ОПРЕДЕЛЕНИЕ
град Враца, 22.11.2019 год.
Врачанският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на 22
ноември 2019 год. в състав:
Председател: РЕНАТА
МИШОНОВА-ХАЛЬОВА
Членове: МАРИЯ АДЖЕМОВА
МИРОСЛАВ ДОСОВ
като разгледа докладваното от съдията Досов въззивно частно
гр.дело №622/2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на 413,ал.2 във вр. с чл.274,ал.1,т.2 от ГПК.
Образувано е
по подадена от "Фронтекс интернешънъл"ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София,ул."Хенрих Ибсен" №15,ет.7 чрез
юрисконсулт Т.К. частна жалба вх.№ 2934/20.08.2019 г. по описа на Районен
съд-Оряхово срещу разпореждане №743/29.07.2019 год. по частно гр.дело №447/2019
год. по описа на Районен съд- Оряхово, с което е отхвърлено подадено
заявление на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника Б. И. Б. от с.Селановци, Област Враца в частта за сумата 311.26 лв, представляваща такси за периода от
21.06.2015 год. до 29.07.2016 год.
Във
въззивната частна жалба се поддържа, че разпореждането е незаконосъобразно
поради противоречие с материалния закон и допуснати нарушения на процесуалните правила. Подържа
се, че в заповедното производство не се проверява дали вземането съществува, а
само дали е спорно. Преценката на съда в производството по чл.410 от ГПК се
ограничава единствено до изложените от заявителя факти. Съответствието на твърдените
факти с действителното правно положение може да се установи само в евентуалния
исков процес, в случай, че длъжникът оспори вземането. Като се е произнесъл по
валидността на процесните клаузи, съдът е превишил своите правомощия, като е
обсъдил по същество обстоятелство, което стои извън предмета на заповедното
производство.
Частната
жалба е подадена в законния срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от
легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се
явява процесуално допустима.
Разгледана
по същество, частната жалба е основателна, като съображенията за това са
следните:
Производството
за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК е предоставено
като възможност за кредитора по облекчен ред да получи съдебно признаване и
изпълнителен титул за свое изискуемо и ликвидно вземане срещу длъжника, без да
води исков процес при условие, че вземането не се оспорва от длъжника.
Разпоредбата
на чл.411,ал.2 от ГПК вр. с чл.410,ал. 2 от ГПК предвижда, че съдът издава заповед за
изпълнение, освен когато:
1. искането не
отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и ал. 3 и чл. 128, т. 1 и т. 2 от ГПК и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от
съобщението;
2. искането
е в противоречие със закона или с добрите нрави;
3. длъжникът
няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България;
4. длъжникът
няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република
България.
С
обжалваното разпореждане №743/29.07.2019 год. подаденото от
"Фронтекс интернешънъл"ЕАД срещу Б.И.Б. заявление за издаване
за заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е отхвърлено в частта относно сумата
311.262 лв., представляваща такси за периода от 21.06.2015 год. до 29.07.2015 год., поради наличие на
отрицателната предпоставка по чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК – противоречие с чл.33
от ЗПК вр. чл.10а,ал.2 от ЗПК, представляващо основание за нищожност на
договорните клаузи, в които същите са уговорени, поради тяхната
неравноправност.
Настоящият
съдебен състав намира, че нищожността на договорни клаузи , поради
неравноправният им за потребителя характер, е особен вид недействителност,
който не попада в общите хипотези на противоречие със закона или с добрите
нрави.
Законосъобразното
осъществяване на фактите, на които искането по чл.410 от ГПК се основава, е
извън обхвата на проверката при произнасяне по основателността на заявлението
по чл.410 от ГПК, още повече, че подобна проверка несъмнено предполага
запознаване с писмените доказателства, в които съответните факти са
обективирани, а такива в производството по чл. 410 от ГПК заявителят не е
длъжен да представя.
В случая в
уточнителната част на заявлението по
чл.410 от ГПК жалбоподателят-заявител е
посочил, че се дължи и такса
от падежа на първата неплатена вноска /21.06.2015 год./ до крайния срок на изпълнение на договора /29.07.2016
год./, без да уточнява каква е тази такса и за какво се дължи. Но такава
проверка не се дължи от заповедния съд,
а само в бъдещо исково производство по чл.422 от ГПК при евентуално възражение
на длъжника.
