Р Е
Ш Е Н
И Е
№………….
гр.****,………………………...
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ-Vс-в
в
публично заседание на четвърти февруари 2020г
в
състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА Г.
ЧЛЕНОВЕ:
ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
ИВАНКА
ДРИНГОВА
при
секретаря Дим. Г.
като
разгледа докладваното от съдия Г.
в.гр.д.№ 1152 за 2019, за да се произнесе, взе предвид:
Производството
по делото е след постановено решение от ВКС № 107/18.06.2019 по гр.д.№
2624/2018, с което е отменено решението
на ВОС-ІІІс-в № 467/19.03.2018г по в.гр.д.№ 2828/2017г в частта му, с която е
отменено решението на ВРС-ХІVс-в № 4204/19.10.2017г по гр.д.№ 5295/2017г за
определения между Л.Т. и детето ****., род.***г, режим на лични отношения и за определяне на нов: всяка първа и
трета седмица от месеца от 9ч в събота до 17ч в неделя, с преспиване,
петнадесет дни през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск,
като детето се взема и връща от и в дома на майката, и в частта на въззивното решение, с което е потвърдено
първоинстанционното решение
за предоставяне упражняването на
родителските права върху детето **** на майката Р.Т., местоживеенето на детето е определено при майката, и в частта, с която е отменено решението
на ВРС за осъждане на бащата Л.Т. да
заплаща в полза на детето **** чрез неговата майка и законен представител Р.С.Т.,
месечна издръжка в размер на 150лв,
считано от влизане в сила на решението, на падеж пето число от месеца, за който
се дължи издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, до
настъпване на законово основание за изменение или прекратяване на издръжката, и
вместо него бащата е осъден да заплаща на детето чрез неговата майка и законен
представител месечна издръжка в размер на
300лв, считано от влизане в сила на решението, на падеж 5-то число от
месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва върху всяка
закъсняла вноска, до настъпване на законово основание за изменение или
прекратяване на издръжката, като в посочените част делото е върнато .на
въззивния окръжен съд-**** за ново разглеждане от друг състав.
Въззивният
съд е сезиран с подадената от Л.Д.Т.
въззивна жалба вх.№ 65350/13.11.2017 срещу
решението на ВРС-ХІV с-в № 4204/19.10.2017г по гр.д.№ 5295/2017, с което е
предоставено упражняването на родителските права за детето **** ****род.***г,
гражданин на Обединено Кралство ****и Северна ***, на майката Р.С.Т. ЕГН ********** и е
определено местоживеенето на детето при нея.
В
жалбата се излага, че решението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като
съдът не бил изследвал родителския капацитет на двамата родители, а и лисвало
становище от Отдел „Закрила на детето“, което било задължително съгласно ЗЗДт.
Моли
за отмяна решението на РС и постановяване на ново, с което упражняването на РП
по отношение на детето да се предостави на него.
В
срока по чл.263 ал.1 ГПК ответницата по
жалбата Р.С.Т. е депозирала писмен отговор със становище за
основателност на жалбата, доколкото в нея се съдържат оплаквания за допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като РС се е произнесъл
по РП , без да изследва релевантните за това факти. Същевременно се твърди, че майката е
родителят, притежаващ необходимия родителски капацитет и качества за
отглеждането и възпитанието на детето с оглед неговата възраст и затова решението на ВРС в тази част не следва да
бъде отменяно.
Подадена
е и насрещна въззивна жалба от Р.С.Т.
вх.№ 66175/15.11.2017 срещу същото решение на РС в частта му, с която е
обявена нейна брачно вина за
разстройството на брачните отношения; определените мерки за лични отношения на
малолетното дете **** и размера на дължимата от бащата издръжка, като моли за
отмяната на решението като неправилно и незаконосъобразно.
В
срока по чл.263 ал.1 ГПК ответникът по
жалбата Л.Т. е депозирала писмен отговор на НВЖ със становище за неоснователност на жалбата.
Дирекция "СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ"-****, редовно
призована, в предходното въззивно производство е изготвила доклад, без да се
ангажира със становище.
В
настоящото производство отново не се ангажира с конкретно становище кой от
двамата родители би бил по-пригоден да отглежда и възпитава детето.
Производството по делото е образувано по исковата молба на Л.Д.Т. срещу Р.С.Т.
с искане за прекратяване на брака им, сключен на 9.01.2013г в гр.****, чрез
развод, на осн.чл.49 СК.
В обстоятелствената част на ИМ излага, че от
брака имат родено дете **** ****родено на ***г в гр.****, ****.
Първоначално съпрузите живели в ****, в
разбирателство, но след раждането на детето отношенията им станали нетърпими.
Повече от две години живеели във фактическа раздяла и не поддържали никакви
контакти, дори и по повод на детето, тъй като ответницата му отказвала такива с
детето.
По отношение на родителските права за детето признава, че е налице
произнасяне на английския съд, като били предоставени на майката и е определено
местоживеенето му при нея.
Ищецът моли за прекратяване на брака без съдът да се
произнася по въпроса за вината.
В
срока по чл.135 ГПК е депозиран писмен
отговор от ответницата Р.Т., в който не оспорва, че са във фактическа
раздяла и че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен и затова желае
прекратяването му, но счита, че за това вина има съпругът.
Излага
следните твърдения : след пристигането й в ****, където се бил установил
съпругът й, тя не получила никаква подкрепа от него, обвинявал я, че била
виновна за проблемите на работното му място и намаляване на доходите им. Затова
той напуснал работа.
След
раждането на детето тя получила инфекция и се наложило оперативно лечение.
Заплашвал я, че ще й вземе детето.
Започнал
да упражнява домашно насилие над нея. На 2.12.2015г ищцата с детето напуснала
семейното жилище и потърсила закрила от английските власти, които я настанили в
защитено жилище в специален център за защита от домашно насилие в окръг Дорсет.
Образувано било дело № LV15Р03405
в Семейния съд в Бормънт и Пул, по което на 15.12.2016г била издадена разпоредителна
заповед за дете с която е определено детето на страните да живее при майката, а
искането на бащата било отхвърлено.
Моли
за постановяване на решение за прекратяването на брака по вина на съпруга, като
отправя искане за запазване на брачното си фамилно име.
