Определение по дело №2616/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 229 - 236 от АПК, във връзка с чл.63Г от ЗАНН.

Делото е образувано по частна жалба вх.№ 20898/23.10.2023г. на ТП на НОИ Пловдив против Разпореждане № 5459/11.09.23г. на ПРС, постановено по АНД № 2029/2023г., Х н.с.,с което е върната касационна жалба вх.№ 73657/11.08.2023г. против решение,постановено по същото дело.

Жалбоподателят не е доволен от обжалваното разпореждане и моли за неговата отмяна. Излага доводи за неправилност и незаконосъобразност .

Ответната по жалбата страна ОД на МВР Пловдив моли да се остави без уважение жалбата.

Съдът, като разгледа доводите и възраженията на страните и обжалвания съдебен акт, намери за установено следното:

По допустимостта:

Частната жалба е подадена в определения от съда срок за обжалване и при наличието на правен интерес. Поради това същата се явява ДОПУСТИМА.

По същество:

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

В производството пред районен съд като страни са участвали ОД на МВР Пловдив като жалбоподател и Ръководител на ТП на НОИ гр.Пловдив-административнонаказващ орган, като въззиваема страна.

Срещу постановеното решение е постъпила касационна жалба от ТП на НОИ-Пловдив.

Правилно, с разпореждане № 4920/11.08.2023г. въззивният съд е оставил без движение жалбата и е указал посочването на надлежен касационен жалбоподател. Това е така, защото според чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказанията (ЗАНН), решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 210, ал. 1 АПК право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно, като ал. 2 предвижда, че лицата, спрямо които решението има сила, имат право да го обжалват, когато то е неблагоприятно за тях, макар и да не са участвали в делото. Тази хипотеза на чл.210,ал.2 от АПК в случая е неприложима, тъй като нормата на чл.61,ал.1 от ЗАНН е специална, именно с нея се определя коя е надлежната страна в производството по ЗАНН и съответно, право на касационно обжалване може да има само за наказващия орган в производствата по упражняване на съдебен контрол върху актовете по чл. 58д, т. 1 – 3 ЗАНН, а не териториалната структура на учреждението, в което се намира този наказващ орган, каквато в случая се явява ТП на НОИ/ /в този смисъл и Тълкувателно постановление № 3 от 28.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по т. д. № 5/2022 г., Първа и Втора колегия на Върховния административен съд/.

След като ТП на НОИ не е участвало в производството пред въззивния съд, а то не би и могло да участва, тъй като е ненадлежна страна, то при условията на чл. 210, ал. 1 АПК ТП на НОИ няма право на касационна жалба. Следва тук да се отбележи изрично, че ТП на НОИ, представлявано от директора и Директора на ТП на НОИ са две различни неща. Следва тук да се отбележи, че съгласно чл.29 от Правилника за организацията и дейността на националния осигурителен институт, правилното наименование е ръководител,а не директор, което също следва да е предмет на указание от съда и уточнение от страна на жалбоподателя. Директорът или ръководителят на ТП на НОИ е правен субект притежаващ собствена и отделна правосубектност, а ТП на НОИ не е и правен субект в контекста на производството по ЗАНН, а териториална структура на НОИ, който е юридическо лице и субект. Административна правосубектност в случая има само административния орган директор на териториалното поделение. Съответно, съдебното решение, което е било обжалвано засяга директора/ръководителя на ТП на НОИ в качеството му на наказващ орган.

В изпълнение на указанията на районния съд, с писмо от директора на ТП на НОИ се заявява, че подател на жалбата е ТП на НОИ. На основание на това изявление, с обжалваното разпореждане въззивният съд е върнал касационната жалба в съответствие с разпоредбата на чл.213а от АПК. Разпореждането би било правилно, ако със същото писмо, в следващото изречение не беше заявено обратното на предходното, а именно, че жалбата е на директора на ТП на НОИ-Пловдив. Това противоречиво изявление, което е направено за първи път след оставяне на жалбата без движение, е било основание повторно да се разпореди без движение до отстраняване на неяснотата в жалбата, защото именно поради това противоречие, в рамките на „процеса относно процеса“ решаващият съд се е произнесъл при неяснота на фактите, а именно кой всъщност е жалбоподател – ТП на НОИ или директорът/ръководителят на ТП на НОИ.

След направеното уточнение жалбата е станала неясна в титулната й част относно действителния й подател и този недостатък е налагал привеждането й в съответствие с изискването за редовност по чл. 212, ал. 1, т. 2 АПК. Формалната неточност при изписване на титулната част на касационната жалба не може да има за последица толкова тежка санкция като отказ от правосъдие./ в този смисъл Тълкувателно решение № 1 от 21.01.2022 г. на ВАС по т. д. № 4/2019 г., ОСС, І и ІІ колегия/

Изложеното налага отмяна на обжалваното разпореждане и връщане на делото за администриране на касационната жалба според указанията в настоящото определение.

Водим от горното , Съдът

О П Р Е Д Е Л И :

Водим от горното,О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ ОТМЕНЯ Разпореждане № 5459/11.09.23г. на ПРС, постановено по АНД № 2029/2023г., Х н.с.,с което е върната касационна жалба вх.№ 73657/11.08.2023г. против решение,постановено по същото дело.

ВРЪЩА делото на Пловдивски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по администриране на касационната жалба според дадените в мотивната част на настоящото определение указания.

Определението не подлежи на обжалване.

	Съдия:
	Членове:

Вярно с оригинала!

Деловодител : ДТ