Освен
изложеното следва да се приеме, че заповедният съд не разполага с правомощия на
този етап от производството да се произнася по валидността на сделката, от
която заявителят черпи права. Подобно произнасяне би означавало да се извърши
преценка по същество относно съществуването на материалното право само въз
основа на твърдения в заявлението, без запознаване с конкретното съдържание на
клаузите, без възможност за тълкуването им във връзка с останалото договорно
съдържание или за конвертирането или заместването им със съответстващата им
диспозитивна норма. Формирането на извод за неравноправност в условията на
едностранно и формално производство, без на заявителя да бъде дадена възможност
да обоснове и докаже индивидуално договаряне, води до предрешаване на спор,
който е възможно и да не съществува между страните. С оглед целта на
заповедното производство, съдът следва
да провери единствено ликвидността на вземането
и при евентуален спор относно валидността на правопораждащия факт , да
го разреши по исков ред, тъй като се
изисква провеждане на двустранно състезателно производство.
Формираният
от настоящия съдебен състав извод е в
унисон и с европейското законодателство
и съдебна практика, които са задължителни за националните съдилища на
държавите-членки, следва да се прилагат при отчитане на спецификите на правната
система и транспонирането им, както е
процедирано с Директива 2008/48 за договорите за потребителски кредит и Директива 2009/22 за исковете за
преустановяване на нарушения ,с цел защита на интересите на потребителите.С тях
се предвиждат процесуални механизми, които да задължават националните
юрисдикции да обявяват служебно нищожността на клаузи, което е
предвидено в Закона за потребителския кредит.
В тази
връзка практиката на СЕС приема в
решение C-618/10 СЕС , че в заповедното производство съдът следва да приложи
правилата на директивата и без наличие на възражение, но при определени условия
- при наличие на необходимите фактически и правни данни. Посоченото уточнение
следва да се тълкува в смисъл, че в процедури, в които не се използват
доказателства, съдът не е длъжен да прави подобна проверка. В мотивите на
същото решение изрично е посочено, че при липса на хармонизация на националните
механизми за събиране на безспорни вземания, правилата за провеждането на
националните заповедни производства се уреждат във вътрешното право на държавите
членки въз основа на принципа на процесуалната им автономия, но при условие
тези правила да не са по-неблагоприятни от правилата, които уреждат подобни
вътрешни положения, нито да правят практически невъзможно или прекомерно трудно
упражняването на правата, предоставени на потребителите от правото на Съюза.
От друга
страна следва да се има предвид, че практиката на СЕС , която е задължителна за
националните съдилища от държавите - членки на ЕС, поначало съобразява принципа
за състезателност в процеса. В решения на СЕС C-472/11 и С-243/08 СЕС приема, че ако съдът служебно
установи основания за нищожност, следва да даде възможност на страните да
вземат становище по нея, като след като бъде уведомен, потребителят може да се
откаже от защитата, в случай че националното право го допуска. В рамките на
заповедното производство, с оглед целената с него бързина и опростеност на
процеса, липсва процесуална възможност за провеждането на този квази-процес
относно процеса. При издаване на заповедта за изпълнение производството
има едностранен характер. Едва с връчването на заповедта за изпълнение
производството се транформира в двустранно, като в полза на длъжника потребител
е предвидено улеснено средство за защита чрез подаване на бланкетно възражение
по образец, което е пречка за стабилизиране на заповедта. Посочената правна
уредба създава достатъчни гаранции за правото на защита на длъжника, които са
достъпни за всички субекти, включително и тези без юридическо образование, още
повече, че формулярът се връчва на длъжника едновременно със заповедта и ведно
с указания за попълването му.
С оглед
горното въззивният съд намира, че разпореждането на РС-Оряхово в обжалваната му
част е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като вместо това се
постанови издаване на заповед за изпълнение и за претендираните вземания
за такси от 311.26 лв.
Водим от изложеното окръжен съд гр.Враца
О П Р Е Д
Е Л И:
ОТМЕНЯ разпореждане
№743/29.07.2019 год. по частно гр.дело №447/2019 год. по описа на Районен съд-
Оряхово, с което е отхвърлено подадено заявление от "Фронтекс
интернешънъл"ЕАД ,ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул."Хенрих Ибсен"№15 ет.7 за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Б.И.Б. от с.Селановци, Област Враца
в частта за сумата 311.26 лв,
представляваща такси за периода от 21.06.2015 год. до 29.07.2016 год. във
връзка с договор за потребителски кредит, и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК в полза на "Фронтекс
интернешънъл"ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул."Хенрих Ибсен"№15 ет.7 срещу длъжника Б.И.Б. от
с.Селановци, Област Враца за сумата 311.26
лв, представляваща такси за периода от 21.06.2015 год. до 29.07.2016
год. във връзка с договор за потребителски кредит.
ВРЪЩА делото на Районен
съд-Оряхово за издаване на заповед за изпълнение, съобразно настоящото
определение.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.