Твърди,
че детето е английски гражданин и по отношение на родителските права е налице
произнасяне от английски съд.
Ответницата е предявила насрещен иск за
прекратяване на брака по вина на ищеца на изложените основания.
Страните
се запознали в Интернет и скоро след това сключили граждански брак, въпреки предупреждението
на родителите й да не избързва. Два дни след сключването на брака ищецът се
върнал в ****,
където работел и живеел.
Р.Т.
занимала малко след това на 19.01.2013, макар това за нея това да било повод за
сериозно притеснение, тъй като се местела да живее в друга държава, с друга
култура, не говорела езика и й било трудно адаптирането.
Макар
съпругът й да я уверявал, че ще й помогне, след пристигането й тя не получила
никаква подкрепа от негова страна. Била оставена сама да се справя с
ежедневието в чуждата държава.
След
като пристигнала в **** разбрала, че съпругът й нямал никаква приятелска среда,
а контактувал само с колегите си по работа в пицария като шофьор - доставчик на
пици.
Поради
стреса се влошило здравословното й състояние и й се наложило да посети
зъболекар, което предизвикало гняв у съпруга й,че не можела да се „оправя“ в
града.
На
25.03.2013 разбрала, че е бременна.
Поради
това, че не била започнала работа никъде до него, момент водела много затворен
начин на живот-неизлизала никъде и не общувала с никого.
През
м.май 2013 Л.Т. напуснал работа, за което обвинил съпругата си, че го била
изнервила с притесненията си и бременността си. Била виновна за това, че му
били намалили часовете на работа, а това довело до намаляване доходите на
семейството.
През
м.юни 2013 Р.Т. получила социално-осигурителен номер /NIN/ и семейството кандидатствало за получаване
помощ от Държавата, като същевременно му предложила да се върне в ****, докато
той си намерел работа, но той категорично отказал.
През
м.август възникнал и първият голям конфликт. Л.Т. започнал да крещи, че тя била
виновна за липсата на доходи и я заплашил, че като роди, ще й вземел детето, а
тя щяла да бъде принудена да се върне в ****, защото той нямало да подаде
необходимите документи, за да може да получи постоянно пребиваване във ****.
Изплашена от агресивното му поведение, Р.Т. излязла от жилището без багаж и
тръгнала към болницата, където наблюдавали бременността й, за да потърси помощ,
тъй като не познавала никого друг. Мъжът й я настигнал на улицата и я заплашил,
че ако не се прибере, ще вземе детето след като роди и ще я остави на улицата,
ако не се прибере веднага обратно вкъщи.
С
напредването на бременността й, той започнал да я води по разни институции и да
я „показва“, за да пита защо не били получили помощите. Така в края на
м.октомври 2013г същите били преведени по неговата банкова сметка.
***.Т.
получила усложнения – инфектиране, което наложило приема на антибиотици в
продължение на два месеца. През това време при нея била нейната майка, която й
помагала и на която направило впечатление поведението на ищеца – грубо и рязко,
който не приемал, че тя не можела да кърми детето поради приема на
антибиотиците.
След
време ищецът започнал отново работа и получавал заплата, към която и помощи за
3-членно семейство, които постъпвали по банковата му сметка и затова той й
отпускал средства за ежедневните разходи по негова преценка.
Недоволството
му към нея продължавало, въпреки старанието й да създаде уют, да не го
предизвиква, да премълчава.
В
края на м.август 2014г тримата се върнали в ****. Докато били при неговите
родители в гр.****, той заминал с баща си на почивка за три дни, а след това
постъпил в болница за няколко дни. През това време Р.Т. останала сама с детето
в жилището на родителите му, които също проявили грубо и унизително отношение
към нея – когато излизали не й оставяли ключ, а я заключвали вътре с детето, докато
се върнели. Ако й се налагало да излезе, трябвало да обясни къде отива и кога
ще се прибере, а в повечето случаи била придружавана от майка му. Баща му й
заявявал, че в тази къща имало ясни правила, които тя трябвало да спазва.
При
завръщането им, по време на полека към ****, ищецът й заявил, че след като
пристигнели, веднага се разделяли и детето оставало при него, тъй като тя била
„боклук“ и баща му му казал да я изгони. На въпроса й защо не й го е казал още
докато са били в ****, той изпаднал в ярост и се наложило в нейна защита да се
намеси пътник от самолета.
След
завръщането им, той започнал работа, но заплатата му я превеждали по нейната
сметка и затова тя трябвало да я изтегли цялата и да му я предаде, а той и
оставял суми за пазаруване.давал му отчет за всеки ежедневен разход, а ок
искала нещо за себе си, трябвало предварително да иска разрешение.
Твърди
се още, че не й оказвал помощ нито в домакинството, нито в грижите по детето.
През
2015г Л.Т. взел решение да започнат семеен бизнес и да открият заведение за
бързо хранене. През м.юли същата година ответницата започнала работа в
заведението му –всеки ден от 7.00 до 18.00, а от края на м.септ.-всеки ден от
7.00 до 15.30ч, без почивен ден, тъй като той не се съгласил тя да почива.В същото
време той работел максимум по 30 часа на седмица.
Заради
работата в заведението тя не можела да отделя достатъчно време за детето и
съпругът й взел решение при тях да дойдат родителите му от ****. Тяхната поява
създала допълнително напрежение в отношенията им. Баща му веднага заявил, че
всички трябвало да се съобразяват с неговите правила. Родителите му продължили
да се държат лошо с нея, отправяли обиди, заплашвали я, че ще й вземат детето,
бизнеса, къщата.След като им казала, че повече не може да понася такова
отношение, баща му й заявил, че трябва да напусне къщата.През всичкото това
време отв.Р.Т. живяла с детето в една стая изолирана, за да не дразнела баща
му. Била поела всички разходи по издръжката на домакинството, за детето, и вкл.
за родителите му. Ищецът заплащал единствено наема на жилището.
Непрекъснато
й се натяквало, че ако не работи, ще се прибере сама в ****, без детето, че
била мързелива , щом като искала да си почива в неделя, за да бъде с детето.
Понеже
не издържала повече, Р.Т. поискала да се разделят и започнала да търси
консултации с местни адвокати, което довело до следеното й от страна на съпруга
й, който контролирал кореспонденцията й по и-мейл, телефонните й разговори.
