Решение по дело №7/2023 на Административен съд - Шумен

Номер на акта: 41
Дата: 2 март 2023 г. (в сила от 2 март 2023 г.)
Съдия: Снежина Петкова Чолакова
Дело: 20237270700007
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 януари 2023 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ ...........

град Шумен, 02.03.2023г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Шуменският административен съд, в публичното заседание на шести февруари две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

 

                                                                   Председател: Снежина Чолакова

                                                                          Членове:  Росица Цветкова

                                                                                             Бистра Бойн

                                                                          

при секретаря Св. Атанасова и с участие на прокурор П. Вълчев при ШОП, като разгледа докладваното от председателя Сн. Чолакова КАНД № 7 по описа за 2023г. на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба на Областна дирекция по безопасност на храните – гр. Шумен, депозирана чрез старши юрисконсулт В.Й., против Решение № 96/04.11.2022г. на Районен съд – гр.Велики Преслав, постановено по АНД № 319/2021г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е отменено Наказателно постановление № ЗЖ-25/09.07.2021г., издадено от директора на ОДБХ - гр. Шумен, с което на „Х.А.“ ЕООД, гр. София, представлявано от Д.П.П., гр. Шумен, за нарушение по чл. 15, параграф 1, б. „г“ от Регламент ЕС 2017/625 на Европейския парламент и на Съвета от 15.03.2017г. относно официалния контрол и другите официални дейности в областта на храните и фуражите, правилата относно здравеопазването на животните и хуманното отношение към тях, здравето на растенията и продуктите за растителна защита и на основание чл. 67, ал. 2 от Закона за управление на А.хранителната верига, е наложена имуществена санкция в размер на 5000 /пет хиляди/ лева.

Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Счита, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, в частност на правилата за връчване на съставения акт, до какъвто неправилен извод е достигнал районният съд. Жалбоподателят поддържа и становището, че деятелността на санкционирания субект е била правилно квалифицирана като неизпълнение на конкретното задължение, произтичащо от правилото на чл. 15, § 1, б. „г“ от Регламент ЕС 2017/625 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2017 година относно официалния контрол и другите официални дейности, извършвани с цел да се гарантира прилагането на законодателството в областта на храните и фуражите, правилата относно здравеопазването на животните и хуманното отношение към тях, здравето на растенията и продуктите за растителна защита, а именно да се предоставят на контролните органи документите, касаещи дейността на животновъдния обект. С оглед на това се отправя искане за отмяна на съдебния акт и за потвърждаване на процесното НП. Претендират се и деловодни разноски. В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно и своевременно призован, не се представлява. 

Ответната страна, „Х.А.“ ЕООД, гр. София, не изразява становище по жалбата, а в съдебно заседание, редовно и своевременно призована, не се представлява.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за процесуално допустима, но неоснователна.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява основателна, по следните съображения:

Процесното решение е постановено при следната фактическа обстановка:

На 29.01.2021г. свидетелите Е М и Т В–инспектори в ОДБХ – гр.Шумен, в присъствието на В Г- служител на РТИ – гр.Варна, извършили съвместна проверка за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птици в животновъден обект рег. № 2BG27003, находящ се в с. Миланово, общ. Велики Преслав, обл. Шумен, ул. Камчия, стопанисван от „Х.А.“ ЕООД, гр. София. За посочения обект имало издадено Предписание от ветеринарен лекар, че не отговаря на ветеринарномедицинските изисквания за отглеждане на кокошки носачки и разпореждане за ненаселване № 1/05.06.2021г.

При проверката инспекторите от ОДБХ – гр.Шумен били допуснати в обекта, но собственикът му, чрез законния си представител – управител, отказал да предостави на контролните органи документи, касаещи дейността на животновъдния обект. Служителите на ОДБХ – гр.Шумен приели, че с това поведение дружеството нарушава разпоредите на чл. 15, параграф 1, б. „г“ от Регламент ЕС 2017/625 на Европейския парламент и на Съвета от 15.03.2017г. относно официалния контрол и другите официални дейности в областта на храните и фуражите, правилата относно здравеопазването на животните и хуманното отношение към тях, здравето на растенията и продуктите за растителна защита.

С оглед направените изводи на 29.03.2021г. спрямо "Х.А."ЕООД бил съставен АУАН № ********** за посоченото административно нарушение. АУАН бил съставен в отсъствие на нарушителя, който не бил поканен за съставянето му, след което му бил връчен препис от същия на 23.06.2021г.

Въз основа на така съставения акт наказващият орган издал и процесното наказателно постановление.

