
елемент при преценка на носения от кредитора риск при сключване на договора, като в
случая кредиторът е поел финансовия риск от сключването на договор с ищцата, но при
условие че тя представи надлежно обезпечение. Излага, че страните са се съгласили, че при
неизпълнение на същественото задължение на кредитополучателя за предоставяне на
обезпечение той следва да заплати неустойка. Изтъква, че предоставянето на обезпечение
зависи изцяло от волята и действията на длъжника, а в случая чрез действията си след
сключване на договора той едностранно е увеличил носения от кредитора риск. Счита, че
ако ищцата изначално е била наясно, че не може да предостави исканото обезпечение, тя е
договаряла недобросъвестно в разрез с нормата на чл. 12 ЗЗД, като при сключването на
договора кредиторът не е могъл и не е бил длъжен да предвиди тази недобросъвестност.
Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
В доказателствена тежест на ищцата е да установи: сключването между страните
на Договор за потребителски кредит № 624260/24.01.2022 г. с посоченото съдържание, по
който ответникът й е предоставил в заем сумата от 1 000 лв.; твърдяната неравноправност на
неустоечната клауза; твърдяното заобикаляне на закона; твърдяното накърняване на добрите
нрави.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже наличието на валидна
неустоечна клауза по чл. 11, ал. 1 от договора, както и че клаузата е индивидуално
уговорена, като за последното не сочи доказателства.
ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:
сключването между страните на Договор за потребителски кредит № 624260/24.01.2022 г.,
3
по който ответникът е предоставил на ищцата в заем сумата от 1 000 лв.
УКАЗВА на ищеца, че ако не се яви в първото заседание по делото, не е взел
становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото е негово
отсъствие, ответникът на основание чл. 238, ал. 2 ГПК може да поиска прекратяване на
делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу
ищеца.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като такова задължение имат страните и когато те са
посочили електронен адрес за връчване. При неизпълнение на това задължение, както и
когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми
съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения ще бъдат
приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4