Скандалите между нея, него и родителите му били ежедневни в присъствието на
детето. Когато Р.Т. им заявила, че това повече не може да го търпи и че щяла да
потърси съдействието на полицията, неговите родители се преместили да живеят в
съседно жилище, в близост до тях.
След
преместването им, поведението на ищеца прераснало във физическа агресия – била
гонена, удряна, заплювана в лицето, заключвана извън жилището и недопускана в
него, заплашвана с убийство.
Поради
всичкия физически и психически тормоз
напуснала жилището и потърсила специална закрила от английските власти,
като били настанени в защитено жилище в специален център защита от домашно
насилие в окръг Дорсет. Образувано било
дело под номер LV15Р03405
в Семейния съд в Борнмът и Пул, по което на 15.12.2016 била издадена Разпоредителна
заповед за дете, с която е определено детето да живее с майката, а искането на
бащата да живее с детето било отхвърлено.
Поради
всичко изложено моли за постановяване на решение за прекратяването на брака по
вина на мъжа
С
оглед на обстоятелството, че детето е само английски гражданин
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор по насрещната
молба, в който ищецът е оспорил твърденията. Желае да се вижда със сина си,
но майката възпрепятствала контактите с детето и имал опасения, че това можело
да доведе до отчуждаването на сина му
Доколкото
настоящото производство се развива след постановеното отменително решение от
ВКС, то спорът се концентрира върху
упражняването на родителските права по отношение на детето ****, определяне на
лични отношения с другия родител и дължимата от последния месечна издръжка.
СЪДЪТ, въз основа становищата на страните и
събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна:
По делото е прието у-е за гражд.брак,
издадено от Община **** въз основа на АГБ
№ 0015/9.01.2013г, от
който е видно, че страните са сключили гражд.брак в гр.****
и че съпругата
е приела да носи фамилното
име Т..
От
у-е
за раждане е видно, че
детето **** ****е родено
на ***г в
гр.Ливърпул, ****, и негови родители са настоящите
страни по спора Р.Т. и Л.Т..
От
издадения от Паспортна
служба на ****паспорт на детето, е видно,
че е британски
гражданин.
По делото са събрани писмени
доказателства за доходите на съпрузите,
от които се установява, че ищецът е бил трудово ангажиран и е
получавал доходи с които да издържа съпругата и детето, както и е заплащал
разходите
за ел.енергия, вода и други консумативи.
По настоящото дело приложено копие
от делото пред английския съд под №
LV15Р03405 на Семейния съд в Бормънт и Пул /л.27-43–Іинст.д. в легализиран
превод на л.л.102-117-І, идентичен по съдържание с този на л.л.134-161-І, и на
представения пред наст.съд на л.л.155-169/, и Разпоредителна заповед за дете от 15.12.2016
/л.221-227/. Съгласно същата е определено детето на страните да живее с майката; дава се разрешение на майката да
се премести да живее постоянно в ****; отменена е заповедта за забрана от
3.12.2015 /по искането на Л.Т. майката с детето да не напускат ****/;
искането на бащата детето да живее с него е отхвърлено.
Следва да се посочи, че направените
от ищеца по делото Л.Т. оспорвания, касаещи документи и изявления на Р.Т. пред
английския съд по повод соченото производство, са недопустими и затова не
следва да бъдат осъждани.
Освен това, производството е защита
от домашно насилие и не касае
окончателното уреждане на отношенията между съпрузите чрез прекратяването на
брака им и произнасянето по всички небрачни искове, предмет на настоящия спор,
което прави настоящото производство допустимо.
По делото в първата инстанция са
събрани гласни
доказателства чрез разпита на свидетелите
****.Д. /баща на
ищеца, л.165-І// и
Елка
Г.С. /майка на
ответницата, л.165,
гръб-І/.
Свид.Д.Д. излага, че заминали със съпругата
си за ****, за да имало кой да помага на родителите при отглеждането на детето.
Живели при сина си само два месеца и напуснали жилището им понеже Р. ги
изгонила. Бил ставал свидетел на скандали, които Р. провокирала по всякакъв
начин, но побоища не е имало; Л. не й е посягал и не я е обижда. Р. го
провокирала все с нещо, ядосвала го, като напр. че искала да гледа телевизия.
Понеже останали за по-дълго време,
съпругата му започнала работа, а свидетелят ходел сутрин в дома на страните да
се грижи за детето понеже Р. отивала на работа в 7.30ч, а Л. отивал по-късно,
за да го вземе и заведе на детска ясла.
Р. работела в заведението, което
синът им направил със свои средства и с тези на родителите си.Фирмата била
оформена на нейно име, а през това време синът му подписвал документи / блез да
става ясно какво има предвид свидетелят/. Същевременно излага, че Р. ходела
всеки ден на работа от 7.30ч и се връщала в 15.30, но дали е работела и какво е
работела ,с свидетелят не може да каже. Не бил чувал да са теглили кредити ,
нито да са получавали голяма сума от английските социални служби.
Знае, че в английския съд имало дело
за домашно насилие, по което бил разпитван като свидетел, но не знае как било
приключило, не знае дали по това решение детето е при Р..
По думите на свид.*****
С. страните
сключили брак на 901.2013т, а три дни преди това се запознали със зетя. Още към
него момент Л. живеел и работел в ****. Още първия път, когато видяла дъщеря
си, свидетелката разбрала, че не е щастлива.На лицето й било изписано
отчаянието - не можела да свикне с обстановката в ****. Единствено щастлива
била, когато й съобщила, че е бременна. В началото казвала на майка си, че
всичко е наред, но впоследствие разбрала, че Л. спрял да работи, когато тя
забременяла. Малко преди свидетелката да отиде в ****, той започнал отново
работа. Като се родило детето, се пренесли в жилище, което било абсолютно
празно и необзаведено След раждането Р. била известно време на антибиотици и в
недобро здравословно състояние и затова не можела да се грижи за детето, но
майка й й помагала известно време. Още тогава започнали да се карат, но свидетелката
си излизала от стаята. Чувала да се обиждат и от негова страна, понякога и от
нейна.