При така установената фактическа обстановка районният съд е достигнал до извод, че правилно актът е бил съставен в хипотезата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН при отсъствие на соченото за нарушител лице, но контролните органи са допуснали нарушение на изискването на чл. 43, ал. 4 от ЗАНН, задължаващо ги да изпратят акта на съответната служба, а ако няма такава - на общинската администрация по местоживеенето на нарушителя за предявяване и подписване. Съдебният състав е посочил също, че описаното в обстоятелствената част на АУАН и в НП нарушение следва да бъде квалифицирано като такова по чл. 67, ал. 2 от Закона за управление на А.хранителната верига, във вр. с чл. 15, параграф 1, б. „г“ от Регламент ЕС 2017/625 на Европейския парламент и на Съвета от 15.03.2017г. относно официалния контрол и другите официални дейности в областта на храните и фуражите, правилата относно здравеопазването на животните и хуманното отношение към тях, здравето на растенията и продуктите за растителна защита, доколкото разпоредбата на чл. 67, ал. 2 от Закона за управление на А.хранителната верига, освен санкционна, е и материалноправна. Това, според съда, не било сторено. Съдебният състав е изложил и мотиви по съществото на спора, приемайки, че дружеството има регистриран животновъден обект по ЗВД, поради което има качеството на оператор, съобразно чл. 3, т. 29, във вр. с чл. 1, § 2 от Регламент /ЕС/ 2017/625, като на описаната н АУАН и НП дата не е осигурил достъп до документи и всякаква друга относима информация, доколкото това е било необходимо за извършването на официалния контрол или другите официални дейности и когато компетентните органи го изискват, като с това не е спазил произтичащото от чл. 15, параграф 1, б. „г“ от Регламент ЕС 2017/625 задължение. Наложената на ответника в касационното производство имуществена санкция съставът на районния съд е възприел и за несъразмерно тежка, извеждайки становището за „маловажност“ на описаната в акта и в НП деятелност. Воден от тези съображения, въззивният съд е отменил атакувания пред него правораздавателен акт.

Настоящият състав напълно споделя възприетата от въззивния съд фактическа обстановка, но не и направените от нея правни изводи за наличие на основания за отмяна на наказателното постановление.

Данните по делото установяват с категоричност, че актът е бил съставен в отсъствието на представител на дружеството, без това в случая да представлява съществено процесуално нарушение. По делото са приложени две покани за съставяне на акта, адресирани до управителя на соченото за нарушител лице – първата е от 02.03.2021г., с която представляващият "Х.А."ЕООД е известен, че следва да се яви на 11.03.2021г. в 10.00 часа на съответния адрес за съставяне на АУАН. Тъй като пратката е била върната на подателя, до управителя на дружеството е била изпратена повторна покана с изх. № ЗЖ-226/26.03.2021г., в която са били отразени времето, мястото и целта, за която представляващият юридическото лице следва да се яви. Установява се също, че на 29.03.2021г. служители на ОДБХ – гр.Шумен са опитали да връчат лично поканата на управителя на „Х.А.“ ЕООД, знаейки, че той ще бъде в сградата на Административен съд – гр.Шумен, но Д Пе отказал да я получи, което обстоятелство е отразено в самата покана чрез подписа на Б Г- свидетел на отказа за получаване. С оглед на това и поради неявяването на представляващия дружеството на 29.03.2021г., в негово отсъствие е съставен и съответният АУАН. Поради изложеното касационният състав намира, че закономерно контролните органи са изготвили акта в хипотезата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН.

Въз основа на събраните по делото доказателства настоящата инстанция, противно на решаващото становище на районния съд, приема, че контролните органи са предприели и следващите задължителни стъпки от административно-наказателната процедура, целящи обезпечаването на предявяването и подписването на АУАН от соченото за нарушител лице. По делото са приложени множество протоколи, изготвени от органите на ОДБХ – гр.Шумен, удостоверяващи предприетите действия за връчване на акта на представляващия дружеството. От тях е видно, че на 31.03.2021г.;  на 02.04.2021г.; на 05.04.2021г. за времето от 09.15 часа до 09.40 часа и за периода от 17.00 часа до 17.20 часа; на 20.04.2021г. и на 07.06.2021г. представители на дирекцията са посещавали адреса на управителя на „Х.А.“ ЕООД за връчване на АУАН, но никой не се е отзовавал на позвъняването им. Следва да се отбележи, че това е и адресът, до който са изпращани съобщенията за насрочените заседания в хода на въззивното и настоящото производство, страна по които е било именно представляваното от него дружество, и същите са били надлежно връчвани на Д П. Независимо от неуспешните опити за връчване на АУАН на представителя на „Х.А.“ ЕООД, на 23.06.2021г. във връзка с явяването му пред състав на Районен съд – гр.Велики Преслав, органите на ОДБХ – гр.Шумен са направили опит да предявят за подпис акта, но управителят на дружеството е отказал да го подпише, което обстоятелство е документирано с подписа на главен инспектор при ОДБХ – Шумен – д-р Х в качеството му на свидетел по чл. 43, ал. 2 от ЗАНН. С оглед коментираното по-горе, настоящият съдебен състав счита, че не е налице приетото от районния съд нарушение на чл. 43, ал. 4 от ЗАНН, доколкото съответните органи са проявили дължимата процесуална активност да запознаят дружеството, посредством неговия управител, за отпочнатото производство. Следва да се отбележи, че въведените от законодателя изисквания за връчване на АУАН целят гарантиране правото на защита на лицето, спрямо което е образувано административнонаказателното производство. Тези изисквания са насочени към своевременно извършване на дължимите от органите действия по предявяване и връчване на санкциониращите актове, но същите няма как да бъдат поставени в зависимост от волята на адресата на акта, като по делото са налице индиции, че липсата на своевременно връчване на акта се дължи на поведението на представителя на юридическото лице. Именно затова нежеланието на едно лице да получи съставен против него АУАН, съответно против субект, който представлява, се удостоверява с подписа на един свидетел, съобразно разпоредбата на  чл. 43, ал. 2 от ЗАНН, което е сторено и в настоящия случай. Не би могло да се възприеме и позицията за нарушение на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН. Съгласно изричния текст на разпоредбата на  чл. 43, ал. 5 от ЗАНН, задължение за връчване на препис от акта срещу разписка има при подписването на акта от страна на нарушителя – т.е. връчването на акта по реда на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. В конкретния случай не е спорно, че представителят на "Х.А."ЕООД е отказал да получи и подпише акта, с оглед на което е процедирано по реда на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН за съобщаването му – при отказ. Изложеното мотивира касационния съдебен състав да приеме, че при съставяне на АУАН в случая не са допуснати съществени процесуални нарушения и решаващото становище на районния съд в тази насока се явява неправилно.