Когато детето станало на 9 месеца,
те си дошли в ****. Той останал два дена в дома на свидетелката и заминал на
риболов, а дъщеря й останал още три дена. По пет дни си били поделили престоя
при съответните родители-негови и нейни.Когато заминали за ****, той влязъл в
болница. При разговор по тел. Р. й споделила, че е нещастна, защото не може да
излезе с детето понеже била заключена в жилището и нямала ключове. Впоследствие
й споделила и за упражнено спрямо нея физическо насилие. Казала й, че още в
самолета имало скандал и той я заплашил, че когато се приберат в ****, тя
нямало да живее в къщата. След това по Коледа имало скандал за това, че Л. си
бил поръчал GSМ
по интернет, но понеже доставчикът дошъл по време, когато Р. била излязла да
пазарува, бил оставил бележка за получаването му от офиса.По този повод той
отново я заплашил, че като се върне да я няма с детето. Свидетелката я
посъветвала да си стои там,защото това била нейната къща. Р. с детето спели в
спалнята която била малка, а Л.-в хола, който бил по-голям. Р. споделила с
майка си, че й е много трудно, била се консултирала с адвокати и те я
посъветвали да отиде в Полицията, но изпитвала притеснение понеже не владеела
добре английски.
По този повод майка й и братът на Р.
отишли в ****. Видяли, че Р. била зле. Срещнали се с адвокат, който организирал
преместването й заедно с детето в защитено жилище, където престояла от 2.12. до
17.03. През това време Л. не знаел къде били, понеже не се разрешавало да
узнае. На Р. й разрешили да напусне защитеното жилище, след като свидетелката
отишла отново при нея. За няколко дни била на хотел докато Р. намери ново
жилище.
След настаняването й в защитеното
жилище, Л. на следващия ден подал сигнал, за да й забрани да излиза от **** с детето до 17-годишната му
възраст.
Свидетелката разказва и за случай,
когато били в **** и дъщеря й кашляла силно. На препоръката й да се обърне към
лекар, Л. заявил че “килерът ще я оправи“. Така свид.С. узнала от дъщеря си, че
имало случаи преди това, когато Л. я заключвал в килера. По думите й Л.
тормозел Р. и психически, като например, отивайки на работа, започвал да й
звъни през 15 минути да я пита как е и как е детето
Когато си били ****, той заявил, че
детето няма да има български паспорт, защото ако един ден пожелаело да става
полицай или нещо друго, нямало да може.
В предходната въззивна инстанция е
бил разпитан като свидетел Станьо Янакиев Станев /баща на ответницата,
л.69-70-ІІ/. Изложеното от него потвърждава казаното от майката на ответницата,
като в една част впечатленията му са опосредени от узнатото от нея – когато
свид.Е.С. е пребивавала в **** и е помагала на дъщеря си за детето. От нея
свидетелят разбрал, че отношенията между дъщеря му и зет му не били добри, че
той постоянно я обиждал и навиквал и че ставали по-лоши. Същият има и лични
впечатления от поведението на зет си, когато си дошли от **** за известно време
– събития, подробно описани от свид.С.. о повод разговор за двойно гражданство
на детето, Л. категорично заявил, че детето никога няма да стане български
гражданин. След като си заминали отново за ****, от проведен разговор по тел.
Между жена му и Л., последният й казал, че трябвало да изгони Р. още на втория
–третия месец. На въпроса защо не го бил направил, той отговори, че понеже била
забременяла. Тогава жена му и синът им заминали за ****, за да видят какво
става. По разказите им свидетелят разбрал,че там заварили една „психически
неустойчива, изтормозена и неадекватна жена“.Случайно се запознала с български
адвокат, който работел там и той й съдействал да я настанят с детето в защитено
жилище, където са престояли 3-4месеца. След това Р. ***,подпомагана от майка
си, там си намерила работа и жилище. Социалните служби там е намесели и
помогнали за делото, по което било определено Р. да се грижи за детето ши да
може да се прибере в ****. Бащата бил наложил забрана за излизането на детето и
затова се наложило да се води това дело.
След като се върнали в **** през
2017г, от Кметството в с.****, където живеят свидетелят и съпругата му и при
които отишла да живее Р., й съобщили, че имало заведено дело за развод.
Свидетелят излага подробно
обстоятелствата снабдяването на детето с ЛНЧ на чужденец, тъй като не е
български гражданин и няма ЕГН, което създавало административни затруднения,.
Впоследствие на детето му бил осигурен личен лекар, направени ваксини по
английския имунизационен картон, записването за детска градина. Излага, че
Румен с детето живеели на квартира във ****, в много добри условия. Детската
градина била наблизо, детето се адаптирало много добре. Нейната майка /свид.Е.С./
също й помагала, когато имало нужда
По думите на свидетеля бащата не бил
интересувал от детето и не му бил изплащал нищо нито за коледа, нито за
рождения ден /има се предвид за периода от завръщането на Р. в **** през 2017г
към датата на изслушването му в с.з. на 27.02.2018г/.
Посочва още, че на срещата в
социалната служба Л. дал някакъв и-мейл, който се оказал грешен и повече не бил
търсил детето.
Свид.**** излага още, че никой от близките
/нито той, нито съпругата му, нито Р./ са говорили против бащата и детето, но
то знае че Л. му е баща. За същия период посочва, че детето се е виждало с баща
си 3 пъти – в социалната служба и на свободната среща.
В
настоящото въззивно производство, съобразно дадените от касационната инстанция
задължителни указания за изясняването на делото от фактическа страна чрез
попълването му с доказателствен материал, са извършени следните процесуални
действия: приети доклади от ДСП-**** и ДСП-**** изслушани са двамата родители
на детето, както и са събрани следните доказателства относно родителските
качества на двамата и доходите на страните, а именно: СПЕ, разпитани са
свидетели, приети са писмени доказателства.
Страните са изслушвани в с.з. на 17.09.2019 /л.170 и сл./, както и в с.з. на 4.02.2020
/л.378,гръб/
В доклада на Д“СП“-**** /л.192/ са
възпроизведени изявленията и желанията на Л.Т., без да са обективирани
констатации и изводи на базата на собствено проучване, извън разговора с ищеца
по делото, извършено от социалния работник.
В
заключителната част от доклада на Д“СП“-****
/л.196-199/ е посочено следното: не са констатирани рискове по отношение
полаганите за него грижи. Констатирано било нарушение в правото на детето да
контактува свободно с баща си. Същевременно е посочено, че с цел подкрепа на
детето и родителите и в изпълнение на протоколното определение от
17.09.2019 спрямо детето **** е
предприета мярка за закрила „съдействие, подпомагане и услуга в семейна среда“
на осн.чл.4 ал.1 ЗЗДт. Детето и родителите са били насочени да ползват
краткосрочна услуга „Семейно консултиране и подкрепа. Психологическо
консултиране на деца и родители. Контактен център“ към Център за обществена
подкрепа „По-добро бъдеще“ в гр.Врана. В резултат на това през периода били
проведени 5 срещи между бащата и детето в присъствието на психолог от ЦОП на
5.10, 12.10., 19.10., 26.10 и
31.10.2019г В процеса на работа при проведените между бащата и детето среща не били
установени трудности. И двамата родители съдействали на специалистите, работещи
по случая за постигане на заложения план за работа с детето. Г-жа Т. не споделя
негативни промяна в поведението или в психо-емоционалното състояние на детето.
В
заключение е посочено, че и двамата родители осъзнават потребността на детето
да общува с баща си. До момента **** не е проявявал негативно отношение към
бащата, влиза с желание на срещите и в края очаква да разбере кога ще се видят
отново. Емоционалната връзка между детето и бащата е съхранена. И двамата
родители се отнасяли с внимание към желанията на детето, проявяват емоционална
топлота, привързаност и отзивчивост.
Д“СП“-****
не се ангажирала с конкретно становище при кого от родителите е по-подходящо да
бъде отглеждането на детето.
В
заключителната част от експертизата на вещото
лице-психолог М.Р. /л.30-45/ са
обективирани общи положения и разсъждения на в.лице досежно правата на всяка
дете и възпроизвеждане на узнатото от едната от страните /бащата/, в която част
не следва да бъде кредитирано. В останалата част заключението се възприема,
доколкото обективира констатации по конкретния случай, без да се е ангажирало
със становище кой от двамата родители е по-пригоден на настоящия етап да
отглежда и възпитава детето.
В.лице
посочва, че детето имало силна емоционална връзка с майката; с бащата също се
наблюдава такава, показало силна обич и привързаност към баща си, въпреки че в
началото на срещата не успяло да го познае. **** проявил живи и пластични
емоции и спрямо двамата си родители. Не се наблюдавала дисквалификация на
майчината или бащината фигура. И към двамата си родители проявява интерес, а те
от своя страна–желание да поемат родителските права. Същевременно в последния абзац от заключителната
част, се говори, че съществувал потенциален риск от проява на синдром на
родителско отчуждение към бащата Л.Т.. към настоящия момент били налице факти
/без да се посочва кои/, които обуславят развитието му, сред които невъзможност
за контакт на детето с бащата, неразпознаването на бащината личност. С оглед
пола и половата идентификация, която е съществен елемент от развитието на едно
дете, е необходимо контактите между детето и неговия баща да не се прекъсват.
Предвид горното съдът намира, че
заключението съдържа вътрешно противоречиви констатации и изводи, както и
липсва по-категорично становище кой от двамата бивши съпрузи има родителски
капацитет и е по-пригоден да упражнява родителските права.
Поради горното съдът допусна и комплексна съдебно медицинска експертиза с
участието на вещи лица психиатър и клиничен психолог д-р Т.А. и Р.Г. /л.354-367/.
В заключението си същите посочват, че и при двамата родители не се констатират
психиатрични заболявания.
И при двамата родителският капацитет,
обаче, остава дефицитарен в тази част, в която не са постигнали емоционален
баланс в отношенията помежду си след раздялата. Това обстоятелство създава
бариери, които повлияват и по отношение на детето.
Детето **** не съумява да покаже в
пълен вид емоционалната връзка със своите родители.Блокирана е отчасти неговата
спонтанност, емоционални контакти и израз на доверие. С други думи
емоционалната връзка на детето с двамата родители не е напълно съдържателна и
качествена.
Майката има правилни представи и
възгледи за възпитанието на детето, които са твърде перфекционистично
представени и са поднесени в т.нар.псевдофилософски стил и затова не биха могли
да бъдат реализирани на практика в пълния им обем.В същото време отговаря на
въпросите несигурно, след удължен
реактивен период, а отговорите й звучат заучено и декларативно, което съвпада с
ниската скала „Откритост“ при психологичното изследване. Разсъжденията си
поднася в контекста на своето отношение към бащата и създава предпоставки за
предаване на същото към детето, а в този смисъл има риск от формиране на
отчуждаващо поведение на детето спрямо бащата. В отношението на детето към
бащата има наченки на вече формирано в известна степен негативно отношение към
него.
Бащата имал правилни виждания, разбирания
и възгледи и подход във за възпитанието на едно дете, но няма практически опит
от родителстване.
Като краен извод, обаче, липсва
категорично становище на вещите лица кой от двамата родители е по-пригоден да
упражнява родителските права към настоящия момент.
Събрани са и гласни доказателства
чрез разпита на свидетелите **** ****, сочена от ищеца, и ***** и *****., сочени от ответницата.
Свид.***** /л.376,гръб/
Същата живее на съпружески начала с Л.
от м.11.2016г и е запозната с неговите проблеми
Познава детето ****, което сега е на 6год.
От м.11.2019г до настоящия момент
присъствала на всяка една среща с детето.
Свидетелката описва как протичат
срещите с бащата, който когато го вземал му давал подарък, най-често играчка. ****
винаги искал да играят тримата, т.е. и свидетелката бил включена в игрите. Към
нея детето се обръщало по име ****.
Казвал й, че тя ще бъда единият герой, баща му - вторият, а той - третият
герой. След като играчката била сглобена, излизали на площадката и **** пускал
по пързалката играчката, която му били подарили. По-нататък обяснява, че когато
играели тримата, **** и баща му играели добрите полицаи, а свидетелката била от
страната на лошите полицаи. Разбира се, че тази роля не й харесвало, но щом
така било преценило детето...
Не са водили **** в гр.****, където
живеели с ищеца. Повечето пъти го водили в Мол-а, особено когато е студено, за
да е на топло и да не настине, и да си хапнат.