Не се споделя и становището за неправилна правна квалификация, което районният съд е извел като допълнително отменително основание. Противно на това, касационната инстанция счита, че неизпълнението, вменено на юридическото лице, е описано пределно ясно от обективна страна, като органите на ОДБХ – гр.Шумен при съставяне на АУАН са издирили конкретния нормативен текст, въздигащ конкретните задължения за субекта, явяващ се оператор, съобразно чл. 3, т. 29, във вр. с чл. 1, § 2 от Регламент /ЕС/ 2017/625, а именно чл. 15, параграф 1, б. „г“ от Регламент ЕС 2017/625 на Европейския парламент и на Съвета, съобразно който операторът „Х.А.“ ЕООД е бил длъжен да предостави на контролните органи достъп до документи и всякаква друга относима информация. По аналогичен начин е възпроизведено деянието в обстоятелствената част и на НП, като за това правонарушение наказващият орган е приложил и санкционния състав на чл. 67, ал. 2 от Закона за управление на агрохранителната верига. Начинът на формулиране на конкретното обвинение не е ограничил правата на привлеченото към отговорност лице, нито възпрепятства съда от осъществяване на дължимия контрол за спазване на материалния закон.

За така описаното нарушение, което се явява доказано по несъмнен начин, наказващият орган е определил имуществена санкция в минималния ѝ размер, съобразявайки обстоятелството, че това е първо по ред нарушение от тази категория за субекта. Този факт сам по себе си не предопределя извод, че деятелността му би могла да се квалифицира като „маловажна“, както неправилно приема районният съд. Напротив, по делото не са представени каквито и да било доказателства, сочещи по-ниска степен на обществена опасност на дееца и на поведението му, въз основа на които да се направи подобен извод. Поради това закономерно ответникът в настоящото производство е бил привлечен към административнонаказателна отговорност.

С оглед изложените съображения, настоящият касационен състав намира, че са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, респективно и доколкото правния спор е изяснен от фактическа страна, следва да се постанови ново решение по съществото на спора, потвърждаващо  отмененото от районния съд наказателно постановление.

Предвид изхода на спора, с оглед своевременно отправеното искане за присъждане на разноски от страна на касатора и обстоятелството, че същият е бил представляван от юрисконсулт, който е подписал касационната жалба, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, ответникът „Х.Агро“ ЕООД, гр. София, ЕИК *********, следва да бъде осъден да заплати в полза на Областна дирекция по безопасност на храните – Шумен, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е    Ш    И   :   

 

ОТМЕНЯ Решение № 96/04.11.2022г., постановено по АНД № 319/2021г. по описа на Районен съд – гр.Велики Преслав, като вместо това постановява:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ЗЖ-25/09.07.2021г., издадено от директора на ОДБХ - гр. Шумен, с което на „Х.Агро“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, ж.к.Надежда № 3, бл.313, вх.А, ет.8, ап.22, представлявано от Д.П.П., за нарушение по чл. 15, параграф 1, б. „г“ от Регламент ЕС 2017/625 на Европейския парламент и на Съвета от 15.03.2017г. относно официалния контрол и другите официални дейности в областта на храните и фуражите, правилата относно здравеопазването на животните и хуманното отношение към тях, здравето на растенията и продуктите за растителна защита и на основание чл. 67, ал. 2 от Закона за управление на агрохранителната верига, е наложена имуществена санкция в размер на 5000 /пет хиляди/ лева.

ОСЪЖДА „Х.Агро“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, ж.к.Надежда № 3, бл.313, вх.А, ет.8, ап.22, представлявано от Д.П.П. да заплати на Областна дирекция по безопасност на храните – гр.Шумен сума в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща направени деловодни разноски в касационното съдебно производство.

Решението е окончателно.

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................         ЧЛЕНОВЕ: 1..........................

                                                                                             

                                                                                                   2..........................

ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 02.03.2023г.