**** обичал да прегръща баща си.
Мисли, че е щастлив с него. Не била забелязала негативно отношение на **** нито
към нея, нито към баща му. Веднъж, като се видели, детето я попитало защо тя
присъства на срещата с баща му понеже той имал среща с него, а не с нея и после
й казал, че тя му била мащеха. Свидетелката му отговорила, че била само негова
приятелка и че си имал мама и татко.
Впоследствие въззивникът прикани
свидетелката да разкаже за случая, в който детето искало да ги „качва на кораба
„Титаник“.
По
думите й при всяка среща детето говорело за „Титаник“. Дори на нея лично й
написал билетче за кораба. **** знаел цялата му история, за айсберга и за това колко
души се удавили. Свидетелката, обаче, не може да каже, след като сама сочи, че
имала подход към детето, откъде то проявявало такъв интерес. “Просто не сме се
сетили да го попитаме с баща му“. **** „изпращал“ и нея да пътува с кораба
„Титаник“, от което било ясно, че тя следвало да потъне с кораба. Знае, че ****
искал да играе шах, но пред нея не бил играл. По нейните думи **** обичал да
сглобява и да си играе с лего.
Последната среща с детето била на
22.12.2019г. На следващата седмица, в неделя, на 29.12.2019г, отново отишли с Л.,
но когато пристигнали, детето така и не излязло. Л. звъннал на г-жа Т., за да
ѝ каже, че е долу и че чака **** да слезе. Тя му отговорила, че детето е
болно и няма да дойде. Когато попитала Л. защо не бил уведомен, той й препредал
думите на Р., че тя му била изпратила SMS, че Мити е болен. Л. поискал да се
чуе с детето, но г-жа Т. му затворила телефона.
По-долу свидетелката прави своята
интерпретация на случилото се в неделята след 29.01.2019г /т.е на 5.01.2020г/.
Тя била в колата. Не знаела какво бил казал Л. на детето. после го попитала и
той й отговорил, че тя не му позволила да вземе детето, а на въпроса й „защо“,
отговорът му бил, тъй като **** се привързвал към него и това я притеснявало.
Понякога й ставало мъчно за самото
дете. Не счита, че може да има такива отношения между двама родители.
Свидетелката посочва още, че Л. имал
два телефона. Единият му телефон е „Нокиа“ и той е от старите, обикновените
модели. Вторият му - е „Айфон“ последен модел, по който говори с английска
карта.
В момента свидетелката не работела. В
**** работела в магазин за булчински рокли като дизайнер. Заявява, че били за
постоянно в ****, макар да имало възможност да се върнат в ****, но засега нямали
такива намерения.
Никога не била контактувала с
майката на ****.Според нея г-жата осуетявала всякакви срещи на детето с баща
му. Никога не била говорила с нея и не я питала защо постъпва така, но ако тя
била на нейно място, би позволила на бащата да се вижда с детето поне за
два-три дни. Това свидетелката казва по повод заявеното от детето желание да
отидели тримата на ски в Пампорово,
но съдът не бил разрешил.
Свид.П.**** /без родство/ излага, че виждал за
втори отв.Р.Т.. Знае, че това е майката на ****. Тя му се обадила по
повод рождения ден на детето на 13.12.2019г, тъй като свидетелят работел като аниматор и диджей. Тя била
организирала всичко много добре. Спомня си, че имало около 25-30 деца, но нямало
родители. Бащата не го познава и не го е виждал на РД на детето. Децата се
забавлявали много. По неговите думи майката била много настоятелна относно
организирането на партито; обадила му се няколко пъти, за да потвърди, че ще
присъства.
Свид.****С., майката на ответницата, дава
показания за новонастъпили обстоятелства след проведения в о.с.д. на 19.09.2017 разпит на същата. Излага, че
понастоящем Р. *** самостоятелно с детето в апартамент, който се
състои от стая, кухня, баня и голяма тераса. Свидетелката живее в с.****, но
редовно помагала на дъщеря си понеже Р. ходи на работа. Напоследък присъствала,
когато дъщеря й трябвало да предаде **** на баща му, но самата свидетелка не
слизала долу при входа с тях.
От м.01.2020г
идвала по-често, за да не е сама дъщеря й понеже й споделила, че ищецът казал
на детето да не слуша майка си и да не прави това или онова.
В първата
неделя след Нова година, **** боледувал от ангина и тогава не се осъществили
срещите с баща му. На 5.01.2020г станал някакъв скандал между Р. и Л.. Р. каза,
че г-н Т. първи започнал. Детето било слязло с майка си пред входа и тогава Л.
започнал да крещи на Р. понеже детето казало, че не иска да отива с него и се
прибрало с майка си. След тази случка Мити не се чувствал добре, бил тъжен,
разплакал се. Казали му да не се тревожи, и че баща му ще дойде друг път, и че
отново ще могат да се видят.
Веднъж били само
двамата. **** си взел книжките от легото и казал, че са му подарък от
тати. Започнал да ги къса. Като го
попитала защо прави така, той отговорил «защото баща ми много вика на мама».
По повод
интереса на **** към кораба „Титаник“ свидетелката излага, че детето
било гледало научно-популярните филми по «Дискавъри» и много го
впечатлила тази история. Разказвал й, че корабът се разбил, като срещнал
айсберг и че имало много хора, които са потънали, но е имало и такива, които са
били спасени. Не бил разигравал сцени от филма. Вече не говорел за него. Според
свидетелката това е било увлечение, което вече било отминало.
Знае, че Л.
живее с друга жена. **** споделял, че играе с нея и баща си на лего, че тя му е
чела книжки, и че веднъж Л. ѝ се скарал, защото му дала да пие студена
вода. Разказвал, че баща му не го питал как прекарва времето си в детската
градина. Като се връщал от срещите с баща си, показвал играчките, които получавал,
казвал, че ходили до мола и друго нищо не разказвал.
След 5.01.2020г
до настоящия момент Л. не е потърсил повече детето. Р. всяка неделя му праща SMS, че
детето го чака. Винаги е приготвяла и завеждала детето до входа на блока в
определения час за среща. Според нея не е нормално едно дете да знае, че това е
денят, в който ще се срещне с тати, да го очаква с нетърпение, а баща му да не
дойде да се видят.
Горната фактическа установеност, налага следните
правни изводи:
Относно УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА
Към настоящия
момент няма разрешен спор за родителските права по отношение на детето.
Решението на английския съд е постановено в производство по защита от домашно
насилие подобно на това по чл.5 ЗЗДН.
Същевременно съдът има задължението
служебно да следи за международната си компетентност във връзка с родителската
отговорност.
Детето **** е гражданин на Обединено
Кралство ****и Северна ****, но от 10
месеца живее в **** с неговата майка Р.Т.. Следователно, към датата на подаване
на исковата молба обичайното
му местопребиваване е в Република ****.
В чл.12 на преамбюла на Регламент №
2201/2003 са уредени правилата за компетентност, като същите са съобразени с
интереса на детето и особено на критерия близост, което означава, че компетентността
на следва да се отнася към държавата-членка на ЕС по обичайното пребиваване на
детето.
След преценка липсата на предпоставки за
прилагане нормите на чл.9, чл.10 и чл.12 от Регламент № 2201/2003, съдът
приема, че е компетентен да се произнесе по исковете, квалифицирани по
националното право на сезирания съд за родителски права и местоживеене на
детето, режим на лични отношения на детето с неговия баща и дължимата от бащата
издръжка в полза на детето.
Както се посочи по-горе, няма произнасяне
на друг съд по тези въпроси и затова подлежат на разглеждане в съответствие със задължението за прилагане както на
общностното, така и на националното право.
Следва да се посочи и това, че от 31.01.2020г в 23.00ч /средно
Гринуичко време/ ****да престана да бъде член на ЕС и се оттегли от него. От
него момент до 31.12.2020г започва да тече
11-месечен преходен период, в който европейското законодателство продължава да действа
на територията на Обединеното кралство, който срок може да бъде удължен еднократно
при изявено желание от двете страни в
срок до 1.07.2020г.
Следователно, в настоящия случай намира
приложение Регламент № 2201/2003 на Съвета на ЕС, след като е налице
международен елемент в отношенията между родителите и детето - граждани са на
различни държави-членки на ЕС.
Съвкупният
анализ доказателствата, събрани както в предходните инстанции, така и в
настоящата съобразно дадените изрични указания, не обуславят извод, различен от
формирания от предходните съдебни състави, а именно, че упражняването на РП по
отношение на детето **** следва да бъде предоставено на майката.Съображенията
за това са следните:
Изслушването
и на двамата родители и цялостното им поведение в залата създаде впечатление за
изострени, отношения до степен на нетърпимост, особено неотстъпчивото и нетолерантно
поведение на бащата, изразяващо се в словесна агресия към ответната страна,
както и демонстративното му напускане на съдебното заседание с отправената към
съда закана, че щял да потърси правата си на друго място /с.з. на 17.12.2019/ ,
а впоследствие отправено искане за поправка на протокола в тази част, както и множеството
подадени молби с настойчиви искания след приключване на устните състезания и обявяване
на делото за решаване. От друга страна, поведението на майката в с.з. също има
признаци на провокативност. Като цяло това говори, че и двете страни все още са
засегнати от
кризата, породена от раздялата на семейството и в условията на нестихващ
конфликт помежду им не успяват да поемат отговорност за своето дете.
Недостигнали необходимата зрялост, за да създадат добро партньорство, показват
дефицити по отношение на родителските си качества, в каквато насока е и
констатацията на комплексната СППЕ. Затова детето **** няма
здравословна емоционална връзка с нито един от родителите си.
В тази
връзка препоръката на съда на първо
място е двамата родители да преработят собствените си травмиращи емоции и
преживявания, породени от разпадането на брака им и да достигнат до ново
разбиране за себе си и бившия партньор с помощта на специалист, което е
наложителна стъпка, за да имат потенциала да се погрижат истински за общото си
дете. Това като краен
резултат би подобрило комуникацията между тях и така отношенията им по повод
детето. Когато родителите достигнат до ново, по-зряло ниво на своите
взаимоотношения, това ще се отрази здравословно на детето им.
Независимо от гореизложеното съдът е
необходимо да посочи конкретно кой е по-пригодният родител да отглежда и
възпитава детето, което предполага и местоживеенето при същия.
В тази връзка съобразява, освен цялостното
поведение на страните в процеса, и множеството доказателства, сочещи на проявено
агресивно и неуважително отношение на бащата към майката, на което детето е
ставало очевидец. Освен това, въпреки изслушването на бащата и заявките му, че
иска да получи РП, съдът не успя да формира убеждение за ясните му мотиви,
които да обосноват такава съществена промяна в позицията му от момента на подаването
на исковата молба, в която липсват твърдения за поведение на майката, което да
вреди на физическото или психическото здраве на детето, и липсва искане за предоставяне
на РП, а в писмения отговор срещу насрещната искова молба на Р.Т. е отправено
искане за определяне на РЛО, до диаметрално противоположната позиция, развита едва
пред предходната въззивна инстанция.
Наблюденията на цялостното поведение
на страните в залата не води до извод, че бащата би бил толерантен родител, който би давал пространство на майката свободно
да общува с детето, в случая че РП биха били предоставени на него. Не се
възприемат като убедителни и искрени изявленията му, че се е върнал в ****, за
да е по-близо до детето си или че би продължил да отглежда детето в **** при
положение, че същият има бизнес в **** и е заявявал пред свидетели негативната
си отношение към възможността детето да получи /и/ български гражданство.
На следващо място, счита, че една поредна
промяна в сегашното състояние, като например промяна в местоживеенето /било то
града, а още повече държавата/, в социалната среда / връстниците в детската
градина, роднинският кръг и пр./, отделянето на детето от майката, което е все
още в ниска възраст и е по-силно зависимо от нея, всичко това би било допълнителен
силно травмиращ фактор за детето, което и в момента понася емоционалните
негативи от отношенията между двамата родители.
Ето защо упражняването на
родителските права следва да бъде предоставено на майката. Това, обаче, не изключва
препоръката към Р.Т. да
осмисли изложеното в заключението на СППЕ за риска от развитие на синдром на
родителско отчуждение. В тази насока отговорността на майка е в по-голяма
степен, тъй като упражняването на родителските права е предоставено на нея, детето
живее при нея и тя осъществява ежедневните грижи за него. Тя е родителят, който
следва да съхрани положителния образ на бащата и да съдейства за изграждането
му, въпреки неразбирателството между тях двамата. Да се мисли противното, би
означавало да се толерира поведение, което крие риск от развитие на СРО. Когато детето чувства нейната подкрепа
и насърчение за срещите му с бащата, то не би изпитвало чувство за вина, че я е
предало, т.е. не би преживявало т.нар. конфликт на лоялност. В тази връзка
съдът намира за правилен и адекватен подход поведението й в съд.производство, когато
за времето между съдебните заседания бяха постигнати споразумения с бащата като
привременни мерки кога и как да бъдат осъществявани срещите му с детето – така
в о.с.з. на 17.09.2019 и в о.с.з. на 12.11.2019.
Относно МЕСТОЖИВЕЕНЕТО НА ДЕТЕТО
Същото е
обусловено от изложеното по-горе досежно УРП и затова следва да бъде определено
при майката.
Относно РЕЖИМА НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ
На бащата следва да
се определи режим,
съобразен с възрастта на детето, обстоятелството, че му предстои тръгване на училище,
както и отдалечеността на двата града **** и **** , а именно: всяка първа и
трета седмица от месеца от 9ч в събота до 17ч в неделя, с преспиване в дома на
бащата, както
и половината дни през Коледната, Великденската ваканции, с преспиване при
бащата; за рождения ден на детето - в деня след РД - от 16ч до 20ч, и всяка
година от 16ч до 20ч на рождения ден на бащата, а също и по един месец през
лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск..
В случая съдът съобразява и това, че бащата не се явява чужд човек, с
който е необходимо детето да привиква, а и липсват категорични доказателства за
поведение спрямо детето, което да поставя в опасност неговото физическо или
психическо здраве. Освен това, на този етап отношенията между двамата родители
биха създали опасност от конфликти в присъствието на детето и би му попречило
да общува пълноценно с баща си. За да може бащата да изгради стабилни
емоционални връзки с детето, е необходима подкрепата на майката, т.е. да тя го
насърчава за това и да не препятства виждането им, използвайки благовидни
оправдания и без опасенията, че би изгубила обичта на детето си или че то би се
привързало повече към бащата. В
противен случай непреработените чувства на обида, раздразнение, яд, гняв и
разочарование у майката към бащата може, както несъзнавано, така и съзнавано,
да се прехвърлят и върху детето и това да доведе до „програмирането” му, а като
краен резултат до развиване на СРО.
Относно ИЗДРЪЖКАТА
При определяне размера следва да се вземат предвид
възрастта, нуждите на детето и възможностите на родителите.
Съдът намира че общият размер на издръжката следва да
бъде 450лв, от които бащата да заплаща 300лв. Преимущественото му парично участие се обуславя от факта,
че майката ще полага непосредствените грижи по отглеждане и възпитание на детето,
а и бащата получава достатъчно високи доходи. В разглежданата хипотеза съдът
преценява преди всичко нуждите и интересите на детето и с определянето на
издръжка в посочените размери за него ще се осигурят такива условия на живот,
каквито би имало, ако родителите живееха заедно.
С оглед
охраняване интересите на детето и по повод на горепосочените препоръки, съдът
намира, че следва да бъде уведомена Дирекция „Социално подпомагане“ – **** /по
местоживеенето на детето/, която да осъществи текущ контрол за изпълнението на
посочените препоръки.
По
разноските
С оглед изхода на спора в настоящото
производство в полза на въззиваемата следва да бъдат присъдени сторените от нея
разноски за настоящата инстанция, видно от представения списък и доказателства
/л.л.372, 373/ в общо размер на 1100лв,
включващи 900лв заплатен адв.хонорар и 200лв – заплатен депозит за СМЕ, както и
сторените за касационната инстанция в размер на 1000лв /л.66 от к.д.№ 2624/2018/ или общо 2100лв
Воден от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА решението на ВРС-ХІVс-в № 4204/19.10.2017г по гр.д.№ 5295/2017г в
частта му, с която упражняването на
родителските права върху детето **** е предоставено на майката Р.Т., както и е определено местоживеенето на детето при майката.
ОТМЕНЯ
решението на ВРС-ХІVс-в
№ 4204/19.10.2017г по гр.д.№ 5295/2017г в частите му, с
които на бащата Л.Д.Т. ЕГН ********** е определен режим на лични отношения с
детето **** ****род.***г,
гражданин на Обединено Кралство ****и Северна Ирландия, всяка
първа, трета и пета събота и неделя от месеца от 9ч в събота до 20ч в неделя, с
преспиване на детето при бащата, както и
един месец през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск, както и е
осъден бащата да заплаща в полза на малолетното си дете **** месечна издръжка в
размер на 150лв,
като вместо него
ПОСТАНОВЯВА
ОПРЕДЕЛЯ на бащата Л.Д.Т. ЕГН ********** режим
на лични отношения с детето **** ****род.***г, гражданин на Обединено
Кралство ****и Северна Ирландия, всяка първа и трета седмица
от месеца от 9ч в събота до 17ч в неделя, с преспиване в дома на бащата, както и
половината дни през Коледната, Великденската ваканции, с преспиване при бащата;
за рождения ден на детето - в деня, следващ РД - от 16ч до 20ч, и всяка година
от 16ч до 20ч на рождения ден на бащата, а също и по един месец през лятото,
когато майката не ползва платен годишен отпуск.
ОСЪЖДА Л.Д.Т.
ЕГН ********** да заплаща в полза на малолетното си дете **** ****род.***г,
гражданин на ****чрез неговата майка и законен представител Р.С.Т. ЕГН **********
месечна издръжка в размер на 300лв /триста лева/, считано от
влизане в сила на решението, с падеж 5-то число на месеца, за който се дължи
издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до
настъпване на законово основание за изменение или прекратяване на издръжката.
ОСЪЖДА Л.Д.Т. ЕГН ********** да
заплати на Р.С.Т. ЕГН ********** сумата от 2100лв /две хиляди и сто лева/
, представляваща сторените от нея разноски по делото за касационната и
въззивна инстанции.
Копие от влязлото в сила решение следва да се изпрати
на Дирекция „Социално подпомагане”, Отдел „Закрила на детето”–**** /по местоживеенето на детето/ за
осъществяване на текущ контрол за изпълнение на отправените от съда препоръки и
предприемане на други подходящи мерки.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в
едномесечен срок от връчването на препис на страните
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: